Змееядецът

(мултиезично "нет культурно" творение, целящо да бъде "да, културно" и "yeah,
забавно")
(статия, разказ, сценарий и не знам какво)

Други заглавия:

"Критика на чистия билингвизъм и диграфия"
"Възхвала на "мръсния" мултилингвизъм, мултиграфия и монография"
"De speak-аме multi-язычно y д'amuser нас"


Препоръчително, за по-добро разбиране, е читателят да има "мултилингвистични" знания, защото в модерния (звучи по русски) интьернационален свят, в Интьерньету пишиться "мултиграфичному".

(1), (2) - виж най-долу


Ou(i)-вод, or introduction dans le чуждицолюбство et мегюнародния простотизм
in die Welt на Мрежата, где се begegnen разни едуцирани ragazzi i bambini кои притемамат мисмък big comme of un rat-у, макар они да се call-ват, един-другу , баш "scientist"-и, ils are "космо-politians", ou, at малко, дей (R) много well in le владеене of son langаж de тяхна mamma, вероятно because de their grande nou bag-age, kedashi car son age или, I do pas знам... Make ваш okusoku, bas-ировани on der примери, изложирани hier. Je hope вы wont да devenir пишкин cause de dies.(1)

До неуважаемите научни "най-учни" "интерактивно социално комуникиращи
интертелепортативно" чуждицолюбци, сдъвкани и изплюти в разказа:

ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ. Неуважаеми научни чуждицолюбци (голяма част от т.нар. "социолози", които юнаците, по юнашки, ги наричаме "цоциолози") и страничници (такава дума официално няма в "момента на говоренето" в уй-фициалните речници, така че и
да се сещате за "задници" (опа, не трябваше да го казвам (Да бе, що да не трябваше? Каза "страничници", а "задници" е дума, на която ти напомня
"ници".), защото ще вземат да ми са озъбят...), нямате нищо срещу Змееядеца.
Освен това, дано, скъпи чуждицолюбци от вида "цоциолози" (ако четете това) имате достатъчно силен разум, който знае какво е "полски запис" и има работна памет от поне десетина бита (Или може би не трябва да бъда прекалено взискателен (Заради такива "разбирачи", "филолози" и "социолози" в "литературата" навлизат не само "деконструкционните" латински "високи стилове", но и "компютърните" "високи" английски чуждици - защото дори си нямат еня и от "полски запис", пък говорят за сметачи и прокарват "нови термини", които, разбира се, те за първи път чуват - затова са "нови"), защото и те са произлезли от маймуната, какво да ги правиш...), защото иначе ще се оплетете в скобите като "интернационален
медийно-интелектуален конструктор на интеракционни хомо сапиенсови мутирали комуникационни диалози", каквито "интерпретативно имбецилно-идиотарно екрирате".

Vous vous comprenez? Hmmm. Non? C'est tres normale, madames et misirs "научни чуждицолюбци".

---
Всички прилики и, най-вече, еднаквости с произведения от "нет културата" са СЛУЧАЙНИ. (Нищо случайно не е случайно, но защо не е случайно знае само Хвърлячът на жребия, а той, както е известно, е Високо и който е стигнал до него не се е връщал да разкаже на другите защо не е случайно.)

Тъй като писанието е безплатно, подобно на пред-писанията, когато са
безплатни и на ингилийски се зоват "freeware", "анонимният" писач, нарекъл се
"Змееядецът" не носи отговорност за "ум-уционални" щети, нанесени вследствие на разбиране на неприятни истини или изстиване на помещението, като последица на разсмиване или намръщване, предизвикващо движения, които са преместили въздушни маси и понижението на температурата я е смъкнало под граница, при която някой, намиращ се в стаята, е настинал.

Змееядецът разказва приказка от Лигуландия, която, по последни научни проучвания, се намира в друго измерение. Вярно - подобно е на нашето, но
си има разлики - открийте ги. Яс не сум ги броил.
----

До уважаемите свестни люде и умни човеци, които се надсмиват, като Змееядецът, над външната научност, "the билингивсто-мультиязыч-ial-на" "изтъпеност" като тази, с която Змееядецът воюва, и се забавляват от сеченето на "най-учни" неуки идиотщини:

Пожелавам ви приятна забава с хрупането на змейове и юнашкото отсичане
на змейски глави, чрез нежно-грубоватата сила на остроумния юнашки меч от
слово.


------------
"Змееядецът"
------------

Разхождаше се младият юнак - Змееядецът из дългите пещерни тунели, свързващи отделните клетки на Мрежата и размишляваше за бъдещето на поробената от змейове негова "Mила, родна страна". Дали огнедишащите създания щяха да разрушат горната земя с дъх-ащия на извращения дъх? Можеше ли да ги спре? Само Всезнаещият знаеше.

Не беше вкусвал отдавнаш змейско месце.
Не беше се подигравал с някой чуждицолюбец,
с някое глупаво невежо научно писанийце,
развяно като хартиен лист от вятъра
на неразбрания езиков интернационализъм,
ухаещ на комунистически идиотизъм.
Клатушкащите се кутии за щипки
напомняха за необходимостта
да щипне по страничника извратения
порив на езика на по-"умната"
част от культурната интЕлегенцията
на западащата на Запад държава,
губеща езика си заради
ужким "любослови",
мърсящи с кеф
"литературата"
с "термини" за
умни същества,
на които
не
може им
се събра в
ума как работят.

- Абе, бай Гочо, какви ги намилаш?!
- Хе-хе, Змееядецо, ни ме ли бива за пойет?...

...Не беше ял Змееядецът, па беше огладнял, та реши да изяде с люспите някой
(ю/из)-роден змей, говорещ "умно" и "увлекателно", защото използУва интересни, сами по себе си, думицки.

За тях речници няма открити. Няма открити! Поради тази причина въпросните
чуждицолюбиви змейове не знаят какво говорят.
Като не знаят какво говорят, значи нямат съзнание.
Като нямат съзнание, значи не могат да носят отговорност.
Като не могат да носят отговорност, следователно са безотговорни.

Такива безотговорни змейове често бълват змейщината си от високи сини
планини, защото народът, приспан от змейовете, е предпочел да дарява, думица
по думица, изреченийце по изреченийце, "област от познанието" след "област от познанието" душицата си.

Дава я, по принуда, да я ядат змейовете, вместо да помогне на юнаците да отсекат главите на, и без това, "умните" чудовища, които са толкова умни, че нямат нужда от глави. Но... Щом народът е решил тъй, трябва да го
послушаме...

- Не! - раздра простора Бай Гочо. - Народът е омаян от змейщината. Змейовете
са разляли лудо биле по всички извори на словото. Затова е толкова послушен
и подчинен на змейщината народът!
- А аз защо не съм попаднал в капана на змейската омая? - недоумяваше от години Змееядецът.

Бай Гочо го бе отгледал от едва тичащо бебе. Разказваше му, че бил близък с родителите му и заедно се тях се бил бил срещу езичните чудовища, мятащи "билингвите" и "мултилингвите" си над лигуландското човечество.
Малко след като започнали нахлуванията на чудовищата по лигуландските предели, майката и бащата на Змееядецът - Бързата и Поразяващият погинали по
бойните полета, ударени от езиците на змейовете. Бай Гочо приел сирачето им като свое дете. Смяташе, че бе твърде рано да даде на осиновения си другар
Отговорът на Вечния въпрос.

Като не му го задоволиха, любопитството, Змееядецът реши да си го задоволи, въображението поне, като пренесе действието с вихъра на въображението си нанякъде другаде. Завлече и Бай Гоча със себе си.

- Скъпи читатели, отдавна не си бях "говорил" (Переведите вам как звучи "говОрить" по русскиму языку и заличите "О") с чуждицолюбски извращения,
макар че техните, с извинение за израза, изпр... са напльокани под път и над
път и - ох, че миришат - трябва да летиш, за да не настъпиш някое от тях.

Като гледам какви хора пльо... Опа...

- Ни обиждай 'ората бре, пич! - провикна се някой народен човек.

'Начи кат' гледам к'ви змейове пльокат тези изпр..., извращения...

- Стигаш до заключението, че - допълни Бай Гочо.

Една от бедите в българската "нет култура" (Ты помниш? Мы говорим по подобие
русски языку. Ты понимаеш, друг, что "нет" по русски равно "не" по болгарскаму?), както се изразяват
на нов "най-учен език" разни си у(+жу)чени хора е, че повечето (разумява се, не всички са таквъзи, ала тез' коит' говорАт така, "взимат кредитите" на истинските учени и те трябва да се редят наново на опашка за жетони) от тези, които пишат за нея, са почти все "х-ум-анитари" и пишат, защото друго не
могат да правят и ужким знаят "нет културата" и понимаят от кампутерыi (Тьi говоришю по беларускийi languagьi? Я - ньет.), които са в основу нету, колкото и да се "калкулирова", че в основу нету стои человеку -
"Машины bist машини, дори и gemustert, avec ipnotizzati computer gioci, della тримерная grafica, aren't ils? (5)

- Аз, "некултурният", ниабразуван - станал змееядец, щот кат бяй млад не си фанай занаят, ни пък можай да са изуча - мога да кажа:

"Културните нет-културисти", които пишат за "нет култура" са нет-културни.
(По русски - понимаеш!?).

- Хуманитари? Да не е нещо като санитари, но ма-а-алко по-умни?

В случая "визуализираме" неяснотата на смислоносния строеж на "хуманитар". Смисълът на "хуманитар" се свързва с дума, която има подобен звуков състав - "анитар",
защото трябва да знаеш ингилийски, че да схващаш какво е "humanitarian" по морфеми (особено след "human"), което,
като е преминало през "звуково-азбучни я филтър" на лигуландския - язък - и е станало "хуманитарен".

...

"Нет културата", т.е. израждането на езика и изпростяването му в
"двуезичен", - т.е. ДВОЙНО НЕРАЗБИРАЕМ - ни разбрай ни на единия, ни пък на другия, ма кат цяло - ни разбрай и двьенкити заедну... - което "учинийти" нарочват за "модерност" (звучить по русски, где "о" неударена гласна) и "естественост", е показатель за разбирането на лигуландския език.

Тези, които не го владеят добре и се застъпват да бъде "двуезичен" и по-примитивен, Змееядецът обича много "и може даде тях много банана, ако паднат в казаната" ((c) "Замунда Банана Бенд").

Как да не ги люби человек? Много са сочни за "говорене" (Как я сказал, сейчас "говорене" означает "гоВРене". Понимаеш?), много хубави "диалогични комункации" се получават... Като this un - c'is very interessant, н'is pas?

Сдружението за защита на лигуландския език
(напомням, че Змееядецът е лигуландец; приликата с дружества от Действителността, например ДЗБЕ, е напълно случайна - бел. на Сметачолюбецът) нарича "маймунски" езика, на който много "културни нет културни" говорят.

Степента на вмаймунчаване е различна. Например:

_Показател за разбирането на лигуландския език_

На различни степени "маймунски" наречия, горното би звучало така:

- Индикатор за разбирането на lg езика ("lg езика" - лигуландския език - бел. на преводача от маймунски, Шимпанзов)

- Индикатор за understanding на lg езика

- Indicator за understanding-а на lg език

- Indicator understanding lg language" - Мы свидетели завидно, за маймуна, владеене на ингилийския език, с изключително чувство за съгласуване, но с леки проблеми при гласнуване.

- Индикатьор ундерсандинг лг лангуаж" - умела трансглупция между лайтиница и кирийлица, с леко лапане на _французки банан, _яз(ъ/ы)к за маймуната. С такъв "dial-ект", отвореният по французки банани маймун ще бъде отхвърлен от околните самци, зАщо ингилийските нАречия на двО-язичният "нет-култ" преобладават сред всички популации.

...

И така, стигаме до (и/е)дното "нет културно" ("нет" нет по русски, "нет" нет "net" по английски, "нет" равно "не" по болгарски - понимаеш?) творение, намерено в лигуландската Мрежа.

Лигуландците наричат туй място "Нет грамотен", а за сметачите то се казва, както се досещате, "грамотен.нет"


(Всички прилики с други държави и места са чисти съвпадения - бел. на Коректора)


"I тинк, watt ist the фьочър?"
(an опит от An-уй-имен букво граф на New Yourk-ската Shir)

"Гълъбарното сгряване в интернационалната социокултурна мрежа посредством новите тейнологии, които ни наложиа нов lifestyle, променяйки съзнанието ни, почна со климатичен шок, кой бе последван од стадия - conflict на доводите за и против, за да се стигне до хомеостазен баланс. Резистентният во началото организъм на обществото успя да се адаптирова към онзи space, в който мисленето определя битието, защото там, между chips и клетките, абсолютната независимост е възможна, защото дори register адреса си, всеки запазва правото си на анонимност и този уникален приоритет ни позволява да комуникираме без излишни пози, да създаваме една откровена интеракция с другия, в която личността ни да прогресира, без да се деконструира."


ДЕ Е БА-й Гочо, даже и той не може да ги усуква такива "деконструкционни интеракции"!

- Викаш ли ма, а?

Викам та. Да им покажеш на тия "Нет културни"... - за тези, които са забравили, или "си включват кампутера по-късно", или четат нещата непоследователно - НЕ КУЛТУРНИ хора -... какво е культюра, какво значи да си
"учен" и какво да си "на-й-учен" (тье си гу знаят, тье са най-учни),
и как можеш да го покажеш без да го "демонстрираш" и да построиш представа за себе си, без да я "конструираш" в "комуникационни регистрации".

- Убуу. Дай да го преведа унувъ гури. Доколкот мога де, ази съм прост чиляк. Ни сам кат тез An-уй-нимни генийчета от Нюйоркската шир, дьет ги пишат пу най-учнуми... Ко да праа...

Айде де, айде, че ша та загуба пак от поглед и ша са зачуда де е бай Гочо.

- Убуу, почвам. Изпървом на старолигуландски

Сал да врътна образователния ключ преди да почна:
Ма то мноо латински, мноо нящо... И съветски язык даже използуват - към Интернационала отиват, нещо са гълъбаризират, "резистират", "деконструират",
у(ни)-каляли са са, сигурно някви акции на Интер - фудбални, имат да изперат... Напрао ти казвам, таз Нова младеж тъй "комуникИРА", че чак ми са при... кат им гледам сеИРА...


Старолигуландски превод с ограничаване на влиянието на змейската омая (но не размаховно (максимално, бел. на прев. от лигуландски)), на писанието и на разбираемостта му от невладеещи латински, ингилийски, французки и пр.

Цялостното затопляне в международната общественокултурна мрежа чрез новите
технологии, които ни наложиха нов начин на живот, променяйки съзнанието ни,
беше разтърсващо. Бяхме свидетели на сблъсъка на доводите за и против, докато
се стигна до настоящото равновесие. Съпротивляващото се в началото обществото успя да се приспособи към онова пространство, в което мисленето определя битието, защото там, между чиповете и клетките, независимост в пълния смисъл
е невъзможна, защото дори вписвайки адреса си, всеки запазва правото си на
анонимност и това неповторимо предимство ни позволява да общуваме без излишни
предвземки, да взаимодействаме откровено с другия, докато личността ни се развива, без да се разпада.

Бай Пешо и той са обади.

- 'Ич не съм съгласен с тез глупости, извтором. Как мойе да си анонимен и да общуваш? 'Ко общуваш, както са общува, сиреч да си напраиш убава раздумка, от
дума на дума ша стане ясно що за чиляк си и кой си. Ако общуваш както не се общува и си казуваш сал, как му викаха младите, съкратено:

- "Hi! a/s/l", което преведено от ингилийски значи:
- Хей! Айде сек_ с латекс да праим!

Туй не е никакво общ-уй-ване! Тува е повърхностно, непълноценно общуване,
само в таквоз можеш да бъдеш ан-уй-нимен. А аз обичам нещата да бъдат естествени.

А баба Гичка рече.

- Ма пак е повече от нашто общ-уй-ване...

Змееядецът продума:

Бай Гочо!

- Кажи бе.

Повръща ми са уа. Глей кво става. Таз младеж мноо учена станала:

"...Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции за човешките взаимоотношения, и агресивната критика срещу съвремието ни... ...търсим консолидация на идеите си и се информираме спрямо интересите си, за да сме винаги on-line на живо, за да сме конферентни, без да протоколираме участието си..."

Баба Гичка:

- Мила моя мале, сладка и добричка, тука ти трябва наръч наръчи с речници, че да збереш за ко думат?! Много учини, толкоз, чи чак не ги разбира чиляк. А ужким съм умна жЕна. Ни ме гледай, че съм бабишкера и говора по диалекту.

И по книжовен лигуландски мога да пиша.
Ма на книжовния "най-учен-маймунско-чуждицолюбски" най-любя да се надсмивам!

Ази преводачка бях едно време, ала много сложно слово сте ми дали, не съм
толкоз учена... Ша са опитам да го преведа приблидзително:

"...Връзката, осъществена чрез щракване, ни пренася в съзидателния свят на другия, за да получим достъп до онова лично, което се стреми да стане общeствено. И плодоносната недоверчивост и мащабното оправдание на назадничавите схващания за човешките взаимоотношения, и злобните нападки срещу съвремието ни... ...търсим закрепване на идеите си и се информираме
спрямо интересите си, за да сме винаги готови на живо, за да можем да
(тука не моа го преведа, стара жена съм)"

Бай Гоча надникна в изискващия наръч с речници текст и нещо шракна в естествения му разум:

- К'во я тва уа??? Джой-дзън киномо вана-жан? Ли сън ян окина када микорона?

Йейе икоу, байан Гочосан. Варава йейе дучу. Окина на мегюнакародо када циао е ошира ришигава на уокаримасо, дзоу кайши унагава.

- Маре укевада до хиня сапари хиноруне?


Умаку, Гочо. Умаку хужин. ПолИ калА си по-speak-ахме, but по-good да спрем, че ще заприличаме на "интернационалистите", дето
пишат за "агресивните кликващи телепортации през комуникационните интерактивни информационни конферентни мултимедии"...

Радио "Лигуландия":

- Тревожно откритие от последната година:

"Лигуландската академия на науките откри, че сравнителната степен "по-" се бърка с предлога "по" не само на обсъдилни, в които си прикзват обикновени играчи, но и сред необикновени сметачолюбци..."

Змееядъцът:

Бай Гоча.

- Ка-жи пак Змее-уокаримас!

Понявга са сещам за ко "най-учените" обичат тез дьет гаворат или пишат - само коит са по-грамотни моат и да пишат, кат нази - по международному, сиреч кат тва:

"...модификация на Обетованата земя за хората, имащи потребност от неконвенционално общуване. Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции за човешките взаимоотношения, и агресивната критика срещу съвремието ни не се оказаха по-мощни от модела на процесора, от неговата памет и от NET-a, чрез който програмираме непринудено ежедневието си, търсим консолидация на идеите си и се информираме спрямо интересите си, за да сме винаги on-line на живо, за да сме конферентни, без да протоколираме участието си..."

Баба Гичка:

- Малко са повтаряш, ма аз ша си разшира изказването: за тва ти трябва не наръч с наръчи, а наръч с наръчи от наръчи с речници и пак ни мой го разбра,
освен ако не си някой учен, кат тоя дет го е писал, разбъраш ли.

Змееядецът:

По тоя свят какви ли змейове няма...

Бай Гочо:

Няма ли да му отрежеш главата?

Змееядецът:

Да опитам - ама не ще ба! Много здрави тез змейски глави. И твърди...
Де си ба, бай Гоча?

Гочо:

-Тук съм, синко. Кат не става - не става... Важното е, че опита...

Пък народът, като не иска да режи на змейовете главите,
ако толкова неудържимо иска... ша си влиза в устата на змейовете,
докато не го изядат...

Змееядецът бе прибрал меча в ножницата и се готвеше да си почине, сломен
от уморителната борба...

Виждал ли си изказвания
да увисват в нет-небето
на въпросите в
нет-културата
и прелестта на
змейщината да
те пробужда от
застоя на
от-кафянието?

...но се пробуди, връщайки се назад във времето, от огновете, избълвани от някаква друга пещера...

"...какво представлява едно такова куки (или бисквитка - на мен ми е по лесно да ги наричам с полигуландчените им имена, а не с буквалния им превод, за което моля да бъда извинен)... (Цитатът е с оригинална пунктоация. - бел. на Куректора ("Куректора" се пише с "у", но "коректора" с "о" - бел. на Коректора на Куректора))

Змееядецът:
Странна работа... "Куки" било полигуландчено "cookie" [kuki].

Гичка:

- Мои да си мислят, че се чете "коки" уа.

И "браузер" или "броузер" или "браузър" или "броузър" - тези всички са "полигуландчени" "browser-и" според "пещерняшкото" наречие.

Бай Гочо:

Како му се чудят - според СЗЛЕ:

КУКА - COOKIE

Средство, с което сметач се "закрепва" за отдалечен потребител. Най-често представлява малък свитък, в който се съхранява потребителска информация.

Змееядецът:

- Разбира се, само трябва да виждаш смисъла по-навътре от буквите.

Баба Гичка, която разбираше и от мрежи и добре различаваше "net-ене" от "нетене" (ньетене, казване на "не"-та), откри:

"Днес мрежата се upgrade-ва от 2.5 gigabits per second на зашеметяващата скорост от 10 gigabits per second, като локалните мрежи доставят скорост от 100 Mbps до крайните Desktop системи."

- Де е бай Гочо да ги научи тия на реч, да има даде речник. Колкото е по-изразено "омесването на езиците", ужким "двуезичието", когато не е използвано с цел словозаврънкулковщина, толкова по-очевидно е, че схващането на смисъла на "билингвиста" ("семантиката", според другарите "лингвисти"; смисъла - според приятелите езиковеди) от изразяващия се, затъва в "разбиране", като пате в тресавище.

(Примероци за словозавранкулковштина во този свиток могьете да я откриете
почти навсякуде.)

Повторение от същия ъгъл, на забавени обороти на плочника:

"Днес мрежата се upgrade-ва" може да се преведе така:
Днес мрежата се разширява
Днес мрежата се надгражда
Днес мрежата се надстройва
Днес мрежата се подобрява
Днес мрежата се усъвършенства


"Днес мрежата се upgrade-ва от 2.5 gigabits per second на зашеметяващата скорост от 10 gigabits per second , като локалните мрежи доставят скорост от 100 Mbps до крайните Desktop системи."

Цялото, *без думичка* от сметачобългарския (печатна грешка - трябва да е "усъвършенствания лигуландски" - бел. на кой?Ректора?), бих превел така:

Днес мрежата се разширява от 2.5 Гбит/с на зашеметяващата скорост от 10 Гбит/с, като местните мрежи доставят скорост от 100 Гбит/с до крайните настолни системи.

- Е, бай Гочо. - попита, още по-уморен от първия път, когато поиска да си почине, Змееядецът - Мога ли вече да си почина?


Бай Гоча поглади с ниска скорост влакнестите израстъци от сбръчканото си подустие.

- Не. Има още много змейове, с които трябва да се бориш.
- С моя меч не става. Преди бях млад... Това ми беше достатъчно...
- Нима чувам в гласа ти отчаяние?

Змееядецът наведе глава и предният капак на шлема му, по който личаха следи от цокли за стъклария, издрънча, удряйки се в защитаващата брадата част
на юнашката лицева броня.

- Ти си Змееядецът. Ти си юнак. Имаш ЧЕСТ.

В юнашкото съзнание на младия боец бушуваше гневна мисловна буря.
Пред кого да брани честта си? Пред змейове, които бълват,
изплезвайки изкривен двоен и множествен език, огньове? Пред народ, който
обича повече
змейовете си, отколкото юнаците и предпочита да си криви езика в съзвучие
с уроците на змейовете, вместо да се замисля с юнаците?
Как да браниш такава чест!? За какво?

- На какво съм те учил, синко.

Филмова версия.
Последна сцена:

Далечен план на Бай Гоча и Змееядеца, които си приказват край огъня на
полянка в планината. Когато Гочо казва "синко", следва няколко секунди мълчание, след което камерата, като от привлек, се "влюбва" в Змееядеца и
след около 2-2.5 секунди стига до близък план, от главата до кръста.
Змееядецът хитро се усмихва.

- Да ям змейове с парцалите...

Камерата прескача на ляво към Гочо, през огъня, като по пътя телеобективът малко се връща назад. Виждаме седналият Учител в цял ръст. Време за придвижване на гледната точка е около 0.9 - 1.0 секунди.

По сбръчкания образ на Бай Гочо също се изписва, лека-полека, усмивка.

- А другото?

Почивка от 6 секунди. Прескачане на камерата към Змееядеца, по обратния
път, който тя извървя при миналия скок, но за около 0.6 секунди.

- Да ги сдъвквам и да ги изплювам...

Пауза 4 секунди. Скок до Гочо, за 4 десети. (Кино и PAL - 10 кадъра; NTSC - 12) Три секунди мълчание на Гочо.

- А третото?

Пауза 2 секунди. Скок до Змееядецът, за 3 десети. (7 или 9 кадъра)
Змееядъцът се уригва мощно. Като звяр.

- Хубаво да дъвча, но да гледам да не гълтам тази отврат...

Пауза 2 секунди. Бай Гочо, "залепена лента", без преход.
Вижда се как физиономията му се изкривява, под влияние на издиханието на
Змееядецът.

- Още не си научил как да дъвчеш...

Близък план на старческото лице на Гочо, без преход. Вижда се, че много
от зъбите му са опадали.

- ...аз вече не мога да те обучавам на това...

Усмивката я няма. Тъгата я е победила и сълзица се отронва
от дясното око на Бай Гочо.

Музика облива действието.

Продуцент към сценариста: Първо намери безплатен композитор.

С: Можем да използваме готова музика?
П: Аз ли ще плащам авторските права?
С: Кой друг?
П: Добре, но имаш ли някаква идея?
С: Да, но в момента не се сещам.
П: Като се сетиш, кажи...

Като се сетя - Музика обива действието.
И да се сетя, и да не се сетя:
Сълзата се спуска по възрастния склон, по прорязаната, сякаш от ледници, буза на Гоча.

- ...трябва да продължиш...

Черно платно, без преход.
Появява се надпис, отляво надясно излизат буквите, сякаш се печатат с валяк.
Първо са бледи, сиви, постепенно избеляват.
Докато лявата част избелява, по-десните стоят още тъмни.
На надписът пише:



ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ





...

Букви:


"Лигуландски снимки"

представи

"Змееядецът"

.....

...

.

Сценарист:
Като съберем актьори - на буквите пише имената им.
И да не съберем, накрая се изписва:


КРАЙ
КОНЕЦ
КРАJ
KONIEC
END
ENDE
FIN
FINE
FINES
SHIME
......
....
..
..
....
......


-----------
(1) - "Увод, или въведение в чуждицолюбството и международната простотия в
света на Мрежата, където се срещат разни образовани момчета и момичета, които
притежават мозък голям колкото на плъх, макар да се наричат, един-друг, "учени" или са "космополити", или, най-малко, са много добри във владеенето
на майчиния си език, вероятно заради големия си умствен багаж, поради
възрастта им или, не знам... Предположете, основавайки се на примерите,
изложени тук. Надявам се, че няма да съжалявате."

(2) Лигуландски - Любителски шеговит изкуствен език (1995 г.), основан на българския. Недоразвит до възможност да се използва в цялостна реч, поради ограничен речников състав. Тук е използван изразът "притемамам мисмък" - имам мозък.

(3) Латински - по-голямата част от многобройните чуждици в осмиваните откъси,
като "комуникация", "интеракция", "регистрация" и пр. и думата "FINES" - край.

(4)Използвани езици, включително грам. езикови особености (падежи, атрибутивна употреба на съществителните имена) в "многоезичната" творба, поне с една дума: български, наречия на българския, английски, френски, руски, сръбски, немски, италиански, лигуландски (2), беларуски, японски, турски, латински(3), гръцки.

(5) "Машины bist машини, дори и gemustert, avec ipnotizzati computer gioci, della тримерная grafica, aren't ils?

Машините са си машини, дори и шарени, с главозамайващи триизмерни компютърни
игри, нали?