Пред микрофоните стоят две жени. Тази отдясно - елегантна, приветлива, заплита се в коментарите и често повтаря "Какво да се направи, хората са любопитни!" или "...хората са любознателни...". Жената отляво е пълна - гримирана е много грубо и често оправя бритона си. Тя отговаря на въпросите на обаждащите се хора и винаги, с нисходяща интонация, пожелава "Приятна вечер, много здраве!"... Хората се обаждат от всякъде, не може да се разбере кой е от село, кой е от град, кой е само на посещение. Въпросите са почти едни и същи - здравето, любовта, семейството, парите.
- Невенка Христова Манолова, 25.11.67г. Искам да ви питам за здравето!
- Какво за здравето, какво по-точно ви интересува? - отвръща жената вляво, докато записва данните на госпожата.
- Ами имам ли проблеми? А, също искам да попитам - мъжът ми има оплаквания, от три месеца, в кръста - сериозно ли е?
- А, данните на мъжа ви?
- Кирил Найденов Манолов - 17.08.65.
- Така, вие нямате проблеми, виждам само някакво главоболие, което ще мине. А при мъжът ви положението не е много добро, но ще ви кажа по-подробно като се обадите след предаването на телефоните за връзка. Ще се оправи, не е нещо нелечимо, но трябва време...
- Аа, само да попитам - семейството как е?
- Семейството е добре, има малко напрежение, но това до три месеца, значи до края на октомври ще отмине, сега сте по средата на този лош период...
- Благодаря, да, дообре. А последно само - напоследък пари в къщата няма много...
- Ще се оправи, то в днешно време къде има.
- А сега имам едно възможност в работата, тя добра ли е?
- Даа, положително се показва, да.
- И аз така се надявам, точно, дано, дано!
След госпожа Манолова на телефона веднага се свързват млада жена, която чака дете - бебето ще се роди здраво, стига майката да си почива; пенсионерка, която пита за здравето във фамилията - всички са добре освен нея и дядото; младо момиче, което се надява на сериозна връзка - ще я има, но догодина; и така хората се обаждат и обаждат, питат и благодарят - повечето доволни от отговорите. Има и такива, които искат по-подробни обяснение, на тях "Откъм любовта ще се оправи положението ви след три месеца" им се вижда пестеливо - те искат точната дата, името на човека, къде ще го срещнат...Има и такива, които разочаровани от недобрите прогнози, леко сърдито и тихо проронват "Да. Приятна вечер.", а двете жени пред микрофоните отвръщат с нещо "весело", после тази отдясно - елегантната казва "Така е, найстина времето е много ограничено, но хората са много любознателни и не може да се спрат, винаги всеки иска поне малко да надникне в бъдещето си, ей така...".
Така е - хората искат да разберат какво ги очаква, какво ще е положението им след три месеца, година, две, защото в повечето случай не искат да погледнат в настоящето - в проблемите, които то им сервира, не искат да потърсят решението или просто не намират сили. Затова и е по-лесно да се обадиш и поне за няколко часа или дни да се почувстваш сигурен - "Ето - след три месеца ще се оправи всичко, какво да се мъча, работата ще се оправи - ще дойдат повече пари...". Надеждата остава, освен ако неприятната действителност не се обади многозначително и не те върне в реалноста. А реалноста хич не е приятна, пълна е с проблеми, които чакат ти да ги решиш, чакат ама не като тебе - седящи в канапето пред бюрото, пиейки кафе, не - те ще те бъхтят по главата докато не се занимаещ с тях или докато не те успокой някой по телефона - тогава главата ти става достатъчно здрава за да те дънят без да усещаш - поне за известно време.
За пенсионерката от Полски Тръмбеш Мара Йорданова реалността са болките в кръста и ставите, температурата, която не я оставя от един месец, главоболието и трите й деца - дъщерите в чужбина, синът - разведен във Велико Търново. Тя знае че болежките й са сериозни - би трябвало да отиде на доктор, но първо звъни на телефона - там я успокояват - нещата не са сериозни, ако се интересува да се обади след предаването, пък и да са сериозни за какво й е да ходи на доктор - нали ще й намери някакви болести, ще й изпише скъпи лекарства, които и без това тя няма да може да си купи, а като се обади, като и кажат "Синът ви ще се ожени, промените ще дойдат до 1 година" тя вече има сили и няма смисъл да се тревожи за себе си, нали синът ще се жени.
Чудя се дали това не е отново онази черта у българина, която го кара да бъде лековерен, да търпи да бъде лъган. Онази черта която го кара да вярва в чудеса, да се подвежда лесно и после - невинен и ощетен, гневно да ругае този, който го е преметнал. Да, защото нежеланието ни да се заемем със собствените си проблеми ни кара да ги прехвърляме на другите, да чакаме решението от тях, да прехвърляме вината. Затова и след месец, когато положението на Васил (09.12.70г.) ще е още по-лошо, той ще седи на масата вкъщи, ще отпива тъжно поредната пареща глътка водка и ще проклина съдбата си и ясновидките и премиера-цар, и през ум няма да му мине, че поне малко е виновен и самият той. И ще се напие и на другият ден ще отиде скапан на работа, но това няма значение - то е една работа...
P.S. ne6to mai precakah purviq put kato postnah temata - dano sega nqma problemi. Budete snizhoditelni - tva mi e purviqt razkaz v podnoveniq forum!
Sorka za gre6kite - nqmam redaktor o6te...
))