Дано да си се оправил от хремата и да си си починал.

Всъщност, всичко е написано (следващата част) . Вероятно вече звучи като откровено преиграване, но не мога да си намеря очилата... >.>

Аз сериозно имах предвид точно това, което написах. В моето семейство ни натръшка грипа, а и Дист не е от най-здравите. ИСкренно ти пожелавам грипа, който тръшка в момента да те прескочи

Мерси за пожеланията, но май е малко късно.

Ти по Вермик викаш, но очилата намери ли си

( Ако влизаш в Freelancera в момента се мъчим с него).

Мхм, голям съм лицемер.

След половин час тръгвам на даскало, ще вкарам каквото мога.

Не е цялото, но би трябвало да стигне, до вечерта.
И докато полковник Уорбрингър правеше планове за бунт, Хърфорд и Фжоунс стояха приклекнали зад един кашон, в някаква тъмна уличка и наблюдаваха
агентите, претърсващи черното Камаро, паркирано в източната част на града.
-Трябва да си я прибера - промълви Хърф - ако я разглобят, няма да го преживея...
-И как смяташ да го направиш - Джоунс поклати глава - ако стреляш, целият град ще разбере къде сме.
-Хайде бе! - Хърфорд извади малка "Берета" със заглушител от вътрешен джоб на якето си.
-Ти май си пълен с изненади, а?
-Ако беше сексапилна красавица, щях да приема това като комплимент. В случая ще си замълча.
Вдигна пистолета и стреля в главите на двамата"противогази", преди да са усетили какво става.
-Супер. И сега какво? - прошепна Джоунс.
-Знам един бункер извън града... - Хърф се загледа замечтано в портата.
-Остава проблемът как да преминем през два пласта от по петдесет сантиметра титаний.
-Спокойно, имам план.
-Аха-а...
Двамата се промъкнаха до колата. Хърф прибра пистолета и затърси по джобовете си. В крайна сметка извади маъл плексигласов - поне на плексигласов приличаше -
контейнер, окичен с всички възможни джажди, побиращи се на повърхността му.Вътре, счкаш в безтегловност, висеше малка капка... нещо.
Джоунс осъзна, че е зяпнал контейнера с почти журналистическо любопитство.
-Антиматерия - поясни Хърфорд - количеството вътре стига да вдигне всичко в радиус от 1600 метра във въздуха.Адски е нестабилна. Взривява се дори при контакт с въздух.
-1600 метра?!? Смяташ да ни избиеш всички, ли? Откъде луд като теб се е сдобил с това?
-От един чех в опасната зона. Пък и не смятам да я взривя всичката. Имам още два контейнера. Ще опитам да я прехвърля.
-А ако не успееш?
-За колко бягаш 1600 метра?
-Моля?
-Няма значение...
Хърф извади втори контейнер, същият като първия, и го свърза към потенциалното взривяване на няколко квартала през нещо, напомнящо USB порт.Натисна няколко
едва забележими бутончета и зачака. Проводникът просветна, а екранът върху втората кутия изписа 0,0003.
-Какво значи това? - попита Джоунс.
-Седем метра и половина.
Прибра по - голямото количество в джоба на дънките си и извади отново беретата.
Двамата младежи се качиха в колата и бавно я подкараха към херметизираната порта.
-Май си пропуснал да отбележиш нещо - Джоунс посочи пазачите - едва ли са толкова тъпи, колкото изглеждат.
-Повярвай ми, ТОЛКОВА тъпи са.
-Страхотен план, няма що...
-Нещо против да игнорирам мрънкането ти - прекъсна го Хърфорд.
Двамата пазачи забелязаха колата и се приготвиха за поредната рутинна проверка. Джоунс забеляза, че на таблото с издирвани хора до поста, безгрижно висят нрговата и снимката на Хърф.
Под портрета на спътника му имаше доста забележителен списък с обвинения.Хърф спусна леко стъклото и стреля в главата на единия пазч. Другият посегна към оръжието си, но се озова на пътя на
движеща се кола.
Ако не бяха амортисьорите, Джоунс щеше да си удари главата в тавана.
-А кода - попита.
-Колко е часът - отвърна му Хърфорд с втпрос.
-Моля? - погледна го Джоунс накриво.
-Всяка вечер сменят кода в полунощ. По една случайност знам днешният.
-Единайсет и двайсет и три.
-Значи все още е старият - усмихна се Хърф.
-Да, бе, радвай се. Да знаеш, винаги нещо се обърква в подобни ситуации.
Хърф въведе кода на портата и хвърли контейнера вътре.
Херметизираните камери с два изхода имат кубична форма - 15x15x15 метра. В две от страните са разположени емитери, свързани с някоя от общо четирите такива порти по
границите на града, а всяка поотделно беше свързана с високият 150 метра главен емитер, в центъра на града. Гореспоменатите излъчватели формират електомагнитния противорадиационен щит.
Освен, че не пускаше радиацията вътре, той вършеше перфектна работа като електрическли стол.
-Запучи си учите - каза Хърф и затворъ портата. Системата за премахване на радиоактивност щеше да...
БУУУУУУМ! В здравата порта на камерата се удряха какви ли не неща. Поне от това което можеше да се чуе. А това, което не можа да се чуе, поне не преди да стигне на 500
метра от гърбовете на двяамата младежи, беше приглушеното "Уп-уп-уп" на хеликоптер.
-Мамка му...прецакани сме - промълви Джоунс, който пръв забеляза машината - БЯГАААЙ!
И скочи в камарото. Хърф се затича към купчина метални сандъци с провизии. Половин метър до сандъцците, скок...
Заби се в земята, а многоцевката на хеликоптера откри огън.
-Имаш план, а? - Изкреща Джоунс, търсейки начин да се свре по - н сигурно в бронираната кола.

Е, кога ще пуснеш "цялото" ?

Има ли леакрство за мързел? Не знам. В момента работя по продължението, а останалото вероятно ще дойде с него.

Адски е кратко, но се надявам все пак да замаже нещата, докато пусна следващата част.


И докато двамата бегълци избягваха 7.62 милиметрови куршуми, дегизираната като правителствен агент Айс Куийни ровичкаше из един псевдо-изоставен бункер.
Псевдо изоставен, защото въпреки западналия му вид отвън, системата за пречистване на въздух работеше, и очевидно бе откраднат отнякъде, понеже от инсталираният тук моел имаха само висшите политици. В шкафа за оръжие беше пълно с автомати KH g36c и гранати, главното помещение, макар и прилично разхвърляно, беше напълно обзаведено, а контролният терминал беше перфектно поддържан. Явно мястото се ползваше от не-дотам-законоспазващи индивиди, с други думи контрабандисти.
В склада за храна имаше какво ли не... Освен храна, де. Оръжието, електрониката и алкохолът събрани тук бяха повече дори от тези в личната колеккция на Уорбрингър.
Притежателят, или по-точно завоевателят на това място явно беше особено добър в криенето на... неща.
Разузнавачката се свърза с командния център.

^^ Позамаза, дам - кат лисицата с опашката

Ако все още мислиш да пишеш нещо и все още ме имаш в предвид като гадното копеле и случайно тва гадно копеле кара кола искам да е моудната апокалиптична ръшън мъсъл Жигула много ще се радвам

ОК беше, чакаме следващите части

Всъщност, си извратен патолог, който по случайност поема контрола над българско. За Жигулито - ок.

@Андрей - Мисля да пиша, просто нямам време и/или муза.