Интересно е, само дето е по-интересно на фона на останалото. Както и да е. Не харесвам логиката на текста, тя е подходяща за един луд, но то си и личи. Иначе към последните три думи бих добавил и четвърта.

Не знам защо избрах точно това място за трибуна , но искам нещо да споделя с авторите от този форум ...

Пичове , нужно ли е да сме толкова абстрактни ?

Нека видим началото на поредната творба :

Убивай...
Разкъсвай....
Бъди жесток....
Отнеми им свободата...
За мен. За себе си.

„Ти си животно, ти си звяр, ти си убиец, ти ги убий. С думи, с ръце, с оръжие. Убий ги!”
- Защо?
„Ти можеш, ти знаеш, ти си повече от тях. Убивай.”
- Защо?

и т.н.


Идеята за тона и начина на писане като цяло очевидно е интересен ... като обаче се позамислим , 2/3 от разказите в този форум са написани така ? Защо ... нима не можем да говорим на ясен език ? Или може би най-признатите литератури в световен мащаб пишат така ? Като цяло перспективен ли е този стил ?

Ами не , не е ... Всеки може да напише начало като на този разказ и да го доразвие с някаква история , като вкарва некви флашбекове от същата тази пародия на писане ... Набиват се на очи , ето такива блудкави глупости , които просто дразнят със своята безцелност и същевременна крещяща простотия и баналност :

Изстрел, а после кръв. Прясна, гореща и отровна. Тяхната кръв. И в кръвта - техния Бог. Всемогъщият, вселюбящият, всевисшият. Измисленият.


Съжалявам , авторке , че точно твоето произведение трябваше да коментирам , не се обиждай прекалено много , същото мога да кажа за почти всичко което виждам тук напоследък .

Ще ви кажа едно : надраснете се ! Не е нужно да имитирате някакъв сложен стил на писане , за да можете да изглеждате като кадърни автори . Другаде се крие истината в писането ... и тя определено не обвита в неясни фрази от мистичен тип ...

Поздрави !

slim_k, не искам да излезе, че ми е нисък тавана и затова ще приема критиката ти. Както и тази на всички останали, пък дори и да ме наричате луда и т.н. Най-малкото защото и аз съм критик и разбирам позицията ви.

Въпреки това няма да се съглася със:



Когато един писател "прохожда", той опитва от всичко, за да стигне до своя собствен стил. Едва ли има автор, който не е пробвал да пише поезия, например. А малко или много всички си приличат, защото в днешно време или трябва да пренапишеш нечия добра творба, или да работиш здравата, за да направиш нова такава. Но, прости ми, не мога да се съглася, че в импресията съществува подобно нещо. Тук става дума за лични преживявания, лични емоции. Вярно е, в това сиво ежедневие се наблюдават много еднакви ситуации, ала в душите ни се спотайват различни чувства. Начините, чрез които ги показваме, са красиви, независимо дали преди са били предавани подобни чувства или не.

Благодарности и поздрави.

И в неразбираемото, пораждащо въпроси и мислене има чар, но има един сериозен "недостатък", написаното си остава разбрано само от този, който го е писал. С други думи трябва да се изпитва някакво удоволствие от замотаността и сложните думи, но това удоволствие често е за автора, потриващ доволно ръце от комплексността и неразбраността от четящия произведението.

Да, този разказ го помня. Идеята би трябвало да е оригинална и интересна, но всъщност се отвращавам от нея. Не харесвам разказа.

Ем, знаеш ми мнението. Пак да си кажа - много въздействащ разказ, хареса ми.

Много е добро и хубаво написано.

За първия разказ в темата бих казал, че не ми хареса. Беше прекалено блудкав, клиширан и в общи линии въобще неоригинален. Също така беше изпълнен с разните там кратки изречения, които са така популярни сред младите момичета, пишещи поезия или нещо подобно. В общи линии не казват нищо, освен, според мен, да показват объркаността и хаоса в техните мисли. Извинявам се, ако обиждам по този начин някого! Темата за любовта е толкова нищена, че наистина е трудно да напишеш нещо оригинално, но пък тази неосъществена споделена любов и нейният край и раздялата на влюбените, при това по трагичен начин, е сред най-често срещаните и лично според мен почти винаги безинтересни. Също така беше толкова кратко, че да въобще да има шанс да ме накара да харесам някой от героите, да разбера мъките му и т.н. Както и да е, с две думи, не ми хареса.
Същото се отнася и за второто разказче - отново пълно с неопределени изрази, които загатват нещо, а в следващия ред го опровергават напълно. Като цяло има някаква идея, която обаче освен че е неизбистрена и неясна, е толкова грозна, че не мисля, че би харесала на някого. И отново - кой е главния герой и май по-важното - кой е този, с когото води диалог той? Струва ми се, че трябваше да бъде отговорени на тези въпроси. Напълно подкрепям Слим в изказването му, както относно този разказ, така и за доста други подобни (тук пак ще спомена, че май най-често са писани от момичета, които не са съвсем наясно със себе си, с чувствата си, с емоциите си и т.н. За оправдание ще кажа, че момчетата или гледаме по-трезво на тези неща и не ги превъзнасяме толкова, или че просто не успяваме да постигнем този творчески устрем да напишем нещо подобно).
Според мен идеята за човека-хищни/звяр, който мачка, измъчва и убива другите, само защото не ги смята за истински хора, за себеподобни, е прекалено сложен в прекалено много отношения - психически, философски, научни, природни и т.н., че да може с толкова кратък разказ въобще да се засегне темата. Просто остава прекалено висящо във въздуха, неразбрано, че дори ми се струва, че не успя да постави този въпрос/проблем пред мен.
И още нещо ми направи впечатление - мотива за Бог! В един такъв никакъв момент, средата на разказа, го намеси и че почна да го използваш, че направо ми се стори отвратително да го намесваш в този разказ, ни в клин, ни в ръкав, без да го развиеш, да го обясниш. Просто ей така лепнато някъде си нещо като гневен вик към Бог. Въобще не говоря за етически норми и т.н., а че просто намесваш този толкова сложен и дори феноменален мотив в нещо толкова нищо не казващо и че въобще не говориш за него. Просто ей така, изплющяно - "И в кръвта - техния Бог. Всемогъщият, вселюбящият, всевисшият. Измисленият." Добре, явно че не одобряваш идеята за съществуването на Бог, но поне обясни защо, какво не е в ред, защо са виновни вярващите? И накрая ще отбележа, че стилът беше прекалено груб и агресивен. Не мисля, че успява да те накара да се замислиш над нещо повече от това "колко грозен може да е светът" и "какво ли е накарало това момиче да напише нещо толкова грозно?". На последният въпрос се надявам отговорът да не е чак толкова неприятен!

Колкото до последното разказче - добре написано, добре представено и интригуващо, но в никакъв случай не красиво. Описаната картина е толкова грозна, че чак отблъсква читателят. Както и да е, според мен има един основен недостатък - прекалено много беше наблегнато на това, какво се е случило в детството на героинята. А всъщност това ли е нещото, с което се е отличила от баща си, това ли я е направило по-различна, как е постигнала това, което е, при положение, че явно не е започнала добре живота си? Все въпроси, на които разказът ми се струва трябваше да отговори, за да постигне основната си цел - да те накара да мислиш, че и от лошо дърво може да излезе добър плод (ако съм схванал правилно де). Просто с липсата на отговори на тези въпроси за мен разказът остава недовършен.

Колкото до стилът ти, личи си, че както и при повечето момичета, и при теб описанията са красиви, изпълнени с много прилагателни и сравнения и други красиви и приятни за четене завъртулки на речта. Нямам никакви забележки освен една - липсва ти разбираемост за читателя! Точно тук според мен е разковничето почти всички прочели го да напишат "добро беше, хареса ми" - те четат красиви и интересни думи, завъртяни по странен и завладяващ начин и това им доставя естетическо удоволствие. Но те всъщност си представят само едни картини, последователност от красиви картини, чиито вложен в тях смисъл обаче им остава неясен. Какво иска да каже авторът, защо ми показва тази картина, как тя се отнася до мен? Какво означават тези картини? Каква е целта им? Въпроси, на които читателят не успява да си отговори. Накрая, след като е прочел разказа, у него остава приятното усещане от красотата на написаното и объркващата неяснота на смисъла му. Той казва "хубаво беше" и забравя всичко, защото то не му е дало нищо, не е оставило у него нищо. Какво печелим от написването на този разказ в крайна сметка? За читателят това е приятното усещане да чете красиво наредени слова и чистата загуба на време, докато авторът получава удовлетворението, че е написал нещо и е получил няколко добри думи за него. Разбира се, повечето от тези неща се пиша всъщност само за автора, който после търси признанието на другите, за да може сам на себе си да даде признание за написаното. Но в крайна сметка май нищо не е станало, никаква работа не е свършена. Затова и според мен голяма част от тези разкази са си чиста загуба на време (както и например времето, отнело ми написването на този "критически" пост). И много ви се моля, не ми излизайте с "ми тогава не си го губи да четеш тези разкази"! Замислете се и следващия път се опитайте да бъдете малко по-прости, по-ясни, по-разбираеми, по-човечни.

Със здраве и продължавайте да пишете! Забавно и полезно е, развива някои качества у писателя, които не ми се мисли какви точно са в момента.

Доста интересно, наистина.Но това не е разказ, не.Личното ми мнение е, че това е едно встъпление, мотив..Явно Невестата на Дявола не е била готова за по-нататъчно му развитие.
Часовой..не съм съгласен тук.Нима експресионизмът не съществува?Грозно е, да.И тук се крие очарованието му.Тук..от другата страна.
Определено отсянката, която приема написаното е друга.Има един скрит мотив, при това доста добре.Идеята е интригуваща и ще е особено интересно, ако едно продължение се появи.

Хей, госпожа Нещастие,
виждам твойта красота
искам да имаш власт над мене,
моля те ела!

Така ли беше?
И?

Мисля си, че прозата ти се отдава много повече от поезията. В тази логика без да се замисля, ще кажа, че 2-рото, по - лирично произведение въобще не ми хареса. Прозвуча като един вик, като едно изръмжаване, но джавкане което не може да впечатли никого.
Първия разказ беше малко ммм момичешки блудкав. Определено не можах да се потопя в атмосверата и да изпитам някакво чувсто от съдбата на героинята.
Докато в 3-тата част, когато надеждата проби път през тъмните пердета на мъката и яростта, която изливаше, беше много по - добър. Хареса ми слабичкото момиче с голяма вътрешна сила, хареса ми това ,че героинята беше показана, позната и можех да съпреживея нейната съдба, тя е бедната красива Мария, дъщеря на лош баща и добра майка, не е просто някоя някъде. Определено разказа има завършеност и всичко което му е наобходимо за да ми хареса.
И един въпрос към Сенти и МГР, ако въобще го видят... Защо говорите за грознота в този поселден разказ, според мен той е много оптимистичен, разакз за силата на един човек и колко важна е тя, най - важното нещо в живота, да бъдеш силен и да устоиш на мъката и проблемите, каквито и да са дори толкова тежки.

Не, не мислят така.Това е само увертюра, кратко, въздействащо начало.Точно то вещае покров.Точно това, което героинята мислено преодолява, ще се върне много по-силно, ще я погълне и ще я унищожи.
Толкова естествено, толкова...красиво.

За мен е грозно, защото целият разказ се отнася само до ужасните неща, които героинята е претърпяла в детството си и убийството на баща й, което не мисля, че е особено красива гледка. От друга страна, красивото, за което ти говориш присъства, но само на 5 реда, които дори почти се приповтарят с началните (т.е. читателят почти ги прескача и ги прочита без да се замисли над тях). Крайно недостатъчно да проумееш, че тя е преодоляла това, че е успяла и т.н. И пак казвам - не става ясно как точно е успяла, така че да разбереш, че наистина е "различна". Красивата част беше в изключително по-малки размери от грозните сцени. Затова казвам, че разказът не е красив.
Освен това отново краткостта на епилога, който уж трябва тържествено да обяви победата на момичето над живота и баща й, не ти позволява действително да изпиташ чувства към героинята, да станеш съпричастен на успехите й (дотук си бил само на болката й) и накрая - да оцениш, че тя се е отличила от баща си.
За мен просто разказът не е довършен.

Защо не го харесвам ли? Защото оправдава едно дело, което е най-малкото греховно в нещо почти свещено. Момичето убива без колебание, дори не се замисля, дори не съжалява. Просто дръпва спусъка и това е. Няма предварителна психическа нагласа, няма го и момента "о, боже, убих човек", момичето убива без угризение, контактът и с животното-нейния баща е превърнал самата нея в животно и самия факт, че тя разказва за това свое деяние на вече сериозна, на христова възраст, си спомня и разказва за това без жал, означава, че думите "не съм като теб" са просто оправдание пред страшната и същност.

Но нима тази липса на разкаяние не подчертава силата на това дете, нима това решение не я е превърнало от дете в жена. Нима трябва да се обвиняваме за правилните решения, да търсим вина в себе си когато знаем че е в друг. И все пак героя присъства за да покаже силата на човешкия характер и трябва да е напълно непоколебим в своята правота. да, убийството е лошо, но края ан един жалък живот дава анчалото на 2-ва хубави.
Истина е че редовете, които говорят за надежда са по - малко, но имат достатъчно гласност. Да, може би е трябвало да са повече, но такива детали в писането на един прохождащ писец не е редно да се надценяват, макар да е хубаво да се споменат.
Мнението си е ваше, може би е по - правилно от моето , но за мен това си остава един оргинилаен и разказ с положително послание.

Лично мнение се, както и твоето, така и нашето със Сентри. Има и друго важно нещо - на един човек му прави едно нещо впечатление в разказа, на друг - друго. Така че не може да се каже или поне не със сигурност, че единия прав, другия крив. До голяма степен и в твоите думи има истина, но според мен Сентри е "по-прав". В крайна сметка излиза, че основната тема на разказа, това за което най-много се говори, е насилието на бащата над дъщеря му. Всичко останало - щастливия край на историята, психологическите трудности, които е преодоляло момичето, последствията от убийството... Всичко това или не се споменава или е направено почти незабележимо.
И все пак разказът си има своите достойнства. Показва една съвсем възможна съдба на едно момиче. Друг е и въпросът дали това е било най-правилното й решение. Между другото, може би и на това е трябвало да се обърне малко вниамние - какво друго е можела да стори. Например след като застрелва баща си, да има кратка част, в която момичето да разсъждава за това, или пък да го обсъди с майка си или приятеля си.
Както казах, разказът оставя у мен усещането за недовършеност.

И все пак, всеки с мнението си.

Не го виждаш като мен, според мен този разказ е писан за да се излее гневът и омразата към някого, прекалено е брутален и ужасяващ, идеята не е да се покаже решителността и доброто, а безсилието, насилието и злото. Въпреки, че края го отрича, фактът, че след толкова много години се връщаме към него значи, че то е постоянно и не може да се изчисти, а думите, изречени от жената са просто преструвка, че всичко е свършило и е минало.

Незнам защо, но симсиля че ние много повече разсъждаваме за разказа от авторката му ...

Имам наблюдения, че в повечето случаи с авторКА, положението е такова. Уви, както казах, момчетата сме по-склонни да разсъждаваме и за нас е по-важно изпипването на нещата, отколкото момичетата, които май пишат по-често и почти винаги на пориви от "някакво вдъхновение". За съжаление обаче, проблемът си е за нас, че авторката няма да влезе тук и да ни каже какво точно е имала предвид и защо е написала разказа такъв, какъвто е. И отново от лични наблюдения над авторКИ съм забелязал, че обикновено отговорът е "Ами прави сте, наистина май както казвате е по-добре. Защо го написах така ли, ами не знам...". Нищо (по-)обидно към момичетата автори...

п.п. Донякъде съм съгласен със Сентри с тази разлика, че според мен авторката е целяла да внуши нещо добро, но се е получило, както той го описа.

къде е порнографията в тоя разказ