|
Заглавие: Публикувано на: 16 Май 2006 19:40
- Богове! - възкликна уплашено Ардуил и се хвърли към приятеля си. Исак се завтече към мяха с вода, грабвайки парцал по пътя. Орка и младото момче почти едновременно стигнаха до Исак. Но той не им обърна внимание.
Исак винаги спеше много спокойно през нощта и беше много неподходящ за стража. Беше в оздравителен, дълбок сън, когато усети познатата болка. Този път, тя преряза двете му ръце. Или по-скоро откъсна двете му ръце и ги хвърли в Ада, но запази усещането му за тях. Те ту бяха обхващани от пламъците на пещ, ту блокове лед ги сковаваха в прегръдката си. Немъртвия ги докосваше в отчаяни опити да успокои болката, но тя се усилваше многократно от допира; той искаше да ги махне, да ги разчлени дори, само за да спре, но ноктите му само му носеха спазми със силата на забиващи се копия. Исак удари двете си ръце в земята в последен опит да сложи край на агонията, но последвалата вълна от огън го съкруши и той припадна.
Приятелите му станаха ужасени свидетели на невъобразимия спектакъл - те виждаха барда в агония, чуваха писъците му, но не виждаха какво причинява всичко това. Всичко, което видяха, бяха множество черни лини да се спускат по ръцете му, да се заключват в сложни геометрични линии и да вписват непознати думи между тях.
- Богове...богове... - мълвеше Ардуил в недоумение, докато сваляше връхната риза на Исак. Символите се бяха слели с предишните, започвайки от гърдите на немъртвия и стигайки до дланите му. - Подай компресите.
Те наложиха мокрите парцали върху двете му ръце и зачакаха, тревожни. Бардът не показа признаци на съзнание в продължение на два мъчителни за тях часа. Когато се размърда, те подскочиха от изненада, след което се чуха облекчени въздишки. Исак ги увери, че е добре, и че не чувства нищо, че просто е жаден. След което изпи литър и половина вода. Новите "придобивки" обаче го притесняваха. Това част от процеса да бъдеш Месия ли бяха? И как изглеждаха..., как идеално се вплитаха..., този странен език... Беше много плашещо. Ардуил и Гейбриъл много съсредоточено го разпитаха за начина, по който ги усещаше - но това не доведе до никъде, защото той не усещаше абсолютно нищо. Сякаш бяха прости татуировки. Всички се разочроваха и притесниха за Исак, след което се опитаха да си доспят, защото на следващия ден ги очакваше последния ден езда до Храма.
----------------------------
Закуската беше оскъдна за орк, но Горт не се противеше. Трябваше да свикне на лишения, защото пътя не винаги гарантираше топло легло и обилна вечеря. Умът му беше зает с опасни видения за бъдещето на Исак и той не обърна голямо внимание на сухия пътен хляб. Дори когато тръгнаха, вгълбени и устремени, виденията не го напускаха. Народът му беше особено чувствителен на свръхестествено ниво. Горт не умееше да разсъждава научно, но сетивата му му казваха достатъчно... Понякога повече от достатъчно. Едно нещо го преследваше от сутринта - илюзията за Хрътки, които ги дебнат от дърветата, фанатизираните им очи постоянно вперени в Исак.
- Тази сутрин се чувствам прекрасно. - усмихна се барда на приятелите си.
Докато изведнъж той не прозря. Хрътките, които виждаше, не бяха илюзия. Бяха петима, и се придвижваха с методична точност по дърветата от двете им страни. Репликата на Исак и едно случайно поклащане на клон издаде първия. Горт бързо съзря и другите, когато разбра накъде да гледа. Орка запази хладнокръвие и съвсем небрежно се доближи до Гейбриъл.
- Гейб, ще ни приемат ли за аудиенция, когато пристигнем? - попита той и леко плъзна поглед нагоре към дърветата.
Рицаря се учуди на глупавия въпрос, но всичко му се изясни, когато проследи погледа на орка. Той първо кимна, след което каза:
- Мисля, че ще мога да го уредя. - обърна се към Исак и Ардуил и посочи незабележимо с поглед нагоре, подобно на орка. - Вие как мислите?
Секунди им трябваха, за да разберат за какво става въпрос. И двамата кимнаха, а магьосника изрече:
- Със сигурност ще можеш.
- Особено с ученик на Университета като теб. - подхвърли рицаря, сключвайки за секунда ръце. Ардуил веднага позна сключването на ръцете - той симулираше жеста за любимото му заклинание - и кимна, престорено ухилен.
В следващия миг се извърна, сключи ръце и хвана еднин от Хрътките във въздуха по средата на скока му. Той полетя надолу, без да издаде звук. В следващия миг второ заклинание изпрати ударна вълна в лицето на падналия убиец и разби главата му в близко дърво. Хрътките разбраха, че са усетени, за секунди се разръснаха, а в следващия миг нападнаха от четири страни.
- Кръг около Исак! - изкомандва рицаря. Тримата се наредиха около немъртвия.
Първия връхлетя откъм Горт, събаряйки орка от коня. Двамата паднаха на земята, търкаляйки се в схватка. Хрътката успя да прклещи орка под себе си и измъкна кама, вдигайки я високо с намерение за фатален удар. Горт се възползва от случая и заби главата си в лицето му. Със свободната си ръка хвана противниковата и двамата започнаха битка за камата. Убиеца почти веднага се освести от удара и въпреки разбития си нос не изпусна оръжието си. Хрътката стисна рамото на Горт в болезнена точка и той изпусна оръжието, губейки борбата за него. Слугата на Сянката се хвърли пак напред, но вместо да докопа целта си - гърлото на орка, получи силен шут в гърдите от него. Горт на свой ред измъкна кама и двамата се задебнаха, полуизправени...
Втората Хрътка хвърли камата си и тя се заби дълбоко в предмишницата на Ардуил. Момчето изпищя от болка, но не падна от коня, а се овладя и се сниши на седлото. Хрътката реши, че победата е вързана в кърпа и с два скока приближи момчето. Вместо убито хлапе обаче, убиеца срещна яростен кафяво-зелен поглед.
- Уцели ме сега, копеле такова. - процеди Ардуил и вкара шепа бял прах в лицето на противника си, която измъкна от дисагите, когато се наведе. Беше смес за прочистване на рани, която вероятно прогаряше очите на Хрътката. Той се замята, безпомощен в опитите да махне праха от лицето си, но в един момент се спря на място, приклекна и извади нова кама. Конят на Ардуил изпръхтя нервно и в същия миг към момчето полетя кама. Убиеца преценяваше местоположения дори по слуха си, но първото хвърляне не беше достатъчно прецизно и се заби в багажа до крака на момчето. Коня се уплаши и хвърли ездача си. Ардуил падна, но не се удари лошо и почти веднага стана - навреме, за да избегне втория кинжал, забил се в почвата. Той замръзна. Едно движение и третия кинжал, появил се в ръката на Хрътката, щеше да полети точно към целта си...
Първия кинжал, полетял към Гейбриъл, рицаря отклони с бронираната си лява ръкавица. Втория беше отклонен с обратно движение на ръката, след което война се спусна с плавно движение от коня и се завтече към Хрътката пред него. Вместо нападател, убиеца се оказа в защитаващата се позиция: Гейб сипеше удар след удар с катаната, сляти в прецизна форма, която не оставяше пролуки за внезапна контраатака. Шест стъпки отстъпление и кълбо назад бяха нужни на Хрътката да се откъсне от безмилостната серия срещу него. Той отскочи по диагонал и заобиколи светкавично за да атакува в гръб, ръката му обви врата на Гейбриъл и кинжала се плъзна по посока врата му. Рицаря обаче хвана ръката, извъртя се и я изви, едновременно вдигайки катаната си за удар. Преди да го нанесе обаче, получи въртелив ритник в торса и залитна назад. Хрътката усети правилния момент и хвърли кинжала към шията на нестабилния си противник. Рицаря беше подготвен - наместо да се опита да се задържи, хвърли настрана катаната си и падна свободно назад. Кинжала мина на три пръста от погледа му. В следващия миг война беше на земята, и хвърли собствения си къс меч по убиеца. Той се заби със смъртоносна парабола в гърдите му. Хрътката падна бездиханна.
Горт се хвърли първи напред и замахна, но двата кинжала звънко се сблъскаха. Хрътката опита да го подсече, но подцени жилавия оркски крак - ботушът му нанесе безполезен удар и се наложи на убиеца на се претърколи, за да избегне последвалия контраудар. Двамата отново бяха лице в лице, застинали в напрегнато очакване. Отново се хвърлиха в атака, този път едновременно. Удара на Горт пропусна, но Хрътката преряза орка през стомаха и той започна да кърви обилно. Горт се разяри от раната и заби шут между краката на убиеца. Той изстена леко и закъсня с контрареакцията си, което му коства много - получи зверски юмрук в лицето. И още един. Горт пусна кинжала си и заби още един пестник, този път в корема на Хрътката. Убиеца се преви, но залитна умишлено към Горт, обви краката му и с плавно движение извади и заби кинжал в бедрото на орка. Това окончателно го вбеси. Той сграбчи рамото на нещастната Хрътка със силата на клещи, а с другата си ръка измъкна забития в крака му кинжал. И скочи. Завъртя се във въздуха, захванат за рамото на противника и се приземи от другата му страна, обърна се мигновено и заби кинжала в тила на притежателя си.
Ардуил не мърдаше и следеше противника си. Той очакваше шум, повей, каквото и да е, за да запрати острие в момчето. Младият маг отправи мислена молитва, след което щракна с пръсти и се хвърли настрани. Планът проработи и кинжала изсвири във въздуха. Ардуил се стовари на земята и веднага се претърколи. Втори кинжал тупна до него. Момчето изви вълнообразно ръка и ослепелия убиец падна на земята, ударен от невидимата сила. Сега беше шанса му.
- Исак! - изкрещя той, хвърли се към най-близкия паднал кинжал и когато го достигна, го хвърли на барда.
Исак се приготви още докато Ардуил скачаше и се повдигна на стремената, за да улови в кинжала. В мига, в който той се приземи в пръстите му, Исак го прехвърли в дланта си и го запрати към гърлото на съборената Хрътка. Кинжала потъна дълбоко в плътта и убиеца не се изправи повторно.
Четиримата приятели застинаха на местата си, още напрегнати от битката, разиграла се за не повече от минута. Дишането им бе учестено. Ардуил трепереше. В Горт още бушуваше животинското и очите му се стрелкаха около него. Гейбриъл се обърна към орка:
- Те не бяха ли пети...
Успяха да се обърнат само за да проследят падащата фигура, която се приземи с акробатска прецизност на седлото на Исак. Хуманоидната фиигура сграбчи барда в гръб и раздра гърдите му с нокти. Това не беше човек. Нямаше ръка, а мускулеста тигрова лапа и разярено лице на бенгалски тигър.
- Ракшаса! - уплашено възкликна Ардуил и заотстъпва назад.
Гейбриъл изруга наум и се хвърли напред. Магьосника беше безполезен срещу ракшасата; те бяха устойчиви на заклинания. Орка явно също го знаеше, защото също се завтече към Исак. Убиеца допря нокти до гърлото на застиналия бард и изръмжа:
- Нито крачка повече.
И двамата спряха на място. Ракшасата ги гледаше предизвикателно докато прокарваше тънка резка по гърлото на Месията. Изведнъж се сепна:
- Къде е третия?
- Хей, коте! - извика някъде далеч и настрани Ардуил. - Теб не те ловят магии, но това дърво го ловят.
Чу се страшен пукот и букът вляво от ракшасата се скърши на две. Горната половина стремително падаше към коня с Исак и убиеца. Ракшасите са могъщи същества и това не правеше изключение. След като изруга на непонятния си, гърлен език хвана жертвата си, стъпи на седлото и се хвърли напред. Коня на Исак
нямаше същия късмет и ствола се стовари върху гръбнака на животното, прекършвайки го. Коня изцвили жално и се стовари на земята. Ловеца и жертвата му се стовариха досами краката на Гейбриъл и Горт. Ракшасата моментално се изправи с предно кълбо и замахна към рицаря. Гейб едва парира първото замахване на мощната лапа и избегна на косъм втората. Теодееца беше герой, но не и глупак: знаеше, че малцина могат да се изправят срещу ракшаса и да оцелеят. Започна с няколко бързи атаки срещу убиеца, печелейки време на Горт и Исак да се качат на коня му. Ракшасата парираше ударите с лекота и нанасяше контраудари, чиято смъртоносност щеше да е неминуема, не беше ли стабилната му броня. Златния кръст на гърдите му се покриваше с резка след резка от острите нокти. За миг отклони поглед и видя, че Горт качва Исак на кон. Това му костваше подсечка и рицаря се стовари тежко на земята. Ракшасата се хвърли към него, но той я отритна в гърдите и изкрещя:
- Ардуил, приготви кон!
Ардуил изтича от близките храсти, внимателно заобикаляйки битката. Намери коня на Горт, възседна го и го приближи на известно разстояние от двамата биещи се. Гейб се беше изправил и замахваше колкото да запази дистанция, отстъпвайки назад. На третото замахване внезапно се извърна и изоставяйки гарда си, се затича към коня. Магьосника очакваше подобно действие затова моментално изви вълнообразно ръката си, насочвайки я между убиеца и приятеля си. Куп прах се вдигна във въздуха от магическото блъсване и спечели на Гейбриъл секунда объркване от страна на ракшасата. Рицаря се метна на седлото зад Ардуил, който пришпори коня и го обърна в бягство.
Двата коня се впуснаха в най-бързия бяг, на който бяха способни с двама ездачи на всеки. Ракшасата обаче нямаше намерение да се отказва и се хвърли на четири лапи след конете с бързината на гепард, видял антилопа. Гейбриъл и Ардуил яздеха плътно зад Горт и Исак, прикривайки важната за убиеца Месия.
- Знам кой е това! - възкликна Ардуил. - Ракшасата е Саук, един от приближените офицери на Гидиън!
Саук изръмжа ядно, като чу името си и се опита да заобиколи коня на Гейбриъл, за да достигне Исак. Ардуил обаче веднага дръпна юздите и постави коня си между Саук и Месията. Рицаря от своя страна се наведе ниско и замахна в дъга, отдалечавайки убиеца от целта му.
- Крепост напред! - изкрещя Исак.
- Слава на Петимата светци! Това е храма! - възкликна Гейбриъл.
----------------------------
Далеч напред, на високия балкон на храма, Аракис гледаше с телескоп към пътя. Горските животни току що бяха донесли новини за битка и той тръпнеше пред мисълта какво става в горите. Когато видя двата коня и приведената фигура на звяр зад тях изкомандва на стражата да изпратят боен ескорт. Аракис нямаше представа какво да очаква, но не искаше да загуби ценни свидетели.
----------------------------
Саук видя облака прах от конски копита далеч преди целта му и приятелите и да забележат. Ракшасата се наруга жестоко наум за некомпетентността си и забави ход. Той знаеше от господаря си, че ще има втори шанс да ги преследва и реши да изчака по-удобна позиция. Внезапно отскочи встрани и се скри от поглед сред гъстите дървета.
- Какво...? - възкликна изумено Гейбриъл, но скоро видя прахта от конски копита напред. Възкликна тържествуващо и четиримата приятели препуснаха към ескорта. Бяха в безопасност. Едно обаче глождеше рицаря. Защо убиеца не опита последна атака? Ако знаеше, че после няма да му се удаде възможност да атакува, вероятно щеше. Тази теория притесняваше теодееца.
----------------------------
Почти веднага ги въведоха в централната заседателна зала на храма. Четирима от най-изявените духовни лица начело с Аракис ги очакваха. Гейбриъл коленичи веднага, щом видя висшия духовник, но Аракис веднага махна ръка да се изправи. Беше видимо притеснен.
- Мисля, че говоря от името на всички тук. - заговори главния жрец. - Разкажете ни всичко.
Ардуил стъпи напред и подаде писмото от Университета си с поклон. Аракис го прие и го зачете внимателно. Когато завърши, поде отново:
- Университета на Канадар бе и винаги ще е най-уважаваното научно средище в целия познат свят. Доверявам се на учителя ти напълно; неговата дума е тежка като планината Диомир. Ще изучим доколкото можем Месията и ще заключим правилния ход на действие по-нататък.
- Не можете ли да му помогнете веднага?! - отчаяно възкликна Горт.
Очите на жреца го погледнаха тъжно:
- Никой не може да помогне на приятеля ти сега.
----------------------------
Четиримата починаха добре за няколко часа: раните им бяха превързани, ядоха и успяха да полегнат за малко. Скоро обаче извикаха Исак в ритуалното помещение. Останалите го придружиха. Заведоха ги в цилиндрична зала - подът беше огромна карта на познатия свят, а центъра и бе поставен точно върху местоположението на храма. Около него беше описан магически кръг. На стените имаше пет балкона, всеки от които по-висок от предния.
- Застани в центъра, Исак. - сериозно изкомандва Аракис, без дори да поглежда барда. През цялото време се беше навел над сложна система от зъбни колела, разположена на балкона му. Същото правеха и останалите жреци. - Отговаряй късо и семпло на въпросите ни, дори да са с очевадни отговори. Трябват ни точни данни.
Когато момчето стигна до центъра на кръга, първия жрец попита на висок глас:
- Исак, каква е расата ти?
- Немъртъв. - сухо изрече брада.
Жреца завъртя някои зъбни колела. От северозападната част на тавана се изникна кръгъл отвор и през него проникна ярка светлина.Тя освети Исак и малка част от южните континенти.
Вторият жрец запита:
- Исак, чистокръвен или нечистокръвен немъртъв си?
Исак мразеше този въпрос. Нечистокръвните немъртви бяха родени от един немъртъв и един жив родител. Те имаха по-тъмна кожа и коси в човешки цветове. Беше очевадно, че Исак е чистокръвен - дете на двама немъртви. Снежната му коса и млечната кожа го издаваха. Независимо от произхода обаче, малцина обичаха немъртвите. Нямаха им доверие - същества, измамили смъртта и живеещи двоен живот. Колкото по-на юг живееше някой, толкова повече немъртви култури виждаше, но Канадар беше сравнително на Север и малцина обичаха такива като Исак. Никой не помнеше как се е създал първият немъртъв, но всеки вярваше, че е човешко дело - както е и до днес. Убийството на родилката докато ражда, магическото изкарване на плода - така се раждаше нечистокръвен и в южните царства беше равноправен на останалите. На Север обаче това бе "варварство" и те мразеха независимо дали майка ти е убита, докато ражда, или вече е била немъртва.
- Чистокръвен. - изрече студено Исак.
Кръгът се стесни до права линия, минаваща косо през рамото му и спираща в югоизточните царства. Третия жрец продължи:
- Кога си роден, Исак?
- Третия ден в месеца на чаплата,1372 година.
Третия ден, третия месец... Афектираше ли нещо въобще, чудеше се момчето. Коса линия светлина се пресече с първата, заставайки перпендикулярно на краката му.
Тогава четвъртия жрец продължи:
- Къде си роден, Исак?
За миг, Исак претръпна. Не искаше да им каже. Не искаше никой да знае. Не искаше да го намразят. Не.
- Исак...? - подкани отново жреца. Момчето шумно преглътна, осъзнавайки отново сериозността на ситуацията.
- Сувам. - едвам изрече той. Ардуил и Горт ахнаха. Гейбриъл остана със зината уста. Дори жреците бяха стъписани за миг. В следващия, сноп светлина озари пода от другата страна на Исак, заключвайки свободните крайща на другите лъчи в равнобедрен триъгълник. Острия ъгъл сочеше към северен Сувам.
- Момче... - извиси глас Аракис. - Спасението ти лежи в прокълнатата ти родина...
___________________________________
Come, my raven, it could be a lark.
|
