На мен май ми е забранено да пиша...

Едитнах тва с майката на Джони(тоест вече я няма).. обаче другото няма как щото и вие после ще трябва да си едитвате вашите, я по добре да напиша нещо от моя замисъл, а ако не ви харесва ще го изтрия.. То всъщност не става фентъзи щото духове по принцип и в реалния живот си съществуват, просто ние не ги виждаме

Няма значение едитни си часта, а пък ние ще си едитнем нашите. Така ще стане по яко от колкото да описваме 1 седмица колко ни е тегаво че си умрял. Моля те

Дегра ако обичаш си изтрий поста, спам не ни трябва.

файнъл Едит Върнах Thug към живота!

Точно Thug...
Точно момчето, с което бяха спасили един човек от смърт, сега беше посегнал на живот и след това на свой ред щеше да умре... Всички ли се бяха побъркали или това беше някакъв ужасен, луд и безкраен кошмар?
Мрачни мисли се въртяха в главата на Ахил, докато вървеше из коридорите на болница "Св. Триезичник Сентри" във Форумово. Най-после стигна до интензивното отделение. В чакалнята седеше познато момче с много разтревожен вид. Братът на Thug.
- Пружина...
- А, Ахиле... ти ли си бил т'ва.
- Той... - отправи Мирмидонски въпросителен поглед към вратата на отделението.
- Май все още има опасност... брат, дай да не говорим за т'ва, че изперквам - махна рапърът с ръка. - Леле, оня директор само да ми падне в ръцете, ка'ам ти...
- Той май е в кома - вметна гръцкият герой.
- Да умре му пожелавам... - изръмжа Асен. - Ама и на брат ми ще тегля един бой, дето е стрелял. Бате, ако знаеш как се притесних, такова ми се таковата на психиката.
Настана мълчание, което Пружината наруши:
- Брат ми ми разказа... - започна той - за това как сте спасили живота на Пепи. Аз едва ли щях да се сетя да си скъсам ризата.
Ахил въздъхна.
- Иначе щях да се чувствам като убиец.
- Прав си... - съгласи се съученикът му и в чакалнята отново се възцари лепкава тишина.
Не знаеха колко време е минало, просто седяха и мълчаха, всеки потънал в блатото на собствените си мисли. Минутите и часовете минаваха, а съучениците им пристигаха един по един в чакалнята. Също както и при опита за самоубийство на Пепи, спомни си Ахил.
Сепна ги отварянето на вратата на интензивното и гласът на опериращия лекар:
- Не се тревожете, ще оцелее. Няма опасност.
Пружината загуби дар слово.
- А... а о-осакатен ли е нещо? - успя да изпелтечи.
- Не, никой орган не му е сериозно засегнат - успокояващо каза хирургът. - Но трябва да остане в интензивното още няколко дни. - Ще се възстанови напълно. Беше загубил доста кръв, а и разкъсванията не са малко, но ще се оправи.
Асен въздъхна облекчено.
- Мога ли...?
- Не можеш да го видиш сега. Още не - меко каза лекарят. - Приключваме операцията след около час и половина.

***

Беше тъмно, когато Ахил си тръгна от болницата. Валеше и той си сложи качулката и пъхна ръце в джобовете на якето си. Вървеше, сам и умислен.
Беше му олекнало заради Thug, но все пак...
Чу зад себе си стъпки и се обърна. Беше Михаела
- Правиш се, че не ме познаваш? - попита тя.
- Не, просто нямам какво да ти кажа - отвърна той, въпреки че умираше от желание да й признае чувствата си (не, че тя не знаеше) - А и... вече ме е страх да говоря с тебе, не знам с какво може те ядосам и с какво не.
Е, не искаше да прозвучи чак толкова саркастично, колкото се получи. Нищо, толкова по-добре. Наистина й се сърдеше за реакцията й предишния ден.
- О, милият ми той - отговори Михаела не по-малко хапливо. - Добре, драги, щом се страхуваш, няма да говорим.
След това се извърна и си тръгна.
Ахил отдавна не беше виждал по-забавна гледка. Момичето очевидно доста се беше ядосало. Тънка усмивчица пропълзя по лицето на Мирмидонски. Напуши го смях.
Щяха да си играят на мълчанка. Засега.
Болеше го, но и му харесваше.

Пружината излезе от болницата с мрачен поглед, беше облечен целия в черно, сложи качулката си пусна си музика на player-а и пое по улиците без ясна посока, заваля, винаги валеше, улични кучета се ровеха по боклуците, клошари спяха по кашонени заслони, всичко имаше отвратителен вид, брат му беше направил тотална простотия. Ядосваше се, но беше и подивял от притеснение, умислен, крачейки не забеляза патрулната кола която се движеше до него с изгасени буркани, сепна се и погледна. Полицая го гледаше и му говореше нещо...Свали слушалките....

- На тебе говоря, бе наркоман, скапан, документи имаш ли.
Рапърът си подаде личната карта на офицера спирайки до колата.
- Нещо нелегално по тебе?!!?!?!
- Не!
- Казвай бе боклук не ме лъжи!!!!!!
- Нямам нищо, проверете ме.....
- Ти на кой ще казваш какво да прави, бе??!?!?!
След 30 мъчителни минути на проверка, пружината беше останал по боксерки на улицата и се обличаше, бяха го съблекли чак в надежда да намерят нещо в него.
Минути по-късно той продължаваше по пътя си и видя 2 фигури пред себе си, момиче и момче, приближи се, бяха Ахил и Михаела, не си говореха нищо. В тъмнината обаче забеляза нещо....... от ъгъла се подадоха 3-ма пияни селяндури, пееха някаква чалга и крещяха, разминавайки се с момчето и момичето събориха Михаела на земята, блъскайки я в пиянството си.
- Не ми стой на пътя, ма, ку**о - Изграчи поклонника на Азис.
В тоя момент Ахил избесня...
- Абе, ей, изчезвайте бе пияни боклуци такива, ако не ви се яде бой!
- ООооооооооооооооо нееееееее, не пак...... - помисли си Пружината виждайки как 2-ма налитат на Ахил а 3-тия тръгва да изнасилва момичето.
Ахил успяваше да се предпази и да удря, но му идваха в повече...... гледаше как го обикалят и се опитват да го ударят и се пазеше, когато стана нещо странно, едното пияно прасе се строполи на земята след удар с някакво дърво.......Ахил моментално се обърна и нанесе тупаница в лицето на другия и го събори, скочи да помага на Михаела, а Пружината вече риташе 2-мата на земята и ги наместваше един до друг.

-ХАХА ти май не знаеш кво те чака- рапърът чу гласът на противника на полу-бога, и след това изщракване.....НОЖ.... сети се той и със скок върху чалгарското надуто копеле му наби ритник в раката, при което ножа падна на земята, с Ахил довършиха с наритването на лайнарите и ги съблекоха голи, вързаха ги за 3 лампи на улицата и помогнаха на Михаела да стане, която беше малко понатъртена, но успяла да вкара някой и друг ритник.
- Мерси- каза тя, гледайки доста изненадано в рапъра- Ти къде беше изчезнал, след купона.......

" Ей чуваш ли ме, защо го направи, защо въобще се занимавам с тебе, не разбирам , виж се, ти си утрепка, ти си агресивен уличен помияр......
- Не знаех че имаш такова мнение за мене, аз държа на теб, ти поне можеше да ми кажеш.....
- Какво да ти кажа, че ми е писнало да съм с човек, който се занимава само с протест и антагонизъм към обществото, човек който не знам с какво си изкарва парите които и без това не са много, човек който поставя писането на текстове за песни които няма да запише никога и писането на стихове и рисуването на грозни надписи пред приятелката си.....
- Ха, всичко това има значение за мен, и ти имаш значение за мен, но потъпка всичко.....
- Да и се чувствах добре, преди да се появиш и да полудееш, да не говорим че останах без нерви, постоянно се криеш от тоя и оня, постоянно се биеш, постоянно правиш неща които са забранени, кой ти даде право да навлизаш със гнусното си съществуване в моя свят.
- ТИ! И свали розовите очила, не бях ли аз единствения който беше до тебе когато се губеше във собствените си мъки, не ти ли показах аз, красивата страна на тоя мой свят, а?!

............................Вятър, и то какъв, покрив на 15 етажен блок, гледката беше смразяваща, мизерията на квартал 06 и най перфектният залез на света, в небето се носеха думи, римуваха се, бяха красиви никога не бяха излизали от устата му, на тоя покрив стояха Пружината и Мими ръка за ръка, и държаха по чаша вино............

- Не благодаря, не искам нищо общо с теб......
- Ще съжаляваш, но благодаря за най-красивите 5 месеца в живота ми, дано да ти се подреди живота.........."

-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕххххххххххооооооооооооооооооооо, земята вика планета Wu Tang Clan.....
- Никъде не бях, Михаела, никъде- Пружината сведе, поглед- Както и сега......Еми ок, аз мисля да ви оставя.......Между другото, имате какво да си казвате- с многозначителен и доста мрачен поглед, рапърът си сложи качулката и тръгна към познати места.
Загуби се в тъмата и не се появи повече, не се върна.

БАМ БАМ БАМ, на вратата се млатеше....
- Ей са бе, чекай...... - Джемето си лежеше и се чудеше кой е тоа дебил който му млати по вратата, отвори....
- Джемеееее.......
- Пружиноооооооо
- Копеле още си син.
- Споко, беше прав.
- Дай некви марули....
- Приготвил съм ти, нишо не ми дължиш.
- Хуу - това беше неестествено държание от страна на рапърът, защото той винаги си изчистваше сметките, но тоя път той нямаше принципи, той не беше той, най накрая го беше изгубил, всичкото. Сега е сянка...
Пресече улицата, влезе във входа на блок, качи се в асансиора и на 15-тия етаж от там на покрива, сви, запали и седна на парапета, гледайки същата гледка, но нощна, грозна, страшна... беше сам...... погледна надолу.......не му пукаше, но не скочи, искаше му се, но беше по-силен от това. Стоя там цяла, нощ.
Дръъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъън, телефона му звънна, беше сутрин. Вдигна.
*Ало, Джони е, къде си бе човек, кво става ?!?!?!?!?!!?!?!?!?*

...................................................................................................... Продължете ме, вие, тряа да съживиме темата!

След като лекарят каза на другите да си отидат и да оставят Thug да си почива и възстановява, сега той лежеше на болничното легло и в главата му нахлуваха хиляди мисли. Взе дневника, намести се така, че да не го боли и започна да пише, на фона на звуците от сипещия се навън дъжд:

Съдбата ме върна обратно. Но защо? Аз не го исках. Сега съм тук, отново сам. Защо въобще съм тук? Какво правя тук? Кой съм аз?
Погледна луната която му изглеждаше толкова студена, че го побиха тръпки. Прииска му се да е вън и просто да тича нанякаде, без значение къде. После погледна кракъ си на който имаше 2 дупки от куршуми.. Явно скоро нямаше да тича. Наведе глава и продължи да пише..

Сълзите могат да потечат когато си поискат. Окото ми никога не знае кога това ще се случи. Ето както сега. Небето плаче, аз плача с него. Болката, белезите, срама - тези неща никога няма да ме оставят намира. Защо ме върнаха тук? Та аз отивах на по-добро място, носих се към вечноста. Мислят си че след всичко което направих, ще живея добре ли? Та аз сигурно ще лежа в затвора цял живот. И сега вместо да летя свободно из небесата, ще бъда заключен в шибана килия.. дали ще видя някога пак слънцето?..
Той погледна мрачното небе. Не му се пишеше вече в дневника. Остави го. Беше ожаднял адски много и натисна едно бутонче до леглото му. След секунди на вратата се появи медицинската сестра. Явно беше стажантка. Косата и бе сплетена, имаше и обеца на носа. Thug направо онемя, когато тя влезе и го попита:
- Какво има? - тя му се усмихна - Всичко наред ли е?
- Ами, ъ-ъ-ъ, - започна да срича - то аз ъ -ъ-ъ ъмии. Да аз малко съм жаден.
- Оо, а аз имам нужда от кафе. - и тя се прозя, слагайки рака пред лицето си.
- По дяволите, колко си сладка - каза Thug, но по скоро на себе си, защото беше адски тихо.
- Какво каза?
- Ааа, ъми ъ-ъ-ъ, казах, че не ми се спи, ако може и на мен едно ъъ кафе?
- Ше може!
Сестрата, която се казваше Ани, излязе от стаята и след малко се върна с две чаши горещо експресо. Подаде едната на рапара, но той ръцете му толкова трепереха, че не можа да го хване и го изля върхо себе си.
- О, боже - завайка се тя - аз, извинявай, не беше нарочно.
- Аз си бях виновен.
Thug едвам сдържаше сълзите си, така му пареше на оная работа, че му идеше да закрещи от болка. Така и направи. Тя го погледна въпросително. Той също я погледна и внезапно разбра, че си е сложил неволно ръката - там къдет го пареше?
- Болиии. - каза и той и се усмихна. Беше почервенял от болка и срам
- А така боли ли? - и тя се наведе до него, прошепвайки му в ухото - Искаш ли да го направим? Тук. Сега.
- Ами, ъъ аз ъъ такова..
- Никога не си го правил до сега? - засмя се. Явно това я забавляваше.
- Да! Не съм!
- Лесно е. Само се отпусни.. - и тя легна до него в леглото..

Леле, Лууз_Кенън, ужас, ще ме бият

Дъждът мокреше якето му и пръскаше по очилата на Ахил, докато той вървеше из уличките на Форумово. Разговорът с Михаела не излизаше от главата му. Отношенията му с нея, ако изобщо все още имаше такива, съвсем се бяха объркали. А това трябваше да се оправи... Наистина беше адски влюбен в нея.
... Дотолкова ли, че започваше да получава халюцинации? Боооже Господи... Не, наистина я виждаше.
- Преследваш ли ме? - не, не беше халюцинация - Защо ходиш след мен?
- О, не. - възрази той. - Изобщо нямам такива намерения. Всъщност изобщо не виждам къде вървя.
- Оу, горкичкият... - отровната нотка в гласа й не отсъстваше и този път - Само не ми се депресирай.
Той се подсмя.
- Впрочем нали не си говорехме?
- А, да.
Двамата вървяха бавно - непонятно защо в една и съща посока - когато от една пряка вляво изскочиха трима пияни чалгари и се нахвърлиха върху момичето с псувни.
Нещо се отприщи вътре в Мирмидонски, първична ярост, каквато никога не беше изпитвал. Изрева нещо - сам не разбра какво - и се вкопчи във врата на пияницата, който вече се беше надвесил над Михаела. Впрегна цялата си сила и го отхвърли назад. Двамата други замахнаха тромаво, бяха дебели мъжаги, но алкохолът си казваше думата за бързината и грацията на движенията им. Ахил успя да отклони удара на първия, заби юмрук в гръкляна му, а после изрита другия с коляно между краката. Кастрираният фешън изписка като Азис на сцената, но удари момчето в гърдите. Мирмидонецът политна, но успя да запази равновесие. Изръмжа и нанесе тупаник в дебелото шкембе на противника си, след което се обърна към Михаела. Третият чалгаджия я беше хванал за ръцете, но тя стовари петата си върху босия му, обут в сандал крак, след което, както беше направил и гръцкият герой, го изрита в слабините. Очевидно обаче той не се впечатли. Изпсува, пусна китките й и замахна към главата й. Ахил обаче хвана ръката му и използвайки инерцията му, с всичка сила го дръпна наляво. Момичето изрита пияницата отзад, а в това време другите двама скочиха към дългокосия й съученик.
- Хахахаха - тържествуващо се озъби единият, вадейки пеперудка. - Ти май не знаеш какво те чака.
В този момент нечий юмрук се стовари в ръката на изрусеното прасе и ножът издрънча на земята. Ахил видя познат силует - Пружината. Мислено му благодари, след което кокалчето на средния му пръст се срещна много отблизо с носа на Блейд-чалгара. Блъсна другия с тяло и отиде да помага на Михаела отново да откопчи третия от себе си.
Заедно с Асен наритаха шкембестите мъжаги, след което Мирмидонски отиде при момичето. Тя дишаше тежко, пияницата я беше повалил на земята с удар в корема, изкарвайки й въздуха. Ахил й протегна ръка и й помогна да се изправи.
- Добре ли си?
Тя си пое дъх на пресекулки. Беше едновременно уплашена и бясна.
- Да - отвърна. - Мерси - каза, след което отправи изненадан поглед към рапъра, който междувременно беше съблякъл пребитите голи и ги беше вързал на три лампи на улицата - с какво, не беше ясно. - Ти къде беше изчезнал след купона?...
Пружината обаче явно се беше отнесъл някъде и на я чуваше.
- Ееееееееехоооооооо, Земята вика планета Wu Tang Clan...
- А, никъде не бях, Михаела - сепна се той - Никъде. Както и сега... Окей, аз мисля да ви оставям - погледна ги многозначително - Между другото, имате какво да си кажете. - добави и изчезна в мрака.
- Чао, Пружина - провикна се Ахил - И мерси, братле...

***

Не знаеше колко време бяха вървяли, но по пътя никой от тях не беше произнесъл и звук.
- Мерси, че ме изпрати до нас - каза внезапно Михаела.
Гръцкият герой сведе поглед и видя, че момичето още държи ръката му.
- Слушай - проговори тя - Наистина ти благодаря... Сега знам, че наистина държиш на мен.
Той я погледна.
- И само така ли успях да ти го докажа? - попита с нещо средно между горчивина и ирония. - С бой?
- Не, но... - тя прехапа устна и сведе очи - Можеше да пострадаш...
- Иначе ти щеше да пострадаш - мрачно отбеляза той.
Тя го стисна още по-силно за ръката и го накара да се обърне към нея.
- Виж - Държах се глупаво, и те моля да ми го простиш... Наистина.
- Не ти се сърдя, но... слушай, мисля, че трябва да стоя далеч от теб, поне засега.
- Защо реши така? - попита тя и се вгледа в лицето му.
- Знаеш, че имам чувства към теб... не мога да рискувам и да прецакам отношенията ни още веднъж...
Тя пусна ръката му и го хвана за раменете.
- Осъзна ли какво каза току-що? Добре, страх ли те е от нещо?
- Да, страхувам се - меко каза Ахил. - От себе си.
- Може би си прав - отвърна момичето. - Може би наистина трябва да спазваме дистанция... поне докато разберем какво точно изпитваме и какво искаме един от друг.
След това го прегърна.
- Благодаря ти - промълви тихо. - За всичко.
- Съжалявам - отговори той - Съжалявам, че така се получава...
- Аз също - каза тя и го пусна. - Чао.
Трудно му беше да откъсне влюбения си поглед от очите й, но го направи и леко сведе глава.
- Чао - прошепна само.
Михаела отключи вратата на блока и влезе, оставяйки го сам в тъмната ноемврийска нощ.

П.П. Рофлмао, представям си на другия ден в пресата: "Голи дебелаци вързани на лампи"

ЕДИТ: Айде де, продължете ме.

Седеше на парапета на балкона и бавно изпускаше димът през устата си. Навън би било непрогледно тъмно ако не беше галещата светлина на пълнолунието. Беше студено и Джони беше настръхнал, леко треперейки но умът му не отбелязваше това чуство. Метна фаса навън и запали нова цигара придружена с трето шише Каменитца. Той не държеше много на алкохол и вече главата му лекичко се завърташе докато екзистенциални въпроси се мъдреха из главата му. Беше му писнало да бъде сам, беше му писнало да не намира сродна душа, искаше нещо сериозно, връзка която да е стабилна, човек който беше красив не само отвън. Мислеше че е намерил такъв човек но тя за сметка на това не му обръщаше никакво внимание и той мислеше че дори не предполага за неговите чуства. И при все това тя не знаеше почти нищо за него а той почти всичко. Бяха му писнали страшно много неща, други му бяха вече безразлични. Нямаше идея как да продължи и какво да направи, тайно се надяваше че с времето ще знае. Тhug беше направил пълна лудост в училището и сега беше в болница. Първо Пепи после и той... Интересно му беше колко голямо е било тяхното отчаяние че да предприемат подобно нещо, интересно му беше колко голям беше и неговият праг и кога щеше да го прекрачи, интересно му беше какво изпитваш и чустваш в този момент. Можеше само да гадае, а можеше и да узнае скоро. Всичко с времето си. Пое силна дръпка от цигарата което го накара да закашля. Глътна малко от бирата и слезе от парапета сядайки на стола на балкона. Започна да се отпуска бавно. Отпи още една глътка. Шишето се изплъзна от пръстите му и започна да се търкаля по пода, най накрая успя да заспи. След няколко часа се събуди от студа, още му беше замаяно но мислено се поздрави, най накрая беше успял да поспи малко. Погледна часовника, показваше 5 сутринта. Имаше още няколко часа до училище ако такова изобщо имаше след инцидентите. Тя отново се прокрадна в съзнанието му и зениците му се разшириха при образът изплуващ наяве - очите и, косата меко падаща и закриваща едното, нейните устни. Изхърли тази мисъл от главата си, прозя се и взе телефона си. Беше сигурен че Пружината е някъде навън из тъмнината и реши да набере номерът му. След около 30 минути той излезна и намирайки Пружината двамата изчезнаха заедно в мрака. Две белязани души танцуваха под отблясъците на луната.

СРЕДНОЩНА ГАВРА СЛЕД ПОБОЙ
ГОЛИ ВЪРЗАНИ НА ЛАМПИ

Заглавието, изписано с огромни черни букви на първата страница на "Форум" се наби в очите на Ахил, докато той се разхождаше из центъра на града, наслаждавайки се (дали?) на циганското лято. След снощния дъжд на синьото небе не се мяркаше нито едно облаче.
- Добър ден, един "Форум" - подаде той на лелката от павилиона 50 стотинки и взе вестника. Краката му омекнаха, докато четеше статията и той седна на една пейка до фонтана в централния площад на града. Очите му се стралкаха из текста, четеше ред през ред. Тлъстите чалгари, които вчера се бяха опитали да извършат нещо толкова гнусно (Ахил даже отказваше да мисли за това), мазно надничаха от големи снимки до статията. Поне бяха насинени, зарадва се момчето, но радостта му се изпари, когато стигна до края на материала:

"Неизвестни са нанесли побой на трима мъже снощи на улица "Хамелеон Форумски" във Форумово. След това ги съблекли по Адамово облекло и ги завързали на три улични лампи. Жертвите разказаха, че нападателите били две момчета и момиче, които крещели нецензурни изрази към тях, след което им се нахвърлили с юмруци и ритници. Те обаче не са сигурни в показанията си, защото са били почерпени. Детската престъпност е достигнала безпрецедентно ниво, коментира инцидента кметът Админ Админов. Спред него биячите трябва да бъдат открити и да им бъде наложено съответното наказание, но все пак то да бъде съобразено с възрастта им. По случая е образувано дознание."

Идеше му да се разпсува насред площада, а паниката го обхващаше все по-неумолимо. Разумът му се замъгли. Е сега вече всичко се прецака. Издирваха ги, а ония прасета несъмнено имаха още такива прасешки приятели... Сега него и Пружината сигурно ги чакаше як бой... В този момент сякаш светкавица прониза ума му. Да мрат в кофите той и Пружината, ами тя? Михаела определено щеше да бъде най-прецакана от всичко. Освен ако...
Уф, деба. Училището беше затворено заради дивотията на Тhug (в момента Ахил беше прекалено ядосан, за да го нарече по друг начин), а той нямаше телефона на Асен. Кой го имаше?... Айде, ще звънне на Джони.
- Ало, Джонка, задрасти. Абе... да имаш номера на Пружината? Трябва да говоря с него.
- Ами той е тука с мене, в Токса сме. Да ти го дам ли? - предложи пънкарят.
- Да...
- Ахиле, здрасти.
- Пружинец, трябва да ти каже нещо много спешно, брат. За снощи. Идвам към вас. - Той затвори и се запъти към кафенето, където се намираха Джони и рапърът.

***

- Якооооо... - беше коментарът на Асен, когато прочете статията.
Джони изпсува.
- Мен повече друго ме притеснява... - отрони Ахил.
- Да, тя е момиче - усети Пружината какво има предвид съученикът му. - Ще трябва да я пазим...
- Тия копелета са казали, че се съмняват в показанията си - вметна Мирмидонски. - Или са големи ламери, или нещо шикалкавят...
- Така или иначе - каза Джони - трябва да решим какво ще правим...
- Джонка - прекъсна го Ахил - Ти нямаш нищо общо...
- Напротив, имам - възрази пънкарят - Вие сте ми приятели. Я си представете, че следващия път не са пияни.
- Мисля, че трябва да направим и друго... - намеси се Пружината. - Вижте, вуйчо ми е полицейски инспектор, ще подадем жалба...
- Значи трябва да говорим с Михаела. - отвърна гръцкият герой. - Така де, предполагам имаш предвид обвинение в опит за изнасилване.
- А и трябва да се пазим, и най-вече нея да пазим от тия свине - допълни Асен.

***

- Здрасти...
- Нали... нали щяхме да пазим дистанция? - гласът на Михаела звучеше изненадано.
- Да, но... - стомахът на Ахил се сви, но той се овладя. - Трябва да говорим...
- Слушай, изясни си чувствата към мен и не ми се обаждай през един час.
- Всъщност това, което ще ти казвам, не засяга чувствата ми. - тонът му беше сериозен, даже мрачен.
- А тогава?
- Това, което стана вчера. Виж, ония идиоти са намерени от полицията и сега нас ни издирват... включително и теб.
- Аз мислех да подавам жалба... - започна тя.
- Ами с Пружината обсъдихме нещо подобно... но все пак ако някой ще подава жалба, това трябва да си ти.
- Да, и аз говорих с нашите... ОК, къде ще се видим?
- Където ти е удобно - отговори Ахил. - Виж, не си длъжна, все пак...
- Но и аз мисля, че така е по-добре - прекъсна го тя. - Добре, в 4 и половина пред даскало ще те чакам, става ли?
- Да. И още нещо - каза Мирмидонски - Пази се... Всъщност искаш ли да те взема от вас?
- Ами... - тя се поколеба - да, вземи ме. Наистина - гласът й потрепери - наистина ме е страх.
- Добре... - отвърна Ахил - В 4 и половина ще те взема от вас и ще говорим с Джони и Пружината.
- Джо... - започна момичето, но млъкна. - Добре, после ще говорим. Чао.
"Imate 10.98 lv. ostatuk ot vashia kredit" - пристигна сервизното съобщение до телефона на Ахил. Той се вгледа в екрана. Не, не трябваше да проявява чувствата си. Беше влюбен в нея, но не биваше да се оставя това да ръководи действията му.
Трябваше да се погрижи за нея като приятел.

П.П. Извинявайте, че пиша толкова често, ама ми се пише.

Еми пиши, то ако не сме тука ние, няколкото човека, които потдържат тази тема, то "Форумово" ще се разпадне.. така че когато ти идва музата сядай и пиши..

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

На сутринта медицинската сестра го събуди. Носеше му хапчетата, който трябваше да пие на
всеки 12 часа. Тя го погледна, усмихна му се и заговори:
- Представям си, че в момента се чувстваш почти като Алиса, когато пада в заешката дупка.
- Може да се каже.
- Виждам го в очите ти. Имаш погледа на човек, който приема това, което виждa ..защото очаква
да се събуди. По ирония на съдбата, това не е далеч от истината.
Вярваш ли в съдбата, Thug?
- Не.
- Защо не?
- Не ми харесва идеята друг да контролира живота ми - отговори й рапарът.
Thug бе размишлявал над живота си цялата нощ и такмо бе заспал, когато тя дойде да го
събуди. Мислеше си какво ли ще стане сега с него. След като се възстанови и го изпишат от
болницата, ще следва процес срещу необмислените му действия, който дори самия той не можа
да си обясни. Добре, че поне никой от простреляните от него не беше умрял и сега само можеха
да го съдят за опит за убииство. Момчето погледна сестрата, която продължаваше да говори:
- Знам точно какво имаш предвид. Нека ти разкажа защо си тук. Ти си тук, защото знаеш нещо.
Нещо, което не можеш да обясниш. Но го усещаш. Усещал си го цял живот: "Има нещо нередно в
този свят". Не знаеш какво, но това се е забило като треска в мозъка ти и те побърква.Точно
това чувство те доведе при мен. Знаеш ли за какво говоря?
- "Матрицата"? - попита той.
- Искаш ли да знаеш какво е това? Матрицата е навсякъде. Тя е всичко около нас. Дори сега, в
тази стая. Виждаш я през прозореца си или когато включиш телевизора. Усещаш я, като отидеш
на работа, като отидеш на църква или докато си плащаш данъците. Тя е светът, поставен пред
очите ти, за да те заслепи от истината.
- Каква истина?
- Че ти си роб. И като всеки друг, ти си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш,
вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание. За съжаление, Матрицата не може да бъде
обяснена на никого. Tрябва да я видиш сам. Тук е последният ти шанс. След това няма връщане
назад - и тя бръкна в джобовете на мантата си. Сега държеше две хапчета, синьо в лявата си
длан и червено в дясната. Подаде ги към него и продължи да говори.. - Ако вземеш синьото
хапче, историята приключва. Събуждаш се в леглото си и вярваш каквото си поискаш. Ако
вземеш червеното хапче, оставаш в Страната на чудесата и аз ще ти покажа колко е дълбока
заешката дупка. Но запомни, предлагам ти само истината. Нищо повече.
Thug се протегна, всичко това му беше толкова познато, сякаш получаваше дежавю. Взе
червеното хапче и го сложи върху езика си, после отпи от бутилката с минерална вода. В
началото не почувства нищо, но после започна да губи съзнание, лека-полека се онасяше..
Внезапно се сепна, защото тя отново заговори:
- Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него?
Как ще направиш разлика между съня и реалния свят?
- Не може да бъде.
- Да бъде какво? "Реалност" ли? - и тя му се усмихна. Прекрасна усмивка.. точно тогава той
загуби съзнание...

- Ехооо, събуди се - побутваше го Ани. - Време е да ти измерим температурата.
Thug я погледна въпросително. Явно всичко което беше преживял бе просто един сън. Тя
носеше и още нещо, освен термометъра. Весник. Днешния весник.
- Йоу, може ли да го прегледам после? - попита той, посочвайки в."Форум"
- А не мислиш ли, че трябва да поговорим за нас? - скара му се тя. - Все пак това вчера беше
нещо. А и ти се справи много по-добре от мъжете с който до сега съм била.
- Ами ъъ - Thug пак се изчервяваше. Мразеше тази черта в харектера си. Не беше от
срамежливите, но понякога го хващаше срам в отделни моменти. Моменти като този.
- Хей глупаче - наведе се тя и го целуна. - Ти си още дете. Знам. Не говоря за сериозна връзка,
но можа от време на време да се виждаме.
- А аз искам сериозна! - каза той твърдо. - Не съм толкова малък, за колкото ме мислиш. Ше ти
покажа за кво говора, само ми дай няколко седмици и ше ти докажа, че съм сериозен.
- Добре господине - смееше се Ани. - А сега сигурно господина ще иска да прегледа прегледа на
печата. Заповядайте! - и тя му подаде весника, без дори за миг да спре кикота си, който вече чак
я задушавашем защото не можеше да си поеме въздух.
Тя излезе от стаята. Thug се загледа в главната новина "СРЕДНОЩНА ГАВРА СЛЕД ПОБОЙ
ГОЛИ ВЪРЗАНИ НА ЛАМПИ". Четеше статията с интерес.. "Неизвестни са нанесли побой на трима
мъже снощи на улица "Хамелеон Форумски" във Форумово. След това ги съблекли по Адамово
облекло и ги завързали на три улични лампи..." Дочитайки всичко, той озна, че нападателите са
деца.. "Ахахаа, колко яко" помисли си той. После мина на втора страница. Там прочете за
стачкуващите учители, бунтуващи се на ниските заплати и незначителните мерките за
безопасност, които се прилагаха в училищата, явно след постъпката му, всичко се бе
променило...

Следобед стана време за свиждане и рапарът с нетърпение очакваше да види приятелите си.
Чака ги доста време докато се появят, накрая дойдоха само Пружината, Ахил и Джони.
- По-добре ли си копеле? - попита го Пружината, когато видя, че брат му сияе от щастие.
- Пфф, леле ако знаеш кво ми се случи тая нощ. - заразправя Thug на брат си, но така, че и
другите двама да могат да чучт историиката му. - Спах с медицинската сестра. Беше невероятно,
мамка му, вече няма да ме базикат, че съм девствен.
И тримата го зяпнаха. Пръв обаче заговори Джони:
- Абе от каде тоя късмет. Не стига, че изпозастреля полвината училище, а сега получаваш като
бонус сестрата в болницата. Ахаха..
- А четохте ли днешния весник? - попита ги Thug, сещайки се за статията. - Някви деца
нападнали, трима пияни чалгара, пребили ги, накарали ги да се разсаблечат и ги вързали на
стълбовете на нощните лампи.
Ахил и Пружината се спогледаха и избухнаха в смях..
- Всъщност - каза Пружината, - те първи ни нападнаха.
Следобедът на Thug мина повече от перфектно. Разказаха му за случката с тримата пияни
олигофрена. Посмяха се. Даже Thug им разказа саня си.. Накрая времето за свиждане приключи
и рапара остана отново сам. Всъщност нямаше да е сам за дълго, защото Ани отново щеше да е
нощна смяна..

-Джони, Ахиле, кво ще правиме са бе, някой някви планове има ли, щото аз ше се побъркам, не сме виновни, издирват ни, брат ми праи тъпотии, направо.........
В тоя момент трите момчета се разминаха с една от сестрите в болницата.....
-Анелио, кво правиш тука, да не работиш тук? - Пружината се очуди при срещата с братовчедката на бившата си.
- ООоооо Пружиноооооо, кво става, да работя тука, тва брат ти ли е.....? - Асен се обърна и видя брат си да стои на вратата на стаята зяпнал.
Thug беше адски очуден, сестрата с която беше спал се познава с брат му, доста странно му се стори.
-Да брат ми е...... - наведе се и прошепна в ухото на момичето - *Внимаай кво ше му причиниш и не повтаряй на братовчедка си постъпката....
- Спкойно, аз не съм Мария...... - Ани изглеждаше притеснена.
- Иначе знаеш какво ще се случи на брат ти ей.....и без това е на нестабилна почва и освен мене и Джемето му е набрал....
- Добре, спокоййййййййнооооооооооо- Ани му намигна- айде чао момчета ще се видим пак утре.
- Чао и внимавай......

-Абе Пружина за кво говореше на тая? - Джони Ахил и Асен бяха излязли от болницата и разговаряха.
-Ми, батка, аз ходех на тая с братовчедка и не ми се говори за тва........Обаче на тая Ани брат и е задлъжнял,ама много яко на мене и на един дилър, на мене за услуги и за помощ на оня за някви бонбонки и съм му казал нещо с неговата фамилия стане ли кофти, ще яде боя, ама много здрав бой........
-Абе братле, кви са тия филми покрай вас със брат ти, странно ми е - Ахил гледаше доста странно рапъра.
- Ми братле като растеш накриво, всичко малко по малко се изкривява, не ги искам тия неща ама не мога да ги избегна, някой път ще ти разправям подробно.
- А тая дет те е зарезала, толкова ли е била важна за тебе?- Джони задаваше въпрос след въпрос- В смисал бива ли за една женска да си унищожаваш живота....
- Да и плюс тва, копеле, живота е пред нас, тряа да се поуспокоиш....не мислиш ли? - Ахил го гледаше втренчено в очите.
- Бате, прав си ама кво да се прави, такъв е живота, за някои тежък, за други лек, за трети има от всичко по малко........
Телефона на Джони иззвъня, след кратък разговор, пънкара се обърна към 2-те момчета и им каза:
- Пичове трябва да разпуснеме, а на тебе Пружино ти трябва някоя женска, за тва тая вечер отиваме на купон в един приятел, яко пиене, яко музика, яко жени и се яки хора, навити ли сте?
- ЧЕ КАК?! - в един глас казаха момчетата.
- Навит съм аз ама трябва да свърша малко работа, ще се видиме в парка на наща пейка след 2 часа.....ае момчета.....

Рапърът вървеше по калната мокра улица и мислеше, за пръв път чувставаше непознати хора, малко по-близки от средностатистически познати и взе решение......От тая вечер е друг човек. Влезе си вкъщи седна на стола и започна да разглежда снимки, стари и не толкова стари, препрочиташе лирики написани под опиянението на любов, думата която сега мразеше и в която не вярваше, после се изкъпа, наду музиката ама зверски, трябваше да си събере ума, час и половина стоеше в една позиция и не мърдаше, мислеше, размиляваше.....
- Ще се понапия, ще си намера некоя мацка ще отпусна, утре ще ходя да говоря с вуйчо ми и така.....-Момчето си говореше само. Беше станало време да тръгва и си взе 1 маркер, някакви пари, телефона, ключовете и хлопна вратата, беше тъмно и той потъна в мрака на улиците, пак сред ония клошари помияри, слушаше на мп3-ката си Jedi Mind Tricks - Razorblde Salvation и беше стигнал до парка по-рано с 15 минути, седна да чака другите и извади тетрадката си и химикал и се отдаде на старо занимание, писането, беше забравил какво опиянение му носеше.......
Чу стъпки......

Сиво. Надвисналите облаци, безспирният дъжд, асфалтът, дърветата без листа, празният двор, баскетболните кошове, улицата... вичко беше сиво. Тъмносиво, светлосиво, красиво и спокойно и в същото време тъжно, самотно и дори грозно. Вятърът забиваше капките в стъклото на прозореца, огъваше брезите и подхвърляше малкото останали, изсъхнали и спаружени листа. Някъде далеч, на хоризонта, блесна синя мълния, необичайна гледка през ноември. Есенните бури във Форумово бяха рядкост.
Но не беше толкова необичайна друга буря, която бушуваше зад прозореца, зад челото, опряно на студеното стъкло, зад епидермиса, дермата, периоста, гъбестата кост и мозъчните обвивки на едно човешко същество, което стоеше само в коридора, само сякаш в целия свят.
Ахил невиждащо се взираше през нашареното от капките стъкло над сградите, далеч към забуления от мъгла център на града. Безпокойството му растеше с всяка секунда, а напрежението го разкъсваше отвътре. Той отлепи чело от прозореца и започна да обикаля из стаята като лъв в клетка, но дори това не му помогна да подреди бушуващите си мисли.


- Вуйчо ми е полицейски инспектор, ще ни измъкне от тая ситуация - заяви Пружината и дръпна от цигарата си. - Ще намери доказателства и нас ще ни оправдаят.
- Сигурен ли си? - вдигна вежди Мирмидонски и погледна към Михаела. - Ами ти?
- Аз ще подам жалба, това е ясно. Говорихме и с нашите, и те така ме посъветваха.
- И сега в момента единственото, което можем да направим, е да дадем показания?
- Ами вуйчо ми така каза... - изпусна дима Асен. - Обаче трябва първо да ги убедят, че са били пияни.

Тримата не се бяха виждали вече две седмици. На Ахил му бяха спрели нета, мързеше го да си презарежда телефона и затова до края на учителската стачка той остана в неведение относно другите двама. Чак сега щеше да разбере.
Търкаше подметките си в пода вече половин час, когато вратата най-после се отвори. Момичето, което влезе, свали чадъра си, сгъна го, остави го на закачалката и се обърна към него.
- Здрасти, Ахиле - прозвуча гласът й, при което стомахът на момчето се сви на топка.
- З-здравей... - отрони той, несигурен в очакванията си. - Какво...
Невидимата ръка, стискаща гърлото му, се отпусна, когато по устните на момичето заигра усмивка.
- Ами... снеха ни обвиненията, аз подадох жалба... Извинявай, че не ти се обадих - каза тя.
- Олекна ми... - отвърна Ахил и също колебливо се усмихна. - Аз трябва да ти се извинявам, че не потърсих нито тебе, нито Пружината...
Михаела се приближи към него и го прегърна.
- Благодаря ти пак - каза, след което леко се отблъсна от него - Слушай, аз... мислих за нас и отношенията ни...
- Аз също не съм спирал да мисля за това... - понечи да продължи, но докато говореше, ръцете й се плъзнаха от раменете към врата му, лицето й се приближи до неговото и преди да осъзнае какво става, той усети нежния допир на устните й до своите. Затвори очи, обгърна кръста й и започна все по-страстно да отвръща на целувката, докато напълно изгуби представа за сивия свят наоколо.

П.П. Алеле, какви глупости съм писал снощи в 1...

Е не са глупости бе човек, само дето не си ги вързал накрая с мойто, между другото сега се сетих за паролата на стария ми акаунт, аз съм Луус Кенън.

Ае с тая "мълния през ноември" имам чувството, че призовах бурята, която започна един час след това в София...

П.П. Който има муза, да пише.

Тезейчо нещо го пренебрагнахте
Айде, утре ще постна нещо, сега ме мързи

Рейзър, давай, че искам да причиня неприятности на Ахилчо.

Е па причини му, па после колегата ше дойде да му оттърве задните части