Автор |
Съобщение |
Rico
|
|
Регистриран на:
11 Окт 2001 20:18
Мнения: 1119
|
|
Заглавие: Публикувано на: 09 Юли 2007 14:09
Ден 2ри: Вторник
Алармата извади Джони от прекрасният му сън, той тъкмо щеше да я докосне и се събуди. По дяволите. Беше 4:30, беше решил да стане по рано за да си напише домашното по философия и психология. Макар да не беше зубър винаги си пишеше домашните и учеше по тези два предмета, бяха му любимите. Отиде изми си очите и се загледа в огледалото, гребена беше започнал малко да му омръзва и все пак не искаше да прилича на всички останали, харесваше му да се отличава, да бъде различен от околните. Но го дразнеше и как го гледаха хората в тролея, някой го гледаха с респект, други с открито презрение. Да си различен си има свойте позитивни и негативни страни. Взе набързо душ направи си кафе, кашляйки. Дразнеше го гърлото всяка сутрин и кашляше както всеки пушач. Вкуси от цигарата си и последва нова серия дращене на гърлото. Отпи от кафето и хапна каквото имаше в хладилника. След като беше заситил никотиновата и кофеиновата си нужда, както и гладът се отправи към стаята и си пустна тихо Norther - Unleash Hell. Не искаше да събуди баба си. Живееше с нея, майка му живееше в друг квартал, баща му също след като се бяха развели. Дразнеше го как старата жена постоянно му даваше напътствия да спре да пуши, да яде повече и да се прибира по навреме но във всеки случай я обичаше много и би направил всичко за нея. Седна на леглото и помисли как да започне есето зададено на темата - Ефтаназията - за и против. Захапа химикалката и след няколко минути започна да пише. След 1 час беше го завършил и започна да пише признаците по които може да се познае как двама човека са близки приятели а именно паралела между езика на тялото им. Написа всички признаци за които се сети и след справка с учебника се увери че са вярни. Училището започваше в 7 а сега беше 6. Имаше още 45 минути. Реши да поцъка малко КОТОР, мина няколко куеста и стана 6:30. Облече се набързо, увери се че е взел всичко и излезе. Мобилния на Блу не отговаряше което го наведе на мисълта че сигурно техните са много ядосани. Излезе хвана тролея и си пустна My Dying Bride - All Swept Away. Стигна до училище и се чудеше дали Блу ще дойде днес след това което стана вчера. Трябваше да го черпи поне една бира заради неговата намеса в часа по география. Влезна в двора и изчезна през входа на училището.
___________________________________ Though they sink through the sea they shall rise again; Though lovers be lost love shall not; And death shall have no dominion.
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 09 Юли 2007 19:18
Светещият циферблат в стаята на Мая показваше 6:23, момичето имаше цели седем блажени минути сън, но нещо не я оставяше намира - нов ден, със сигурност по-интересен от вчерашния. Нещо й подсказваше, че денят няма да е обикновен. Стана като ужилена, бодра и почти усмихната - нещо, което не се беше случвало в последния месец. Дори когато забеляза, че безценният надпис на вратата й "Punks not dead" е обезобразен от онова изчадие, брат й, не помрачи настроението й. Извади от дълбините на кочината в гардероба си дълга, черна пола с верига. Обличаше я адски рядко, при много специален случай. Върза си косата на стегната конска опашка, облече тесен, чисто черен потник и метна отгоре карираната си риза и мешката. Изпи едно кафе почти без желание, за пръв път нямаше търпение да почне училището. Излезе тихичко, майка й беше почивка и все още спеше. Реши, че деня е достатъчно специален, за да обуе кубинки. Навън ръмеше, явно цяла нощ беше валяло. Пътят до училище беше покрит с големи, кални локви, които Мая ловко пропускаше. Докато стигне до училище имаше време да изпуши две цигари, да изслуша няколко пъти "Грозна си като салата" на Хиподил, да се блъсне в няколко човека и да закъснее. Влезе в училище в 7:33, в 7:35 вече беше пред кабинета по история, мъчейки се да се успокои и да си поеме дъх. От бързане забрави да почука, влезе в стаята, смънка някакво извинение, събра погледите на седящите наоколо и седна до най-близко стоящия - един от пънкарите, за който по-късно разбра, че се казва Наско. След като се беше настанила и беше извадила някаква тетрадка, за която не беше убедена дали е по история или по нещо друго, се сети да попита нещо:
- Извинявай, свободно ли е?
- Вече седиш... - измънка той, докато се окопити и огледа новата.
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 09 Юли 2007 19:57
Пепи отвори очи. Затвори ги. Отвори ги отново. Стана от леглото и видя, че е 6:50 и започна да крещи:
-Живота е шибан, всички сте шибани-срита дрехите, които бяха на земята излезе на коридора-Умрете ве!
-Умри ти-изкрещя Пешо, приятелят на майка му
Пепи влезе в банята без да каже нищо, изми си зъбите, сложи си грим и отиде да се обува гуменките.
-Мамо дай ми пари за значка
-Ти си болен ве. Аз за храна няма да ти дам, ти за значки искаш
-Майната ти-каза Пепи и тръшна вратата след себе си- Ще се самоубия
Емото побърза да стигне до спирката, защото рейса щеше да пристигне всеки момент. Пепи събра 56 стотинки от монети по 2стотинки и успя да се отърве от глобата. Другите хора в рейса го гледаха странно. Сигурно му завиждаха, че неговия грим е по-добър от техният. Пепи се замисли относно смисъла на живота, но в този момент шофьора наби спирачки и емото си удари главата в предната седалка.
-Педал, проблем ли имаш?-рече грамаден скин- по добре са маай, че да ни умреш тука
Пепи слезе на дадената спирка и се оказа, че трябва да върви още почти половин километър до даскало. Часът беше 7.20, момчето тичаше със всички сили,но му се развърза връзката. Най накрая се добра в училище и в влетя в кабинета по психология
-Аз, сорка много
-Сядай-нареди със строг глас учителката
-Ок
--Загубеняк-чу се из стаята
----------------------
Да речем, че Nexus Poalris идва за 2 час, щото по принци п занятията почват от 7.30
___________________________________ [25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
|
|
|
|
|
Asriel
|
|
Регистриран на:
01 Мар 2005 10:06
Мнения: 1031 Местоположение: In forests unknown..
В момента играе: GTA IV
|
|
Заглавие: Публикувано на: 09 Юли 2007 21:53
ХАахаха, култ, след малко ще едитна с частта!
ДЕН 2
-------
Ден, като всеки друг, помисли си Наско, спазвайки старателно процедурата при ставане. Кенеф, баня, кухня. Всеки ден еднообразие. Все пак, реши да разнообрази малко ежедневието си, и вместо DK си пусна Ramones. Малка, но все пак значима разлика в деня. Облече се набързо и тръгна за училище. Както винаги, пристигна 15 минути по-рано, попуши, поговори си с Джони за липсата на Блу, след което, отново както винаги, влезе в стаята и седна на последния чин, сам, зад момчето.
-Пфф, пак ли история, тая за начална учителка не става. - промълви Наско едвам чуто.
Отвори учебник и тетрадка и часът започна. Учителката, както винаги, монотонно диктуваше урока, с дикция на българския преводач на Deutsche Welle.
Еднообразието на деня, обаче, бе нарушено от закъсняло момиче, нахълтало в стаята след началото на часа. Тя измънка нещо за закъснението, и от всички свободни чинове се тупна до него..
- Извинявай, свободно ли е?
- Вече седиш... - измънка той, докато се окопити и огледа новата.
-Мая съм аз, приятно ми е.
-Наско. Тихо, че тая е злобна.
В този момент се намеси вещият глас на госпожата:
-Млада госпожице, желаете ли да споделите и с останалата част от класа?
-Ъм.. такова.. ние се запознавахме. - измрънка Мая, под звуците на смеха, разнесъл се от класа.
-Ахаа, а сега ще желаете ли да ни разкажете за древните Маи?
30 минути по-късно, в междучасието. След двойката по история, момичето се бе залепило за Наско, и държеше да провеждат разговор. Той учтиво отговаряше на въпросите с двубуквени отговори, докато тя напористо държеше да научи нещо за него. Наско деликатно лавира, като каза че му се пикае, а всъщност се скри в близкото кафене, за по бира. На път за натам видя едно от прасетата(нацискин), гледащ тъпо и миришещ на олигофрен...
-------------------------------------
Пени, айде включи се де, без теб не е интересно.
___________________________________ все аркадаши сме
Krieg
|
|
|
|
|
Tiny
|
но с големо съ̀рце |
|
Регистриран на:
14 Май 2005 18:21
Мнения: 4847 Местоположение: The city of Neverwinter
В момента играе: A dance with rogues
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 00:05
Дррр-Дррр-Дррр-Др...-Чоки изключи електроният будилник.Часът беше 6:45,времето му бе предостатъчно да се оправи и да стигне до даскало.
Чоки се запъти сънен към банята,спомняйки си събитията от предишният ден:
"
- Прав си братле, така си е. Единствения проблем са може би скинарите, гадните копелета не признават никой освен техни хора. - съгласи се Блу."-Скейтърът завъртя кранчето на душа,топла вода започна да облива тялото му.Продължи да си спомня разговора.
"-Аз викам да се опълчим на тях, да се съберем всички и да им покажем кои сме. Да ме командват и унижават няма да търпя повече - обади се Наско.
- Аз нямам много проблеми с другите, освен със скинарите и аз не ги обичам много - допълни той.
- И аз много не ги харесвам, веднъж ме набиха и нали съм емо разплаках се и се свих. - с въздишка каза Пепи.
Тогава всички избухнаха в смях..."-Момчето спря вода от душа и се запъти към четката за зъби.
"Чоки забеляза как даскалката по география ядосано гледаше Джони.Тя го дигна да изпитва...
-Хора,ще спася джони!-каза Блу
-Ти луд ли си?-изрече Наско"
Чоки се облече и започна да завързва кецовете си,продължавайки да си припомня:
"--Бихте ли ми казали по кои географски ширини се намира изключително редкия метал Веномогорциум?-нахъсано я попита Блу.
-Аз...
-А може би да ни покажете по кои части на алпите са срали германците когато са ебали анално Рим?! -Учителката гледаше с зинала уста и заекваше."
Момчето взе два сандвича и набързо излезна с раница на гърба и скейт под крака.
"-О прощавайте за цинизма ми!Може би трябва да попитате биологията за тези неща?!кажете ми сега госпожо,петък вечер свободна ли сте?- Госпожата щеше да получи удар,след като Блу изрече тези думи.
Оттук натам Чоки си спомни как се превиваше от смях под чина,но когато отведоха приятелят му към Директора,усмивката на лицето му изчезна."
"Туп-ттуп-тк-тк-тк-туп"-Чоки вдигна gsm-a:
-Хей копеуе, ко ста'ааа-чу силен глас през слушалката.
-Йо,Джи,тръгнал съм към даскало,при теб к...
-Слушай,едни съседи..онези с дъщерята фешън дето ти танцува,на купона на 'дения ми ден,сеш'ли се?
-Да..-въздъхна момчето
-Те са изпразнили единият басейн,облият и довечера не са в града.С момчетата ще се разбием там довечера,идваш ли?
-Много ясно,но първо след даскало отивам да ме сплетат и след това идвам.Ае чао,брато!
-Мир,копеуе!
Чоки прибра телефона и се провикна към Джони,който беше пред калсната стая.Джони се обърна:
-Ко става с Блу,момчето май заслужава почерпка?
-Да,спаси ме то сигурна от двойка!
-Слушай,довечера с момчета ще се съберем да скейтваме в един двор,единият басейн е празен,но откритият е пълен.Някакви богаташи,ениуей,дъщеря им ще е вкъщи и...може да организираме някое благодарствено купонче за Блу.Кво мислиш?
___________________________________ A man was hospitalized with 6 plastic horses up his ass. The doctors described his condition as stable.
|
|
|
|
|
Rico
|
|
Регистриран на:
11 Окт 2001 20:18
Мнения: 1119
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 19:48
Джони беше пред класната стая когато Чоки го заговори.
-Ко става с Блу,момчето май заслужава почерпка?
-Да,спаси ме то сигурна от двойка!
-Слушай,довечера с момчета ще се съберем да скейтваме в един двор,единият басейн е празен,но откритият е пълен.Някакви богаташи,ениуей,дъщеря им ще е вкъщи и...може да организираме някое благодарствено купонче за Блу.Кво мислиш?
- Еми аз съм навит обаче трябва първо да се свържа с Блу и да видя какво става с него... Надявам се да няма големи проблеми - въздъхна Джони.
- Добре, разбери се и после ми звънни, аз ще намеря още там някви хора да стане масовка. - отвърна скейтъра.
- Добре, ще се чуем след даскало. Аре брат приятни часове до колкото е възможно.
Джони излезна от училище и запали цигара докато набираше номера на Блу. Извъня три пъти и метълът го вдихна.
- Брат кво правиш? Надявам се да си нямал големи проблеми заради географията.
- Спокойно, наще ми викаха и нищо повече. В крайна сметка ако не го направя пак няма да има проблеми.
- Човече, страшен си измъкна ме от сигурна двойка. Виж довечера се организира купон за твоя чест, ще можеш ли да дойдеш - усмихна се Джони.
- Така ли? Уау. Там съм човече, каунт ми ин. Само трябва да се чупа от нас. Къде и кога? - бързо отговори Блу.
- Еми в няква къща на дъщерята на некви богаташи. Питай Чоки за повече детайли.
- Добре, дай да си чукнем среща преди това на пейката при парка в 11 часа.
- Там съм братле, ще се видим. - каза Джони и прибра телефона в джоба. Дръпна още веднъж от цигарата и тъкмо да тръгне когато го посрещнаха Наско и едно момиче.
- Ей Джони, как е хавата? - попита Наско, видимо облекчен че не е сам с момичето вече.
- Еми супер не се оплаквам. Теб не те познавам, виждам че си пънкарка. Викай ми Джони - усмихна се и протегна ръка.
- Аз съм Мая, приятно ми е. - усмихна се и момичето.
- Слушайте, днес има купон в чест на Блу, срещата е в 11 на пейката при парка. Навити ли сте?
- Навита съм като пружинка - изрече весело момичето.
- Брой ме и мен - бързо отвърна Наско.
- Добре, перфектно. Абе случайно някой от вас да познавам едно момиче? С дълга черна коса,зелени очи, носи тениска на Rammstein и има няколко догтага,един от тях на Soilwork? Блу нещо си я хареса и тъкмо на купона ще има възможноста да си поговори с нея.
- Сещам се за коя става въпрос. Познавам я, ще и предложа да дойде в 11 на парка ако се съгласи да дойде. - каза Наско.
- Супер, направо перфектно. Всичко се подрежда добре. Само трябва да звънна на още няколко човека и всичко е точно. - усмихнато изрече Джони.
- Аз обаче трябва да бягам за час, ще се видим довечера - махна Наско и тръгна към училище.
Двамата с Мая запалиха по една цигара, заговориха се за пънка и метъла, за това кой е готин в училище, момичета, момчета. Обичайното. После Мая си отиде на час, а Джони звънна на Пепи.
- Ей Пешо, кво правиш бе депресиран?
- Обичайното, нещастен съм и се чудя как да се самоубия. - обади се гласът от телефона.
- Пич, искаш ли да си оправиш настроението. Довечера има парти, срещаме се всички в 11 на пейката при парка. Питай Чоки за повече детайли. Може и някво емо да пустнат там, не знам. Но бира със сигурност ще има. Вътре ли си?
- Ееех довечера смятах да се самоубивам, но след като ме молиш да дойда, там съм.
Двамата се засмяха. Джони дръпна от цигарата и се огледа, потръпна целия когато видя Диана, прегръщаше се някакъв фешън боклук. Може би бяха просто приятели, може би бяха нещо повече? Веднага изникнаха тези въпроси в главата на Джони. Фешъна си тръгна, а Диана извади една цигара и се запъти към него. Той изтръпна още повече и си глътна езика.
- Хей Джони, кво правиш - поздрави го момичето.
- Аммм нищо, пуша и си мисля. Имам час след 15 минути и така. Ти?
- Същото и при мен.
Настана тишина и Джони се смути още повече.
- Хей довечера има парти, срещаме се в 11 часа на пейката при парка. *целият изчервявайки се* Ако искаш можеш да се присъединиш към нас.
- Еммм, не знам имах други планове за довечера но...може и да дойда. Ще видя. Е аз ще тръгвам, имам химия. - усмихна се Диана и му махна.
През целият ден на училище Джони мисли само за нея и дали ще дойде. Звънна на Чоки да му каже за срещата в 11. Свърши училище прибра се, обядва. Съобщи на баба си че довечера е на парти и ще се прибира късно. Легна да поспи за няколко часа. Събуди се беше 10 вечерта. Изкъпа се набързо. Облече любимите сиво-бели камуфлажни панталони заедно с черната блуза без ръкави, сложи черните гривни на ръцете си и взе всичко което му трябваше - телефона, парите, цигарите, ключовете и бокса (за изненадваща среща със скинари). Оправи си гребена дигайки го с вакса по цялата дължина, изми си ръцете и лицето и тръгна. Хвана тролея когато беше 10:50 и щеше да е точно навреме за срещата.
___________________________________ Though they sink through the sea they shall rise again; Though lovers be lost love shall not; And death shall have no dominion.
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 20:21
*Нежи да си пусне поста първо, но не почвайте следващия ден, без аз да си пусна моя. :Д *
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Rico
|
|
Регистриран на:
11 Окт 2001 20:18
Мнения: 1119
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 20:47
Е споко тепърва почва партито. Аз викам да има всяква музика, понякое време дружно да се сбиеме със скинхедс да си продължим партито и тн. И не ме гаджосвайте с Диана. Искам Джони да има любовни мъки и неволи преди нещо да стане.
___________________________________ Though they sink through the sea they shall rise again; Though lovers be lost love shall not; And death shall have no dominion.
|
|
|
|
|
Hangwire
|
|
Регистриран на:
21 Фев 2007 11:59
Мнения: 1639
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 21:14
На Блу не му се ходеше никъде,камо ли на парти.Но беше обещал на Джони и това значеше че е задължително.От 1-2 дена той не беше на себе си.Беше го обхванала депресия.Беше влюбен.А това не е позволено.
Часове наред обикаляше из стаята и мислеше за нея...не можеше да го остави намира...Погледна към стената си,където обикновенно намираше решения.Там бяха закачени няколко неща-огромно българско знаме с нарисуван черен анархистки знак,плакат портрет на Till Lindemann,както и личен от него подпис,и облика на Карл Маркс.Но този път беше различно-в него нямаше обичайната агресия или омраза,в него се водеше битка...
В крайна сметка той се облече и тръгна...но му беше адски безразлично и досадно...все пак ТЯ беше го обладала...
Стигна до парка и отдалече забеляза гребена му,но имаше друг човек с него,непознат...
-Еййй,Блу,къде е губиш?
-Здрасти Блу,хайде да тръгваме изчурулика ТЯ...
Блу не можеше да помръдне...
|
|
|
|
|
Rico
|
|
Регистриран на:
11 Окт 2001 20:18
Мнения: 1119
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 21:18
Брат едитвай бе. Нали имаме среща всички в 11 на пейката на парка. А там е и твойта мацка.
___________________________________ Though they sink through the sea they shall rise again; Though lovers be lost love shall not; And death shall have no dominion.
|
|
|
|
|
Hangwire
|
|
Регистриран на:
21 Фев 2007 11:59
Мнения: 1639
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 21:38
Rico написа: Брат едитвай бе. Нали имаме среща всички в 11 на пейката на парка. А там е и твойта мацка.
Готово...
|
|
|
|
|
Asriel
|
|
Регистриран на:
01 Мар 2005 10:06
Мнения: 1031 Местоположение: In forests unknown..
В момента играе: GTA IV
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 22:07
Блу беше пич. Малко странен, но въпреки това пич. Няма как, ще го уважа, каквото и да става. Това се въртеше из главата на Наско в часовете преди така уречената среща. Това, че там щеше да има и разни навлеци не го интересуваше толкова, тъй като купона беше за един от 2мата му приятели от училище. Прибра се вкъщи, пописа поезия, затвори очи и се замисли. Какво си позволяваше тази новата, да му се бърка, да го преследва, всякаш и е близък. Глупости. Пълни глупости. Въпреки това момичето не излизаше от мислите му, макар и да си повтаряше че е достадна и неприятна за него. Мислеше за майка си, отдавна починала, мислеше и за мащехата си, на която предстоеше да умре от рак. Мислеше..
Тъй минаха няколко часа и стана време за срещата в 11. Облече се както всеки друг път, написа бележка за баща си и излезе. Пристигна при пейката няколко минути след 11. Там, в бойна готовност бяха всички. Джони, Блу, Пепи, Чоки, Мая и двете непознати момичета, гъбаркащи се с Джони и Блу. Въздъхна отегчено и поздрави тихо всички. Поседяха още минута-две и тръгнаха към къщата на богаташкото момиче, където трябваше да се състои купона. По пътя, както обикновено, Мая бе неотлъчно до него, тормозейки го със въпроси за него. Въздъхна отново. Нелеки мисли тормозеха главата му. Пристигнаха. Къщата наистина беше огромна, двата басейна бяха осветени, един празен, един пълен с кристално чиста вода. Десетки бутилки алкохол очакваха гостите.
Наско въздъхна отново. Щеше да бъде сравнително интересна, но все пак дълга вечер...
___________________________________ все аркадаши сме
Krieg
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 10 Юли 2007 22:22
Даскалото свърши за този ден. На Пепи му бе писнало от всичко. Дойде му мисълта да си купи скейт, но се отказаха. Заедно с другите емовци висяха в един гараж два-три часа слушайки новите парчета на „Венорезите”. Пепи реши да тръгва, защото има среща с Джони и другите, но не можеше да помръдне. Срещу него стоеше красива пънкарка с тениска на Секс Пистълс. „Защо не стана пънк” помисли си момчето „ няма смисъл MCR рулз”. Пепи тръгна към изхода и за малко да се спъне в нея. Прибра се в къщи, преоблече се и отиде да се гримира, но нещо го спря на вратата на банята. Пепи реши този тъп да не е толкова атрактивен, че дори си облече старата тениска на The Exploited, група която много слушаше, преди масово да се появят емове.
-Живота е жалък –изкрещя Пепи, когато майка му се прибра-Ти си зла
-А ти си тъпо копеле!
Момчето влезе в стаята си доволен от случилото се, погледна часовника- 8:10. Тръшна се в върху леглото и започна да мисли за краят света. В 22.30 се изправи изслуша 2-3 песни на Fall out boy обу си гуменките, напсува приятелят на майка си и излезе. Към 22.48 беше на пейката като там бяха всички без Наско.
-Добър вечер
-Браво ве депресант-избъзика се Джони- тениска на Exploited?
-Преди много, много, много дни…ги слушах-усмихна се Пепи- кой чакаме?
___________________________________ [25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 10:56
Мая си взе възстановителен душ. Всъщност по-скоро се поля с вода, изсуши си косата, изправи я, върза я на стегната опашка и остави само бритона да й бърка в очите. Беше в ужасно скапано настроение - така беше винаги, когато семейството й беше наблизо. Хапна, обу се кецовете и извърча навън. Разходи се, поразмисли и установи, че старият й живот беше загубен безвъзвратно. Отиваше на купон, където не познава никой. Освен Наско, който противно на учакванията й беше сдухан, недружелюбен младеж, чиято компания не й беше особено приятно и все пак нещо я теглеше към него. Изнерви се на себе си и се прибра с кисела физиономия. Беше едва 20:00, имаше предостатъчно време да се оправи. Отпусна се на леглото и неусетно заспа... Събуди се час по-късно, облече си полата, провеси няколко вериги от нея , оправи си косата и се гримира. Чувстваше се обновена, беше сънувала Крис Корнел и някакво приятно чувство, като пърхащи пеперуди я изпълваше. Излезе в 22.30, разходи се до пейката, където вече бяха Джони и Блу с някакви момичета, малко след това дойде и Пепи, облечен с тениска на The Exploited.
-Хей, емо. Жестока тениска. - поздрави го тя и го заприказва.
Малко след това дойде и Наско, поздрави я вяло и тръгнаха. По пътя се правеше на заинтересована, дразнеше го (офтопик: Нежи, яж лайна...) и както много обичаше да прави - задаваше му въпроси. Очертаваше се дълга вечер, да... Лепна си "паспортната" усмивка, както я наричаше и се остави случайността да я води...
P.S.: Нежи, да те изнасили слон... Унищожаваш ми героинята. ^_^
P.S.2: Били, няя се ебаваш с Мъ Цъ Ръ, ей. ;р
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Nhaz'Ul
|
|
Регистриран на:
23 Мар 2006 19:13
Мнения: 678
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 13:49
С малко закъснение се включвам... няма да кръщавам героя на себе си, понеже вече има друг със същото име ("сдухан, недружелюбен младеж, в чиято компания на Мая не й беше особено приятно и все пак нещо я теглеше към него. "), така че запознайте се с Ахил.
"...Die Sonne scheint mir aus den Händen
Kann verbrennen, kann euch blenden.
Wenn sie aus den Fäusten bricht,
legt sie heiß auf das Gesicht!..."
Ахил отвори очи. Протегна ръка към нощната си масичка и пипнешком намери телефона. Погледна екрана. Оф. 05:50. Нищо, и без това почти не беше спал тая нощ. Дослуша песента на Рамщайн, която го събуди, и чак тогава спря алармата. Закон номер 1. Никога не прекъсвай песен на Рамщайн.
После веднага рипна от леглото (тази сутрин не му се спеше), обу си чехлите, пусна GSM-a в джоба на пижамата си и зашляпа към кухнята, откъдето се носеше приятен аромат на кафенце...
Links-zwo-drei-vier... в седем той вече маршируваше по тъмната улица на път за новото си училище, облякъл хавайска риза (която се вееше около кльощавото му тяло) и къси панталонки. От време на време потреперваше (беше му леко студено, все пак бе октомври). До пет минути щеше да стигне. В седми и осми клас, докато обикаляше по курсове и сипове, беше развил умението да върви с гигантски крачки, които учудваха повечето му познати. Да ходи бързо бе едно от малкото неща, които умееше да прави. Виж, за тичането - беше доста бавен, да не говорим за липсата на каквато и да е издръжливост.
Почти беше пристигнал, когато нещо издрънча. "Оф, тая диадема е пълен боклук " - каза си Ахил, докато се навеждаше да си я прибере. Всъщност не се наведе. Никога не го правеше. Просто се смъкна на едно коляно - стар навик от миналия му клас, където един идиот му "правеше благо" - и не само на него. Докато си слагаше пак диадемата ("баси колко е гнусна, пада ми от главата през половин час"), видя един метъл и един пънк, които очевидно също отиваха на училище. Май бяха в класа му, но тази сутрин беше забравил да си избърше очилата. Просто бързаше да се махне от къщи.
- Е, пич - подвикна пънкът към него - Цигарка имаш ли?
- Въздържател съм - отвърна Ахил с важен тон, от който метълът избухна в смях - Пушенето убива, момче, да знаеш! Ще гориш в ада!
- Абе ти - опули се пънкът - луд ли си?
- Пффф - рече "въздържателят" - Ти май още спиш. Еба'ам се бе... Абе вие не сте ли от 9В?
- Абе аз се чудех къде съм те виждал тебе - вметна метълът, след като спря да се смее - ти си новият, нали? Как ти е името?
- Атанас се казвам, ама ако знаеш как ме дразни т'ва име... викай ми Ахил.
- Аз съм Блу - каза метътлът.
- Аз съм Джони - подаде ръка пънкарят. - Абе ти откога я пускаш тая коса? - погледна той черната вълниста грива на Ахил, когато гореспоменатият си налапа един кичур.
- От август миналата година. Просто ми омръзна с къса... Абе я кажете ся къв час имаме.
- Биология, братле... Ше праим входно. Ние с Блу мислим да не влизаме.
- Елате бе, ше ви подсказвам - намигна Ахил - знам я анатомията.
- Ама сигурен ли си? - попита Блу. -Да не ни преебеш нещо?
- Бе кво ше ви прееба бе, аз искам да ви изкарам 6, вие... аре да влизаме вече.
___________________________________ В малки дози алкохолът е полезен във всякакви количества.
Руска мъдрост
|
|
|
|
|
Nhaz'Ul
|
|
Регистриран на:
23 Мар 2006 19:13
Мнения: 678
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 13:56
не знам защо след като постнах, се появи и пост с цитат, който не мога да изтрия.
___________________________________ В малки дози алкохолът е полезен във всякакви количества.
Руска мъдрост
|
|
|
|
|
Asriel
|
|
Регистриран на:
01 Мар 2005 10:06
Мнения: 1031 Местоположение: In forests unknown..
В момента играе: GTA IV
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 13:57
Браво, и добре дошел сред редиците.
___________________________________ все аркадаши сме
Krieg
|
|
|
|
|
Tiny
|
но с големо съ̀рце |
|
Регистриран на:
14 Май 2005 18:21
Мнения: 4847 Местоположение: The city of Neverwinter
В момента играе: A dance with rogues
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 14:34
(мамка му,3 път почвам да пиша да го пиша отначало )
Еми аз съм навит обаче трябва първо да се свържа с Блу и да видя какво става с него... Надявам се да няма големи проблеми - въздъхна Джони.
- Добре, разбери се и после ми звънни, аз ще намеря още там някви хора да стане масовка. - отвърна скейтъра.
<><><><><><><><><><><>
Малко преди началото на часа Чоки набираше номер на мобилният си:
-Хей Джи,промяна в плана за довечера.
-НИМА НЯМА ДА ДОЙДЕШ???
-Няма начин,идвам!Обаче към полунощ ще напраим купонче.Фрий пиячка.Съгласен?
-Знаеш,че винаги съм навитак за купонясване и пиячка!
-Оки уреди нещата,братле.
-А не,тя нямаше да ни разреши да използваме басейна,ако и не бях казал,че ти ще идваш.Пращам ти номера й след малко.Ае чао,че наща даскалка влезна!
-Да ти го...-госпожата тъкмо влезна и момчето замлъкна.
След малко чоки получи смс:
"555 7639493876043 raz4itame da uredi6 kupon4eto playboy ".Чоки гледаше съобщението с тъжна физиономия,когато чу вратата да се отваря и бавно погледа натам.Очите му светнаха,на вратата седеше нeвиждано досега момиче.За първи път момиче му прави такова впечатление.Крайниците му изтръпнаха,усети странно непознато и странно чувство в гърдите.Чудуше се какво става,но същевременно продължаваше да я гледа,въпреки че беше седнала и с гръб към него.
От съседният чин Пепи каза тихичко:
-Хаха май нашият Чоки се загледа по момиче.
Чоки се разтърси и погледна Пепи:
-Мълчи бе,женски!-и хвърли химикалката си по емото.Момичето седящото до скейтъра се закикоти.
-И вие ли искате да споделите нещо?-госпожата погледна към чина на Чоки и Таня.
Таня бе най-добрата прирятелка на Чоки.Двамата се познават още от малки деца,но никога не са били повече от приятели.Двамата повече се чувстваха като брат и сестра.Тя също се интересуше от скейтинг и затова двамта бяха станали много добри приятели.
Часът свърши и момчето излезна пред класната стая и започна да говори по gsm-a.
-Здравей Алиса,Аз съм Чо...
-Здравей сладур,довечера нали ще си у нас?
-Да,точно затова исках да говорим...
...
***
Същото междучасие той намери Джони,лко го удари по гърдите и каза:
-Копеле,дано купона си заслужава,защото поемам големи рискове
-Защо?какво?-отвърна пънкара
-Имам среща с фешънка за купона...
-Хахахахаха само така-засмя се Джони
-Много смешно-рече Чоки и тръгна по коридора,но се обърна и рече-не забравяй да поканиш Наско...и новата,да...не забравяй да Я поканиш,аз ще се заема с хора от другите класове.
Всички знаеха,че Чоки никога не е имал приятелка.Не защото момичетата не го хареват,а защото единственото нещо,което го влече е скейтингът.
***
9:10 вечерта и Чоки пристигна на срещата с останалите скейтъри.
-Хей вижте кой е тук-викна Таня
-Хехе растафарът пристигна-викна Джи
-Кво ще кажете пичове,все още пресни дредове!
И останалите 5 човека поздравиха момчето.
-Срещата ми пристигна-каза самодоволно Алиса-Харесва ми какво си направил с косата си.
Скейтърите започнаха да се смеят бурно.Джи викна на Чоки:
-Хахаха значи така си уредил купона хехе
-Млъкни-каза Чоки и се спусна до другият край на басейна-Между другото,бирата пристига в 11 часа.
Всъщност семейството на момчето бе доста заможно,но той не обичаше да се хвали с това и много малко хора знеха.Затова,когато организираше купон,всичко беше на ниво,а пиячката и храната бяха в изобилие.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Сега относно купона само едно уточнение преди да почнете д апишете за него:
когато прситигате виждате,че е пълно с ученици от различни възрасти и общества.Дори някой друг фешън се мярка пред погледа ви,но не са нищо в сравнение с десетките метъли,пънкари,рапъри,глупости и секви такива.Маси пълни с бири и мезета.За музиакта вие решавайте дали ще бъде училищна група или друго
п.п.Cantodea Чоки не е на пейките с вас,а направо там
___________________________________ A man was hospitalized with 6 plastic horses up his ass. The doctors described his condition as stable.
|
|
|
|
|
Hangwire
|
|
Регистриран на:
21 Фев 2007 11:59
Мнения: 1639
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 14:58
Еби му майката ве,аз по-добре да не бях спасявал Джони!
|
|
|
|
|
Nhaz'Ul
|
|
Регистриран на:
23 Мар 2006 19:13
Мнения: 678
|
|
Заглавие: Публикувано на: 11 Юли 2007 16:55
Ахил се беше изтегнал удобно в един фотьойл, като Ридик на трона, и пиеше биричка. Бе дошъл на купона от уважение към Блу (фарсът в химията си беше геройство, трябваше да се признае), но и все пак да се поопознае с новия си клас.
"Без април 1876 г. нямаше да празваме години от въстанието..."
Някой дръпна слушалките от ушите му.
Той вдигна поглед и видя пънкарката от въпросния клас, която вчера получи двойка по история. Хм. Хубавичко момиче, ама с тия вериги на полата приличаше на Аереон от "Хрониките на Ридик" (Ахил пречупваше всичко през призмата на този филм).
- Стани да седна - каза момичето.
"Благодаря, стой права" - понечи да отвърне, но вместо това проточи с кадифен глас:
- Бъди така добра и кажи вълшебната думичка, скъпа.
- Моля - тросна се тя.
- Не позна.
- СТАВАЙ!!!
- Уцели - изправи се той - Заповядайте, мадмоазел. Впрочем... ти се казваше Мая, нали?
- Да. А ти си новият, нали? - попита тя, след като седна.
- Същият. Наско, приятно ми е.
- Оф, и ти ли...
- Но не ми викай, така, моля те. Наричай ме Ахил.
- Омъгъ... що Ахил?
- Не омагьосвай. Ами четях много Илиада по едно време... затова.
- С тая диадема по-скоро имаш вид на зализан чалгар.
Ахил с рязко движение свали обръча от главата си.
- А ако тръгна да те коля с нея... благо ли ш'ти е?... ебавам се бе - разсмя се и пак си я сложи.
- Ъхъхъх... уплаши ме. И по-добре си стой с диадема, иначе пък заприличваш на тоя - и тя посочи едно депресирано емо. Не искам втори.
- А това за чалгата ще го приема като лична обида - заяви Ахил. - Даже името си мразя по-малко.
Точно в този момент някой пусна Ивана ли, коя там... де да ги знам, каза си Пелеевият син и веднага си сложи слушалките на телефона, надувайки звука на макс.
- Какво слушаш? - успя да чуе гласа на Мая.
- Речите на Тато - отговори той. - Т'ва са най-готините вицове.
- Да не би да разбираш от вицове?
- Аз съм пенсиониран вицмен... как няма да разбирам - разсмя се той.
- Я дай да послушам - помоли пънкарката.
След 1 минута тя виеше от смях при думите "В ловното стопанство имаше около 800 души...ааа, такова... парчета мечки", а Ахил се ухили и пусна речта за "Приземяване, приземяване, снишаване".
- Тия ще ми ги пратиш по скайпа - рече тя. Много са яки.
- Те са за ценители - подразни я момчето. - Трябва да знаеш история, за да ги оцениш качествено.
Искаше само да се пошегува, но изглежда й беше засегнал болното място. Фак, винаги така ставаше. Тя стана, издърпа си слушалката от ухото и му обърна гръб.
- Мая, не се сърди, казах го на майтап - извика той след нея.
- Извинявай - Понякога се връзвам малко повече. Ела да пийнем бира с останалите.
Още една чашка няма да ми дойде зле, каза си Ахил, и тръгна с нея.
П.П. Да не си помислите, че искам да се гаджосвам с героинята на Морфия, няма такова нещо.
___________________________________ В малки дози алкохолът е полезен във всякакви количества.
Руска мъдрост
|
|
|
|
|
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|