... и се озова в някакво странно място. Това около него напомняше гора. Но само на пръв поглед. Дърветата бяха неестествено криви, листата им бяха със странен жълтеникав цвят, който преливаше в различни светли и тъмни отенъци на места. Слънчевите лъчи, които се провираха между клоните бяха неестествено жълти. Облаците по небето бяха мръсно-сиви, а контурите им - странно криви... Сякаш някой зъл художник беше хванал светът и го беше посмачкал малко.. Песента на природата, която все още чуваше също беше странна.. Плашеше Томас. Фината мелодия, която обикновено чуваше сега имаше в себе си мазни, покварени тонове.. Заедно с това знание в главата му нахлу още нещо. Усещането че може да промени тези звуци.. Да се впише като аранжьор на Великата песен.
Томас склопи очи. Сякаш не на себе си пусна Звукът да циркулира в главата му.. като при всяко следващо повтаряне, Томас добавяше нещо от себе си. Лека полека изменяше детайли от песента. Откри една сърцевинна нишка, до която не можа да се докосне. От нея като от дърво излизаха клони, носещи различни тоналности, хармонии и усещания. Томас бавно изменяше част от тях като се напрягаше да задържи резултата възможно най-дълго.
Това продължи неизвестно време. На Томас му се стори, че са минали дни, но вътрешно имаше чувство че е прекарал най-много няколко минути със затворени очи. Все още напрягайки съзнанието си, отвори очи. Пред него се разкри още по-гротескна гледка. Дърветата бяха приели почти хуманоидни форми: клоните приличаха на протегнати ръце, листата - на хищно разперени пръсти, а хралупите - на зинали усти. Шокът от видяното беше толкоз внезапен, че принуди Томас да изпусне контрола върху Звука. Внезапно външния вид на дърветата се възстанови, сякаш гората никога не се е променяла. "Какво направих?!" се зачуди Томас. В главата му витаеше чувство на поквара и мощ. Беше и много изплашен от стореното.
Започна да се разхожда с надеждата полека безпокойството му да се уталожи. "Защо попаднах тук? Какво е това място? Какво направих? Кой е баща ми?" - такива мисли минаваха през главата му докато пристъпваше все по-уверено през това странно място.
След няколко часа жълтото слънце залезе. Изгря луна, чиито петна напомняха намръщено зло лице. Или всичко това беше плод на подсъзнанието на Томас.
Тук-таме се мяркаха странни животинки. Повечето приличаха на оригами - фигурки на животни от хартия, които.. Томас изведнъж се сепна. От къде знаеше какво са оригами!? Можеше да се закълне, че до преди ден никъде не беше чувал тази дума! Странно беше това което ставаше..
Скоро Томас видя светлинка между дърветата. С надежда се насочи на там. Надяваше се да намери лагеруващи ловци или нещо такова.. Но вместо това видя къща. Съвсем нормална къщурка с градинка, ограда и пушек, виещ се от комина. Тази гледка притесни още повече Томас от колкото събитията от последните няколко часа. От къде се беше взела тази нормална къща в това ненормално място? Реши, че най-добрия начин да разбере, е да провери на място. Беше прекалено объркан от гората около него, а и корема му къркореше... Мина между лехите в градината и учтиво почука на вратата.
От вътре се чуха стъпки и след секунда вратата се отвори. На прага седеше........

Иванатор , страхотен край Всички сте се справили много добре . Поздрави ! А сега и моята част.
…….А на прага седеше самият той . Очите на Томас се разшираха от изумление и уплаха . Истинктите му закрещяха влудяващо да побегне , а здравият разум го съветваше да остане на място и да изчака действията на подобието му . Опита да се отдръпне , но крайниците му сякаш се бяха вкаменили . Породената от ужас паника нахлу неидържимо в съзнанието му . Тогава и последните прегради на магическата му сила рухнаха и Томас запрати цялата си унищожителна мощ , под формата на изтъкано от магически нишки кълбо , върху двойника . Освобождаването на такова огромно количество енергия го остави без сили и той се срути безпомощно на земята . Целият трепереше , а устните му усещаха противния вкус на кафеникавата почва под него . Сива пелена започна да се спуска върху погледа на Томас ………Последва удар ……:
- БОЛИИИИИИИИИИИИ!!! – крясъкът на младшия магъосник процепи мъртвата пустош . Изгуби съзнание …..
Когато дойде на себе си , загриженото лице на Андроник го оглеждаше . Томас събра сили едва да промълви :
- Болеше ! Беше ужасно !
Беловласият маг се извърна към лицето му и изрече с твърд глас :
- Още нищо си видял . Урок първи – вълшебниците никога не бива да изпитват страх . Ти го направи и бе наказан за това . Никой не е казал , че Изпитанието ще бъде леко .
- Изпитание ?!!….. Но аз …… - обърканият Томас се опита да продължи , ала болка не по – слаба от предишната проряза цялото му тяло . Изгуби съзнание ….
Елфическият войн Малхиор го наблюдаваше с насмешка :
- Урок втори – никога не противоречи на учителите си . Нарушението на наставленията им водят до …….болка ! Помни – болката е пътят към щастието . Сега не можеш да разбереш , но скоро …….. Последвалият удар бе дори по – силен от предишните два . Изгуби съзнание …….

Абе не знам при вас как беше ама много малко ми се стори тая половин страница на Word . Хем писах на по - дребен шрифт . Но да не се оплаквам . Давай Prophet .

Дойде и моя ред да Настоявам и Викам. Сашо, де се губиш, ва?! Айде де, нали ти беше пишман-стартера на тая идея! Фащай перото със стоте копчета и почвай да Генийотвориш. Айде де, хааамъха..

След като Сашката не може да пише (предполагам че има проблеми с нета) нека с тая работа се зафаща следващия, сиреч Мани. Айде бе, ора, тоя разказ съвсем го устаихте!

OK, ako sa6o ne se obadi, az 6te napravq ne6to do 2 dni...

Ще пиша, ще пиша..... след половин час ще препиша продължението от белия лист. Извинявам се но наистина имах проблеми с нет-а(брей тоз Иван как познава... може би той трябва да е Пророка, не аз)

E tva e bree! <:) Dobre 4e se poqwi.... Mokyr sym, na tri rakii, s novi kolonki, dynq Panjaby MC - Jogi i ne mi se misli za elfi i magiosnici Ai, dano e qko produljenieto!

Уф то това вЕрно хубаво с разказа...после май е мой ред отново.
-----------------------
То Аз в момента съм един такъв проблемен с нета...ама ще се постарая обещавам.Отсега почвам да го пообмислям за какво ще пиша:)))
-----------------------
Аре със здраве, и гледайте да се преборите с простотията като се върна че нещо много напоследък от нея.

В главата на Томас се лутаха хиляди въпроси. Как по дяволите беше направил тази магия и то срещу самия себе си? Дали всичко случило се току-що не беше само сън? Той никога не беше бил добър ученик в магическия занаят, въпреки голямото му желание. А на онова място магическите му умения се преоявиха с пълна сила.
Нещо изтропа в стаята. След малко някой дръпна завесите и на фона на блестящата лунна светлина се показа женска фигура. Томас зяпна. Силуета го доближи и Томас видя лицето й. Не беше човешко, имаше нещо изумително красиво и гордо в чертите му. Ушите бяха заострени като на елф, носа чип а бузите обсипани с лунички - почти детско лице. Но нещото, което наистина взимаше дъха бяха очите - сини и толкова дълбоки, сякаш човек може да се загуби вътре.
-Здравей..... аз съм Таря. Аз съм от много далече.... Ти трябва да си Томас?
-Мхгл - почти не припадна Томас.
-Хихихихи.... Ти си забавен. Идвам от магическия град на алтернативния на този свят. Там усетихме присъствието ти. Подложихме те и на изпитание, ноти май разбра..... хихи.
Томас забеляза, че щом се усмихне Таря става даже по-красива.
-Защо дойде чак до тук? - попита магьосника, възвърнал контрол над речевите си способности.
-Защото мястото ти не е при този селски вълшебник. Ти трябва да се обучаваш в магическия град -такава е твоята съдба. А аз дойдох да те взема. Забелязвал ли си че не можеш да правиш повечето магии, на които те учи Андроник? Това е защото те са от низшия път. Ние в магическия град ще те научим дая овладяваш силите си, да тръгнеш по визшия път и да разбереш всичко за себе си. хайде сега си стягай багажа, че ни чака дълъг път - при последните си думи момичето се усмихна неволно.
Томас дори не намери сили да спори с нея. Някак знаеше, че е права, въпреки че стария Андроник щеше да му липсва. Само след десет минути двамата бяха на двора, а Таря приготвяше телепортиращо заклинание.....



Специални благодарности:
-Благодаря на "Кифличките с Мармалад", които никога не ме изоставяха когато имах нужда от тях. ))
-Благодаря също на Тери Пратчет и на Nightwish, които ме вдъхновявахе през целия работен процес.

Много се извинявам за закъснението и обещавам, че най-късно утре ще постна следващата част.

В една тъмна и задушна стая, някакъв човек търсеше нещо с огромно настървение, а до него, едно момче с изключително гъста и къдрава коса, стоеше и се правеше че помага. Мъжът разтваряше чекмеджета, гардероби, шкафове; разхвърляше дрехи и листи хартия навсякъде. Изглеждаше почти обезумял. Пребледнял, с разчорлени коси, оросени от пот чело и брада, и широко отворена уста, през която периодично си поемаше дълбоки глътки въздух, той приличаше повече на селски копач, отколко на заместник главен архиватор на Кралство Пребдин - един от петте вечни членове на Ордена на Кридас. Момчето до него не изглеждаше по-спокойно, но явно не знаеше какво търси и затова усилията му оставаха безрезултатни - то ту прескачаше куп книги, ту се мушваше под леглото и гледаше дали няма да излезе търсеното нещо.
Мъжът се казваше Емил, а момчето, което явно беше негов помощник - Джони. Нещото което търсеха беше свитъка на Зефирес - завещанието на митичния крал на Владия, който преди хиляди години управлявал ордена на Кридас и умрял в битката срешу Абдул-Афет. Този документ щеше да озакони царуването на един нов владетел, чиято съдба, според пророците, била победата над Абдул-Афет и възстановяване на Ордена на Кридас.
В един момент Емил се закова на едно място и спря да диша. Джони първоначално не разбра какво става, защото беше улисан в търсенето, но щом се обърна към началника си, и видя доволната и сияеща от облекчение физиономия на Емил, той разбра, че търсенето е приключило.
- Ето го! Ето го свитъка! Свитъка на Зефирес! - изригна изведнъж стария архиватор.
- Добреее! Сега всичко е добре, нали? - постара се да стане съпричастен Джони.
- Ти си твърде малък за да разбереш важността на този документ, но повярвай ми, само след седмица всички ще видим какво ще промени той. - отвърна му сериозно Емил. С това парче хартия, кралят ще озакони властта си и ще може да възроди Ордена на Кринас. - в този момент момчето го прекъсна.
- Но нали за да се възобнови ордена, Владия трябва да се освободи от робстовото на Абдул-Афет?!
- Така е! Въпреки безсмъртието на господаря на гат-тири-те, пророците казват, че нашият крал ще го победи и ще освободи Владия - неговата прародина.
Тогава на вратата се почука. Джони се стресна, защото знаеше, кой може да е, а Емил се изправи бързо и застана мирно в центъра на стаята.
Отвън пред вратата чакаше Томас.





P.S. sorka za zakysnenieto, no edno 4e nqmah vreme, i drugo 4e mi be6e trudno da sy4etaq vsi4ki ne6ta, koito sa napisani dosega. Nqma da e lo6o da vyrzvate istoriite, pone faktite i da sledite kakvo se slu4va, za6toto se polu4avat nqkoi nesuotvetsviq, koito zatrudnqvat rabotata... No kakto i da e. V taq 4ast sym vkaral dosta novi ne6ta i zatova go pi6a tva. Ae, jivo zdravo!

Извинете ме за закъснението...обещавам днес или утре дъ пусна моята част от разказа.

Томас погледна в очите на Емил и видя страхът там.Малчугана надзърташе изодзад но несмееще да пристъпи към госта.
-Случило ли се е нещо?,...приятелю изглеждаш някак странно...
-Томас...готови сме.
----------------------------------
-Хайде дълъг път ни чака...недочакал отговор Томас обгърна фигурата си в наметалото и под пороиният дъжд се устреми към каляската...мрака ги погълна.
----------------------------------
Зефирес-с-с-с-с-с-с...Томас потрепера...усетил че му се е причуло се заслуша в стона на вятъра и отново се унесе.
По калният път единственият спътник на самотният впряг бе...отчаянието.
Зефирес-с-с-с-с-с-с...
----------------------------------
Нейде в далечината се чуваше ритъма на боен барабан…трам-там-там…трам-там-там,самотен рог протяжно известяваше началото на битката.Във въздуха замириса но озон…нощното небе се раздираше от светлини сякъш негодуващо от ставащото на земята.Ру-у-у-у-у-у! Още един рог се включи в общата картина.Томас стоеше и невярваше на очите си.Един бряст наблизо се разцепи на две…след оглушителет трясък мълнията подпали короната му и обсипа с искри преминаващите войни.Ру-у-у-у-у! още един рог се включи в суматохата …дрънченето на оръжията се усилваше.Бавната строева стъпка започна да се измества в неравен бяг…барабана заби нервно в такт…трам-трам-трам.Баланса се губеше…шума се усилваше ,само подчертаващ предстоящия сблъсък.Томас неискаше да си представи какъв щеше да е той…вселената щеше да експлоадира в мига в който двете армии се срешнеха.Нямаше сила била тя тъмна или светла способна да спре този устрем.
---------------------------------
Малхиор заби петите си в хълбоците на Моолд…верният боен кон испърха в отговор и усили темпото в предсмъртен галоп.Галоп който може да завърши само с загуба на боен другар.Парчета пяна литваха от устните му и като малки бели призраци.
-Прости ми Моолд …прости,…Малхиор докосна шията на приятеля си и се наведе към гривата.В далечината отпред съзря първата редица от враговете си.Ездач и кон се сляха в едно…в бесния устрем околния свят се размаза и придоби неясни очертания.Малхиор виждаше само пулсиращата вена на шията на другаря си и изправящите се отсреща копия.С дясната ръка извади късият меч и наведе острието напред.Нямаше сила която да може да спре вече Моолд затова отпусна юздата и откачи от стремето десният си крак…сблъсъкът идеше.Една стрела изсвистя и премина покрай дясната му буза оставяйки дълбока равна следа…Малхиор неусети кръвта рукнала от срязаната скула и втренчи поглед в рицаря който го пресрещаше и гората от остриета който го очакваха.Финалните няколко метра наближиха…ездача откачи и левият си крак…
Сбогом Моолд прости ми друже!...времето спря…Малхиор се наведе и целуна гривата,коня се отдели от земята в последен полет а в далечината Томас извърна поглед.
-------------------------
-------------------------
-------------------------
Страхотен трясък го върна в реалноста и томас политна напред...каляската се объна на една страна.Томас усети стоманена хватка около вратът си.Чифт силни ръце го издърпаха навън...

Many_Calavera
tozi avatar me nakefi totalno

Е-е-е-е-х него оставяйте да потъне това начинане бе хора.То вярно че и аз се замотах здравата с моята част но имах сериозни проблеми.
-------------------------
Криво ляво справил съм се и съм я пуснал...кой е наред там да продължава...моля.
-------------------------
п.п.Сори че я дигам тази тема по този начин(с безмислен пост)но ми става мъчно да я гледам как пропада надолу.
Иванатора ти ли беше наред или греша?

Ами какво стана с туй мумче ЕдинияТБог? Що ми се струва че е той на ход

ЕСТЕСТВЕНО ВЕ! ТОЯ КЕЛЕШ СЕ ОТКАЗА ОТДАВНА! УФФФ.... Няма да изразявям яда и негодуванието си тука, но знайте - ГОЛЕМИ СА!

Ами съжалявам, но до няколко дни няма да мога да пиша.. много нещо ми се струпа на главата, па и хроничния мързел този месец ми дойде по-рано.. Гадно ви набутвам, съжалявам.. Ако може следващия да пише..

Ами първо искам да се извиня, че ви се бъркам в темата, но просто ме заинтригува...
Пишете, че ми стана интересно, мързели такива !!!
Основното за което се включвам всъщност е, че не ми стана много ясна битката на Малхиор - нали е безсмъртен дух?
И наистина може да свързвате повечко отделните постове, щото действието много се накъсва и обърква.Някой беше казал,че ако в първо действие има пушка, тя трябва да гръмне до края...И къде изчезна елфката?
Толкоз от мен сега, чакам продължението