Нашествието на Нашествениците
Най-нов епизод
Танцуващата с вълци
Тежко задъхан, давейки се от пяна, Господин Хикс бягаше в отчаян порив да стигне навреме за първия учебен звънец. Оставеше по-малко от минута до началото на учебния ден, а училището стабилно стоеше на две пресечки и един двор разстояние. Агентът изкусно спринтираше по тесните улички и майсторски избягваше прелитащите около него улични контейнери за боклук, улични стълбове и живи същества. Той – дори и в такъв драматичен момент – имаше стил на движение – бягаше настрани, назад, на ръце, на шпагат...и едновременно с това загряваше за часа по физическа култура и спорт, който обаче беше по програма едва в края на деня.
- Двайсет метра....петнайсет метра... – изчисляваше непрекъснато делящото го разстояние от неподвижния обект той и ясно и отчетливо отбелязваше ставащото пред него: – Седем метра... пет метра... добре!... арматурни решетки...цъфнал налъм... стъпала... врата... вход... брава... Нашест....БАААМ!
Със злорада усмивка бодигардът – също извънземен – тресна вратата пред мутрата на Господин Хикс, оставяйки му челен отпечатък за поне двайсет години напред. Пазачът беше забелязал бягащото момче още отдалеч – с типичните му тежка раница на гърба и идиотска шапка на главата – и бе запланирал този момент.
- Ха-ха-ха! Господин Нещастников, май ви направих засечка!? – изсмя се Бодигардът Нашественик и се прибра в стаичката си.
- Следващия път ще те финтирам. – промълви разсеяно ученикът и влезе в училището в синхрон с биенето на звънеца. Всъщност това бе една голяма овча камбана, която местната чистачка биеше всяка сутрин по това време. Господин Хикс, напът за стаята, мина край нея.
- Айде, момчето! – даде му зор жената.
- Добре, булка. – отговори й той и продължи. Тя не беше тръгнала по тъмния път, не бе част от адския легион.
С ускорен пулс агентът се добра до класната стая, уверен, че госпожата още не е влязла и понечи да встъпи във физически контакт с металната дръжка на вратата.
- Наааааайн! – провикна се с дебел, басов глас точно тя – госпожата, задаваща се от дъното на коридора. Имаше час при тях.
- Stirbe, Dämon aus der Hölle!
* – помисли си наум агентът. За миг изтръпна. Това бе един от малкото моменти в живота му, през които той можеше да пророкува своята участ. И то с адска точност.
Госпожа Върколакова бе на няколко разкрачки от него. Интересното бе, че около нея танцуваха вълци и от време на време пригласяха на воя й. Затова тя се зовеше и като “Танцуващата с вълци”. Движеше агресивно - с типичната си вълча походка, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна. В първия момент Господин Хикс, все още не фокусирал ясно контурите й, я бе помислил за някакъв ранен партизанин. Лаещите псета край нея обаче разсеяха всякакво съмнение у него. И все пак агентът реши, макар и в последния момент, да влезе в стаята и с феноменална бързина да се позиционира на чина си.
- Хайл! – излая Нашественикът-Госпожа с немски акцент.
- Хайл да е, хер госпожо! – отвърна в един глас класът.
- Преброй се! – заповяда с танцува стъпка фашагата. Един вълк изскимтя, рапортувайки. Учениците се прегрупираха и започнаха за де преброяват на глас, със стъпкова стойност единица.
- Едно… две… две плюс едно… четири.. пет…
- Щоп! – звукоиздаде страшно учителката и допълни: - Кво ви става уе?
- Като малък избягах от час по математика и забравих да науча три. – призна си провинилият се ученик.
- Кво ме зарибяваш бе, жалък? Ти като отидеш в магазина, квадратен корен от девет хляба ли си поръчваш? – попита с присъща на вълкодав усмивка тя.
- Еми да. – отговори детето, започвайки леко да се притеснява.
- Сега ще си припомниш числата… - закани се Нашественикът и насъска най-свирепия вълк срещу ученика.
[продължението следва]
*Мри, демон от ада! (свободен превод от немски
)