Айде бе nhaz'ul, alcatraz, да съживим малко тази тема

Еми аз чакам някой да напише нещо и тогава ще пиша с Маргина

ми пич виж предната страница последния коментар е мойта история
а пък ти трябва по някакъв начин да "влезеш" във Форумово
айде постарай се и давай с възраждането на темата

делийт!

Искаш другите да пишат реалистично, а ти сам не го правиш. Как според теб ще се държи тоя клас, че и цялото даскало след смъртта на Thug?
П.П. А, и новият е Тезей, не Тирезий

ЕДИТ: Тъг е жив.

ми героя ми е такъв нещастник че другите му се струват големи щастливци
сериозно ся, аз не съм описвал държанието, разговорите и т.н. само си описах героя...
Edit айде бе назул нал имаше муза напиши нещо там

- Днес, на 8 ноември 2007 година, става едно исторически събитие. България се присъедини...
Гласът на Георги Първанов гърмеше от телевизора в хола на апартамента на Джони. Патетичните словоизлияния на президента сякаш бяха единственото, което в момента интересуваше дългокосото момче, което седеше пред електрическия уред и наблюдаваше как държавният глава суетно се фръцка пред камерите, докато говори. Но така ли беше...
- Ей - прекъсна го весел (прекалено весел) момичешки глас. - Политико, на купон си!
Ахил вдигна глава.
- Я виж кой дойде - изкоментира той с тона на граф Дракула. - Да не ти е домъчняло за мен?
За момент се отнесе към събитията няколко часа по-рано, и към нещата, които с Михаела си бяха наговорили.
- Виж какво, това е максимално гадно от твоя страна. Каниш ме тук на купон, опитваш се да се натискаш с мен, а след това искаш да ме скараш с приятеката ми.
- Глупости - отвърна той. - Няма такова нещо и никога не е имало. Как мислиш, каква ми е ползата от това да те скарам с Никол?
- Откъде да знам, ти ми кажи...
- Ами ето, казвам ти. Никаква. Просто беше тъпо от нейна страна да...
- Пак ли почваш? Ти, гадно малко интригантско копеленце, да не си посмял да се доближиш повече до мен!
- О, какъв драматизъм! - избълва Ахил струя чист сарказъм. - Е, разбира се, щом не искаш, няма.
Хъм, беше се опитал да я защити от критиката на приятелката й (ако изобщо можеш да наречеш приятел човек, когото познаваш от два месеца), и то съвсем по мъжки, с достойнство. Никол наистина се бе държала глупаво. А сега Михаела го наричаше интригант... Тук имаше нещо гнило. Е, ще й мине, реши гръцкият герой, но нека да си носи последствията...
Хм, сега очевидно беше пияна, или поне така издаваше блясъкът в очите й. Както и да е, сега той нямаше намерение да отстъпва, нито да й прощава.
- О, да, домъчня ми - проточи тя (определено не беше трезвена, да.) - Ммммм, искаш ли да се усамотим някъде? У нас например?
- Бих отказал - хладно отклони той, въпреки, че щеше да получи микроинфаркт.
Бързо. Тя започваше да стяга хватката. Още няколко секунди така и Ахил нямаше да има нищо против да се усамотят... а това не биваше да става. Не сега. В този момент видя изход и реши да използва типично женски похват, за да се измъкне от ситуацията.
- Би ли ме извинла за момент?
- Оуф, добре... ама ела пак...
Той се запъти към момчето, което стоеше в коридора.
- Охохооооо, Тезее, къде си бе? К'во правиш тука?
- Как си бе, Ахиле? Какво търсиш в "Свети Ледник", нали щеше с история да кандидатстваш?
- Абе щях, ама искаха и литература, а аз си бях рекъл, че с литература не ща да се занимавам. Ти как попадна тука?
- Ами преместих се... Я кажи да знаеш за някой от стария ни клас нещо... Язон, Хектор...
- Не, само Медея още я мяркам, нали ми е от квартала... ама е станала ебати фиешънката. Хубавата Елена и тя.
Двамата с Тезей още дълго разговаряха и часовете до дванайсет неусетно минаха...
А през тези часове и двамата не останаха, естествено, без да са изпили нищо, но бяха все още адекватни. По някое време Ахил усети, че трябва да си тръгва. Влезе в къщата да си вземе якето, но там го нападна една брюнетка... нападна го с устни. Не просто една брюнетка. Беше Михаела.
Ахил усети в устата си вкус на спирт, но това не го спря, обгърна кръста й и започна да отвръща на целув...
"Какво правя, деба?"
Мирмидонски се опомни и я отблъсна от себе си. После я огледа критично.
- Ти имаш нужда да си легнеш.

***

- Ммм... К-какво...? Къде съм?
- Е съжалявам, наложи се да преспиш у Джони - сепна я момчешки глас.
Погледът на Михаела се избистри и тя видя, че се намира на дивана във всекидневната на Джони, а на фотьойла до нея седеше Ахил, по-мрачен от всякога.
Спомените от миналата нощ идваха на проблясъци. Ръцете й около врата на Ахил, устните му да нейните, как той почти я занася на дивана... по-натам не можеше да си спомни. Какво бяха правили? Само от мисълта й се доповръща...
- Спал си с мен?! - попита отвратено, докато се надигаше на лакти.
- Ако трябва да сме точни, не спах - отвърна той ледено.
- Добре, не увъртай. Била съм пияна и сме го направили.
- Не.
- А какво тогава?
- Да кажем, че беше пила прекалено много, за да се прибереш, затова те оставих да спиш тук, с разрешението на Джони естествено. Аз останах, за да те наглеждам.
- А защо ме целуна? - недоумяваше тя.
- Не аз. Ти ме целуна. Смяташ ли, че след тия неща, дето си ги наговорихме, аз ще тръгна да...
- Сърдиш ли ми се?
- Ами сърдя ти се, да. Не ми е приятно да ме обвиняват в интриги.
- Слушай, не знам защо го казах... Моля те, прости ми го...
- Не, просто се чудя откъде ти се пръкна в главата, че аз мога да...
... В този момент от телефона му зазвуча Рамщайн.
- Ало, Мая? Да? ... КАКВО? Не!... Не е възможно! ...Да, да. Идваме веднага.
- Какво има? - разтревожи се и Михаела.
- Тъг... не, не мога да повярвам... застреляли са го...
- МОЛЯ? - очите й се разшириха - Къде? Кой?
- В даскало... Полицията... Застрелял директора и те го... Мая поне така ми каза...
- И сега какво...?
- Отиваме в районното. Целият клас. Трябва да даване показания за Тъг.
- А Джони?
- Ти излизай, аз ще го викна...
След пет минути Ахил, брюнетката и пънкарят вървяха към районното. И тримата се надяваха всичко да е сън...

След смъртта та Thug училището бе затворено за три дни.Психиатърите забраниха на Пепи да отиде на погребението, защото можел да изпадне в депресия. За бившето емо посещенията при тези очилати чичковци, които се случваха три пъти в седмицата, бяха доста забавно преживяване. Поне го откъсваха от мисълта за нов опит за самоубийство. Момчето смътно си спомняше този момент и за да го забрави напълно се подсктрига почти гола глава и не говореше с нокой за това си преживяване…
Трите дни изкара я къщи, но по радито бе чул, че заради увеличаващите се стачни действия на учители, може и тяхното училище да затвори. Както всяка сутрин така и днес момчето се приготви за училище и в 7.05 бе на автобусната спирка. Пътуването беше повече от обикновено, но когато лсезе видя голяма тълпата училици да се събира в училищния двор.
-Какво има Джони- попитра Пепи, когато среща своя съучиник-за какво цялата тая шумолевица
-Стачка!-засмя се пънкара-Аре аз изчезвам докато не са си променили решението
-Ок. ДАно се видим скоро
-Може. Т’ва с Thug е много преебано. Ама все пак утри сме петък човек и с тази стачка…съм на мисълта, че утре ще има купон. Ще ти звъна за повече подробности
-ОК..брат. Чао
-Аре-отвърна Джони и потегли
Пепи се мушна в тълпата, кото малко по малко се разотиваше. Наистина имаше бележка, на която пишеше, че гимназия „Св. Ледник” се включва към общата безсрочна стачка. Момчето реши вече да си тръгва, когато съзря Ахил в далечината и побегна към него
-Де си се разбързал-каза свъсено дългокосото момче, когато Пепи го достигна
-Еми…човек. Ти си ми френд голям. Баси, как мина погребението…ся видях Джони и спомена за някъв купон
-Шибано. Thug беше в затворен ковчег, слуховете гласят, че е бил на решето
-Гадно.Ъ…аз ще тръгвам. Джони, ще се обади ако има купон, ок?
-Ок?
Пепи реши, че няма повече работа и тръгна към вкъщи пеш. Мина през гаража, в който се събираха старите му приятели-емове. Беше тихо и нямаше, което принуди Пепи да не се мотае повече, а да се прибере в къщи…

- Охохооооо, Тезее, къде си бе? К'во правиш тука?
- Как си бе, Ахиле? Какво търсиш в "Свети Ледник", нали щеше с история да кандидатстваш?
- Абе щях, ама искаха и литература, а аз си бях рекъл, че с литература не ща да се занимавам. Ти как попадна тука?
- Ами преместих се... Я кажи да знаеш за някой от стария ни клас нещо... Язон, Хектор...
- Не, само Медея още я мяркам, нали ми е от квартала... ама е станала ебати фиешънката.
Двамата с Ахил още дълго разговаряха и часовете до дванайсет неусетно минаха...
А през тези часове и двамата не останаха, естествено, без да са изпили нищо, но бяха все още адекватни.По някое време Ахил взе да си тръгва и таман си вземаше якето, когато се появи някаква мацка (май че Михаела се казваше, Тезей не беше сигурен) и го заля с целувки.
"Добре се е уредил, мръсникът му с мръсник".Тезей реши да остави колегата намира и се запъти за още една бира.Не му се прибираше в квартирата, пък и купонът му харесваше.Радваше се, че Ахил го нави да дойде.По принцип не обичаше да ходи на купони, всичките тези хора и шумотевицата не му бяха по вкуса."Е, всяко правило си има изключение"-помисли си гръцкият герой и се подсмихна.
Тезей си допи бирата и реши да се присъедини към Джони и Пепи.
-Как сте бе, пичове?
-Къв си ти бе - извика Джони,но се осъзна-Ааа, верно, ти си новия.Как ти беше името?
-Абе Тервел се казвам, ама нещо не го понасям, викайте ми Тезей.
-Ей аман от древногръцки герои - възкликна Пепи, - отде извирате бе!И все с дълги коси, ще ме депресирате!
-Мълчи бе, депресант.Абе Тезее, ко си са опулил, се едно за пръв път си на купон.
-Абе такова...верно ми е за пръв път.
-Верно ли бе, ха ха.Аз отидох на първия си купон на 12 - му се изсмя Пепи.
Тезей последва примера на Джони:
-Млъкни бе, депресиран.
-Айде сега, няма да почвате с караници - разтърва ги пънка и почнаха разговор.Говориха си за стачката, за класа и още нещо...на Тезей му се прииска да беше дошъл по-рано във Форумово.
Разговаряха докато купонът свърши, към 2 часа, но на Тезей не му се прибираше.Все пак имаше стачка и не му пукаше кога ще си легне, затова се поразходи в парка, прибра се към 5 часа и си легна.

Хора, Тъг го убиват в деня след купона у Джони, аз съм писал малко ретроспективно.

ЕДИТ: Не, не го убиват.

ОК ще едитна бтв Джони няма ли да напише нещо

Малко стана объркано... doggyhustler Джони живее сам (и понякога с баба си която за партито се е изнесла) няма как майка му да е там :Р И плийз не си убивай героя :/ Стана много депресиращо вече Скоро ще си напиша часта и аз, само да ми дойде настроението. Плийз не си убивайте героите бе...

ми то май Пружината и Thug няма да участват вече

не зная, от епидемия ли, що ли, ама и на мен ми хареса да съм древногръцки герой
измислете ми някакво героично име, и ще се постарая да го опиша и някакси да го включа в разказа

Ми пич няма кво ние да ти мислим героя. Направо сам си го мисли и влизай в играта

Значи ако може аз ще почна нов герой.Видях че няма зубър а такъв съм си по природа за това почвам.Кажете бива ли.
_______________________________________________________________
ДрРрРРРррррррр будилникът на Стамен звънеше сякаш е откачил.Момчето го изключи,стана потърка очи и тръгна към банята.Изми се възможно най-бавно и се върна в стаята.Включи компютъра си и пусна Ramstein-Engel.Той слушаше всякакъв вид музика без чалга и рап.Облече си фанелка върху която отпред имаше озъбен череп в огън а отзад-А в кръг.И той не знаеше какво значи"Но щом като Блу Джони и Мая го носят сигурно е нещо яко"-помисли си той.Обу си дънки които бяха дебели колкото него.Взе си мешката сложи учебниците по география,история,химия,физика и другите.Метна я на гръб спря песента обу си кецовете и тръгна към училище като в ушите му се чуваше Iron Maiden-Kilers.Влезе в училището и се спря като гръмнат.Там имаше поне 10 нови ученика.Някакъв скин,двама thu-гове ,едно или две емота.Позачуди се малко се отправи към Блу.
-Хей Блу.Здравей.-поздрави той
-Дубру утру зубро-отговори му Блу
-Хаха хубав сарказъм.Слушай кои са онези там
-Ами скина не го познавам,онова емо е Пепи другото е някакъв смотльо,тъговете са Пружината и Thug.
-Ясно.А къде са Джони и Мая
-Ами Джонката не е дошъл а Мая май и тя
-Я чакай малко онзи там кой е-и момчето посочи Ахил
-О това е Ахил.И аз не нзам какъв е но не е скин това е якото.
-Аха мерси.Ама аре да влизаме в час че е 7-25.
-Между другото какво имаме днес.
-География,Химия,Физика,История,Психология и май Български.Ти писа ли по химия
-Оф знаеш ли колко ме боли за оценки.Да знаеш че училището е като секса-трябва да го повтаряш.
-Ха мерси за инфо то.Аре че би тоя звънец.

Абе Thug го застреляха бе...

Айде, МОЛЯ ТЕ, Доги, нека да е в болница.

Офн е съм чел последните постове.Сорка

LETS GO LETS GO...
Телефона иззвъня с обичайната сила на звука и извади Тезей от сладкото състояние, наречено сън.Направи си закуска и кафе под звуците на Godsmack, които излизаха от телефона му.Гръцкият герой си нагласи чантата и се навлече в старите протрити дънки и черния суитчер.В 7 часа Тезей вече беше тръгнал към училище, твърдо убеден, че това щеше да е поредният обикновен и скучен учебен ден.Но скоро героя се убеди, че въобще няма да бъде такъв.
Пред гимназия "Св. Ледник Форумски" се бяха събрали множество полицаи със замръзнали лица, които изразяваха строгост и непреклонност.Те извеждаха учениците, които изглеждаха потресени до дъното на сърцата им.Тезей не трябваше да бъде гений, за да разбере, че има нещо толкова гнило, че се подушва от километри.
Древногръцкият герой поразпита неколцина съученици и полицаи, но първите отказвах да говорят от шок, а вторите "си вършеха работата".Тезей вече бе изгубил надежда, че ще разбере нещо, когато се сети, че Ахил винаги идваше пръв на даскал0 (поне на старото) и беше достатъчно смел, за да му разкаже горе-долу какво е станало без да припадне по средата.
Тъъъът.Тъъъът.Тъъъът.Хайде, по дяволите, вдигни!На около седмото "тъъъът", когато Тезей вече беше изгубил надежда, се чу леко "пук" и от телефона се чу видимо потресения глас на Ахил:
-А-а-ало?
-Ало, Ахиле, Тезей е.
-Тезее, не можа ли по-не-навреме да се обадиш бе - му отвърна сърдито Ахил.
-Защо, бе, какво е станало?
-Пред районното съм, ще давам показания.
-За какво, да не си сгафил с оная мацка снощи?
-Не...обаче стана нещо много по-лошо...Thug... - гласът на Ахил се чуваше все по-слабо, сякаш нямаше сила да говори.
-Какво е направил пак тоя бунак, да не е надраскал кабинета на директора?
-Драскал пред него...директора го хванал...и Thug...го застрелял...
-КАКВО??
-Полицаите не искали повече жерви... - Тезей вече ясно чуваше хълцанията и пъшканията на стария си приятел-и те... и те го...
-Успокой се, човече, българските полицаи не смеят и по муха да стрелнат.
-И аз се надявам да е така...айде чао, че трябва да давам показания.
-Чао.И ми се обади като ги дадеш.
Тезей не можеше да повярва.Беше нов във Форумово, но добре познаваше Thug, най-вече от историите за него.Ахил му разказа как той и Thug спасили живота на Пепи, който си срязал вените...а сега самият той се самоуби...не, не беше възможно!Тезей нямаше да понесе още една смърт!След тази на родителите му това щеше да му дойде в повече...
И така, Тезей зачака неизвестното, но имаше лошо предчувствие...

MY TURN

Стамен седеше в часа по история и слушаше урока.На другите изобщо не им пукаше какво приказва учителката но на него му свиреше.Слушане писане пак слушане и пак писане така до края на часа.
-За домашно страница 42.И пишете урока в учебната тетрадка.
Беше голямото междучасие и Стамен излезе навън.Спря се и погледна към стената.Там бяха 2 графита точно върху чисто боядисаната стена.Позяпа ги малко и тръгна към барчето.Взе една енергийна напитка и една минерална вода.После се облегна на стената извади учебника по психология и почна да чете.Междучасието свърши и Стамен влезе в час пръв.