Форум на PC Mania :: Виж темата - "Историята на Земята"(Преработена + НОВИ епизоди)

Форум на PC Mania https://forum.pcmania.bg/phpbb3/

"Историята на Земята"(Преработена + НОВИ епизоди) https://forum.pcmania.bg/phpbb3/viewtopic.php?f=3&t=14068	Страница 1 от 4

Автор:	Riven [ 09 Май 2003 23:05 ]
Заглавие:	"Историята на Земята"(Преработена + НОВИ епизоди)
Историята на Земята : Епизод 1:”Как започна всичко” Годината беше 2020, когато човешката раса беше достигнала върхът на технологичното си развитие.През 2015 година беше осъществен първият междузвезден полет от хора.Постепенно хората успяха да колонизират Марс, като учените успяха да създадат и изкуствена атмосфера на нея.Пет години по-късно, през 2020 година започна да се подготвят 2 нови междузвездни полети от вече колонизираният Марс към Юпитер и Сатурн, или по-точно към техните спътници-“:Йо и Европа (намиращи се близко до Юпитер , съответно на 421 300 км. И 670 900 км.) и Титан (намиращ се на 1 220 000 км. От Сатурн).Тези два междузвездни полета се отказаха едни от най-големите постижения на човечеството, които спомогнаха за развитието по-нататъшните събития , които доведоха до огромни проблеми,за които обаче ще ви разкажа по-късно. Редом с развитието на технологиите, човечеството се справи и с един от най-големите проблеми в историята си - замърсяването на околната среда.Учени от най-големите и икономически силни държави - САЩ, Русия, Германия, Франция, Япония и Англия събраха най - добрите си учени и успяха да намерят разрешение на проблема – по – успешно използване на ресурсите на Слънцето и космоса.На среща на страните членки на ООН през 2022 година беше прието създаването на КС(Космически Съюз) и ОЗОКН( Организация за Земна отбрана при космически нападения).Около Земята бяха изградени огромни космически защитни бази, които бяха съоръжени с най - модерните човешки изобретения - Силовият Щит(покриващ цялата земя) и Анихилиращите оръдия-кули, които не позволяваха на нищо да премине през тях без разрешение. Осем години по - късно започнаха проблемите, които доведоха до решението да напиша този “доклад” към Вас - хората четящи това години по - късно.Въпреки благоденствието на всички хора, имаше и такива които не бяха доволни .Те създадоха тайната “Организация на Недоволните”, която беше разкрита, но доста късно, за съжаление.Печелейки нечестно парите си те успяха да съберат пари за космически кораб, с който успяха да завладеят планетата Уран, която както и говори името и имаше изключителни запаси от опасното вещество.Това им помогна да привлекат на своя страна недоволните Земни държави.Постепенно планетата беше оборудвана с мощни химически оръжия , и не след дълго Недоволните бяха готови за първата Междупланетна Война.Тя продължи 15 години и доведе до много жертви и много разруха.Недоволните бяха изтрити от лицето на Междугалактическата карта , заедно с планетата им Уран, но с цената на изгубването на много ресурси : човешки и бойни.Половината от населението на Земята беше унищожено от няколко атомни бомби.Цялата военна мощ на Земята беше насочена срещу Уран и беше загубена с помощта на предатели.Накрая на войната равносметката беше плачевна : Земята беше оставена без всякакви оръжия, половината население беше избито, а развитието беше забавено с години.На конференция през 2039 година беше забранено използването на химическите оръжия, и всички останали запаси бяха унищожени.Един проблем беше разрешен, но тепърва започваха проблемите на човешката раса, защото 2 години по-късно беше открито, че не сме сами.Беше открита нова раса, която в последствие се оказа завоевателска, с изключително напреднал стадий на технологично развитие, и голяма военна мощ.Нашите проблеми сега започваха. Епизод 2: “Началото на края” Година-2041 ;месец-март ;ден-14 ; 07.25 земно време Място:Щаб квартирата на ООН; -Агент А167, председателю трябва да изнесе доклада си - каза един от представителите на САЩ.Той е от огромна важност.Преди месец беше изпратена група от дипломати, която да посрещнат новата раса.Ако ми разрешите нека разказът да бъде продължен от Агент А167, който е бил на мястото на събитията. -Разрешавам. - отговори му председателят, моля агент А167 приближете се и ни разкажете какво точно се случи там. -Няколко часа , след като бяхме натоварени с тази дипломатическа мисия ние се доближихме до група от кораби - разузнавачи,които ни ескортираха до техният кораб - майка намиращ се на голяма разстояние от тук.Те са предвождани от нещо като крал наречен Blood_Lord/Кървавият Лорд/ .Най-странното беше , че те владееха телепатия и много бързо успяхме да осъществим контакт с тях.Всяка наша дума беше “попита” от тях а по - късно и използвана в разговора ни.Разбрахме , че тяхната раса се нарича Воргони.Те се държаха доста странно и прекалено любезно , което ни усъмни.Те разбраха за нас , нашите белези, особености, обществен строй и начин на живот.Бяха изключително любопитни за всичко свързано с нас, като най - вече се интересуваха от технологичното ни развитие и развитието ни в бойните технологии.От тях успяхме да разберем много малко - те живеят в доста различни от нашите условия на живот.Тяхната атмосфера се състои главно от метан с примеси на азот и хлор. Blood_Lord е техният “крал” , който обаче е един от служителите на главният император .Така че успяхме да разберем, че общественият им строй се състои от: Император->следван от много Зорги->още повече Ксендри->следвани от крале и накрая стълбицата завършва с бойците.Като цяло расата на Воргоните представлява същества високи между 2 и 3.5 метра.Те са изключително силни физически с четири ръце и два крака, имат две очи но нямат зеници като нас, също така очите им са едноцветни, като на светлина са сини, а на тъмно светят в червено.Хранят се с всякаква храна и не се нуждаят от вода или храна с изключение на всекидневна доза от хлоро-метан, без който могат да умрат.Техните кораби бяха защитени от специален щит който според нас не може да бъде преодолян лесно от нашите оръжия.Няколко земни часа след срещата ни с краля им, пожелахме да се върнем на земята и поканихме техни представители да дойдат на Земята за да бъдат обсъдени взаимоотношенията ни...В общи линии така протече срещата, като техният крал ни поръча да ви предадем, че е съгласен с предложението ни, и че скоро ще изпрати група от хората си. Година-2041 ;месец-март ;ден-14 ; 08.45 земно време Място: Тайната база на отцепниците;-Господа трябва да решим какво да правим-каза един от четиримата хора седящи в кръг в полутъмно помещение, намиращо се в порутен блок на стар Ню Йорк.Тези извънземни нашественици идват доста навременно.Трябва да ги използваме за да ни помогнат да унищожим ООН.Съгласни ли сте господа? -Да, извикаха в един глас другите двама. -Вие господин Goro/Горо/? -Съгласен съм с вас XBOY/Екс Бой/, но само в това, че е необходимо да действаме бързо. Епизод 3:”Джедаите” Година-2041 ;месец-март ;ден-16 ; 17.55 земно време Място:Убежището на джедаите; Той беше един от майсторите джедаи.Казваше се X-Maniak/Екс Маниак/ и вече имаше голям опит.Беше водил десетки битки с най - различни злодеи и винаги побеждаваше.Беше се посветил на това тайно изкуство вече 25-та година и се намираше във върхова форма.Макар истинските джедаи да бяха изключително малко, по-точно само 20, те имаха силата на стотици обикновени войни.Сега се свикваше 555-тото им събрание, и X-Maniak беше един от поканените на него.Той отдавна се надяваше да се срещне с най-добрият си приятел GameMan/Играча/, който скоро имаше мисия на Йо(потушаване на размирици по дипломатичен /и по някога не толкова дипломатичен начин/).Те се бяха запознали преди 15 години, когато се бяха срещнали на космическо пътуване до Европа.Тогава те бяха още ученици и това беше тяхната първа самостоятелна мисия.Тя се състоеше в това да разберат повече за изчезнала преди месеци група от учени.Двамата бяха доста амбициозни, а GameMan беше прекалено опърничав (от типа хора , които първо удрят после питат).И така двамата пристигнаха на Йо.Първата им работа беше да се настанят и починат, а мисията им щеше да започне на сутринта. Година-2026 ;месец-Септември;ден-10 ; 08.15 земно време Място:Планетата Йо,базата Йо-17А; -Откъде ще започнем?-попита леко сънено X-Maniak. -Да отидем на мястото на произшествието, да разбием всичко дет’ шава там (и не е човек) и да си ходим по живо по здраво - каза му опърничаво GameMan, след което стана и отиде до близкият спидер модел “Анаконда”, обърна се отново към него и каза: -Хайде де, няма да годинясваме тук, нали? -Добре де, добре - отвърна му X-Maniak, за къде бързаш? След този кратък разговор двамата се отправиха към близките планини, карайки спидери, и не след дълго достигнаха до “Прохода на Смъртта” (Древните предания говореха, че там живеят чудовища , дебнещи заблудени хора, и завличайки ги в дълбините на своите подземни градове.Още се говореше че били надарени с изключителна сила, и прекалено много мозък, поради което се равнявали на хората).Слязоха от спидерите и извадиха светлинните си мечове.Точно пред тях , на около 10 - тина метра се извисяваше входа на гигантска пещера (широка около 15 метра и висока около 4 – 4.5 метра.Двамата влязоха вътре, като осветяваха пътя си с помощта на светлинните си мечове.Пещерата сякаш беше безкрайна.X-Maniak и GameMan влизаха все по-надълбоко и скоро бяха обгърнати от тъмнина. Измъчените им мечове едва успяваха да осветяват на няколко метра пред тях, така че да не се блъснат един в друг или пък да се изтупат някъде по нос в земята.След доста дълго ходене, пещерата започна да става по-голяма и по-светла, и не след дълго те се озоваха пред изключителна гледка.Пред тях се намираше малък подземен град, в който обаче живееха всякакви гнусни твари - мутанти. -Нека да ги избием. – каза GameMan. -Почакай малко. – каза X-Maniak, не виждаш ли че не сме равностойни.Те са няколко пъти повече от нас, а освен това не знаем дали те са убили учените ни, а и не знаем колко точно са силни и колко са агресивни.По добре да разузнаем. -Не ми се чака.Искам да свършим по - бързо.За теб не знам но аз отивам да се бия. След, като каза това GameMan тръгна да бяга към града, и не след дълго, след като достигна първият пост на мутантите той ги нападна изневиделица. -Нееее!По дяволите GameMan, понякога си голям глупак.Ох ще си изпатим от глупостта ти. Няколко минути след това на пода в пещерата лежаха 4 трупа на мутанти. -Виждаш ли – каза GameMan, много са слаби. А ти приятелю се притесняваше.Просто минаваме, избиваме всички и си тръгваме доволни от свършената работа. -Не мислим така. – казаха няколко огромни мутанта появили се изневиделица зад него. След което успешно отнеха светлинният му меч, и с гръмък смях го поведоха на някъде. -Глупак е твоят приятел. – каза един глас зад X-Maniak Той се обърна и замахна със светлинният си меч, но разсече само въздуха.Странника се беше отдръпнал на няколко метра зад него и тихо се смееше. -Хе хе хе, не бъди толкова импулсивен.Ако исках да те убия досега да съм го сторил.Казвам се Zelux.Аз съм войн – ронин и искам да ти помогна. -С какво? – каза X-Maniak. -Моите родители бяха убити от тези мутанти и искам да им отмъстя.Съгласен ли си? -Моята цел е единствено да освободя приятеля си и да разбера кой е убил учените ни.За сега ще продължим заедно.Но няма да убивам никой мутант, освен ако не се наложи. И така двамата тръгнаха към града... Епизод 4 “Освобождението” И така X-Maniak и Zelux се отправиха към града, всеки със своята си лична цел. Zelux беше разузнал доста добре преди да срещне новият си спътник и затова двамата единодушно решиха кой да бъде водачът.Естествено X-Maniak държеше под око Zelux, защото още се съмняваше в него.След грешката на GameMan охраната беше чувствително увеличена и вече наброяваше 10 мутанта при затвора и изобщо около 30-40 пазачи по протежение на целият град.Беше изключително трудно птица да прехвръкне та камо ли хора да преминат.Двамата бойци бяха изправени пред трудно решение – как по дяволите да влязат в този град.Трябваше или да убиват/приспиват един по един или .... , и те не знаеха какво.Но на този етап X-Maniak искаше да разбере дали те са убийците на учените, за това предложи на Zelux първо да се приближат и да понаучат нещо, та ако те се окажат убийците проблема с убийството щеше да бъде разрешен.И така двамата успяха да влязат без изключителни трудности (само с един-два трупа и няколко приспани противници) и скоро се озоваха вътре.Насочиха се към най – голямата сграда, където предполагаха, че ще се намира водачът на мутантите.Изключително странно беше, че около нея нямаше много охрана и за това те лесно достигнаха до сградата, преминаха зад нея и с помощта на няколко скока по близките скали успяха да се изкатерят върху нея.Там и двамата леко приведени се приготвиха за подслушване, и не след дълго търпението им се възнагради.Появиха се главният им мутант (висок 4 метра изключително силен на пръв поглед), заедно с малко охрана и плененият рицар - джедай GameMan.Явно , че разпитът започваше.Първоначалното “леко” обработване едва не накара X-Maniak да слезе долу и да ги прати при предците им, но все пак той беше джедай и за това реши да изчака малко(преди да им отмъсти).Малко след това водачът им , както се разбра по – къстно се казвал diablo_2 ,се появи в залата където измъчваха плененият джедай, след което седна на трона си и започна истинският разпит. -Как се казваш? – попита diablo_2 затворника. -Аз съм GameMan и съм джедай.Дойдох да си разчистим сметките за убитите от вас учени. -Ха ха ха ха...Добре се справяш. – отвърна му иронично diablo_2.И за това си дошъл?Заради онези проклети учени, толкова слаботелесни, та изобщо не ни беше интересно да ги убиваме.Те почти не оказаха съпротива.Ха ха ха... -Ще те убия! – каза му GameMan, и тръгна към него но беше спрян от електрошоковите палки на пазачите до него.Няколко метра по-нагоре Zelux и X-Maniak вече бяха решили какво да правят. Разделиха се и минаха от двете страни на сградата.Няколко минути по – късно двамата влетяха вътре с гръм и трясък и битката започна. На изненаданите пазачи трябваше малко време да разберат к’во точно става и от това тяхно забавяне загинаха няколко от тях( на единият отхвръкна главата, а другият беше стоплен от бластера на Zelux), но след малко извадиха оръжията си и започнаха да стрелят с тях по нападателите си. X-Maniak с няколко скока успя да се озове в близост до приятелят си , успя да разсече оковите му с меча си и след това се изправи срещу водачът им diablo_2. Междувременно GameMan се беше осъзнал и превъзмогвайки болката си със скок взе едно от падналите на земята оръжия и се присъедини към Zelux. Доста изненадващо, но се справяше по – добре с това си оръжие от колкото с меча си.През това време и diablo_2 не стоеше със скръстени ръце. Когато видя, че към него се приближава X-Maniak , и когато разбра, че тази битка е загубена той реши да направи стратегическо отстъпление(да избяга де), но в желанието си да направи това колкото се може по-бързо X-Maniak успя да му нанесе дълбока рана, и да му отсече едната ръка. С изкривено от болката лице diablo_2 успя да извика няколко думи от вида на ( “Пак ще се видим”, и “Ще ти отмъстя X-Maniak”), след което изчезна във вихър от прах. Тримата бойци с общи усилия се справиха с групата мутанти, както и с новодошлите и не след дълго пещерата се изпълни с голямо количество мъртви мутанти. След това тримата решиха да разгледат пещерата и намереха килията със затворниците. Изненадващо в нея имаше двама човека, които едва се държаха, но бяха оцелели .От техните думи разбраха, че се казват Zoorty и Doktora (той не каза истинското си име но по професия бил такъв и за това му викали така). И така петимата спътници се отправиха към изхода на пещерата – това бяха: X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Zoorty.Трябваше да се върнат при останалите хора, защото определено им трябваше заслужената почивка. Епизод 5 “Завръщането” Година-2026 ;месец-Септември;ден-11 ; 09.15 земно време Място:Пещерата на планетата Йо; Когато петимата спътници най-накрая успяха да излязат от пещерата вече се беше стъмнило и за това всички единодушно решиха, че трябва да приспят тук преди да се завърнат в базата. С помощта на доктора те успяха да привържат раните на GameMan, причинени от разпита му. Малко след това те си легнаха. Нощта им премина изненадващо спокойно и на другият ден те тръгнаха на път. Трябваше да вървят пеша, защото спидерите им бяха изчезнали. Предстоеше им избор дали да минат през пустинните земи, без да имат много запаси и да заобикалят или да минат през близката планинска верига и през “Прохода на загадките”.Доста дълго се колебаха но в края на краищата решиха да минат през прохода.Той беше по – опасен но нямаше какво друго да направят ако искаха да оцелеят в тази пустинна част на планетата. Скоро след , като тръгнаха започнаха да ги връхлитат проблем след проблем. Първоначално Doktora изтърва своите запаси от храна и вода на земята и благодарение на него трябваше да направят ново разпределение на останалата храна. След това Zoorty си навехна кракът и другите бяха принудени да го носят по целият път обратно, като за целта успяха да приспособят клоните на няколко паднали дървета и да направят носилка... И така те продължиха дългият си път към дома. Нямаше кой знае какви произшествия (с изключението на няколко спъвания, изтървавания на носилката и малко синини). Не след дълго те достигнаха подножието на планината от която започваше планинската верига “Аркади”. Тя се състоеше от 5 различни планини, всяка криеща своите опасности. Първата планина се наричаше “Аргения” и беше опасна заради прекалено честата и рязката си смяна на времето (в един момент все едно се печеш на шиш, а в другият все едно си затворен във фризера), втората планина се наричаше “Нимбус” и беше опасна заради прекалено многото диви животни в нея (редуваха се мечешка лапа до подобна такава вълча, а това беше най–малкият проблем. Освен тях имаше малко пещерни тролове, оцелели през годините и събирайки мощ и злоба (е бяха само по няколко във всяка пещера, но те бяха на всеки стотина метра, и също толкова малко получовеци (по точно полу мутанти,полу-хора плюс бонус-вградените им отровна захапка и докосване) . Третата беше “Калеопа”(докато човек минаваше през нея трябваше да се бори с постоянните психични атаки , които често водеха до полудяване). Четвъртата се наричаше “Денала” и се говореше , че в нея се помещавала една от базите на “Недоволните” преди години. А сега никой не знаеше какво има там, освен че наистина беше много опасно място. За петата - “Незнайна” планина се носеха много слухове, защото никой не беше минавал през нея.За сега обаче имаха друг проблем преди да се изправят пред петте знайни и незнайни опасности – трябваше да преминат през “Прохода на загадките”, а там въпросите бяха задавани от господаря на планината. Година-2026 ;месец-Септември;ден-11 ; 22.15 земно време Място:Улиците на стар Ню Йорк; “Този нов град!С какво толкова се различава от стария?Не съм по-богат, нито пък имам жилище.Зимата отново трябва едва да свързвам двата края, а не ми е по – лесно и през другите сезони. Тази война, тези оръжия ще унищожат всичко.Не е ли по-лесно да се хвърля от някоя сграда и да приключа с проблемите. Не!!!Не мога да свърша така. Все пак съм човек дявол да го вземе. Не! Ще продължа да чакам. Това поне умея да правя добре. Скоро, да много скоро ще дойде и моят час и аз отново ще стана човек. “-Из “Философия на скитниците “том 7 от .... Тежък беше техният живот.Той беше чел всичките книги на ... по този въпрос. Да!Определено беше съгласен с него. Но сега не му се мислеше –трябваше да изпие бързо намерената бутилка уиски “Джони Уокър”, преди някой да му я вземе или някой да го убие заради нея. Труден беше живота му, но той намираше утеха в забвението наречено пиянство.В далечината се чуваше стар албум на отдавна забравеният Static-X... Епизод 6 “Преминаване през Прохода на Загадките ” Година-2026 ;месец-Септември;ден-13 ; 08.35 земно време Място: Няколко километра от “Прохода на Загадките”; Не след малко премеждия и прекалено много лош късмет (май някой от тях беше роден на 13 – ти петък, а пред другите явно беше минала черна котка), петимата другари по съдба достигнаха почти до самият проход, а там никой от тях не знаеше какво ги очакваше. -По дяволите хора! – каза Zoorty , на неговите носачи, след като го бяха изтървали за пореден път. Боли мъ. – изстена за пореден път. Кога ще се научите да ме носите нормално? Ми, може ли на всяка бабуна да подскачам, като стар картонен Трабант на състезание в планинска обстановка. Все пак и аз съм човек, поне така предполагам. -Е ми какво да направим. – отговориха в един глас Zelux и Doktora.Все пак си доста тежичък. Пък и ние да не сме хамали? Трябва да ти искаме такса за превоза. – каза му Doktora. -Как ли пък не. Да не съм банка. До сега съм бил затворен при мутанти. Взеха ми всичко, че и пари ли да ви дам? От къде? -Добре де добре. – каза му Zoorty, Не се впрягай толкова. Гледаме да внимаваме максимално много. Нали ... -Извинявам се , че ви прекъсвам момчета, но трябва да видите това. – прекъсна ги GameMan. Точно пред тях се разкриваше ужасяваща картина: Навсякъде около прохода нямаше никаква растителност, сякаш беше паднала атомна бомба 2 поколение. Нямаше никакъв живот. Всичко беше пусто и мъртво. И този странен вятър, който навяваше хлад, който те смразяваше чак до костите, и сякаш правеше сърцето ти да застине от студ. Малко по - напред започнаха да се показват и отдавна изсъхнали трупове на хора, набучени на метални колове. Напред нямаше никакъв друг път, освен този пред тях , и за това те се престрашиха да минат. Водачеството беше поето от Zelux. След малко ходене те достигнаха до портата на “Загадките” и започнаха да я разглеждат за да решат как да минат през нея. Изведнъж от една дупка в земята се чуха стенания. Петимата бойци бързо се окопитиха и измъкнаха нещастника, лежащ в нея. Приличаше на човек, но имаше малко по – особени черти. Имаше нещо особено в него, някакво излъчване което те караше да се замислиш срещу какъв човек стоиш. -Кой си ти? – попита го доста подозрително X-Maniak, и какво по – дяволите правиш тук? -Казвам се Blaz3. Идвам от далечната планета Калисто. Тук се разби корабът ми, поради което припаднах и се съвзех едва сега, когато минахте от тук. Впрочем , коя година сме? -2026. – каза му GameMan. Значи си имаме работа с извънземен. Наистина яко. Как е при вас? -Нямаме време за губене. – каза му X-Maniak, като прекъсна възможният отговор на Blaz3. Трябва да продължаваме. Що се отнася до теб Blaz3, идвай с нас. Засега ще сме заедно. Първо трябва да решим как да отворим тази гигантска врата. Някой да има идея? -Да. – каза Zoorty. Защо не се приближим да огледаме по от близо? -Добре! – отговориха му всички в хор. Да се приближим. Щом се приближиха от нищото се появи огромен великан, носещ книга тип “тухла четворка” в лявата си ръка и тежък трион с неутронно зареждане. -К’во стана с “добрият стар великан “ от приказките носещ обикновен боздуган.-каза Zelux? -Ами това беше пра пра пра дядо ми. Той така не можа да продължи , щото не можа да се логне. Много го дисканектва сървара ни, щото вече е на години. Но...хмм...какво ще правя с вас? Вече ми се е втръснало от въпроси, но без тях не може. И то трябва да задам на всеки от вас, който иска да премине. -Моля!!! – каза му GameMan. Да не се бъзикаш с нас? Защо не вземеш да зададеш един въпрос на всички? -Ох...Добре! Наистина ми е писнало от въпроси. Тогава отговорете ми на този : “Кой е бил върховният бог при Гърците?” Е? Имате 5 минути да отговорите. -Някой да знае отговорите? – попита напрегнато GameMan. Мозъкът ми е абсолютно празен в момента. -Само сега ли? – отвърна му Zoorty. При теб това е перманентно. Хе хе хе... -Стига момчета ! – каза Doktorа. Дайте да се съсредоточим върху задачата , за да не свършим, като другите.Някой да е учил история? -Всъщност аз. – каза им X-Maniak. Май беше Зевс, ама не знам при гърците или при египтяните. Вече не помня. -30 секунди момчета. – каза им великанът.29,28,27,26... -Мислете бързо. – каза Zelux. Кое от двете е? -...20,19,18... -Де да знам! – ядосваше се X-Maniak. -И аз не се сещам. – каза им Doktorа. -Мене не ме питайте – обади се Blaz3, аз не съм човек. -...13,12,11... -Кой пък те е питал!? – тросна се Zoorty на Blaz3. -...5,4,3... -Отговорът е Зевс! – извика GameMan. -Ммм...да! Отговорът ти е верен. Можете да преминете. Впрочем GameMan, как успя да разбереш отговора? -Е ми , просто играх на тото. Бройнах си онче - бонче и то взе че съм уцелил. За първи път ми се случва. -Късметлии сте. – каза им великана. А аз оставам тук. Довиждане и успех!!! След това той изчезна, и не след дълго вратата започна да се отваря. Скоро след това те се изправиха пред ново предизвикателство – планината “Аргения”. “Опитай се да се наслаждаваш на живота, защото той е прекалено кратък” “-Из “Философия на скитниците “том 5. Епизод 7 “Преминаване през планината Аргения” Скоро лед като вратата се отвори петимата спътници се насочиха към следващото препятствие – планината “Аргения”. Вече се стъмваше, за това решиха да приспят и да продължат пътуването си на сутринта. Раните на GameMan и контузията на Zoorty по някаква странна причина бяха отшумели, и на сутринта всички бяха в перфектно здраве. X-Maniak направи всекидневните си ранни упражнения и към 9.00 всички заедно потеглиха на път. Пътя им минаваше по тясна пътека , която водеше до върха на прохода и след това се спускаше стръмно надолу, където отново започваше да се изкачваше, докато не стигнеше върха на “Аргения”. Не след дълго шестимата, водени от Zelux, стигнаха до широка поляна . -Момчета. – каза на останалите Zelux, предлагам да продължим и да не спираме тук. Имам някакво странно предчувствие за това място. Първо, че е идеално за засада и второ, че от тук нямам добра видимост. -Какво се притесняваш толкова. – тросна му се Zoorty. Все пак сме достатъчно много хора за да се справим с опасностите. Всички сме в перфектно здраве. -Да но винаги може нещо да ни изненада. – каза X-Maniak, нали? -Не вярвам нещо да се случи. – каза Blaz3. -Ти да мълчиш там. – каза му GameMan. Никой не те е питал. По добре мълчи да не ти светна един. -Хубаво де. – каза обидено Blaz3. Аман от тази дискриминация. -Предлагам да си починем. – каза Doktora, щото аз взех да се уморявам. -Добре. – каза Zelux, но само за десетина минути, че просто нямаме време. И така те седнаха да си почиват, но естествено почивката продължи повече от десет минути. Изведнъж тя беше прекъсната от вика на Zelux. -Какъв по дяволите е този шум? Нали ви казах да не се застояваме толкова, друг път да ... Той беше прекъснат от внезапната поява на стар вертолет за големи височини модел “Т 67 – Еарсторм”. От който започнаха да долитат изстрели. От другата страна на пътечката също започнаха да долитат изстрели от бластери. Бяха обградени от така наречените “планински владетели”. Първи от всички успя да се окопити Zelux, който успя да се скрие зад една голяма скала. След малко до него успя да се домъкне и X-Maniak, който междувременно беше успял да измъкне светлинният си меч и да отклони няколко изстрела към тези, които ги бяха изстреляли. От другата страна на поляната се бяха скрили GameMan, Doktora и Zoorty, а Blaz3 се беше покрил някъде и никой не можа да го види. -Предайте се и ще умрете бързо и безболезнено. – чу се един вик от вертолета. Имате 30 секунди да решите. -Какво ще правим? – попита Zelux X-Maniak. На мен лично не ми се умира. -Първо трябва да се справим с вертолета. – каза му X-Maniak. На времето учихме устройството на тези вертолети. Те имат 15 торпедни ракети, 60 милиметрова картечница “Смерд 78” с 3500 патрона.Освен това имат подсилена броня на корпуса и цялото тяло и специална отразяваща броня на корпуса. По никакъв начин не можем да го свалим, освен ако не успеем да счупим стъклото пред пилота, което ще развали баланса на вертолета и ще падне на земята неуправляем. Но как ще стигнем до прозореца? -Остави това на мен. – каза му Zelux. Само ме прикривай. Няколко секунди след това Zelux излезе от прикритието си и под кръстосаният огън, с помощта на X-Maniak който отби няколко изстрели към изпращачите им за пореден път, той вече се катереше по близките дървета, прикривайки се между дебелите им клони и многото листа. Вертолетът се занимаваше с X-Maniak , и за това никой от вътре не успя да види приближаващият се войн. Междувременно GameMan и Doktora разбрали от X-Maniak планът на Zelux, мислеха свой собстевен план за да му помогнат. Двамата трябваше да се погрижат за надземните войски, а ако им помогнеше и Zoorty нямаше да е никак зле. Но къде по дяволите беше той? Огледаха се навсякъде, но той беше изчезнал. По същото това време Zoorty се промъкваше зад гърба на надземните войски, когато един бластер беше насочен към него. -Предай се, ако не искаш да останеш без глава. -Охо! Така ли? – каза на противника си Zoorty, като се обърна със светкавична скорост. Той успя да избие бластера от ръката на противника си и с ноктите, които бяха излезли от ръцете му успя да набучи противника си. С няколко бързи движения той доразфасова противника си, изчисти в дрехата му ноктите си, след което ги прибра в ръката си и се захили самодоволно. -Още не си забравил наученото. – каза някакъв женски глас зад гърба му. -mirela! – каза Zoorty, като бързо се обърна. Точно теб търсих. -Да предполагам. Как попадна тук, при тези **? -Дълга история е. Ще ти я разкажа по пътя. Трябва да докладвам на началството . -Докато те нямаше имаше леки промени. Сега шеф е L-I-N-K. -Той??? Значи най-накрая се е добрал до властта. Но за това после. Най – добре да се изпаряваме. Вашите войни нямат шанс пред бившите ми приятели. Предлагам да отстъпим . Един ден ще се видим пак. -Добре. – каза mirela. Щом са толкова силни. С нас ще дойдат няколко от доверените ми войни. Що се отнася до другите – да се оправят сами. Да тръгваме! След това двамата тръгнаха, заедно с още трима война и малко след това достигнаха до голям звездоземен кораб. След малко самолетът вече беше във въздуха, когато се насочи към тайната им база. По същото време , на бойното поле се водеше жестока битка. Повече от половината войни на изпратените “Отцепници” бяха мъртви, изгорели от собствените си изстрели или убити от случайни куршуми. GameMan и Doktora също излязоха от укреплението си, и прикривани от X-Maniak, успяха да се доберат до няколко от изпуснатите на земята оръжия. Тогава GameMan наистина се развихри. Първо успя да убие трима войни само с един изстрел, които за техен лош късмет бяха застанали един зад друг. След това уби още двама противници – съответно единият застреля в окото, а другият застреля точно в десятката. До него Doktora също не стоеше със скръстени ръце. С помощта на няколко пълнителя успя да убие няколко противника (все пак не му беше в професията да стреля, а да лекува), и с обши усилия двамата се справиха с цялата надземна армия. Точно тогава обаче вертолета се озова пред тях.Още преди да успеят да се отдръпнат от вертолета, бяха изстреляни 2 ракети придружени с дъжд от куршуми. За един момент двамата видяха целият си минал живот. Изведнъж поради някаква странна причина и ракетите и куршумите застинаха на сантиметри от тях. GameMan и Doktora се спогледаха с изненадани погледи, и се обърнаха назад. Същото направиха и изненаданите войни във вертолета. Това беше Blaz3. Той ги беше спасил!? Какво ли още тайни сили имаше? -Бързо се разкарвайте от там! – каза им той. Не мога да ги удържам дълго. Хайде де к’во чакате. Да не искате да се озовете при предците си? Без да чакат втора покана GameMan и Doktora бързо се изтеглиха на безопасно разстояние, а Blaz3 прати ракетите и куршумите в небето, където избухнаха с оглушителен гръм. Възползвайки се от отклоненото внимание на войните Zelux успя да се добере до прозореца на вертолета, бързо да постави нещо на него, и също толкова бързо да се изтегли на безопасно разстояние. Последва мощен взрив, от който ушите на всичко заглъхнаха за няколко минути. Войната беше свършила... Определено трябваше да си починат, за това решиха да хапнат и след това да легнат да спят. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-15 ; 08.45 земно време Място: Тайната база на отцепниците; Отново се бяха събрали главните шефове на “Отцепниците”. С голямо нетърпение очакваха появата на новият им атентатор. Говореше се , че е най-добрият. И ето, че отвън щаб квартирата им в Стар Ню Йорк проскърцаха спирачките на стар модел кадилак. Не след дълго се появи и той самият. Това беше Deadly_Man. -Добре дошъл Deadly_Man, каза му XBOY , след което запали бавно хаванската си пура . След малко, през облак дим му каза : Очаквахме те. -Знам! Но преди да започнем разговора ни, ще направя една малка демонстрация. Включете си телевизора. Мъжът до него – Goro извика един войник и му нареди да донесат. Няколко минути след това беше включен на Земен Канал 1. Точно вървяха централните новини. -Сега ще видите демонстрацията. – каза Deadly_Man, след което извади изпод коженото си яке някакъв механизъм. Набра някакъв код и натисна някакво копче. Миг след това последва експлозия. Явно, че беше на километри, но се чуваше ясно. -Извънреден бюлетин на новините на Земен Канал 1. – чу се гласа на репортерката идващ от телевизора. -Увеличете го!!! – каза XBOY. -Току що беше взривено едно от най – охраняваните места – една от сградите на ООН.-продължи репортерката. Няма жертви, но сградата е сто процента разрушена. За сега не се знае кой е атентатора, но се предполага, че това ще е неуловимия Deadly_Man. -Явно сте известен. – констатира Goro. Ще трябва да проведем доста сериозен разговор. -Да. – каза Deadly_Man. Трябва да говорим... За цената. “Истината е някъде там”- Из “Философия на скитниците “том 5. Епизод 8 “Преминаване през планината Аргения”-2 част. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-17 ; 12.45 земно време Място: Планината Аргения , 2 дена след битката; И така, след два дни спане нашите уморени герой, вече отпочинали решиха да продължат пътя си, който все още беше доста дълъг и изпълнен с опасности. Предстоеше им да преминат през планина с изключителен нестабилен климат, затова трябваше да внимават много. В началото всичко беше много лесно , докато... Докато не стигнаха първото голямо препятствие. Точно по средата на пътя имаше няколко тона сняг, а беше юли??? Трябваше да решат как ще продължат напред, защото за връщане и дума не можеше да става. -Какво ще правим? – попита другите около себе си Zelux. -Защо Blaz3 да не вземе да махне снега с помощта на силите си? – каза GameMan. Все пак е извънземен. -Това, че ви спасих ми костваше доста от силите. – каза Blaz3. Първо, аз не съм всесилен, и второ че трябва да се презаредя някъде за да възвърна силите си. -И къде по – точно? – попита го X-Maniak. -Ами, ако наблизо имате електроцентрала или някакъв енергиен източник, и освен това ще ми трябва и “Енергиен медальон”. – каза Blaz3. -И къде по дяволите да ги търсим. – каза сприхаво GameMan. Тук е планина все пак. Няма от къде да ги изкопаем. -Всъщност има откъде. – каза някакъв странен женски глас зад нашите герои. Само трябва да знаете къде да го търсите. Всички се обърнаха едновременно, но зад тях нямаше никой. -Аз съм богинята на доброто. Казвам се ally. -Богиня ли??? – казаха невярващо в един глас всички. Има ли още такива неща??? -Аз лично не вярвам в такива богове, богини ли там к’во са... – каза Zelux. Вярвам единствено на себе си , и на моите лични способности. А пък и годината е 2041. Дори и да ви има сте отживелица. -Съгласни сме с него. – отговориха останалите едновременно. -Дори и да не вярвате в мен или по – точно в нас, аз все пак искам да ви помогна за да стигнете домът си. -И как по – точно? – попита Doktora. Ще махнеш снега ли. -Това не мога да направя. – отговори му ally. Има си неписани закони за това. Но мога да ви кажа къде може да се презареди Blaz3. -Ми хубаво. – каза X-Maniak. И от къде? -Няколко метра надясно от вас има таен бункер. Ако, и когато го преминете (има много тайни капани) ще стигнете до нещо, като таен енергиен източник, от където ще може да се зареди Blaz3. -Да ама на мен ми трябва и “Енергиен медальон” – прекъсна я Blaz3. -Не ме остави да се доизкажа. – отговори му богинята. За да заслужите медальона всеки от вас трябва да премине през 3 изпитания : на силата, на мъдростта, и на късмета. -Ново двайсет. – каза ядосано GameMan. Пък и моят късмет е направо велик. -Да не е честно. – добави Doktora. -Няма честност на този свят приятели! – каза им богинята. Пожелавам ви успех. След, като каза това тя изчезна на някъде (може би в божествената си резиденция). -Нека силата да бъде с теб богиньо (May de force be with you). – извика X-Maniak ...а нека да бъде и с нас – добави тихо той. -Значи наистина ми писна и на мен – каза ядосано Zelux. Всички всячески се опитват да се гаврят с нас. И този непрекъснат лош късмет. На някой да му е минала черна котка път? -За котката не знам – каза му Doktora, но предлагам да продължаваме защото тук наистина е студено. Някой да има по – добра идея? И така, понеже никой от тях нямаше по – добра идея всички решиха да последват съвета на богинята ally, затова се насочиха към посоченото от нея място, и не след дълго достигнаха до него. Прохода беше около половин метър широк и няколко метра дълбок, но за радост имаше стълба която водеше надолу. Отново водачеството беше поето от Zelux, който явно се справяше добре, следван от X-Maniak, GameMan, Doktora и Blaz3. След няколко минутно успешно слизане по стълбата те се озоваха пред дълъг, слабо осветен коридор, пълен с вода стигаща до коленете. Точно тук се прояви една от ползите да си джедай. X-Maniak и GameMan извадиха светлинните си мечове, и осветявайки си с тях, заедно със Zelux тръгнаха напред, следвани от другите. Постепенно водата в тунела започна да намалява (явно се изкачваха) и скоро след това изобщо изчезна. Тримата водачи вървяха напред, докато изведнъж Zelux не ги спря... -Спрете веднага! – каза им заповеднически той. -Оуу...К’во има пък ся? – тросна му се Doktora, който си беше блъснал носа в гърба на GameMan, който също беше спрял рязко. -Кьорави ли сте? – ядоса се за пореден път Zelux. Що не си направите мигновената операция за поправяне на зрението? Ще ви е от полза! Не виждате ли жицата на пода? -Ъхъ. – каза X-Maniak. Наистина не можах да ги вида. -Не се и съмнявам в това. Все пак за това е изисква доста практика, каквато имам аз. По тази част от тунела е бъкано с тях, така че слушайте и правете каквото ви кажа, ако искате да оцелеете за да разказвате на децата си (който иска да има де). Капиши? -Сър йес сър. – отговориха всички в хор. -Така е по – добре. Уважението е важно. Сега правете точно това, което правя и аз. Първо се наведете и пропълзете под първата. След, като каза това Zelux се зае с работата си. Първо взе малко прах от земята и поръси с него невидимата жица. Няколко секунди след това тя беше станала видима, и той минаваше под нея. Последван от останалите всички успяха да минат през невидимите жици. Без проблеми ли казах? Е не беше точно така. Малко след последната жица Zelux без да успее да види стъпи върху една от тях. -Опаа... – каза нервно Zelux. Май сгафих. -Ко стана пак? – попита GameMan, който явно беше станал с ** напред. -Ами стъпих върху една от жиците. Ще трябва да продължите без мен. Ако си вдигна крака всичко в радиус от 300-400 метра ще бъде разрушено, а и няма никакъв начин да обезвредите бомбата освен ако не изключите главното захранващо устройство, което се намира по – нататък. -Не тръгваме без теб. – каза X-Maniak. Не се знае какви опасности ще срещнем по пътя си и през какви капани ще трябва да минем. Все ще измислим нещо. -Трябва на мое място да е предмет със същата тежест, иначе ще има Бууууууууууум....и знаете какво следва нали? -Мога временно да уголемя някакъв предмет до твоята тежест, така че да се измъкнеш – каза Blaz3. Само че какъв ще е той? -Тук имам един сандвич. – обади се плахо Doktora. -Ще свърши работа. – каза му Blaz3. Малко след това Blaz3 заедно със сандвича бяха обгърнати в странна светлина, и няколко секунди по – къстно сандвича вече тежеше около 80 кг.(теглото на Zelux; пак , че не казах 150, че тогава щеше да е проблем). С малко усилия останалите го вдигнаха и се подготвиха за размяната. -Трябва да побързате, защото ще е толкова тежък само 1 минута. -Пригответе се! – каза X-Maniak. На три Zelux се разкарва от жицата, а ние слагаме сандвича на мястото му. Започвам да броя ... -1... -2..., пригответе се... -3! –каза той и с изключителна бързина беше осъществена размяната. Сега да си вдигаме чукалата. Остават ни 15 секунди. Всички тръгнаха да бягат през глава. До взрива оставаха 5 секунди, 4..., 3..., 2..., 1... БУУУУУУУУУУУУУУУУУММММММММММММММММ................. (какво става с нашите герои ще разберете в следващият епизод...) Година-2041 ;месец-Септември ;ден-19 ; 19.45 земно време Място: Планетата на Blaz3; -Планетяни и планетянки. Пред прага сме на нов голям проблем за расата ни. Вече два слънчеви цикъла от нашият пратеник, изпратен до Дяволската планета , няма и следа. Трябва да решим какво да направим. -О пра велики господарю на господарите The_Martian предлагам да изпратим един наказателен отряд предвождан от нашият велик командир с наказателна мисия до Дяволската планета, и освен това да изпратим екип да намери нашият пратеник Blaz3. -Съгласен съм! Извикайте генералите !! Дайте заповед за АТАКА!!! “The truth is out there”- Из “Философия на скитниците “том 5. Епизод 9 “Подземният Град” Година-2041 ;месец-Септември ;ден-19 ; 23.45 земно време Място: Тунела в планината Аргения; Взривът беше последван от камара от камъни, отломки, пръски вода и всякакви неща, които се срещаха по изоставените тунели. После дойде облак от прах, който покри всеки и всичко...Всичко беше потънало в тишина, като се чуваше само далечният звук на горящите отломки, както и цвърченето на няколко прекалено любопитни плъха. Нямаше никакви признаци на живот от нашите герои, поне не още. Изведнъж от дебрите на тунела се появи някаква сянка, която огледа пораженията (разрушеният тунел най вече), след това огледа изпадналите в безсъзнание тела, извади скритият си бластер, насочи го към нашите герои и след, като се отдалечи на безопасно разстояние той застина, като явно чакаше те да се събудят. Дълго време след, като бомбата избухна нашите герои започнаха да издават признаци на живот. Първи започна да мърда Zelux, който даже стана и изтърси прашасалите си дрехи. -Оухх... – каза през зъби той. По дяволите! Мразя ги тези бомби. След, като се пооправи, той се зае да разбуди и останалите. След малко разтърсване и няколко шамара всички се изправиха на крака, пъшкайки и изтупвайки дрехите си. Дойде времето да преценят пораженията. Всъщност те не бяха толкова големи : на Zelux му нямаше нищо, освен малко мозъчно сътресение; GameMan имаше само навехната ръка, малко синини и “бумтящи” уши (явно, че бомбата му се беше отразила) ; X-Maniak както винаги се беше отървал без последици с изключение на прокъсаните си дрехи, които го оприличаваха повече на скитник от колкото на майстор – джедай ; Blaz3 се беше покрил и на него също му нямаше нищо, но най – пострадалият беше Doktora, който беше покрил с тялото си Blaz3, които явно беше най – важното звено в тази операция. Изведнъж обаче най – накрая се обади и новодошлият. -К’во правите момчета? По каква работа сте тук? – попита ги той, като не ги изпускаше с очи и като ги държеше на мушката на оръжието си. -Пак ли бе? Кой си ти? – попита го троснато Zelux. -Въпросите задавам аз! – отговори му заповеднически той. Все пак имам едно предимство, и то е в ръцете ми и е насочено срещу вас. Чаткаш ли? -Добре де. Добре! Аз съм Zelux – рицар – ронин, другите са X-Maniak – майстор – джедай, GameMan – също майстор – джедай, който обаче си пада повече по оръжията, другите двама са Doktora , който има нужда от помощ и Blaz3, който е извънземен и има нужда от презареждане. -Аз съм omega-x. Един от 5-те водачи на подземният град. Освен това имам доста други качества, които обаче не ви интересуват. Как узнахте за това място. -Ами каза ни богинята ally. – отговори му X-Maniak. -Нашата богиня ли? Щом ви е казала за това място сигурно е имала нещо в предвид. Елате с мен ще ви заведа в града ни. Там ще поговорите с останалите водачи на града ни. След, като каза това той тръгна пред тях, като прибра оръжието си. Другите първо се спогледаха, но накрая решиха да го последват просто защото нямаше какво друго да правят. Пътят им беше доста дълъг за това трябваше да помагат на Doktora. Той продължаваше напред, като постоянно завиваше на някъде така, че човек да не може да си спомни пътя. Не след дълго започнаха да преминават през няколко разклонения. След малко omega-x, се обърна към тях и им каза: -Внимавайте защото ще трябва да преминем през “Тъмната Зона”. -Какво е това място? – попита го загрижено GameMan. -Това е най – опасното място тук долу. За да се стигне до нашият град трябва да се премине през тази зона населявана от вампири, зомбита и всякакви гадни същества които обитават това място още от времето на войните. Писнало ми е от тези мръсни гадини, които се множат адски бързо. Препоръчвам ви да извадите оръжията си и да ни вдигате шум ако искате да стигнем живи в града. Ясно ли е? Хе хе... -Да добре. – казаха всички тихо, след което извадиха оръжията си. Мечовете на X-Maniak и GameMan светеха ярко явно предусещайки предстоящ бой. GameMan обаче реши да извади и любимото си от скоро време бластерче с което явно, че му вървеше повече. Doktora също извади бластера си, а Blaz3 най – накрая извади от някъде оръжието си което се оказа, че е мощен мини лазер. И така шестимата продължиха напред, като много внимаваха да не шумят. Точно минаваха през едно разклонение, когато Blaz3 видя на земята някакво кръгло парче метал, което много му приличаше на техните топки за игра. Той реши да го ритне , засили се и ... -Blaz3 неееее.... – извика му тихо omega-x, които се беше обърнал при шума. Идиот! Шумът на дрънчащото парче метал се разнесе по коридорите на подземията. Ехота продължи няколко минути, така че едва ли имаше някой в подземието който да не беше разбрал, че те са тук... -Бягайте!–извика им omega-x, като се втурна на пред, като междувременно извади оръжието си. Бързо... Другите не чакаха втора покана за това тръгнаха да бягат след него. Но скоро започнаха да се чуват отдалечени крясъци и нечовешки звуци, които все повече и повече се приближаваха и не след дълго сякаш идваха някъде до тях. omega-x се обърна и стреля. Светлинният лъч премина близко до Doktora, който беше един от последните и един вампир падна покосен на земята . Задаваха се още няколко групи от гадините. Все повече и повече се множаха. X-Maniak обезглави няколко прекалено нахални вампира, а на няколко отсече ръцете и те започнаха да кървят. Техните сънародници им изпиха кръвта и продължиха да се приближават като оставиха труповете им за плъховете и за зомбитата. GameMan прати няколко откоса във вампирите но на тях им нямаше нищо.Проклети безсмъртни гадини! -Дръжте тези оръжия. – каза на тези, които бяха с бластери omega-x. Нашите бластери са безсилни пред тях. След това той извади от робата си някакво оръжие, много наподобяващо на сребърен меч. И се включи към отбраната с няколко усмъртени вампира, които беше пронизал точно в сърцата. GameMan беше взел оръжието дадено му от omega-x и го разгледа набързо. Всъщност то представляваше нещо като мини гранатомет, който обаче вместо ракети изстрелваше капсули с нещо. Един засилен към него вампир щеше да изпита точният му изстрел с това оръжие. Той стрелна и вампира избухна в облак от светлина. Ами да това бяха светлинни капсули, нали беше чел преди години, че вампирите умират на светлина(или от сребро или дървен кол в сърцето). Беше доста учудващо, че светлинните мечове вършеха същата работа. Няколко вампира последваха предшественика си ... в ада. Но проблемите се увеличиха с няколко групи новодошли зомбита , който обаче им препречиха пътя пред тях. Явно, че трябваше да се бият ... за живота си.Пръв се обади Zelux. -Момчета явно е , че сме обградени. – каза им той. Аз се заемам със зомбитата. Предлагам Blaz3 и Doktora да ми помогнат а пък X-Maniak, GameMan и omega-x да се справят с вампирите. Съгласни ли сте? -Даааа. Let the battle begin… - казаха останалите в един глас. X-Maniak, GameMan и omega-x се обърнаха и посрещнаха първата орда от вампири. X-Maniak изпрати няколко от тях в ада и един удар с меча си, след което се превъртя няколко пъти светкавично мина зад гърба на малка група от 3-ма вампира...бивши вампира вече... . omega-x посрещна две от гадините тръгнали срещу него и успя да ги покоси с един удар право в сърцето. По същото това време GameMan направи четири хеад шота на гадините и пода се сдоби с праха на още четири от тях. Но още имаше още доста от тях, които постоянно прииждаха. Междувременно същото положение беше и при другата група. Blaz3 и Doktora, подпомагани от Zelux стреляха на поразия по зомбитата, които изяждаха труповете на убтите си “сънаросници”. Първите редици от тях бяха покосени от бластерният огън на тримата приятели. Но идваха още много и не след дълго пода се изпълни с няколко доста големи купчини от тези разлагащи се гадове, а тунелът се изпълни с миризмата на разлагащо се месо и кръв. От другата страна беше същото. Постепенно шестимата бяха притиснати от многобройните гадове идващи от всяка страна и бяха принудени да опрат гърбовете си един в друг и да се защитават с последни сили за не умрат , или дори ако това стане то поне да умрат повличайки колкото се може повече гадини със тях...в АДА... .И точно когато всичко изглеждаше , че ще свърши трагично за тях около тях избухнаха няколко големи светлинни бомби, които ги заслепиха за малко. -Шефе! Побързайте! – обадиха се няколко гласове от страната на зомбитата. -Това са дружките ми. – каза на другите omega-x, и веднага щом можеше отново да вижда бързо се запъти към приятелите си последван от останалите, които също се разбързаха, защото видяха нова приближаваща се група от вампири и зомбита. Всички заедно се запътиха бегом към града. Оставаха им още 500 метра а гадините се приближаваха. Един от познатите на omega-x спря за малко и остави някаква бомба с часовников механизъм. Бяха точно до портите, когато ударната светлинна вълна ги събори на земята. Те успяха да станат и бързо влязоха през отворените, грамадни и изпълнени с шипове порти от титан и облицовани от сребро. Гадините ги бяха оставили...поне за сега. -Уф !Баси! Този път бяха много. Нали момчета? – попита приятелите си omega-x. -Мдаа... – отговориха му те. К’во правеше толкова далече? Знаеш, че там е опасно. -Знам, знам. Но сега имаме по – важна работа. Трябва да заведа тези хора при управата. Имаме работа за вършене. Впрочем това са Pinko/Розовият/ и Public_enemy/Обществен Враг/ каза на Zelux и останалите той, след като се обърна към тях. Моля последвайте ме, защото имаме важни неща за обсъждане. Но първо ще починем. Трябва да сте свежи за утрешните изпитания, защото предполагам защо сте дошли тук. Но за това утре. Сега е време за почивка. “Не е важно количеството а качеството.( освен когато количеството не е наистина много)”- Из “Философия на скитниците “том 4. Епизод 10 “Изпитанията” Година-2041 ;месец-Септември ;ден-20 ; 10.45 земно време Място: Подземният град ; Още на другият ден omega-x придружаван от приятелите си Public_enemy и Pinko дойдоха за да поканят нашите герои да присъстват на събранието на петте, което се провеждаше само при изключителни случаи, като този.Голяма част от 5-те изобщо не се показваха пред хората, които ги знаеха само по техните номера.Само двама от тях всъщност решаваха по – маловажните проблеми на града.Тези двама управници се славеха измежду хората със своята честност, сила и твърд характер. Техните имена бяха omega-x (№3) и Безименният (№1).От двамата omega-x беше доста по – контактният, но пък Безименният се славеше с раслъдливостта си, която в доста моменти се оказваше точна и “на място”. Всъщност градът не беше нито много голям, нито много малък. Той беше толкова голям, така че жителите в него да живеят без много проблеми.Целият беше обграден от огромна стена която предпазваше жителите в него от честите набези на вампирите и зомбитата.Освен това градът притежаваше самостоятелен водоизточник (недокоснат от никой, оцелял без да бъде замърсен през войните) и самостоятелен енергиен източник, с който обаче имаха проблеми от доста време, защото се намираше извън града.В града живееха около 15 000 жители.Той се разрастваше все повече и повече благодарение на нарастването на хората в него годишно се раждаха 1/1.5 пъти повече хора от колкото умираха.Труповете не бяха погребвани за да не станат зомбита или за да не послужат за храна на някоя твар а бяха изгаряни в специални места.Престъпниците от друга страна не се наказваха със смърт, както беше на горният свят, а обратно – с живот...извън пределите на града.До сега никой не беше успял сам да оцелее извън него, между изпълнените с опасности стени на мрачните тунели.Още се говореше, че тези гадини си имали водач, който наричали Дявола, но разбира се всички тези слухове бяха само митове, защото никой човек до сега не го беше виждал, и не се беше върнал жив, за да го опише точно и за да разкаже дали изобщо съществуваше. И така.Около един час след събуждането си X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Blaz3 бяха заведени на срещата на 5-те.Тя започна доста тържествено придружена с фанфари, но малко след това тя беше официално открита и в залата в която се провеждаше тя, се възцари тишина.Първи взе думата omega-x: -Господа.Събрали сме се тук за да обсъдим едно от важните неща.Първо трябва да решим какво ще правим с новодошлите. – каза той, като посочи към X-Maniak и останалите му приятели, като след няколко секунди продължи.Аз вече почти успях да разбера за целта на мисията им, която ги е довела тук – в нашият град но мисля, че те сами трябва да ни разкажат повече за нея. -Но първо искам да разбера как са успели да узнаят за нашият таен град.Кой ви каза за него? – попита Безименният. -Ако разрешите господа управници нека да започна от началото. – каза X-Maniak. Отговор не последва, за това той започна разказа си.Той им обясни накратко за премеждията си, за съпътстващият ги лош късмет и за мисията, която ги беше довела до тук.Разказа им също и как богинята ally им беше помогнала, като им беше казала за тайният вход към тунелите.След около половин час той завърши с молбата да им помогнат с презареждането на Blaz3. -Доста преживявания сте имали и много още ще преживеете. – въздъхна Безименният.Искаме да ви помогнем но за съжаление си имаме правилник.Ще трябва да преминете през няколко изпитания.Поради малкото време с което разполагаме няма да може всеки самостоятелно да преминава всичките изпитания.За всяко от тях ще трябва да излъчите представител на който да разчитате.Но ако той не успее да премине през даденото изпитание не само, че няма да ви помогнем но и ще трябва да ви изхвърлим от града.Съжалявам много но такива са правилата ни.Господа управници съгласни ли сте с мисълта ми? Всички отговориха с по едно кимване, след което станаха и си отидоха. Съвета беше завършил. -И така. – проговори отново Безименният, готови ли сте за изпитанията. -Да! – отговориха решително Zelux, X-Maniak и GameMan. -Ние сами трябва да се справим с тях, защото Doktora не е никак добре, а Blaz3 има нужда от презареждане. – каза Zelux. -Важното е да сте трима. – каза им Безименният.Трябва да ми кажете кой от вас кое от изпитанията ще се опита да премине. -Предлагам аз да премина през изпитанието на мъдростта. – каза X-Maniak.Все пак съм джедай и съм учил много.Съгласни ли сте момчета? -Ами да. – каза GameMan.Поне от моя страна.Не се славя с много разсъдливост за разлика от теб.Аз лично предпочитам действията – чрез тях се доказвам. -И аз съм съгласен. – каза Zelux, и понеже GameMan не се слави и с много добър късмет аз ще взема това изпитание. -Ок. – каза отново GameMan.Значи аз вземам изпитанието на силата. -Добре. – каза Безименният.Значи сте готови.Моля последвайте ме. След, като каза това Безименният поведе тримата герои към неизвестността. Първоначално минаха през няколко подземия, които бяха изпълнени със светлина от хилядите факли намиращи се в тях, след това преминаха през някакви странни места много приличащи на телепорти и накрая се озоваха в голяма и просторна кръгла зала.В центъра и имаше някаква огромна и многоръка статуя явно принадлежаща на някакъв старовремски бог. -Първи ще бъди X-Maniak.Моля те приближи се към статуята и не се изненадвай от нищо, което ще видиш. -Разбира се. – каза той и пристъпи напред към статуята. Точно, когато се доближи на около един/един и половина метра от статуята тя се съживи.Много бавно размърда и четирите си ръце, след което се обърна към X-Maniak и го погледна.От очите на статуята излязоха няколко снопа лъчи, които обгърнаха X-Maniak – а и след няколко секунди той изчезна. -Какво направи с приятелят ми ?Ще те убия ако не го върнеш. – каза процеждайки между зъбите си GameMan като се обърна към Безименният. -Не се притеснявай. – отговори му той.Приятелят ви е жив и здрав.Просто в момента е в друго измерение. -Дано да се върне скоро. – каза му Zelux, иначе... По същото това време X-Maniak беше попаднал на някакво много странно място.То представляваше нещо, като кратък и светъл тунел.Тръгна да върви по него.Вървеше повече от час без дори и да се приближи и на метър към изхода. -Какви са тези чудеса по дяволите! – каза ядосано и изморено той.Явно, че тук действа сила, която не познавам.Какво да направя за да изляза навън?Хммммм... .Предполагам, че ще бъде нещо много лесно.Сигурно отговорът е пред очите ми.Хммммм... .Ами ако пробвам да вървя назад вместо напред? И той наистина пробва да направи това и за негов късмет наистина успя.Не след дълго излезе от странният тунел и се озова в нещо, като поляна с кръгла форма. X-Maniak се огледа около себе си и най – накрая успя да вида някаква странна фигура няколко метра извън поляната.Заради странното сияние обграждащо поляната X-Maniak реши да не минава през него а да извика на фигурата. -Ей странниче приближи се.Искам да те помоля за помощ. -Наистина ще ти трябва. – извика му странната фигура , и като се обърна към него започна да се уголемява и не след дълго се превърна на огромен великан.Когато се премести X-Maniak успя да види, че великанът държи няколко жени затворени в клетка до него.Първоначално тръгна към него с изваден меч, готов да се бие с него, но точно когато стигна на няколко метра от сиянието се спря за да помисли: не беше ли това капан. -Защо не идваш страхопъзльо? – запита го ехидно великанът?Женчо!Ела ми де... -Не трябва да отивам.Може да бъде капан. – каза на себе си X-Maniak, но все пак ако не е?Джедайският ми дълг ме задължава да помогна...докато разумът ми казва друго.Преди много години учителят ми Боно ми беше разказвал нещо по този въпрос – как да определя дали едно нещо е истина или лъжа.Ааа....да...сетих се... -Ей!Лигава мутро я ела да ме хванеш.Чакам те тромав глупако. -Аз...ей...такова... – избоботи някакви несвързани думи великанът.Не мога да дойда, щото... .Абе я ела тук пъзльо. -Няма да стане! – каза му X-Maniak.Това е изпитанието и няма да се вържа на него.Да не … -Добре се справи приятелю. – каза му някакъв глас зад него.Премина изпитанието. Сега е време да се завърнеш в твоята реалност.Не!Не се обръщай.Вземи този медальон до теб като знак, че си преминал изпитанието. Няколко минути след това X-Maniak се намираше отново в залата със своите приятели.Беше припаднал. -Какво му е? – попита загрижено Zelux. -Няма му нищо. – отговори Безименният.Просто е в шок от преминаването през различните реалности...но сега трябва да продължим.Наред е Zelux.Моля те отиди до статуята и посрещни съдбата си. Zelux пристъпи напред към статуята, която направи същото както при X-Maniak.Няколко секунди след това и той се изпари на някъде.Появи се на някакво доста странно място, но за негов късмет това се оказа женски старовремски харем изпълнен до краен предел с полу – голи жени.А освен това той беше абсолютно сам с тях.Но точно когато щеше да се разгорещи с една от най – красивите робини в харема влязоха няколко мъже, които го погнаха.Но късмета му отново проработи и успя да се измъкне от тях с помощта на част от дрехите си, които им се харесаха много.Но това не беше най – хубавото.Малко след това се озова в държавната хазна и тъкмо, когато щеше да си вземе нещичко за да си погаси дълговете в къщи и охраната го спипа.Но не за дълго.Докато те се бяха забляли в нещо той успя да им избяга и да се скрие.Но скривалището му се оказа, че е бърлога на койоти...Но и от там успя да се измъкне с “малкото” си късмет и силните удари на меча (в момента разполагаше само с него).И така препятствие след препятствие благодарение на прекомерният си късмет Zelux не можа да бъде хванат нито от стражите, нито от ядосаните животни, ... , нито от красивите робини (е за това последното доста съжаляваше).Вечерта той отново беше обграден от някакви лъчи и не след дълго отново се намери в стаята с приятелите си.На вратът му беше окачен златен медальон. -И така. – каза доволен Безименният на GameMan.Само ти остана, заедно с последното изпитание.Готов ли си? -Разбира се. – каза самодоволно той, като се приближи към статуята.Готов съм, но... Той беше прекъснат от появяването на богинята ally: -Спрете! – каза властно тя.Нямаме време за губене.Последното изпитание ще бъде променено.В него ще участват някои от приятелите ти GameMan, а може би и самият ти. -Но това е нарушаване на правилата богиньо. – каза объркано Безименният.Не трябва ли да се допитаме до съвета за разрешение. -Не! – каза заповеднически тя.Последното изпитание ще бъде виртуална игра.Тя ще ви върне назад във времето, когато са господствали елфи, дракони и джуджета и когато магьосниците са били в стихията си.Играта ще започва утре.Трябва да решите кои от вас ще влязат в играта, но имайте предвид, че тя е съвсем реална.Ако някой умре там – в този измислен свят, то той няма да живее повече и тук. След тези си думи ally изчезна в облак от ярка светлина, като остави героите пред трудният избор – кой от тях да участва в играта? “Богините и Боговете са за да нареждат на смъртните какво да правят” – из мислите на някой тотално умопобъркан ум

Автор:	Gergi [ 10 Май 2003 11:37 ]
Заглавие:
ami kakvo da ti kaja?hybav e razkaza,ama mnooooooooooogo dalag be!!!no ina4e e hybav P.S.ne sam go 4el 4ak celia,6te6e da mi svar6i vremeto!!!

Автор:	Riven [ 10 Май 2003 12:20 ]
Заглавие:
Епизод 11 “Виртуалната игра”. -И така. – каза Безименният, малко след като се събудиха от шока при преминаването между световете X-Maniak и Zelux.Трябва да решите заедно със своите приятели кои от вас ще отидат на това приключение.Вашата цел ще е да намерите медальона, който ви трябваше.Преди малко богинята ally ми разказа по – подробно, по телепатичен път за мисията ви.След като решите кои от вас ще тръгнат, ще трябва да влезете в играта.Още когато попаднете във виртуалният свят всеки от вас ще трябва да си избере като какъв клас герой ще играе.Дали това ще бъде войн, магьосник, крадец или друид решавате вие, но трябва много да внимавате защото ако умрете там, умирате и тук. -Много приятно. – каза Zelux.Изборът ни не е много голям нали така? -Всъщност си прав. – каза X-Maniak, при положение, че Doktora е все още контузен а Blaz3 също не може да дойде, защото не е зареден, а без неговите “специални” умения няма защо да го взимаме.Оставаме само аз Zelux и GameMan... -Всъщност ще сте четирима, защото и аз ще дойда с вас. -Ми много хубаво. – каза GameMan.Значи ставаме четирима.Ще падне колене.Ха ха... -Започваме подготовката утре. – каза отново Безименният.Но трябва да ви предупредя, че няма да бъдем посрещнати много радушно.Преди много години влязох в играта с такива като вас, но се завърнах само аз...за съжаление.Но може да срещнем и някои добри, “стари” приятели. След тези си думи Безименният тръгна по обратният път за града.След няколко многозначителни погледа между тримата останали “герои”, Безименният беше последван от тях.Те дълго говориха по пътя, като всеки даваше идеи като какъв да играе във виртуалната игра.Дълго време спориха и така и не стигнаха до консенсус.Явно беше, че всичко щеше да се разбере, когато влязат в играта.Когато се върнаха в града бяха настанени в удобно жилище, запазило се през дългите години под земята, след което се нахраниха обилно с най – различни вкусотии избрани лично от Безименния.Няколко часа по къстно те вече спяха дълбоко, като във всеки от тях се беше загнездил страхът от неизвестното.Но страхът идващ от Безименният сякаш “струеше” от него, защото неговият страх беше по – различен. Той не идваше от незнание за опасностите, а по скоро от прекаленото познание. Сякаш нещо го разкъсваше вътрешно и някой ден всички щяха да разберат за него.Дали това нещо беше добро или зло?Не знам.Но бях сигурен, че това нещо щеше да бъде грандиозно. Рано сутринта към 7.30 Безименният се събуди, след което събуди и останалите. -Момчета. – каза им той.Предстои ни дълго пътешествие, от което някой от нас може и да не се върне.Ще преминем през много препятствия, капани, боеве а може би и някой от вас да срещне любовта.Но преди да тръгнем нека се нахраним добре.След това – играта.И нека добрите да оцелеят и доброто да победи. -Да! – възкликна X-Maniak.Дано силата да бъде с нас. -И дано да имаме късмет. – каза Zelux. -И дано да имаме достатъчно умения и воля за да се справим с проблемите. – добави GameMan. -Е това беше първото умно нещо от дълго време, което чух от теб. – каза отново Zelux. -Еее!!!Стига си се заяждал де. – ядоса му се GameMan. -Спокойно де. – каза му Zelux.Не се ***.Само се шегувах. -Не се карайте момчета. – каза развеселено (заради Zelux) X-Maniak, имаме по – важни неща да правим. -Да да... – каза по – весело GameMan.Ама ми писна Zelux да се заяжда с мен. Стаята се изпълни със смях към който се включи и Безименният.Неговият смях обаче беше някак престорен. След, като се нахраниха четиримата се отправиха към залата за виртуални игри.И не след дълго я достигнаха.Тя беше под формата на сфера с излизащи от нея пет лъчи, като по този начин напомняше доста на слънце.От вътре не беше по – различна.Подът беше от някакъв специален самопочистващ се материал напомнящ доста на мрамор.От него сякаш излизаше някакво сияние, което омагьоса нашите герои, стъпките им отекваха по него, като понякога им се струваше че някакви гласове от него им шептяха, като ги викаха поименно.Следващата зала също беше толкова странна.Тя беше също така кръгла на вид, и около стените и имаше странни статуи, които също им се стори, че са живи.Те изглеждаха толкова “жизнени” сякаш бяха направени от някакъв неземен творец.Сякаш бяха направени от Бог. X-Maniak се опита да попита Безименният за тях, но той не му отговори.Той сам трябваше да стигне до отговора.През дългото си обучение той не се беше срещал с такава красота и изящество.На времето учителят му беше казвал много пъти, че “очите на човек лъжат”, и че “истината за нещата се крие вътре в човека - в неговата душа”.Точно тази душа на човек никога не го лъжеше – тя му показваше само истината.И тогава той разбра истината. Той я почувства и беше ужасяваща. Всички тези “статуи” всъщност бяха на живи хора, които обаче не бяха успели да се завърнат успешно от играта и виртуалният свят.Той реше да скрие истината от приятелите си, но вътрешно си обеща да направи всичко, на всяка цена за да оцелеят.Не след дълго достигнаха до главната гейм – зала.Тя се намираше на най – горният етаж на “слънцето” и имаше формата на звезда.В центъра на залата се намираше супер – компютъра, който поддържаше играта( по точно само започването и, и излизането от нея).Около него имаше 6 специални места( по едно във всеки лъч).Всяко място представляваше голямо и много удобно кресло (ако мога да го нарека така), като от него излизаха много и най – различни по цвят и големина кабели.Най – отгоре на облегалката имаше специален шлем с много приспособления на него, който явно служеше за връзка с виртуалният свят.Някакъв учен излезе от една тайна врата точно срещу Безименният и другите.Доктора ги подкани да се настанят на “креслата”, след което им постави виртуалните шлемове, заедно със специални очила.Няколко минути след това ученият им сложи някакви специални лекарства инжекционно, които според него “Ускорявали прехода”. Малко след това започнаха да виждат само отделни цветове и да чуват отделни звуци и още малко след това изпаднаха в безсъзнание.(Преминаването в играта беше доста трудно и се равняваше с преминаването в друг свят). Туп туп...туп туп...туп туп... .Това беше единственото което чуваха през цялото време.Това беше ритъмът на сърцата им...Първи започна да излиза от безсъзнанието X-Maniak, благодарение на своите сили и умения.Първоначално той нито чуваше, нито виждаше нещо, но не след дълго чу някакъв странен механичен звук, който му каза : -Добре дошли във виртуалният свят, секция Древност, играта “Виртуален Свят” с единствената мисия да оцелееш.Моля изберете прототипа на героя си: можете да бъдете магьосник (добър или зъл), войн (добър или зъл), крадец (добър или зъл) или друид (добър или зъл).На този етап другите герои са временно под реконструкция заради вирусна атака изтрила част от базата данни.Моля направете избора си, и след това изберете от списъка видът и дрехите на героят си. X-Maniak се позамисли за кратко, след което избра класът на героя си – ДРУИД.Той го предпочете пред магьосника заради това, че можеше да лекува а и му се искаше малко почивка от битките.Освен това искаше да може да излекува някой от другите, ако пострада.Той натисна виртуалният бутон изправил се пред него. -Вие избрахте клас Друид. – каза монотонно компютъра.Моля изберете облеклото и определете видът си... X-Maniak реши да е с дълга кестенява коса и кестеняви очи, висок и набит но не много мускулест с чип нос.Беше облечен в дълга кафява роба на зелени ивици, имаше високи и дървесно – зелени ботуши, както и подобни на цвят риза и панталони.На кръста си имаше колан, който го препасваше, а отзад на гърба си имаше средно голяма кафява раница облепена със странни резки.На челото си имаше странна татуировка под формата на вълк. -За да завършите трансформацията си вземете този пръстен и извикайте “Друидска форма”. -Друидска форма! – извика X-Maniak, след като взе пръстена и си го сложи. -Командата приета.Започвам трансформацията. X-Maniak беше обгърнат от светлина, която го заслепи.След това силен и монотонен шум временно го углоши и не след дълго той видя пред себе си голяма дъбова гора.Около него пееха птички, цвърчаха всякакви гадини, виеха вълци...На земята до него беше раницата му.Той я отвори и намери вътре папирус на който пишеше: “Choveche!Ti, koito chetesh tova znaj, che misiqta ti shte bade dalga I izpalnena s opastnosti.Ti si v rolqta na DRUID, a misiqta ti e da pomogash na horata i da cirish ranite im I da pomagash na duhat im.Misiqta ti zapochna veche!!!Za poveche instrukcii otidi do stranopriemnicata “Pri strannika”.Tq se namira samo na nqkolko kilometra ot tuk sled dybovata gora.Uspeh v nachinaniqta.” След, като прочете папируса X-Maniak се насочи към страноприемницата... Дойде редът на Zelux.След, като се събуди и се осъзна, и той както и X-Maniak беше изправен пред избора за клас на герой. -Моля изберете класът на прототипа ви, с който ще се представяте в играта. – каза компютъра с традиционният за него металически глас, след което пред Zelux се показаха бутоните за избор.Той мисли доста дълго време, след което се спря на КРАДЕЦА. -Вие избрахте за ваш прототип клас Крадец.Моля потвърдете. Zelux потвърди. -Изберете облеклото и външният вид на прототипа си Zelux избра своят герой.Той беше с дълга черна коса, тъмни очи и чип нос.Беше облечен с черни дрехи (за да се крие в сенките), черно дълго наметало (което можеше да го покрие изцяло) и черни ботуши.Беше препасан с дълъг и черен кожен колан, като на него имаше специална кесийка в която да носи инструментите си. -За да завършите превръщането си моля вземете тази златна брошка и извикайте “Направи ме Крадец”. -Направи ме Крадец! – извика той, след което беше обгърнат от тъмни гръмотевични облаци.Светкавиците излизащи от него временно го ослепиха, а страшните гръмове го проглушиха.Озова се в нещо като тунел, което в последствие се оказа шахта от градската мрежа.Точно до себе си намери странен свитък, който отвори.В него беше написано: “Kradeco!Tova e edna ot nai starite profesii I se nadqvam da ne posramish bradstvoto ni.Predsoi ti dalga I opastna misiq, koqto nadqvam se shte pomogne za razshirqvaneto na vliqnieto na kastata ni.Za poveche informaciq otidi do stranopriemnicata “Pri Strannika”. Povelavam ti uspeh.” След, като прочете свитъка Zelux се отправи към страноприемница… Дойде и редът на GameMan. -Изберете класът на героят си в играта и след това потвърдете. – каза му компютърът. GameMan избра за себе си война, след което потвърди. -Моля въведете описанието и облеклото на героят ви. Героят на GameMan беше с руса и дълга коса с няколко червени кичура, сини очи и прав нос.Беше облечен с голяма кожена ризница, покриваща цялото му тяло, голям метален шлем, покриващ почти изцяло лицето му, с процеп по протежение на целият шлем.На гърба си имаше голяма кожена раница, а в ръката си имаше голям двурък меч.На челото си имаше белег нанесен от удар с меч.От зад на гърба си носеше още и голяма и масивна “тролска” брадва. -Вземете тази обица и за да завършите трансформацията извикайте “Fight or Die”. След, като направи това GameMan започна да пропада в бездната от “нищо”.Не след дълго се озова на земята.Точно до себе си откри парче кожа, на което пишеше следното: “Ти си войн!Не трябва да посрамваш войнската си каста!!Трябва да помагаш винаги на хората в беда!!!Това е твоята мисия.Приключението ти ще бъде дълго и опастно, но ти ще се справиш с него, защото си войн.Успех в бъдещата ти мисия.За повече информация отиди в страноприемницата “При Странника”. ” След, като прочете това GameMan се отправи с бърз ход към нея, защото беше едва пред градските порти… Последен трябваше да мине през избора на клас герой Безименният. -Моля изберете персонажа си. – каза му компютъра с познатият ни монотонен език. Безименният избра магьосника.Той беше с дълга синя коса с няколко бели кичура.Беше с сини очи и чип нос.Освен това беше облечен в дълга синьо – бяла роба с гравиран нокът на нея, на гърба си имаше голямо черно наметало а в ръката си държеше масивен жезъл от специална нечуплива сплав.Беше с дълги синьо – бели ботуши, стигащи до колената му.Дрехите му също бяха сини с няколко бели и няколко черни резки.На челото си имаше специален знак, който отговаряше на магическата му гилдия – Ледена топка.Освен това около него имаше леко синкаво (ледено на цвят) сияние, което го обгръщаше. -Вземете този кристал и извикайте силно “Магия” и ще завършите трансформацията. -Магия!!! – извика силно Безименният. От камъка му започна да струи синкава светлина, която го обгърна, след което го превърна за кратко в леден блок, след това се превърна във вода и се стече в такава форма на земята, където формата му се възвърна.Около него беше изписано с магически думи някакво послание: “Magiosniko!V teb ima ogromna sila, koqto shte ti pomogne za opastnostite prez koito sthe minesh.Patqt ti she e truden, no ti trqbwa da se spravish zaradi magicheskata kula na koqto slugish.Uspeh w nachinaniqta!!!” След, като прочете това Безименният се отправи към страноприемницата… Към краят на деня всички се събраха в страноприемницата , от която започваше приключението им. -Приятели! – каза им Безименният.Нека да ви запозная с един човек. Като каза това някакъв странник облечен в дълга черна роба излезе от един от тъмните ъгли на страноприемницата и им се представи. -Казвам се ТheUnknownOne.Може да се каже, че ще ви помогна доста в пътуването.За сега ще ви придружа.Тепърва ще разберете кой съм аз и какво мога. -Винаги ли е така загадъчен? – прошепна тихо на ухото на Безименният X-Maniak. -Това не е нищо. – отговори му също толкова тихо Безименният.Тепърва ще разберете какво е тайнство. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-15 ; 22.45 земно време Място: Тайната база на отцепниците; -И така каза Deadly_Man.Знаете, че цената ми зависи от целта. -Целта ти, като и наградата за унищожаването и ще бъдат порядъчно големи. – каза XBOY. -Трябва да унищожите сградата за преговори на ООН и то когато там са представителите на всички световни сили. – добави Goro. -Както казваме ние “Няма нищо невъзможно” – каза Deadly_Man.Но ще ми трябват доста средства, техника и “жива сила”.Сам няма да мога да се справя.За начало искам 5 000 000 милиона кредита, плюс 1 500 000 кредита за взривни вещества и оръжия, плюс 2 000 000 кредита за наемници... А да... плюс допълнителни разходи ако изникнат.Все пак това ще е доста мащабна операция. -Доста скъпа операция. – каза недоволно XBOY.Ще си помислим за парите. -Изборът си е ваш. – каза Deadly_Man.Мога да мина и без взривяването на ООН. -Добре! – каза Goro.Ще ви дам парите но ще трябва да внимавате.Ако ви хванат ще ви ликвидираме, ако се провалите – ще ви ликвидираме, ако избягате ... -Ще ме ликвидирате...знам, знам. – прекъсна го Deadly_Man.Не се безпокойте. Другата седмица започвам работата, а сега ще се отдам на заслужена почивка. След, като каза това Deadly_Man излезе навън, запали кадилака си и в облак от искри се запъти на някъде заедно с аванса от 500 000 кредита. -Дано да не съжаляваме за това. – каза XBOY. -Аха. – каза Goro.Дано да не ни излезе през носа. Епизод 12 “Виртуалната игра – началото ” След, като петимата участници в играта най – накрая се събраха в страноприемницата и след, като свършиха първоначалните въпроси с новите им превъплъщения, всички те решиха да обсъдят по – обстойно задачите си в тази виртуална игра. -Най – важната ни цел ще е да намерим медальона, с който ще заредим Blaz3, и естествено да останем живи. – каза им X-Maniak. -Да...но къде ще го търсим? – запита го GameMan. -До колкото знам. – каза Безименният, той се намира при кралят на джуджетата. Той го спечели от един от 5-те на зарове. -Значи заради глупостта на един от вас, и заради неумението му да играе на зарове сега ние сме набутаните!!! – ядоса се Zelux.Като не може да играе поне да не се захваща с такива неща!!! – продължи още по – ядосано той. -Нека да се успокоим. – намеси се Безименният.Не можем да променим станалите неща.Колкото и да ви е неприятно ще трябва да свършим тази задача успешно.Предлагам утре да се екипираме добре и да започнем пътуването си.Съгласни ли сте? -Дааааааааа... – отговориха останалите в един глас, като от гласът им се долавяше леко притеснение и досада. Малко след изгрев слънце на другият ден вече всички бяха станали за да се подготвят за дългото пътуване.Първата работа на GameMan след, като се нахрани беше да излъска вече поочуканата от многото спечелени битки броня.След час желязната броня придоби много по – добър вид и даже започна да лъщи на слънцето.Фамилният герб на GameMan, който се намираше точно отпред – на гърдите на бронята му беше придобил някакво странно червеникаво сияние, а точно под него беше изписано някакво число.Когато го видя GameMan се подсмихна ехидно.През толкова приключения беше минал, толкова беше убил и сега всичко това беше записано върху бронята му.На нея беше написано числото 65. По същото това време Zelux също подготвяше екипировката си.Тя беше изцяло черна за да може вечер да се слива със сенките и да може да върши тайните си задачи, или за да може да обере някого или някакво място.Вечер беше изключително трудно да го различиш от сенките, а на Zelux му беше много лесно да излезе зад гърба на някой и да го нокаутира с удар в тила.Тъмната и дълга черна пелерина, която имаше го покриваше изцяло, за това тя беше едно от най – важните неща в облеклото му.В таен вътрешен джоб той държеше малко пари, както и шперцовете си (без които не отиваше никъде). Имаше специален кинжал, който можеше да се огъва, и който беше препасал около кръста си (скрит от колана и токата му), а в още един таен джоб Zelux носеше гаротата си (с която приспиваше или в краен случай убиваше противниците си), както и шишенце с приспиваща течност и няколко димки, а на гърба си в специална ножница държеше и любимият си меч (той беше от специален закален магически метал, с красиво изваяна дръжка от черен метал; на дръжката му беше изваян ледено – синкав надпис, който гласеше : “ Justice “). Подготовката на X-Maniak започна с кратка медитация, след което поупражнава бойните си умения.Беше облечен изцяло в зелени, като гората през пролетта, дрехи.На гърбът му стоеше вечно спасяващият му живот меч.Той имаше много специални умения.Когато до него се приближеше някой неприятел с опасни намерения или просто при предстояща опасност, мечът му започваше да свети в зелено и го предупреждаваше.Толкова пъти му беше спасявал живота по този начин.В джобовете на робата си държеше няколко шишенца с лековита течност, която затваряше раните и възстановяваше живота на този който се нуждаеше от това. X-Maniak имаше още специални умения, като например дарбата му да говори с животните, с които беше приятел, които защитаваше винаги и биваше защитаван от тях когато се наложеше. Безименният завърши подготовката си почти последен, макар че започна по – същото време, когато започна и Zelux.Той поупражнява магическите си умения и след това реши да левитира за кратко за да помисли.Той се издигна на 20-30 метра над земята, спря се, и се отдаде на рзмисъл. Той се рееше в небето като обмисляше предстоящите приключения. Той беше магьосник на леда и беше прекарал много години в упражнения на това изкуство. Беше минал чирачеството още преди 20-тина години и вече беше адепт. Благодарение на жезълът си, който беше с голям син скъпоценен камък на върха, той беше увеличил силите си и може би след още толкова години, ако продължеше развитието си щеше да успее да се превърне в наистина велик магьосник, който нямаше да има нужда от жезъл за да прави силни магии.И въпреки всичко някъде дълбоко в себе си имаше лошо предчувствие за настоящата мисия.Нещо много голямо се задаваше, и той не знаеше какво точно.Само знаеше, че то е много по – силно от всички тях.Освен това имаше чувството, че нямаше да се завърне жив от тази поредна мисия, но това нямаше почти никакво значение за него.Беше живял достатъчно дълго за да не съжалява ако не продължи да живее.Все пак най – голямата му цел беше всички други да се завърнат живи и здрави, а той ... времето щеше да покаже. Естествено подготовката на ТheUnknownOne беше най – тайнствената и една от най – продължителните.След няколко часа той най – накрая благоволи да се появи.Беше облечен в огромни и блестящи доспехи, от които се виждаше само малка част заради огромната червена роба, която беше облякъл над тях.Най – накрая всички разбраха, че не е точно това за което го мислеха.Той беше възрастен, но беше изпълнен със сила.Огромното му тяло и големият му ръст издаваха величие, пред което всички се преклониха. Преди да тръгнат всички се запасиха с храна и вода за около седмица, точно толкова за колкото предполагаше Безименният, че ще свършат. Взеха и малко пари от собственикът на страноприемницата, който беше стар приятел на ТheUnknownOne. Слънцето все още се издигаше, от където заключиха, че все още не бе станало обяд. Всички единодушно решиха да вървят пеша, защото никой от тях нямаше достатъчно пари за да купи кон, камо ли да купи пет. Вървяха няколко часа, когато Zelux видя, че срещу тях се приближаваха група войници, които носеха някакъв затворник с тях.Няколко минути след това те се приближиха на около 300 – 400 метра от тях. -По дяволите!!! – възкликна изненадано ТheUnknownOne.Това е приятелят ми KILLER.Нямате представа колко пъти ми е спасявал живота.В какво ли се е забъркал този път.Надявам се, че няма да се наложи, но ако е нужно ще трябва да го освободим със сила. -И от къде на къде? – попита го хапливо GameMan.Защо трябва да се забъркваме със стражите само защото това бил “твоят приятел”, който ти спасявал ***** няколко пъти. -Той ще ни помогне в мисията.Има такива умения, които ще са ни необходими.Но нека първо да поговоря със стражите и с него.След това ще решим какво да правим. Той изчака да се приближат, след което ги заговори : -Извинявайте господа. – каза им той и след това си свали качулката от главата. Можете ли да ми кажете какво е направил този мъж. -Какво искаш старче? – каза гневно един от стражите.Не е твоя работа. -Ей това е Господарят на Животните. – каза му друг страж.По добре внимавай с него. -Е старче?Чакам! – продължи първият страж. -Може да съм стар но в мене има още много сила, която е достатъчна да те победи.Този човек, който държите е мой приятел.За това питам какво е направил. -Ти кой се бе? – каза гневно първият страж.На какъв ми се правиш ти бе?Абе... -Чакай, чакай. – прекъсна го другият страж, след което продължи.Ние сме от охраната на крал Мирад 3-ти.Вашият приятел се опита да го убие и сега го водим в градският затвор за да получи заслуженото си наказание. -Мога ли да поговоря с него за малко? – попита вторият страж ТheUnknownOne. -Само за няколко минути. ТheUnknownOne отиде до KILLER и го запита тихо: -К’во по дяволите си си мислел, като си тръгнал да убиваш цар?Как се забърка в това? -Ами какво да ти кажа... Мирад 3-ти си е виновен за това, че се опитах да го убия.Той от години властва над земите си и всички хора са пропищяли от него.Той е тираничен и жесток, и за това всички го мразят.Просто реших да им помогна и да ги отърва от него.А имах и лични търкания с него.Той отвлече момичето, което обичам защото я хареса и сега я иска само за себе си.Един ден ще намеря начин и ще я освободя за да сме заедно отново.Що се отнася до него ще го убия при първа възможност. -Ще ти помогнем да избягаш и да си върнеш любимата, но след това и ти ще трябва да ми помогнеш. -Разбира се. – каза му KILLER.Щом я освободим и си разчистя сметките с царя ще ви помогна. Веднага след това ТheUnknownOne се върна при останалите и на кратко им разказа всичко за приятеля си и царя.Всички единодушно решиха, че трябва да му помогнат да се освободи, а след това царят да получи възмездие за делата си. ТheUnknownOne изрече някакви думи на странен език, който беше разбран само от Безименният и след няколко секунди се превърна в гигантски лъв, след което се изправи срещу стражите.Първият от тях тръгна да го напада, но с една лапа през лицето от страна на ТheUnknownOne той беше повален на земята и изпадна в безсъзнание.Вторият страж припадна само при видът на лъва. X-Maniak скри двамата стражи в близката горичка и ги завърза здраво, като им запуши устите със техните собствени дрехи.По същото време Zelux с помощта на шперцовете си успя да освободи KILLER от веригите.Няколко минути след това всички се намираха на път към замъка на Мирад 3-ти. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-19 ; 10.45 земно време Място: Тайната база на “Отцепниците”; Най – накрая след 2 дни път Zoorty и mirela стигнаха до тайната си база.Посрещнаха ги група от отцепниците изпратена да ги ескортира при L-I-N-K. Минаха през няколко тайни тунела, като постепенно започнаха да се изкачват и не след дълго се озоваха в главната сграда.Там ги чакаше и L-I-N-K седнал на нещо наподобяващо трон. -Ааа...Най – накрая се появихте.Защо се забавихте толкова mirela? -Имахме проблеми шефе, а и срещнахме и стар приятел. – отговори му тя. -Как е L-I-N-K? – попита го Zoorty с насмешка.Значи най – накрая постигна целите си.Как умря ... знаеш кой? -Блудният син се завърна.Надявам се да си с нас.Той умря доста трагично и безславно.Затиснаха го няколко скали, които “случайно” паднаха върху него, когато минаваше.Хе хе...Напълно “случайно”. -Разбирам. – каза му Zoorty.Е аз съм с вас. -Радвам се да науча това.Не бих искал да се бия срещу теб.Впрочем какви проблеми имахте mirela и защо се завърнахте само пет човека при положение, че бяхте повече от 30. -Ами шефе срещнахме бившите приятели на Zoorty, и те се оказаха твърде силни. -Моля!!! – извика гневно L-I-N-K.Няколко човека са избили половината ми армия от обучени войници почти без никакви проблеми?Кои са те и колко точно бяха?20 или повече? -Само пет човека шефе. – каза му mirela.Това бяха X-Maniak (рицар – джедай), GameMan (същият като X-Maniak), Zelux (рицар – ронин), Doktora и Blaz3 (извънземното). -Трябва да си получат заслуженото!Някой от вас трябва да отиде в старият Ню Йорк и да се срещне с другите шефове на отцепниците.Те не зная за кадровите размествания, които настъпиха тук.Освен това трябва да се срещнете и с шефовете на останалите “тайни“ бази, които се намират в Сан Франциско, Колорадо, Сибир, Алпите, София, Отава и Рим и да направим една среща за да обсъдим проблемите на организацията.Предлагам с това да се заемите вие. – L-I-N-K посочи mirela и Zoorty. -Разбира се шефе. – каза му тя.Ще се заема веднага. -А ти Zoorty? – попита го отново L-I-N-K.Ще помогнеш ли? -Става. – отговори му той.Ще ви помогна, но не мисли, че ще ти викам шефе. Капиши? -Не се и съмнявам в теб. – каза отново L-I-N-K.Започвате веднага. -Аз взимам Сан Франциско, Колорадо и Сибир. – каза mirela. -За мен няма никакво значение. – каза Zoorty.Значи за мен остават Алпите, София, Отава и Рим.Ще се заема веднага с тях. -Добре значи се разбрахме. – каза им L-I-N-K.Що се отнася до “приятелите” ти ще се погрижа лично за тях.На вълкът за това му е дебел вратът, защото сам си върши работата.Е аз няма да бъда сам.С мен ще има само около 100-тина човека.Ще чакаме да дойдат сами, и тогава... ще има страшна разплата. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-20 ; 21.45 земно време Място: Планетата на Blaz3; -Господарьо The_Martian.Подготовката за наказателната акция е дадена, но преди това трябва да ви кажа нещо важно.Пристигна пратеник от джедайският съюз.Нещо във връзка с Дяволската планета. -Нека да влезе! – отговори му той. Няколко минути след това в тронната зала влезе мъж на около 30-тина години, облечен в дълга кафява роба, която скриваше всички части на тялото му с изключение на главата му.Той се приближи към трона и поздрави The_Martian. -Моите почитания владетелю на извънземните.Казвам се b-boyRazoR.Изпратен съм с мисия до вас от джедайският съюз, която се отнася до Дяволската планета. Информацията е строго секретна и е от от изключителна важност. -Последвайте ме в тайната ми зала за срещи.Там на четири очи ще ми разкажете по – подробно.Изпратете госта ми до стаята. – нареди той на слугите си.Аз ще дойда след малко. След, като b-boyRazoR отиде да чака в залата The_Martian попита един от приближените си: -Започнахте ли атаката вече?Корабите ми тръгнаха ли? -Да сър! – отговори един от тях.Скоро ще достигнат до Дяволската планета и нашите неприятели ще си платят за убийството на нашия пратеник. -Добре!Кажете ми, когато стигнат до планетата.Искам да се насладя лично на победата ни... и на техният разгром.Сега отивам да поговоря с нашият височайш гост.Не ме безпокойте до тогава. След, като каза това The_Martian слезе от трона си и се запъти към тайната стая за срещи където очакваше да чуе важните новини, които му носеше b-boyRazoR.Явно, че бяха много важни, щом беше изпратен от самият джедайски съюз. Година-2041 ;месец-Септември ;ден-17 ; 18.45 земно време Място: Дяволската планета; Някакъв кораб се приближаваше с голяма скорост към планетата. -Подайте заповед на кораба да се идентифицира.Ако не направи това унищожете го. – каза огромен мутант, който явно беше един от главните на планетата. -Сър това е корабът на краля ни. – каза му изненадано друг мутант.Получаваме сигнал за помощ с нашата сигнатура. -Веднага го прихванете и го приземете с помощта на приземяващите лъчи. Господарят най – накрая се завърна.Подгответе планетата за посрещането му. – каза по – висшият по чин мутант. След 15-тина минути корабът най – накрая беше приземен и razor_creator( главният мутант) вече чакаше господаря си. Той излезе от космическият си кораб и падна на земята, защото беше тежко ранен. -Господарьо diablo_2!Добре ли сте?Извикайте най – добрите доктори! ВЕДНАГА!!! Иначе ще падат глави. – извика razor_creator. -Е още се държа. – изхриптя той.Подгответе защита ни.Разбрах, че The_Martian подготвя наказателна акция срещу нас.Заради...оня...малък... Blaz3. – след, като каза това той припадна, и с помощта на razor_creator, diablo_2 беше отведен в болницата. Епизод 13“Виртуалната игра – Замъкът на Мирад 3-ти ” Няколко часа, след като се стъмни “добрите момчета” пристигнаха пред замъка на Мирад 3-ти. Въпреки, че вече беше тъмно много ясно се забелязваше с просто око големият брой стражи, които охраняваха замъка. Постоянни патрули от по 4 – 5 човека обикаляха непрестанно замъка, като от време на време бяха заменяни с други. В същото време от най – високата кула на замъка се процеждаше някаква странна зеленикава светлина. Няколко мига по – късно от там се чу и някакъв пронизителен вик, който разтърси целият замък. -Ако нещо се случи с нея. – каза KILLER. Ще отмъстя... ще отмъстя по най – жестокият начин на този... този... -Знам. – каза му Безименният, като сложи ръката на рамото му. Ние всички ще отмъстим, но вярвам че тя е добре. -Как ще влезем? – попита X-Maniak. -Да избием всичко живо. – каза GameMan. -Не! – каза му Zelux.Стражите са прекалено много и все някой от тях ще ни убие. По – добре да се прокраднем вътре в замъка, да се доберем до краля и приятелката на KILLER. -Съгласен съм с Zelux. – каза ТheUnknownOne. Но може би ще ви трябва малко помощ. Магическа помощ. -Мога да се справя с пазачите пред замъка, и може би и с някои вътре в него но само толкова. – каза им Безименният.Моите сили в момента са все още нестабилни и бързо се изчерпват. -Ти ни помогни да влезем. – каза му Zelux, а след това остави работата на мен. -Добре. – каза му той. Отдръпнете се. Дано да мога да направя това, което искам. Когато всички се отдалечиха на безопасно разстояние Безименният започна някакво дълго и странно заклинание : Андано мел галано ден мивал гетер дален икар занд ефир. Мидао! Тефир!! Дел!!! От него започна да излиза някакво странно синкаво сияние, което постепенно го обгърна. След няколко минути обгърна и целият замък, като замрази всичко в него. -Магията ще действа за кратко време. – каза Безименният. По – добре побързайте. Влизайте в замъка. -Благодаря ти приятелю. – каза му ТheUnknownOne. Надявам се да се видим скоро. Когато останалите се доближиха до вратите на замъка на Мирад 3-ти пред тях се откри някакво огромно чудо. Всички стражи бяха застинали в най – причудливи пози, а по вратата на замъка се бяха образували ледени късове, като заедно с това тя беше покрита със скреж и беше станала почти изцяло бяла на цвят. GameMan се засили и нанесе тежък удар с масивната си тролска брадва, като в резултат вратата се разцепи и частите от нея паднаха на земята с ужасяващ грохот. Останалите завързаха стражите с въжета за близките дървета, като ги оставиха на Безименният за “съхранение”. Започнаха да се изкачват по масивното стълбище на замъка, и не след дълго достигнаха до огромна и изпълнена с заледени фигури на стражи, слуги и гости на замъка стая. От нея излизаха два коридора, като единият от тях водеше към горните етажи на замъка, а другият водеше към килиите на замъка, където бяха задържани всички, които не се подчиняваха на Мирад 3-ти. -Предлагам аз и ТheUnknownOne да слезем надолу и да освободим приятелката ми. – каза KILLER, а X-Maniak, GameMan и Zelux да се справят с този...този...цар... -Добре. – каза му X-Maniak. Да тръгваме момчета. И така ТheUnknownOne и KILLER се отправиха надолу по стълбите. Те бяха огромни и се извиваха стръмно надолу, като свършваха някъде в дълбините на замъка, където никой от тях не знаеше какво точно ще намерят, или какво ще ги намери тях самите. След доста уморително ходене на долу и няколко леки схватки с няколко групи стражи, които завършиха с безболезнената и понякога не толкова безболезнената им смърт двамата приятели достигнаха до подземията. Точно тогава пред тях се разкри страхотна гледка. Пред тях стоеше затворен в специална магическа клетка леден елементал. Заедно с него беше затворена и приятелката на KILLER. -Помогнете ми. – каза с вече омаляваш глас леденият елементал. Казвам се Icewarrior и съм затворен от много години тук от подчинените на Мирад 3-ти. Имам нужда от помощта ви за да не умра, а и приятелката ви също е много зле. Но нямам идея как ще направите това. Трябва ви силен магьосник за това. -А такъв нямате, нали ? – попита ги ScReAm тайнствено появил се от “нищото”. -Отново ти! – процеди между зъбите си Icewarrior. -Да! Отново аз...сега е време всички да умрете. След, като каза това от ръцете му излязоха няколко странни пипала, които се обвиха около ТheUnknownOne и KILLER, като успяха да спрат атаките им. ТheUnknownOne се превърна за кратко в кондор и успя да се освободи от пипалата, след което се превърна в човек и започна да говори на някакъв странен език. През това време KILLER извика на ТheUnknownOne да се отдръпне колкото се може повече, след което извика “Берсеркер”. След няколко секунди той започна да се ядосва, мускулите му се увеличиха многократно, вените му се изпълниха с кръв и започнаха да бият ритмично, като се съобразяваха с новият и ускорен ритъм на сърцето му. Още няколко минути по – късно с ужасяваща сила и скорост той успя да помете пипалата, след което се насочи към първото мърдащо нещо, което видя – ScReAm. И точно, когато почти беше достигнал до него, с няколко махвания на ръцете, ScReAm успя да направи поредната си и още по – могъща магия. Той успя да затвори в огнена, затваряща се сфера, след което затвори в същата сфера и ТheUnknownOne , който въпреки 3-те си бягства от нея, най – накрая се предаде. -Така, така пиленца...хванах ви в капана...сега е време да умрете. -Няма да стане така ScReAm. – каза зад него Безименният, който тъкмо се беше появил зад гърбът му. -И какво ще ми попречи? – каза му ScReAm, ти ли? -Не! – каза му Безименният. А Icewarrior. Като каза това Безименният вдигна жезълът си, произнесе няколко тайнствени думи, и Icewarrior беше освободен. -Дааааааааааааааааааааа. – извика със задоволство той. Сега ще се разплатим ScReAm. -Някой друг път Icewarrior, някой друг път. – като каза това, ScReAm изчезна в облак мъгла и прах. Когато всичко свърши KILLER успя да се освободи и да се добере до приятелката си. -Скъпа! – извика и той, като се доближи до нея, добре ли си? -Аз...да...добре...съм...обичам...те... – каза му тя, след което издъхна в ръцете му. -Нееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.... – извика отчаяно той. ScReAm някой ден ще те намеря... и тогава ще страдаш жестоко за това, което направи с нея. Приятели да вървим при другите. <Следва...> Епизод 14 “Виртуалната игра – Нови герои на сцената” И така... X-Maniak, GameMan и Zelux се отправиха нагоре по стълбището. Те извадиха оръжията си, и предвождани от Zelux скоро стигнаха до разклонение. Решиха да продължат нагоре, но не след дълго бяха спрени от гласът на Zelux. -Чакайте малко! -Какво има бе? – каза му разсърдено GameMan, който се беше сблъскал с X-Maniak, и сега разтъркваше нараненият си нос. -Да какво има наистина? – попита го зачудено и X-Maniak. -Все пак си има предимства да си крадец. – каза им той, и продължи. Вие може да не виждате, но целият тунел напред е изпълнен с най – разнообразни капани, а мисля че чувам и далечните разговори на няколко стража. Мисля, че ще е по – добре да се разделим, защото не само ще ме забавите, но и може да стъпите на някой капан и след това... не ми се мисли какво ще стане. Най – добре се върнете назад и тръгнете по – другият тунел. Аз ще разбера какво има нагоре, и след това ще се върна. Предлагам да се чакаме долу. -Добре приятелю. – каза му X-Maniak и му стисна ръката. Дано имаш успех. -Да, да... успех. – каза му GameMan, като продължаваше да разтърква носа си. След, което тримата приятели се разделиха, а Zelux продължи нагоре внимавайки за капаните. Той се изкачваше внимателно и скоро забеляза поредният капан. -Я сега да видим. – помисли си той. По дяволите... не съм виждал такъв вид капан, но мисля че съм виждал подобен, още преди 7 - 8 години. Той се наметна с плаща си и се огледа много внимателно за някакви лостчета, плочки или нещо подобно, и скоро усилията му се увенчаха с успех. Една плочка точно от дясната му страна, но най – долу, близо до пода, стоеше някак си неестествено и го накара да се усъмни. Той внимателно се наведе и опипа повърхността и. Да! Определено можеше да се направи нещо с нея. Той я натисна и тя хлътна в стената, като след няколко секунди до него се показа нещо, като табло, на което имаше два бутона и две ръчки. Бутоните бяха син и кафяв, а що се отнасяше до ръчките – едната от тях беше спусната надолу, а другата беше нагоре. Zelux се зачуди на странният пъзел, който се откриваше пред него. След дълго преценяване на възможностите той реши да не пипа бутоните (тези странни цветове не му говореха нищо, виж ако бяха зелен и червен щеше да е друго) и насочи цялото си внимание към лостовете. Предполагаше, че “падналата” ръчка щеше да премахне капана, затова реши да я вдигне нагоре. Миг по – късно, само благодарение на бързината си той успя да избегне една огромна стрела, която профуча само на няколко сантиметра от главата му. След, като се огледа Zelux забеляза, че плочката започва да се е прибира, затова той премина бързо напред, обърна се и видя окончателното прибиране на плочката, която зае първоначалното си положение. Zelux се захили тихо и се замисли за големият си късмет, който и сега не го беше изоставил. Той бързо продължи нагоре и достигна краят на стълбището. Пред него имаше голям коридор, като от двете му страни имаше факли, които осветяваха само малка част от него, а точно от дясната му страна имаше врата. Zelux бързо се скри в сенките, след което най – внимателно се приближи към вратата, сложи ръката си на дръжката и, и натисна надолу. С лек скърцащ звук вратата пред него се отвори и той влезе в нея. Стаята беше тъмна, но тренираните му очи скоро привикнаха към тъмнината и не след дълго той спокойно можеше да огледа стаята. Най – внимателно затвори вратата и се зае с огледа на стаята. Стаята беше средна на големина, изпълнена със факли по стените, които не бяха запалени. Точно пред него имаше дървен скрин до който се приближи, но когато се опита да го отвори, той се оказа заключен. Zelux извади шперцовете си, и след краткотрайно бъркане в ключалката на скрина, успя да го отвори. За негов късмет в скрина той успя да намери доста ценни неща. Имаше няколко средни кесии, които той провери, и в които намери доста скъпоценни камъни и малко злато. Zelux ги прибра в тайните си джобове и продължи с претърсването на скрина. Под огромният куп дрехи намиращ се в него той успя да намери някакъв син ключ и един страшно красив кинжал, на който дръжката беше направена от злато и скъпоценности, а острието му беше няколко пъти закалявано и направено от най – здравите материали. Освен това на него имаше изписано някакъв странен надпис : “This sword is made with blood of many people. It is cursed but it can’t hurt that person who will carry it, it will curse that person which will be hurt of it. That person will die soon and ...” Zelux не можа да разбере текста, но прибра кинжала и продължи с разглеждането на скрина. Той не успя да намери нищо друго интересно затова затвори скрина, и понеже нямаше нищо друго в стаята излезе от нея. Той продължи напред по тунела, като се движеше от сянка на сянка. Изведнъж от една врата от ляво на него, но малко по – напред излезе някакъв огромен страж, с дълга черна брада, дълга разрошена и черна коса и огромен двурък меч и се насочи към него. Zelux се снижи, допря се до стената и реши да изчака стража.Той се приближаваше към него и не след дълго се оказа само на няколко сантиметра от него. За радост на Zelux обаче сянката в тази част на коридора беше доста плътна и успя да го скрие добре. Стражът се спря за момент, ослуша се, изкашля се и продължи напред към вратата от която беше дошъл Zelux преди малко. В същото време Zelux извади от някъде някакъв предмет, който много наподобяваше бухалка, и точно когато стражът щеше да отвори вратата, той отиде до него и го халоса с всичка сила в тила. Огромният страж се свлече с глух удар на пода. Zelux го довлачи до стаята, която посети преди малко, претърси го и го обезоръжи и след това го овърза и му запуши устата, като накрая го набута в скрина... След около 10-тина минути всичко беше готова, а в ръцете си Zelux държеше връзка ключове. Той излезе от стаята с походката на “печен крадец”, като много внимаваше да не остави някакви следи които да издадат присъствието му. Първоначално се върна за да изгаси първата факла и благодарение на увеличилата се тъмнина Zelux започна прокрадването си между сенките, като прокрадването му не продължи много защото достигна до вратата от която излезе огромният страж. Той долепи ухото си до нея и се опита да разбере дали има някой от другата страна. От вътре се чуваше хъркането на един страж, е поне предполагаше, че е само един. С бавно и внимателно движение Zelux отвори леко вратата и погледна вътре. За части от секундата успя да разгледа стаята, и най – важното – къде точно се намира стражът. За негов късмет (отново) той се намираше само на метър от него. Беше се облегнал на голяма четирикрака маса, върху която бяха струпани на едно място халби с бира, остатъци от ядене и разпръснати тестета от карти за игра, както и малко пари. От едната страна на стража висеше огромният му чук, а на стола зад него имаше окачен огромен кръгъл шит с остър шип по средата му. Явно беше, че стражът се беше нафиркал “до козирката”, но Zelux изтръпна само при видът му. Огромният ръст (над 2 метра), силните му мускули и огромните оръжия, които бяха до него сами можеха да говорят за силата намираща се в този “човек”, който повече приличаше на варварин. Zelux инстинктивно се снижи и извади гаротата и ново придобитият се кинжал. След кратък размисъл реши да прибере гаротата си, защото едва ли с нея щеше да успее да удуши това “чудовище”. За сметка на това извади бухалката си с която смяташе да “нокаутира” стражът ако евентуално се събудеше. Zelux се приближи с котешки стъпки към стражът и мина зад гърба му... Изведнъж стражът се обърна и с грамадните си и силни ръце хвана Zelux за врата, вдигна на около половин метър над земята и започна да го души. -Може би си си мислел, че няма да те чуя...грешал си...чух те. Твоята наглост да влезеш в този замък и да прекъсваш сънят ми ще бъде наказана подобаващо. Докато казваше това стражът все повече и повече затягаше хватката си, от която нямаше измъкване, и въпреки въпреки опитите си да се измъкне, Zelux скоро започна да чувства, че силите му са на привършване. Вече почти се беше отказал да се бори, когато някак несъзнателно докопа отново падналият на масата кинжал, и той някак от само себе си се заби надълбоко в тялото на стража – точно в сърцето му. Постепенно стражът започна да отпуска хватката си, и скоро Zelux се озова на земята. Той разтърка вратът си, пое си дълбоко дъх и се загледа в предсмъртната агония на “гиганта”. След повече от десетина минути борба със смъртта, гигантският страж най – накрая се сгромоляса на пода със страшна сила, а забитият право в сърцето му кинжал сам се извади от трупът и се озова отново в ръцете на Zelux. И най – странното беше, че по кинжала нямаше и капка кръв. Възможно или не кинжалът беше изпил кръвта на стражът. Zelux погледна отново към него и се смрази. Да... наистина кинжалът беше изпил кръвта му...сякаш беше вампир. Zelux се ужаси само от самата мисъл, а и състоянието на стражът му говореше достатъчно. Стражът беше побелял, а лицето му беше застинало в ужасяваща гримаса. След претърпеният шок Zelux реши да прибере кинжалът обратно. Все пак той му беше спасил живота... или пък отново му беше помогнал вроденият късмет. Той не знаеше това...поне за сега. След, като успя да се оправи Zelux се зае с огледа на стаята. Той обра парите от масата и ги сложи в кесиите си, след което се зае с претърсването на стражът. В джоба му успя да намери черен ключ, който прибра в себе си. Нямаше нищо друго в тази стая, затова Zelux загаси факлите осветяващи помещението и покри стражът със щита му. Едва ли щеше да може да го премести, затова реши да го остави тук и продължи напред по коридора. Той отвори съвсем леко вратата и се ослуша дали някой не идва насам. Никой не идваше... явно беше, че никой не беше чул за “малката” схватка. Да...късметът на Zelux все още работеше... в него полза. Само бог знаеше докога обаче щеше да продължава това. Zelux продължи по коридора с “котешките” си стъпки, като внимаваше да не излиза за дълго време от сенките. Скоро достигна до краят му, в който имаше голяма двукрила врата. Zelux внимателно огледа всичко пред вратата – от стените и вратата до плочките по пода и стените. Нямаше никакви капани, което беше малко странно, но все пак реши да отвори вратата. Най – внимателно той направи това, огледа се бързо и влезе, като затвори вратата зад себе си. Стаята беше тъмна и представляваше нещо, като спалня с огромно легло в центъра и. Всичко беше страшно красиво и изпълнено с най – различни неща. А в центъра на това красиво нещо стоеше най – неземното същество, което Zelux някога беше виждал през дългият си, и опасен живот. Това същество засенчваше всичко и Zelux стоеше пред него с отворена “до земята” уста. Тя беше с дълга до рамената черна коса, с черни очи. Беше около 1.70 висока със страхотно тяло, което нито беше прекалено (ала Памела Андерсън ) надарено нито пък прекалено малко. Просто това, което и беше дадено изглеждаше страхотно. Когато погледнеше някой никой не можеше да и устои. Това беше момичето, което всеки човек искаше да има, и което се появяваше веднъж в живота. Той веднага “лапна” по нея, за това се приближи към нея с намерението да и запуши устата, ако случайно се събудеше. Когато се доближи до леглото и видя, че ръцете и краката и бяха завързани със здрави възли за леглото. Zelux отиде до нея, запуши устата и, и я събуди. -Събуди се. – каза и той тихо. Ако обещаеш да не викаш ще ти отпуша устата и може би ще те освободя. Съгласна ли си? Момичето му кимна с глава и Zelux махна ръката си от устата и. -Коя си ти? – попита я той, и защо си завързана? -Аз съм Немезида. – каза му тя шепнешком. До скоро бях кралица на едно близко кралство, което беше завладяно от силите на мрака, като аз бях продадена в робство на Мирад 3-ти. Вече няколко месеца стоя тук, в тази стая завързана, защото отказвам честта да имам по – интимни отношения с онзи...тъй наречен цар. Ако ми помогнеш ще имаш вечната ми признателност. Но как премина покрай стражите? -Ще ти помогна. – каза и той докато я развързваше. Името ми е Zelux и съм крадец, е поне в тази...хммм...игра, ако можем да я наречем така. Ела с мен. Тук съм с моите приятели. -Добре, каза му тя.Води ме. Пътят надолу към мястото където се разделиха GameMan и X-Maniak със Zelux беше доста по – лесен от преди. Пътят беше “почистен” от неприятели и капани. Точно, когато достигнаха до разклонението Zelux и Немезида видяха, че отдолу се задават хората. Двамата се скриха за да дочакат пристигането им. Когато групата се приближи до тях Zelux видя, че това са част от пътниците му – ТheUnknownOne, Безименният и KILLER. Zelux им разказа накратко за приключенията си след, като се разделиха и им представи Немезида. Когато KILLER я погледна той отиде до нея и коленичи: -О кралице Немезида. – каза и той, приветствам ви. -Стани приятелю. – каза му тя. Веднъж ти спаси живота ми и аз не съм забравила това. Вечно ще ти бъда задължена и благодарна за това, което направи за мен, за това ти не трябва да ми се кланяш... по скоро трябва да бъде обратното. -Дойдохме тук за да убием Мирад 3-ти. – каза и той.Ще ни помогнеш ли? -Разбира се. – каза тя.И аз му имам зъб.Да вървим. -Да да вървим, защото не съм се чувал с нашите приятели от както се разделихме преди час, час и нещо. И така всички забързано се отправиха по страничният коридор, с извадени оръжия за да могат да настигнат колкото се може по – бързо GameMan и X-Maniak. Междувременно те бяха достигнали до някакви огромни двукрили врати, които бяха пазени от четирима стражи. -Двама са за теб и двама са за мен. – каза на приятеля си GameMan. -Не исках да се бием с невинни хора (е може би бяха невинни), но едва ли ще ни пуснат с отворени обятия да влезем при Мирад Боклука 3-ти. – каза му X-Maniak. -Ами тогава. – каза GameMan, аз взимам тези в дясно. След като каза това GameMan се засили срещу тях с изваден меч и се опита да посече единият от тях. Стражът обаче с доста завидна скорост успя да избегне ударът му, след което се наведе, извади си меча и със задно салто излезе зад гърба му. В същото време стражът се опита да прободе GameMan в гърба, но той успя да се извърти и да парира ударът му. С последвалата контра – атака от негова страна, почти успя да преодолее защитата на стражът но той с последни сили успя да я отблъсне и нанесе страничен удар на GameMan. За негов късмет ударът засегна само малка част от косата му, която падна на земята отрязана от меча на стражът. -Не трябваше да правиш това. – каза на стражът GameMan. Прическите струват толкова пари, че... GameMan направи серия от атаки първоначално в торса на стражът, а след това и в краката и ръцете му. Стражът не успя да издържи на пъргавината на GameMan и се предаде. GameMan отсече ръката с която държеше мечът си, след което отряза главата му и разсече тялото му наполовина. Миг по – късно той се обърна, предопреден от викът на X-Maniak и успя да парира ударът на вторият страж с помощта на елегантно движение на меча си. Очаквайки да не се предпази от този удар стражът не можа да избегне последвалият удар на GameMan, който го прободе право в слабините. GameMan го довърши, като отсече главата му, след което избърса кръвта от меча си в дрехите им, прибра меча си и зачака X-Maniak да се справи с другите двама. Той първо се изправи срещу единият страж с който размениха серия удари, но когато се намеси и вторият страж на X-Maniak му дойдоха малко в повече. За момент си помисли дали да не извика на помощ GameMan но се отказа. Беше му хрумнала страхотна идея, която се надяваше да осъществи. Точно над него имаше огромна греда, за която можеше да се хване. Когато двамата стражи се засилиха да го ударят – единият в главата, а другият в торса, точно в момента когато замахваха X-Maniak скочи във въздуха, превъртя се и се хвана за гредата. В същият момент стражите очакващи нещо съвсем различно от това не успяха да спрат и се посякоха един – друг съответно в главата и торса. В резултат на земята се появиха още два трупа – единият с отрязана глава, а другият с разпорен торс. GameMan се приближи към него и му каза: -Доста те затрудниха май. Забави се доста време. Явно, че остаряваш. -Ти за мене не се грижи. – отговори му GameMan. Все още мога да те бия един на един. Всички остаряваме. -Дааа... – въздъхна GameMan. Може би е така. Някой ден трябва отново да проверим, но сега имаме по – важна задача. Да влизаме. -Някой ден...да...ще видим. Но да влизаме защото наистина имаме работа за вършене. Когато двамата отвориха с трясък вратата пред тях се откри изключителна гледка. Стаята не беше обикновена. Това беше тронната зала. Всичко беше направено от най – скъпите неща, от най – големите майстори и умове на цялото царство. По тавана бяха изографисани най – различни величествени картини представляващи битки между народите на драконите, елфите, джуджетата и хората. Тези “картини” бяха толкова истински направени, толкова майсторство и любов беше вложено в тях, че те изглеждаха истински в очите на всеки който ги погледнеше. По стените имаше огромни картини, които бяха по протежението на цялата стая.То изобразяваха най – различни природни картини, картини на сезоните и картини на известни личности.Просто в тази стая сякаш беше събрано цялото творчество и изящество, цялото умение на авторите на тези творби, като всичко това беше събирано с години.Подовете на стаята бяха покрити с огромни алиндски килими, които се водиха за най – добрите правени някога.Те бяха изработени на ръка от най добрите тъкачи и с най – добрите, скъпите и здрави материали правени някъде. Завесите на прозорците бяха направени от най – фина коприна и бяха украсени с гербът на семейството на Мирад 3-ти. Увлечени от тази гледка GameMan и X-Maniak не забелязаха как бяха обградени от няколко десетки стражи, които насочиха арбалетите, пиките и алебардите си към тях. Двамата спътници се спогледаха, кимнаха си едва леко забележимо и с две огромни задни премятания се озоваха зад гърбовете на стражите. Изумени от тези им умения няколко стражи заплатиха със смъртта за грешката си (по – точно четирима от тях). След доста дълга схватка обаче най – накрая успяха да ги хванат.Жертвите останали по пода бяха повече от петнадесет, а по двамата герои нямаше почти никакви рани. Точно когато по заповед на Мирад 3-ти X-Maniak и GameMan щяха да бъдат обезглавени за дързостта си да притесняват (меко казано) кралят, на вратата се появи подкреплението. -Няма да се измъкнеш толкова лесно кралю. - извика му KILLER и се насочи към него. Безименният каза няколко думи и стражите изпопадаха от внезапно появилият се ураганен вятър, а X-Maniak и GameMan бяха освободени. KILLER се затича към царят с извадено оръжие, но той натисна някакъв бутон на трона си. В резултат на това след няколко секунди се появи тайна врата която се затвори зад гърба на бягащият Мирад 3-ти. Точно преди това той се обърна към биещите се и им извика: -Няма да ме убиете и този път. – извика царят с присмех на KILLER. Ще се видим отново. KILLER се опита да достигне до тронът но няколко стражи му попречиха и го нападнаха, затова трябваше да се откаже временно от преследването и да се заеме с тях. Точно, когато свършваше с тях един от стражите с алебарда замахна към него и когато острието му беше само на няколко сантиметра от вратът му се почви Немезида. От двете и ръце изскочиха остриета, като с едната парира ударът на стражът, а другата заби в гърлото му. -Но как? – изуми се учудено KILLER. Как... -Не съм толкова слаба и беззащитна колкото си мислите. – каза му тя и отскочи за да избегне поредният опит за удар на страж. След това скочи във въздуха, задържа се около 5 секунди, след което се превъртя със задно салто отново във въздуха, и след като се озова зад стражът тя заби двете си ръце съответно в гърбът и вратът му. -Ей направо съм влюбен в тая жена. – каза си GameMan след, като видя атаките и. От всичките останали около 20-тина стражи само четирима се предадоха, а останалите бяха усмъртени. KILLER се затича към тронът видя тайният бутон и го натисна. Зад трона се появи вратата и всички заедно тръгнаха бегом да догонят Мирад 3-ти, защото все пак имаше голяма преднина. След петнадесет минутно тичане, преправяйки си път между паяжините в тунелите, няколкото леки срутвания и неравностите всички достигнаха до огромна зала. За да се достигне до другата страна трябваше да се прекоси мътната река, която заемаше голяма част от залата. ТheUnknownOne се огледа напред, след което огледа и тавана на залата и ахна. Целият таван беше черен и първоначално се учуди каква можеше да е причината за това и след кратък размисъл се досети. -Прилепи. – извика тихо той. По дяволите! Мразя ги, а целият таван е изпълнен с тях. Най – вероятно са кръвопийци за това трябва да внимаваме да не ги събудим, защото тогава... не ми се мисли къде ще се скрием. -Трябва да решим как ще преминем приятели. – каза им X-Maniak. -Да защото едва ли ще можем да преплуваме. – добави Zelux. Не знаем какво има вътре. -Аха. – каза GameMan.А и не мога да плувам. -Е мен водата не ме притеснява. – каза Icewarrior, така че ако мога да помогна с нещо само ми кажете какво да направя. -Аз съм с вас. – каза Немезида. -Аз също каза KILLER. Все още не съм отмъстил на Мирад 3-ти за... KILLER беше прекъснат от бълбукащата вода точно пред тях. От нея започна да излиза нещо огромно, което скоро излезе нацяло и се запъти бавно към компанията. -Не знам какво е това приятели. – каза Безименният, но съм почти сигурен, че не е доброжелателно към нас или поне към някои от нас. Извадете оръжията си. <следва>

Автор:	Creator [ 10 Май 2003 12:42 ]
Заглавие:
Ти си ненормален бе

Автор:	Icewarrior [ 10 Май 2003 16:23 ]
Заглавие:
Защо да е ненормален? Този разказ е старичък, но въпреки това го прочетох целия. Няма да е зле да напишеш продължение

Автор:	nXmaniak [ 10 Май 2003 19:24 ]
Заглавие:
Да,разказът все още ме кефи,ще взема да постна и моя за СтарКрафт,пък ако има интерес може да продължа да го пиша

Автор:	Creator [ 10 Май 2003 19:45 ]
Заглавие:
Аз се шегувам,бе!Разбира се,че е нормален.Може би ще му прочета разказа лятната....

Автор:	Icewarrior [ 10 Май 2003 20:01 ]
Заглавие:
Да! Бих искал да прочета наново и твоя за СтарКрафт защото по новите серии не сам ги чел Райвън аз участвах ли в твоя разказ?

Автор:	Riven [ 11 Май 2003 10:06 ]
Заглавие:
Да!Участваш в последната серия.Скоро ще го продължа на ново защото е едва до средата.

Автор:	Rico [ 09 Юни 2003 20:24 ]
Заглавие:
ТВА Е ЕБАТИ ЯКИЯ РАЗКАЗ АРЕ И МЕН ВКЛЮЧИ ПЛИИИИИИИИСССССС ЧАКАМЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!!!!!!!

Автор:	klikni [ 09 Юни 2003 20:38 ]
Заглавие:
Riven Rulliraa pro4etoh malko otna4alo mn qko 4ove4e vkliu4i i men ako me nqma pls kazvam ako za6toto ne sum sigoren predi bqh pisal da me vklu4i6 tazi no6t 6te imam kakvo da 4eta

Автор:	Boko [ 09 Юни 2003 20:49 ]
Заглавие:
УАУ!Този разказ тряя да го прочета.А ако си го писал ръчно ще ме УБИЕШ!От началото почна да ме кефи!

Автор:	TheUnknownOne [ 12 Юни 2003 10:16 ]
Заглавие:
АААААААААААААААААААААА Ривен КОПЕЛЕ Кефиш ме ей Тоя разказ откога не съм го чел... Искам да вида продължение Ривен, Виж моя разказ ако не го помниш......lol Има май 1 нова част

Автор:	Riven [ 20 Юни 2003 19:34 ]
Заглавие:
Celiqt sym izpu6il pokrai tezi izpiti.Sled tqh 6te moga da ponapi6a ne6to.

Автор:	Riven [ 30 Юли 2003 17:46 ]
Заглавие:
Най - накрая ми свършиха изпитите и съм отново на компа.Очаквайте новата част до 2 дена. 100 % !!!

Автор:	Rico [ 30 Юли 2003 21:03 ]
Заглавие:
ОК ЧАКАМЕ С НЕТЪРПЕНИЕ!!! И да не забравиш да ме включиш!

Автор:	Riven [ 04 Авг 2003 02:12 ]
Заглавие:
Пъво искам да се извиня за лекото закъснение. Второ JohnnyRiko скоро ще те включа. Трето всички, които не са включени до момента в разказа и са поискали да ми се обадят щото вирус ми затри желаещите преди месеци (заедно с този епизод, който впрочем беше поне 3 пъти по - дълъг от този). И четвърто поради това, че имама много противници на "километричните" ми епизоди този е по - кратък. А ето го и разказа: Епизод 15 “Виртуалната игра – Big, Bigger, The Biggest” От водата бавно започна да се показва малка сянка, която ставаше все по – голяма и по – голяма, като постепенно започна да добива очертания.Всички ахнаха от изумление, защото точно срещу тях стоеше огромен воден дракон.Той беше синкъв на цвят, а от огромното му туловище се стичаше вода, която по някакъв странен начин сякаш “попиваше” в кожата му, като я правеше още по – тъмна и по - блестяща.GameMan, Zelux, KILLER и ТheUnknownOne извадиха оръжията си. Мечът на X-Maniak светеше в ярко – зелен цвят като дори успяваше да освети голяма част от пещерата.Немезида застана в бойна поза, очаквайки приближаването на дракона, а от ръцете и изкочиха остриета. X-Maniak седна на земята с кръстосани крака, като държеше меча си над главата, след което затвори очи в очакване на “дзвера”. Безименният извади както меча си, така и магическият си жезъл, след което се отдръпна малко настрани от приятелите си и зачака готов за заклинания.От ръцете на Icewarrior започнаха да излизат синкаво бели пламъци, които постепенно го обгърнаха и образуваха около него нещо подобно на леден щит.Пещерата започна да трепери и да се тресе от стъпките на приближаващият се воден дракон. -Дайте да го от’епем тоя. – каза на спътниците си GameMan, като не изпускаше от погледа си дракона. -То хубаво ще е да го отрепем ама едва ли ще е толково лесно. – отвърна му Zelux -Момчета, не искам да ви прекъсвам, но онова ... хмм ... нещо се приближава.- прекъсна ги ТheUnknownOne. -Добре, добре.- отвърна му бързо Zelux. Аз имам идея какво да правя. -Хубо.Тогава аз ще го поема фронтално.-каза им GameMan. Няколко секунди по – къстно водният дракон вече се намираше до тях и без да губи време изстреля една водно – ледена струя по GameMan и Zelux. Със завидна бързина Zelux успя да отскочи на няколко метра в страни, като по този начин успя да избегне удара.GameMan се просна по корем, подпирайки се на лакти и със странично кълбо също успя да избегне свирепият “удар” на дракона. Драконът разклати главата си недоволно и този път реши да замахне с огромната си опашка към ТheUnknownOne. Благодарение на специфичните си сили обаче ТheUnknownOne сякаш успя да предогади намерението му и със сетни сили успя да избегне удърът му, като беше само закачен от върха на опашката. Въпреки това дори и този лек удар успя да го повали на земята, и при това на няколко метра в страни. От другата страна на дракона Немезида и X-Maniak също нападнаха дракона с оръжията си. X-Maniak се беше съсредоточил върху лявата страна на дракона, като се опитваше да намери слабо място в нея, но за негово съжаление, такава просто нямаше.Въпреки това той започна да наняся удари на дракона където можеше с цялата злото и умение на което беше способен.През това време Zelux беше се дръпнал малко в страни от битката, готов да изпълни тайният си план. Той се засили към дракона, и благодарение на силните си и ловки ръце успя да се метне на гърба му, и да го яхне.Водният дракон започна яростно да мърда главата си, замахваше с опашката си и се опитваше да свали Zelux от гърба си, но неуспешно.В пристъп на ярост той замахна към атакуващият го точно в момента GameMan и той отхвръкна с огромна скорост, като се заби в стената, на около 10 метра от сегашното му положение. За негов късмет обаче освен бронята му успя да го спаси от по – сериозни наранявания. Ядосан от неочакваната атака на дракона GameMan се надигна разярен, взе падналият до краката си меч и тръгна да атакува отново чудовището. За съжаление обаче късмета му отново му изневери... Междувременно Icewarrior видя , че GameMan има сериозен проблем и бързо се придвижи до предишното му място, като се изправи фронтално срещу дракона само на метър разстояние от него.Водният дракон също не спеше и доволен от успешната си и леко случайна атака срещу GameMan изпрати една водна струя към Icewarrior. Той нямаше как да избегне удара.С огромна сила водната струя се удари във леденият войн, като го обгърна изцяло. Безименният се опита да различи нещо от пръските вода, но не успя, засега... По – същото време през което се случиха и предишните събутия Zelux вече се придвижваше към главата на водният дракон, като целта му беше да се добере до очите му, и по някакъв начин да го услепи. Но това се оказа много трудна задача.Той едва успяваше да се задържи за хлъзгавата кожа на дракона, като на няколко пъти за малко да се подхлъзне и да падне. Беше стигнал едва до средата на огромното тяло на дракона, а му оставаше още толкова. Немезида вида затрудненията, които изпитваше Zelux и с котешка пъргавина се отдръпна от дракона и се опита да се качи върху гърбът му. За нейно съжаление обаче драконът някак си беше забелязъл какво се опитва да направи и бързо замахна с изключително подвижната си опашка.Немезида се оказа напълно неподготвена за този удар и изхвърча на повече от 10 метра разстояние. Но тямаше броня, като GameMan и изглежда беше лошо пострадала. -Нееееееееееееееее!!!- извикаха в един глас всички. Никой не можеше да повярва, че се случва това. Тя не можеше да загине. Не можеше да загине толкова красива млада жена. Те можеха да загинат, бяха готови на това, но тя??? В пристъп на ярост Zelux заби оръжието си в гръбнака на дракона. То издрънча в плочките защитаващи дракона и отхвръкна на няколко метра от Zelux. Въпреки това той продължи към главата му с двойна бързина, забравил всякаква предпазливост само с целта да отмъсти за Немезида. Междувременно GameMan беше стигнал на 3 метра от дракона, когато срещу него се изправи един огромен сталагмит.В бързината не беше успял да го види. С огромна сила той се блъсна в сталагмита, като той се пръсна на хиляди малки парченца от удара. За съжаление GameMan беше ударил и главата си и сега лежеше напълно безпомощен на земята в безсъзнание... След няколко минути борба с хлъзгавият гръб на дракона и с постоянните му опити да се освободи Zelux най – после успя да достигне главата на дракона, нямаше никакво оръжие но беше готов да избоде очите му дори и с голи ръце ако се наложеше.Положението на всички беше почти безнадежно и зависеше от него.Точно когато щеше да се пробва с ръце да извади очите на дракона, Zelux беше усенен от внезапна мисъл.Той се досети, че има още едно последно оръжие на което може да разчита – камата.Той я извади и замахна със всичка сила към очите дясното око на дракона.Страховитият рев на водният дракон говореше за успеха му.Последва вточи премерен удар с който напълно услепи дракона... Ревът на дракона изпълни пещерата. Той бясно започна да се върти удряше навсякъде където стигаше, като се опитваше да убие тези които са го оспеили. Zelux не можа да се задържи върху дракона и беше отхвърлен също на няколко метра. Той се опита да се предпази от тежка травма и до някъде успя, но не успя да опази ръката си, която се счупи при падането му. Всичко се развиваше по най – ужасният начин за Zelux и компания. GameMan, Немезида и Zelux бяха извън строя, Icewarrior сякаш се беше изпарил и бяха останали само X-Maniak и ТheUnknownOne (който се беше включил отново в боя междувременно). Безименният също не беше направил нищо до момента, а само наблюдаваше битката от страни... Изведнъж се случи нещо, което тотално влоши нещата за всички. От мощните ревове на водният дракон и от случайните му удари попаднали по стените на пещерата, тя започна да пропада. Огромни сталактите започнаха да се откъсват от тавана на пещерата и да падат върху “бойното поле”. В опитите си да ги избегнат ТheUnknownOne и X-Maniak се сблъснаха помежду си и също изпаднаха в безсъзнание.Водният дракон от друга страна не можеше да избегне повечето благодарение на това, че беше ослепен и на огромните му размери.Десетки сталактите с огромна големина се забиха в силното тяло на дракона, пробождайки го и разкъсвайки го.Пещерата се изпълни с предсмъртният му рев.Дори и в смъртта си обаче драконът не престана да изглежда величествено и могъщо, той не се предаде до последно... Междувременно обаче Безименният вече довършваше заклинанието си, което явно беше започнал отдавна, напълно незабележимо за спътниците си.Две секунди, след като беше свършил магията си таванът на пещерата започна да се рони и още секунда след това огромни късове скали започнаха да падат... точно над главите на изпадналите в безсъзнание (без Безименният) герои........ Следващият епизод "И сам войнът е войн, но не за дълго..." очаквайте скоро, много скоро.В него ще има развръзка и по другите сюжетни линии, по които не съм писъл скоро. Надявам се да харесате завръщането ми.Бях позабравил разказа, а и музата ми куцаше.

Автор:	*TOMBRAIDER** [ 04 Авг 2003 21:45 ]
Заглавие:	Riven
pls vklu4i i men

Автор:	*TOMBRAIDER** [ 04 Авг 2003 21:46 ]
Заглавие:	Riven
pls vklu4i me i men

Автор:	Riven [ 04 Авг 2003 22:26 ]
Заглавие:
Споко и това ще стане.Ако не в следващият то в близките 2, 3 епизода ще стане. До тогава чети и се надявай.

Страница 1 от 4	Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ Лятно време ]
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/