Целия разказ става супер.Много сме добри

Хммм.. и аз ще влезна... след кой трябва да пиша?

След кироман

Сега ако до 8 4аса лорда не се обади съм аз? Така ли?

Да,но е добре да побързаш с продължението защото интересът спадна.Ако Лорда продължава така,може да пише много малко.Мат,ако ти го пуснеш в 8 часа,следващият да не се бави(май беше MM13_666)

ми ето го и него :

Той излезе на бойното поле. Войниците бяха обкръжени от гнусните твари. Блекмур се опасяваше, че този път няма те да са победителите.
Запроправя път през купищата от орки и немъртви като оставяше кървава диря след себе си. След него вървяха няколко войника, сред
които беше и доблесният войник Род. Този момък се биеше не по зле от главнокомандващия, но този път в очите му едва се забелязваше странен кървав блясък.
Блекмур стигна до обкръжените войници и веднага започна да издава команди:
- Вие отидете на северната стена, там са останали едва 10 човека. Ти, ти и ти отидете до южната порта и пренесете ранените в замъка. - той не преставаше
да сипе порой от думи, и скоро под командването му хората надделяха над злите същества. Малкото оцелели побягнаха към гората, но скоро бяха подгонени и
убити. Капитанът беше запазил намръщената си физьономия. След малко един отряд хора се завтече към него. Зад себе си тази група влачеше някакъв немъртав:
- Сър, това е главнокомандващият на тези мелези.
- Много добре, Дрийнър, отведете това изчадие при краля за разпит.
- Да сър.
Блекмур се загледа в отдалечаващите се силуети, и се замисли. Зад него се чу глас.
- Трябва да поговорим. - рече Род. Имаше нещо странно в гласа му, сякаш беше прегракнал.
- Какво се е случило?
- Да отидем в кабинета ти и там ще поговорим. - досега Род винаги го беше наричал сър, и му беше говорил на "вие". Блекмур кимна мълчаливо и те се запътиха към кабинета му...

Яко но кой е сега?

m13_666

Дано дойде скоро

kiroman, дано това е достатъчно скоро за теб. М-у другото новото ти аватарче си го бива

А ето и продължението:

Докато наближаваха кабинета, един от войниците ги застигна.
- Генерале, трябва да ме последвате до гарнизона - каза запъхтяно той.
- Защо, какво се е случило? - Блекмур очакваше да чуе за ново нападение.
- Заповед на краля, по пътя ще ви обясня - отвърна все още запъхтяния войник.
- Първо трябва да проведа един важен разговор - каза твърдо Блекмур.
- Съжалявам генерале, но заповедта на краля е веднага щом ви намеря да ви съпроводя до гарнизона и по пътя да ви обясня за какво става въпрос - войника наблегна на думата веднага.
- Род, съжалявам, но разговора ни трябва да се отложи - той също би предпочел да разбере какво става с младежа, но заповедите са си заповеди.
- Добре, но гледай да свършиш по-бързо. Това което имам да ти казвам е много важно - думите на младежа разтревожиха допълнително генерала.
- Ще направя каквото е по силите ми, междувременно ме изчакай в кабинета ми - Род само кимна в знак на съгласие.
Блекмур и войника се запътиха към гарнизона и когато вече никой не ги чуваше, последният се зае да обяснява каква е ситуацията.
- Всички войници са много подтиснати заради двете атаки, изгубили са много приятели в битките. Моралът им е спаднал много. Генерале трябва да повдигнете духът им с нещо. Ако всичко остане така, следващата битка със сигурност ще я загубим - генералът изслуша всичко мълчаливо. Когато войника приключи, в главата му вече се въртеше една идея...

Super сега кой е?
П.П.Радвам се че те кефи аватара ми

ти;)

Е сега ме стресира

Почвам да пиша

Блекмур се насочи към покоите си.Още не беше заспал и един от слугите му влезна в стаята му.
-Сър,има войска пред замъка.
-Какъв е нейния брой?
-Около 300 000 души,сър.
-Това е невъзможно,никой не разполага с такава голяма армия.Никоя една от расите!!!!!
-Елате да видите сам ,сър.
Блекмур стана и облече доспехите си.Запъти се към портите.Изведнъж някой все едно говореше в съзнанието му"Аз ,Сарджерас изпълних мойта част от договорката.Остава твойта.Но трябва първо да отстраниш краля с армията,която ти дадох,защото той ще ти се опълчи."Блекмур достигна портите .Отвори ги.Още щом го забеляза армията възкликна в един глас:
-Ето го и нашия генерал.
Блекмур разбра ,че това наистина е демонската армия ,която му беше обещана.На гърдите им бе изписан гербът на който имаше един дявол на фона на огън.В главата му отново зазвуча странният тътен."Давай превземи града" му казваше той.Блекмур каза:
-Напреееееееед.И посочи замъка.
Демоните тръгнаха към замъка.Генерал Блекмур се изправи срещу хората,с които се бе бил рамо до рамо толкова години..................

Да дава следващия

Пропет ти си

Ще постна по-късно тази вечер. Може би след 22:00...

Така 24 часа минаха отдавна. Айде следващия да пише, че темата нещо се закучи.

Оцеляването на хората в замъка беше невъзможно.През главата на блакмур минаха спомени за приятелите му,но той веднага ги избави от мислите си и продължи напред.Беше му трудно да се пребори със спомените си.Въпреки това той продължаваше да ходи напред.Влезе в замъка.Искаше да предложи мирен договор,но Сарджерас изникна пред него и се разкрещя:
-Ти искаше армия за да унищожиш хората,аз ти я дадох.Защо по дяволите ще им предлагаш мир?
-Можем да ги използваме като роби,велики демоне.
Блекмур го гледаше със страхопочитание,но въпреки това не трепереше.
-Добре,човеко.Но ако още веднъж ме излъже,гибелта ти е сигурна.Предложи им мир!
Блекмур не мислеше да поробява своята раса,но се страхуваше от Сарджерас.Предложи мир на царя,който го гледаше с гняв в очите,но и със страх.Той прие.Още на следващият ден Блекмур се качи на трона,а хората прати в мините за злато.Сарджерас,който първо мислеше да избие Блекмур след нападението му,се поколеба.Генералът,който предаде расата си бе добър пълководец,а и имаше добри идеи.Той взе решение - Блекмур остава жив.Отиде при него и му каза:
- Генерале,сега,щом хората са извън строят,мисля да нападнем орките.Те в момента имат слаба армия,и ще ни е лесно.
- Добра идея,Сарджерас.Но ако са подкрепени от немъртви какво ще правим.
- Не забравяйте че армиите на Пламтящият легион са създадени с магия.Мога да правя огромна армия.
- Добре.Ще нападнем орките.Утре сутринта ще ги изненадаме.Пригответе обсадните машини,и освобедете войните които са на пост.
Блекмур каза това сякаш го е наизустил.Сарджерас бе впечатлен.

Надявам се че няма да има недоволни.Впрочем ММ13_666,какъв ти е никът в IRC?

Не влизам много често,а никът ми е MuadDib М-у другото защо питаш

Да си чатим.Ари влез че съм болен и нямам ко да правя.Във #pcm.