Много е яко, продължавай в същия дух!С нетърпение чакам продължение!
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Силата на прятелството:Част Първа-На път https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=19434 |
Страница 1 от 4 |
| Автор: | Sasuke [ 18 Яну 2004 12:27 ] |
| Заглавие: | Силата на прятелството:Част Първа-На път |
Кървавото зарево жално се спусна над прашния кралски път и обля в алено двамата ездачи,които тъкмо се показваха иззад хълма.А те бяха най-причудливата двойка,която можеше да се срещне по пътищата по онова време.Единият беше висок и строен като лъка,който беше окачил на седлото си.Облечен бе в зелена мантия покриваща цялото му тяло без главата.Буйна кестенява коса се спускаше до мощните му рамене и му придаваше елфска красота,макар да беше човек.Дълъг меч с инкрустиран на дръжката орел висеше от колана му и леко се поклащаше при всяко движение на коня.Очевидно безразличие се четеше по гордото му лице-изглежда от доста време беше на път.Спътникът му също беше човек но с по-нисък ръст и по-набито телосложение.Носеше просто облекло,каквото можеше да се срещне на гърба на всеки обикновен странник,но това което впечатляваше беше огромната му двуръка брадва,която осезаемо накланяше мъжа на едната страна.Това явно не му правеше впечатление защото той продължаваше упорито да гледа някъде далеч в пространството.Изведнъж сякаш излезе от унеса и проговори с пресипналия глас на човек,който не си е отварял устата от доста време: -Артър,моля те попей малко за да разведрим обстановката.Ще си умрем жалки и низки в едната му пустош!Ако не ни бяха възложили оная задача от Съюза щяхме да си лежим в удобните легла и с по две момичета от двете страни. -Илтей,приятелю,пределно ти е ясно че нямахме друг избор освен да приемем куеста,клетви сме положили все пак. -Да знаеш само колко съжалявам,няма да повярваш! -Не се опитвай да ме убедиш!Ако можеше да върнеш времето пак щеше да избереш този живот!Познавам те твърде добре за да ми пробуташ оплакванията си! Илтей пурвоначално го погледна ядосано,но посне се усмихна широко и извика: -Навярно си прав,Артър.Ти ме познава по-добре и от огледалото.Все пак изсвири нещичко де,не се стеснявай. Високият младеж го изгледа навъсено,въздъхна и извади лира от дисагите си.Дръпна една струна и запя с невероятно мелодичен глас: -Стозвучний рев на битката вседневна не стихва в снежните поля. И върху бледите чела Смъртта чертай,развихрена и гневна, зловещия си жертвен знак. -В името на Боговете,Артър,ние сме посредата на пустушта а ти ми пееш за смърт.-грубо го прекъсна Алтей.-Дай нещо по-весело!Не съм тръгнал да умирам все още. Младежът не възрази а бързо смени такта на всела танцувална мелодия: -А красива бе тя момата но не ме искаше в кревата. Целувките ми не я трогваха каза ми че я поробваха. Харесваше ме тя,няма спор жалко че изчезна с мъжа си от моя взор. Жизнерадостната песен бе грубо прекъсната от разкъсващ околността рев идващ отгоре.Двамата странници вдигнаха глави и се ококориха.На двадесетина метра над тях се извисяваше огромната фигура на зловещ грифон.Разперил крилата си той оставяше огромна сянка над приятелите и очевидно беше дошъл зад тях щом не го бяха усетили.И двамата мълниеноно освободиха краката си от стремената и отскочиха встрани.Алтей извади брадвата си и с боен вик се приготви за нападението на чудовището.Артър в последния момент беше успял да измъкне лъка си,скачайки от коня и сега вадеше стрела от колчана на гърба си.Грифонът нападна първо ниския мъж и понечи да го раздере с ноктите си.Но изобщо не можеше да очаква подобни последствия.Алтей се наклони на една страна,избягвайки острите лапи на изчадието,и му нанесе страхотен удар в хълбока.Две стрели се забиха в главата на грифона и той успя само да изхрипти и се строполи на земята.Двамата приятели се спогледаха тревожно и след като се убедиха че съществото е мъртво се качиха на конете и отпрашиха по кралския път. -Сега вече трябва на всяка цена да пристигнем колкото се може по-бързо в щаб-квартирата на Съюза във Веглинстейл.-беше последното нещо което каза Артър преди двамата да се изгубят в хоризонта... ********* Дано да ви хареса!Искам да се извиня предварително че е толкова кратко и за следващия път ще се постарая да е по-дълго! |
|
| Автор: | MM13_666 [ 18 Яну 2004 12:42 ] |
| Заглавие: | |
Хубаво е, а дължината си е много догра(като за този форум) |
|
| Автор: | Sasuke [ 18 Яну 2004 13:39 ] |
| Заглавие: | |
Ми аз да си кажа защото за мен си е малко кратко!Следващото ще се постарая да е по-добро! |
|
| Автор: | Join [ 18 Яну 2004 15:18 ] |
| Заглавие: | |
Много е яко, продължавай в същия дух!С нетърпение чакам продължение!
|
|
| Автор: | Sasuke [ 18 Яну 2004 20:40 ] |
| Заглавие: | |
Слънцето вече преваляше зад далечните хълмове и хвърляше последните си немощни лъчи към жадната за влага земя.Липсата на растителност предоставяше чудесна видимост на километри околвръст.Някъде в центъра на падината се забелязваха двама конници лъкатушещи по едва различимия кралски път.Приятелите бяха яздили бързо но все пак рационално-щадяха конете си защото знаеха че без тях са загубени.Трябваше да стигнат на всяка цена до Щаба в най-близкия град за да докладват за появилия се грифон.Не беше типично за тези същества да се движат из пустошта,толкова далече от успокоителната влага на високите планини.Нещо гнило имаше в цялата тази работа и приключенците смятаха да разнищят случая.Безнадеждни оптимисти,двамата бяха заедно от вече няколко години а партньори в Съюза от миналото лято.Ярки представители на сентенцията"Противоположностите се привличат" Артър и Алтей бързо се бяха доказали като опитен и разбиращ се екип.Организацията към която принадлежаха беше създадена преди много години а главната й цел обхващаше нередностите и заплахите на Земята.Приятелите на драго сърце бяха положили клетвите и сега просто изпълняваха задълженията си.Но нещо им подказваше че това им приключение има по-дълбок смисъл.Нещо голямо стоеше зад всичко това. Както правеха всяка вечер от седмица насам,странниците вдигнаха набързо импровизиран лагер като решиха да не палят огън колкото и студено да им беше.Разпределиха си постовете и на Артър му се падна първата смяна.Той само кимна на Алтей и се отдалечи на десетина крачки от мястото където спеше приятелят му.Смяташе че когато цялата околност е в полезрението му по-лесно ще забележи евентуални нападатели.Не му мислеше изобщо за тази възможност но не си и правеше илюзии че подобно нещо не може да има се случи."Ако съм прав,че това което ни се случи не е случайност,нищо чудно да ни нападнат докато спим."Не можеше обаче да схване защо двамата с Алтей биха станали мишени на някого.Тогава го жегна притеснителна мисъл-"Ами ако това е някак свързано с настоящата ни задача?Когато ни заръчаха да разплетем странното убийство във Веглинстейл счетох че е нещо глупаво щом ни изпращат чак от друг град.Нима съм се лъгал и дъното на нещата е много по-дълбоко?" Мислите му се смразиха когато видя причудлива сянка на няколко стъпки от спящия вече Алтей.Младежът извади светкавично стрела от колчана и опъна тетивата.Късата парабула бе безпогрешна и нападателят се строполи на земята. -Алтей,ставай в името на Боговете!Нападат ни.-с тези думи Артър се затича към лагера,прибрал лъка и извадил меча си.Приятелят му сякаш изобщо не бе спал-просто скочи на крака с двуръката брадва в ръце.Пред странниците имаше петима противници,всички облечени съвсем простичко-като обикновени бандити.Но от пръв поглед си пролича че не са младоци.Разпериха се във ветрило и нападнаха едновременно.Ако не беше перфектното разбирателство между Алтей и Артър навярно щяха да са мъртви за секунди.По-ниският мъж прегради пътя на най-страничния убиец и с боен вик го помете с нечовешка сила.Окаяникът изхвърча със страховит процеп в корема и се строполи върху един от спътниците си.Артър се възползва от моментното учудване не противниците си и се вряза във ветрилото им светкавично.Посече един през врата преди да е разбрал какво става и заби меча си до дръжката в съборения от своя другар на земята нападател.Оставаха двама но те се окопитиха бързо и се престроиха в позиция двама срещу двама. -Кой ги е учил тия?-ядосано извика Алтей и кимна на приятеля си.-Хайде да ми ги оствиш на мен,а?Искам да пробвам един номер.-преди да е дочакал отговор,той намигна на Артър и атакува фронтално.Както очакваше,те го заобиколиха и той неволно се усмихна.Изчака секунда самоувереното им нападение и в последния момент скочи напред.Двамата убиици впиха безпощадно остриетата си един в друг и с приглушено хъхрене се строполиха на земята.Очите има издаваха неимоверна изненада от неочакваната гибел. Артър се навъси и промълви с лека нотка на яд в гласа: -Можеха да те убият. -Но не успяха нали?Хехе,братле ти си стреляй с лъка а якия бой го остави на мен.Хайде сега поспи а аз ще попазя че утре отново ни чака път.Утре по това време очаквам да сме си в нормални легла.Все пак до Велкинсдейл остават едва няколко мили. Младежът кимна мълчаливо и се излегна на коравата земя покривайки се с плаща си.Една мисъл обаче не му излизаше от ума"Какво ни кара да си мислим че утре ще ни ПОЗВОЛЯТ да стигнем до Велкинсдейл?"След което потъна в неспокоен но ободряващ сън. ****** Дано ви хареса отново.Искам специално да питам-толкова дълги стигат ли?Такива мога да пускам по два пъти на ден.Ако искате да са по-изчерпателни,кажете,ще поработя по въпроса. |
|
| Автор: | MM13_666 [ 18 Яну 2004 20:56 ] |
| Заглавие: | |
Хе, интересно е, малко дългичко, но интересно! |
|
| Автор: | Join [ 18 Яну 2004 21:07 ] |
| Заглавие: | |
Перфектно е!Става много интересно!Няма значение как ще го пускаш текста, стига да го правиш, защото ме грабна!    
|
|
| Автор: | Sasuke [ 19 Яну 2004 10:42 ] |
| Заглавие: | |
Ми тази вечер навярно ще пусна продължение стига да намеря време. |
|
| Автор: | Join [ 19 Яну 2004 20:56 ] |
| Заглавие: | |
Надявам се наистина да успееш!Продължавай, чиста загуба си е за РС манията, ако и ти не вземеш участие!
|
|
| Автор: | Sasuke [ 20 Яну 2004 10:47 ] |
| Заглавие: | |
Порутената постройка се виждаше отдалече ,въпреки леката тъма покрила като плащ земята.Алтей и Артър пришпориха конете си обнадеждени че поне тази вечер ще имат въможността да си отпочинат добре.Противно на очакванията им,те не можаха да стигнат до Велкинстейл и това се разбра още когато слънцето бе в зенита си.Планината която очакваха се показа на хоризонта едва когато изкачиха един висок хълм и видяха къщата към която се бяха устремили в момента.Над нея се извисяваше ниската но пленителна на фона на оредялата растителност планина носеща благозвучното име Нетейл-ан-Минрелоан.На древно елфски това се превеждаше като "Драконова паст".Говореше че в прохода й всеки един воин заел добра позоция се бие за двадесет.Естествено приятелите нямаха намерението да преминават оттам-тази планина водеше единствено до Опожарената гора.Твърде много истории се разказваха за нея че да ги пренебрегнат. Приключенците приближиха постройката и предпазливо слязоха от конете.Оставиха ги да пасат и пристъпиха към прага.На метър от разбитата врата беше захвърлена табела с надпис "В устието на прохода"."Навярно е било хан"-помисли си Артър.Той влезе в помещението на първия етаж с изваден меч на двадесетина сантиметра от гърдите му.Усети пресния мирис на изгоряло макар и да не виждаше следи от пожар.Подритна някакво парче дърво в краката си и огледа обстановката в стаята.Стълбището което преди е водило към втория етаж беше струтено на едната страна,всички врати бяха изтръгнати от пантите си и не се виждаха.Съвсем лек пушек витаеше в помещението но младежът не можа да различи дали беше от скорошен пожар или просто от тежък прахоляк.Алтей последва недоверчиво приятеля си двуръката брадва в ръце.Артър понечи да разгледа и другите стаи когато температурата в стаята рязко се повиши.На метър от него се заизвиваха на огнени талази оранжево-червени пламъци.След секунди те придобиха очертанието на огромно същество,нямащо ясно изразени краища или фигура.Можеха да се различат единствено малките черни кухини в горната част на туловището и Артър предположи че това са очите му.Алкей изруга и грубо блъсна младежа настрани с думите: -В името на Боговете,Артър,това е огнен елементал!Не стой тука сякаш сме на карнавал,донеси вода бързо!Аз ще го забавя.-и с боен вик набитият мъж сякаш вряза брадвата си в тялото на съществото. Артър се окопити бързо и се втурна към съседната стая,но изведнъж замръзна с ужас.Бяха в пустошта,където не падаше капка дъжд.Нямаше шанс да намери каквото и да било в тази къща най-малкото вода.Той се обърна и замисли терскаво но не можа да намери разумно решение на проблема.Ето защо просто кимна зловещо и се присъедини към приятеля си.Беше готов да посрещне смъртта си макар и млад.Но поне смяташе да остави този свят подобаващо.Той се засили и няколко стъпки и скочи към създанието.Крещеше неистово и вряза меча си между кухините,предстваляващи очи.Елементалът се олюля и сякаш се изпари във въздуха а после изчезна все едно че никога не го е имало.Младежът се приземи меко на пода и погледна невярващо първо към меча си а после към Алтей.По-опитния воин само му се усмихна злобно и го потупа по рамото с радостен вик: -Ах,ти,хитрецо!И да не ми кажеш че този твой меч има такива способности!За сега ще ти простя защото ми спаси живота,но следващия път те искам до мен.Вършил си някаква работа и без лъка си изглежда. -Ако ти кажа,че нямах престава за качествата на оръжието ми че повярваш ли?-с тези думи той излезе от къщата и яхна коня си.-Алтей,качвай се на проклетото животно и да тръгваме към Велкинстейл защото имаме много отговори да получим! |
|
| Автор: | Cyrax [ 20 Яну 2004 10:50 ] |
| Заглавие: | |
Dobre dobre:))) |
|
| Автор: | Join [ 20 Яну 2004 10:57 ] |
| Заглавие: | |
Човече мноооогооо е яко!Друго не мога да ти кажа!!!
|
|
| Автор: | MM13_666 [ 20 Яну 2004 13:38 ] |
| Заглавие: | |
Какво да ти кажа. Интересно както винаги
|
|
| Автор: | Sasuke [ 20 Яну 2004 22:23 ] |
| Заглавие: | |
Утре несъмнено ще има продължение защото имам малко за учене и ще имам време.Радвам се че се харесва!
|
|
| Автор: | Join [ 21 Яну 2004 21:39 ] |
| Заглавие: | |
Много ясно, че ще се хареса...ти пък! Успех в ученето и само 6чки за края на срока!
|
|
| Автор: | Sasuke [ 21 Яну 2004 21:53 ] |
| Заглавие: | |
Отдалеч градът изглеждаше доста внушителен на фона на ниската планинска верига зад него и леката растителност в околността.Тук валежите не бяха чак такава рядкост както в по-дълбоката пустош,през която бяха минали двамата приятели и се виждаха няколко ниви около Велкинстейл.Стимулирани от възможността най-сетне да отпочинат от неочакваните премеждия по пътя си,конниците препускаха по криволичещия друм към градската порта.Когато приближиха на бойниците се появи снавяжен в доспехи войник,който се провикна отгоре: - Какво ви води във Велкинстейл,странници? -По рабо...-започна Артър но Алтей го прекъсна и извика силно: -Просто минаваме оттук,търсим храна и подслон. Войникът го погледна недоверчиво и рече достатъчно високо че да го чуят: -Ще ви допуснем в града,но ако след три дни ви намеря по улиците ще наредя да ви обесят на площада.Ние тук не обичаме странниците.Отворете портите! При тези думи се чу силен скърцащ звук и двете крила започнаха да се открехват бавно.Приятелите влязоха в спокоен тръс в селището и се потопиха в спокойната атмосфера на ежедневието на жителите.Само един поглед обаче беше нужен на Артър да разбере че нещо става тук.Хората по улиците постоянно се оглеждаха на всеки ъгъл и хвърляха подозрителен поглед към конниците и сградите около себе си сякаш ги виждаха за пръв път.Приятелите продължиха по калдаръмения път а Алтей водеше целеустремено отпред.Той вече беше идвал в града и знаеше къде се намира щаба на Съюза.Завиха по няколко пресечки и Артър съвсем загуби чувство за ориентация и се остави на по-опитния воин да се погрижи.Свиха по поредната уличка и Алтей забави ход и скочи от коня си.От двете страни над младежа се извисяваха по две постройки.Отляво имаше високи,добре поддържани сгради с масивни врати и прозорци.Отдясно имаше съборена сграда,очевидно претърпяла пожар.Нямаше признаци на живот около нея и Артър инстинктивно се насочи с коня си към лявата страна на улицата.Но какво беше изумлението му когато Алтей му подвикна зад гърба: -Не натам,приятелю.Това тук е щаба.-и той посочи съборетината пред себе се.-Или по-точно беше. Младежът се извърна недовечиво и изгледа обстойно "щаба".Нямаше врата,както и стени,вторият етаж не съществуваше,а всичко беше струпано на неугледна купчина материали на мястото на което преди време се намираше един от основните центрове на Съюза.Артър скочи от коня и заедно с Алтей се приближи към отломките.По-възрастния мъж пристъпи неуверено между парчетата дърво и започна да разглежда за нещо интересно.Не бяха изминали и няколко минути когато той се отказа обезсърчен и погледна приятеля си с болка в очите: -Тук работеха някои от най-добрите воини които съм познавал.Съхраняваха се много важни данни.Сега всичко е заличено.Това е огромен удар за Съюза.Трябва да предупредим генералния щаб в Микдар!Нещо наистина сериозно става тук и да не се казвам Алтей ако не разбера кой стои зад всичко това! Двамата приятели се отдалечиха от останките от щаба и понечиха да се качат на конете си когато чуха висок глас зад себе си: -Алтей,теб ли виждат очите ми или това е жестока илюзия на онези отгоре? Артър светкавично се обърна и трябваше леко да повдигне глава за да види добре човека пред себе си.Беше висок мъж няколко години по-голям от самия Артър и издаваше някакво смесено чувство на гордост и самоувереност.Носеше дълги зелени панталони и късо червено сетре над зелената си риза.Със широки рамене и мускулести ръце,той можеше спокойно да се съревновава с Алтей по сила и вдъхваше страхопочитание с осанката си.Като погледна воина,Алтей се ухили радостно и го прегърна с приятелски вик: -Ах,ти,старо куче такова!Какво става с теб?От колко време не сме се виждали самооо!Имаш много да ни разказваш относно това тук. -Несъмнено ще ти е интересно да чуеш,но тук вече не е безопасно.Ела с мен да те заведа при старите приятели,там ще пийнем по чашка и ще обсъдим сериозно ставащото напоследък. -Да вървим тогава!-и с малко по-бодра крачка приятелите поеха обратно по прашния път,водейки конете за поводите. ****** Този път реших да няма битки защото ще се разбират някои доста важни неща в скоро време.Джойн,ми да се молим за шестичките!Че ще преобладават е ясно ама мнозинството им няма да е толкова безкомпромисно колкото се надявах. |
|
| Автор: | MM13_666 [ 21 Яну 2004 22:06 ] |
| Заглавие: | |
Много е интересно, но какво друго да очаквам от теб? Би излязло книга от това чудо. |
|
| Автор: | Sasuke [ 21 Яну 2004 22:07 ] |
| Заглавие: | |
Ех,чак пък толкова!Ако искаш да видиш най-добрият ми пост чакай в Гилдията.Там наистина ще се развихря.Идеите ми са достичка.А за Приятелството-ми поне десет поста занапред са ми в главата! |
|
| Автор: | MM13_666 [ 21 Яну 2004 22:09 ] |
| Заглавие: | |
Знаеш ли гилдията още не съм я чел 
|
|
| Автор: | Sasuke [ 21 Яну 2004 22:11 ] |
| Заглавие: | |
Сериозно?Трябва да я прочетеш,за мен е по-добра от Града и е наистина невероятна.Прегледай я някой път! |
|
| Страница 1 от 4 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|