Муза има ,ама има и учене .
Тази част не е особено съществена ,но все пак - заповядайте.
-----
С изминаването на оставащя километър крепостните стени на Градът ставаха все по-високи и масивни ,по тях ясно се отличаваха множество амбразури .На всяка една от тях ,стояха мъже въоражени с лъкове .Мат си помисли ,че за да преминеш неканен портите на този град ,трябва да си или много смел ,или изключително глупав .Но и в двата случая вероятноста да преминеш жив е почти нищожна .Когато спряха пред градските порти всички стрелци опънаха тетивата си и насочиха лъковете си към новодошлите - дълбоко се надяваше всички тези стрели да не полетят към тях ,защото ако това се случеше лешоядите щяха да си устроят своебразен пир .Един от стрелците бавно свали лъка си ,надвеси се и се провикна :
- Ал ?Ти ли си старче ? - запита мъжът .
- Аз съм ,Нерим - отговори Ал .
- Сваляйте лъковете момчета ,това са приятели !
Лъковете се свалиха в синхрон и Мат бавно се отпусна .Портите бавно започнаха да се разтварят ,докато не се отвориха напълно .Улиците на града бяха павирани и тесни ,криволичеха покрай сградите ,а на места и се разклоняваха на по-малки калдаръмени улички .Сградите не се различава особено ,освен по размер .Сивкаво-бежавият отенък на града ,се нарушаваше от разноцветните тенти опънати над сергийте .Като че границите поставени от крепостните стени не бяха достатъчни на града ,Мат се зачуди как успяват всички тези хора да намерят пътя си .Първи през портите премина Амарин ,веднага след него и фургона ,които едвам-едвам креташе по тези препълнени и тесни улици .Освен ,че нямаше място за да се размине човек ,купищата сергий правеха всичко още по-сложно.На всяка една от тях грижливо наредени различни стоки - от плодове и зеленчуци до ковашки материали .Зад всяка една сергия стоеше продавач, които монотонно се провикваше за качеството и уникалността на своята стока .Всички изглеждаха погълнати от задълженията си ,но изглеждаха някак спокойни ,щастливи и приветливи .Това накара Мат да се усмихне ,факта ,че се намираше сред толкова много хора някак го успокои .Той завъртя поглед към Ал и Амарин .Ал озаряваше всички и всички с огромна усмивка ,изглежда доволен от това ,че са пристигнали живи и здрави .Погледът на Амарин не се беше променил особено много ,отново беше нащрек ,като че всеки един момент ,някой от всички тези хора ще се хвърли за да сее смърт .Мат се опита да го разбере и донякъде успя .
- Къде отиваме Ал ? - попита момчето .
- Как къде ?Отиваме да се настаним във най-прочутият хан - "Пясъчни Коне" . - отговори Алвин със усмивка .
Докато напредваха по-улиците ,тълпите нито намаляваха ,нито се увеличаваха .Населението на този град беше безбройно .Мат се зачуди дали на някои от хората не им се налага да спят и по улиците .Тази мисъл го накара да се засмее .Не след дълго момчето забеляза сграда по-висока от останалите с дървена табела на която красиво бе изписано "Пясъчни Коне" .Когато спряха пред въпросния хан ,дойде мъж да се погрижи за конете , а Фургона Ал остави пред хана .Отвътре се носеха красъци и смях .Когато нарамиха нужния им багаж Ал бутна вратата на хана и тримата се озоваха в широко помещение с много маси и всички до една заети .
-----