Кметът застана на трибуната, изкашля се и каза:
- Хора, животни и други същества, събрали сме се да обсъдим един въпрос, който трябваше да решим още вчера, но тогава аз още не бях съобщил за тази пресконференция и вие не знаехте, че ще идвате, пък и елечето ми бе неизпрано и затова трябваше да ви кажа, но не го направих защото пък и трябваше да направя компотите от кайсии...
- Ъъх... - прекъсна го тактично пом. кмета - Г-н Трънтръптрътлеков иска да каже, че поради важни причини не е могъл да съобщи по-рано... И така, г-н кмете, продължавайте...
- Ах... Сега се сетих. Трябва да отида да погледна дали не ми е изсъхнало елечето...
- Никъде няма да ходите! Кажете на хората за какво сте ги извикали - провикна се зам. кмета.
- Ама казвам ви... Сакото ми има леке, което сигурно не се е изпрало...
- Стойте тук - викна ядосан помощник кмета.
- Ама не разбирате нищо! Жена ми каза, че ако не се изпере на време, лекето ще остане и официалното ми вълнено елече ще отиде на вятъра...
- Моля ви, само кажете на тези мили хора защо сте ги събрали - провикна се изпотеният от напрежение пом. кмет Джуджунков.
- Добре де! Ей сега обаче отивам да си видя елечето... И така... - започна със сериозен тон кмета - Хора, иде бедствие! Знаете, че селото ни се изхранва единствено чрез посеви, т.е. земеделие. Преди два дни при мен дойде ясновидец, който твърди, че голяма буря ще помете селото ни!
От тълпата се разнесоха шушукания и стонове. Селяните осъзнаха, че ако няма храна, няма и живот. Кмета недовно се огледа и след като селяните млъкнаха той продължи:
- Този ясновидец бил отшелник в някаква си планина... Та, каза ми, че тази буря била изпратена от неговия брат. Той ни проклел, понеже някой от селото го е обидил - каза кмета и започна да оглежда тълпата. Хората започнаха да се споглеждат.
- Няма значение кой е... Стореното е сторено. Може да ни спаси само този, който открие отшелника и му даде хиляда жълтици, поднесени с извинение. Е, има ли желаещи?
От тълпата се протегнаха три ръце. Кмета се вторачи в притежателите им и каза:
- Я! Това да не са онези идиоти - гъбата Фъф, джуджето Обрат и кучето Двутъп?
- Същите - извикаха те в един глас.
- Ама че глупаци - провикна се тълпата.
- Глупаси, ъма ша ви шпашяваме заднисите - отвърна фъфлещата гъба Фъф.
След тези думи тълпата подгоните идиотите. Тримата успяха да се измъкнат и се скриха в един храст.
- Идиоти, ама че са! - възмутено каза джуджето. - Да се запознаем, искате ли?
- Хубао, аш шъм гъбътъ Фъф. Малко фъфля, шма ишвинявате.
- Аз се казвам Дву, а този до мен е Тъп. Всъщност ние страдаме от раздвоение на личността, тъй че, когато умника Дву приказва, Тъп го слуша. Нали - попита кучето и само си отговори "Да".
- Пък Обрат аз съм - рече гордо джуджето - Разбъркано аз говоря, чалнат съм малко щото. Правим ще ли прикючение?
- Ше праим - рече гъбата. - Айсе да сръгваме...
- Кажеш нали искаш "тръгваме" - попита Обрат.
- Да, иска да каже "тръгваме" - рече Дву, а Тъп потвърди - точно така...
СЛЕДВА...
Фъф: - Тфу би кънтсину
Обрат: - Би ту кънтиню
Дву: - Ту би кънтиню ( после Тъп ще потвърди "точно така" )
П.С. искам да остана анонимен щото разказа придава лоша слава нали разбирате
