Tva e neredaktiraniqt, no cenzuriran variant na razkaza...Kakvo me vdyhnovi - prosto obe6tah na edno momi4e da napi6a nqkuv po-latinoamerikanski razkaz - eto go- kratuk, no dostoen za sapunka... To4no kato jivota ni.
))
Дискотеката се напълва чак към един и петнайсет. Поне така ми се струва, аз си седя на бара вече повече от час. Водката не е лоша, за разлика от музиката. Но аз не съм дошъл нито заради водката, нито заради музиката. Лъчо и Светла ще се появят по някое време, но и това не е толкова важно. Мисля само за момичето от предната вечер. Каква е вероятноста да я видя отново тук, сега? За това въобще не се замислям. Сигурен съм, че ще я видя. Затова и бързам с водките. Нямам никаква представа какво ще направя, как ще я заговоря и тн. Но зная, че тази нощ ще си замина или като щастлив човек или като пълен неудачник. Барманът ми помага мислите за второто да избледнеят. Ето че Лъчката се появява. Светла обаче я няма, тази се казвала Лора - няма проблем, за мен това няма голямо значение. На четвъртата водка съм. Вече е един и половина. Но аз не губя търпение, просто излизам на чист въздух. Не съм единствения - на стъпалата до входа са се събрали група момичета и момчета и обсъждат нещо разпалено. Някакъв си пуши цигарата, две момичета чакат някого... Аз поздравявам пазача на входа и бавно се отправям към улицата. Мисля да се разходя до близкия парк. Нещо ми подсказва, че щом се върна тя ще е там. Улицата съвсем не е пуста, за разлика от парка. Пия вода и сядам на една пейка. Сам съм. Никаква разлика от преди. Освен водката. Вместо нея има вода - това не ме устройва много. Връщам се към бара. Никаква промяна и пред входа - един пуши, други си приказват, а - двете момичета ги няма. Спирам и се оглеждам добре - вече е 2 без 15, купонът е в разгара си - никаква следа от момичето. Влизам в дискотеката с ясното намерение да се натровя като казак, знам че ще изляза като абсолютен неудачник, нека го направя така. "Момче, сигурен ли си, че можеш да изпиеш още едно?" - пита ме барманът, "Разбира си!". Лъчо се появява от някъде и ме хваща през врата "Ейй, младеж, айде ставай бе! Знайш кви мадами има на дансинга!", "О дааа" - и бавно и несигурно се изправям до стола, следва една много важна крачка, при която вече губя допълнителната опора на бара и се понасям напред. Каква музика? Аз не чувам музика! Всички се блъскат в мене! Ругая - и на глас и на ум. Спъвам се и падам. Изправям се. Пак падам. Незнайно как се озовавам в тоалетните. Не виждам, кой ме е пренесъл до тук, но откривам, че и водата може да бъде полезна. Не исках да става така. Сега съм повече тъжен отколкото пиян. Влизам пак в дискотеката и първото нещо, което виждам е тя. Танцува разпалено заедно с приятелките си. Около тях пък се бутат доста мераклии. Въобще не мисля. За нищо. Вървя бавно, струва ми се цяла вечност. Клатушкам се. Бутам се в хората. Заставам на метър от нея, гледам я и не правя нищо. Мисля. Мозъкът ми започва да бълва хиляди тонове информация. Вече знам какво ще й кажа. Правя крачка към нея. Подвиквам й и тя се обръща смутено. В този миг някой ме блъсва отзад в гърба и аз падам на земята. Имам късмет и успявам да се изправя, онзи замахва да ме удари, но явно и той е толкова пиян - отдръпвам се и му отвръщам. Онзи пада, но останалите типове наоколо, явно негови приятели, се нахвърлят върху мен. Следва масов бой. Аз свършвам в болницита с няколко счупени ребра и няколко синини и подувания. Засмяна, медицинската сестра ме успокоява, че другите не били по-добре от мен...
Но сега когато децата ни питат как сме се запознали аз отговарям, че съм бил контузен на футболен мач, а съпругата ми, че съм паднал от мотор. Когато се караме тя ме нарича пияница и побойник, а аз я обвинявам, че кръшка с докторите, но това се случва рядко, за разлика от вечерите, които прекарваме с Лъчо и Анелия - моят най-добър приятел и момичето заради, което ме пребиха една вечер преди десет години.