Брой и мен. Сега прочетох двете части и много ми хареса. В началото казваш че това не е твойта история, но после казваш че е истинска. На твой приятел ли е или лично си действал по този начин. Не че има значение за достойнствата на разказа, просто питам от любопитство.
Успех!

Всичко ще се разбере в продължението, но сега нямам никакво време да го напиша. Виждам, че има хубави разкази, които заслужават да ги прочета и май ти си един от авторите, но нямам никакво време сега. Евентуално събота или неделя!

Да няма за къде да се бърза по-добре е да стане хубаво. В момента ние с тебе се очертаваме като разказвачи на истински истории и е много интересено.

Връщам се назад към случилото се и не знам как точно да ви го разкажа. Определено не мога да постигна чувството и начина на изразяване от тогава. Четох написаното, няколко пъти, но не успях да усетя тръпката така силно както тогава и да довърша историята със същото силно чувство. Все пак, мисля че случилото се заслужава да бъде разказано и още повече разказът трябва да бъде довършен. Нещата много се промениха от последната част от историята и това ме накара да я прекратя, но от тогава до сега промените са още по-големи и ето, че дойде време да довърша започнатото:

След четвъртото писмо дойде и пето. След него шесто, а след него .... следващо. Момчето не спираше да пише стиховете си с желание и с вярата, че той променя нещата и че се доближава до нейното сърце. Отговор обаче, уви, нямаше. Тя не остави следа от тебешир до вратата си, държанието и не се промени, птичките не спряха да пеят. Опитвам се да кажа, че като страничен наблюдател спокойно мога да потвърдя, че абсолютно нищо не се бе променило. Той беше все така влюбен в нея, а тя все така нищо неподозираща. Единствената разлика бе, че момчето вярваше, че има промяна. Всъщност ... промяна може и да е имало. Възможно е, момичето умишлено да продължава да се държи както преди, за да не разбрират хората за случващото се. Може пък и изобщо да не и пука ... да е чела едно, две писма и изобщо да не я интересува. Но е възможна и другата крайност, да е толкова хлътнала в тайният обожател и в неговите красиви думи, че да се страхува да разбере кой е той и да иска да продължава тази красива приказка. Всичко това е напълно възможно, но няма как да разберем. Или поне тогава нямаше как да разберем! Пред мен е текста на писмо номер осем, който гласи следното:

„Макар и да не получавам знак
аз пиша ти туй стихче пак.
Не мога аз да сега да спра
след всички хубави писма.

Аз заслужавам отговор поне,
дори той да е „Не”,
но късно е да спра сега,
не мога да го позволя!

Отново призоватам теб в ноща,
да прочетеш любовните слова
и утре малко цветенце едно
да сложиш ти зад своето ухо
и то да бъде знак за мен,
че ти четеш тоз стих смутен.

И ако ти направиш казаното тук
то утре чакай стих, но друг,
където ти ще разбереш
на кой ти римичките все четеш.

Е толкоз стига ти от мен сега,
но ти недей заспива тъй сама.
А с мойте стихчета в ръка
легни и посрещни нощта.”

Нашето момче пуснало и това писмо. Както се разбира, той иска да разбере дали тя ги чете и е уверен, че не може да спре сега. Той е решен да докара историята до края и да и разкрие чувствата си, независимо от резултата. Какво се случило от тук натам ще ви излъжа ако кажа, че не знам. Дали тя цвете за ухо ще сложи, дали завършакът ще се отложи ... е никой днес не ще да разбере, а следващият път щом тук чете!

Никакво развитие. Повтаряш отново втората половина на първата си част. За да задържиш вниманието на хората, на края на всеки откъс (глава) слагай някакво събитие, което ще постави основите на следващата част. Забележи как всеки епизод на сапунките завършва с "Марсела е бременна! [ТАДЪМ!]". Това си е един вид кукичка, която ти гарантира, че ще четем нататък. Spice it up ASAP.

Ледник тази част е кратка и без особенно развитие (освен това, че той иска да си каже името и да сложи края), защото искам да придобия чувството си отново и да я довърша качествено. След всичките години тук, сигурно знаеш че съм човек, приемащ критиките т.е. ... доволен съм от коментара ти.
P.S.: Това е истинка история и тя е такава. Не мога да я променям, защото на някой не му е интересно. Опитвам се да кажа, че ако не ти харесва не е нужно да я четеш. Това се случи, това пиша!

Животът обикновено е скучен до полуда. Буквално.
Нищо, ще чета и нататък.

Еми като получиш вдъхновение давай, интересно е!

нещо проблем ли имаш, о умни? ти от де знаеш от кога му чакам отговор? ъ? аре си блъсни главата в масата 2 пъти и просто не ми отговаряй на постовете вече!

Счупен Велики се произнесе
Он : браво, браво, разказа пак е на ниво (дейба дан си некав военен, пак имам чувството че ме шпионират )

Историята продължаваше бавният си ход и ние не подозирахме как ще се развие напред. Той имаше надеждата, аз също вярвайки в любовта, че всичко ще свърши красиво. Трябва да вмъкна, че планът за писмо всеки ден всъщност не беше точно изпълнен. Понякога писмата бяха през ден .... през два .. дори през повече. И замисляйки се трябва да кажа, че цялото събитие се развива преди малко повече от година по това време. Отбелязвам това уточнение, защото има една малка литературна украска с пролетта и т.н., което написах само за настроение. Всъщост си беше точно есен. И точно тези дни като последните няколко, в който има много дъжд и тъга, навявана от падащите листа ... та точно тези дни ме накараха да се върна към историята.
Спомянм си тогава есента не беше точно такава. По-топличко беше. Е, имаше дни когато наистина си беше студено, но определно не както сега. След като той пусна писмо номер осем, предстояха два дни без училище. Два дни – събота и неделя, за да реши тя как да постъпи и нашето момче да обмисли евентуалните вариянти за развитие на ситуацията.
Единият беше да отиде на училище в понеделник и да я види с цвете зад ухото, което да означава, че трябва да напише стих в, в който да се разкрие. Това беше желаният от него вариянт и не искаше да мисли и за друга възможност. Но през този уийкенд времето беше гадно и то определено предвещаваше едно неблагориятно развитите на ситуацията. Колкото и да не желаеше да обмисля другата възможност, то нашето момче за миг се увлече в размишления. Какво да направи ако тя не изпълни написаното в писмото?! Е .... тогава той все пак щеше да се разкрие в следващото писмо. Решено беше вече! Но после тя го отхвърля, всички му се присмиват, всички разбират, че тя не го желае. Срам, гадост, унизение! Така виждаше нещата той. Виждаше я с друг и как тя вече изобщо не общува с него, както преди. Когато той се осъзна от очите му течаха сълзи, които капеха по пода, както есенните листа капеха по тревата. Не можеше да си позволява повече такива отклонения, а колкото повече мислеше за възможността нещата да се развият в кофти посоката, толкова повече той се разколебаваше с решението си. Трябваше да спре да мисли за това. Начинът, по който успя да залъже себе си и да забрави мислите си е познат на всички нас – алкохол с приятели. Но няма да давам подробности за това, все пак да се предържаме към историята.
Е, някак двата дни успяха да преминат. Доста бавно, но все пак минаха! Дойде сутринта на понеделник. Това беше Денят. Нашето момче се събуди рано. Не можеше да спи повече. Знаете как преди яка екскурзия или някакъв лагер малките деца не могат да спят цяла вечер от вълнение, че утре ги чака нещо хубаво. Така и нашият герой не успя да спи. Разликата беше, че той не знаеше дали го чака нещо хубаво .... или пък не. Времето след закуска, преди да тръгне към спирката му се видя много дълго – цяла вечност. Когато пристигна на училище беше първият. Седна на барчето и пи кафенце с приятели, без изобщо да издава и грам от огромното вълнение, събрало се в гърдите му. Очите му постоянно гледаха входната врата на училището. Той търсеше във всяка една нейните очи. Той чакаше тя да влезе и да види дали носи цвете зад ухото си. Минутите минаваха, кафето намаляваше, хората започнаха да влизат по стаите, а той още беше там и чакаше нея. Ето че, чакането беше възнаградено. Тя влезе и се запъти директно към стаята. Той реши да почака минутка и тогава да отиде и той, но не можа да изтрае цяла минута. Когато той влезе, тя тъкмо беше седнала на мястото си и вадеше тетрадки от чантата си. Той мина покрай чина й, който беше точно на два чина пред неговия. Поздрави нея и приятелките й и небрежно и си седна. Веднага съсредоточи поглед към косите и и не видя цветенце. Нещо вътре в него не можеше да приеме, че действително тя не е изпълнила написаното в писмото. Няколко минути той стоеше и се надяваше, че не е видял правилно, но .... истината беше, че цвете зад ухото на момичето ... нямаше! Погледът му замръзна. Дъхът му спря. Сърцето му биеше така силно, но ... безсмислено. Минаха първите няколко часа, а той дори не стана от стола си. Разбирате как се е чувствал .... отхвърлен, нежелан, пренебрегнат. Но историята не свършва така. Не свършва, защото той не искаше краят да е такъв. Успя да се поотърси и излезе в коридора да си полафи с приятели. Докато се опитваше да води някакъв смислен разговор той не спираше да мисли за нея. Нещо вътре в него много силно се беше свило и му даваше гадното чувство, че е загубил всичко, което е имал и в което е вярвал. Тогава се случи неочаваното ... наистина неочаквано! Тя се появи ... с цвете зад ухото си. Тя вървеше по коридора толкова щастлива и усмихната. Очите и светеха, а косите и блестяха. Когато той видя това, времето за него спря. Тя мина бързо покрай него, а той продължаваше да гледа като гръмнат. Веднага влезе, все си нещата и тръгна към тях. Толкова щастлив и доволен. Доволен, както никога преди! Бързаше да се прибере за да напише стихът с разкритието. За него приказката продължаваше.

Колега, къртиш човек, браво! Невероятна история, искам да видя края!

Още малко, колега. Малко остава до края!

Ако знаеш какво ми е като го чета...

Гледната точка на Коча

Какво прави приятеля, "коча",
"Гаджето", дето на бой да му скочи
На този със стихове, рози, бълвоча
Навъртащ се около мойто момиче?

Защо ми е гадно и тъжно, жестоко,
Омръзнах ли ти, свърши ли вече?
А помниш ли колко красиво, дълбоко
И нежно и влюбено всичко потече?

Аааааааааа прочетох ги всичките и сега ми е супер интересно какво става накрая! Моля те човек поствай края по-бързо!

Веднага щом успея да я напиша ще я постна! Обещавам да не се бавя много!

Сълзи ми тръгнаа деба... Чак не ми се вярва, че подобни съвпадения са възможни...

Скоро, хора. Съвсем скоро!

Айде де, чакаме

+1