Ти остай целта , почваш с даден герой , той търси портал намира , минава през него и ти описваш кво му се случва, аз да питам тези портали какви са бе между измерения или светове . Например моя герой минава през портала и се среща с Гуенивир // жената на Артур // той така иска да прави нещо интимно с нея , а пък тя не може да забременее , пък праща героя да търси Ланелот който да я оправи , ама героя среща Мерлин на който му трябва вълшебна книга//// офф стана както аз искам кръв , сополи и други течности
ПОслепис // повече прилича на порно сценарий , ама карай

А на горният въпрос-каква е общата цел ще получа ли отговор моля

Едитнах си последния пост - там пише

Ми аз предлагам да имаме някакъв лошковец и да му пречим/помагаме ама малко бие на клише

другия вариянт е да се мъчим да използваме порталите по мирен начин-търговия,науки и т.н.

Така ето я моята част,надявам се не съм прекалил

--

ПРОЛОГ

Капка.Две.Три.Скоро те се превръщат в дъжд.Обилен и шумен дъжд.Риос погледна на горе и се намръщи:
-По дяволите!Мразя дъжд!
Шифтърът скочи от клона на който беше седнал и прибра късия меч.Извади един кожен ремък от кесията на колана му,съблече се и ззакрепи дрехите си за гърба.След това се трансформира се в пантера и тръгна.Нямаше посока.Просто търсеше някоя пещера където да се скрие докато отмине дъжда.Не след дълго успя!Откри някаква малка пещера и си върна човешката форма.След като се облече огледа мястото и забеляза сажди и недоизгорели дърва
„Тук е имало хора.Какво ли са търсили в такова затънтено място”
зачуди се Риос.Но нямаше много време да мисли.Беше напълно изтощен и със тежко пуфкане седна на студения каменен под.Цял ден беше обикалял гората,търсейки някаква насока към този портал.Почти не му беше останала енергия.
„Странно.Защо при трансформация губя толкова енергия.С мен ли става нещо?”
замисли се шифтърът,но тъй като беше грохнал от умора се просна на камъните и дори пращенето на дъжда не му попречи да заспи дълбоко.



Звукът на славей успя да събуди заспалият Риос,който се изправи на крака:
-Днес съм отпочинал и готов за още търсене-усмихна се шифтърът и излезе от пещерата.
Тревата беше още росна и грубите обувки от здрав плат на Риос я стъпкваха,докато си пробиваше път между клоните на вековните дървета.Къркоренето от стомаха на Риос,подсещаха за закуска.Шифтърът отново повтори събличането и закрепянето на дрехите ,трансформира в пантера и започна да души тревата.Ушите му се изправиха рязко!Вратът му се изпъна и Риос се затича към целта си.След като бързо извървя почти три километра,спря рязко и погледна нагоре.Листо!Падащо листо от някой клон.Шифтърът се чувстваше като пълен глупак,но знаеше,че е усетил нечие присъствие тук.Въпреки това се изкатери нагоре по високото дърво и седна на един от по-дебелите клони.Видя 7-8 ябълки които свали с един замах,облегна се на задните си лапи и започна да гризе плодовете.След като хвърли и последната огризка,Риос скочи от дървото и се затича с невероятна бързина по утъпканата пътека.Знаеше,че води до някъде-град или село.Личаха си стъпки от обувки,следи от гребла и други сечива.След няколко минути спря.И беше прав!Долу имаше град.Шифтърът си върна човешката форма облече се и се запъти с удовлетворение към незнайният град,но все пак се оглеждаше за евентуални пазачи.Стигна до портите на града и там го спряха два редови войника.Броните им бяха изцяло сини с жълти кантове и в ръцете си държаха дълги алебарди.Върху шлемовете им имаше герб-жълт лъв.
-Кой си ти и какво търсиш в град Леденз.
Риос осъзна,че ако разберат че е шифтър може да загази.Затова мина на втория план-лъжа:
-Името ми е Кренс и съм обикновен пътник.Отбих се в града за да почина и да разбрера някоя друга клюка.
Единият войник се намръщи,но явно му се довери като отвори портите.Шифтърът,влезе в града и се зачуди накъде да отиде за да намери малко информация за порталите


ЕДИТ-май малко избързвам с действието и може да е кратко така,че казвайте ще редактирам

Ами да почваме , аз не искам да съм с амфестите просто я дадох като раса , ще съм човек , това е . А това е описанието на героя ми :
Име : Крайл
раса : човек
Описание : Висок и строен младеж . Отраснал на остров Виктория , дядо му е изучавал стари портали , даже сам е сглобил един от парчета на друг , който е бил разбит. Роден в семейство на богат търговец , който главно е контактувал с амфестите . Крайл напуска рано дома , тъй като баща му изчезва безследно . В дълго търсене открива следите му в разрошения амфестки град Арбердала . Там се запознава с амфеста Ялаар , който му доверява тайна че порталите крият тайнствено зло . Тези които са ги създали идват и са много ядосани , търсят отмъщение . От тази случка минава доста време , а Крайл се заселва в планинския град Двата върха , дом на джуджета и хора . По някаква причина след раждането си момчето става албинос , рядко срещано качество сред хората . Но не само това след срещата си с Ялаар кожата му става грапава в някой участъци са образувани ракувини които са като естествена броня. Крайл има нюх за пътешествията и порталите , може да чете странния език който изписан по тях // качество придобито от дядо му //

Ето за това съм ТВЪРДО против твоето участие тук.

Още повече че действието се развива доста скоро след появяването на порталите, по всяка вероятност - дни, не години.


А и още нещо Шифтърите имат само една животинска форма.

И после ми викате-недей да злобееш.Еми не злобея

ЕДИТ-не си мислете,че имам моята част за някаква невероятна

ЕДИТ 2-Ах мамка му тва за шифтърите не го знаех.Еми ок тогава,формата ми ще е на пантера

ЕДИТ 3-оправих си пролога

ЕДИТ 4 (rofl)-значи имаме

Шифтъри-1
Човек-1
Авириан-1

бтв един нуубски въпрос-sentry,the CROW и IceQueen и те участват нали.

АБе начукайте те си го , мамка ви , имам само две правописни грешки . Варете и се убивайте , като се затъпи разказа ви аз първи ще го наругая колко тъп е бил много ви здраве . Щях да пиша допълнение към пролога , ама вие сте повече надути от пуяк задръжте си тъпия разказа МАЙНАТА Ви скапаняци жалки . МНого някой го интерисува дали порталите са изникнали онзи ден или преди 100 години , това е ФЕНТАЗИ в него и летящи слонове може да има . СКапаняци сте това е , жалко за идеята бе хубава това е вярно , но тя ще умре за едно с вас . Имах надежда че можете да ме приемете такъв какъвто съм , не се пиша за по - добър но поне не плюя върху идей или някой дето е писал и не му търся кусурите . Просто си пиша и е това , ама като се заяждате убивайте се не ме ебе . Само за идеята ми е мъчно // Аз ще си пиша отделно от нея , въобще не ме интерисува мнението ви //

fear4, я се осъзнай бе, момче. Ти толкова остро ако ще реагираш на всяка критика за каквото и да е било, до никъде няма да стигнеш. Проблемът ти не е правописа - всички си казаха, че не им пука за него. Просто като напишеш един текст той трябва да може да се прочете лесно и приятно. Аз не мога да ти прочета един пост като хората, три часа съм ти чел единия разказ, защото на пет минути ме заболява главата от кофти структурирания текст и невероятно дългите изречения, които им търсиш смисъла по-дълго, отколкото ги четеш, и трябва да си почина. Жалкото не е за нас, защото ние нищо не губим. Жалкото е за теб, защото не искаш да се подобриш, а можеш.

Аиде един увод и от мен.

Утрото бе слънчево и топло и денят обещаваше да бъде наистина горещ и досаден. Даже обещаваше да се превърне в ужасно досаден ден, пък и как няма, като брадатият старец отпред монотонно обясняваше преимуществата на древният език.
“Този сигурно е забравил какво е да си млад.” Подобни мисли се въртяха в главата на момичето, зареяло празен поглед в пространството. Стаята, в която се разиграваше действието бе малка, но бе достатъчно просторна, защото освен девойката и старецът вътре имаше още едно момиче и две момчета, които бяха не по-малко отегчени. След цяла вечност, която всъщност бяха само някакви си два часа от началото на урока се чу странен тътен, който сякаш наелектризира въздухът. Преподавателят спря по средата на думата, заслушан в нещо. Учениците също показваха признаци на възбуда. Момичето, което бе почти заспало до преди малко, скочи на крака загледана през прозореца на вънка. В стаята влезна още някой и като чели говореха или викаха, тя не можеше да каже. Съзнанието и бе обсебено от единственото желание да отиде Там, а думата “Ела” повторена за пореден път я накара без да се замисля много да грабне тоягата и наметалото си, който седяха до нея и да скочи през прозореца. Чу викове, но те някак не стигаха до нея. “Трябва да побързам. Нямам много време. Скоро ще свърши.” Бяха мислите, които я дърпаха на пред, сякаш под влиянието на някакво заклинание, а тялото и се подчиняваше безусловно. Продължи да тича така, без да знае нито на къде, нито защо, още около 3 километра на вътре в гората и на горе по склона. Спря се за малко, погледна на зад и видя зад себе си, своите съученици, които също бягаха сляпо на пред, а зад тях възрастните ги догонваха, даже бяха успели да хванат двама. Трябваше да побърза, оставаше още малко. Нещо от съзнанието и и крещеше да спре, но призивът бе прекалено силен и тя се подчиняваше. Стигна до ръба на един сипей, а на около тридесет метра под нея се виждаха кристалните води на планинското езеро.
Спря се за секунда, но настойчивото “Ела!” я накара да скочи. В следващият миг някаква странна светлина я обгърна, а секунда след това водата на езерото я заля. Настойчивият повик бе изчезнал. Момичето погледна на горе към повърхността, чудейки се дали да изплува, защото случката отпреди малко започна да стига до съзнанието й, а ако трябваше да бъде честна изобщо не искаше да се вижда със старейшините. Все пак след още две – три минути и се наложи да изплува.
Премига учудено и се огледа отново. Нещо не бе наред. Сигурна беше, че е скочила от сипея в езерото. Че бе в езеро, спор няма, но това езеро се намираше на поляна, а най-близката планина бе на около два часа път. Премига още веднъж и разтърси коса.
- Сигурно са използвали магия за телепортация, сигурна съм, че чух да нареждат нещо – каза на себе си, в опит да се успокои, но усещането, че нещо не е на ред се засилваше все повече.
Излезе от езерото, огледа се, но не можа да открие нищо познато или непознато. Намираше се на езеро, което бе в поляна, заобиколена от гъста гора. Бе мокра до кости, а денят бе все така горещ, за това реши първо да се изсуши и след това да търси пътя за на обратно. Поседя известно време на припек, но усещането, че нещо е объркано се засили толкова много, че тя реши да тръгва. Взе наметалото си от камъка, на който бе оставено да се суши, прихвана удобно тоягата, огледа се и като не намери ориентир, реши да върви по посока на залеза на слънцето. Вървя няколко часа, като се отклони веднъж за да си набере малко диви ябълки и веднъж заради едни къпини.
Слънцето вече започваше да клони към залез, а момичето се бе изморило доста и почваше да губи както търпение, така и надежда, че ще види нещо познато, когато вятъра довя миризмата на село. Тя бе съвсем слаба, което означаваше, че селцето е или много малко или много далече, но това и вдъхна увереност, че ще разбере поне къде е, а от там и как да се прибере. След още два часа гората започна да оредява и се чу кукуригането на петел. Тя забърза ход и съвсем след кратко видя ограда, която заграждаше не до там голямо селце. Влезна в селото без никой да й обърне внимание, но може би това се дължеше и на факта, че повечето хора се бяха събрали на едно място и обсъждаха нещо. Момичето се приближи, няколко човека я загледаха, но не и обърнаха особено внимание. Тя пристъпи още няколко крачки в тълпата, след което замръзна на място, а очите и се разшириха от учудването.
“Аз не разбирам, какво говорят.” Едва сега се бе заслушала в говора на околните и паниката започна да се надига в нея. Думите звучаха познато, но тя не разбираше абсолютно нищо. Направи крачка на зад и без да иска се блъсна в човека зад нея. Той каза нещо, по интонацията разбра, че е сгрешила.
- Извинявам се. – отговори по навик, но бързо осъзна грешката си.
Човекът се опули, след което почна да вика нещо. Около нея за секунди се освободи място и тя се озова обградена.
“Ами сега?!”

Мммм... отдавна не съм участвал в подобно начинание. Но, желан ли съм? Кралицата ще потвърди, че съм един забележително несериозен индивид. Пък и ще отсъствам около месец, от днешна дата, така че самият аз се колебая дали изобщо да се кандидатирам.
Ще приемате ли нови участници по - нататък? Защото, бога ми, много искам да изтупам магесническата шапка от прахта, да мина жезъла със Cillit Bang и да скоча в центъра на действието.

Когато се върнеш, ако още имаш желание, мисля че няма да е проблем. То и ние едва ли ще сме много на пред в историята.

Ангелите сега са разпръснати из Рая и дузина твърдоглави мъжкари строяха нови гнезда, като всеки от тях се зовеше наследник на Върховния съдя и наричаше останалите бунтовници. Само търсачите, следвайки меркантилния си характер успяха да се спасят от умопогубващия ефект на хаоса – явление така непознато на небесните хора.
Малко сухи факти, събрани от древните книги на човешките магове, които вече са загубени: Полу-хора, полу-птици, “ангелите” никога не са измисляли това име за себе си. В образа им хората са открили физическото превъплащение на своите фантазии и са ги нарекли с това измислено от тях име. Самите небесни хора никога не се наричали по какъвто и да е начин, тъй като дълго време те не мислели, че има друго освен тях, природата и плячката им. Когато човеците, пълзящи строители и изобретатели, населили Райския остров, за да могат да използват силата на кристала, ангелите просто се отдръпнали назад от пътя им. Хората обаче напредвали бързо и скоро заварили гнездата на “тези чудати летящи същества” и впредвид името на острова им дали това велико име. Но при отношението си с тях не били толкова щедри, колкото при именуването им. Човешките градове изисквали място и ресурси. Високите хилядолетни дъбове, израстнали невероятни височини благодарение на силната магия на Кристала били изсичани за материали, тъй като пренасянето по вода на дървен материал било излишен разход. А имено на техните върхове, в обширните им корони били селищата на ангелите. Хората имали нужда от забавление – много ангели били затворени, други били обучени да се бият за радост на кръвождатната публика. Хората-птици имали по-внушителна физика тогава, тъй като не летели толкова често и прекарвали доста повече на земята, но не били бойци. Ловци да, но не и войни. Кратката им офанзива бързо се превърнала в партизанско опълчение и след малко повече от година останали под 200 живи, 8 дузини от тях жени и деца и 2 дузини болни или ранени. Един от тях бил Водачът на лова. Той, както братята си нямал име, но за разлика от повечето от тях имал “позиция” - ръководел ловните дружини преди появата на хората и сега всички гледали към него за спасение. Именно този незнаен герой, който за кратко бил и роб-гладиатор, развял едно ново и силно оръжие, което откраднал от хората – коварството. С още 4 от ловните си другари той успял да се промъкне до Големия вулкан и да открадне един от по-малките кристали, намиращи се в пещерата под него. С плячката си небесните хора поели на последния голям полет до новия си дом, който нарекли Рай, според човешките разбирания. Кристала, поставен на върха на единствения останал голям дъб и най-силна крепост на ангелите не успял да отблъсне хората, но след мощната експлозия, която трябвало да свали дървото инжинерите на земята останали безмълвни: короната на древното растение летяла във въздуха. Без нищо, което да я подържа тя се реела в небето, а листата й се движели от силния вятър. Тъй като клонки и шума не представлявали интерес за предприемчивите дървосекачи те скоро се заели с разфасоването на това, което имат и напуснали местопрестъплението с пълните си каруци. Около 1500 метра над тях Водачът на лова станал Върховен съдия и управлявал себеподобните си както бил научил от човешките войници – строго и организирано.
Годините минавали и силата на малкия кристал остлабвала. Крилатите хора отвлекли човешки магове и научили как да възвърнат силата му използвайки магията на други предмети. Върховния съдия разпоредил един отряд, Търсачите, да намират такива артефакти на силата и да ги връщат в Рая. Но от контакта си с човеците ангелите заприличвали все повече на тях. Много от търсачите са отдали на пиянство, бракониерство, лакомия и алчност. Самия Рай имал нужда от доставки на храна и вода, които човеците били склонни да заменят срещу пера и специфичните за ангелите финни дрехи. Без примирие и без официален договор ангелите започнали търговия под масата със своя поробител. В тежките времена на война за хората Рая просперирал и благодарение на инжинери-наемници се разширявал още повече. От селище на последните оцелели се превърнал в мощна крепост, заслужаваща името си. Тогава човеците за втори път прорязали дълбока рана у ангелите, този път наранявайки и себе си: магическите портали. Много е писано за това страшно събитие и няма да навлизам в детайли. Достатъчно е да спомена, че един такъв портал погълнал повечето от централната сграда, предполагаемо убивайки Съвета на старейшините и действащия Върховен съдия. В замята изплюл гъста мъгла, дребни, бързи и свирепи животни, които ангелите досега не били виждали и злокобна смрад, вещаеща болести и смърт. Ангелите вече познавали изкуството на строенето и бързо изградили укрепления около някогашния център на града им, но загубените били много. Най-вече кристала, който се намирал на броени метри от отворената бездна и след седмица вече бил обвит от гъста и вероятно отровна растителност. Докато повечето малки портали се оторили само колкото да хвърлят някоя мебел или просто малко пръст, 3 малки останали активни и бавно се разширявали, поглъщайки укрепленията на ангелите и тези, които не са успели да се доберат до убежище. Един такъв портал бил "опитомен" от ангелите-варвари, гнездото на войните от замъка. Най-силно и най-голямо новите дванадесет гнезда, то съдържа в себе си оръжейната на града и малки отряди преминават портала, за да грабят от селата на континента, където той гледа. Освен храна, вода и друга плячка, тези ангели взимали със себе си и селяни за роби. Рая се превърнал в Небесен Ад.
----------------------------------------------------------------


-Бъчва, ставай, затваряме! Казах СТАВАЙ!
Дебелият кръчмар замахна с канчето към главата на още по-дебелият пиян мъж, легнал на бара. Със закъснелия си рефлекс Бъчвата успя само да посрещне удара с дясната си буза, след което да тупне на земята.
-Не ме карай да те изхвърлям сам!
-Много лаеш, господарю човек, но нямаш смелост да ме ухапеш.
-Какво? Ах, ти, малък нещастен… - докато изговаряше тежките си клетви възрастняи мъж правеше малки крачки назад, дали към тоягата, която беше облегната на стената или към задната вратичка…
-Прав си, разбира се, и аз си тръгвам. Желая ти здраве!
Бъчвата напусна старата кръчма бавно и клатушкайки се. Както и сградата той криеше по себе си следи от по-добри времена. Мръсната му и дълга мазна коса жълтееше магически на места, а по дрехата му личаха златни украшения и странни рисунки. Около пояса му имаше кожена ножица със сложни гравюри, но не и меч. Раницата, която хвърли на гърба си беше снабдена със стотина джоба и два пъти повече кръпки. Висок, едър и всъщност доста дебел, Бъчвата тръгна надолу по пътя с песен, придържайки се за оградата, доколкото я има.

-----------------------------------------------------
-----------------------------------------------------

Така, и аз влизам... моите ангелчета са доста като индианците... не са имали противник преди хората и затова са паднали доста лесно... после са почнали да абсорбират от човешката култура... сега един от търсачите, въпросния Бъчвата, ще преплете пътя си с вашите герои. Бая писане му ударих, затова нямам много желание да продължа с хубав и изчерпателен увод. Когато постнете малко повече ориентири във вашите такива ще се включа ударно ;р

Ангелите правят много красиви дрехи, магически чанти с необикновен обем и перата на крилата им са доста скъпи. Освен това могат да пишат на стария език, това са руните по дрехите им, но не могат да го говорят. След нахлуването на хората си падат малко "нежни" и горе в град Рая обичат слабите, чисти и изискани руси индивиди. Нашия Бъчвата не е харесван, но е добър в това което рпави и разбира много добре хората. Той още не знае за порталите, тъй като досега е пиянствал в малко градче, след като е успял да се докопа до чифт магически огледала (всяко вижда през другото подобно на принципа на порталите). Освен това търсачите носят крълата си овързани плътно за гърба с бинтове под дрехите, за да могат да приличат на просто доста високи хора (ангелите са между 1.9-2.2 метра, Бъчвата е към 1.95 да кажем :> ). Един ангел може да достигне до 100-120 години, но след 50 вече е стар физически и обикновенно не живее много повече (освен старейшините, които са много нагоре в новосъздаденото общество и живеят в разкош). Освен това Рая има Гето, там са бедните (такива неизбежно има при едно human-like управление) ангели и където живее нашия човек Бъчвата. По някое време ще го върна там, а ако някой от вас има път до Рая може да поразпита, там той е герой и любимец на масите ;р В момента гетото ще да е в тежка борба с малките зверчета от портала.

Ако имате забележки пишете и ще редактирам / обжалвам.

Ренд, съжалявам, ако започвам да приличам на малка злобичка, но искам само да питам нещо - как дрехите се запазиха върху тебе, след като се превърна? Сми, аз си мислех за някъв ремък някъде по тебе, с който да ги връзваш преди да се превъплъщаваш...звучи ми логично поне

Сори пичове че ви на ругах , ама нещо изтрещях извинявам се още един път . За това да си продължа с историйката , ама стига с тези пролози , да пораздвижим нещата иначе не може бе .
***********
Крайл се намираше в град Леденз , средно голям град с различна архитектура и стил. Но сега бе мрачен , сякаш врана бе разперила крила над него . Да не забравим дъжда който биеше по каменните улици сякаш бе камшик . Младежа сврял се в един ъгъл от улицата , се вгледа в кръчмата от среща , точно до нея бе и фигурата заради който бе тук. Този не бе от града , даже от свята и сигурно от измерението не бе . Казваше се Ярал , само име без характер или душа само студенина . Крайл му беше благодарен само за едно че го бе научил да разчита древните писания по порталите , за които се смяташе че друг народ ги е създал . Човека пристъпи бавно към фигурата , която стоеше безмълвно като статуя замръзнала във времето . Младежа оглеждаше високите сгради , те бяха скрити в тъмнина. Плъзна ръка по гърба си и намери пистолета , който едно джудже му направи , имаше и три кинжала готови да полетят . В ръкава си държеше и допълнително острие което също му бе спасявало живота няколко пъти. Оръжията не бяха за Ярал , едвали щяха да го наранят пък камо ли смъртоносно . Те бяха за натрапници , вече бе на милеметри до фигурата , когато чу шума , студена пот рукна от чело . Учителя му го викаше , изпрати му съобщение в таверната . Изведнъж Крайл замръзна , ако искаше помощ от мен ще ше да додойде лично , това бе клопка .
В този момент три едри фигури скочиха на каменната улица , а от към кръчмата дето стоеше фигурата се разнесе ръкопляскане и смях . Крайл видя съществата това бяха шифтъри преобразени във вълци , това бяха те гадни животни, но някой ги командваше .
- Момче успокой се , няма да ти сторят нищо поне ако аз не им наредя.
- С кого имам честта да говоря ?
- Граф Елоренз на вашите услуги , поточно искам ващите услуги .
Цевта на пистолета блестна между капките дъжд и той гръмна , един от вълците падна с гъргорене . Сачмата се бе забила в окото му и направила на пюре мозъка му , другите шифтъри се диближиха до него , закривените им нокти проблясваха на дъжда .
- Това е моят отговор графе , не искам да работя с вас .
- Ще го сторите млади приятелю , дори да не искате.
Пред очите на Крайл се спустна черна завеса , и той падна върху павирания под , някой го вдигна . След това се потопи в света на сънищата .

@indigo-абе аз ли съм тъп или нещо не мога да схвана каква раса си.И бтв тва дето си го постнал увод ли е щото 3 пъти го чета и все не схващам.Аз ли съм малоумен или тва е много сложно за мене

@The CROW-не си злобичка,напротив казах,че приемам критика.Иначе аз си мислех,че дрехите се връщат като се върна в човек ама май го бия на фантастика така,че ще си редактирам

бтв няма ли да направим отделна тема,както при Книгата на Вековете и там да пускаме само разкази а пък в тази дискусии

И още две неща да питам.Какъв ще е реда на пускане на разказите и да пускам ли вече глава 1 на моя герой

@fear 4-прав си моето момче това е ФЕНТАЗИ.Sentry,The CROW и IceQueen си изразяват мнението,че пишеш доста хаотично и излишно дълго.Казах ти-това не е Цитаделата

Шейд (Индиго) е харпьо (мъжка харпия), така като гледам.

Ъм:

Ангели - раса с тяло на човек и ангелски крила, които държат привързани за тялото си под дрехите при наличие на хора. Достигат средно до около 60-80 годишна възраст, с изключение на старейшините, които могат да доживеят и до 120. Ангелите са сравнително високи, от 1,9 до към 2,2 м. Стройни със светли коси. Добри са в изработването на красиви дрехи и магически чанти, а перата им са високо ценени. Могат да пишат на древният език, но въпреки, че го разбират на четене, не могат да го говорят. Те не владеят магията, но за сметка на това са изключителни занаятчии.


Ренд, бих ти предложила да си прочетеш увода отново, допуснал си адски плоски правописни грешки и повторения, просто защото си замазвал отгоре без да го прочетеш

Колкото до темата само с РПГ-то, естествено че ще има, но докато решим кой ще участва уводите ще се пускат тук и евентуално първа глава (Ренд - по възможност пусни и една глава, защот увода ти е много през куп за грош - мазал си, колкото да има).

Окей, пичове. И аз искам да се включа. Не съм на 100% наясно с точните правила, въпреки, че изчетох всичко внимателно, но мисля, че горе-долу схванах. Единствено искам да разбера едно нещо. Понеже искам да пусна персонаж, който да не е съвсем разкрти на останалите играчи отначало, не съм сигурен как би трябвало те да играят с него. За това ще напиша само основните му характеристики, според които да го използвате във вашите постове. Само ви моля, да използвате минимално неговата решителност. Поне засега. И разбира се да спазвате речевата му характеристика

ИМЕ: Мрог Д'Критсо
РАСА: вампир
ВЪЗРАСТ: изглежда на 75
Ръст: 1, 67
Пол: мъж
Глас: тих, прегракнал
Дрехи: Обича мрачните дрехи, които покриват цялото му тяло, носи качулка.
Лице: Старае се да не го показва, но е бледо, изпито, малки лъскави черни очи, дебел почти плосък нос, Тънки, вечно напукани устни, малки уши, едното е почти отгризано(очевидно от животно), изпити бузи(лявата е с червена татуировка представляваща пробит кръг с меч без дръжка).
Окосмяване: Плешив, кюсе, почти няма окосмяване, Веждите му са едва забележими, бели.
Мрог ходи прегърбен, понякога с бастун, но не е задължително. Избягва да ходи с бастун пред хора заради горделивостта си.
Основни черти: мълчалив, мрачен, потаен, горделив.
Мрог страни от битки и от хора. Той няма нищо против хората, но смята, че достатъчно си е казал с тях за всичките тези години. Говори само когато е нужно. Не подкрепя излишната смърт.

Ами...това е, което имате нужда да знаете засега. А сега встипелната история на Мрог.

Улиците бяха прашни. Мрог обичаше праха. Даваше му идеално прикритие. А и повечето хора не понасяха прахта. Това му беше достатъчно да харесва каквото и да е.
Подухваше вятър, който размяташе храсти, малки животни и парчета от счупени маси. Мрог не обърна внимание на парчетата дърво от масите. А това беше рядко срещано за него. Беше се умислил. Сякаш всичките му години живот не бяха достатъчни! Започваше да му омръзва всички тези неща със Съдбата и Целомъдрието. Постоянно си напомняше, че скоро най-после ще дойде смъртта, но постоянно оцеляваше. Може би все пак търсеше достоен начин да умре. Рядко си го признаваше, защото гордостта заслепяваше дори егоистичното му самочувствие. Но какво пък. Винаги са му повтаряли, че мъдростта заслепява гордостта. Също така казват, че мъдростта поражда и самоирония. Е, Мрог се срамуваше да си го признае, но нямаше никакво чувство за хумор. Ако някога е имал, то дисциплината му го е застреляла с ловджийска прашка, изпила кръвта му и захвърлила в малката рекичка покрай храма на Гда. Тъкмо когато си помисли, че това все пак е била някаква смешка, която най-сетне е родил, веднага я забрави.
Вече беше стигнал центъра на града. Вдигна глава и вятъра събори качулката му. Мрог се стресна и нервно си я сложи обратно. Огледа се дали някой е видял това, но само едно диво куче Динго гледаше от далечината, но ако Мрог знаеше, че то беше късогледо, той изобщо нямаше да се притеснява.
Около Мрог сградите бяха стари и порутено. Всички тези градчета му бяха съвсем омръзнали. Започна да му липсва калдаръма. Сигурно е единствения човек в света, на който някога му е липсвал калдаръм - замисли се и почти се усмихна, но после забрави поредната си смешка. Сякаш съзнанието му беше толкова отвикнало с какъвто и да е хумор, че сякаш самото то умираше по малко всеки път, когато получи смехотворно озарение. Този тип амнезия си беше просто защитен организъм.
Мрог огледа добре кръчмата, пред която се намираше и разпозна старата банка на неговия добър приятел Кристо, който я беше загубил на комар от сегашния собственик на тая кръчма. А този дори не е сменил името на банката и сега кръчмата се казваше "Златната банка на Кристо". Никой не помнеше Кристо, защото той бе умрял по най-незапомнещия начин - ухапан от катерица, болна от бяс. Другите два незапомнящи се начина бяха да ти падне орк на главата, докато четеш поредното си благодарствено писмо от баба си и да получиш грешна доза стимуланти от доктора си точно преди изява в градския концерт. Морг не разбираше защо никой никога не беше задавал въпроса на новия собственик защо кръчмата се казваше "Златната банка на Кристо", но не беше и той, който щеше да го направи. За това си имаше обикновени селяни.
Мрог отвори вратата и осъзна, че за пръв път вижда толкова много шифтъри на едно място.