заплювам Каладон, Вожд на Нощта

история

Каладон е осмото дете на кралки заместник Йоханес дир Копенхаген.След преврат в кралството, кралят е свален от властта и на негово място е поставен бащата на Каладон.Настъпва война, в която тролове и джуджета достигат стените на замъка.Краля се допитва до върховния жрец Солериум.Той му казва, че всичко е поличба.До момента на раждането на Каладон, броят на децата е бил 7, което е сакрално число, затова съдбата е била на тяхна страна.Кралят трябвало да се раздели със осмото дете.Раздялата била тежка, а и кралят тъй обичал сина си, че го изпратил в манастир.Там Каладон получил отлично образование.В същото време, в замъка нещата потръгнали.Елитните стрелци с лекота поразявали днребните мишени долу и възстанието било потушено.В една от последните битки обаче, един трол ранил смъртоносно най-големият син на краля и така отново била нарушена хармонията между силите властващи над земята.Следващо възстание, подкрепено и от орките, които работили в златните мини на кралството.С всеки изминал ден, ордата наближавала новоукрепените крепостни стени на замъка.Кралят ведната пратил хора да намерят така ценния вече седми син, за да се възстанови хармонията.Но Каладон вече знаел това.Като бил малък, той бил отрупван с богатства и получил десет пръстена-по един за всеки брат, един за него, и по един за майка му и баща му.Той пазел пръстените като очите си и никога не ги свалял.Той се чувствал по-силен през нощта.Затова една зимна вечер излязал в манастира воден от незнайна сила.Намира топло езеро в непрогледния мрак.Тъй като било доста студено, той потопил ръце във водата, като ги извадил, единя пръстен бил изчезнал.Като разбрал за това, Каладон почнал да о търси с пръчка, за да не загуби някой друг, но като намерил пръчка и се обърнал, езерото вече го нямало.От тогава разбрал, че трябва да се върна в замъка.Развила се страшна буря.Нощта ставала все по-мрачна, облаци закривали луната напълно.В непрогледния за останалите мрак на нощта, Каладон виждал по-добре и от деня.Помислил си облаците да изчезнат и бурята да стихне и така и станало.Той можел да контролира напълно нощта...

сега как е

Не можеш да го заплюеш, но имаш право да се състезаваш за него, да.

Истината е, че според моето виждане за такава предварителна биография на персонажа в нея трябва на кратко да се представят най-основните неща, характерни за този герой, а не да се впускаме в излишни за този етап подробности. Та, сега ще започна да пиша сбитата биографийка на Каладон, Вожд на Нощта и Господар на Лунния Къс. Ще едитна като съм готов.

EDIT:
Маркус, Дук на въздуха.
Роден в края на четиринайсети век, Маркус изкарва спокойно детство в началото на следващия. Когато дарбата му започва да се проявява, вече седемнайсет годишния младеж е принуден на напусне семейството си и родния Лондон. Все още не можеш да контролира напълно силите на въздуха, Маркус си навлича гнева на обикновените селяни, управата и тайнствени ордени. Това поражда у чернокосия младеж недоверие към околните и желание да използва силите за да владее света. След като прекарва няколко години в усъвършенстване на контрола му над въздуха и боравенето му с кинжала, навършил двайсет и пет, Маркус заминава за Париж под името Маркус, дук на въздуха.

Till, превишил си повече от двойно лимита за думи на биографията.
Прочети правилата по-внимателно, имаш още 5 дни за редакция.

Княза е прав. Лошият писател е не само този, който не умее да напише и ред, но и този, който не умее да контролира писането си.

Лимита не е сложен за изгъзица, а е основно писателско упражнение: "Умееш ли да грабнеш читателя в сложения лимит?"

Браземал, Лорд на Огъня
Живееше в една изоставена къща, в центъра на Лондон.Майка му го беше изоставила,изплашена от странните способности,които имаше детето й.С отглеждането се беше заел баща му.От него, Браземал беше получил голяма,изкривена кама.Малкото приятели,които имаше бяха мъртви.С изключение на един,който беше по-силен дори и от него-Естерот.Драконови нашествия,атаките на демони и всевъзможни създания, бяха оставили двамата приятели съвсем сами.Но те бяха оцелели,благодарение на способностите си.
Брезембал беше слаб и висок,по-висок от другите хора.Имаше дълга,непокорна червена коса.Лицето му,не беше приятно,напротив,беше грубо и сякаш,изсечено от камък,но все пак, беше красиво по свой си начин.
Обичаше огъня, за разлика от другите хора и можеше да го контролира.Беше се научил да го оформя и да го използва като оръжие,но понякога и просто,за да се забавлява.Беше подчинил огъня на волята си.Усещаше,че част от този могъщ елемент, гори в него.Може би, на това се дължеше буйният му нрав,заради който си беше навлякъл проблеми с властите и беше избягал,за да търси късмета си по света.Естерот го съпровождаше донякъде,но някои остри противоречия ги накараха да се разделят, някъде около Будапеща,с не особено добри чувства.
Едит:Сигурно е доста клиширано,(поне така ми се вижда)но може и да го едитна до 30
Едит 2:Едитнах го и не знам, разрешено ли е да включвам някои от героите в историята си,защото това ще обремени допълнително авторите,но никъде не видях такова правило.

Били, следи по-внимателно условията. Според секцията Светът, действието се развива 4 века след 1191, гоето прави 16-ти век (отпада Калифорния и колежите).
Внимателно редактирай и текстовете си, преди да ги пуснеш, странно е, когато пича мрази охрата, което е готин цвят.

Имайте впредвид, че това е единственият кръг в играта, в който ще се предоставят съвети без да отпадате директно от надпреварата. По-нататък ще съм доста по-взискателен.

А, то излязоха още 4 поста, докато напиша това, което исках. Та, ето го. Не е биография в чистия смисъл на думата. По-скоро нещо като прозаична интродукция. ;р



Бученето в главата на Каладон вече постепенно затихваше. Поддържането на междупространствения лабиринт, чрез който за минути беше изминал стотиците километри отстояние между Корк и Лунния Къс (в момента намиращ се в горите на централна Англия) си беше доста изтощителна задача, но пък спестяваше доста от времето загубено в протяжни пътешествия. Все пак, въпреки изтощението си, Каладон веднага се отправи към солария си, помещаващ се в най-високата от кулите на западното крило на крепостта, където вече го очакваше Старата – един от пратениците на Маркус. Крачейки невъзмутимо върху деликатно резбованата в повърхнината на масата карта на Британия, тя се обърна към Каладон и шеговито подметна:

- Не е на добре, вожде. Никак даже не е на добре, смея да твърдя. Имам съобщение за теб от Маркус.
- Да не би арогантният ни дук отново да има нужда от моята помощ? Между другото, какво го е възпрепятствало лично да говори с мен, че трябваше пак да ми натриса теб, гарго? – отвърна насмешливо Каладон.
- От къде мога да знам, дявол те взел!? – извика Старата. – Не е моя работа с какво се занимава господарят и както може би вече си се досетил, единствената информация която той счете за необходимо да сподели с мен е всъщност това, което трябва да ти предам.
- Та? За какво иде реч?
------------------------------------------------------------------------------
- Ще ти разкажа всичко още сега, стига да нямаш нещо против да споделиш вечерята си с мен, - защото полетът ми беше доста дълъг и изтощителен. – провлачи мазно гаргата.
- Е, какво пък, аз също съм доста прегладнял, а и така или иначе точно тази вечер едва ли щях да имам друга компания, така че е все едно...

Последвалата тишина беше разкъсана едва когато на дъбовата врата на солария почука един от прислужниците, който по някакъв мистериозен начин знаеше, че Каладон и Старата очакват той да им донесе вечерята. Печена пуйка с кестени и картофи. Гаргата се изсмя.



Това успях да измисля, но все пак си мисля, че е сравнително красноречиво описание. ;р

ПП
След като са повече, отколкото трябва - просто го считай до там, до където съм отбелязал. Струва ми се, че 213 думи са приемливи.

Уилям бе един от онези редки деца, за които се носеха легенди. Заченат от човешка жена и спуснал се ангел, тези деца през вековете биваха наричани Месии на Деня или светлината, наследници на самият Атлас. Те бивaхата там където, имаше нужда от надежда, там където имаше мрак и там където светлината гаснеше.
Разбира се със участа на всички свои предшественици той не би имал късмета да живее с родителите си или поне с единият респективно. В Края на 15 век Когато Уилям бе роден, той бе даден за отглеждане на Светата църква. Годините преминаваха а умствените му възможности бяха над нормалното ниво. Поради неразрушимата си вяра в Отеца и делата на милосърдие ,че дори и плъзнлите слухове ,че можел да лекува хора, той бе даден и удостоен с привилегията на инквизитор въпреки крехката си възраст. Носител на Божията искра, режещ като браснач ум , безгранична вяра в доброто и все още непонятни и непроявили се свръхестествени способности той бе изправен пред портите на този свят.

да, но:



Еребус, зарадва ме с появата на Инквизитор, искаше ми се да видя такава роля. Поработи обаче върху правописа и пунктуацията, правят лошо впечатление.

Извинявам се за което. Натам разказа и всичко останало ще го преглеждам внимателно, защото от първа ръка винаги остават по стената недобоядисани местенца .

By The Way, търсих 5 мин в уърда къде се намираше опцията да видя колко са ми думите

@ Княза: 213 е ок.

Само да кажа, че аз ужасно държа на Маркус и съм готова на всичко, че да си запазя правата над него. ^^ Били, аз първа си казах! :Д Нека по-добрия спечели. (; Утре ще си го получите (описанието)...

@Князе, приемам го като предизвикателство. ^^

Лорд Естерот

Мъжката фигура седеше на ръба на скалата и наблюдаваше как няколкостотинте войници крачеха гордо през прохода. Ироничната усмивка по лицето му издаде горчивината в сърцето му. Преди много време и той беше войник, а сега никой не го помнеше. Паметта за него бе останала там, на бойното поле, заедно с хилядите гниещи тела на наивници. Знаеше защо бе дезертирал от Армията на Вярата.
- Атака, наемници - изкрещя той.
Тишината бе нарушена и от падащи камъни, които се изляха върху войската. След миг, двадесет стрелци, които се бяха укрили по високите скали на прохода, обсипаха със своя залп маршируващите войници, повечето от които в изненадата и ужаса си изоставиха своя строй и се разбягаха. Тези, които бяха останали в защитна формация, чуха тропот. Скоро от нищото се появи малка конница, която влезе в сражение. След няколко минути сразената армия побягна и всичко утихна.
Белеард Разбойникът се приближи до Естерот и се усмихна. Вторият извади от джоба си кожена кесия и му я подаде.
- Заслужиха си ги.
Белеард го потупа по рамото.
- Странен човек си ти, Естерот. Не принадлежиш към нищо и към никой, сякаш не си от този свят.
Естерот се подсмихна.
И двамата бяха доволни. Белеард прибра кесията, а Естерот с усмивка прошепна:
- ...и още ще не мога да повярвам, че успях да убедя главатаря на армията, която искаше главата ми, да се бие на моя страна срещу собствената си армия. Хората ти сигурно са жадни за зрелище след лесната победа. Нямаш нищо против Белеард, царят на разбойниците по тези места, да покаже, че не е забравил как се държи меча, нали?

..........
П.С:
При първият опит историята достигна 500 думи и съкратих на 266, повече не мога. Ако Фирзен е решил да превръща литературата в точна наука, която можеш да ограничиш, много поздрави.
Защо липсва женски персонаж?
Няма да е лошо да дадеш повече подробности около света, за да не стане "орел, рак и щука" в даден момент.

Един въпрос. Човека иска биография , лек разказ за самият герой. Какви са тея бойни случки, разбойници ит.н Някой орки беше намесил , нещо много интересно се случва.

Такааа, избрал съм си Барземал Лорд на Огъня.Утре очаквайте биография

Всъщност точно зададеното е "биографичен разказ" - не е твърде ограничаващо, но не е и прекалено свободно. Тези от вас, които пишат разкази в буквалния смисъл на думата ще открият (или вече са), че може и да не им стигне мястото.
Active, идеята на ограничението от думи е да се види кой може да се изразява достатъчно добре в даден обем - вярно е, че литературата няма ограничения, но дали ако Шекспир беше написал 10 часова пиеса, някой щеше да я гледа?
Колкото до критериите - гледа се форма, стил и естествено грамотност. допустимо отклонение - до 25% (и то е много).

Някои от вас според мен са започнали разкази отколкото да напишат нещо като кратка биография.
Ох,аре да почва следващия кръг по-бързо

Нямам против да вплитате историите си с други от главните герои, но внимавайте.
Това е нож с две остриета и е хубаво двамата писатели да се координират по някакъв начин, ако искат да са взаимосвързани. Пишете си, или нещо такова. Ваше решение.

Aктив, първия Кръг е упражнение в това да грабнете читателя си, без да имате огромно пространство за целта. Прощавам отклонението, но го имай впредвид и за бъдещите Кръгове. Там лимита е 3000 думи, но ще режа доста по-жестоко. (Да, 3100 думи е повод за дисквалификация.)

между другото като свърши първи кръг и човек посочи число и ези или тура,ти във вас си мяташ монета и гледаш в бележките си какво нещо се пада за съответното число и после го съобщаваш в отделен пост,така ли ще става?