На "Сънят" се радвах още преди около три месеца Но си давам сметка, че не ставам за критичка, дори и за положителна критика Защото ще се самозабравиш, ако започна да те хваля(шегувам се, разбира се ) А отрицателна...просто не намерих какво да критикувам Темата не съм я забравила, но се втори път зарадвах като видях хипервръзката в подписа ти. А и думата "драсканици" е и от моя речник(и така наричам нощните си словоизлияния под формата на "художествен текст" ) Още повече се зарадвах като каза, че ще има "продължение". И идеята за новата тема не е лоша, защото колкото и да следях тази, някои от "драсканиците" ти ми убягваха от погледа. След толкова много съвпадения може и да се окаже че ти чета мислите, кой знае? И не виждам защо ми благодариш, аз съм егоист и го направих главно заради себе си - с твоите словоизлияния лесно се свиква...дори четенето им ми става нещо като зависимост...ако знаеш колко пъти съм чела тази тема...

Е, критика само ако ти се откъсне от сърцето... Е, дори и в такъв случай, ако не ти се иска, не пиши. Ще се радвам обаче ако поне кажеш, че си го прочела и дали ти е харесало. Е, ти го каза де, аз занапред имам предвид. Колкото до отрицателната критика - ами едва ли няма какво да се критикува, но щом така казваш...
Много съм щастлив, че съм те зарадвал! Е, обичам да радвам хората! Ще го напиша този нов разказ, предполагам днес. След като се нахраня и ще попиша малко май.
Хехе, "зависима от моите словоизлияния"! Много готино прозвуча! И та..., колко пъти си я чела темата?

Всъщност дефакто ето го: "Обичам те!"
Приятно четене!

Музиката

Съседите го мразеха. Не че беше лош човек, мразеха го за друго.
В действителност той беше изключителен човек - много начетен, компетентен в почти всяка област. Беше забележително умен, хитър и пресметлив. Работеше в компютърна фирма, но също така разбираше и от математика, физика и химия. Много обичаше историята, а да философства му беше като втора природа.
Но въпреки всичките тези умствени качества, той не беше от хилавите хора. Тренираше всеки ден тялото си като бягаше сутрин или вечер, в зависимост от това кога беше свободен. Отделно тренираше джудо, а също така обичаше да играе футбол, баскетбол и волейбол с приятели.
Да, точно така, имаше и приятели. При това изключително много. Беше общителен и много забавен човек. Можеше да е изключително весел и жизнен човек, неспирайки да приказва и да развеселява всички около себе си. Апартаментът му неведнъж беше разтърсван и буквално опустошаван от диви купони под звуците на невероятни смесици от денс, техно, рок и метъл, идващи от компютъра му и излизащи от огромните му четири на брой колони, чиито вибрации се усещаха от първия до последния етаж на панелената жилищна сграда. И абсолютно винаги той беше по средата, танцуващ на музиката, изпаднал в някакво странно подобие на транс от удоволствието, което му доставяше музиката. Но можеше и да е спокоен и трезво разсъждаващ човек, предразполагащ събеседника си за смислен и интересен разговор.
Той беше всичко това. Изключителен човек, с всестранно развити интереси и способности.
Но най-характерното за него беше друго. Това беше музиката!
Обичаше музиката повече от всичко на света. Слушаше музика навсякъде - в колата си, ходейки пеша, на работа и навсякъде, където ситуацията позволяваше. Музиката в дома му просто не спираше - изпращаше го наизлизане и го посрещаше навръщане. Компютърът му беше буквално препълнен от музика, разбира се с най-високо качество, понеже беше перфекционист.
А когато беше у дома си, музиката просто не спираше да се лее, придавайки на бетонната постройка вибрации, тресящи я из основи в ритъма на някое парче с по-тежки баси. Затова и съседите му го мразеха.
Слушаше всякаква музика. От най-семплите софт и минимал изпълнения, до най-тежките хард-рок и метъл парчета. Слушаше още поп, денс, диско, техно, рейв, транс и въобще всичко, което можеше да се нарече музика.
Обожаваше и да танцува. По цели вечери и нощи не спираше да танцува, буквално изтощавайки се до смърт, в положение, при което просто вече не можеше да стои на краката си. Тогава събираше последните си сили, приближаваше се до компютъра, избираше WinAmp-а, който абсолютно винаги стоеше включен и на първо място сред работещите програми, и пускаше нещо бавно и спокойно. На фона на тази музика релаксираше и дори много често заспиваше така - легнал на пода, разперил крака и ръце в най-удобна поза и просто слушащ, слушащ музиката, неговата музика.
Той пътуваше на музика, работеше на музика, най-добре мислеше на музика, създаваше и консумираше музика, хранеше се на и с музика, ставаше и заспиваше с музика. Живееше с и за музиката.

Но един ден се случи нещо непоправимо.
Часът бе чак два през ноща. Звукът на писукащият за получено съобщение мобилен телефон с мъка си проправи път през оглушителната дандания на най-бързия и мощен транс, който някога беше сътворяван от човешкото съзнание, излизащ от тресящите се от неописуемите баси на парчето колони. Невероятно как, но човекът го дочу. Може би в това пръст имаше и съдбата. Човекът не спря музиката - никога не го правеше, абсолютно никога.
Вдигна малкия писукащ апарат и бързо започна да натиска клавишите. Очакваше това съобщение. Отключи клавиатурата и бясно започна да препуска из менютата. Най-сетне отвори новополученото съобщение и го прочете на един дъх.
След като стори това, той се парализира на едно място. Вцепенението от прочетеното беше толкова непреодолимо, че няколко минути не можа да помръдне.
След като успя с нечовешки усилия на волята си да успее да преодолее стъписването, с бавна крачка се отправи към компютъра. Хвана мишката и натисна бутона "стоп". Музиката моментално спря, изчиствайки въздуха от превърналите се в постоянни и почти непрекъснати трептения. Човекът седна на дивана в хола си и сложи глава между ръцете си.

От този ден нататък от апартамента му нито веднъж повече не се чу музика. Дори и най-тих и слаб ритъм не се долови оттам. Първоначално хората от блока дори помислиха, че човекът е умрял. Но го виждаха всяка сутрин да излиза и отива на работа, макар че на ушите му вече не бяха дотогава винаги намиращите се там слушалки.
А вътре в хола на човека, огромните черни колони стояха заглъхнали завинаги, макар че WinAmp-а неспираше да стои все така неизменно включен и на първо място в списъка на работещите програми. Просто никога повече бутонът му "пусни" не бе натиснат.
Човекът продължи да живее, но вече като че ли не беше той. Беше се превърнал в едно подобие на човек-машина, която се движеше и живееше на автопилот.


А в този същия ден, в един друг апартамент, в един друг хол, от колонките на един друг компютър се носеше меката и красива мелодия на Orbital - HalcyOn&On&On, чиито прекрасни звуци лекуваха като вълшебна отвара и най-тежките рани. А те, те винаги се причиняваха от хора. От най-близките и скъпи хора - приятелите.

Хубаво е...много. Не зная защо толкова ми харесва. Може би защото представя музиката като живо същество. Или като магия. Като нещо повече от сила. Като преобразител. Дори думата "изкуство" не е склонна да я описва. И до каква степен може да промени един човек. Музиката е най-добрия психолог и допинг. И онзи незабележим начин по който втъкваш любовната идея в разказа. Или поне с такава идея свързвам смс-а...

Ами честно да си кажа, както и за всички (или поне повечето), и този разказ ми дойде в главата след реално събитие. Както самата ти казваш, животът е, както най-добрата муза, така и предотставя най-много материал за писане. В конкретния случай обаче събитието не беше с "любовна насоченост". Точно това се улових, към края на процеса на писане - че всичко отново ще се схване в някаква такава светлина. А дефакто не беше така. Затова и седи онази думичка накрая на разказа - "приятелите". Защото исках по този начин да покажа, че не става дума за любовта или поне не само за него.
А иначе да. Идеята ми беше чрез музиката, като една основна черта в характера на човека, да изразя неговото вътрешно душевно състояние (брей ма как го казах само! ).
А иначе в моя случай музиката не спря, тази идея само ми мина през главата.

Даа много добре се е получило аве хора как пишете такива неща към края мислех че ще напишеш какво точно е било съдържанието на sms-a но добре че не си направил нещо подобно хареса ми<като трябва да си кажа мнението за нещо в творческия не успявам съвсем добре е кво да направя)