Стъпките му бяха безшумни и плавни. С бърз ход той си проправяше път през гъстата растителност. От вече може би час Рагадос беше по следите на нещо. Нещо, което беше по-различно. Следите му не приличаха на останалите и точно това беше накарало младия друид да се впусне в преследването. Може би вече наближаваше, защото се усещаше смрадта на нещо. Друида опипа с масивната си ръка своето оръжие. То можеше да се нарече меч, но само от части. Всъщност това представляваше дълго острие с два края. Някога то било принадлежало на могъщия друид, Адрейт. Сега беше попаднало в ръцете на нашият герой благодарение на съдбата и няколко жълтици. Това се беше случило през една хладна, зимна нощ. Рагадос се беше отбил в един хан, за да преспи. Там той се запознал с някакъв търговец. Той бил доста стар, но пък за сметка на това хитър. След дълъг разговор, придружен от топла гозба и чаша с бира, двамата се разбрали на една сделка. Друидът дал останалите му жълтици, но за сметка на това получил една "вехтория", според търговеца. Но той много се лъжел, като си мислил блестящото оръжие за "вехтория". Така друидът се сдобил с това безценно оръжие.
Вече почти стигна. Миризмата все повече се засилваше. Изведнъж тръпки побиха Рагадос. Наблизо се чу оглушителен рев. Определено това беше създанието. Друида ловко приготви оръжието си за борба, а после се помоли на стихията на вятъра. Той искаше помощтта й, но беше отхвърлен. "Викай ме само при истинска нужда, за да помагам, а не да руша" с тези думи беше отблъсната молитвата.
- Явно този път ще трябва да се оправям сам. - въздъхна Рагадос и пристъпи плавно към шубраците пред него…

Интересно начало.

Хубаво е!

Интересно е! Ако можеш да продължиш в същия дух, ще стане супер!

Добро е,можеше още малко да поопишеш когато се моли на вятъра...

Сега, първо да благодаря за добрите изказваня. Второ, да помоля Безименния да си едитне поста и да разкара тази картинка, всъщност не моля, а настоявам. Айде, сега на тебе ше ти е приятно ли ако в някоя твоя тема аз сложа снимка на примерно... порно звезда ( ), а? И на всичкото отгоре темата е разказ... Айде пийс!

V karttinkata li ti e problema be ......... Ok , nema problem stom ti e tolkova vazno .........

Добро е но може да го пооправиш леко. Например какво напада героя, също така напиши описание на главния герой, това за молитвите също няма да е лошо (както бе предложено по - горе). Иначе започва интересно.

не слушай Ривен, разказа е добър. Недей да променяш нищо по първата част и пиши все така като оставяш малко мистериозност, за да се поддържа интереса.

Ами пич, това за молитвата добре ще се постарая вече да описвам повечко, но героя нищо не го е нападнало, засега. Просто е чул някакъв рев, а описанието ще бъде постепенно във всяка глава по малко. Както сега съм описал произхода на оръжието, разбираш ли ме? То ще се развива с действието...


Само че, не ръсете само похвали, ами и казвайте къде греша, като Райвън (поправи ме, ако не се чете така).

Какво толкова има да описваш на молитвата към вятъра?
Какво може да и се описва на молитвата освен да напишеш текста и, а това ще бъде тъпо, защото ако е на разбираем език то ще означава, че всеки може да си говори с вятъра, ако е на неразбираем, то тогава какъв е смисълът да се пище текста?
Това не е някакъв ритуал, че да се описва, човекът все пак се моли докато бяга. Ако спре и започне да извършва ритуали, то той ще загуби ценно време.

Аз не пиша суперлативи за текста, а само казвам дали ми харесва. Ако ти кажа какво да пишеш ще бъде пълна простотия- по-добре да го напиша сам. Ако стила ти куца ще кажа, но той е добър и няма смисъл да си измислям забележки.

Единствено бих предложил да ги правиш по-дълги, за да мога да си изградя някаква представа. Добро начало впрочем!

Гледката беше ужасяваща, но друида дори и не трепна. Пред него стоеше тяло, очевидно на някакъв монах, като се съдеше по окървавеното расо. Трупът беше разкъсан на парчета, а кръвта му изтичаше още прясна. Навсякъде имаше кръв и парчета месо. Това не можеше да бъде направено от обикновенно чудовище, не, не… Рагадос погледна отново трупа. Очите му се спряха на расото, на него беше извезана емблемата на Д'ръгнод, макар че сега едва се забелязваше, заради кръвта. Щом този монах беше от манастира Д'ръгнод нямаше едно диво животно да го погуби, та това беше най-елитния манастир в околността. Не, това беше различно. Внезапно в главата на Рагадос пробягна една мисъл. Демон! Да, това трябваше да е демон, само те бяха способни на такова нещо. Друида се огледа… Имаше нещо необичайно. Следите свършваха тук… Как така бяха изчезнали, като другите стъпки се очертаваха ясно и дори бяха вдлъбнати в земята с няколко сантиметра. Единственото обяснение за това беше…
- Явно създанието може да лети. Гледай ти… Следователно бърлогата му трябва да е на някое високо място… Уестмоунтайнс! Да, най-високото място в околността е Уестмоунтайнс, значи там някъде трябва да се крие и звяра. Но… демоните не се крият по планините… Не… Но от друга страна.. Кой знае…Но сега нямам време за губене, нито пък ми се занимава с излишни преследваня, първо трябва да поспя малко! - с тези думи Друидът се запъти към близкото селце, известно с името Дриндрок…

Браво,много е добро

Добро е кефи ме

Biva ne e mnogo zle ..........

uuu gotino mnogo gotino!

Готинко, готинко.

Хайде сега, Супер е!