|
Заглавие: Публикувано на: 15 Дек 2004 23:12
Fox VS Green Plague
(Фокс срещу Зелената Чума)
Част 1
Приготовленията за излитането вървяха по план. Само едно липсваше - пътниците. Всеки един от поддържащия персонал бе заел мястото си в очакване на появата на "товара". Настана тишина. Mигове на очакване бавно започнаха да се проточват за всеки един в помещението. Целият хангар, представляващ летището, бе потънал в тишина и единствено отблясъците от лампичките по кораба и входа на сградата осветяваха помещението.
С около петнадесет минутно закъснение след крайния срок, се появи и екипът, когото щяха да превозват. С оттренирани и бързи движения натовариха оборудването си в товарния отсег на кораба и себе си в пътническия. Всичко вече бе готово.
Площадката започна да се изпразва от персонал. Започнаха финалните приготовления за излитането на кораба... Когато и последния човек напусна летището, двигателите се запалиха с оглушителен писък. Засмуканият от турбините въздух преминаваше през двигателите и излизаше през суплото толкова нагорещен, че създаваше непрогледна мараня зад кораба. С бавни и тежки движения корпусът се отлепи от земята и застана на няколко метра от пода, стабилизирайки състоянието си във въздуха. След като се увери, че всичко е в изправност, пилотът поведе машината към осветения от осигурителните лампички отвор в стената, а оттам и към късата писта, над която корабите набираха височина.
- Моля всички да затегнат коланите на креслата си - прокънтя гласът на пилота във вътрешното отделение на кораба. Звукът рикошира в голите метални стени на пътническия отсек и създаде неприятно ехо. Военните така и не намираха средства за каквато и да е облицовка на корабите си, което щеше да спести толкова неприятни усещания на подчинените им, макар и да харчеха колосални суми за самите кораби.
"Както винаги, милионите средства отиват за най-нови разработки на оръжия и техника, а никой не мисли за това на краката на обикновения войник да им е топло". Тази мисъл премина през главата на сержанта, седящ най-отпред в редицата от кресла. "Военните никога няма да се променят..."
Постепенно ускорението притисна всеки един в креслото си, докато корабът набираше скорост. Когато тя вече бе достатъчнa, звездолетът навлезе във високите слоеве на атмосферата на планетата и започна опит да я напусне. Температурата по корпуса се повиши неимоверно, но той бе проектиран така, че да издържи дори на много по-унищожителни сили. Например вражеска ракета.
Когато машината се освободи от кислорода около нея, огнените езици, обхванали я, изчезнаха. Сковаващия студ на открития космос веднага атакува нагорещения корпус. Всъщност, най-опасното беше именно сега - дали металът щеше да издържи на резкия спад на температурата и произхождащото от него свиване. Разбира се, щом моделът летеше, то той бе одобрен, а този аспект напълно логично влизаше в критериите на Комисията по Сигурноста на Полетите. Всичко мина гладко, като по учебник, и звездният кораб номер S102P напусна орбитата на планетата Лоран.
Вратата към пътническото отделение се отвори и оттам се показа млад войник с очила. По уноформата, която носеше лесно се познаваше, че бе радиооператора на кораба. Огледа стоящите без дори да помръднат войници. Помещението бе дълго около десетина метра, с двойни седалки от двете страни на минаващата посредата им пътека. Отрядът, когото превозваха, се състоеше от двадесет и един войници.
- REP-02? - извика той на висок глас, така че да бъде чут от всички.
- Тук - отговори му сержанта, стоящ отдясно на вратата. Оператора се насочи към него.
- Добър ден, сър! - поздрави той и козирува.
- Свободно, редник - отговори по-старшият и също козирува - Пристигнаха ли заповедите от щаба?
- Да сър, току що. Ето данните - войникът подаде малка дискетка, която капитанът пъхна в портативния си компютър, вграден в креслото.
- Свободно.
Двамата козируваха отново един на друг. Някои старшини отказваха да козируват на по-низшестоящи от тях. Не и Фокс, той уважаваше всеки един служител на ФВС и отдаваше чест на абсолютно всеки. Радиооператорът се извъртя и премина в другото помещение, където се върна на пултовете си за свръзка с Мрежата на Федеративните Въоръжени Сили.
Останал сам, Фокс отдаде цялото си внимание на предотставената му информация. Бяха го изпратили на тази мисия веднага след последното му назначение и му бе останало съвсем малко време, само да се изкъпе и поспи пет часа в малката стаичка на военните общежития. Даже пътуваше направо с бойния си костюм-скафандър, понеже нямаше време да облече друго. Не му бяха казали нищо конкретно, единствено че мисията касаела сигурноста на Федерацията.
Отвори файла и информацията започна да излиза на малкия дисплей.
Мисия: "Противоотрова"
Цел: Да бъде ликвидирана опасна терористка, застрашаваща сигурноста на Съюза
Мишена: Стейси Бул, известна още като "Зелената Чума"
Мишената е извършвала терористични актове на територията на 6 колонии на Федерацията, състоящи се в пускане на отровни газове в административни сгради и едно покушение чрез отрова над губернатора на колония. Оценява се като потенциална заплаха за сигурноста на Федерацията и нейните граждани. Поради това и се налага физическото и заличаване.
По последни данни мишената се намира на LR-3D, третата луна на планетата Лоран, система Дека. Релефът на планетата е пустинен с малки зелени долини, в които се е настанила цивилизацията. Мишената е изградила малък комплекс за разработки в близост до втория по големина град на луната. Официално фирмата се представя за разработчик на торове и други обогатители на почвата. Самият комплекс се състои от двуетажна лаборатория за изследвания, малка опитна площадка, представляваща оранжерия, едноетажни спални бараки и тренировъчна сграда. Липсва площадка за летателни апарати и доставките се осъществяват по земя. На входа има пропусквателен пост. Персоналът се състои от не повече от 30 пазачи, 4 лаборанта и 10 души обслужващ персонал, всички волнонаемни. Целта е водещия изследовател. Тя и останалите трима лаборанти нощуват в спални, намиращи се в лабораторния комплекс. Охраната е на прилично ниво, бидейки осигурявана от камери и добре обучени пазачи. Поради този факт, комплексът не е бил проучван обстойно. Предполага се обаче, че лабораторията има и подземни нива.
Описание на мишената: (предотставен е снимков материал, прикрепен към освновния файл)
Пол: Жена
Възраст: 26г
Височина: 172см
Тегло: 50кг
Цвят на кожата: Бял
Цвят на косата: Дълга, червена
Цвят на очите: Зелени
Облекло: Предимно зелено, съчетано с червено
Мишената да бъде ликвидирана на всяка цена. Унищожението на комплекса не е наложително.
План на операцията: Агент REP-02 трябва да се промъкне в комплекса и ликвидира мишената. Носеният от него GPS маяк ще насочи останалата част от екипа към местоположението му. Той има за цел да осигури подкрепа на агента, нападайки комплекса директно, както и по възможност да го унищожи. Също така да ликвидира мишената, ако агентът не е сторил това.
Подобен материал е предотставен и на останалите членове от екипа.
Пожелаваме ви успех, Федерацията разчита на вас!
Фокс прочете текста и насочи вниманието си към снимките. Отвори файла и пред него се появи триизмерното изображение на млада жена, разхождаща се из пазара на малък град. Беше облечена в бяла къса пола и лятно горнище в същия цвят, носеше слънчеви очила. Дълга буйна червена коса се разливаше по раменете и и падаше надолу по гърба. Стройната и фигура се открояваше на фона на останалите хора. Извивките на тялото и бяха перфектни и накараха очите на Фокс да се разширят. Но той запази спокойствие на духа, независимо, че мишената бе определено много красива. "Мишената", пробягна в главата му. Той трябваше да я убие, това бе задачата му. Веднага изхвърли всички други мисли от главата си и се съсредоточи върху картата на комплекса.
Когато звездолетът пристигна на федеративното летище на LR-3D, пътническият и товарният отсеци се отвориха. Отрядът войници започна да изкарва оборудването от отвора в корпуса на кораба, а няколко се отправиха към сградата на летището.
Най-отпред вървеше Фокс, в бойния си костюм в черно и сребристо. Той представляваше сглобени плочки от подсилена и олекотена стомана, способна да издържи на изтрелян срещу нея куршум, всички те свързани с подвижни сглобки на местата на ставите. Каската се състоеше от визьор, без отвор за устата. Имаше вграден противогаз, а гласът излизаше през микрофон. Вътре в самия шлем имаше слушалки за заобикалящия звук и радиовръзка с щаба, а самият визьор представляваше и дисплей, на който се проектираше всякаква нужна на войника информация. Самият Фокс беше висок 176см, набит, но в никакъв случай много мускулест, по-скоро с атлетично телосложение. Само за това можеше да се съди, имайки предвид, че костюмът прилепваше плътно по тялото на носителя си и го скриваше напълно.
Срещу него се запъти млад сержант, отговорен за реда на летището. Спря и козирува.
- Сър, имам нареждания да ви предотставя стая за помещаване на отряда ви и оборудването. Предотставен ви е и камион и джип.
- Отлично - Фокс козирува в отговор.
Целият екип се насочи към отредената им стая. Там разположиха всичко и изготвиха плана за действие. През нощта Фокс щеше да проникне в комплекса и ликвидира мишената, а останалите войници щяха да нападнат, ако маякът в костюма му спреше да излъчва сигнал или при вдигане на тревога.
След половинчасовия престой в базата, Фокс и подчинените му я напуснаха. Качиха се в машините и потеглиха към комплекса на компанията за торове. Машините бяха закрити и никой не можеше да види пътниците в тях, така че спокойно преминаха през цивилните райни.
Равнинният ландшафт действително беше пустинен, но осеян с редица малки храстчета с изсъхнал зелен цвят. Спряха на два километра от целта, в едно малко каньонче. Там направиха наблюдателен пост към комплекса и зачакаха да се свечери.
Часът стана 23 и командирът пое към сградите. Направи обход на ограждащия периметър. Когато се озова в близост до ъгъла на високата три метра ограда, спря и приклекна. Всеки би се втурнал веднага напред, но като истински професионалист, той се притаи в един малко по-висок храст и зачака.
И действително само след около една минута в пространството между двойната телена ограда премина патрул от двама часовои. След като отминаха мястото, до което беше залегнал Фокс, той се изправи и захвана за мрежата. Заизкачва се по нея. Не беше лесно, понеже се държеше почти само на пръстите на ръцете си, но бе достатъчно трениран и издръжлив за да не срещне сериозна трудност. Опасяваше се само да не би оградата да е снабдена със сензори за движение и досег.
Почти бе стигнал върха на оградата, когато дочу тихи стъпки, идващи отдолу. Бързо се изтегли на металната тръба най-отгоре и с усилие запази равновесие върху нея. Отдолу се задаваха други двама часовои. Явно опасенията му се оказаха основателни. Сега щеше да се наложи да влезе с "рогата напред".
И все пак професионалистът в него проговори и той запази спокойствие и търпение. Двамата пазачи отдолу се спряха точно под него. Огледаха се на всички страни, но пропуснаха да вдигнат поглед нагоре. Така и не го забелязаха. След около половин минута решиха, че все пак няма нищо и продължиха обиколката си.
Не последва реакция от страна на Фокс. Липсваше дори въздишка на облекчение. Той устреми поглед напред. Около два метра деляха двете огради. От свитото положение, в което бе застанал, той се оттласна мощно напред. Изтегна тялото си в цялата му дължина и протегна ръце. Улови се за металната тръба на отсрещната ограда. Присви крака и при срещата им в телта се оттласна нагоре. Изпъвайки крака, се завъртя на китки и се прехвърли от другата страна. Когато направи това, се пусна от тръбата и полетя надолу. Приземи се на крака напълно безшумно, приклаквяйки ниско. Закова се на място и веднага се огледа. Нямаше никой. Майсторското му изпълнение бе толкова безшумно, че не привлече вниманието дори и на насекомите в пустинята. Явно часовете на висилката не бяха минали напразно.
В този момент дочу отново тихи движения между двете огради. Разбра, че явно не бе прав за сензорните детектори, а просто патрулите бяха доста начесто. Нямаше обаче намерение да даде какъвто и да е шанс на този да го разкрие и затова се изправи и напълно безшумно, прикрит в сенките на мрака, се затича по посока на най-близката сграда.
Оказа се до стъклата на оранжерията. Спря се и погледна през тях. Включеният прибор за нощно виждане във визьора му позволи да различи формите на различни растения вътре. Повечето бяха дървесни видове, но бяха на сравнително ниска височина. Това веднага го наведе на мисълта, че явно оранжерията бе по-дълбока, отколкото си мислеха от военното разузнаване.
Изправи се и отново побегна, този път към лабораторията. Тя представляваше двуетажна постройка с черни бетонни стени. По етажите имаше множество прозорци. Притича до стената и се прилепи за нея. В това положение зачака да провери дали е бил забелязан и дали всичко е спокойно. Понеже липсваше нещо, зад което да може да се прикрие, и очаквайки всеки момент да пристигне патрул, той си позволи оглед само за няколко секунди. След това се обърна с лице към стената. От костюма, над китките му, излязоха два големи и остри шипа. Заби ги право в стената, пробивайки я с лекота. Подскочи и заби втория в стената. Извади първия, залюля се и в най-издигнатия момент заби шипа в стената. По този начин се заизкачва по стената. Когато достигна един прозорец на втория етаж се опита да го отвори. Беше заключен отвътре. Това не причини и най-малката емоция в него. Задържайки се на един шип, с другия очерта кръг в стъклото, след което го бутна тихичко. Надяваше се, че острият стържещ звук няма да привлече нечие внимание. Вкара ръката си през отвора и повдигна прозореца отвътре. Залови се за перваза, освободи шипа, на който бе висял и се набра вътре. Влизайки се огледа. Беше малка стаичка с бюро и компютър на него, въртящ се стол и няколко лавици с папки. Нямаше никого вътре. Приближи се до вратата и тихо я притвори. Приклекнал надникна през процепа. Нямаше никого в коридора. Дори не бе включено осветлението. Без да я отваря нацяло, а само колкото да се промуши през нея, излезе от стаята. В другата посока на коридора също нямаше никого.
Тихо и безшумно обиколи коридора. Търсеше спалните на четиримата лаборанти.
Беше преполовил стаите, когато вратата на една от тях се отвори и отвътре излезе млада жена със стройна фигура и дълга коса. "Мишената", помисли си Фокс. Веднага се стрелна към нея като хищник към жертвата си, но едновременно с това и тихо и безшумно като сянка.
Жената не пусна осветлението в коридора, явно нямаше нужда от него и щеше да слезе и без него. Но така и не успя да го направи. На пет крачки от нея Фокс скочи и я повали на земята. Веднага запуши устата и с ръка, а нейните улови със свободната си. Притисна я към земята и я огледа. За негово разочарование обаче това не беше мишената. Макар и с прибор за нощно виждане, тъмнината го бе заблудила.
- Къде е Стейси? - попита я тихо той. Приближи глава към устата и и направи фунийка над нея. Приготви се тя да изкрещи, но за негово учудване писък не последва. Наместо това тя тихичко му каза "Долу, в подземията".
Фокс отново запуши устата и с ръка и я погледна в очите. В тях се четеше неописуем ужас и паника. Подобни хора бяха много опасни за тайните операции и затова колкото и да му се искаше на Фокс, наложи му се да я ликвидира.
Затисна ръцете и с коляно и над вече свободната му китка се показа шипът, Фокс го вдигна и... Замисли се, че щеше да остави много кръв. Затова предпочете друго. Пусна ръка зад тила и завъртя рязко. Гръклянът и изпука зловещо. След това прикри тялото и в стаичката, от която бе влязъл.
Вече знаейки, че Стейси беше на подземните нива, му се наложи да мине през първия етаж. Намери стълбището и заслиза по него. Спря се до края на стената, преди да излезе в коридора на първия етаж. Внимателно надникна иззад ръба. И този коридор не бе осветен. Представляваше дълга близо петдесет метра пътека, два метра широка, с бетонни стени от двете страни, облицовани с мрамор. Стълбището, от което слизаше Фокс бе някъде посредата на коридора. Само почти до края му, отдясно, до външната врата се намираше осветената кабина на пазачите. Точно до нея имаше една голяма метална двукрила врата с механизъм за отваряне. Несъмнено натам бе опитната площадка. Трябваше да се промъкне към нея.
Излезе на коридора в леко приклекнала позиция. Тихо запристъпва към голямата врата. Но колкото и да се стараеше, металният му костюм издаваше съвсем лек и тих звук при докосването си в мрамора на пода. Все пак напредваше незабелязано.
- Хей, чухте ли нещо? - чу се глас откъм кабинката на пазачите - Какво беше това?
- Не знам... - отговори му друг глас.
Фокс веднага приклекна и се притаи.
- Кой е там? - сериозността на гласа не подлежеше на съмнение - Пуснете лампите!
Изведнъж целият коридор се озари от ярката светлина на множеството лампи, разположени на тавана на два метра една от друга. Приборът за нощно виждане едва не ослепи Фокс, но вграденият филтър се включи мигновено и намали яркоста. В резултат за миг агентът бе само леко зашеметен. Това време стигна на пазачите да наизлязат от кабината и да го забележат, стоящ приклекнал в коридора. За секунда се спогледаха с Фокс - срещу него стояха петима пазачи с автомати, облечени в кафяво-зелени военни комбинезони. Почти едновременно реагираха и двете страни - те вдигнаха оръжията си и започнаха да стрелят.
Същевременно съзнанието на Фокс веднага индикира летящите към него куршуми. Ръцете му се плъзнаха по бедрата, от които се отвориха малки отвори и оттам се показаха два пистолета. Агентът ги улови, завъртя се през рамо, изправяйки се едновременно с това. Вдигна ръце и започна да стреля, поваляйки един от пазачите със серия от точни попадения в гърдите. Пазачите отвърнаха на огъня още по-ожесточено. Неспирайки да стреля, Фокс се затича напред и наляво, подскочи към стената, оттласна се от нея с левия си крак и полетя към дясната стена. Измести центъра на тежеста си и посрещна дясната стена с два крака, прикляквайки и изстласквайки се и от нея, полетя в плонж към едно разклонение на основния коридор. По време на полета простреля един от пазачите в корема, а друг в рамото и крака. Падайки, забеляза, че в кабинката има все още двама други пазачи. Приземи се и се претърколи, спирайки на коляно.
Мигновено се изправи, а в същия миг на пода издрънчаха двата празни пълнителя. "Едно - разбира какво се е случило" помисли си Фокс. Изпод предлакътя му се появиха два пълнителя и механизмът сам ги насочи към пистолетите и ги презареди. "Две - изважда я". Допря гръб до стената. "Три - издърпва щифта". Пое си дъх. "Четири - хвърля".
Фокс се завъртя рязко иззад ъгъла и веднага забеляза летящата към него граната. Бе готов затова. Със самото си излизане бе вече замахнал с десния крак. Ритна гранатата, тя полетя в обратна посока, рикошира в стената отляво и разбивайки стъклото влетя точно в кабинката на пазачите.
Фокс се превъртя отново и се прилепи за стената отдясно. Срещу него стояха оцелелите четирима пазачи. Единият бе паднал на земята и се превиваше от болката в крака си, а останалите стояха прави и стреляха по него на пълен автоматичен. Двама от тях - неранените, се ориентираха бързо и залегнаха. Взривът бе оглушителен, вдигнаха се огромни и тъмни кълба дим. Шрапнелите изхвърчаха откъм кабината. Сред тях имаше и парчета от раздробеното стъкло. Всичко това се заби в стоящия изправен пазач, който моментално бе разкъсан на парчета от летящите с голяма скорост нажежени парчета метал и остри счупени стъкла.
Фокс не загуби нито миг. Втурна се към лявата стена като стреляше в движение. Останалите живи двама пазачи тъкмо се изправяха. Бяха неподготвени и изстрелите на войника пронизаха единия от тях. Той се строполи тежко на земята, а автоматът му издрънча на пода. Фокс отскочи с ляв крак и полетя към стената. В този момент тялото на един от пазачите от кабината изхвърча през разбитото стъкло. Вниманието на агента обаче се насочи към друг предмет - неговия автомат. Беше FAMAS, направен по системата Bullpap, с пълнител зад спусковия механизъм.
Във въздуха прибра пистолетите си, стъпи на стената с десен крак и улови летящото оръжие. Още една стъпка по стената и направи странично салто в другата посока. Останалият жив пазач не можа въобще да се ориентира в обстановката и само го изгледа.
Фокс натисна спусъка, съвсем за кратко, бидейки сигурен в точноста си. Три куршума излетяха с голяма скорост от цевта на автомата и пронизаха пазача последователно в корема, във врата и в главата. Тялото му отхвръкна на метър назад. Агентът изпълни перфектното си салто и се приземи меко на земята. Веднага се обърна и пусна куршум в главата на гърчещия се на пода пазач. Допря гръб о стената и след това изскочи в кабинката. Там обаче го очакваше само разксъсаното и обезобразено тяло на втория пазач. Фокс излезе спокойно от кабинката.
Двамата часовои до входната врата чуха още първите изстрели, но не знаеха какво да предприемат. При звука на експлозията обаче се втурнаха в сградата.
Фокс ги забеляза пръв. Извъртя се към тях, приклекна на ляв крак, опря приклада в рамото си и откри огън. Шестотинте изстрела на автомата в минута изпразниха целия пълнител по двамата новодошли за точно две секунди, покосявайки ги на земята мигновено.
Точно когато затворът на автомата започна да щрака на празно, голямта метална врата отдясно на Фокс се отвори и на прага и се появи пазач с недоумяваща какво се случва физиономия. Агентът се извърна към него и очите му се разшириха. Но той отново бе по-бърз. Изви ръце и удари с приклад пазача в корема, от което той се сви надве. Фокс пусна оръжието си и замахна с ръце отвътре навън, ниско до земята, подсичайки пазача. Останалото без упора тяло полетя надолу, а вратът му срещна двете събиращи се обратно ръце, които го строшиха и умъртвиха пазача на мига.
От далечния край на помещението, от едно странично коридорче, се появи нов пазач. Фокс грабна автомата на току що убития от него враг и изтреля пълнителя по новодошлия. Веднага презареди, вземайки нов от един от труповете до него. Обърна се отново към главния вход, откъдето навлизаха нови двама противници. Отново изпразни магазина, поваляйки ги.
Чуваха се още приближаващи се гласове и реши да не рискува. Изостави празното оръжие и се обърна към новооткрития му коридор, водещ надолу по вито стълбище от жълти камъни. С крайчеца на окото си забеляза нова летяща към него граната. Втурна се с всички сили надолу, нехаейки за безопасноста си. Можеше да се пребие по стълбите, но разчиташе на добрите си рефлекси.
Надолу, надолу, надолу... Дочу взрива на гранатата, но той бе далеч над него. Продължи бясното си спускане по стълбите.
Изведнъж, без да усети кога, стълбите свършиха. Срещу Фокс стоеше пазач, а зад него втора голяма метална врата. Наемникът се бе подготвил и насочил дулото към приближаващия войник. Но Фокс отскочи нагоре и към него, минавайки на сантиметри над потока от летящи куршуми. Приземи се върху врага си, събаряйки го на земята. Удари го с десния си лакът в главата, след това вече изваденият шип на лявата му ръка се заби във врата на жертвата му.
Извъртя се по гръб и грабна автомата от все още стърчащата нагоре ръка, и го насочи към стълбището, от което идваше.
Но вместо оттам, опасността дойде от другаде. Вратата се отвори и оттам двама наемници веднага откриха огън. Това което не очакваха обаче бе, че Фокс бе на земята, а не прав. Куршумите засвистяха над главата му. Агентът насочи цевта към тях и зверски натисна спусъка докрай. Напълно неподготвени, пазачите поеха куршумите с гърди и бяха повалени на земята.
На стълбището отгоре се появи нов противник, който бързо забеляза Фокс и започна да насочва автомата си към него. Това накара войникът да пусне празното оръжие и да се претърколи през глава през отворените врати. Застана на коляно, веднага се извърна и хукна навътре.
Озова се в голяма пещера от естествена скала и осветена от няколко висящи от тавана крушки. Намираше се на метална платформа, издигната на колони над каменния под на пещерата. Срещу него, на края на платформата, стоеше грамаден пазач с два пистолета в ръце. Знаейки, че зад него приближава друг враг, Фокс не се спря, а напротив побягна с всичка сила към края на площадката. Зад гърба му се чуваше тропота на забързани крака, слизащи по стълбището.
Бягайки, агентът забеляза през решетъчната платформа, че под него също имаше врагове. Приближавайки пазача, откри, че и в другия край на пещерата имаше двама пазачи.
Грамадата от мускули срещу него явно бе, колкото силна, толкова и бавна. Успя да вдигне пистолетите напред, но не и да се прицели и стреля. Фокс вече бе скъсил дистанцията помежду им на едва няколко крачки. Отскочи и във въздуха изпъна краката си настрани, удряйки ръцете на врага си и избивайки нагоре двата пистолета. В същия отскок присви крака и се залови с тях за врата на пазача. Уви ги около гръкляна му и рязко се завъртя. Вратът се строши със страшен пукот, който се разнесе из цялата пещера.
Вече стоящ с лице към стълбището, Фокс улови двата падащи пистолета и пусна няколко куршума към приближаващите към него врагове. Задържайки се с крака за трупа на пазача, Фокс се изпъна надолу, заставайки с главата наобратно. От това положение откри стрелба по двамата наемници в края на пещерата, улучвайки ги и двамата.
На прага на вратата вече бе заел стрелкова позиция пазач, който натисна спусъка на автомата си. Куршумите полетяха към грамадата, зад чийто гръб бе и Фокс. Дочул изстрелите, той освободи краката си и полетя надолу, правейки салто във въздуха. Куршумите пронизаха тялото на пазача и минаха току над главата му. Така, обърнат с лице към приближаващите отдолу други двама пазачи, ги взе на прицел и стреля. Изстрелите попаднаха в торсовете им и ги пронизаха.
Падна от шест метра, приземявайки се на земята. Веднага вдигна поглед нагоре. Странно бе, но пазачите отгоре не заприиждаха. Все пак се претърколи встрани и се прикри зад един сталактон. Подаде глава иззад прикритието си и отново погледна към металната платформа отгоре. На нея вече бяха застанали неколцина наемници и оглеждаха целия периметър. Нямаше как да забележат Фокс и затова си позволи да поразгледа останалата част от пещерата.
Точно под платформата имаше къс коридор, водещ до голям товарен асансьор, по който очевидно се слизаше и се донасеше оборудване в пещерата. Вероятно двамата пазачи тъкмо са щели да го използват, когато скочи от платформата. Останалата част от пещерата представляваше кухина с височина около тридесет метра и диаметър около двадесет метра. Скалата беше варовикова, образувала множество карстови образувания. Това наведе Фокс на мисълта, че пещерата беше естествена. Единствените обекти, нарушаващи монотонноста на майката природа тук бяха платформата и асансьора под нея.
Чуха се гласове, идващи от наемниците на платформата. Появи се един капитан и им даде някаква заповед. Всички хвърлиха последен поглед из пещерата и се отправиха наобратно към стълбището. Фокс очакваше да слязат няколко с асансьора, но това не се случи.
Знаеше, че ако се опита да го използва, горе щяха да го очакват. Но и не му трябваше засега. Трябваше да продължи със задачата и да намери Стейси.
За миг се спря и се зачуди защо употребяваше в мислите си името и, а не "мишената", както винаги бе правил преди това. Той бе един от най-добрите. Не, най-добрия, поне в тази галактика. Изпълнявал бе всяка поставена му задача с ледено хладнокръвие и желязна целеустременост. Не познаваше милост над враговете си, не бе губил схватка, не се бе провалял нито веднъж. Винаги досега бе използвал "мишената", неразличавайки в нея никакви конкретни и персонални отличия. За него врагът бе само и единствено враг. Но тук..., тук се улови, че използваше името и.
Все пак успя бързо да се отърси от тази мисъл и се съсредоточи над... задачата си - да я убие.
Фокс се зачуди за какво тя използваше пещерата. И чак тогава забеляза тесния тунел в другия край на помещението. Беше малък - висок не повече от два метра и половина и широк около два. Веднага правеше завой наляво, скривайки го в сянка. Това бе попречило на агента да го забележи веднага.
Огледа още веднъж пещерата, увери се, че няма вече никой и се отправи към входа на тунела. По пътя взе един от автоматите на убитите от него пазачи, прибра и два пълнителя. Тихо се запромъква към свода на тунела. Прикри се в началото му и внимателно навлезе в него.
След завоя наляво следваше друг, в дясна посока. И тунелът свърши. Озова се в нова пещера с приблизително същия диаметър, но този път доста по-висока. Поглеждайки нагоре забеляза корони на дървета, а над тях нощното небе. Разбра, че се намира в оранжерията и точно както бе предположил, тя бе доста по-дълбока. Многобройните дървета образуваха рядка, но много висока гора от над четиридесет метрови широколистни видове.
Лек съскащ звук привлече вниманието му. Фокс сведе отново поглед надолу. Срещу него стоеше някакво двуметрово същество с дълги зелени пипала и торс, и с голяма червена глава, която бавно се отваряше и затваряше, разкривайки няколко реда остри зъби. Агентът се стъписа за миг пред ужасяващия вид на гледката пред него. Съществото започна бавно и внимателно да се приближава към него, пълзейки с пипалата си. Фокс отстъпи крачка назад. Последва втора, трета...
И тогава рязко вдигна автомата по посока на приближаващото се чудовище. Натисна спусъка и куршумите полетяха по посока на уруда. Попаднаха в тялото, пробивайки и разкъсвайки го. Фокс повдигна мерника към червената глава и я проби на десетина места.
Съществото рухна плавно на земята и повече не помръдна. Войникът презареди трескаво автомата и отново го насочи напред. Приближи се внимателно до зеленочервената маса и я побутна с крак. Явно бе мъртва.
Фокс я заразглежда по-подробно. И в този момент забеляза нещо, което го стъписа. Това бе растение! Пипалата явно бяха клони и листа, а червената глава цвят. Най-отдолу ясно се виждаше корен.
Познато тихо съскане извади Фокс от унеса. Вдигна глава за да забележи нови две растения, приближаващи се към него. Реагира мигновено. Вдигна оръжието и откри стрелба. Целеше се основно в озъбените цветове, които представляваха основната заплаха. След като ги разкъса, пренасочи огъня към стъблата. Няколко изстрела бяха достатъчно да бъдат прекършени. Горните части рухнаха отсечени на пода на пещерата.
Фокс презареди бързо автомата. Завъртя се и забеляза ново растение. Започна да стреля. До него се появи още едно. След като умъртви първото, пренасочи стрелбата към второто.
Патроните му свършиха и Фокс захвърли непотребния автомат. Помисли, че срещу подобни противници щеше да е по-подходящо друго оръжие.
Изви дясната си ръка над рамото. Отвори се капаче в костюма и оттам се подаде дръжката на меч. С елегантно движение Фокс извади катаната и зае бойна позиция. Насреща му вече идваше противник. Агентът се затича към него, но няколко пипала-листа се устремиха към него. В движение Фокс ги разсече, със скок се озова до ствола на растението и замахна хоризонтално. Мечът премина през зелената тъкан с лекота. Точно до него се появи второ същество и неговата горна част също рухна отсечена на земята.
Прескочи двата трупа и се затича към ново растение. Избегна протегнатите към него пипала и заби острието на меча в тялото му. Завъртя острата част нагоре и я издигна. Изкорменото създание се свлече на земята.
В този миг около левия му крак се оплете пипало. Фокс се извърна и го разсече. Ново се уви около лявата му китка. Сполетя го същата съдба. Трето порази в устрема му към тялото на агента.
Едно особено голямо зелено пипало се уви около кръста му и рязко го вдигна във въздуха. Фокс започна да се мятка, но не можа да се освободи. Тогава забеляза към какво го носеше листото - към зейналата паст на едно от растенията. Точно в момента преди да бъде наврян в нея, той замахна с меча си и разсече на две червения цвят на същестово. То започна панически да мятка пипала във всички посоки. Това позволи на Фокс да пререже задържащото го листо.
Приземи се меко на земята и веднага бе нападнат от нови врагове. Този път те се стремяха към ръка му, държаща меча. Въпреки многобройните отсечени пипала, едно успя да се увие около нея. Опъна я и Фокс едвам не изтърва оръжието си. Присви ръка към тялото си, но растението също бе много силно и не му позволи да се отскубне.
Фокс събра ръце и прехвърли меча в лявата си ръка. С нея преряза обхваналото го пипало. Ново се заплете около единия му крак и торса.
В този миг отекна изстрел от едрокалибрено оръжие. Куршумът блъсна Фокс в гърдите, хвърляйки го два метра назад. Костюмът издържа попадението, но не и без поражения за собственика си. Агентът остана без въздух и изпусна катаната. Трябваше му около секунда за да се опомни. С голяма болка в гърдите се изправи и посегна към оръжието си. Тогава десетина пипала се стрелнаха към него и се увиха навсякъде около телото му - по ръцете, краката, трупа. Изпънаха го за китките и глезените в такова положение, че не можеше дори да помръдне. Едно зелено листо се оплете около врата му и започна да го стиска, спирайки постъпващия към дробовете му въздух. Фокс започна да се задушава. Погледа му започна полека да се замъглява.
- Пусни го! - прозвуча нежен женски глас. Последва изплющяване от удар на камшик по растението, държащо Фокс за врата. - Пусни го казах!
Пипалото се отпусна и освободи гърлото на агента, който загълта с пълни гърди животворния кислород. След като зрението му се изясни, пред погледа му се очерта силуета на млада и стройна жена. Тя бавно и грациозно пристъпи напред и вече можеше да я разгледа по-подробно. Фокс я изгледа изумено отдолу нагоре. Дълги и тънки, но здрави крака се разширяваха в идеален ханш, свиващ се след това в прекрасна талия с хубав корем. Сравнително голям и вдигнат бюст и малки свити рамене, продължаващи в отпуснати пред тялото нежни ръце. Всичко тове бе облечено в светло и тъмнозелен костюм от изкуствена материя, плътно прилепнал по изящно изваяното и тяло. Нагоре то и продължаваше с малко вратле, завършващо с прекрасно лице. Големи сочни червени устни се бяха свили в сладострастна усмивка, малко вирнато нагоре носле, румени бузи, идеално гладка светла розова кожа... Тънки изписани вежди се бяха склупили над зелените и очи, леко присвити в изпепеляващ от страст поглед. Голямата и буйна червена коса падаше на кичури по цялото и тяло. В ръцете си държеше снайпер PSG-1, от който вероятно бе дошъл истрелът, повалил го на земята, а на кръста и бе закачен камшикът.
Фокс не можа да отдели очи от жената пред себе си. Омагьосан не спираше да я гледа. Сърцето му спря да бие и се преклони пред неземната и красота.
Стейси се приближи към него.
- Да видим кой се крие зад тази маска - каза тя със самодоволна усмивка.
Зелената Чума пусна пушката си на земята и сложи ръце на главата на Фокс. Повдигна шлема и го захвърли настрани, а след това погледна агента в лицето.
Средно дълга руса коса, с два падащи отстрани по лицето кичура. Двете му зелени очи не спираха да я гледат, широко отворени от изумление. Стейси се усмихна доволно.
- Време е за сън - каза нежно тя и отново хвана главата на Фокс. Приближи глава към неговата и устните им се сляха в целувка.
Фокс впи жадно своите устни в нейните и все пак не можа да се наслади напълно на целувката. Стейси се отдръпна леко назад.
- Лека нощ красавецо!
Първоначално устните му запариха. Последва разнасянето на топлината по цялото му тяло. Очите на Фокс бавно се затвориха, главата му клюмна, тялото му се отпусна и щеше да падне, ако придържащите го растения не го задържаха. Всичко за него потъна в мрак.
Част 2
Първо започна да усеща дишането си - бавно и равномерно, вдишваше с пълни гърди. Последваха го усещанията от крайниците и тялото му. Накрая започна да се възвръщат и сетивата му - първо осезанието, след това обонянието, слуха, зрението. Установи, че все още бе жив, макар и леко замаян. В този момент вестибуларният му апарат също проработи, съобщавайки му, че се намира в изправено положение.
Бавно и внимателно, съвсем леко притвори очи. Надяваше се, че никой няма да забележи, че е дошъл в съзниание. Огледа се наоколо. Намираше се пещера, явно една от многото, но този път доста по-малка. Размерите и бяха едва четири на шест метра и три метра височина. Обзаведена бе с голяма метална секция с най=различни предмети по нея, още няколко по-малки етажерки и шкафчета, едно голямо дървено легло, на което вероятно спеше Главния лаборант. Отляво на Фокс имаше операционна маса с няколко помощни масички. Самият той бе закрепен за две тъмни метални колони, издигащи се от пода на пещерата. Придържаха го ленти от здрав черен плат, здраво завързани около китките и глезените му.
Огледа се за мишената си. Изви глава максимално надясно и тогава я забеляза. Беше седнала пред бюро, на което имаше компютър. Премигващия му екран показваше някакъв видео материал. Присви очи и с голяма изненада установи, че картината бе от кабинета на главнокомандващите на Федеративните Военни Сили. Трима генерали бяха насядали около продълговата дървена маса и обсъждаха нещо. Явно темата бе интересна за Стейси, която стоеше със скръстени ръце на стола пред монитора и следеше ставащото. Фокс напрегна слуха си и дочу разговора на генералите.
- ... след последната и изява, убивайки губернатор, Зелената Чума придоби статут на потенциална опасност за сигурноста на Федерацията. Имам нареждания от Президента тази опасност да бъде ликвидирана - говореше един от генералите.
- Добре, но имаме ли някакъв план за действие? Не можем да използваме голяма военна сила срещу нея, защото няма официални улики срещу нея. Не можем да нападнем комплекса открито = отбеляза друг.
- По-добра идея би била да го атакува малък отряд войници, а пред обществото нападението ще бъде представено като терористичен акт - предложи третия.
- Това е добра идея! = възкликна вторият.
- Да, но кого ще натоварим с тази задача?
- Имам един кандидат, който ще ви предложа. Сержант REP-02 от Седми щурмови корпус, по прякор Фокс. Специалист по всякакви оръжия и бойни техники, тактика на боя и промъкване, разузнаване и саботажна дейност. Виден експерт в сферата на военната тактика и стратегия, отличен стрелец и пилот.
Досега е участвал в три масови нападения на армията, но по-късно се преквалифицира в самостоятелни мисии дълбоко в тила на врага. Провел е над петдесет тайни операции, всичките успешни. Получил е няколко ордена за заслугите си към Федерацията.
- Звучи надеждно - съгласи се един от останалите двама.
- Добре, нека го изпратим! Разпоредето да изготвят план за действие и да атакуват възможно най-бързо, докато Зелената Чума не е сменила отново местоположението си - разпореди се последният генерал.
Стейси изключи екрана и стана от бюрото. Обърна се към Фокс, забеляза, че вече е в съзнание и се приближи към него.
- Виждам, че си се събудил вече - отбеляза тя - цял половин час по-рано! - учудването и бе неприкрито.
- Какво ми направи? Как ме упои? - веднага я запита той.
- Не, не. Тук аз задавам въпросите - прекъсна го тя. - Първо да започнем с това, как е името ти?
- Фокс...
- Презиме? Фамилия? = Фокс мълчеше. - Така си и мислех. Добре, кажи ми какъв е плана на операцията? Колко още след теб има? - мълчанието от страна на агента продължи.
Стейси се обърна и отиде до една от малките масички.
- Трябва да призная, че съм впечатлена. Сам елиминира деветнадесет от пазачите, както и девет от личните ми растения-хищници. Наистина много впечатляващо! Трябва да призная, че будиш и интереса ми, но за съжаление ще ти кажа, че нямам времето да се занимавам с теб.
Тя взе малък предмет от масичката. Беше червило. Нави го леко, колкото да се покаже червеното връхче съвсем малко, и го нанесе по устните си.
- Какво е това червило? - запита я Фокс.
Тя се усмихна самодоволно и лукаво.
- Устните са едно от най-меките и чувстителни места по човешкото тяло. Тънкоста на кожата там позволява да се проникне лесно и бързо в организма - обясни му тя. - Моя разработка е - гордо каза тя. Зелената Чума направи кратка пауза. - Това тук е отрова.
Приближи се до Фокс. Отново обхвана главата му с ръце и се повдигна леко за да може да я достигне. Странно но той не се съпротивляваше ни най-малко. Двамата затвориха очи и сляха устни в целувка. В мига, в който се допряха, отровата от червилото навлезе в тялото на Фокс и започна да си проправя път през него.
Този път целувката им продължи дълго. Нито един от двамата не отлепяше устни от тези на другия. След почти минута, Стейси се опомни и се опита да се освободи. Бавно се отмести назад, но Фокс, усети това и наведе напред, доколкото ремъците му позволяваха да се движи, продължавайки целувката, доколкото му бе възможно.
С мъка Стейси се отскубна от него. Стъписана застана на крачка растояние, загубила всякаква ориентация, едвам се задържа на краката си.
Фокс отвори очи и заби погледа си в нея. Отровата вече бе стигнала до целта си - диафрагмата му, притискайки я и не му позволявайки да диша. Той се опита да поеме въздух, но се задави. Последва кашляне, с което организма се опитваше да отпуши дихателните тръби, но безуспешно.
Фокс затвори очи, сви се надве, болезнена гримаса се изписа на лицето му. Очите на Стейси се навлажниха, сълзи потекоха по бузите и. С жаловит поглед гледаше какво ставаше с него, тресейки се цялата от напрежение.
От устата на Фокс започна да капе бяла пяна, а той да се задавя все повече. Целият се бе свил в отчаян опит да получи така необходимия му кислород. Изведнъж той отвори очи и погледна Стейси право в очите, сякаш я питаше "Защо?". Този поглед накара дъхът и да спре. Веднага след това главата му клюмна надолу. Това тя вече не можа да издържи. С писък се хвърли към него. Хвана го за кръста и се опита да го подвигне. Но тялото му бе мъртвешки отпуснато. Тя протегна ръка първо към колоната отдясно, а после към тази отляво, натискайки по едно копче на двете. Веднага ремъците се откопчаха, освобождавайки тялото на войника. То се отпусна върху нея. Стейси не можа да удържи масата на Фокс и той се свлече на земята, поваляйки и нея.
Тя веднага го обърна по гръб и за миг задържа погледа си на лицето му. Вече откровено плачеше, сълзите се стичаха една след друга по прекрасното и лице. Осъзна се и веднага скочи към масичката. Взе оттам една спринцовка и погледна какво имаше в нея. Беше безцветна течност. Върна се при Фокс, извади иглата. И в този миг осъзна, че костюмът му и пречеше. Нямаше време да оглежда откъде се отваря. Заби спринцовката право във врата му и трескаво натисна буталцето, изпускайки цялото и съдържанието в неподвижното тяло на мъжа.
Захвърли противоотровата и обви ръце около тялото на Фокс, плачейки и мълвейки тихо "Не умирай, моля те, не умирай!". След минута все още липсваше признак на живот от страна на Фокс. Останала без сили, се отпусна върху тялото му, а плачът и се превърна в сподавено хлипане.
Цялото тяло на Стейси бавно и леко се повдигна нагоре. След това отново пропадна надолу. Това се повтори още няколко пъти. Затворила очи, немислеща за нищо, това бе първата информация от заобикалящия я свят, която бе възприела от десетина минути насам.
Започна да се възвръща в реалноста. Припомни си, че лежеше върху гърдите на Фокс и... Отново се повтори - нагоре, надолу, кратка пауза и отново, нагоре, надолу... Това можеше да означава само едно!
Стейси възбудено се изправи и погледна войника. Да, той наистина дишаше, бавно и мъчително, но все пак дишаше, бе жив. Очите и отново се насълзиха, този път от радост.
Стейси отново легна върху гърдите на Фокс и се притисна силно в него. След миг усети ръката му, бавно минаваща по гърба и в опит да... Тя рязко се изправи и го погледна. Той бе дошъл да я убие. Да прекъсне живота и, да и отнеме най-съкровеното и право - да живее. Но сега лежеше абсолютно безпомощен на пода. Защо го бе спасила от отровата, и тя не можеше да проумее. Беше го сторила напълно импулсивно, без да се замисли нито за миг, че бе спасила убиеца си.
Фокс леко се повдигна на лакти и прекъсна мислите и. Всеки момент той щеше да се опита да я убие. Трябваше да го изпревари.
Замахна с ръка към главата му. Макар да изглеждаше бавен и беззащитен, Фокс успя да улови ръката и на сантиметър от лицето си. Веднага извъртя тялото си, събаряйки нейното. Двамата паднаха на пода, като той бе отгоре и. Притисна ръцете и към тялото и и застина за миг, съзерцавайки лицето и. Сълзите я бяха разхубваили още повече. Фокс бе като хипнотизиран.
Но Зелената Чума не си губеше времето. Коляното и се присви и удари войника в слабините. Костюмът му можеше да издържи на куршум, но не на всички места. Слабините бяха едно от тях, понеже там костюмът трябваше да е подвижен. Фокс се присви от болката, позволявайки на Стейси да се освободи от него.
Докато Фокс все още бе превит на пода, Зелената Чума се изправи. Замахна с крак към главата му, но той успя да го улови за глезена и след това завъртя рязко. Стейси полетя и се превъртя два пъти във въздуха.
Падна на една страна. Фокс, от седналото си положение, се хвърли към нея. Стейси замахна с крак, но агента отново успя да избегне удара, улавяйки го с ръка. Другата той уви около гърба и. Така остана незащитен от ръцете и, които едновременно се забиха в корема му, искарвайки въздуха му.
Фокс не обърна особено внимание. Вместо това пусна крака и и я прегърна с две ръце. Притисна тялото си към нейното, така че да не може да го удари отново с ръце.
Двамата се спогледаха за миг, който им се стори като цяла вечност. Но след този така дълъг миг, лицето на Стейси се изкриви в гневна физиономия. Опита се да се освободи, но той я държеше здраво и не я пускаше. Изведнъж тя удари с чело Фокс в носа, от което главата му се отметна назад, а захвата му отслабна. Стейси присви краката си и успя да ги пъхне между него и нея. Опря се на гърдите му и рязко изпъна цялото си тяло. Макар и силен, Фокс не можа да я удържи. Двамата оттласнати един от друг, полетяха назад.
Едновременно се изправиха и отново застинаха за миг, вперили погледи един в друг, след който Стейси се устреми към него със серия от атаки. Фокс бе много по-добър боец от нея и успяваше да блокира ударите и, но нито веднъж не я удари.
При поредната си атака Стейси замахна с дясна ръка. Фокс я блокира и успя да хване последвалото нападение с другата и ръка. Зелената Чума се извъртя и опита да вкара удар с крак в корема му. Но агентът бе подготвен за това. Стрелна се покрай нея, мина зад гърба и и улови свободната и ръка.
Държейки ръцете на корема и, Фокс силно я притисна към себе си, непозволявайки и да го атакува по какъвто и да е начин. Неспособна да помръдне, Стейси само извъртя глава настрани и го погледна с крайчеца на очите си. Двамата застинаха в това положение.
Бидейки толкова близо до нея, Фокс вдиша парфюма и. Беше меко и нежно ухание на рози. Сладкият аромат го омагьоса за пореден път. Той наведе глава към врата и и започна бавно и внимателно да го целува. Стейси затвори очи и отпусна глава назад, по лицето и се изписа изпитваното удоволствие, а тялото и се разтресе за миг. В този момент, останаха само двамата, откъснати от всичко, от света, от живота, от Вселената - бяха само те двамата и нищо друго.
Писъкът на алармата ги изтръгна от унеса им. Стейси отправи поглед към един монитор, поставен върху едно от шкафчетата. На него бе изобразен план на целия комплекс, включително и на подземните нива. По индикаторите по екрана разбра, че има пробив в защитата. Фокс се досети, че вероятно от спирането на сърцето му, маякът бе спрял да изпраща сигнал и точно според плана в такъв случай останалата част от екипа бе нападнала. Отслабената лично от него охрана едва ли бе издържала въобще на атаката на добре обучените войници. Всъщност дори...
Фокс престана да разсъждава, защото трябваше да действа. Държейки Стейси, той се завъртя така, че гърбът му да сочи входа на пещерата. Веднага по гърба му зарикошираха канонада от куршуми. Ударите бяха толкова силни, че събориха двамата на земята. Костюмът издържа, докато стрелците изпразниха пълнителите си. Тогава Фокс пусна ръце по бедрата си, от които се подадоха двата му пистолета. Изправяйки се, се завъртя с лице към тях и откри огън. Зрението и рефлексите му все още не функционираха максимално добре, но все пак двамата войници бяха едва на три метра от него, а и стрелбата бясно, без да пести муницийте. Един от куршумите попадна в главата на войник, правейки я на пихтия в каската му. Вторият войник бе поразен няколко пъти в тялото, но бронираната му жилетка го предпази от смърта.
Още докато се изправяше, пистолетите вече се зареждаха. Приближи се до бившия си съекипник, който бе паднал по гръб, останал без въздух от ударите. Погледна го в очите. Насочи цевта към челото на войника, затвори очи и натисна спусъка.
Обърна се и видя Стейси, която бе до компютъра и набираше нещо на клавиатурата.
- Какво правиш? - запита я той.
- Отварям клетките с хищните растения, както и аварийния изход - отвърна му тя.
- Добре, но по-бързо! - изкомадва Фокс.
- Готово!
Стейси се засуети за миг. Отвори едно чекмедже и извади оттам малък диск, който пъхна в дрехата си. До бюрото стояха и снайперът и камшикът и. Тя взе пушката, провери дали е заредена, увери се, че бе в изправност и готова за стрелжа, и се отправи към изхода на пещерата.
През това време Фокс вече бе подал глава иззад ръба на стената, поглеждайки към по-голямата пещера. Там завари ужасяваща гледка - растенията, водени от инстинките си на хищници, бяха нападнали нищо неподозиращите войници от екипа му. Войниците стреляха по растенията, а те ги оплитаха с пипалата си. Едно от растенията беше успяло да вкара един от войниците в зъбатия си цвят и го дъвчеше, опитвайки се да го натъпче в себе си.
Десетината растения имаха някакви шансове, докато не се появи един от сапьорите на екипа, носещ огнехвъргачка. Струите огън буквално пометоха растенията, подпалвайки стъблата и пипалата им. Пламъците обхванаха и един от войниците, но останалите просто не обърнаха внимание на това.
Стейси дотича до него.
- Къде е аварийния ти изход? - запита я той.
- Ето онзи коридор там - посочи му тя.
- Добре, когато ти кажа, се втурваш натам и бягаш колкото можеш по-бързо! Разбрахме ли се?
- Но...
- Без но! - прекъсна я Фокс. - Разбрахме ли се?
В отговор тя само кимна с глава, макар и неохотно. Фокс отново обърна поглед към касапницата в средата на пещерата. Когато прецени, че е удобен момент извика "Бягай!" и двамата се втурнаха към изхода.
Пламъците, горящи в пещерата, хвърляха светлина и я осветяваха почти изцяло. Благодарение на това Фокс успя този път да различи очертанията на голям вход с размери три на четири метра. Той бе началото на дълъг коридор с дължина над двеста метра. Двамата със Стейси се втурнаха по посока на изхода.
Войниците ги забелязаха и част от тях пренасочиха стрелбата си от растенията към тях. Куршуми засвистяха в непосредствена близост до телата на бегълците. Фокс усети, че така нямаше да успеят. Вдигна оръжията си и бягайки започна да стреля на една страна. Това принуди войниците да прекратят временно стрелбата и да намерят укритие.
Един от войниците се прикри зад един голям сталактон. След като се увери, че бе защитен, подаде се иззад скалата и започна прицелна стрелба, целейки се в краката на бягащия мъж. Бе един от най-добрите стрелци в поделението си. И този път уменията му не изневериха - един от изстрелите попадна в предния крак на Фокс. Костюмът отново издържа, но не и самият крак. Той полетя настрани, а Фокс, останал без упора, полетя във въздуха. Завъртя се и се пльосна на пода по очи. В този момент Стейси бе на няколко крачки пред него. Като усети какво го бе сполетяло, тя се обърна и нададе ужасен вик.
- Бягай! - изкрещя и Фокс. - Бягай!
За миг тя се засуети, отново потекоха сълзи по лицето и, но изпълни заповедта му. След като се увери, че Стейси отново бе побягнала, Фокс се изправи на коляно и започна да стреля по войниците. Порази един от тях в корема, свивайки го на две. Но веднага щом те отвърнаха на огъня, агента бе блъснат в гърдите от залп от куршуми. Отново се озова на земята. Болката в гърдите му този път бе непоносима. Дишането му почти спря, умът му се замая от липсата на кислород.
Но годините му на обучение си казаха думата и опитният сержант в него взе връх. Не без усилие се изправи и хукна към изхода сред град от куршуми. Навлизайки в тунела хвърли бърз поглед напред, колкото да се увери, че Стейси вече го бе преполовила.
Осъзнали, че целта се измъква и че никой не ги обстрелва, войниците напуснаха укритията си и се втурнаха след бегълците. Бяха шестима, остатъка все още се занимаваха с последните останали живи растения. Трима от тях се затичаха след Фокс и Стейси, а другите трима клекнаха на входа на тунела и започнаха да стрелят, внимавайки да не поразят собствените си другари.
Фокс вече бе преполовил дължината на тунела, когато нов залп от куршуми го блъсна в гърба. Той полетя напред и падна на земята по очи. За пореден път костюмът го спаси от смърта, но Фокс вече бе много изтощен от поетите удари, опита се да се изправи, но не сполучи и падна отново на земята. След миг го застигнаха тримата войници. Двама от тях продължиха след Стейси, напълно игнорирайки го, но третия се спря над него. Обърна го с крак и насочи цевта на автомата си към челото му.
Миг преди войникът да натисне спусъка и да сложи край на живота на Фокс, звукът от изстрел с PSG-1 отекна в тунела. Акустиката на облицованите стени усилиха многократно ехото, което се превърна в страховит трясък. Куршумът от снайперовата пушка прониза надвесения над Фокс войник в гърдите. Премина през бронираната жилетка и навлезе в тялото му, разкъсвайки всичко по пътя си. Тялото му отхвръкна два метра назад и падна тежко на пода.
Фокс улови падащия от ръцете на войника автомат и се претърколи по корем. Насочи оръжието по посока на подминалите го противници и ги растреля в гръб. И двамата паднаха покосени от крушумите, като някои от тях не бяха спрени от бронежилетките.
Фокс пусна оръжието на земята, изправи се и с всички сили се втурна към изхода от тунела. Подмина двете окървавени тела и забеляза напред Стейси, клекнала точно до изхода от тунела. Беше вдигнала снайпера и се целеше във войниците зад него. Ярък пламък присветна пред дулото на оръжието. Целият тунел отново прокънтя ужасно. Фокс дочу тихия, но писклив шум от просвистяващия с висока скорост покрай него куршум от пушката на Стейси.
Този път тя пропусна, но все пак накара двама от войниците да пренасочат стрелбата си към нея. На подобно разстояние обаче оръжията им не бяха толкова точни като нейното. След секунди един от тях отхвръкна поразен назад.
Фокс бягаше на зиг-заг за да бъде по-трудна мишена. Успя да се добере до края на тунела. Стейси вече го очакваше, прекратила стрелбата и нарамила пушката.
- Ето оттук - посочи му тя една метална стълба, издигаща се нагоре.
Двамата се заизкачваха по нея, като Стейси се катереше първа. Нагоре стълбата навлизаше в нещо като тръба. След десетина секунди, тя му извика "Пази се". Той погледна нагоре и забеляза, че в ръката си тя държеше малка епруветка с жълтеникаво зелена течност в нея. Фокс се присви до стената, а тя пусна стъкленицата. Тя полетя леко и плавно надолу, а двамата продължиха изкачването си. При удара със земята стъклото се разлетя на хиляди парченца, а течност се превърна в пушек и дим.
Първият от войниците, които достигнаха до края на тунела веднага навлезе в облака от цветен газ. Мигновенно очите му се насълзиха, остра миризма го удари в носа, а дробовете му се запушиха от тежкия газ. Започна да се задушава. Падна на земята, гърчещ се от болка. Никой не посмя след него да навлезе в облака под тръбата.
Стейси достигна до края на стълбата. Отгоре имаше люк със закрепена на него неонова лампа. Тя завъртя една дръжка на капака и той се отвори. Двамата се изкачиха в малката стаичка горе. Фокс се огледа. Бе малка къщурка, по-скоро гараж, в който имаше закрит черен джип, етажерка с няколко предмета по нея и малка масичка с портативен компютър на нея. Агента се качи в машината, а Стейси се спря за миг пред екрана на компютъра и набра няколко команди. След това зае мястото пред волана и запали двигателя. Вратата на гаража се отвори и отвън навлязоха лъчите на слънцето. Явно вече бе ден, Фокс напълно бе изгубил представа за времето.
Когато вратата се отвори достатъчно, Стейси изкара джипа от гаража и подкара в посока неизвестна на агента. Намираха се на билото на един хълм, когато целият район бе озвучен от голям врив. Комплексът бе взривен от екипа войници. Всичко потъна в пламъци и дим. Огнени кълбета обхванаха всяка една от сградите. Стейси обърна поглед към вече бившата си лаборатория. Сълзите отново напираха от очите и. След това погледна и мъжа до нея, стоящ напълно отпуснат в меката седалка. Умората вече надделяваше и той се унасяше в сън. Стейси отново насочи просълзените си очи напред.
Част 3
Фокс се събуди на другата сутрин в голямото легло на малката стаичка в мотела, която бяха наели вечерта в едно отдалечено на над триста километра от комплекса градче. След прекрасната нощ бе отпочинал добре. Спомените нахлуха в главата му.
След като се отдалечиха на безопасно разстояние, Стейси спря джипа и Фокс съблече костюма си. GPS сигнализаторите в него щяха да ги издадат. Останал по комбинезонът, който се носеше под него, те завиха под прав ъгъл към малко отдалечено градче. Там спряха до мотел и наеха стая, където се любиха вечерта.
Фокс обърна глава към мястото до него. Там трябваше да е Стейси. Но нея я нямаше. Изправи се в леглото и се огледа. Нямаше и следа от нея. Бе взела всичките си неща - дрехите, пушката и ключовете за джипа. Въздъхна тежко от съжаление. В този момент забеляза на нощната масичка до него листче хартия и няколко банкноти от местната валута. Фокс взе бележката и я прочете.
"Съжалявам, но просто нищо не може да излезе между нас. Обичам те! Сбогом скъпи мой!
ЦЕЛУВКИ!"
___________________________________
Never save anything for the swim back!
|
.
Ако някой иска след още няколко произведения, мога да напиша 
Звучи твърде предизвикателно. Малко бие към научна фантастика, към която моя милост симпатизирам (тенк ю пипъл - за аплодисментите 
