Битката очевидно щеше да е неравностойна - шестима варвари срещу трима приключенци, защото вампира изглеждаше прекалено зает, а магьосника прекалено объркан какво ставаше. Така се падаха по два противника на всеки от тримата останали все още там герои.
Варваринът, който подмина така амамита, просто пусна щита на земята и хвана меча си с две ръце. С рязко движение и изхвърляне с таза си, направи изключително мощен удар с тежкия си меч, докато се обръщаше. Целта му отново успя, макар и трудно да избегне атаката. Но в този миг, идващия зад гърба му варварин със секира, го хвана през гърдите между себе си и дръжката на оръжието си. Притисна го към себе си и започна да го души.

Един от останалите варвари с щитове, се прикри добре зад защитата си, и се втурна право напред към Жреца на Тангра, с цел да го блъсне. Партньорът му зад него завъртя брадвата си във въздуха, но засега остана на място.
Останалите двама се запътиха към Закара. Явно я бяха забелязали - макар и слаба, все пак труповете не и осигуряваха нужното прикритие, че да остане незабелязана. Разделиха се като се опитваха да я обградят от две страни.

Закара изсъска. Ако искаш нещо - свърши си го сам! Запромъква се към варварина, душащ Амемита. За съжаление обаче, двата противника, полагащи й се на нея я нападнаха. Варварина с щита замахна рязко с цел да я посече през кръста. С невероятен скок обаче Закара презкочи оръжието и падайки се претъркори, едва избягвайки секирата, минала на сантиметри от главата й. Още един разсичащ удар от страна на гиганта с меча я накара да мисли, че така няма да стигне доникъде. Стените бяха прекалено далеч... но щита приличаше на стена, с тези си размери... затича се право срещу варварина с щита, докато другия със секирата хукна след нея. Дааа точно както си го представяше - засили се, усещаше как варварина зад нея замахва да я удари... хукна нагоре по щита с цел да отскочи зад гърба на този зад нея, но както винаги нещо се провали - секирата сцепи щита точно преди да успее да отскочи, което я хвърли зад мъжа с меча. Завъртя се ловко във въздуха и падна на четири крака. С още едно рязко движение замахна към колянните жили на варварина и без да гледа какво му е причинила, и оставила враговете си зад гърба си се хвърли към гърба на държащия Амемита. Заби ноктите дълбоко във плешките му...

Фирил спешно трябваше да измисли нещо или варварина щеше да го повали само след миг . Единственото което доиде на ум на жреца бе да се опита да спъне засилилият се варварин и с бърз удар да го промуши или поне нарани в гърбът . Планът му се стори добър - не случаино бе избрал леко снаражение !

В цялата суматоха около битката, никой не забелязва вампира, който този път решава да пийне нещо още по-прясно и направо се нахвърля върху обърнатия с гръб към него варварин, нападнал пръв амамита. Захапва го за врата и започва да пие кръвта му.
Харумакс решава да пробва някое по-лесно заклинание. Застава точно срещу двамата гиганти, които бяха нападнали Закара, но сега бяха осатнали далче зад нея. Просто крадлата беше прекалено бърза за мощните им, но прекалено бавни движения. Е, разбира се, не бяха тромави, но тя бе прекалено бърза за тях. С рязък замах Черния маг изхвърли от дланта на дясната си ръка огнен облак към тях.

....

Изригналият насреща им огнен облак заслепи и стъписа двамата варвари. Това остави Харумакс доволен от дейстието си. Единият от тях бе с окървавен крак, но раната бе по-високо, отколкото се бе целила Закара. Беше само драскотина и не пречеше на гиганта. За сметка на това, огънят му пречеше.
Захапаният от вампира варварин трескаво захвърли меча си и хвана нападателя си с две ръце през собствения си гръб. Хвана го здраво и го преметна пред себе си.. След това се хвърли отгоре му и започна да го налага по лицето. Горкият вампир не бе достатъчно силен да се съпротивлява на такава мощ и сила, и просто поемаше с нос ударите.
Поради атаката от страна на Закара, варварина, който държеше амемита, го изпусна и започна да се мята наляво надясно, но понеже жената бе забила ноктите си много силно в тялото му, тя само се мяткаше на гърба му.
Невиждайки добре действията на Фирил, неговият противник не видя какво е дейстието му. Така Фирил, хвърляйки се ниско към краката му, го препъна. Варварина падна на земята. Партньорът му със секирата вече нямаше какво да чака и се засили към слабичкия момък.

Фирил не бе очаквал такъв развои на нещата - по точно не бе очаквал варварина със секирата да е толкова бърз . Жреца се замисли за миг какво да прави от една страна можеше да се опита да заколи падналия варварин но да изложи гърбът си на риск от друга можеше да се опита да спъне и следващия варварин . Но трезвата му преценка му подшушна че това няма да стане . И този път сякаш Тангра му проговори на два метра пред него лежеше късо копие . Жреца нямаше какво повече да чака и се хвърли към копието . Варварина продължаваше стремглаво да се носи към Фирил като всеки мускол в него прожинираше ясно и отчетливо . Жреца побърза да вдигне копието и да го насочи към боеца срещу него с таината надежда варварина да не успее да спре на време !

Това мятане наляво надявно не водеше доникъде... Закара заби ноктите и на другата си ръка в гърлото на варварина... и дръпна рязко... ето защо мразеше тези оръжия, кръвта беше непоносима, достойна за най-голямото клане. Отскачайки от гърба на варварина се огледа за друга опасност...

Секунди преди да го връхлети вълната ,той закри лицето си ръка,предпазвайки очите си от финните частици пясък.Отне му известно време за да нормализира дишането си,и каза с прегракнал глас - Жено,когато сам не мога да се преборя със смъртта,значи е време да се умира.

След като магията му бе свършила работа, Харумакс се огледа къде другаде би могъл да постигне нещо. Тогава забеляза вампира и подивелият варварин над него. Извади камата, която носеше и се нахвърли отгоре му. Самият вампир вече бе изпаднал в безсъзнаие от двайсетината удара, които бе понесъл вече.

Действително варваринът, засилил се към Фирил, не успява да се спре. Продължава да се носи напред като скала по нанадолнище. В момента, в който грамадният човек се приближава до застаналият на земята жрец, той прави отчаян опит да се предпази. Но е прекалено тромав. Върхът на копието го пронизва в корема и потъва надълбоко в него. Младежът успява да подпре другия край на копието в земята и успява да издържи на тежеста и да прехвърли варварина над главата си. От това Фирил остава много учуден. Учудването му нараства още повече, когато варваринът пада точно върху изправящия му се другар и го събаря отново на земята. Секирата пада тежко на земята и вдига малко облаче мръсен прах.
Двама от другите варвари все още изчистват очите си от саждите предизвикани от огъня, призован от Харумакс и само след миг ще се хвърлят отново в битката.
Варваринът, надвиснал над Аарок, надава див рев, когато почувства камата в гърба си. С много силен и яростен удар изпраща мага на земята. Изправя се и изважда камата от гърба си. С много гняв в гласа си се провиква:
- Не стига, че ме захапва вампир, а сега и кама ми забиват в гърба! Ще ви науча аз, малки мизерници!
С тези думи той се втурва към все още лежащия в прахта магьосник. Следващото му действие е известно на всички – ще се нахвърли върху мага и ще започне да го налага.
Последният от “Северните варвари”, окървавен до неузнаваемост, се затичва с последни сили към Закара. Вдига ръцете си високо и си личи, че ще се опита да я сграбчи.

Оглеждайки се трескаво за меча си,видя огромна сянка да се спуска над него.Светкавично се обърна,за да застане лице,в лице с гиганта.Отново чужди пръсти се впиха в гърлото му и той усети как краката му се отделиха от земята и започнаха да ритат безпомощно във въздуха.Опита се да се освободи от желязната хватка на противника,но безуспешно.Тогава видя кръвта,която се стичаше по единия му крак.Напрегна малкото му останали сили и изрита гиганта право в раната.За миг хватката се отпусна,а на него това и му трябваше,веднага щом краката му докоснаха земята амемита се хвърли и събори противника си на земята.Двете тела се преплетоха и избухнаха във врихушка от ритници и удари.

Закара проследява с невярващ поглед действията на варварниа, с когото се бе била до сега. Изглежда и напълно невъзможно човек да оцелее след такива наранявания, но явно слуховете за невероятната сила и издръжливост на варварите от севера се оказват истина.
Учудването и трая едва няколко мига. След това тя отново навлезе в реалноста и се приготви да го посрещне. Точно в последния момент, преди да се срещнат, тя прави рязък отскок в страни, като прокарва ръка с острите си нокти по нея, през корема на атакуващия я великан.

Аарок надигна глава.Около него всичко бумтеше и се въртеше.Не знаеше къде се намира.Погледна наоколо и видя биещи се хора.
Видя до себе си един варварин.Кръвожадния инстинкт се надигна у вампира.Той се изправи и със сетни сили се нахвърли върху врата на варварина и почна да се зарежда с кръвта му…

Преплетени в смъртоносна схватка двете тела се въргаляха из пясъците на арената,за тях светът престана да съществува в мига,в който се вкопчиха едно в друго.Постепенно,но сигурно убиецът започна да губи предимството,което бе спечелил поваляйки гладиатора на земята.Обхванал с краката си противника през кръста,амемита мълчаливо нанасяше безмилостни удари по ребрата и по тилът му.Но поради нечовешката му сила и издръжливост,като че ли въобще не усещаше тези удари и бавно,но неумолимо гладиатора го издърпваше пред себе си.

Виждайки, че вампира се е заел с биещия мага варварин, Фирил реши, че там нямат нужда от него. И затова се насочи към купчината от двамата варвари, един върху друг. Смяташе да довърши набучения с копието, ако бе все още жив, и да се сбори с другаря му, ако се наложи.
Харумакс от своя страна забеляза, че надвисналата над него сянка спря да го налага. Различи силуета на вампира, който му бе съотборник, закачил се за врата на жертвата си. Но бе все още много изтощен от ударите, които му бяха нанесени и затова не помръдна от мястото си.

Варваринът, засилил се към Закара бе толкова изтощен и тромав, че не можа да се предпази от поредната атака на крадлата. Ноктите преминаха през корема му и оставиха големи и грозни белези върху него. Той направо падна по очи и повече не мръдна от това място.
Изключително изтощен от загубата на кръв причинена от раните си, вторият варварин също губеше бързо силите си. Вече бе спрял да удря с юмруци Харумакс. Надигна се на крака със значителни усилия. Но силите му стигнаха само дотам и той падна падна по гръб, затискайки вампира с тежеста на тялото си. Но спря да се съпротивлява и просто очакваше края си спокойно...
Друг варварин, затиснат под тялото на собствения си съотборник набучен на копие, се размърда и се опита да го повдигне и да се освободи от обездвижващата хватка на масата на мъртвото тяло върху себе си. Забеляза, че младежът се е насочил към него и удвои усилията си, но все още го повдигаше.
Биещите се на земята амемит и дивак също представляваха интересна атракция за публиката. Виждаше се, как по-силният постепенно надделява. Но случайн едно от мятанията с крака на чужденеца попадна в слабините на варварина и той не издържа на болката и го освободи от захвата си.
Последният от северните воини, държащ в ръцете си брадва, се отправи към последния останал свободен противник – крадлата Закара…

Фирил се бе затичал със всички сили към поваления и затиснат варварин . Осещаше как Тангра му дава сили за един последен унищожителен удар . Жреца се засили още повече като стискаше здраво мечът си . Няколко крачки преди поваления скочи и изтегна ръцете си напред . Сега това живо копие от плът и стомана бе захвърлено като от бог право срещо лицето на варварина . Фирил затвори очи и тихо прошушна " БЛагослави ме Тангра и ще ти поднеса великолепно същество във жертва заклевам се " !

Аарок, вече зареден с кръв, успя да избута тялото на падналия върху него варварин.Леко го болеше крака, но превъзмогна тази нелепа ситуация като силно го размърда.Изправи се и погледна наоколо.Готов беше за битка.Сега му трябваше само оръжие.”Защо ми са тези железни глупости…” каза си той и “измъкна” от ръцете си по три големи и остри кокала.Очите му светнаха яростно и той се насочи към нападащия Закара варварин.