АЙДЕ ГОСТ КВО СТАВА???
ПЕРФЕКТНО ПИШЕШ!!!
АРЕ НАЙ СЕТНЕ СИ НАПИШИ НИКА!!!
| Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/ |
|
| Междузвездни Войни:Кланът на Тъмните Преродени (преместена) https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=14480 |
Страница 1 от 2 |
| Автор: | Гост [ 26 Май 2003 12:05 ] |
| Заглавие: | Междузвездни Войни:Кланът на Тъмните Преродени (преместена) |
____________________________________________________________ МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ Кланът на Тъмните Преродени Рапорт:Звездна база в орбита на Нар Шаддаа Товар от воаръжение тип "Flechette' и тип "Tenlos Disruptor" са на път към нова база на Републиката около Кеджим.3 товарни кораба среден клас са натоварени с въоражението-нормален срок на пристигане-5 дни.Два бойни кораба X-Wing са прикачени към конвоя като предпазни мерки. ____________________________________________________________ 2 дни по-късно,орбита на Беспин... 5-те кораба се бяха приземили,а пилотите се бяха отдали на няколкочасова почивка из небесния град.През деня не се бяха приземявали много други кораби-основно търговски и военни.Малко обаче знаеха съдържанието на един малък "търговски" кораб... Фигура,загърната с плащ грациозно излезе през товарното помещение.Изцяло черното му облекло пасваше на тъмнината в дока,и беше трудно забележим за скучаещия служител,пазещ входа към сервизните помещения.Чак когато се приближи,мъжът на входа реагира.Думите на човека бяха рутинни: -Покажете Универсалната си карта,номера на кораба и удостоврението за проверен и заверен багаж.-сякаш служителя не забелязваше колко различен е събеседника му... Тъмната фигура просто махна леко с ръка.Служителя поде отново: -Благодаря,и извинете за безпокойствието.Знаете,рутинна проверка.Ще отворя дока за вас. Загърнатия с плащ не отговори,само ускори крачка към дока с оръжейните кораби.Отвори хидравличния плъзгач на вратата без усилие,и преди да затвори извика с плътен,хриптящ глас на служителя: -Сега идват и помощник-пилотите.Не възразявате,нали?-и отново махна леко с ръка. -Да,разбира се...Няма проблем...-отговори служителя,вече леко замаян. Моментално от товарното помещение на малкия кораб излязоха двама войници с бели унфьорми.Storm Троопер-и.Те заеха своите места в другите товарни кораби... Очите на тъмния джедай пламтяха тържествуващо.Той беше успял. ____________________________________________________________ На следващия ден никой на Беспин не можеше да си обясни къде е заминало цялото предвидено въоражение.Най-малко служителят в дока,където били паркирани.Той не помнеше действията си от седмица насам. ____________________________________________________________ ____________________________________ Не след дълго корабите пристигнаха...но не където Републиката бе планирала.Те се приземиха в една отдалечена планета,на около 30 клика от Татуйн.Планетата беше малка,с климатични условия много близки до тези на Явин-гореща и влажна.Оттам рядко минаваха кораби на Републиката...Официално там разумен живот липсваше. Истината,за малкото които я знаеха,обаче бе друга.Там определено имаше разумен живот... Три храма се издигаха в знойната джунгла.Статуи на отдавна забравени владетели се издигаха като защитници на древните постройки.Но планетата не се нуждхаеше от допълнителна защита... Там от сутрин до вечер проблясваха светлинни мечове,искри хвърчаха и отчаяни викове на неуспели ученици огласяха околните гори. Храмовете бяха Сит Академия. Много преди битката за Кежим,заЕндор,и за Hot дори,тази академия беше основана.Мечтата на бившия Император за лична армия от джедаи обаче пропаднала скро след започването на плана...Но да се върнем... ___________________________________ 10 години преди битката на Hot Император Палпатин крачеше из кабинета си,доволен от развитието на плановете му.На видеостената до него се виждаше бавно отдалечаваща се транспортна фрегата.В нея той бе пратил около 200 надарени със силата,както и петима вече обучени сит лордове.Те нямаше да се върнат скоро.Но един Император можеше да чака... Транспортната фрегата пътуваше към Арбиду Праим-малка планета,досущ като Явин-гъста растителност по цялата планета.Преди около 3 месеца оттам беше изпратена трансмисия-войниците,пратени там,бяха завършили строежа на трите храма.Всичко беше готово-сега само търпение... Но колкото и да беше предвиждал нещата,все пак не беше преценил една възможност. Ситовете спряха връзка с Императора съвсем скоро>След като войниците си тръгнаха,водачът на тъмните джедаи направи няколко генерални промени.Трансмисиите от Ариду Праим спряха.Никoй не отговаряше, когато Империята искаше помощ.Изследователските експедиции се връщаха с един и същ отговор-те не можеха да бъдат открити.Ситовете продължиха живота си в малката планета дори след падането на Импеията... Палпатин не беше предвидил един прост факт-разумът,обладан от Тъмната Сила е трудно контролируем. ____________________________________ Сега ситовете там процъвтяваха повече от всякога.Веднъж в годината те изпращаха търсачи на таланти. Дори да бяха по-малко от чистите джедаи,винаги имаше попълнения-някой надарен,обхванат от моментна ярост...Ситовете се грижеха яростта да не угасне.Сит академията имаше 30 сит лорда,40 ситове и около 60 падауана. Предводителят им,младият и амбициозен Тирак,беше започнал един грандиозен план,но преди да започне с изпълнението му... Трябваше да се види с един стар познат.Това щеше да стане в близкото бъдеще.Сега трябваше лично да посрещне успешният "лов". Новият Сит,който беше изпратил,се справяше успешно.Така и трябваше... -Господарю-започна сита-изпълних поръчението ви.Мога ли с още нещо да послужа на братството, господарю? "Добре съм го обучил"-помисли си Тирак. Не.Отегли се.-беше отрицателният отговор. -Господарю-поде отново сита-съжалявам за безпокойствието,което създавам с въпроса си-Ще можем ли да дадем отпор на глупаците от Републиката,когато задействаме плана?Не са ли твърде много? -Те ще умрат.-отговори Тирак. -Тези,които се противопоставят? -Всички. _____________________________________________________________________ Тирак се насочи към изхода,и оттам към площадката за излитане.Там го чакаше личния му кораб...запазен B-Wing. Той даде последни нареждания на заместника си-добре обучен сит-лорд и влезе в кабината.С мощен тласък на подемните двигатели кораба напусна атмосферата на Арбиду Праим. _____________________________________________ Във възтановената джедайска академия на Явин започна редовния тренировъчен ден.Учениците излизаха от скромните си стаи и се насочваха към залите за тренировка.Там вече ги чакаха учители.Всичко протичаше по план... Напреднали ученици започнаха двубоите,а майстори ги наблюдаваха съсредоточено.Наближаваще деня,в който се избираще падауан. Един от учениците беше Адуум.Добър с меча и повечето от силите,а и сърцето му беше далеч от омраза и страх...но не беше чуждо на яростта. Днес той се биеше с едно ниско и пъргаво момче от Ендор.То обаче бе допуснало неволна грешка-мечът му беше настроен на по-висока честота.По време на двубоя това му даде предимство и той нарани Адуум по лявото рамо.Понечи да се извини,но яростта беше по-бърза: -ИДИОТ!!!-изрева Адуум и бутна Ендорецът със силата. Един от учителите го видя: -Достатъчно,Адуум!Навън,за да си охладиш страстите! Адуум излезе,а чувства бушуваха в него-гняв към себе си,срам от това че майстори са го видели...Мина през познати пътеки,и се изкачи на една скала.Оттам се откриваше прекрасна гледка към цялата академия.Но дори и това не охлади яростта му. От дървтата наблизо изплува тъмна фигура.Отвън изглеждаше като благ старец,но отвътре...много по-различен. -Добре ли си,момче?Изглеждаш ми ядосан. __________________________________________________ През това време Тирак пътуваше в неизвестна никому посока. Нима никой не знаеше този път?Може би само Тирак знеше къде отива. Не след дълго той навлезре в астероидно поле.За някой,който не е идвал преди,би било удивителна гледка.За Тирак обаче бе познато.В единия астероид беше пуснато маскировъчно поле. Вътре се "криеха" 3 имперски разрушителя.А пък астероида... той беше замаскирана луна,обикаляща около нова,неразвита база на Републиката. С рутинирано движение корабът се насочи към един от доковете.Предстоеше важна среща. _____________________________________________ _____________________________________________ Замаскирана Военна База,в орбита около планета на Републиката Металните врати на Док 15 се отвориха със съскащ звук.Макар и остаряла,тази база беше далеч от понятието "безопасна".B-Wing- ът едва беше докоснал площадката,а пилотът вече излизаше от кабинката си. Протоколен дроид посрещна Тирак и го поведе из тесните коридори.Щурмоваци се виждаха наоколо-някои готови за действие,други още слагаха белите си брони или проверяваха автоматичните си карабини Е-11.След малко минаха и покрай огромните генератори на щитовете. "Това предпазва Разрушителите.Добре са се подсигурили..."-отбеляза Тирак наум. След не повече от минута ходене стигнаха до покоите на главнокомандващия.Вратата се отвори с мек хидравличен тласък. Вътре вече го чакаха.Главнокомандващият всъщност нямаше нищо общо с Империята.Името му беше Номак.Родом от Паланхи,той беше изкусен търговец и пресуспяващпредприемач.Среден на ръст и съвсем обикновен на външен вид той впечатляваше с очите си.Зелени на цвят,те "предаваха" наоколо енергията,която търговецът излъчваше.Най-много те говореха за пълният с енргия и идеи паланхиец.Тирак се беше информирал добре за него.Припомни си наученото: Име:Номак ТъАвале Произход:Паланхи Поприще:Бизнес със кораби,оръжие и работна ръка.Абсолютно НЕЛЕГАЛНО. Навици:Работохолик,обжава да печели максимумът от дадена сделка. При спомена за последното Тирак се намръщи."Максимумът от дадена сделка."Поздравиха се сдържано и седнаха пред маса,отрупана с договори,карти и записки. Преговорите за войници и кораби започнаха. -Първо,Тирак,бих искал да знаете следното:Аз съм най-вече бизнесмен.Имам нюх единствено в икономическия бранш.Не очаквайте от мен бойна тактика.-предупреди Номак. -Не се притеснявайте.Погрижих се да не ви безпокоят по въпроса.-отговори сит лордът с нетипичния си хриптящ глас. -Много добре.-продължи търговеца.Гадеше му се от този глас.-Предвидили сте го.Както се уговорихме,ако планът ви не успее,ще платите с жива стока.Ако успее...знаете как да ми платите. -Задоволително.-съгласи се Тирак,но през главата му отново мина мисълта за цената на неуспеха."Живата стока" бяха негови предани и обучени ситове. -Съгласно разговорите през последния месец,ви намерих и боен тактик-един от най-добрите в контрабандните среди.Преди дни ви информирах и за исканията му.-поде отново паланхиеца. -И с това съм съгласен.-настоя тъмният джедай,въпреки цената.Тактикът искаше БАЗА на Арбиду Праим, където да се евакуира при нужда. -В такъв случай,приятно ми беше да търгувам с вас.Отсега нататък станцията е ваша.Тактикът,който наехте, командва първи Разрушител.-заключи Номак и започна работа по завършване на договора.Формалностите вече бяха уточнени на предишни срещи. Нещо мина през ума на Тирак: -Имам един въпрос към вас,Номак.Откъде имате всичко това? -Бизнес,джедай.Бизнес.-подсмихна се търговеца-С връзки уредих генераторите,корабите-от веч отдавна мъртъв контрабандист,войниците са добре тренирани във пограничните светове.Животът Е пари,джедай. Паланхиецът привърши с документите и ги даде на сита.След това си тръгна.Не след дълго личната му фрегата излетя.Сега Тирак притежаваше мястото.Всичко вървеше по план. ____________________________________________________ Далеч от тук,на градът планета Корускант... -Казвам ви,последното,което помня беше,че някакъв тип с черен плащ слиза от товарното помещение на търговски кораб.Заговори ме,махна с ръка.Помня само ТОВА!-говореше служител от доковете на Беспин.Спомняше си...но дотук. Уедж Антил въздъхна и погледна към Люк,а после и към Кайл.Двамата се гледаха напрегнато и вероятно общуваха. "Възстановихме реда в Долината на Джедайте,Кайл.НЕ е дошъл оттам.Вината не е твоя."-казваше мислено Люк на Кайл. "Тогава как?Как?"-не отстъпваше Катарн.-"Вие не обучавате ситове на Явин.А хиляди пъти си ми обяснявал какво правите с неуспели или неподходящи ученици." Този път Люк въздъхна и се обърна към Уедж: -Донеси ми спецификациите на двата вида откраднати оръжия.И каквото описание изкопчиш за тайнствената фигура с плаща.-след това се обърна към Кайл.-Ние с теб отиваме на Беспин. _______________________________________________ _________________________________________________ 4 дни по-късно,в "легендарната" кръчма на Мос Айсли на Татуйн Ландо се гледаше нервно с корелянския търговец.Сделката беше изгодна и за двамата,но онзи се колебаеше.Все пак обстоятелствата бяха доста странни.Хан стоеше отстрани и сякаш нехаеше за тях, загледан в коктейла си,но всъщност долавяше всяка дума.Дори бивш контрабандист като него би забелязал колко абсурдна е ситуацията,а той беше виждал много странни неща. Сделката се състоеше в това,че корелянеца беше откупил законно стар склад на Империята.Въпреки,че сградата беше опразнена,никой не се беше сетил да провери за подземен етаж.По-късно собственикът открил "дребната подробност".Долу имало не по-малко от 60 AT-ST , сгънати в компактен вид и готови за превоз.Понякога на човек му се струваше,че тези сервизни служители не вършат нищо. -Добре,за двеста хилядарки ги имате тези тенекии!-беше крайното решение на корелянеца. Съгласиха се с условията и търговецът си тръгна,доволен.Ландо се обърна към Хан,изпусна напрежението с шумна въздишка и го попита: -Защо Републиката се изръсва за канонерките,Хан?От времето от което са изоставени,никой не е поддържал оръжията.Най вероятно тези могат AT-ST единствено да се движат! -Решили са да ги ремонтират и подобрят...-каза неуверено Хан и разпери ръце.-Щяли да им прикачват нови оръдия,да сменят двигателите и дори да ги пребоядисат в бяло и ето ти-Републиканският "Щурм на Свободата". Дано знаят за какво си пръскат парите! Ландо вдигна невярващо вежди,погледна към тумбата извънземни,които свиреха отчайващо и кимна към изхода. -Да тръгваме.Писна ми от сделки и от тоя бар.Нашите приятели с транспортните кораби да товарят по-бързичко, че искам да пием по едно и на борда,да отпразнуваме успешната сделка... Хан се усмихна дяволито,поръча две бутилки уиски от Укио и двамата излязоха навън в горещината.Соло сложи на ръката си малък предавател и съобщи: -Соло до капитан Раиф.-малка пауза-Имате разрешение да товарите. -Прието Соло.Започваме.Три минути до завършване на работа.-Раиф спря да говори на Соло и изкрещя на някой от подчинените си-ПУСКАЙТЕ ЛИФТОВЕТЕ КЪМ ПОДЗЕМИЕТО!!!ИМАТЕ ТРИ МИНУТИ!!!-след това продължи със Соло-Извинявай,Хан.Край на връзката. Хан тъкмо прибираше предавателя си,когато Ландо го потупа по рамото и прошепна: -Последната сграда на улицата от лявата страна.Покрива.Погледни внимателно. Соло бавно вдигна поглед и се съсредоточи.Оттам някой ги наблюдаваше.След малко онзи,който ги следеше,си тръгна от покрива,с явното намерение да слезе.Хан изпсува наум. -Кой пък е този...-запита се полугласно той.-Дали знае НИЕ защо сме тук? -Да го изгубим-предложи Калризиан. Двамата се затичаха...и пред тях излезе някакъв тип.Бързо осъзнаха,че това е човекът,който ги е шпионирал. -Бързичък е!-отбеляза Ландо. -И ми изглежда опасен.-допълни Хан,полушеговито,но съзнаваше,че не греши.От глава до пети в черно- червена туника,шпионинът им стоеше в специфична бойна стойка.Качулка прикриваше лицето му.Соло можеше да се закълне,че тази бойна стойка я е виждал и преди някъде... ВЕЙДЪР. -Той е сит лорд!-изкрещя Хан и бутна Ландо на земята и сам се хвърли в прахта.Размина им се за части от секундата.Черен-Черен!-светлинен меч разцепи въздуха над тях. Тирак ги изгледа изучаващо."Добър рефлекс."-констатира той мислено,вдигна меча над главата си и го завъртя като вихрушка."Да видим колко ще издържат така."-си каза наум и се хвърли в атака. Ландо и Хан вече се бяха изправили и леко раждалечили.Извадиха бластерите си и се приготвиха да отстъпват. Хан мислеше трескаво:"Нямаме шанс при директен бой.Откъде,подяволите,можем да се измъкнем?" Погледна към Ландо.Той поклати глава,а устните му мърдаха,сякаш му го казваше. По-ясно не можеше да бъде-"ОТСТЪПЛЕНИЕ!"Двамата тръгнаха назад и едновременно с това стреляха,но без никакъв резултат.За Тирак беше игра да отбива изстрелите,и той бавно и методично се приближаваше към двамата приятели. _______________________________________________________ -Джен...-започна отново умолително Кайл. -Забрави,Кайл Катарн!Ти и Люк НЕ тръгвате без мен!-за пореден път отказа Джен Орс,и се намръщи още повече.-Особено след като е замесена и Империята! -Но ние не сме сигурни,че това е факт.Дори не сме сигурни,че не са били контрабан...-понечи да излъже Кайл,но не довърши.Малката,но здрава ръка на Джен го удари през лицето. -Не ме лъжи,Катарн.Познавам те добре.-каза с хладна ярост в гласа Джен. -ДОБРЕ,ЕЛА!НО СЛЕД КАТО СЕ УВЕРИШ,ЧЕ СА ЗАМЕСЕНИ И СИТ ЛОРДОВЕ,ЩЕ ТЕ ЗАКЛЮЧА В БАГАЖНОТО ОТДЕЛЕНИЕ!-почти изкрещя Кайл,потърквайки едната си буза. Противно на очакванията,тя се усмихна леко: -Чакам те при кораба,о майстор джедай.-отговори Джен подигравателно и излезе през изхода към хангарите,право към "Ноктите на Гарвана" Кайл Катарн изръмжа ядно и погледна конзолата пред себе си.Люк влезе и се приближи. -Джен идва с нас.-изпревари въпроса му Кайл. Люк се направи,че не забелязва новината,но наум отбеляза риска за живота и.Намръщи се леко и попита: -Получи ли доклада на Уедж? -Да,преди малко.Не съм го разгледал още.-отговори Кайл и набра кода на съобщението.На екрана излязоха моделите и спецификациите на пушките. Кайл зяпна екрана за секунда екран,и след това посочи Тенлос снайперите. -По дяволите!Знам ги тези снайпери!Това не е на добре... -Защо?Какво по-точно правят?-обърна се към него Люк. -Легални са само за военните.Ако зарядът им е пълен,разрушават целта на молекулярна основа.Това бебче може да те стрие на прах...-каза притеснено Катарн Люк се намръщи още повече.Трябваше да намерят пушките.БЪРЗО. ____________________________________________ Отново на Татуйн,три пресечки след кръчмата в Мос Айсли... Ландо и Хан отстъпваха тичешком по улицата и стреляха по Тирак. -Трябва да се доберем до "Дамата на Късмета" бързо!Да знаеш заобиколна улица?!-изкрещя Ландо, надмогвайки шума от бластерите им. -Мисля по въпроса!!!-изкрещя нервно и Хан. Тирак отбиваше изстрелите,независимо колко добре бяха насочени.Времето за край на забавата свършваше."Десет секунди."-отброй наум той,изключ меча си и се хвърли към Хан.Опря дясното си коляно в земята,оттласна се нагоре и опря двете си ръце в земята.Левият му крак описа полу-кръг и се заби в лицето на неподготвения Хан и той залитна силно. Противно на очакванията на Хан,Тирак не го уби.Ситът направи кълбо напред и се обърна към Ландо,като включ меча си отново. Калризян изруга наум и вдигна безполезния си бластер,като изстреля заряд по тъмния джедай.Още преди да стреля,осъзна,че няма поза.Черният меч се вдигна за стотни от секундата,отби изстрела под много прецизен ъгъл и зарядът се заби в перваза на отсрещната сграда.Оттам падна парче от каменната стена и падна върху гърба на Ландо.Тирак отново изключи меча си. "Седем секунди." Сякаш тъмният джедай усети как Хан се надигаше,и без да го погледне,го ритна в корема.Хан изпъшка.След това Тирак отиде до Ландо,извъртя ръката си и наби лакътя си през лицето му.Калризян се преви. "Три секунди." Хан обаче беше издръжлив и скочи върху Тирак,като обви ръцете си през врата на сита и го дръпна надолу. Двамата паднаха на прашната земя. -Ландо,сега!!!-едвам изкрещя Соло. Ландо се окопити,нахвърли се скочи към тях и изби меч от ръката на тъмния джедай.Изведнъж очите на сита станаха кървавочервени,от тях заискриха светкавици и Тирак се превърна в машина за смърт. За стотни се измъкна от хватката на Хан,извъртя се и го удари с нечовешка сила.И пак.И пак.Извъртиясе настрани и избегна удара на Ландо.Изправи се със скок и веднага след това изпъна кояно така,че то удари Ландо в гърдите.После изпъна крака си докрай,като го ритна и в брадичката.Двамата приятели лежаха в несвяст.Тирак грабна меча си,светлината в очите му загасна,той приклекна и скочи на покрива на сградата над тях. "Минус две секунди."-отбеляза с неудоволствие. След около две минути Хан се съвзе.Ландо лежеше и пушкаше от болка в лицето,но беше жив.Соло осъзна,че предавателя му звъни на пожар.На дисплея пишеше съобщение отпреди минута: "Хан,Ландо!!!Тук капитан Раиф!Връщайте се,нападат ни щурмоваци!Не можем да ги удържим!Доведете някой бързо!Помагайте...Влиз...в кораба....Помъж.... Някъде на запад се чуваше звук от излитащи транспортни фрегати.Сега Хан осъзна плана.Ситът им се изпречи, просто за да ги задържи далеч от доковете.А сега 60 AT-ST си тръгваха безвъзвратно от планетата,при тва в Имперска плен... ______________________________________________________ Адуум беше един от най-обещаващите сит падауани.Бързо привикна към техниките за Ярост и Задушаване на противника.Днес се биеше срещу друг сит падауан в един от решаващите двубой.Застанаха един срещу друг,нагласиха силата на мечовете,майсторът отстрани кимна... И двата червени меча се сблъскаха с страшна сила.Веднага след това Адуум отстъпи крачка назад,а другият зае нападателна стойка.Адуум беше избрал тежкия стил на удар със светлинния меч-секунди след това вече острието летеше към опонента му и се заби със страшна сила почти в основата на меча.Никой от двамата не отстъпи.Мечовете останаха сблъскани и двамата напрегнаха всичките си сили.Адуум имаше предимство по физическа сила и избутваше другият към земята.Искри хвърчаха около тях,и ситът,който ги обучаваше,се наслаждаваше на обещаващите нови таланти. Внезапно другият ученик бутна Адуум със силата,скочи,оттласна крака си в гърдите на Адуум и направи кълбо назад.Завъртя меча около себе си и се засили да нанесе последния удар в двубоя.Адуум обаче не падна,а се завъртя и на свой ред изненада противника.Замахна с все сила с меча... Ръката на другият падауан падна,а притежателя и изкрещя от болка.С последна сила опонента му хвърли меча си по Адуум,но той го отби с досада,вдигна ръката си и изстреля светкавица от нея.Противникът му никога нямаше да стане сит. -Перфектно изпълнено,Адуум.-похвали го учителя.-Запомни-оцеляват само силните.Силата е оръжието на Братството на Тъмните Преродени. -Да,учителю!-рече благовейно Адуум и погледна с презрение трупа под него.Замахна със силата и го бутна извън арената. След това се насочи към храма.Трябваше да се помоли за смърт и разрушение и на другия ден... ____________________________________________________ В облачния град на Беспин,собственост на неприсъстващия в момента Ландо Калризян... Кайл за пореден път огледа параметъра.Този док беше затворен,и можеха да огледат свободно.Нито един от петте кораба не отговаряше на даденото описание,а именно тук трябваше да бъде корабът,който търсеше. Намръщи се и се наведе.Нещо привлече вниманието му.Внимателно огледа парчето черен метал на пода.Хвана го и го завъртя в ръката си,като го обръщаше внимание на всеки детайл в устройството. Това парче метал беше пълнител. Кайл мислеше на глас:"Къс пълнител,заряд с разсейка и шрапнели като амуниции."Внезапно му просветна: "Flechette".Кайл се обърна към Джен и Люк и извика: -Хей!Елате,намерих следа! Обясни им накратко какво е намерил,и тримата започнаха да го разглеждат.Нищо особено обаче нямаше в пълнителя.Обикновен пълнител с амуниции за Флечетте,правен в Паланхи. Нещо се обади в ума на Джен,докато разглеждаше пълнителя: -Хей,момчета,къде правим пълнителите за нашите оръжия? -В Нар Шадаа.Защо?-попита Люк. Джен се усмихна триумфално: -Този тук е от Паланхи. Кайл и Люк го разгледаха и се увериха че е права. -Значи е решено.Заминаваме за Паланхи.-обяви Люк. Тримата се запътиха към площадката за излитане и към "Ноктите на Гарвана". От тавана се спусна тъмна фигура с плащ и се приземи грациозно долу.Огледа се,после видя излитащия кораб.Зловеща усмивка изплува на лицето му,а в жълтите му очи лумна див огън."Толкова предвидими. Толкова наивни."-помисли си ситът.Извади предавателя си и предаде съобщението на господаря си.Толкова бяха предвидими... ____________________________________________________ Обратно на Татуин,където Ландо и Хан достигат до "Дамата на Късмета" Хан псуваше на всяка крачка и едвам се довлачи до второто пилотско място в яхтата на Ландо.Той самият вече седеше и подпираше пострадалата си глава.Калризиан дигна поглед към него и измърмори: -Един на двама.И ни подреди така!-после се обърна към конзолата и стартира двигателя.-А и открадна платените канонерки.По дяволите! Хан го погледна с досада: -О,я стига!Та онзи беше тъмен джедай!Какво искаш,да го ступаме,заключим и разпитаме?Оптимист!- каза с голяма доза срказъм Соло.-Поне Чуи да беше с нас.А го оставих на Корускант,с Лея! -Е,да се връщаме на Корускант и ние.Тъкмо ще предупредим личния ни джедай за този приятел,дето го срещнахме.-Ландо набра на клавиатурата координатите на планетата-град.-Докато ближем рани,ще пийнем по едно специално.Крия го за най-тежките случаи. Хан се усмихна криво: -Вади го бързо. ____________________________________________ В корабът "Ноктите на Гарвана"... Джен Орс работеше по главния компютър на "Ноктите на Гарвана" и въвеждаше координатите за хиперпространствен скок.Бордовият компютър изпюка в съгласие с дадените координати и започна изчисленията за прехвърляне.Джен отклони погледа си от екрана и се обърна към Кайл.Той седеше,умислен. Нещо гризеше съзнанието и,затова го заговори: -Много е лесно,нали.Следата беше твърде очевадна.Излетяхме безпрепядствено.Твърде лесно. Кайл поклати глава в съгласие и вдигна погледа си към нея. -Вече съм сигурен,че е капан.Но пълнителят беше истински,и със сигурност от Паланхи.Отдавна знам складовете за амуниции там,държи ги съмнителен тип на име Номак.Длъжни сме да разберем какво е станало. Веждите на Джен се повдигнаха въпросително: -Ами ситът?Нима онзи контрабандист притежава тъмни джедаи? -Може би.Не знам.Едва ли...-объркано отговори Кайл и смени темата,за да се поразсее.-Люк още ли медитира? -Да...И ти трябва да научиш как се изпада в хибернационен сън.Нали ще ми ставаш майстор джедай?-Джен се усмихна дяволито и се обърна отново към екрана. Катарн се усмихна кисело и отново потъна в мисли."Как ще ни изненада Империята този път?Къде да потърсим онази отрепка,контрабандистът с оръжейнит складове?"Кайл изсумтя,като преброй въпросите без отговор в ума си."Джедай ли съм,или надарен със Силата провал?"Въздъхна и прибави и този въпрос... През това време Люк седеше в края на кораба,а мисълта му се рееше из необятното бъдеще.Няколко картини минаха пред затворените му очи,за секунди разкриваха същността си,а след това се задълбаваха в съзнанието му като пясъчни гущери.Видя себе си,Кайл и Джен в най-невероятни ситуации,а после всичко замря и той излезе от хибернацията. ____________________________________________ Орбита около Корускант,трансмисия от "Дамата на Късмета" -Яхта "Дамата на Късмета"?Имате разрешение за кацане.Здрасти Ландо.-проехтя познат глас от спийкъра. -Уедж?!-Ландо подскочи изненадано в седалката.-Ти?На контролна кула,а не в напечена битка?Май сънувам.-Всъщност отначало наистина си помисли,че сънува.Погледът му гузно се плъжна по празните бутилки алкохол. -Да,наистина съм на контролна кула...Човек от моята ескадрила се обади,че пристига безбожно тузарски кораб,затова реших ,че един познат контрабандист идва насам.-Отговори Уедж Антил,ухилен до уши. До Ландо Хан се протегна и разтърка очите си.Явно беше чул кой е в контролната кула,защото се пресегна към интеркома и попита: Уедж,там ли е "Сокол"? Абсолютно.Не знаех,че уукито ти има чувство за хумор.Разказва страхотни историйки за техническата ти некадърност.-каза през смях Антил. Кажи му,че ще го обръсна до голо,като се върна.Техническа некадърност,а?-говореше Хан. Ландо се обърна сериозно към Соло: Ще бръснеш Чуй после.Първо имам да питам нещо Уедж.-взе интеркома и попита:-Хей,Уедж,да знаеш случайно къде могат да се "покрият" 60 AT-ST , превозвани в 3 транспортни фрегати от най-голям клас? -Шегуваш се!-отвърна Антил,смаян.-Кой ги е откраднал? -Смятаме да разберем.Взеха ни ги под носа преди около два дни,но фрегатите не бяха заредени с гориво, така че ги брой...-Ландо пресметна на ум-...около пет часа.Чак сега може да са се добрали до нелегално гориво.Все пак ги откраднаха на Татуйн. -Ако е така,мога да изпатя съобщени до базата ни там,да изпратят проследяващ лъч.Така поне ще знаем по какви координати са направили скока през хиперпространството.-след това Уедж продължи въпросително-Да повикам ли и "Свирепия Ескадрон"? -Да,ако обичаш.-усмихна се криво Хан.-Ще направим малък лов.Само ще кацнем,за да си вземемм "Сокол",и потегляме.Дотогава кажи на хората в Татуйн да пратят проследяващото лъчение.Спирам трансмисията. Ландо вече маневрираше,за да кацне.Очакваше ги труден лов. __________________________________________________ ____________________________________________________________ Площадка за приземяване в Паланхи,корабът “Ноктите на Гарвана”… Кайл се прозя широко и отвори багажното отделение.Взе бластера и меча си,и подхвърли един картечен бластер на Джен. -Пет кредита,че засадата е на първата пряка.-предположи Джен. -Влиянието на Ландо е голямо,а?Въпреки това залогът е твърде малък,а и най-вероятно си права.- подсмихна се Кайл. Люк стана и изпъна ръцете и врата си,за да се разсъни.След това се наведе над малката оръжейна в багажното и избра един уукски арбалет,с прикачена лазерна оптика.Зареди го сръчно и подкани двамата ловци на глави: -Хайде.Искам да задам няколко въпроса на онзи контрабандист. ………. Хидравличната врата се спусна и опря в гладката площадка.На буквално метър прехвърча ховърмобил.Звукова вълна от всякакви шумове ги заля като цунами.Над изхда от площадката висеше надпис:”ДОБРЕ ДОШЛИ В ПАЛАНХИ”. Кайл изсумтя,като прочете надписа и посочи една улица: -Натам,след около стотина метра е главната улица.Оттам ще вземем един общ транспорт.Ако искаме да стиг… Не успя да довърши.Джен се извърна и изкрещя: -Лявата пряка! И тримата се извърнаха наляво…а оттам вече излизаха поне двайсетина щурмовака. Люк добави: -Дясна пряка! Още двайсет войника се “изсипаха” от хоувърмобил.И двамата джедаи се питаха защо не са ги усетили,но сега нямаше време да размисля. Кайл включи меча си и се хвърли срещу десните двайсет.Люк веднага разбра замисъла и пое левите двайсет. Джен им изкрещя: -Отивам за транспорт! Кайл отби два изстрела от изненаданите войници-те очакваха бягство,а не нападение.С меча си преряза един войник,пусна силата през себе си и ускори движенията си.Падна на дясно коляно и изпъна левия си крак,ритайки щурмовак в слънчевия сплит.Хвърли меча си със Силата наляво и преряза още двама,преди останалите да се дръпнат.След това се опря на ръцете си и направи кълбо напред,изпъна ръцете си и стовари юмруци в лицата на още два войника.Меча му се върна и той го извъртя, като посече още един.Обърна се и отсече главите на два щурмовака,а кракът му намери случайно някаква кутия на земята.С мълниеносно движение я ритна-тя се оказа метална и удари един щурмовак лошо в гърдите.Кайл прехвърли центъра на тежестта си чрез силата и направи полукълбо, като спря на дясната си ръка,краката му се изпънаха на две страни и изритаха още двама.Хвърли за втори път меча си с свободната си ръка и преряза трима.Пусна се,падна на гърба си и моментално се изправи с атлетично движение.Напрегна докрай Силата в себе си,летящият му меч описа съвсем неправилна крива…и посече още един войник.Хвърли се настрана,измъкна бластера си и застреля другите двама в главите.След това скочи на крака и се обърна в посока Люк.Той беше “приключил” със своите и приспиваше живите с докосване в нервните окончания. Някъде зад тях се чу смътен звук от двигатели… Още четири ховърмобила се насочваха към тях.Всичките бяха пълни с войници,но нито Кайл,нито Люк ги усетиха. Люк възкликна изумено,но наистина нямаше време за въпроси.Отнякъде се чу още един двигател. Кайл веднага усети Джен.Миг след това откъм третата пряка вляво изхвърча Джен в…състезателна шейна.Двата реактивни двигателя изръмжаха и тя спря до тях. -Скачайте бързо!!!-надвика двигателите Джен. -В ТОВА?!-беше реакцията на Кайл. -По добри идеи от джедая?-саркастично попита тя.Изстрели по Люк подсилиха думите и. Двамата джедаи се вмъкнаха в тясната кабинка. Джен дръпна дясната ръчка и бутна лоста за скорости на пълна мощност.Реактивните двигатели изреваха и шейната направи кръг на 180 градуса.Хромираният метал блсна на сутрешното слънце и шейната се понесе с бясна скорост в посока главната улица.Трите хоувърмобили увеличиха на максимум скоростта си и ги последвха. Очакваше ги гонка през най-натовареното движение в галактиката… [/b] |
|
| Автор: | Гост [ 27 Май 2003 12:59 ] |
| Заглавие: | |
_______________________________________________________________________ В космическото пространство,недалеч от Пограничните светове и Арбиду Прайм… -Ще ни усетят.-се чу по свръзката.Говореше пилота на Втори изтребител от “Свирепия Ескадрон”. -При това съвсем скоро.-потвърди Уедж Антил и усили радара си на максимален обхват.-Шести, мини отдясно в края,а четвърти в левия ъгъл.Подредете се в формация.Хан? -Минавам под теб,Уедж.-обади се Хан Соло и плавно отпусна руля.Хилядолетния Сокол се спусна под X-Wing-а на Антил. Трите откраднати транспортни фрегати бяха недалеч напред,а няколко изстребителя клас TIE FIGHTER и имперски кръстосвач среден клас ги прикриваха.От конвоя вече се показваха признаци, че са забелязали преследвачите си,но засега не предприемаха офанзивни действия. -Май нас чакат.-предположи Ландо,който се беше качил на мястото за управление на едно от турболазерните оръдия на “Сокол”.Чубака изръмжа сякаш в съгласие.Тоя се беше качил на съседното и спокйно мереше един от изстребителите. -Да не ги караме да чакат!-предложи Уедж-“Свиреп Ескадрон”,по моя команда открий огън. TIE FIGHTER-ите започнаха да се преподреждат в бойна формация.Това даваше тактическо предимство,и Антил се възползва: -“Свиреп Ескадрон” СЕГА!-извика той по комуникатора. Залпове от лазерните оръдия на X-Wing-овете излетяха от всички страни.Имперските сили бяха подготвени-задните им щитове бяха пуснати на максимум.От “Сокол” обаче долетя тежък залп и проби през щита на един от изстребителите.Корабът избухна в ярки пламъци. Ловът започна. -Всеки да поеме по един!-изкомандва Уедж и се спусна към единия имперски изстребител. И кръстосвача отговори с мощен залп. -Близо до мен,но съм добре!-обади се осми. Над Антил Пети изстебител се спусна в маневра “Свредел”,обърна изненадващо и излезе в гръб на пртивника.С ракета унищожи безпомощния TIE FIGHTER и моментално се спусна с гмуркащо движение,за да избегне лазерни изстрели. -Браво Пети!-чу се похвала по комуникатора. Уедж се впусна след един от имперските кораби.Противникът му не беше лесен-веднага меневрира и остана извън обсега му.Антил наклони лявата част от руля,изстребителят му описа елегантна крива и продължи да гони противника.Втори TIE FIGHTER се “лепна” на гърба му.Уедж изруга наум и кривна леко от посоката си.Вторият имперски кораб се приближи още повече към него,а този,който беше отпред,намали скоростта си и го притисна.Антил разбра замисъла им-Този отпред ще го забавя и ще пречи на маневрите му,докато вторият ще се приближи дотолкова,че да му “забие” сигурна и точна ракета.Изскърца със зъби-замисълът беше простичък,ефективен и смъртоносен.Тези си имаха и тактик…Но той не беше предвидил една луда маневра,която Уедж беше тренирал последния месец. Антил дръпна аварийната дюза за спиране, X-Wing-ът му “изпъшка” от внезапният стоп.Пилота извъртя руля докрай на дясно и пусна лявата дюза.Крабът му изстена от странната маневра и…се обърна отгоре надолу. TIE FIGHTER-ът зад него не успя да спре навреме и мина над него.Уедж това и чакаше-пусна дясната дюза докрай,X-Wing се завъртя на в полу-кръг и пилота натисна два пъти бутона за самонасочваща ракета.Двата противника избухнаха в ярка експлозия. Антил обърна корабът си в нормално състояние и се огледа.”Сокол” се опитваше да пробие щита на кръстосвача,а пилотите от “Свирепия Ескадрон” се справяха с имперските изстребители. -Мисля,че ще си върнем взетото,а момчета?-весело поде Хан. А сякаш за да се опровергаят думите му…Имперския Кръстосвач изстреля бяло-синкава субстанция.Тя спря посред изстребителите,постоя за секунда-точно колкото Ландо да извика: -НЕЕЕЕЕЕЕ!!!Стреляйте по… Изведнъж субстанцията се “разля” и всеки кораб бе обвит в нея…Нито един пилот не виждаше по-далеч от кабинта си. По комуникаторите се изсипаха рой ругатни.Уедж едновременно ядосан и изненадан попита: -Какво е ТОВА?! Ландо кисело му отговори: -Измислено е от контрабандистите.Лепкава субстанция,главно изградено от извънземното растение Муга .Непрозрачно и се лепи на всичко в радиус от 200 метра.А гадовете от кръстосвача и транспортните кораби бяха извън обхвата му!Ще изветрее след около 4 часа.-бившия контрабандист удари по пулта пред него.-Изпуснахме ги безвъзяратно. …………………………………. През това време Кръстосвача и транспортните кораби с AT-ST пътуваха необезпокоявани.Тактикът, купен от контрабандните среди,даваше нареждания на подчинените си.Първата му мисия мина успешно. |
|
| Автор: | Rico [ 02 Юни 2003 19:35 ] |
| Заглавие: | |
АЙДЕ ГОСТ КВО СТАВА??? ПЕРФЕКТНО ПИШЕШ!!!
АРЕ НАЙ СЕТНЕ СИ НАПИШИ НИКА!!! |
|
| Автор: | Гост [ 05 Юни 2003 18:05 ] |
| Заглавие: | |
pathetic.Аз знаам коой сии. Аааз знаам 
|
|
| Автор: | Гост [ 06 Юни 2003 09:40 ] |
| Заглавие: | |
 Ako seriozno znesh koj sym,napishi im.Da se radvat.Pyk mozhe i da byrkash,znae li chovek. 
Prodylzhenieto idva drugata sedmica-tocno 3 novi chasti |
|
| Автор: | Гост [ 09 Юни 2003 07:32 ] |
| Заглавие: | |
Из улиците на Паланхи… Имперски изстрели разбиха неоновите реклами наоколо и уплашени паланхийци се разбягаха в по-малките улички.Джен Орс дръпна рязко левия щурвал и състезателната шейна се шмугна в близката пряка.Имперските хоувърмобили обаче нямаха намеренията да ги изпускат и завиха един по един след тях.Кайл извика,като надмогна шума от двигателите: -Люк!Да прикрием шейната! Люк Скайуокър кимна и двамата се изправиха,едновременно включвайки свтлинните си мечове. Тъкмо навреме,защото пет щурмовака излязоха от кабината на хоувърмобила и започнаха да стрелят с автоматични бластери.Двамата джедаи усетиха пътят на изстрелите и ги отбиха с лекота, но това далеч не беше края.Един от имперските войници извати граната и я метна по шейната,но не уцели.Ярка експлозия разтресе близкия магазин.Откъм хоувърмобилите се чу ругатня и войниците отново започнаха огъня.Но вече си изграждаха план-имперската машина,която беше най-отпред в колоната зави леко надясно.Бронята на хоувърмобила срещна стената и захвърчаха искри.Пилотът на машината направи още едно усилие,бронята на хоувърмобила изскърца…и машината се прилепи още по-плътно към стената. Вече имаше място втора машина да излезе до първата.Хоувърмобилът отзад не се и поколеба и излезе напред.Още пет щурмовака излязоха на покрива и започнаха стрелба.Пот рукна по челото на Кайл и с всички сили той ускори отбиванията.До него Люк също полагаше нечовешки усилия да предпази двигателите и себе си. “Време е да се изнасяме”-мислеше си Джен и се огледа трескаво.Май бяха попаднали на долнопробна уличка,докато маневрираха."Обратно на магистралата.”-беше заключението и.Тя дръпна десния щурвал и завиха в друга,по-широка улица,а след това се насочи магистралата. Направи зигзагообразно движение и спести малко работа на Кайл и Люк.Нещо привлече вниманието и,когато излязоха на магистралата.Въпреки,че там даваха по-голям шанс на имперските щурмоваци да стрелят успешно,те имаха предимството на задръстванията по обяд в Паланхи.Пред тях се движеше боклукчийски кораб-голям и тромав.Джен мина от лявата му страна,като стисна палци наум лъжливата маневра да бъде успешна,и извика: -Кайл,Люк!Наведете се!!! Имперските хоувърмбили ни най-малко не се смутиха и ги последваха.Джен дръпна лоста за поддръжка на височината надолу,шейната “забърса” асфалта,тя издърпа левия щурвал и…излезе от другата страна на огромния боклукчийски извозвач.Джен бавно отпусна лоста за височина.Отзад се чу триумфалният вик на Кайл. Последван от канонада изстрели.Извозвачът до тях изпъшка като ранено животно.Щурмоваците стреляха по боклукчийския хоувърмобил. -Тези наистина не ни харесват.-изкоментира Люк. Адреналинът в тялото на Джен пулсраше и тя дори не го чу.С почти джедайски изострени сетива тя видя пробива в двигателя на извозвача миг преди експлозията,но това и беше достатъчно тя вече беше дръпнала щурвала,и високоскоростната машина-достатъчно далече от взрива.Шейната обаче бе набрала предостатъчно скорост, а последвалият удар в съседна машина и дойде нанагорно. Състезателната машина излетя от удара като рикоширал куршум и полетя нагоре,право към един мост.От десния двигател се чу гръм,той се бе ударил в основата на моста и от него не остана нищо. Шейната се завъртя около оста си като ударена птица,мина малко под асфалта…И левият двигател се заби в земята,като подейства като котва,а малката пилотска кабинка започна лениво да се търкаля.Джен едвам каза: -Кайл… След това припадна. Отново отвори очите си и видя угриженото лице на Люк.Той извика: -Кайл!Тя се събуди! Чу се тропот от тичане и до нея на колене падна Кайл.Джен получи дълга и разведряваща целувка. След това Катарн вдигна главата си и доволно и каза: -Успя!Този инцидентен удар ни изхвърли здраво,но все пак овладя машината и разбихме само един двигател,ане главите си! Джен повдигна вежди: -А-а-а…Къде сме? Люк и отговори: -Под моста,между подпорите и асфалта.Трябва да излезем някак си. |
|
| Автор: | Гост [ 09 Юни 2003 11:04 ] |
| Заглавие: | |
ima6 pravopisna gre6ka. pi6e se "a ne" otdelno |
|
| Автор: | Гост [ 10 Юни 2003 12:53 ] |
| Заглавие: | |
________________________________________________________________________ В космоса,около 4 часа след разигралата се битка… Голямо парче лепкава субстанция се стече от предното стъкло на Уедж Антил и той облекчено възкликна: -Евала!Ландо,Хан?Какво е положението при вас? По комуникатора се чу гласа на Ландо Калризиан: -Бива,Уедж.Преди малко от стъклото падна солидна част,и Хан вече има добра видимост. Освен това имаме пикантна информация,която източихме от Имперския кораб.Корабния декодер,който прикачихме на “Сокол” е доста полезен. Уедж се ококори: -Портативен корабен декодер?Брей,че придобивка! -Не е мой,за съжаление.-обади се Хан Соло-Ландо има сделка за него,и няма да е с нас дълго.Но това не е важно.Чуй какво доловихме. От комуникатора се чу пращене,като от бърз запис,а след това ясно се чу: -Степин до Номак!Шефе,разбрах че съм продаден на онази сит отрепка Тирак.Дано парите си заслужават.Както и да е,битката беше тежка,но с малко от Сляпата Мрежа се измъкнахме.Носим тенекиите на трети разрушител.Оттам аз поемам командването на флотата и на войниците.Край. Пращенето се върна и след малко записа свърши.Уедж гледаше като ударен от гръм: -Кви’ разрушители,кви’ ситове?!!!Това да не е Старата Република! -Ще ти поясня,Уедж.-услужливо предложи Ландо.-Ситове съществуват,не знам откъде са се пръкнали,нито намеренията или броя им.Факт е обаче,че срещнахме такъв и той здраво ни нарита. А Тирак-Тирак е търговец на кораби,оръжия и бойна работна ръка и има поне десетина Разрушителя.Не знам къде е главната му база,но знам къде се навърта един от Разрушителите му.За съжаление,най-добре пазения…но и това е начало. -Лидер,всички сме свободни.-обади се по комуникатора шести.-Излитаме по твоя команда. В разговора се намеси Хан: -Преди да се втурнете в мелето,мисля да предложа нещо.Да се върнем на Корускант,да поразузнаем малко за Номак и този мистериозен сит,както и този подъл тактик,Степин. Съгласен съм.-потвърди Антил.-“Свиреп Ескадрон”,курс към Корускант! На планетата Арбиду Прайм,в Цитаделата на Ситовете… Тирак отвори очите си и те мигновено засияха в червено.Към него пристъпи един от обещаващите ученици,Адуум.Младият сит заговори предпазливо: -Викали сте ме,върховен учителю. Ситският водач кимна: -Ще те изпратя на първатата ти мисия.Ще сееш смърт и разрушение,ще убиваш тези,които стоят на пътя ти и смеят да се наричат истински джедаи. Законите на Ситовете повеляваха сдържаност пред по-висшестоящите,но Тирак веднага разпозна опиянението в погледа на ученика си.Адуум обаче се сдържа и попита с равен глас: -Имам ли специална цел,господарю? Майсторът Сит потвърди: -С всички сили задръж едно джедайско куче на име Кайл Катарн да достигне Номак.Търговецът ми е нужен жив. Адуум се поклони според обичаите и излезе.По пътя си мислеше: “Още на първата си мисия се изправям срещу джедай…Когато успея,ще се издигна в очите на господаря,и той ще ми възложи още по-трудна задача.А някой ден аз ще управлявам организацията.Даааа…АЗ!” Младият сит се усмихна бегло при мисълта за успеха и се насочи към хангара.След минути той вече летеше с малък и нвзрачен двуместен кораб към Паланхи и тържествуваше наум. |
|
| Автор: | Гост [ 12 Юни 2003 16:24 ] |
| Заглавие: | |
 SORRY.Ne si koito misleh. Izviniavam se na vsi4ki.
|
|
| Автор: | Darth_Alex [ 03 Юли 2003 13:29 ] |
| Заглавие: | |
kude se zagubihte kakvo stava s Tumnite prerodeni KAKVO STAVA SUS SVETA 
|
|
| Автор: | AshamanBG [ 09 Юли 2003 14:58 ] |
| Заглавие: | |
We shal wait for the eternal story...forever |
|
| Автор: | Гост [ 27 Авг 2003 08:56 ] |
| Заглавие: | |
На първо място искам да се извиня за забавянето на продължението. Налагаше се, за да “доизградя” разказа в ума си, и честно казано, това ми отне известно време. Чакането обаче свърши. Може да сте сигурни, че (поне) този adventure – разказ ще свърши смислено. Но стига съм говорил. A long time ago, in a Galaxy far, far away... _____________________________________________________________________________ Драг Недж беше “професионален” скитник в Паланхи от години. Любим подслон му беше между подпорите и асфалта на Източния мост. Днес беше доволен от купчината картон и хартия, която събра от някакъв магазин. Един малък паланхийски хляб му беше в кърпа вързан. Драг трупаше събраното в голямата си ръчна количка, за да го занесе при рециклиращия автомат. Недалеч се чуха гласове. Скитникът вдигна глава. Обичаше мястото си, защото реактивните хоувърмобили топлеха асфалта, а така топлеха и него отдолу. Освен това, тук беше тихо и спокойно. - Е-е-ей?! Има ли някой там?! Люк Скайуокър се обърна по посока на гласа. Погледна Кайл. Приятелят му сви рамене: -Да проверим. Джен, зареди един бластер, за всеки случай. Джен Орс, приятелката на Кайл, сложи нов пълнител енергийни заряди и освободи предпазителя. Тримата тръгнаха в посока гласа и скоро видяха скитника. - Здравейте! Името ми е... Сийк Нева. Аз и приятелите ми... попаднахме случайно тук и търсим изход. Да имате някаква идея накъде...? – послъга Люк. Драг се почеса по мазната, немита коса и смотолеви: Ми-и-и... Ходите по тази пътека. –Той посочи тесен проход между подпорите, отбелязан с бял, кръгъл знак.- Стигнете ли разклонения, вървите все по отбелязаните с бяло. Да имате някакъв дребен кредит... Закъсъл съм и нямам пари за хляб. -Благодарим ви много! – Възкликна облекчен Люк и сръга Кайл. Той схвана намека, извади малък чип и го подаде на Драг. – Ето нещо дребно за помощта ви. Скитникът горещо им благодари, повтори указанията си и се върна към картоните. Тримата поеха по указаната пътека, която отначало беше тясна, но после се разшири и им даде възможност да ходят в една линия. Малко по нататък завиваше наляво... Люк се закова на място. Погледна въздуха пред себе си, сякаш виждаше нещо неуловимо за човешкото око. След това се обърна към Катарн, който кимна несигурно. Двамата хванаха дръжките на светлинните си мечове и завиха зад ъгъла... Два сита се бяха облегнали небрежно на двете противоположни стени. Гледаха точно натам, откъдето се появиха Люк и Кайл. Единият проговори с плътен, властен глас: -Проблеми с посоката? Да ви упътим? -Не, но май вие така и така ще ни помогнете. – иронично вметна Катарн. Четири светлинни меча блеснаха едновременно – зелен, син и два червени. Ситът отляво нападна Люк. Той блокира, извъртя се и нападна, но не затрудни сита. Тъмния джедай засили острието, направи пълен кръг и го стовари с все сила върху меча на Люк. Добрият джедай удържа удара и не отстъпи. Ситът също не отстъпи. Искри захвърчаха наоколо и двамата напрегнаха мускулната си сила... Ситът отдясно се нахвърли върху Кайл, но Катарн усети посоката на атаката му, отстъпи мълниеносно наляво и така тъмният джедай мина покрай него. Кайл бързо се извъртя към него и замахна, но ситът блокира дори с гръб към него и бързо се окопити. Катарн нападна отдолу в опит да съсече кракът на тъмния джедай, но той отскочи, хвана се за една подпора на тавана и мина от другата страна на Кайл. Той на свой ред се извърна и блокира един точен удар по десния диагонал... Люк усети, че надделява, а двете кръстосани остриета все повече приближаваха сита пред него. Явно и тъмния джедай го осъзна, защото предприе рискована маневра. Ситът избута меча си надясно, повличайки и меча на Люк в същата посока. Тогава тъмният джедай скочи, стъпи за секунда на гърдите на Скайуокър, оттласна се нагоре и направи кълбо назад във въздуха. Добрият джедай не очакваше подлия трик и загуби равновесие. Строполи се на пода, но за секунда се свести, сви тялото, изпъна го нагоре и се изправи с елегантно движение във въздуха. В мига, в който тялото му се отдели от земята, под него изсвистя хвърленият със Силата меч на тъмния сит. Беше извадил невероятен късмет... Кайл замахна лъжливо отляво, а след това се завъртя надясно за истинския удар. Тактиката сработи, защото ситът едва блокира атаката и застана в неизгодна за защита позиция. Противникът му също си падаше по гадните номера и бързо беше осъзнал неизгодната си позиция. Тъмният джедай приклекна леко, с бързината на кобра изпъна десния си крак и го заби в корема на Кайл. Катарн също се забави за момент. Ситът изкрещя яростно, насочи меча си напред и се засили в опит да удари добрият джедай в гърдите. Но и Кайл си имаше трикове. В последния момент той приклекна, претърколи се настрана и препъна с крак тъмния джедай. -Двамата джедайски кучета да спрат, или нещастницата си заминава! – кресна войнишки глас зад тях. Двамата джедаи спряха битката си мигновено. Разочаровани, ситовете изключиха мечовете си. Не обичаха, когато жертвата не се съпротивляваше. Не беше интересно. Пред тях войник на бившата Империя с нашивка на Командос държеше Джен и беше опрял бластер в главата и. През цялото време Джен беше наблюдавала безпомощно джедайските двубои. Явно някой имперски командос се беше измъкнал от мелето по магистралата, беше видял къде бяха кацнали аварийно и се беше възползвал от невниманието им. Командосът беше висок, мускулест и държеше здраво приятелката на Кайл. Тя погледна Катарн и леко присви очи. Той веднага схвана намека, който беше част от жестовете, които измислиха по време на партнъорството им, и заговори гръмко: -Е, имперска МАЙМУНО? Какво иск... Отвличането на вниманието беше достатъчно. Хватката около Джен се разхлаби леко, много леко, но достатъчно...Дори имперски командос не беше подготвен за това. Джен се напрегна, измъкна се за секунда от ръката на войника, приклекна и заби с все сила лакът в слабините на имперския командос. Той се сви от болка. Джен стрелна свободната си ръка към кобура на крака си, извади импулсния пистолет, опря го в гърдите на войника и стреля. Трупът се свлече безжизнен до нея. Недалеч се чуваха гласове на още войници. Бяха чули стрелбата. -Да довършим ли забавата? – попита единия сит. -Не мисля, че ще бъде точно сега. Имате приятели с вас. – заяде се Кайл. Войниците приближаваха. Чуваше се тропот на ботуши. Кайл, Джен и Люк хукнаха обратно към мястото, където се разбиха. Докато бягаха, Джен попита: -Как смятате да слезем от моста? Има поне трийсет метра между това място и магистралата! -Ще скачаме. – отвърна простичко Люк. Въпреки че тичаха, Джен успя да вложи ирония в гласа си: Джедаи? Ха! Няколко метра по-назад в прохода двамата тъмни джедаи се спогледаха. Усмихнаха се хищно и кимнаха един на друг. След това се затичаха след тримата. _____________________________________________________________________________ |
|
| Автор: | Гост [ 28 Авг 2003 16:38 ] |
| Заглавие: | |
_________________________________________________________________________ Тирак задълбочено изучаваше един от най-ценните си документи. Притежаваше записки на Дарт Рагнос, един от най-силните и уважавани ситове в далечното минало, когато ситовете са наброявали хиляди. Записките на отдавна мъртвия ситски лорд обаче разкриваха тайни, които Тирак отдавна мечтаеше да научи. Някъде в старовремския дневник, който разглеждаше, беше записана една от древните сили, и сит лорда от месеци се опитваше да разчете древното наречие, на което беше написано всичко. За жалост, все още разпознаваше по-малко от половината букви. Днес имаше известен напредък. Един от древните йероглифи можеше да означава само една буква, но коя точно, трибваше сам да разбере. Беше изолирал един от древните знаци заедно с още няколко вече познати йероглифа в кратка дума. Възможностите бяха сведени до три. Тирак прилежно записа “У или И или О”. Сравни узнатото с предишно преведени думи, помисли и махна възможността за “О”. Нещо в ума му проблесна. Извади от менюто списъка си с опити за превод. Прегледа го и избраа един писан преди седмица, и откри нужното. Въпросната древна буква несъмнено беше “И”! А с това разкритие, премахна възможностите за друг йероглиф, който несъмнено беше “У”. Невероятен успех за един ден - броят преведени знаци нарастна до тринадесет, което беше точно наполовина. Сега знакът за “О” също можеше да е само един, и с малко повече късмет... В кабинета му влезе сит, нито падауан, но не и лорд, а редови войн на по-могъщата сила - тъмната. Той коленичи, челото му опря земята, а дългата му червена коса се простря пред него. Двата му меча, закачени на колана, увиснаха надолу. -Разрешете да говоря господарю. - ситът повдигна леко глава, за да види дали ще получи разрешение. Стоманеносивите му очи погледнаха с благоговение великия сит лорд. Тирак махна леко с ръка в знак на съгласие и заговори с тих, хриптящ глас: -Казвай, ученико. - Наум си припомни, че за велик сит лорд всички са ученици. -Получихме съобщение от паланхийския търговец. Той ни увери - джедайските кучета са пристигнали според плана. Има и още. Степин е атакуван в орбита от жалките бунтовници. С тях е бил и един кораб. Старовремски, биха казали някои. Познат ни е, господарю. -Соло. - очите на Тирак блеснаха в червено от яд. - Той не трябва да среща Скайуокър. Знае много. -Простете въпроса, господарю, но какво може да знае един контрабандист - глупак? -Доста, за съжаление.- Сит - лорда се намръщи. - Изпрати съобщение на Паланхи, там да се погрижат Соло да не доживее разговор с Скайуокър.- Сит лорда сякаш изплю двете имена.-Сега тръгвай. Имаш поверени ученици. Ситът отново долепи глава до каменния под, извини се за отнетото време и излезе, без да обръща гръб на господаря си, точно според правилото. Чак извън кабинета се обърна и се затича по работа. Тирак седя още няколко минути в стаята си, като отпусна съзнанието си и остави Тъмната Сила да го обгърне, да му даде сила и ярост. Имаше идея за джедайските кучета на Паланхи, които му пречеха. Трябваше да проведе важен разговор с търговския си партнъор. Запъти се към единственият комуникационен център на планетата. След няколко минути се свърза. На видеоекрана излезе свъсеното лице на Номак, паланхийският търговец. Той започна пръв: -Наред ли е всичко, джедай? Хрътки от твоя вид ме търсят. Единият май е Скайуокър. -Те НЕ СА от моя вид.- каза Тирак с възможно най-голямото презрение, на което беше способен хриптящият му глас. След това продължи по-спокойно и хвърли поглед на картата на паланхийската столица. -Ще се погрижа да не те безпокоят повече. Единствено е нужно да махнеш стоката си от склад №38. Опразни го целия, а аз ще изпратя... _________________________________________________________________________ |
|
| Автор: | Гост [ 01 Сеп 2003 09:12 ] |
| Заглавие: | |
Едноместен кораб от невоенен клас се спусна с плавна маневра на двадесет и втора площадка на открития хангар в Плаланхи и шумът от четирите подемни двигателя събудиха заспалия пазач. Той се прозя с досада, отвори нов файл в списъка “Кацнали Днес” и излезе за рутинна проверка. Адуум спусна черната си роба надолу, завърза колана и сложи клачулката почти над очите. Мисълта, че някой може и да види червените искри, които прехвърчаха в очите му, го караше да искриви устни в подобие на усмивка. Закачи меча си под робата и излезе. -Добре дошли на Паланхи. – изрече механично пазачът, без никаква приветливост в гласа. – Пожелавам ви приятен престой и плодотворна търговия, ако имате такава. Моля, покажете идентификационният си чип. Ако сте търговец тук, моля да видя и търговския ви лиценз заедно с пълния комплект сертификати. И последно – номера на междупланетната ви банкова сметка. Адуум просто изпъна ръката си напред, а пръстите му сключиха нещо в невидима хватка. Пазачът увисна във въздуха,с ръце задърпа нещо около врата му, но без успех. Очите му се разшириха от ужас. Беше отворил устата си, но не можеше да изтръгне от нея вик. Кожата му бавно посиняваше и безпомощния паланхиец постепенно се задушаваше. Изведнъж тялото му се отпусна, очите се подбелиха и ръцете паднаха надолу. Адуум хвърли трупа извън площадката, в близките храсти с един единствен, властен жест. След това влезе в кабинката на пазача и на компютъра пусна списъкът “Кацнали”, избра филтър “През Последната Седмица”. Потърси известно време и намери това, което му трябваше. Записа в електронния си бележник адреса на площадката, където беше кацнал “Ноктите на Гарвана” Изтри информацията, записана за неговия кораб и излезе. Тъмният джедай тръгна по една от оживените улици. Не го беше страх от никого. С неудоволствие отбеляза наум, че се движи в някой от долнопробните квартали. Бедно облечени Паланхийци, просяци, боклуци и нечистотии го заобикаляха. Бедняците се отдръпваха от ужасяващия странник и пред него имаше широка “пътечка”. Внезапно откъм една по – малка уличка излязоха трима яки младежи с къси метални тръби в ръце. Те препречиха пътя на сита, без да знаят какъв е всъщност. -Не знаеш ли кой контролира квартала, ей? Я кихвай кинтите, да не се налага да ги търсим ние от трупа ти! Адуум нито помръдна, нито каза нещо. Наум си отбеляза да не вади меча. Няма смисъл, просто щеше да привлече излишно внимание. Просто щеше да потренира бойни изкуства. -Глух ли си, ей? Да ти помогна ли да се заслушаш? Тъмният джедай пак не отговори. Глупавият гангстер замахна с тръбата си към него. Адуум дигна ръката си със скорост, замъгляваща съзнанието и отклони атаката. В един миг той стоеше в отпусната поза, а в следващия кракът му се заби в лицето на глупака, осмелил се да атакува. Престъпниците не можеха да доловят пълната скорост на атаките на сита, а виждаха размазани образи, които “следваха” движенията му. Приятелят им се мяташе във въздуха от атаките, а размътената от скорост фигура на Адуум му нанасяше удар след удар. Изведнъж гангстера падна на асфалта, безжизнен и съсипан от рани по тялото и главата.Локва кръв започна да се образува под безжизненото му тяло. Двамата живи младежи с ярост замахнаха към тъмния джедай. Двойната атака обаче не го затрудни – той отби атаките, скочи във въздуха и ритна двамата в гърдите. Престъпниците се олюляха назад от силната атака. Адуум ги чакаше. Нападателите се приближиха един до друг и нападнаха от една страна. Ситът се изви настрани, хвана металните тръби и ги дръпна. Така постигна двоен ефект – взе оръжията им, а и ги накара да залитнат напред. Адуум направи пълно завъртане и с един единствен, съкрушителен ритник счупи вратовете и на двамата му противници. Те се строполиха пред него, мъртви. Ситът пусна настрана двете железа и продължи пътя си, без да обръща внимание на труповете, които остави, нито на ужасените погледи на минувачите. Адуум внимателно оглеждаше улицата и група мъже привлякоха вниманието му. Един от тях седеше на нов, лъскав хоувърмотор и говореше на останалите, които се дивяха на машината. Тъмният джедай тръгна право към тях. Избута един от мъжете на пътя му, засили ръката си и удари притежателя на хоувърмотора с такава сила, че от удара мъжът се превъртя във въздуха и падна със счупен нос. Адуум се хвърли на хоувърмотора, ритна стартера и направи пълен кръг, събаряйки всички около него. След това даде пълно ускорение и се изстреля нагоре по улицата. Кратък поглед на мини екрана, вграден между ръкохватките на мотора го осведоми, че най – краткия път до целта му е по магистралата и след това по разклона вляво. Зави рязко вдясно, след това рязко наляво, за да избегне сблъсък. Някъде зад него се чуха сигнални звуци. Обърна глава и видя четири патрулни хоувърмобили на органите на реда в Паланхи. Черни, с мигащи в предупредително червено светлини, патрулните хоувърмобили на защитните отряди бяха средни по бързина и прилично здрави. Адуум се приведе по – ниско и зави косо покрай един камион... |
|
| Автор: | nXmaniak [ 01 Сеп 2003 16:44 ] |
| Заглавие: | |
А ТАКА ЧОВЕЧЕ!!!Показа им какво се вика разказ.Всички от форума трябва да взимат пример от теб,а не да се въдят разказчета по 5 реда.Остава ти само да се регистрираш и вече си в писателското братство  ))
|
|
| Автор: | MasTer*YoDa [ 01 Сеп 2003 17:36 ] |
| Заглавие: | |
ao pi4 evalla ti praa!!!ama verno 6to ne se registrira6??? |
|
| Автор: | Гост [ 04 Сеп 2003 10:42 ] |
| Заглавие: | |
Че то аз съм си регистриран. Ама не пиша, докато съм регнат. Ще си напиша ника чак след драматичния край. П.П. Вероятно утре ще пусна следващата част. Ред е на Хан да си спомни нещо, случило се много, много отдавна... П.П.П. След като свърша с този разказ няма да се спра.  Следващият обаче ще е на коренно различна тематика.
|
|
| Автор: | Rico [ 04 Сеп 2003 14:54 ] |
| Заглавие: | |
yesssssssss вече се бях отчаял!МНОГО СЕ РАДВАМ че продължаваш да пишеш |
|
| Автор: | Гост [ 05 Сеп 2003 10:25 ] |
| Заглавие: | |
Хан Соло стоеше пред монитора и повече от два часа ровеше из дългите списъци на чиновниците от Новата Република. Стотици лица минаха пред него, а и вече шестнадесет часа не беше спал. Усещаше главата си като гюлле. Той скръсти ръце пред клавиатурата и отпусна глава върху тях. Крещящ звук го накара да повдигне глава. Чубака го гледаше укорително. - Спокойно, няма да спя. Продължавай да търсиш. В другия край на стаята Ландо Калризиан седеше във фотъойл, отпиваше бавно алкохолна напитка и въртеше монета между пръстите на свободната си ръка. През това време усилено анализираше случилото се предния ден. Умът му прехвърляше теория след теория. Ландо посегна към електронния си бележник и отвори пощата си. Беше получил новия брой на ежемесечното електронно издание “Модерен Пилот”, най – голямото и качествено на Корускант. Освен това включваше дълъг избор от оферти за продажба на различни машини. Често представители на Новата Република се възползваше от подобни електронни списания, поради крещящата нужда на правителството за засилване на флотата си. Намери изгодно предложение за стари имперски товарни фрегати, в запазено състояние и копира текста на офертата в папка “Обмисли”. Нещо обаче го накара да се замисли. Отвори отново “Модерен Пилот”. “...стари ИМПЕРСКИ ТОВАРНИ фрегати...” Имперски... Спомни си един разказ на Хан за миналото му. - Хан... Някога ти си бил имперски войник за кратко, нали? - Да, за няколко месеца. – бившият контрабандист беше учуден. – Странен въпрос. - Може би не чак толкова. Какви ти бяха задълженията? – настоя Калризиан. - Ами... Малко, все скучни. Първоначално бях прикачен към една транспортна ескадрила, а после... - Спри. Какво си превозвал?! – умът на Ландо работеше трескаво. - Труден въпрос. Роби Туй’лек към минна станция..., отдел компютърни специалисти заедно с верпианци към Калмаря...,и две поръчки директно от правителството, за които не знам почти нищо. Калризиан щракна с пръсти и каза: - Двете тайни поръчки. Какво помниш? - Хм-м-м-м. Нека помисля... Един курс до пустинна планета и един курс до планета, осеяна с джунгли. Защо е този разпит? - По времето, когато си превозвал за Империята, имаше слухове сред контрабандистите за нов военен проект на Палпатин, който беше в пълна секретност. Говореше се, че е бил странен, ужасяващ проект. Имам предчувствие. - О, наистина? Е, не помня твърде много, а и голяма част от информацията ми беше спестена. Все още помня двата сектора, в които бяха тайните операции. Сектор Риковас и сектор Арбиду. Но ако залагахме, бих казал Арбиду. Там бяха изпращани много повече екипи. - Да проверим. – отвърна Ландо и отвори обща карта на Познатите Райони. – Ето го сектор Риковас... – той посочи един район на северозападния край. Избра бутона “Търсене” и написа “Арбиду”. Търсенето не даде резултат. Пробва отново, но със същия успех. Пробва с още няколко карти, дори с засекретената карта, която ползваха военните тактици на Новата Република. Сектор Арбиду не съществуваше. - Изтрили са го! Навсякъде, дори по своите карти! – дивеше се Соло, докато разглеждаха имперски карти. – Сякаш не съществува, но е там някъде... - Предложения? – попита унило Калризиан и въздъхна. - Има шанс да разберем локацията на проклетия сектор. Помниш ли Но Ширра? Тогорянеца? - Дали го помня?! – възкликна приятелят му. – Та той едва не ни уби!!! - Защото бяхме причината да загуби кредити. Много кредити. – Бившият контрабандист се усмихна криво и си наля от алкохолната напитка. След това отпи освежаваща глътка. - Добре де. Той пък с какво може да ни помогне? – запита го Ландо. - Поддържа собствена карта на много от секторите в Познатите Райони. Използвал е стари имперски карти. Ще свърши работа. - Добре, да го посетим. – каза неуверено приятелят му. – Но ти ще говориш. И после ти ще си виновният, ако стреля по нас. - Няма. – усмихна се невинно Хан. – Ние идваме приятелски настроени. – След това стана, отиде към комуникационния пулт в стаята си и набра номера на Уедж Антил. След секунди на видеоекрана изплува полуспящото лице на пилота: - К’во? - Утре сутрин заминаваме към Варистад. Ще се срещна със стар приятел, който може да ни помогне. - Имаш приятели на ВАРИСТАД? – учуди се Антил. - Да бе, там. Така че приготви момчетата за седем часа. – информира го Соло и добави: Ще бъде опасно. - Опасно? Няма проблеми. Всички ще сме на линия. – магическата думичка “опасно” въздейства бързо на Уедж. Връзката прекъсна и Соло изключи комуникатора. Хан се усмихна вътрешно на предвидливостта си. Нещо обаче го притесняваше. “А къде са Люк и Кайл? Точно когато имаме проблеми със Силата двамата джедаи ги няма. А уж трябвало да се разчита на тях. Е, живота не е съвършен.” Соло допи питието си, смигна на Чуи и се отправи към стаята на Лея. |
|
| Автор: | Гост [ 08 Сеп 2003 11:58 ] |
| Заглавие: | |
Люк, Кайл и Джен минаха тичешком покрай разбитата състезателна шейна. За секунда Кайл се обърна назад. Двамата тъмни джедаи тичаха след тях с еднакви, равномерни крачки, неотклонно следваха целта си. Катарн се обърна и продължи бягането, но няколко метра по – натам пътя свършваше. Десетки метри надолу трафика се сгъстяваше. Люк кимна кратко и се хвърли напред. Тялото му се отпусна във въздуха и полетя надолу с елегантна парабола. Кайл хвана Джен през кръста, отблъсна се и скочи напред. Силата обгърна тялото му и с премерено движение се понесе след приятеля му. Зад него двата сита също скочиха. Те се изпънаха като стрели надолу и бързо скъсяваха разстоянието между целта им. Единият вече беше опасно близо до Кайл и Джен. Тя обаче яростно го изрита в лицето и отклони посоката на сита на безопасно разстояние. Люк се приземи на малък транспортен камион. Дори скока със Силата болеше от такова разстояние и джедая падна за момент на колене, но се изправи. Малко зад него падна Кайл с Джен. Тя не беше наранена, но джедая пое цялата сила на падането и се строполи, като държеше коляно. След секунда се възстанови и скочи на крака. Тъкмо се обърна... Двата сита се приземиха едновременно. Тъмните джедаи не показаха външна болка от падането, но подемните дюзи на камиона поддадоха леко от внезапната тежест. Люк дойде до Кайл и двамата джедаи включиха мечовете си, озарявайки хромираната повръхност на камиона в синъо – зелено. Джен се качи на кабината на шофъора. На тавана имаше голям прозорец, който служеше за проветряване, но сега не беше отворен. Тя извади енергийния си бластер от кобура и удари прозореца с дръжката. Стъклото се напука. Шофъорът, родианец, я поглдна уплашено с лилавите си очи. Джен дотроши стъклото. Родианеца повдигна едната си ръка в опит да се защити, но бившата ловкиня на глави беше опитна, отклони ръката му и го зашемети с удар в тила. Избута го, седна на шофъорското място и пое управлението, преди да се ударят... Единия сит се обърна към партнъора си: - Дали господарят ще е доволен, ако донесем главите им, Сират? – попита с явна насмешка. - Разбира се, Корвин. Та това Е Люк Скайуокър. Да му отдадем чест. – повече подигравка трудно можеше да бъде вложена. - Приготви се да умреш от висшата Тъмна Сила, нещастнико! – изкрещя Сират, включи меча си и атакува Люк. Корвин завъртя меча си като вихрушка от червена светлина. Кайл застана в защитна стойка и очакваше удар отвсякъде. Ситът избра позиция, мечът спря въртенето си и разцепи въздуха в бърза атака отляво. Катарн парира и нанесе прецизен и мощен удар по десен диагонал. Корвин парира, задържа меча си за секунди, със свободната си ръка хвана ръката на Кайл, завъртя се наобратно, дръпна добрия джедай и заби лакът в стомаха му. Катарн се сви от болката, но изпъна десния си крак в обратен ритник, който удари сита в брадичката. След това се изправи, завъртя се и замахна отдясно към корема на противника си. С невероятен рефлекс Корвин се изви назад и избегна атаката, завъртя се на 180 градуса и насочи ритник отляво, но Кайл отби атаката с ръка. На свой ред Катарн замахна, но този път ситът беше готов и парира, смени светкавично посоката на атака и... нанесе дълбока рана в лявото рамо на добрия джедай. Кръв напои около зайналата резка и Кайл отстъпи наяколко крачки. Тъмният джедай замахна отново, с огромна сила, като се надяваше че ще направи последния удар в двубоя. Въпреки болката обаче Кайл фокусира съзнанието си, приклекна леко, направи кълбо във въздуха, прехвърли Корвин и се приземи от другата страна. Ситът се извърна, изкрещя ядосано, вдигна меча на нивото на раменете си и се приготви за решаваща атака... Отчаян вик отстрани привлече вниманието и на Кайл, и на Корвин. Люк изтръгна меча си от гърдите на Сират. Ситът се свлече безжизнен пред добрия джедай. Следващите няколко мига сякаш бяха на забавен каданс – за части от секундата Катарн се осъзна, завъртя меча около себе си и го стовари под ъгъл в тъмния джедай. Светлинния меч разряза плътта от дясното рамо до гръдния кош. Корвин издъхна на мига, с лице изразяващо отчаяна изненада. Кайл изключи меча си. Скайуокър се наведе до сита пред себе си, опипа сънната му артерия. Вече беше сигурен – убил го е. Главата му се отпусна надолу и той въздъхна тежко. - Не съжалявай. Сам усети яростта в тях. Беше неизбежно. – успокои го Катарн. - Трудно бих приел такова оправдание пред себе си. Как е рамото ти? Няма да кърви повече, концентрирах Сила в него. Болката е малка. – Кайл погледна някъде далеч назад. – Какво, по дяволите...? Люк се обърна назад и се вгледа. Чуваха се предупредителни сирени и четири патрулни коли изникнаха зад дълга колона хоувърмобили. Преследваха някого, но не се виждаше кого. Внезапно Скайуокър забеляза преследвания – покрай една товарна платформа малък хоувърмотор зави рязко и изпревари няколко други пред него. Зеленикави изстрели прехвърчаха около мотора. Полицаите стреляха. Адуум наведе рязко глава и зелен енергиен изстрел разби стъклото на хоувърмобила пред него.Ситът сви надясно и се прикри за известно време. Далеч пред камиона на Люк, Кайл и Джен, на един от мост над магистралата дребна фигура наблюдаваше с бинокъл Адуум и говореше в портативен комуникатор: - Ясно шефе. Взривявам магистралата, когато хоувърмотора с джедая мине. Няма да ви проваля, шефе. - Добре. Гледай всичко да стане както ти казах! – заповядваше Номак. Той беше разбрал за ситуацията, а ако Адуум умреше, плана, който замисляха със сит лорда щеше да пропадне. Връзката прекъсна и атентатора се съсредоточи върху фигурата на мотора. Малко пред него имаше малък камион и той подозираше, че тъмния джедай ще се възползва от случая и ще се прикрие. Беше прав – ситът използва момента и зави точно пред хоувъркамиона... |
|
| Страница 1 от 2 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ] |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|