Както някои от по–старите членове на форума си спомнят,аз бях постнал един разказ...незнайно как,той изчезна...е,сега съм решил да го продължа!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
След победата ми над Кейн,аз Ворадор станах най–силният вампир на земята и поех кралския трон.Кейн ми даде невероятни сили,с които никога няма да умра.
XVI век беше.Хората започнаха да стават заплаха.Те се престрашиха и посегнаха и на нас,вампирите.Вече не напускахме Насгорт толкова често.Нашият свят беше отделен от останалия.Границата бе съставена от заклинания,които възпират хората.Карат ги да се чувстват слаби и да се изпълват с негативи.
Трябваше да предприема нещо.Трябваше да върна легендарния страх у хората,каращ ги да побеляват когато видят някой от нас...Реших да нападнем града Нортуйч,най–близък до границата.Взех със себе си най–добрия боец–Триска,похватна в бойните изкувства,което я прави смъртоносна.
Тръгнахме по здрач.Трансформирахме се в прилепи и преминахме границата.Светът на хората бе различен...някак си зловещото липсваше.
Най–сетне стигнахме къщурките на града.
–Първо ще нападнем военното управление...тогава ще повикаме още вампири и ще превземем града.–говорех аз,уверен 100% в себе си.
Кацнахме на една вискоха къща.Оттук се виждаше целият град.В далечината съзрях знаме.Това беше военното управление.Литнахме отново и се запътихме натам.Когато стигнахме се трансформирахме в човешка форма и нападнахме пазачите.Триска направи салто и вкопчи главата на единия в краката си.Той изхвръкна назад.Аз само се превърнах във смъртоносна сянка и минах през другия.Той падна без дори да ме види.Влязохме в сградата.Тя беше малка.Сега почти нямаше хора.Целта ми беше да намеря снимките на всички войници.Тръгнахме надолу по коридора.Там имаше една чистачка.Погледна ме с нескрит ужас.
–Триска,пий...
Забих зъби във врата на чистачката и оставих Триска да я изсмуче.Продължихме напред.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Благодаря!
.
