Зна4и това което ще правя НЕ е свързано по никакъв на4ин с историята на старкрафт, а е подобно разказ4е с същите раси като в старкрафта. Та ето я и историята:
ОТСТЪПВАААААЙ! - крещеше генералът. Вече в флотата на хората се усещаха сериозно загубите на войниците. Струър нямаше избор и затова нареди отстъпление. Хората бяха притиснати от многобройните пълчища на зергите и постепенно намаляваха. С бавни крачки се отправиха към корабът притискани от сякаш безкрайните зерги. Навсякъде кънтеше звукът от куршумите на автоматите и картечниците на малкото живи хора. Най-после стигнаха до кораба си, но от батальоните им бяха останали едва няколко дузини. Те не очакваха такава съпротива на тази на пръв поглед пуста планета. Явно зергите бяха разположили гнездата си и тук. Те все по-бързо завземаха планета след планета, а от кръвните им врагове - протосите се забелязваше някакво затишие. Това не вещаеше нищо добро за расата на хората.
- Хайде по-бързо се прибирайте в кораба, ако не искате да срещнете смъртта си тук! МАААТТ! Какво правиш по-дяволите! ПРИБИРАЙ СЕ В КОРАБААААААА!
Матт беше един от висшите офицери. Той умееше да борави много добре с автоматичните оръжия и беше един от най-умелите войници. Сега той въоражен с една лазерна пушка дупчеше безбройната напаст от зерлинги, които бяха на предната линия. Той толкова се бе олисал в боя, че не чу виковете на Струър. Зерлинг след зерлинг падаха покосени от многото изстрели на Матт. Той извади една светлинна граната и я хвърли право сред напиращата напаст на зергите.
- ЗАКРИЙТЕ СИ ОЧИТЕ! - извика той на останалите войници, и точно навреме. Зергите бяха заслепени за около минута, през която намаляха значително. Този път Матт отиде до генерала, който след този обрат на събитията съвсем беше забравил за отстъплението.
- Генерале! Разрешавате ли да поставя протониева бомба по-средата на тези пълчища от зерги? - той казваше това докато не преставаше да сипе с олово чудовищата.
- Разрешавам, но не виждам как ще стане това! - отвърна бързо генералът, докато се мъчеше да повали един хидралиск.
- Да, сър. Ще видите. - с тези думи той се насочи към няколко войника.
- Редник Фийст, ти и ти, идвате с мен. - след като каза това той започна да си проправя път сред пълчищата зерги, и мъртви и умряли, а войните на които беше казал да дойдат с него стояха гръб до гръб, като взаимно се прикриваха.
to be continue...
Вие кажете 
Сега се пробвах в нов стил да пиша и мисля 4е добре се е полу4ило
та стига съм овъртал, ето я и нея:
