Три неща:
1. Разказът на Андрей се получава доста добре, стига сте плюли по нещо, чието качество никога не бихте достигнали каквото и да напишете.
2.Допълнението не го прочетох до края, имаше някои глупави идеи, стилът издишаше. Просто не се вписва във вселената на света, описан от Андрей.
3. Когато вие напишете нещо по-добро от това на fear4, тогава го лайте. Ама Вие дет сте писали над мен и толкова не можете!

Да бе тоя дето ми вика за куката , живял съм на село да ама не карам някого да се самоубива , нещастник долен , инвалид съм имам целебрална парализа , това не ми пречи да взема една ръждива кука ще я намажа с миша отрова и ще я забия дълбоко в лайнянотото ти сърце , ела ми де , направо с камък ще ти разбия тъпия череп . Какъв си бе лайняр , в собствената тор ще те заровя , мизернико , макар и инвалид живея добре , на такива копелдаци гръкляна късам айде имаш ли кураж , много си куражлия бе зад тъпия си ник . Ще дойда и цялото ти семейство в масов гроб ще заровя , умирай куче мръстно , в собствените си лайна//

Виж сега пич-това, което оня е написал наистина е ужасно!
И аз съм писал, знам че не е лесно, но се поразрови, виж нещо мое писано и оценявай обективно...
Поне пиша грамотно, ако не друго...

Не ми пука за писането , но не искам някой да ме обижда , и да ме праща да се самоубивам пиша просто защото ми е кеф не за някакво оценяване или награда , а онзи чекиджия с куката ако го срещна , и бог няма да го спаси , знаеш ли какво съм преживял а ? Келеша нещастен и да съществува му е много //

Колко си оригинален.Тъп идиот.Еби му майката то такива келеши като тебе под път и над път.Дебил.

Ossmudula, стига избива комплекси. От смешен ставаш жалък.
Enemy, като ти чета простотията се чудя да се смея ли, да плача ли. Лаеш, че човекът допускал правописни и пунктуационни грешки, а твоят пост просто изобилстваше от такива, че и от граматически. И ти си неграмотен, на какво отгоре се изказваш така? Разбирам да беше написал нещо, да беше грамотен и/или културен, ама ти си просто човек с проблеми.
И освен това, генийчето ми, форми като "неска" са напълно допустими в художествен текст, когато се описва реч на героя. Единственото изискване е пред "н" да се слага апостроф. Явно читателският ти опит се изчерпва само с "Пате в гората", където речта на всички животни е ясна и отчетлива, без раговорни форми.

Taкаааам, поосрахте ми темата, ама айде няма да Ви се сърдя. Вместо това ще пусна следващата глава от разказа:

7 глава- Смисъл

Генерал Владимир Соровски, бавно дръпна от пурата си, след което я остави на пепелника, когато в кабинета му влезе неговият адютант. Адютантът отдаде чест, след което рапортува:
-Другарю Генерал, има полеви доклад за вас, от най-висок приоритет!
-Чудесно, взех вече да губя търпение-Соровски пое дискът с информацията. Няколко минути по-късно, заедно с личната си охрана от двама едри лейтенанти, Соровски се насочи към мястото, където държаха специалните затворници. Той влезе в една от мрачните килии. След като включи осветлението, пред него се разкри картината на възрастен мъж в дрипави дрехи, лежащ на дървен нар. Човекът се изправи при вида на новодошлите. По лицето и ръцете му имаше следи от изтезания.
-Какво искате от мен?-Гласът му беше напълно прегракнал, което е характерно за хора прекарали часове в неистови крясъци по време на изтезания.
-Имам добри новини за вас Професор Стефанов.-След тези думи Владимир Соровски отвори преносимия си компютър и показа на пленника снимки на Елица-момичето заловено от Иван 168. При вида и, възрастния човек видимо се развалнува и докосна с ръце монитора. След това обаче Генералът го измъкна от ръцете му и продължи:
-Ние изпълнихме това което поискахте. Сега е време да се заемете с работата си.
-Искам да я видя!-Заяви настойчиво професорът.
-Господине, дъщеря ви Елица е в безопастност. Тя е открита от нашите екипи и в момента пътува към нас. Предлагам Ви да не губим излишно време, костващо с вяска минута нови човешки животи и да се заемете с работата си веднага.
Въпреки, че старият изнемощял от изтезания човек бе на предела на силите си, той с мъка се изправи гледайки Генерала право в очите. Лицето му бе сгърчено от възмущение:
-Не ми се правете на хуманист!-Изкрещя той-Вината за милионите жертви на този ядрен геноцид са хора като Вас! Аз нямам вина за това и няма да ви сътруднича, докато дъщеря ми не застане жива и здрава пред мен! Това е последната ми дума!
-Ваша воля!-Отсече Генералът и обърна гръб на ученият, отправяйки се към вратата. Точно преди да излезе, той се спря, обърна се през рамо и каза:
-Между другото, по следите сме на вашият колега Якимото. За наше всеобщо щастие, той също е преживял апокалипсиса. Ако той пристигне тук преди дъщеря Ви…вероятно нито тя, нито Вие ще сте ни нужни повече.-След тези си думи, Соровски напусна килията.



* * * * * *


С бърза крачка Елица и Иван 168 се отдалечаваха от мястото на битката. Изминавайки така около два километра, те започнаха да се движат с малко по-бавно темпо. Едва сега тя забеляза съсирената кръв която се бе стекла по ръката на Иван, извирайки от раната в рамото му.
-Боже! Та ти си ранен! Трябва да промием раната и да те превържем!-Възкликна тя.
-Не точно! Но наистина трябва да спрем за малко. - Двамата намериха като подслон една сравнително запазена къща. Когато влязоха в основното помещение на първия етаж, както се очакваше по-голямата част от мебелировката беше изгоряла. За щастие, точно това помещение явно бе използвано за работилница. Имаше няколко метални тезгяха с менгемета и други масивни метални инструменти, които се бяха запазили. Иван остави войнишката си торба на масата и извади медицински комплект. Вътре липсваха каквито и да било превързочни или дезинфекциозни материали. За сметка на това имаше няколко различни хирургични инстументи, като скалпел, клампи и др. Иван взе един подобен на остри клещи инструмент и съвсем хладнокръвно го заби в раната. Елица изпищя при това неочаквано за нея действие и закри очите си с ръце за секунда. След това плахо погледна и попита:
-Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
-Ще извадя куршума. - Заяви спокойно Иван, докато човъркаше в раната. Когато най-сетне напипа металното парче, той го извади, като от раната бликна обилна струя кръв.
-Трябва да сперем кървенето и да превържем раната! Защо нямаш бинтове и марли? – Елица недоумяваше, докато тършуваше из странната аптечка.
-Не е необходимо.-Отговори Иван и действително кръвта се съсири необичайно бързо, като затвори раната.
-Дори не я почисти, няма ли да се инфектира?
-Наночастиците в организма ми неутрализират всяка микробна заплаха. Освен това тъканите ми регенерират много по-бързо от тези на обикновените хора.-След тези думи, ГТП войнът се изправи, прибра нещата в торбата си и направи знак, че трябва да продължат.
Двамата продължиха пеша още известно време. Вече се намираха в покрайнините на София и около тях пейзажът започна бавно да се променя. Високите панелни блокове, отстъпваха мястото си на ниски къщурки и къщи на по два етажа. Тук удъната вълна почти не бе нанесла поражения. Повечето къщи и улици си седяха невредими. Радиацията обаче бе умъртвила всичко живо наоколо.
-Побиват ме тръпки, като се движа из това призрачно село- Сподели Елица.
-Студено ли ти е? - Попита Иван. Температурата бе близо до нулата, но не това смущаваше неговата спътница.
-Не мие студено! - Тя звучеше раздразнено от това, че той не я разбира – Толкова е подтискаща атмосферата, всичко е пусто.
-В разрушения град също беше пусто. – Отбеляза Иван.
-Да, но града беше разрушен! Тук е много по-страшно, защото всичко си изглежда наред, само хората ги няма!
-Това си има и добрите страни – ГТП войнът се насочи към паркиран на тротоара Джип Чероки, модел 1998г. – Мисля, че това ще улесни транспорта ни.
-Да, за това съм съгласна с теб.
Иван разби страничното стъкло с юмрук и отключи вратата. След това влезе и отвори другата врата за да може и Елица да се настани. Когато двамата заеха местата си, той запали двигателя с помощта на кабелите.
Джипър в скоро време напусна малкото село и пое по дългата магистрала сред полето. Иван караше внимателно и не с прекалено висока скорост, защото отвреме на време на пътя се появяваха спряли превозни средства.
Елица гледаше през прозореца, променящия се пейзаж. От тази гледна точка всичко изглеждаше почти нормално. През цялото това време се случиха толкова много неща, че почти не и бе останало време да тъжи. Да тъжи за семейството си и за всички останали близки и приятели, които бе изгубила. В един момент отвори жабката и започна да разглежда дисковете. Откри един и го пусна. Колата се огласи от песента “Да те жадувам” на “Сигнал”.
В първият мометн Иван не реагира, но след десетина секунди попита изумено:
-Какво е това?
-Музика? Какво в инкубатора от където идваш, никога ли не ви пускаха музика?
-Естествено, че съм чувал музика. Дори знам всички съветски маршове и бойни песни. Целта им е да повдигат бойния дух. А целта на това каква е?
-Пее се за любов.
-Цивилни…- бе единственото, което Иван намери за подходящо да каже.
На свечеряване те бяха наближили Русе, но Иван реши, че ще е по-добре да отседнат за през нощта в едно слеце близо до града. И тук къщите бяха запазени, което даваше добри предпоставки за намиране на подслон. Джипът спря пред добре изглеждаща къща на два етажа. Вратата беше отключена и двамата влязоха, Когато се озоваха в дневната обаче, Елица изпищя от ужас. Иван в първия момент се огледа, мислейки си че има някаква опастност, причиняваща този неистов вик. Скоро обаче разбра причината. На пода в стаята бяха проснати три трупа – на мъж, жена и дете, очевидно семейството живяло тук. Труповете бяха започнали да се разлагат и малки жълти червей извираха от тях. Тази гледка ни най-малко не смути войнът, но неговата спътница изпадна в шок. Той я изведе на вън, където тя пое чист въздух и започна да идва на себе си.
-Това е ужасно! – каза тя.
-Просто трупове. Има ги навсякъде.
-Знам, но е ужасно. Не можем да спим тук.
-Добре виж какво ще направим. Аз ще влезна в следващата къща, ти ще чакаш отвън. Ако е чисто ще ти кажа да влезеш и ти, ако не - продължаваме нататък. - Иван влезна в съседната къща. Елица нервно стоеше отвън. След кратка инспекция, той се появи и каза кратко:
-И тази не става.
-Не искам да знам.
Те продължиха търсенето, докато най-сетне Иван каза:
-Тази е идеална.
-И няма трупове?
-Не.
-Дори на животни.
-Празна е.

Освен, че бе празна, къщата си имаше и друго основно преимущество. Разполагаше с камина. Това се оказа много полезно в студената октомврийска нощ. На Иван му беше все тая за интериора, но горящата камина накара Елица да се почувства много по-уютно. Тя разглеждаше покъщнината. Очевидно беше стара селска къща. Сигурно в нея за живеели възрастни хора, докато децата им са работили в големия град. Мебелите и всичко останало бяха стари, нямаше компютър или някаква модерна джаджа, само един стар телевизор. В ъгъла на стаята имаше едно дървено легло, където малко по-късно Елица реши да поспи. Иван остана буден до огъня. Той можеше да изкара изключително дълго без сън, рекордът му бе един месец със запазване на 80% боеспособност. За момент реши да излезе от къщата за да поогледа периметъра. Усещаше, някакво странно чувство породено може би от общуването с това момиче. Изпита непреодолимо желание да влезе в джипа и да чуе отново дискът с музиката която тя бе пуснала преди. Заслуша се в песните. Беше толкова различно от всичко с което бе свикнал, с всичко на което го бяха учили.
Той се прибра отново в къщата. Тогава я видя как спи на леглото. Изведнъж осъзна, че тя е най-красивото нещо, което някога бе виждал. Същевременно бе толкова уязвима. Изпита радост от факта, че мисията му бе да я защити. Сякаш тази мисия се изпълваше с много повече смисъл, от всички други, които бе изпълнявал до сега. Приближи се до нея и я зави, след което отново застана до огъня и хвърли едно дърво в камината, която започваше да гасне.

Първо да си поднеса извиненията към Андрей затова, че му преебахме темата, обаче такъв кретен като Емануил не може да бъде оставен без коментар!
Фиър4 няма да го коментирам-когато измисли отговор, който да не е пълен с псувни, тогава да ми опява колко добър писател е! Осмудула въобще не избива комплекси-даже напротив ТИ си ги избиваш-явно средата, в която си те смята за неграмотен и затова идваш тук и започваш да обвиняваш някого в грешки-окей бе пич-давай покажи ми грешките в предишния пост, като си толкова печен!
Освен това нито един нормален издател няма да издаде книга или разказ, или там каквото е с думи в него като "неска"! Да не говорим, Емануиле, ти прочете ли какво е писал, особено към края, разбра ли какво иска да каже-не, разбира се! Той на ВСЕКИ РЕД има грешка-добре, може и аз да допускам грешки, но не пиша "мръстно" на всеки ред! Голям кретен и комплексар си-от мен да го знаеш!
Осмудула-заеби ги-няма какво да се разправяме с идиоти, просто няма смисъл...
И пак се извинявам на Андрей за глупостите, с които напълнихме темата му!
И наистина страхотен разказ-възхищавам ти се и затова, че така и не ти омръзна да го пишеш, а продължаваш да го допълваш-кийп ап да гуд уърк, маан!

Стига сме осирали темата на човека.
Да, наистина не прочетох разказа на fear4 до края, наистина не съм видял всичките му грешки. Обаче каквото и да е написал не заслужава подобно отношение. Такава реакция(като твоята) е изключително неадекватна. Браво, успя да покажеш, че си по-велик от човек с целебрална парализа! И по-голям мъж ли стана? Не, аз съм такъв комплексар, извинявай за всичко, което казах! Ти си такъв зрял и интелигентен човек! Наистина, защо ли слушаш нищожества като мен! Ти си велик, успя да откриеш грешки в текст, написан от човек с тежки проблеми. И ето, ти, откри поле за изява, че и успя да го напсуваш подобаващо! Засегна личното му достойнство по всички възможни начини. Браво на теб!
И само погледни критиката си! Не си посочил нито една слабост на сюжета, изказа и персонажите. Ти просто си казал: "Това е некадърно. Майка ти да еба.Ще ти вадя органите с куки."
И смееш мен да наричаш комплексар?!
Ако имаше поне най-дребна наченка на култура, би се извинил за всичките изписани глупости. Но ти няма да го направиш, просто защото си комплексар. Ти, а не аз.

И наистина, темата се напълни със спам и глупости. Нека минем на лични съобщения и така да се разберем.
Андрей, извинявай за този пост. Просто не можех да го оставя така, без отговор.
най-добре да викнем някой модератор да изтрие целия сеир.

Оххх, за цели две запетаи и да правиш панаири! Пунктуацията не ми е силната страна-ок!
Онова в началото пък е грешка в бързината...Освен това не съм си редактирал поста...
А вече и да се извинявам е късно-допуснал съм грешката, това е, няма смисъл да продължавам!
Освен това никъде не съм го напсувал-не ми пъхай думи в устата, това най-много мразя от всичко! Много рядко ще ме видиш да псувам, още по-малко да желая много поздрави на майката на някого...
И да, имам си самочувствието, че не пиша зле, защото в сравнение с повечето си "набори" съм много по-грамотен...бе както и да е-да зарежем препирните и да спрем да разебаваме темата...

Само ще кажа всичко се връща на онези които ме плюха , идвам от Цитаделата и там се държаха по - култорно , и там съм писал разкази и доста добри отзиви съм имал . Ще постна в отделна тема разказ от там и да видя дали някой ще каже гък . Само не чух Андрей дали ми удобрява допълнението , на онзи дето ме плю не съществува за мен , ако имаше недъг като мен сугурно сам ще ше да си забие куката // Айде пи4ове и нищо лошо към вас , благодаря и на пи4а дето ме защити , ето без ругатни минах , както се държиш с един човек , той ти отвръща със същото //

Само това,че идваш от Цитаделата доказва,че си тъпак моето момче А за псуването и тия-уелком то ПЦМ хев а найс дей

Реших да не те коментирам защото ме издразни. И ще ти кажа защо. Засягаш се за думите на Enemy, а теб самия не те видях да си пестиш обидите, дори към мен при все че по никакъв начин не съм те обидил, нали така.


С какво заслужих да получа такова определение и кой ти дава право ги раздаваш наляво и на дясно. И след като раздаваш обиди безразборно, кое пък ти дава правото да протестираш, когато някой друг ти отвърне със същото.

Накрая, според мен е нагло да пишеш разказ използвайки вече развитата идея на някой друг. Въпрос на елементарна етика е. Ако си беше постнал някакъв разказ с качество подобно на това от "допълненито", но идеята да си беше твоя, мисля че отзивите щяха да са съвсем различни.

Това не бе разказ , а допълнение взел съм само идеята за трупърите , а целта ми не бе да ти засенчвам творението ти а просто да напиша нещо като фенфик , не да си правя разказ , ако беше така щях да го напиша в нова тема . Плюс това много се засягаш , казал съм ти нахуйник добре извинявам се , а другите колко гадни думи ми казаха . Просто исках и двамата да пишем , да се редуваме , а вие го превърнахте в нападки срещу мен , вярно че ти не си ме нападал и затова се извинявам . Като неискаш да пиша по твоя разказ няма , това е просто форум , всеки пише за забавление . Няма пари , слава или други неща за които така да нападете човек , помислете малко //

Шефе,тоя форум не е за путки-тоя форум е за силните.Не може от една псувня да си събереш партакешите и да се изнесеш.Много хора ще потвърдят.

Да бе 4овек този се за сяга много че съм го нарекъл така , аз като бачках в една закусвалня така се поздравявахме , иначе аз ще постна другата част към допълнението след като изгледам филма , и му казах че да си пише разказа , аз допълнението , така ще направим две паралелни линий . Не знам защо толкова се пали че пиша допълнение , не е доволен че се вдъхновявам от разказа му , споко пи4 няма да издам книга по твоя разказ . Аз ще вкарам и извъземни в сторито , направо мешана салата ще направя // и само някой да ми направи забележка въобще не ми дреме //

Човек, това се нарича ограбване на чуждата интелектуална собственост!
Като толкова искаш-ок, напиши си твой разказ, но не "допълвай" този тук!
И това не ти е шибана закусвалня-това е шибания форум, на най-големите шибаняци, които по една случайност са и шибани пичове!!!

Aз не съм се "засегнал", че си ме нарекъл "нахуйник" Казах, че се дразня от факта, че обиждаш без причина и после ти самия се засягаш, когато теб те обидят и то с причина.

Еми,насрахме темата и сега всички се извинявате

Щях да пиша още ама ми омръзна да пиша за комунистите , сега ми се оформя разказ за елфи и тем подобни , щях да псувам и да се извинявам ама тъпо ми стана , от начало беше весело . Като по айсекюто чатих си с един , оня нямал семейство и искал да се съмоубива , четох му глупостите и после си изпих хапчетата и заспах . Ей някой знае ли момиче , което не взема много за ебане , че от 11 клас не съм помпал // Тя се казваше Катя мръсната курва , искаше ми 15 лева за свирка , да еба пачаврата долна //