Ох! Много късно я видях тая тема. Толкова късно, че незнам дали има смисъл да пиша. Знам ли, така може би ще наруша най-доброто правило на форума: "Ако не можете да помогнете не пишете. Форумът е за Вас, винаги ще се намери тема, в която да можете да помогнете с нещо". Май нещо такова беше.
Но така и така, до сега не видях един от тези пред мен да каже, че е в същата ситуация като теб, или поне да е бил, ще се изкажа и аз по въпроса. А и няма да съм първия, който нарушава правилото.
Незнам дали някой от форума е следил постовете ми откакто съм тук, но ако някой го е направил(или случайно е посещавал темата "Имате ли гадже?" преди близо година вече), то той знае моята история. Моята история, която е толкова близка до твоята, и все пак различна по своему. Не, спокойно няма да я разказвам. Най-малкото, защото е много дълга и звучи като сълзлив сериал, а и защото нещата от тогава се промениха и знам как ще реагират повечето сега. Но чуй това момче, чуй го от човек преживял твоите терзания от първа ръка и ако искаш се опитай да го разбереш, защото това не е съвет.
Ти не си направил грешка. Добре де, поне общо погледнато не. Ти си си ТИ, и това е бил твоя подход. Да не е бил успешен - и какво? Да не би това да е края. Не, не е. Дори и да ти се струва така. Знаеш ли ти си направил нещо умно. Действал си директно, неправилно, но директно. Хората са прави, когато ти казват, че няма смисъл да протакаш, това бе моята грешка. Ако протакаш само ще се измъчваш и в мъката си ще се сприятеляваш все повече с НЕЯ. Не казвам , че приятелството с нея е лошо, но после ще ти пречи. Най-вече с тия неща като: "не искам да си разваляме отношенията". По-добре по от рано докато не се е задълбочило това приятелство, то после така и така ще си е там.
Знаеш ли това не върви както го бях замислил и затова ще променя подхода.
Значи твоите грешки са следните: мислиш че си влюбен, номера с бележките, факта че всички знаят, а тя не, и факта, че тя е от твоя клас.
Момче за да я обичаш трябва да си прекарал много време с нея, все с нея и все около ония малки неща и радости, които живота предоставя(разговори и т.н. знаеш за какво говоря). Ти си по-скоро хлътнал, и да има разлика.
Бележките са глупава идея. Контакта очи в очи е за предпочитане и то далеч от хорските погледи и уши. Това си е само за Вас.
А това, че всички са нясно с чувствата ти, и само тя не, е голяма грешка. Да изливаш си душата, ама това е нож с две остриета, а и не е чужда работа.
И накрая това за класа. Само си помисли. Какви са опциите Ви тука?
1. Да те отреже и да се гледате накриво поне до бала, а дори и след това.
2. Идилията "Заживели щастливо завинаги"
3. Събирате се. Съпер! Ама в един момент всичко свършва и пак се гледате накриво до края. И то с такава омраза и от двете страни, каквато не мо'иш си представи.
Как мислиш коя е най вероятна? Май 3-тата. Щото ако се гласиш за номер 4 - гаджета(мн я мразя тая дума) и накрая само приятели - забрави. Такова "зивотно" нема.
Стратегийте е добре сам да си ги изграждаш, но наистина е добре да внимаваш за някой неща. Някой преди мен бе казал нещо за приятелките й, и как те й влиаят. За съжеление това е истина. Гледай поне в класа си да имаш добра репутация(мале и аз к'ви ги приказвам), защото не можеш да познаваш всичките й приятелки(както и те теб
). Приятелството - ми за него обясних вече. Внимавай за интересите й и характера й. Дали е романтична и т.н. Просто е много зле да объркаш подхода. Нали се сещаш, някой момичета не се трогват от цветя, поеми, дрънкулки и т.н. Ами то май това е, или само за това се сещам сега.
А ето и един съвет. Това да си мълчите като пукали е много тъпо. По-добре разчупи леда. Не я чакай нея. Кога се случвало момиче да направи такова нещо - много рядко и в различни от тоя случаи. Ти трябва да поемеш инициативата. А и така пестиш мъки. Затова като започне годината, а по възможност и по-рано, иди при нея и говори направо. Без увъртания, без хъмкания и тем подобни. Искай отговори. Ако трябва дори й дай време да ти отговори, но бъди настоятелен. Защото "несподелената любов" е мъка, която не може да се излекува, но "разбитото сърце" винаги може.
П.П.: Незнам, може да съм ти прозвучал грубо, но вярвай ми, аз те рабирам напълно и дори и да не ти се ще, аз ти съчувствам. Защо? Защото ти и творбата ти ми върнахте спомените за една отдавна умряла любов. Една болезнена любов, която остави своя белег завинаги в моето сърце.
Или пък я каниш на кафе (ако ти приеме начи все има някакъв интерес към теб),след това я каниш на 2ра среща да се разходите в някои парк,там се усамотявате на някоя пеика и готово...Тва с бележките,или с смс-ите е много глупаво.Наи добре си е лице в лице.Но не се отчаиваи,още 4 години ще сте заедно,не всичко е загубено (тва не значи да продължаваш да и ходиш по гъза,хвани си някоя друга за сега)...Пък и щом сте били приятели,значи си и бил симпатичен...
.