От познат. 20. И няма да работя на памукова плантация, от сега да знаете.

Добре, добре, няма да е на памуковата. Ама можем да те сложим да бачкаш в Австралия при маковите полета, където кенгурата се надрусват и се въртят в кръгове... Даа, както и да е. Как се казваш :Р

Емо, приятно ми е. Ти?

Ралица Приятно ми е ^^

Малко, но за сметка натова закъсняло.

Писна ми да си водя монолози, някой веднага да си докара задника в неназованото от мене място и да измъкне пияндето ми от тая каша. Искам мулти!

На мен страшно много ми хареса частта ти Искам още :Р
Колкото за общи - Рекс и Хърф май си търсеха компания.

И аз, и аз. ^^

Без някакви грешки и глупави моменти, добре написано, но като че ли не успя да ми стане интересно за четене. Преливаш прекалено бързо от едни събития към други - от представяне на героите, към случки с тяхно участие, от по-общи действия, разпростиращи се в по-голям интервал от време, към кратки действия и сцени. Най-вече до голяма степен като че ли си пропуснала описанията, оставяйки разказа почти гол, представящ само поредицата от действия и събития. Получава се една монотонна върволица от "става това, става това, става това", без да обръщаш особено внимание на нещо, без да акцентираш върху нещо конкретно. Резултатът е малко скучен, поне за мен.
Въпреки това, първата "сцена", ще кажа, че беше добре написана, с оригинален хумор. Битката ти от друга страна като че ли беше много "общо" описана - вълчицата скача и захапва тоя и оня за врата, после някой я захапал за лапата. Някак си нямаше интересен, нестандартен момент.
Предполагам схващаш общата ми оценка - без някакви конкретни проблеми, просто като че ли не впечатлява. Можеш и по-добре.

Пак ще спомена, че започваш частта от там, където свършва предната, което според мен не е добра идея, при положение, че целият разказ е насечен на части, при това писани от различни автори и за различни събития. В скайп ми каза, че така ти харесвало, така че за последно го споменавам.
Като цяло останалата част е добре написана и макар че почти нищо не се случва в нея, е интересна. Единственият проблем е, че в началото твърде често употребяваш "той" за заместване на Торгайст, което според мен не е приятно за четене. Все едно "тя и той" са единствените неща в този свят. Местоименията са, за да заместват имената, но по-скоро давайки ти допълнителни варианти за назоваването на нещо или някой. Пълното заместване на името на този обект или индивид с местоимение не е особено добре - читателят на моменти остава неориентиран кой е "той" (все пак в българския всички имена от мъжки род се заместват с "той"), а от там и губи връзката със самия персонаж - кой беше "той", някой конкретно или просто някой от мъжки пол, чието значение не е особено голямо.

Много добра част - отлично написана, интересна и недоскучаваща в нито един момент. Диалозите сте ги реализирали доста добре, за което ви поздравявам. Общо взето нямам какво негативно да кажа, а положителното е ясно - щом е било интересно и приятно за четене, значи всичко е наред.

И при теб нещата са се получили добре. Общо взето всеки елемент от текста си е на мястото, разказвайки ни за нещо. Изключение прави само началото, но предполагам това е, защото е трябвало да се отървеш от героя на Наз и като цяло не си обърнал много внимание на това.
Само имам въпрос - когато елементалът ти приема друга форма - камък или пръст в случая, и по този начин се "придвижва", каската остава ли с него? Обърнал ли си внимание на този момент?

Пак хвърляш разказа си в напълно нова посока. Общо взето до момента всяка част си е сама за себе си, без да представлява едно цяло. Това не е кой знае какъв проблем, но като че ли не се опитваш да създадеш някаква история за героя си, а по-скоро описваш отделни случки. Интересно ми е дали имаш някаква по-обща идея за героя си - какво да прави, за какво да се бори? Едно "срещане" с някой от другите герои действително може да ти помогне в това отношение.
Колкото до тази част, то не мисля, че се е получила особено добре. Описанието на часовника е може би излишно, описанието на голема в началото е леко объркващо. И най-вече - цялата част не показва почти нищо, само загатва някакви неща. А лошото в това е, че и предните бяха такива. Т.е. общо взето тъпчеш на едно място.
Все пак героят ти е достатъчно интересен, стилът ти на писане също е приятен за четене. Просто се опитай да обвържеш героя си с някоя конкретна сюжетна линия, вместо да прескачаш от едно нещо на друго.

Индиго, питаш дали на някого му се пише с теб - драсни ми ЛС с това какво смяташ да правиш с героя си в общи линии, или пък ми пиши в скайпа.
Само да попитам райския град кога "падна"? Или аз пак съм пропуснал нещо - нали търсачите събираха магически предмети за да го поддържат по някакъв начин?

Пуснах частта си и смея да кажа, че героят ми вече не е "в шибана пустиня". Ако някой има желание "се видим", да пише. Като цяло имам доста варианти за развитие на историята на героя си. Ще помисля още малко, че сега не ми се говори за това и също ще опитам да "уредя" нещо.

Да, тъпча, нарочно. Като не казвам къде съм, кога съм, защо съм и прочее съм по-лесно достъпен и едно мое "намиране" от ваша страна е по-удобно. Искам партиииии

Стила ми е кофти, защото нямам време и общо взето пиша за 1 час каквото се сетя и после го поствам. На другия ден евентуално редактирам. Идеи бол, ама нито ги записвам някъде, нито ги свързвам.

Под паднал имам впредвид управлението му, сиреч няма ред. Анархия, разделение, грабене и въобще пълен купон. Моя все пак е бил повече или по-малко държавен агент и това за него е падане на самия град. Иначе той все още си лети/рее.

Довечера мисля да поспя (за разнообразие), но ако скайпа ми е он то и аз съм он. Shoot on sight.

MetalGearRex, мислих, мислих и реших, да ти обърна внимание и на теб на един малък факт, относно твоето писане. А именно.
Увода ти завършва:


Първа глава ти започва:


Първа глава ти завършва:


Втора глава ти започва:


Втора глава ти завършва:


Трета глава ти започва:


Значи искаш да ми кажеш, че ти преразказваш части от предишните си преживявания, с цел да ни напомниш какво е станало, а не правиш като мен и почваш следващата си глава от къдет е завършиула предишната?
Добре... съгласна съм.


Как да е, това едно на ръка.
Другото, което искам да ти обърна внимание, е че отново магиите ти излизат от "китките", предполагам, че пак си имал в предвид дланите, но пък от друга страна ти си автора.

Рекс, днес прочетох частта ти. Като цяло не е зле, но има две неща, на които искам да ти обърна внимание.
Първото е, когато нападате лагера на разбойниците. Ти ги описваш като коравосърдечни и отракани - т.е. разбират си от занаята. Обаче просто не ми се върза как тия хора ще си останат заврени в палатките, които са запалени. Още повече - как някой здравомислещ човек ще чака дървените подпори, които предполагам се намират отвътре, да изгорят? Ако бях аз, щях да си плюя на петите.
След това, при срещата с Меруик. Той обяснява на Неридор историята за Райския остров, но въпросният не би трябвало да знае цялата история - особено за кристала. Няма никакъв проблем да знае, че двете кралства са воювали, няма проблем да знае, че магьосниците са причината за порталите. Но да знае за кристала, означава да познава магьосник, който е много навътре в материала. А това повдига въпроса защо, след като има такъв могъщ познат, ще иска Неридор да му върши работата? Идеята на пролога към РП-то беше да се разбере, че няма оцелели, които да знаят цялата истина, защото в противен случай досега да сме стигнали по-близо до решаването на загадката със затварянето на порталите. Само по-висш магьосник би могъл да предполага, че кристалът е изгърмял.

Има и още едно нещо, но то не е толкова важно и просто исках да го спомена.

Говоря за думите на Меруик. Просто ми звучаха леко изкуствено. Така говорят злодеите в анимационните филми. Но пък от друга страна чичото е полудял, така че всичко е добре

По отношение на здравомислието на разбойниците - след като ги връхлита напълно неочаквано пясъчна буря, изведнъж палатките им започват да горят, а първите хора, които излизат от тях биват моментално посечени. Напълно нормално е в такава ситуация човек да се паникьоса, да се страхува и като цяло да не може да реши какво да прави. Както пиша и по-нататък, все пак решават, че трябва да излязът изпод палатките, не остават вътре, докато изгорят живи.
За историята на Лишарид - ОК, не знаех, че никой не знае за кристала (освен висшите магьосници). Ще го редактирам утре, най-вероятно.
Третото нещо също може би ще го редактирам (най-малкото за поправя "усмихва"-та).
Мерси за поста.

Не мога да се съглася за разбойниците. Да, пясъчна буря, пожар и който излезе, го колят. Ама много ме съмнява тия, които са излязли от палатката да крещят: "Аааа, излязох!", а след това "Аааа, заколиха ме!". Тези, които са останали в палатката - и по-специално пича с дървените подпори - реално няма как да знаят, че отвънка има наемници. Искам да ти кажа, че не целя да се заяждам с теб, но просто не мога да си представя как ще седя в затворено, горящо място - дори и да знам, че отвън става нещо странно.
Колкото до магьосниците. Дори тези, които са на високите места, силните, могат само да си правят догадки дали кристалът е изгорял, или не е. Ние, авторите, имаме цялата информация и евентуално на някакъв по-късен етап ще решим героите ни също да научат

Явно трябва да добавя едно "по предсмъртните писъци на другарите си отвън, разбойниците, намиращи се все още в палатките, разбират, че отвън ги чака друга смъртна опасност". Така вече ясно ли ще е, според теб?

А предсмъртен писък от огън и от заклано по какъв начин се различават? И как тия вътре ще разберат, че писъците идват отвън? Или ни е разрешено да пищим само извън палатките
Но да, за читателя определно би било по-ясно

Рали, крещенето в палатки, в повечето случай не е свързано със смъртна опасност...

Съветът реши, че максимумът за писане на обща част от двама души е 11 страници, като за всеки следващ участник бройката се увеличава с 2. Т.е. двама души - 11 страници, трима - 13 и т.н. В случай, че ви е дошла музата, можете да превишите макса с 2 страници, но нека не става навик
Тъй като решението бе взето днес, общата част на Zerocool и Кралицата ще надвишава лимитът с няколко страници.
Решението е добавено в правилата на първа страница.

Така, още едно решение, което е главно, за да не се объркват идеите на пишещите. За какво става дума - ако един играч представи някаква концепция в разказа и някой друг играч иска да я ползва и допълва по някакъв начин, тогава нека втория да се обърне към първия с въпроса дали новите идеи на втория няма да навредят на идеите на първия за бъдещото развитие на идеята. Пример: Индиго представи вече шивачите и Zerocool иска да ги ползва в неговата част като казва, че има някакъв шивач, който сглобява някакви изродски животни от телата на различни твари - глава на крокодил с тяло на козел, крака на лъв и опашка на енот, примерно, нещо там. Тогава Zerocool трябва да пита indigo дали е съгласен да съществува такова нещо. Става дума само за нещо ново. Иначе, ако не се представят някакви нови черти на нещото, а само вече описани такива, предполагам, че не е необходимо да се допитваме, но това си е повече лична преценка, отколкото изключение от правилото, така че все пак може да се допитвате.

Такам, наваксах с всичко нечетено.
Max Payne В началото, честно казано малко трудно те почнах. Не знам защо, но явно все още ми е някак странно като почнеш да описваш халюцинациите, някак си са ми тежки, но предполагам, че проблема е в моят телевизор като цяло.
За сметка на това, от средата на долу и особено края грабват страшно и нямам търпение да видя, какво ще сътвориш със следващата си част.

indigo пишеш страшно увлекателно. Да не говорим, че е и интересно. А, като вземем в предвид, че идеите ги вадиш от въздуха за 30-40 мин време, което успяваш да отделиш - искренно ти се възхищавам. Честно казано, много ми е интересно какво би сътворил, ако имаше време и не бе изморен ... но пък както Гра каза : "Тогава ще те мързи.".
Все пак живо ме интересува, какво ти е направил шивача.

Хърфордиан, много NPC, много чудо. Искренно ми е интересно, как ще се оправиш с тях, а и как ще излезеш от ситуацията като цяло. А доколкото усещам на къде вървят нещата, ще имаш и женски проблеми. Жалко , че нямаше муза да опишеш всичко, което бе намислил. Все пак, в скоро време може и да го видим, надявам се.

Michabo, доста интересна част. Много ми хареса описанието за махмурлука. После по едно време се обърках, какво точно се случва. това бе момента където пияницата влезна в стаята и преди да го изриташ. Сериозно, той повърна ли в кревата или не можа?
След това битката с вещицата, беше страшно добра. Искренно ти завиждам за способността да я опишеш така добре.
Единственото, което ми направи впечатление е, че твоят човек си хвърли пистолетите. Би се, после ги заеба на пода и отиде да види мага. Можеби, ще е добра идея да вкараш с 2 думи, че ги прибира?
Като цяло, това е единственото място където ме обезпокои, но от друга страна - аз изпадам в подробности, та не ми се сърди.
Като цяло - много добра част. Радвам се, че не сме успяли да те изгоним