Щом ще я издавате е добре.Ето моя разказ(кажете какво мислите за него,но според мен не е никак добър):
Студена есенна вечер.Вали дъжд и духа силен вятър.Карен Ангер,богаташ,мразен от много хора,ходи край гората,като край него върви неговата "охрана"-кален голем.Край храстите се движи някаква фигура,но Карен не я забелязва,но тя очевидно забелязва него.От храстите изскача елф-убиец,който държи гарота,с която обгръща врата на богаташа...но съвсем непредвиден фактор попречва на елфа-тази вечер е пълно луние,а Карен Ангер си има малка тайна-върколак е.Луната се показва на небето,тялото на карен се променя.Той надава вълчи вой,и удря елфа,взимайки му живота.
Но изведнъж от гората излита метална стрела,която пропуска върколака.От мястото от където дойде стрелата се показа втори елф,но този-въоръжен с арбалет.Върколакът се затичва към него,пропускайки още 2 стрели,и убивайки елфа чрез 1 бърз удар в главата.
Като се обръща,вижда как голема му умира от някаква магия.Изведнъж бива прикован към земята.
Над него се надвесва 3-ти елф,носещ брадва и меч.Но той вместо с някое оръжие атакува с пръстена си,който е сребърен,с което отнема живота на върколака.

Това съчинение за училище ли е?

ето какво написа Хардаспо парвата тема

Знаете ли, понеделник като че е малко дълъг срок. Виждам, че интересът спадна и няма нови кандидати. Все пак пиша това, главно за да не се забрави темата и да я види някой, който има талант.

Разказа на Хардаспо ми хареса много! Беше добър, макар и да има още много неща за доискусуряване. Много добре ще се впише мисля, като песен на бард, испяна край лагерния огън в някоя тъмна и топла вечер. Много добро е! Хареса ми, макар че някои неща не ми харесаха в него, но може да се дооправи.
Разказа на Ашаман все още не съм го чел, но предполагам, че ще е много добър.
А иначе ето го разказа, за който говорих. Не е много добър, по-скоро го писах по леко вдъхновение, леко задължение...
Не му е правена никаква редакция, така че може и да е пълен с грешки, пък за доизпипване на нещата не може да се говори дори. Някой светъл ден може и да му направя редакция...

Нощта бе паднала над малкото схлупено градче в покрайнините на кралстовто. Тъмнината бе скрила в обятията си малкото петънце от едноетажни къщурки, подредени в голям кръг и обградени с висока триметрова ограда. Единствено огньовете запалени по цялото протежение на оградата и големият огън в средата на градчето хвърляха светлина в околноста.
Тишината също бе взела връх, обхванала целият град. Дори и стражите по оградата пазеха тишина, макар и никой от тях да не спеше. Или поне така се очакваше да е.
Зимната картина се допълваше от огромните преспи сняг, натрупали от месец насам. Клонките на дърветата, покривите на къщите, дори самите пътеки из града бяха засипани от бялата маса.
Изведнъж се дочу далечен шум, бавно приближаващ към градските стени. Веднага последва вик от страна на пазачите на главния вход. Всички. които бяха наблизо, наскачаха на крака и се приближиха. Всички впериха поглед в мрака отвъд стените.
Шумът приближаваше. Хората започнаха да различават отделни звуци. Разбраха, че към тях приближаваше открита колесница. Гласовете на хората в нея се чуваха надалеч, а крясъците на кочияша раздираха тишината наоколо.
- Отворете портата! - изкомандва началника на стражата. Веднага неколцина от хората се втурнаха към механизмите за отваряне. Десетина се захванаха за огромния прът, поддържащ вратата, и с усилие започнаха да го изместват. Вратата се отвори и всички се приготвиха да посрещнат колесницата.
След нея препускаха десетина конници. Съдейки по изплашените викове на хората в колесницата, вероятно ездачите бяха разбойници. Стражите веднага се приготвиха да им помогнат. Стрелци застанаха на оградата с готови за стрелба арбалети. Всички зачакаха разбойниците да влязат в обсега им.
Една от фигурите в колесницата се изправи. Беше облечена цялата в черно, с дълго наметало в същия цвят. Балансирайки умело, той вдигна лък, положи стрела в тетивата му и се прицели. Бе пълен абсурд да се стреля в такава ситуация, но човекът явно бе уверен в способностите си. След няколко мига високата фигура пусна тетивата на лъка си и стрелата полетя към приближаващите зад тях разбойници. Един от тях падна от коня си.
Веднага нова стрела бе заредена и готова за истрелване. Втори ездач бе поразен, този път във врата. Той отпусна върху главата на коня си, а след това се свлече и тупна на пътя.
В този миг колесницата мина през една дупка на пътя. От това тя се наклони на една страна. Изправеният човек залитна, но учудващо успя да се задържи. Веднага след дупката обаче последва и малка бабунка, която кочияшът не бе успял да забележи в мрака и бързането. Веднага след рязкото пропадане, човекът бе хвърлен в другата посока. Принуди се да захвърли лъка си и едвам успя да се залови за периферията на колесницата за да не падна от нея. Оръжието му падна току пред един от конете на преследвачите и бе безжалостно настъпан, от което се строши на две. Останал обезоръжен, човекът нямаше какво друго да направи освен да седне и да зачака развоя на събитията.
Групата се приближи към градската стена. Вече в обхавата на арбалетите, конниците бяха засипани от град от стрели. Един от тях бе уцелен и падна от коня си. Други стрели попаднаха в два от конете. Животните спряха галопа си и се вдигнаха на задните си крака. Ездачът на едното не успя да го овладее и падна на земята. Вторият се справи, но за негово нещастие една от стрелите бе попаднала право във врата на коня му и двамата се строполиха тежко на земята. Усетили се застрашени, останалите обърнаха и запрепускаха в галоп. Двамата останали сами разбойници се обърнаха и също побегнаха. Успяха да излязат от обсега на арбалетите преди срещу тях да бъде стреляно повторно.
Изведнъж пред двамата се изправи огромна тъмна фигура. Очертанията на силуета бяха смайващи. Над три метра високата и сянка пристъпи напред. Лъчите светлина, хвърляни от огньовете по стената, разкриха тялото на огромен каменен голем. Голямото му издялано от гранит тяло ръбесто и недооформено. Ръцете и краката бяха масивни и излъчваха огромна мощ и несломяема сила. Очите на голема светеха с мътна жълта светлина.
Те се впиха в първия от двамата разбойници. Големът атакува, устремявайки ръка напред. Мишената му бе напълно стъписана и не можа да реагира. Огромният къс камък се заби в тялото му и го захвърли на три метра, не оставяйки и една здрава кост по него. Веднага след това очите на голема се впиха във втория престъпник. Той трескаво извади меча си. Но се спря, чудейки се какво може да направи с него срещу скалата пред него. Все пак се реши и замахна. Големът не реагира ни най-малко. Острието срещна незащитеното му тяло, при което металът се счупи на две. Човекът остана вдървен от ужас пред чудовището, изпречило се насреща му. Големът не се забави повече. С огромната си и масивна ръка хвана малкото същество. След това стисна китка. Костите на нещастника запукаха, строшени от приложената им сила. Виковете на мъчение отекнаха надалеч.
Макар и да не виждаха това за пръв път, пазачите отново останаха втрещени от грозната гледка. Един от тях дори се обърна и приклекна, след което повърна на снега. Големът се огледа наоколо. Явно не намери това, което търсеше, и затова се обърна и си тръгна. Точно както го беше правил от близо месец насам.
Колесницата се бе вече прибрала зад градските стени. Веднага към нея се втурнаха няколко човека, които разстовариха това и. Тримата пътници също слязоха от нея. Двама от тях се заеха да помагат на носачите, докато третият, човекът, който бе стрелял с лък по разбойниците, загърнат в плаща си и с качулка на главата, се отправи към най-близкия пазач.
- Добре ли сте господине? - запита го защитникът на града.
- Да, нищо ми няма - отсечено му отговори той. - Къде е кметът на града?
- Ето онази постройка там - посочи му войникът. Загърнатият в черно човек се отправи към указаната му сграда.
Похлопа на вратата. След малко тя се отвори и на прага и застана леко пълен човек с плешива глава и хубави дрехи. Домакинът покани човека да влезе вътре.
Двамата застанаха до малката камина и горящия в нея огън. Непознатият отметна черната си качулка. Отдолу се показа лицето на млад мъж със сламено руса коса. По дългите заострени уши лесно се познаваше, че бе елф. След като се сгряха и размениха любезности, двамата седнаха на една маса. Появи се жената на кмета и им донесе вино. След малко поднесе на госта хубава кълка от пиле. Последният благодари и без да пипва ястието, заговори кмета.
- Моля, обяснете ми какво точно искате от мен.
- Значи... - човекът се зачуди откъде да започне - положението е следното. При един от опитите си Хамил, магьосникът, който живее в една колиба в гората наблизо, сбърка алхимичните си формули. В резултат се превърна във върколак. Сега е едно диво чудовище, което убива и изяжда безащитните люде, навлезли в гората. Но по-лошото е, че неговият слуга, големът, който днес видя, е пощурял и напада случайни хора. Нищо не може да го спре. Върколакът можем да отблъснем, но това чудовище просто нямаме понятие как може да бъде спряно. Всъщност върколака можем да го заловим и убием с добре познатите ни трепетликови стрели, но се упасяваме, че по този начин ще загине и единственият човек, способен да контролира каменната грамада отвън. Вече цял месец града се снабдява с храна и продукти от други градове. Както виждате, навъдиха се и крадци, което допълнително усложнява положението ни. Ако не успеем скоро да спрем по някакъв начин голема, ще се наложи всички да напуснем домовете си и да търсим убежище нейде другаде - завърши разказа си кмета.
- Добре. И какво искате от мен в такъв случай? - попита мъжът, сякаш незабелязал какво му казаха току що.
- Ами... - запелтече кметът - надяваме се, че ще ни помогнете по някакъв начин.
Мъжът се замисли за момент. След това бавно и спокойно започна да говори.
- Искам петима достатъчно смели стражи и едно теле, както и хиляда златни монети - след тези думи елфът се стана от масата и се запъти към изхода.
- Добре - каза кметът след като го изгледа озадачено. - А как ти е името?
Наемникът отвори вратата и отвън навлезе студеният въздух на снежната виелица, извила се своевременно. Застана на прага на вратата и през рамо му отговори тихо "Ордрин", след което излезе навън.
Останал сам кметът постоя за момент напълно озадачен и неразбиращ. Погледна отново напред. Примигна няколко пъти от недоумение, след което забеляза стоящото пред него недокоснато пилешко бутче. Приближи чинията и се зае със задачата да го изяде.

Ордрин пренощува в градската страноприемница. Когато на сутринта се събуди и излезе навън, всичко вече бе готово. Бяха избрали петима стражи и отделиха едно голямо теле. Войниците стояха в готовност и го чакаха. Ордрин ги изгледа подробно. Бяха млади мъже на около двадесет и пет години, с мускулести тела, облечени в кожени брони. Носеха къси мечове и копия, както и арбалети.
- Лъкът ми? - попита елфът така, че да могат да го чуят всички.
Към него се приближи един от пазачите, носейки счупения лък.
- Бил е стъпкан сър. Предполагам от някой от конниците снощи.
Ордрин се навъси. Когато попита да му дадат лък и му отговориха, че имат само арбалети, той съвсем се намръщи. Мразеше да използва арбалет. Презареждането беше бавно, не можеше да се проведе точна стрелба на по-големи разстояния. Все пак се принуди и избра едно от оръжията на хората. Затъкна го на пояса си, където бе закачен и дълъг меч. След това се обърна към подчинените си и им каза.
- Да започваме!
След тези думи всички се захванаха за работа. Задачата, която им постави Ордрин, бе да построят клетка от здраво жилаво дърво. С това гражданите се справиха лесно. За около два часа огромна квадратна клетка със страна два и половина метра се издигна насред малкото площадче. Качиха я на една каруца, в която впрегнаха телето, и елфът даде заповед за тръгване.
Стражите, повели телето и предвождани от Ордрин, излязоха през вратите на града. Утрото не бе особено студено, понеже валеше снежец. Малките прашинки втвърдена вода падаха върху хората. Всички те не бяха излизали от града от доста време. Сега се радваха, че отново усетиха свободата, но мисълта за предстоящата опасна задача ги връщаше в реалноста. Всички продължиха към гората, където предполагаха, че ще се крие върколака
Спряха се на една малка полянка, покрита със сняг до глезените. Там разстовариха клетката и я оставиха с отворена вратичка. Завързаха я с въже за един голям клон, който огънаха и също завързаха с въже за ствола на дървото. След това по нареждане на Ордрин вкараха телето вътре и го заклаха. Разпориха го, така че кръвта бликна навън и образува огромна червена локва кръв. След това се притаиха в близките храсти и зачакаха.
Миризмата на кръв се разнесе надалеч из гората. След около три часа напрегнато очакване, върколакът се появи. Бавно и внимателно се показа от храстите и излезе на полянката. Не успя да забележи ловците си, защото по нареждане на Ордрин те стояха максимално тихи и незабележими. Освен това се бяха намазали с няколко горски билки, които успяха да заличат миризмата на телата им.
Върколакът се огледа внимателно, но не видя никаква опасност. Подуши въздуха, но не успя да долови миризмата на притаените човеци. Накрая бавно и внимателно запристъпва към клетката.
Ордрин търпеливо чакаше. Когато чудовището влезе в клетката, стражът до него му изсъска тихо да пререже въжето. Но Елфът запази спокойствие. Стражът го изгледа гневно, но наемникът властно му направи жест да си трае.
Върколакът се наведе и захапа месото на телето. Едва след няколко хапки Ордрин преряза въжето, задържащо клона. Той се изпъна и повлече второто въже, което затвори вратата на клетката. Веднага след това стражите изскочиха от прикритията си и се втурнаха към дървената конструкция. Първите стигнали веднага я залостиха с три големи пръта. Върколакът се усети, че бе попаднал в капан, но не успя да се измъкне. След това се опита да разбие решетката от дърво, но то бе току що отсечено и все още здраво и жилаво. След няколко неуспешни опита чудовището се отказа и застана неподвижно. Единственото, което правеше, бе да следи хората около него с кръвнишки поглед, изпълнен с ярост и гняв.
След като успяха в начинанието си, стражите започнаха да се радват. Двама захвърлиха оръжият си и се прегърнаха от радост. Докато хората подскачаха и викаха, Ордрин се приближи към клетката и погледна върколака в очите. След това извади арбалета си и зареди в него стрела. Но тя беше странна - беше цялата направена от сребро.
Тъкмо когато бе готов, земята под краката им започна да трепери. Ловната дружина се зачуди какво ставаше. В този момент един от тях вдигна ръката си и посочи към храстите. От там искочи големът, засилен и разярен. Очите му пламтяха с необичайно тъмна на цвят и силна светлина. Всички веднага се хвърлиха настрани, но двама от тях не успяха да се отдръпнат на време. В последния момент тръгнаха в различни посоки и големът се отклони към единия. Още със засилката си той нанесе страховит удар по стража. Целият му гръден кош и таз се счупиха при унищожителния удар с юмрък. Тялото му полетя и се блъсна в едно дърво. Но силата, придадена от удара, беше толкова голяма, че дървото поддаде и се наклони назад. Цялото тяло на стража стана буквално на пихтия.
Веднага големът хвана вратата на клетката и я дръпна. Макар и здраво, дървото не успя да издържи на титаничната мощ на каменния гигант. Големът захвърли вратата настрани, освобождавайки господаря си.
Върколакът от своя страна веднага се хвърли след втория пазач. Бързо го застигна и се хвърли на гърба му, събаряйки го в снега. Веднага впи острите си зъби във врата на нещастника и прекърши гръкляна му. Кръвта шурна от артерията и оплиска с червено бялата покривка наоколо.
Един от пазачите, изплашен до смърт, взе арбалета си в ръце и зареди една от трепетликовите стрели. След това го вдигна и се прицели във върколака. Ордрин забеляза това и се втурна към треперещия и не мислещ какво върши страж.
- Не глупако! - извика му той.
Викът стресна човека и това го забави, точно колкото елфът да го достигне и със скок да го блъсне и събори на земята. Двамата се сборичкаха в снега. Ордрин не можеше да позволи на този изплашен човечец да провали мисията му и да му отнеме заплащането. Трепетликовата стрела щеше да убие, както вълчето, така и човешкото в Хамил. Така щеше да загине господарят на голема и последния начин той да бъде укротен. Трябваше върколакът да бъде пронизан със сребърна стрела, която щеше да го освободи от бремето на вълка в него и да го превърне отново в обикновен човек.
Благодарение на по-голямата си сила, човекът надделя. Изръга елфа в ребрата и го остави да се превива в снега. Изправи се и се заоглежда за арбалета си. Нямаше го и се обърна да го потърси зад себе си. Но когато стори това, пред лицето му се оказа масивното тяло на голема. Живият камък го сграбчи с двете си ръце и го вдигна във въздуха. Ужасените крясъци на човека огласиха цялата гора. Напълно игнорирайки ги и без всякаква жал, големът хвърли човека. Той падна мъртъв в храстите на двайсетина метра.
След това големът се обърна към следващата си жертва - Ордрин. Но елфът вече беше скочил на крака и бе готов. Големът се наведе напред в опит да го улови огромните си ръце. Но наемникът се хвърли напред и мина между краката му. Озова се зад каменната грамада, оставяйки я озадачена къде изчезна малкото същество пред нея.
В този момент обаче Ордрин бе съборен от върколака. Крясъците на човека бяха привлекли вниманието му и сега елфът щеше да бъде поредната му жертва. Мощният върколак повали крехкото тяло на наемника изключително лесно. Двамата тупнаха в меката постеля по земята. Обърнат с лице към приближаващата го смърт, Ордрин запази самообладание. Върколакът надигна главата си в подготовка да го захапе, спускайки я обратно. В този момент елфът успя да вземе в ръка арбалета си и да го насочи към зейналата паст на чудовището.
Върколакът спусна острите си като бръсначи зъби към незащитения от броня врат на Ордрин. Но вместо него, те срещнаха арбалета. Човекът-вълк захапа оръжието за пръчките, придържащи тетивата. Ордрин прочете пълния с изненада поглед в очите на звяра. Но нямаше време да наблюдава, трябваше да действа, защото иначе го очакваше неминуема смърт.
Елфът дръпна спусъка и механизма зарабати. Тетивата се освободиха и изстреляха сребърната стрела. Тя влетя право в устата на чудовището и поради голямата сила, която и придаде арбалета, премина през черепа му, разбивайки всичко по пътя си. Стрелата проби главата на върколака и изскочи от другата страна, продължавайки да лети в неизвестна посока.
Звярът заби празен поглед в Ордрин. Очите му се изцъклиха и той се залюла леко. Накрая се свлече върху елфа.
Среброто, с което бе убит, започна да действа, унищожавайки вълка в Хамил. Обратната трансформация започна. Първо започнаха да се прибират огромните остри зъби, след това муцуната изчезна. Последваха ги дългите уши и острите лапи, които отново се превърнаха в човешки китки. Накрая космите по тялото му изчезнаха, а то се смали до нормалните размери на възрастен магьосник.
Хамил се изправи. Беше напълно объркан и зашеметен. Запремигва няколко пъти и се огледа невярващо наоколо. Не можеше да прецени какво се случваше. Но веднага щом видя голема, хванал един от стражите, му извика.
- Ото, спри веднага! - думите на господаря му накараха каменната грамада да прекрати смъртоносния си намерения спрямо човека. - Веднага го пусни на земята! - и тази команда бе изпълнена мигновенно.

След като обясниха на Хамил какво се бе случило с него, всички се върнаха обратно в града. Там всички посрещнаха голема и магьосника с нескрита неувереност и страх. Двамата се принудиха отново да го напуснат и да се върнат в къщата на Хамил насред гората. Колкото до Ордрин, той получи възнаграждението си и продължи по пътя си. Така живееше той - ден за ден, нощ след нощ. Докато можеше, това бе неговата съдба.

MetalGearRex наистина много добър разказ
про4етох го на един дъх и останах с много големи впе4атления

Thinking, аре моля те удължи малко сроковете защото аз а и може би още хора н е съм/сме готови с разказа. Започнал съм го и е малко преди средата, но имам желанието да го завърша. Направи срока до коледа примерно. Е може и да не вземаш под внимание поста ми, но ако решиш да ме послушаш го обяви.

HELLwINd-това се отнася специално за теб
Може да представиш разказа си наи късно по коледа но имаи впредвид 4е е вазмойно дотогава да сам избрал двамата които ште влязат в екипа

Тинкинг, радвам се, че ти е харесал. Писал съм го за едва 2-3 часа общо, даже и по-малко май. Както и да е...
Искам да те попитам, нужно ли е да са само двама авторите? Според мен няма нужда да се ограничаваш до едва един-двама. Нищо не ти пречи да речем всеки път, когато ви трябва разказ да дойдеш и да постнеш какво ви трябва, пък който напише най-доброто и отговарящо на изискванията ви, го вземаш и го пишеш в "кредитите" или пък под разказчето в книгата едно в края "автор". Не знам, екип няма да е лошо да се направи, защото това би означавало и че авторите ще могат и ще редактират нещата един на друг, но пък това не пречи да се прави и когато не е точно определен екипа. Имай в предвид и други неща, най-вече, че едва ли избраните двама ще са ви на разположение постоянно и всеки ден, за каквото и да било. Аз например този разказ почнах да го пиша в четвъртък, довърших го в малките часове на неделя. А е малък разказ и е писан едва 2 часа някъде. Представи си колко време ще ми отнеме да напиша един голям разказ, който ви трябва, поради простата причина, че не се занимавам само с това?
Така че моето предложение е да си казвате кавко ви трябва да речем и всеки почва да си пише, стига да иска и да има възможноста. Пари едва ли ще искарате/ме от тази книга, така че и това не е фактор. Но както решите вие.

ами да ти кажа то и ти си прав но само донякаде
просто сме решили да саздадем един екип които да се занимава сериозно с проекта
екип в които всеки 4лен има еднакви права и може да променя играта стига пове4е от половината 4ленове да са на неговото мнение
разкази мойе да вземаме и от разли4ни хора но това не винаги 6те баде наи доброто ре6ение а и специално за 4леновете на екипа 6те има саздаден форум в които 6те се влиза само 4рез ли4на парола и там 6те се обсаждат вси4ки вайни ре6ения

Ами значи идеята ви не е лоша, най-вече го направете както вие си искате. На мен въпросът ми е следния - колко време някъде се занимавате вие с това и т.н., защото естествено ще се иска и избраните да отделята от времето и вниманието си, горе долу колкото и останалите. Та например ако сте се вманиачили страшно много и искате прекалено много от останалите, които просто не могат да смогнат??? Надявам се, разбираш ми въпроса. Защото например не мога да гарантирам за себе си въобще колко време ще мога да отделя на този проект, а мразя да разочаровам хората, които зависят от мен. Предполагам и с всеки един от останалите ще е така.

да ти кажа ние тук работим от, абе има няма 2 месеца(сериозно ба4кане)
а за това колко време 6те изискваме от останалите..... Ние не сме им шефове и не можем да им заповядвамя
което зна4и 4е 6те разполагат с неограни4ено време,но ако прекалят с бавенето и заподозрем 4е са се изоставили проекта 4рез гласувене ште определим дали да бадат отрязани

Боооже как не ми идва нищо
Рекс - наистина интересно разказче и аз още се чудя дали си го писал за 2 до 3 часа... хе
Thinking - а в училище как сте?
А и Рекс - това не е добра идея ПРЕКАЛЕНО много стилове ще се преплетат, което е НЕДОПУСТИМО ако ще я изкарват в печат... Трябват им точно две противоположности в писането за различните моменти, друго - не...

ами да ти кажа в даскалото вси4ко е на 6, като изклю4им математиката но това е за6тото я мразя
ина4е ако иска6 да се вклю4иш в борбата побарзаи заштото утре е последния срок

ами да ти кажа в даскалото вси4ко е на 6, като изклю4им математиката но това е за6тото я мразя
ина4е ако иска6 да се вклю4иш в борбата побарзаи заштото утре е последния срок

Хе, бравос бравос... иии да - ще се включа, РАЗБИРА СЕ, най-малкото имам цялото време на света и без това скучая по цял ден
Само трябва да се хвана малко, че не ми идва нищо... така да се каже да си мобилизирам съзнанийцето
(Макар че с такава конкуренция... )

искам само да кайжа на вси4ки 4е днес в 18 4еса ште баде взето ре6ението кои да са двамата който (стига да искат де)ште се присаединят в изграйдането на наи привлекателният фентъзи свят имашт за цел да смаже конкуренцията

А зад Острите планини цивилизацията сякаш все по-устремно, с всяка крачка отстъпваше и се предаваше в грубата прегрътка на дивите варварски земи. Един от първите големи градове от другото било на планината беше Зва'ан. Там зимата рядко отслабваше мощта си, а леденият вихър играеше по земята и вдигаше вихрушки от белите кристали на снежинките. Хората бяха груби и сурови. Неспирните войни, лошото време и дългия глад бяха превърнали този град в една снежна джунгла в която слабите умираха от глад и студ а силните ставаха още по-силни.
Зва'ан се славеше не само с липсата на уют, всъщност това беше само една подробност. Символът на града бяха неговите наемници. Брутални убиици, изящни крадци и много други ,хора без скруполи и чувства-само с цена, висока цена. Града нямаше крепостни стени или стройна армия. Биеха се с тежки брадви и огромни мечове. Но варварите никога не бяха нападани, почти всички бяха войни, но и никога не се бяха били за себе си. А и кой би искал да завладее град като този, големите войни, златните хазни и плодородните градини бяха на юг във Светлата долина. Специализираните в различна деиност живееха в съответните квартали. Най-голям беше дялат на тези който се включваха във войните. Те бяха много търсени и добре платени. Прочутата им смелост беше решителна подробност за победата във всяка битка. Наколко дузини от тези воини успяваха да решат развоя на дълги и кървави сражения. В предната част на редиците те бяха незаменими. Земите който познаваха бяха обитавани главно от хора, който не бяха чак толкова смели войници. Въпреки това хората притежаваха бързи коне, големи крепостни стени и най-важното много злато. Това бяха причините варварите да бъдат изтикани в големия север оттатък Острата планина. Всъщност те отдавна не бяха диво и просто племе. Имаха почти всички знания на хората от Светлата долина. Различаваха се от тях само по суровия начин на живиот и липсата на религия. И двете неща ги превръщаха в нещо много силно и опасно. Но въпреки мощта си тези сверни хора дори не бяха народ, нямаха цар, нямаха водач. Бяха марионетки в ръцете на богатите южни владетели.
Другите два квартала в Зва'ан бяха много по интересни. Единия се казваше "Нощен вятър", там живееха двестатина крадци свършили огромна работа на различните си господари и на себе си. Всеки от тези "майстори" беше приютил под закрилата си някое или няколко деца. Учеха ги на похватите в занаята.
Tова съсловие беше едно от най мразените защото рядко оставаше в собствения квартал, а когато го напуснеше обикновено зад тихие им стъпки оставаше много смут и хаус. Чудно беше защо тези хора живееха на едно място, та нали всичките крадци бяха по порода единаци. Така биха били по-оязвими за жертвите който бяха разрили, но влиятелните им благословители се грижеха за скопокойствието и благоденствието на свойте полезни причтели, те им отвръщаха със същото.

HELLwIND, разказа ти е интересен, добре илюстрира обстановката и прави добра характеристика на варварите. Добро е несъмнено. Но пък ясно си личи, че не е довършено. Предполагам това се дължи на "срока", който постави Тинкинг. Въпреки това и не се и съмнявам, че ще го довършиш в най-скоро време. Браво за добрата работа дотук!
Поздравление и за още едно нещо - множеството разкази, които написа за доста малък срок от време, при това всичките на добро ниво! Поздравления още веднъж!

Eми колко е добър толкова. Даже не мисля, че е на чак толкова висок стил. Не съм имал време нито за редакция нито за нищо... Спирам го по средата за да видят хората за какво става на въпрос. Естествено е че в този си ариант не може да кункорира другите съперници. призовавам отценителите да гледат стила(ако им харесва) а не завършеността. Но също може да имат и друго в предвид, забавих се сега, можед а го направя и друг път.