О !!!Боже на Беки са и увиснали

Браво... тук определено си се постарал... но въпеки всичко пак се намери нещо което да смути капризния ми читателски характер

Още в първия параграф казваш


Тук нещо не схващам... от къде тераните знаят че Ендеро има спецялна задача от Дриомис? Защото по начина по който си написал края на параграфа излиза точно така... прочети го малко по- задълбочено и ще разбереш за какво ти говоря



Иначе тази глава ми хареса много... още с първото изреение си съумял да върнеш "Духа" на разказа си ... БРАВО !

Може би трябваше да го напиша така:

Разбира се по заповед на президента, към Дримон се отправиха подкрепления от съседните системи, но когато те пристигнаха на мястото, протосите сякаш се бяха изпарили.
Екзекуторът Ендеро следваше стриктно заповедите на Дриомис и атакуваше без да се опитва да завладее нападнатата планета. След акцията си на Дримон протоската флотилия се отправи в неизвестна посока насочвайки се към следващата си цел...

Ей тва е! Особено ми хареса рисунката.Майкъл като Арнолд Шварценегер в CMC-300...

ей, какво става с разказа... отдавна не си поствал...

?“?»?°?????‚?µ ???·?»???·?°?‚ ???µ???????¶ ?? ???µ???????†?°?‚?°, ?‚?????° ???µ ???°???° ?? ?????±???‚?°.

??????... ?·???°?µ?… ?‡?µ ?µ ???µ???????¶ ???µ???????‡????, ???? ???????µ?¶?µ ???°???????»?µ?‚ ???·?»???·?°?…?° ?????????° ???»?? ?‡?µ?‚???????‚???? ?? ???? ???????»?µ?…, ?‡?µ ???‰?µ ?????°?·???°?? ?‚?°?·?? ?‚???°?????†???? ... ???µ???????»?µ?¶???°???µ ????????... ?±?‚?? ?????µ?? ?µ ?????±???‚?° ???°???°??

?????°, ?????¶?µ?»?????°?? ???? ???»?°???°?‚?° ?‰?µ ???µ ?·?°?±?°???? ?? ?‰?µ ???·?»?µ?·?µ ???‚???µ, ?????????? ????????, ???°?????‚?????°

???????µ?»?µ ???°??????!!!

???????° ???????±?»?µ????, ?‰???? ?‚?????±???° ???° ???µ ?·?°?±?°????, ?·???°?‡?? ?‰?µ ?µ ?·?° ?????±????.

?·???°?µ?… ???? ?‡?µ ?‰?µ ???? ???·???????°?µ??

30 глава- Майкъл срещу Даратас

Малката армия от тъмни и висши тамплиери напусна нексуса и се озова на оголената от експлозията почва. Наоколо нямаше и следа от драгуните и зилотите защитаващи протоската база, както и от обградилите я танкове и голияти. От близкото възвишение обаче, се чу оглушителна канонада на разпънати сейдж танкове. Те бяха забелязали видимите висши тамплиери и насочиха стрелбата си срещу тях. Плазмените щитове на протоските войни ги защитиха от първите точни попадения, но скоро и това нямаше да им помогне. Те се движеха максимално бързо към руините на града, които щяха да ги спасят от обстрела.
Екзекуторът Лейоний държеше кристалът Айрас и тичаше заедно с него, придружаван от група верни тъмни тамплиери, сред които и Даратас. В този случай обаче тъмните тамплиери имаха предимство, защото бяха невидими и сейдж танковете не ги обстрелваха. Даратас с мъка наблюдаваше снарядите, които се взривяваха около Лейоний, без да може да направи нищо. Екзекуторът бе уцелен няколко пъти и не издържа. Тялото му се изпари в синьо-бяло сияние, а на негово място се търколи единствено кристалът Айрас. Даратас, който сега бе най-старши, взе кристалът в себе си и продължи да води малката армия към заснежения град Ендион.

-Мисля, че ги избихме сър!-Докладва танковият командир.
-Отлично!-Каза доволно полковник Дъглас. Сега неговата част можеше да продължи своето настъпление към следващата укрепена протоска позиция. Преди да даде заповеди обаче, до него достигна доклад на един от шпионските кораби в района. Според доклада в празният град Ендион е била забелязана група от тъмни тамплиери, един от които е носил със себе си високо енергийна субстанция.
-Каква е тази субстанция, дявол да го вземе!?!-Изруга Дъглас-Може да е някаква опасна протоска технология или нещо от този род-Продължи полковникът хвърляйки бележката с небрежно движение-За съжаление не мога да го пренебрегна и ще трябва да изпратя отряд, който да се справи с тези протоси. Адютант, свържи ме с Лейтенант Терзиев!
Минута по-късно, Майкъл се яви пред Полковникът:
-Викали сте ме Сър?-Той знаеше много добре, че Дъглас го вика по този начин само когато има да се върши нещо наистина трудно и рисковано.
-Майкъл, ти си един от най-добрите ми войни и ще ти възложа специална мисия!
-Слушам Ви Сър!-В тона на Майкъл не се долавяше нито негодувание, нито твърде голям ентусиазъм.
-В града се придвижват група от протоски тъмни тамплиери, може би около дванадесет на брой. Ще ти дам четири танка, искам да сформираш отряд от още десетима пехотинеца и две медички и да се справите с протоската част. През цялото време ще бъдете насочвани от командира на разузнавателният кораб, който ще прави дарковете видими за вас.
-При цялото ми уважение сър, но нужно ли е да рискуваме живота на толкова хора заради няколко протоса, които така или иначе не ни пречат да продължим напред!
-Тук е момента да ти кажа най-важното. Протосите носят със себе си непознат артефакт, до който трябва да се доберете. По всяка вероятност това е източник на енергия.
След тези думи, Майкъл кимна с глава в знак, че е разбрал задачата и напусна кабинета на Дъглас. Следваше трудният избор за хора, които да включи в отряда си. Бен, Джони и Маргарет искаха да участват. За Майкъл това бе трудно решение понеже знаеше, че са едни от най-надеждните хора, но от друга страна му бяха приятели и не искаше да рискува живота им. Тъй като те настояваха, накрая той все пак склони.
-А Беки ще дойде ли с нас?-Попита Маргарет.
-Още е съм и казал.-Отговори Майкъл.
-Трябва да и кажеш! Никога няма да ти прости, ако тръгнеш без нея!-Каза Маргарет и Майкъл осъзна, че е права.

-Нали се разбрахме да не се разделяме никога повече!-Извика Беки.
-Да, но мисията ще е крайно рискована, не искам да те загубя!-Отговори и Майкъл.
-Нито пък аз. Ако сега се разделим и аз продължа с основната част от армията, може никога повече да не се срещнем!
Виждайки, че тя е непреклонна, на Майкъл не му остана друга възможност освен да включи и Беки в отряда. Няколко часа по-късно малката армия навлезе в предградията на призрачният град Ендион.

* * * * * *

Начело на групата от тъмни тамплиери, Даратас крачеше в преспите сняг затрупали улиците на пустият град. Тук-таме се виждаха покривите на някои автомобили. Старият войн бе сериозно обезпокоен от теранският разузнавателен кораб, който не спираше да ги следи. Металната сфера стоеше винаги точно над главите им и за сега не предприемаше нищо освен да ги следва. Тамплиерите също не можеха да направят нищо, тъй като не разполагаха с оръжия за поразяване на въздушни единици. Изведнъж Даратас даде команда с ръка и отряда му се закова на едно място. В далечината се чу звукът от разпъващи се сейдж танкове.
-Разпръснете се!-Изкомандва Даратас. Секунди по късно около тях паднаха четири танкови снаряда. Един се взриви във фасадата на съседната сграда вдигайки много прахоляк, другите три паднаха на улицата и убиха един от дванадесетте тамплиера.
Сега обаче отрядът беше разделен и сферата не можеше да следва всички едновременно.
-Сър разделиха се! Кого да следвам?-Попита командирът на изследователският краб.
-Не изпускай този, който носи енергийният източник!-Изкомандва Майкъл.
-Мишената е извън обхвата ни!-Докладва един от танкистите.
-Добре, преминете отново на подвижен режим и да потегляме по-бързо!
В следващите петнадесет минути Танковете пробиваха пътят напред през преспите докато останалите ги следваха.
Беки бе изпитала ужас още първият път, когато видя обезлюденият Ендион, и сега страховете и се потвърдиха. Тръпки пролазиха по гърба и виждайки през един заскрежен прозорец човешка фигура. Беше мъртвец, запазил се като паметник, благодарение на студа, безмълвен свидетел на събитията довели този цветущ свят до ледена пустош.
Изведнъж Беки чу ужасяващи викове зад себе си. Обърна се и видя телета на двама от пехотинците, които паднаха разполовени оплисквайки снегът с алената си кръв. За пореден път дарковете бяха изненадали човешката армия. В този момент изследователският кораб бе отишъл твърде напред следвайки Даратас, оставяйки собствената армия без покритие. Майкъл веднага нареди на кораба да се върне и това стана за няколко секунди, но до тогава още двама пехотинци паднаха убити. Маргарет и Беки не можеха да направят нищо, тъй като тамплиерските остриета направо разрязваха своите жертви, не оставяйки възможност те да бъдат излекувани. Когато корабът се озова над бойното поле, двата тамплиера бързо бях убити от останалите пехотинци и танкове. В този момент обаче, от две съседни улици изскочиха другите девет дарка и настана същинско клане, в което протосите имаха превес. В този момент Майкъл нареди на изследователският кораб да използва специалното си оръжие способно да премахне плазменият щит на протоските единици. Останали без своята защита, тамплиерите бързо бяха избити. Битката бе спечелена, но когато се огледа Майкъл разбра, че е платил твърде висока цена. В снега лежаха окървавените трупове на почти всички пехотинци. Беки и Маргарет напразно се опитваха да съживят мъртъвците. Сред оцелелите Майкъл забеляза Джони, но не и своят приятел от детинство Бен.
-Бен къде си!?!-Крещеше неистово той.
-Съжелявам!-Изрече тъжно Беки, надигайки се над един от труповете.
-Не!-Тялото на Бен бе разрязано на две части от лявото рамо до десният хълбок и около двете половини се бе образувало алено петно от кръвта попила в снега. Майкъл застана на колене до своят убит приятел и ридаейки опря чело в металната му броня.
-Това не биваше да ти се случва Бени, не биваше!
Беки, Маргарет и Джони стояха изправени до него и нямаха представа какво да направят за да утешат своя приятел.
-Сър, какво ще наредите?- Чу се гласът на командира на разузнавателния кораб по радиостанцията. В този момент Майкъл вдигна глава и забравяйки за чувствата бушуващи в душата му нареди хладнокръвно:
-Трябва да продължим да преследваме протосът носещ субстанцията!
-Ще започна да го търся!
-Да, но същевременно трябва да си близо до нас за да не ни изненада!-Нареди Майкъл. Той не искаше още членове на отряда му да загинат докато сферата се рее търсейки Даратас. По този начин обаче вероятността тъмният тамплиер да бъде открит намаляваше значително. Издирването продължи до падането на нощта, когато Майкъл нареди на отряда си да се прибират обратно в базата.

Бидейки на ръба на изтощението Даратас не намаляваше крачка. Той бе пожертвал целия си отряд, за да може да му спечелят време и сега не можеше да си позволи да не изпълни мисията. Към края на деня той прекоси града и използвайки прикритието на нощта напусна Ендион и се насочи към териториите владени все още от протосите. Малко преди изгрев слънце, на снежният хоризонт той забеляза издигащият се връх на протоски нексус. Скоро се появиха и очертанията на другите сгради характерни за една база. Базата се намираше, както повечето други, на голямо находище на минерали и газ. Тук бяха струпани значителни сили, които трябваше да задържат позицията с цената на всичко. Екзекуторът командващ този сектор се казваше Хазарис и Даратас поиска да се срещне с него. Зилотите пазещи входа на нексуса веднага допуснаха вътре тъмният тамплиер виждайки товарът, който той носеше.
-Изпълнил си истински подвиг донасяйки този кристал до тук!-Каза Хазарис.
-Не...тези които загинаха извършиха подвиг Екзекуторе, дано поне за този нексус ми бъде позволено да се бия докрай!
-Дано не ни се налага да се бием докрай-Отговори Екзекуторът-Вярвам че не си изгубил вяра в крайната победа!
-Не, не съм!-Промълви Даратас и напусна залата. Дълбоко в душата му обаче се таеше чувството на обреченост.

It was about time!

Още по-завладяващо.Давай все така!

ако паметта не ме лъже то тази глава е най- кратката, която си писал... Андрей, какво става ? Даскалъка ли те притиска ?

Споко, следващата глава ще е по-дълга. Не знам за вас, но на мен ми се струва че разказът отива към своята развръзка...we shall see!

От вчера следобяд чета, днеска прочетох последната глава. Наистина нямам какво да добавя освен едно: Давай все така!

31 Глава- Майкъл срещу Даратас II
Майкъл и Беки се намираха на покрива на една от казармите в базата, където често се усамотяваха в малкото спокойни часове. Беше много рано сутринта и слънцето едва надничаше с червените си лъчи над снежният хоризонт, обагряйки всичко в алената си светлина. Беки усещаше, че нещо не е наред. Майкъл беше мълчалив и умислен, както никога. Обикновено в такива моменти винаги и даваше кураж и се опитваше да я развесели, но днес тя осъзна, че той има нужда от помощ.
-Сигурно ти е много тежко заради Бен.
-Изгубих най-добрия си приятел!-Въздъхна Майкъл-Всъщност изгубих и двамата си най-добри приятели, но Бен загина под мое командване, пред очите ми...
-Не се обвиняваш нали!?!
-Не трябваше да изпращам сферата толкова напред...
-Стига, не си виновен ти, планът беше кофти, Дъглас никога не е бил особено добър стратег, трябваше да имаме две сфери.
Тези думи на Беки извадиха за момент Майкъл от самовглъбението му и му напомниха, че има и друг човек за когото трябва да мисли.
-Права си, Дъглас е пълен некадърник, иначе щеше ли да се издигне толкова!-Двамата се разсмяха.-Поне войната с протосите върви добре и сигурно скоро ще свърши и тогава...
-Тогава ще изпълним всичките си планове!-Довърши Беки. В този момент до двамата влюбени достигна звукът от сирената за тревога. Войската отново се строяваше и походът към следващата протоска база щеше да продължи...

* * * * * *

Кристалът Айрас бе инсталиран на върхът на нексуса в протоската база намираща се в долината Дейния. Именно тази долина щеше да бъде арена на поредният грандиозен сблъсък между тераните и расата на протосите. Благодарение на кристалът, екзекуторът Хазарис разполагаше с много повече енергия и поръча от главното командване по-голямо подкрепление от сухопътни и въздушни единици. Цялата тази огромна протоска армия даваше надежди, че теранското настъпление може най-сетне да бъде прекратено.
Даратас стоеше мълчаливо, вперил поглед в хоризонта пред себе си. Скоро от там щеше да се появи теранската армия. Този път той нямаше да отстъпи. Независимо от заповедите, възнамеряваше да победи или да се бие до последен дъх. Старият тамплиер вдиша дълбоко от заскреженият въздух. Преди битка той винаги имаше някакъв особен аромат, всички сетива на Даратас бяха изострени до крайна степен. Когато слънцето вече се издигаше високо в небето на снежнобелият хоризонт се появи черна линия. Това бяха те! Човешката армия напредваше към протоската база, и решителният момент на сблъсъкът наближаваше.

* * * * * *

Адмирал Винсънт Блейк си даваше сметка, че изхода от сражението за долината Дейния щеше да е от решаващо значение за хода на войната. Протосите бяха струпали там голяма част от армията си защото паднеше ли тази база, щяха да останат почти без ресурси. От своя страна адмиралът също бе впрегнал голяма част от силите си именно за това сражение и жертвите със сигурност щяха да са големи. Евентуален неуспех на мисията би разклатил сериозно доверието в неговото командване и би деморализирал армията. Ето защо Блейк смяташе лично да ръководи войските си от своят боен крайцер Империал, който заедно с ескадра от още сто крайцера щеше да се включи в сражението.
От своя страна Екзекуторът Хазарис също осъзнаваше значимостта на изхода от тази битка. Той бе получил директиви от преторът Дриомис да удържи позицията на всяка цена, както и многобройни подкрепления, които благодарение на кристалът Арйрас бяха набъбнали още повече.
Моментът на решителният сблъсък удари! Тераните нападнаха протоската защита с многобройна пехота. През това време малко по-назад множество сейдж танкове преминаха в далекобоен режим, осигурявайки по този начин мощна артилерийска подкрепа. Небето над Дейния бе изпълнено от огромните бойни крайцери, които също взеха участие в атаката. От летищата намиращи се в протоската база излетяха близо хиляда бойни единици. Това не бяха кериъри, но многобройните корсари и скаути щяха да създадат сериозни проблеми на теранските бойни крайцери. По суша първоначално протосите пуснаха голяма армия от драгуни и зилоти. Скоро обаче в битката се включиха висшите тамплиери, които създавайки електрически бури, избиваха голямо количество от човешката пехота. Хората обаче разполагаха с разпънатите малко по-назад сейдж танкове, които със своята значителна огнева мощ нанасяха сериозни поражения на драгуните и зилотите.
Беки, заедно със своите приятели, се намираше в центъра на бойните действия. Двете с Маргарет се опитваха да спасят колкото се може повече пехотинци, но жертвите бяха колосално количество. Електрическите бури и ривърските снаряди създаваха истинска кървава баня и земята се покриваше с трупове. Човешката армия обаче беше огромна и на мястото на убитите веднага прииждаха нови. Беки, която след толкова време прекарано в битки бе научила стратегията, извика на Маргарет:
-Трябваше да има повече голияти! Така ни избиват все едно сме зерглинги!
И действително, в това сражение адмирал Блейк бе възприел стратегията на зергите. Той хвърляше голямо количество от пехотата, с която разполагаше в излишък и пестеше голиятите,защото изпитваше известен недостиг на веспин газ. Тази стратегия обаче щеше да коства много човешки животи.
Екзекуторът Хазарис виждаше, че въпреки доблестта си, войните му се огъват под напора на теранската пехота подкрепяна по въздух от бойни крайцери и по земя от сейдж танкове. Скаутите и корсарите не съумяваха да се справят с крайцерите защото те бяха защитени от райтове и валкъри. В този момент той получи съобщение от главното командване, че преторът Дриомис му изпраща на помощ още четири Арбитъра! Арбитрите представляваха най-високотехнологичните единици в протоската флота, които освен, че правеха всички околни единици невидими имаха и още специални способности. Появявайки се над бойното поле те направиха всички протоски единици невидими. Това не беше особена пречка за тераните, тъй като те и без друго разполагаха с достатъчно много детектори заради тъмните тамплиери. Арбитрите обаче използваха специялната си способност и създавайки мощно стазизно поле около теранските въздушни единици ги парализираха напълно.
-Какво по дяволите става!-Крещеше Адмирал Винсънт Блейк от командният мостик на крайцера Империал, който също беше блокиран.
-Не можем да се движим, сър, нито да използваме оръжията си!
-Направете нещо!
-Цлата ни флотилия е блокирана! Добрата новина е,че стазисното поле им пречи да ни атакуват!-Отговори главният инженер.
В този момент обаче арбитрите започнаха поетапно да дезактивират стазисното поле освобождавайки отделни терански единици. Останали сами срещу протоската флотилия те бързо биваха унищожавани.
-Трябва бързо да взривим арбитрите или сме загубени!-Извика Адмирала и даде заповед до сухопътното командване да направят всичко по силите си за да спасят флотата.
Именно полкът ръководен от Дъглас бе натоварен с мисията да премине зад вражеската линия и да свали четирите арбитъра.
Майкъл не можеше да повярва на ушите си когато чу заповедта за щурмуване на укрепените протоски позиции. Целта бе да се доберат до място от където пехотинците щяха да могат да обстрелват арбитрите. Това обаче никак нямаше да е лесно, тъй като екзекуторът Хазарис бе направил всичко възможно за да ги защити. Част от сейдж танковете също преминаха в подвижен режим за да могат да сменят позицията си и да обстрелват намиращите се по-назад протоски единици и фотонни оръдия. Частта под командването на Дъглас се вклини в протоската защита с цената на големи жертви. Майкъл се стараеше да ръководи поверените му хора така, че да ги запази живи. Негов приоритет бяха ривърите и псиониците, които с един единствен изстрел можеха да избият целият отряд. Той не спираше да стреля с гаусовата си пушка и уби поредният зилот, когато чу от дясно мощният взрив на скарабей. Обърна се светкавично и видя, че ударната вълна бе разкъсала шестима пехотинци, двама от които от неговия отряд. Той даде команда на всичките си хора да се целят в ривъра. В този момент обаче към него се приближи една драгуна. Въпреки опасността, Майкъл продължи да се цели в ривъра. Драгуната изстреля антиматериален снаряд, който порази бойният му костюм. Това обаче не успя да накара Майкъл да се отклони от своята цел. Трябваше да унищожи ривърът преди протоската гъсеница да е изстреляла втори скарабей. Секунди по-късно още един антиматериален снаряд разтресе бойният костюм на Майкъл и той усети, че е на прага на възможностите си. Въпреки това стисна зъби и не изпусна целта си, докато ривърът най-сетне се пръсна в синьо сияние. Тогава опитният пехотинец светкавично се извърна и изстреля няколко шипа по посока на драгуната, но това бе твърде недостатъчно. Трети антиматериален снаряд порази тялото му, останало почти без защита и го прати в несвяст.
Даратас усещаше, че напорът на тераните е неудържим. За разлика от повечето протоси, старият тамплиер не се интересуваше от изхода на битката, а мислеше само за това как да избие повече от своите врагове. Със всеки замах на лазерното си острие той разсичаше по един човешки пехотинец. За разлика от другите висши протоски военни, които в този момент бяха в по-задните позиции, Даратас се биеше редом със зилотите. Вече беше понесъл много щети и плазменият му щит почти не съществуваше. По телепатичният канал той чу гласът на прекият си командир. Съобщението не го учуди, за пореден път му заповядваха да се върне по-назад. “Не и този път!” помисли си Даратас. Беше твърдо решен да не отстъпва повече.
-Върнете се незабавно на посочените координати!-Чуваше се по телепатичният канал, но тъмният тамплиер не обръщаше внимание. Поредният пехотинец се свлече в краката му...
Майкъл не знаеше колко време е бил в безсъзнание. Когато отвори очи пред размътеният му поглед се фокусира прекрасното лице на Беки.
-Хайде, ставай!-Викаше тя. Така се бяха запознали преди повече от година, спомни си той докато продължаваше да лежи неподвижен. Беше толкова тихо и спокойно, не усещаше никаква болка или студ.
-Мисля че трябва да го облъчиш още малко!-Предложи Маргарет.
-Да права си!-Отговори Беки виждайки, че любимият и още не идва на себе си.
Изведнъж до съзнанието на Майкъл достигна с ужасяваща сила грохотът на сражението, а заедно с него и напрежението и страхът.
-Какво стана!?! Как е отрядът?-Майкъл се изправи. Отрядът му беше намалял на половина. Той даде заповед на хората си да се прегрупират и отново ги поведе в атака. Скоро заедно с други подразделения се озоваха на мястото под арбитрите. Една част от пехотинците се заеха да стрелят по тях. Останалите, включително и взводът на Майкъл трябваше да охраняват периметърът от протосите, които се опитваха да си върнат позицията.
Беки се изнесе напред заедно с група от файърбати, които трябваше да спрат голяма контраатака от зилоти. Файърбатите бяха оборудвани с най-модерните плазмени горелки. Когато зилотите се приближиха те бяха посрещнати от сияещи огнени кълба. Протоските войни обаче безстрашно се “гмурнаха” в пламъците и продължиха да напредват достигайки до самите файърбати. Тогава на Беки и стана изключително трудно да ги поддържа живи защото зилотите непрекъснато раняваха някой от тях. Положението започна да става критично. Изведнъж се случи нещо, което не беше рядкост. Разпънатите в близост сейдж танкове нададоха залп, който целеше да унищожи зилотите. Ударната вълна обаче накара и резервоарите с газ на файърбатите също да експлодира. Изведнъж Беки се озова съвсем сама в центъра на огнен кръг. Пламъците бяха толкова високи, че не и позволяваха да вижда почти нищо през тях. Изведнъж през огнената стена нахлу последният оцелял зилот от групата. Беки отстъпи крачка назад, но разбра че няма изход.
-Майкъл, помогни ми!-Бе единственото, което можеше да направи в този момент.
Майкъл дочу нейният вопъл и веднага погледна на тактическият дисплей къде точно се намира тя. Бойният му костюм нямаше да издържи на огъня. Тогава той забеляза придвижваща се наблизо драгуна. Роботизиранта протоска единица явно бе получила доста щети защото едвам креташе. Майкъл се прицели и с един изстрел я пръсна. Нейният физиологичен разтвор се разля навсякъде, като намали силата на пламъкът. Това позволи на Майкъл да го прескочи и да се озове при Беки. Зилотът бе достигнал до нея, но откосът от метални шипове изстреляни от гаусовата пушка го порази. Протоският войн бе получил доста щети и се изпари преди да нанесе фаталният удар.
Двамата се прегърнаха. В средата на огненият кръг те отново бяха сами макар и само за миг. Този миг бе прекъснат когато Беки извика:
-Виж!-Още някой премина през огнената стена. Благодарение на детекторите двамата успяха да различат, че това е Тъмен тамплиер. Майкъл вдигна гаусовата пушка и се прицели. Тъкмо щеше да натисне спусъкът, когато се спря!
-Даратас!-Беше разпознал старият си боен другар, с когото се биха рамо до рамо при щурмуването на зергският церебрат.
-Защо не стреляш Майкъл?-Попита Даратас, продължавайки да се приближава застрашително.
-Защото си мой приятел!
-Ние не сме вече приятели, сега сме врагове. Ако не стреляш ти аз ще те убия!
-Няма да стрелям!-Отговори Майкъл, на Даратас, който вече се беше доближил на един удар разстояние.
-Напротив Майкъл, ще стреляш! Познавам те по-добре отколкото предполагаш!-В този момент Тъмният тамплиер замахна с лазерното си острие, но не срещу Майкъл, а по посока на Беки. Тя закри лицето си с ръце, но в същата секунда се чу изстрел на гаусова пушка. Когато отново погледна, Беки не виждаше вече Даратас, а само Майкъл, който все още държеше пушката, от чиято цев излизаше едва забележима струйка дим.
-Загубих още един приятел!-Каза тъжно Майкъл, след което с отработено движение смени пълнителят на оръжието си.

Теранската пехота успя да взриви арбитрите. С помощта на оцелелите около седемдесет бойни крайцера, сред които и Империал, Адмирал Винсънт Блейк съумя да срази остатъкът от протоската армия. Битката завърши, когато десет бойни крайцера едновременно стреляха с оръдието си Ямато срещу нексусът, който се взриви осветявайки цялото бойно поле покрито с човешки и протоски трупове.
Все още далеч от бойните действия, преторът Дриомис получи вестите за поражението. Той наведе тъжно глава, осъзнавайки безнадеждността на ситуацията.

Абе ти няма ли да сгафиш поне веднъж, бе?!?!?! Да почвам ли да те бия?!?!

Перфектен, както винаги, приятелю.Продължавай нататък.

Жалко за тамплиера

А като цяло - ... То вярно не останаха суперлативи

Еххх, бях забравил, защо запоследно влизах редовно в този форум. Преди няколко дни обаче реших да видя какво се е случило след цяло лято на мое отсъствие и бях изненадан. Бях получил съобщение от Андрей, че разказа е продължил. Няма нужда да казвам, че много се зарадвах.
Да преминем на разказа. Всеки играл играта, запознат със вселената на СтарКрафт, а и всеки здраво мислещ човек, би се досетил, че хората ще се обърнат срещу протосите. Просто завръщането на зергите, дори и напълно възможно, щеше да е банално. А войната между самите хора си е просто рутина, така че нямаше да е интересна... според мен. Най-логично бе това продължение, защото всички знаем, че човешкия род е нетолерантен към различните. И въпреки че на всички не бе ясно как, ще продължи войната, всички очаквахме продължението с нетърпение.
Самия разказ си е все на същото задоволително ниво. За съжаление, някой неща ми се губят. Не съм сигурен дали аз не съм изпуснал нещо във тези вече над 30 глави, но все още се питам какво стана със Гоуста от началота на разказа? Също ми е много интересно какво стана с Джим Рейнър, Керигън, пилота Том Казински и другите герои от оригиналната игра? Също, защо имам чувството, че първия командир на Майкъл и Беки нещо изчезна? Незнам, може и да се бъркам нещо.
Друго, което ми прави впечатление( не си мислете, че съм някакъв техен фен) е, че Гоустовете са много пренебрегнати, да не говорим за техните ментални и др. способности. Също ме дразни и друго нещо. Доколкото разбирам, действието се развива след оригиналните кампании. Защо тогава се ограничаваш толкова много затваряйки се в рамките на технологиите от самата игра. Ясно, че така ще е много по-достъпно за всички, но да си го признаем - едва ли някой е възприемал релано, че отряд пехотинци може да свали кояти и да е въздушна единица, само с гаусовите си пушки. Според мен трябва да освободиш въображението си и да обновиш арсенала на пехотинците, а и не само на тях.
Друго за сега немога да се сетя, но и това не е малко. Андрей, надявам се да не ме възприемеш погрешно. Надявам се да отговориш на някой от въпросите ми ако можеш и да възприемеш критиката ми като такава, а не като оплюване. Също така, ако те интересуват някой от идеите ми в частност, може да питаш и аз ще ти ги представя в подробности с удоволствие.