Адско, Адски! Диво, брутално, красиво и супер интересно! "Немам думи..."

Тъй де, много ми хареса, супер е! Добро е и не "на фона на сегашното състояние на раздела", а е сравнимо с наистина добрите работи, които съм чел тук изобщо!

Знаех, че и ти си драснал нещо "на тази тематика", имам предвид "разказ с герои от форума", само че едва сега ми се удава възможност да го прочета. И ама хич не съжалявам! В интерес на истината написаното те грабва още с първите няколко встъпителни реда. Някак изключително лесно се пренасяш в атмосферата на ставащото, може би поради сравнително опростения речников набор, който си използвал (в смисъл няма някакви сложни думи и изречения, които не можеш да схванеш от първия път (каквито например пиша аз (май пак стана такова... ))). Та така де, започваш да усещаш напрежението на ставащото и да усещаш действието. Струва ми се, че това се дължи на много последователното писане в строга логическа последователност, без много много "спирания" и прескачания от едно на друго. Просто текстът си тече пред очите ти, без да те затормозява, и така плавно и леко за четене, че неусетно стигаш чак до края.
Самите описания са ти много добри, не много, не е претрупано, но пък и са си там, а не липсват, както е при повечето други "драскачи". Действието е орнаментирано с характеристики, някои по-задълбочени, други не дотолкова (тук може би трябва да поставиш някакво средно равнище и да се придържаш по-строго към него), описания и т.н. Но също така е и "пречупено" през гледната точка на главния герой, което му придава също един запленяващ чар, който те настройва на страната на главния герой (а между другото, кой е той, какъв е и т.н.? Мисля, че ще е хубаво да споменеш и това). Признавам си, че сигурно единствено поради споменаването ми в "другия отбор", съм на негова страна.
Героите обаче лично според мен са, може би, най-голямата сила на разказа. Вероятно за това допринася и именно факта, че си използвал имена на форумци, но и не само заради това. Разбира се, тук трябва да споменем, че много добре си се справил с очерка на някои от героите, поне тези, които си описал по-подробно. В това число моя милост, който ме описа... хехе, не "на 100%", но много близо. А разминаването е просто, поради това, че не съм терорист и произхождащите от този факт неща. В смисъл дефакто не притежавам почти нищо от това, което си описал. Но може би, ако бях "тероре" щях да съм точно такъв. Както и да е, да се върнем на героите. Сентри също си го описал добре (особено външния вид! ) (а, дам, мене също си ме описал добре, като изключим цвета на очите ми - пъстро-кафяви са! ). Та Сентрито - много добро описание! Същото мисля, че важи и за Злия, поне доколкото аз го познавам. А пък щом той самия казва, че е така, то какво повече мога/можем да кажем! Другите герои (Екс, Мат, Грим) не са толкова точно интерпретирани (поне според мен), но пък са си добре направени, дори и да не отговарят дотолкова на реалните личности. ММ не мога да я коментирам понеже (почти) не съм контакти с нея.
Сюжетът също е интригуващ. Сделка за оръжия, с присъстащата и напрегнатост и несигурност. И за да стане интересно (а и за да се развие действието де ) нещо се обърква и от там нататък започва екшъна и... надявам се втората част! Не знам на кой на какво му прилича разказа, но на мен адски ми напомня за филма "Ронин" с Де Ниро и Рено - пак следка с оръжие и пак нещо се обърква, започва пуканицата и т.н. Което не е лошо де, все пак не е изкопирана, а просто наподобява на филма (може би си черпил вдъхновение от филма. Или пък идеи).

Колкото до взаимоотношенията между героите, мисля, че отново си ги нацелил много добре - кой с кой е и за какво се бори ( хахаха ). И все пак не мисля, че условното разделение, което ти си направил, трябва да бъде определящо за взаимоотношенията ни в действителност. Тук едно вмъкване: Зъл, не аз съм настоявал "да сме в различни отбори".

М'да, колкото и да не ми се иска обаче, ще трябва да спомена и ужасния ти правопис, който понякога "адски" дразни. Извинявам се, май прекалено чувствителен съм станал на тази тема, но пък си е и аспект не за подценяване. Фрапантни грешки като "туко що", "тутюн" и други (повярвай ми, имаше ги в изобилие! ) могат сериозно да убият кефа от четенето. А за пунктоацията ти въобще не искам да говоря (айде, от мен да мине - точката, запетаята, "?", "!", ":" и ";" се пишат веднага след думата, тирето е разделено с интервали, а това за свръзка между "по" и "най" - слято. Кавичките и скобите се пишат непосредствено до думите, които са вътре в тях). Не искам да изглежда сякаш съм "ня'къв даскал по БЕЛ", но мисля, че мога да се похваля със завиден правопис.

И май общо взето е това... И разбира се, да спомена, че очаквам с голям интерес следваща част, надявам се, че ще я има. А какво точно ще става в нея не е чак толкова важно за мен, оставям на авторът да измисли какво ще става с "разказните ни Аз".

И тук едно "лично обръщение":Ам кат' си тъп тъй!

п.п. Хмммм... И аз май не се сещам за нищо да напиша тук...

Не съм черпил вдъхновение от този предполагам хубав филм тъй като не съм го гледал. Но общо взето сделка между групировки не е нещо оригинално, може да е с наркотици, може да е с оръжие такива сцени има във всеки американски сериал като започнем от пасифик блу та свършим с дързост и красота
А иначе започнах работа по втората част и се надявам в най - скоро време да свърша(не се ангажирам със срокове, по - важно е качеството).
п.п(сещам се!:)) Мисля аз да съм главния герой;)

Хехе Хел не е нужно да бързаш но не е лошо да пуснеш нещо преди аудиторията ти да е измряла от старост .

Или да го е линчувала, че я държи в напрежение...

Айде Хел, нали се беше хванал сериозно? Ние очакваме продължението.

da бе колко съм сериознен аз...

Браво Хел Страхотно разказче Ами нямам какво да критикувам Ивъл направи много дълъг и хубав поуст с критики и аз просто няма какво да кажа Айде ... чакаме 2-ра част за да видиме какво ще стане. предполагам че ще е нещо от тоя сорт -

Мисля повече да не променям заглавието. Истината е там, че не знам какво ще стане в следващото изречение, камоли в края и затова не ми е лесно да избера заглавие. По принцип обичам и мога да измислям заглавия, но сега както казах не знам за какво ще става на въпрос. Знам само, че ще е екшън и затова написах това заглавие което мисля да остане до края.
А днес ще постна 2-рата част, надявам се да не е крачка назад...
п.с. Редно е да кажа за пети път "заглавие" в тези 5 изречения

Не исках да осъзнавам нищо. Избутвах навън от съзнанието си всеки напиращ в него порив на емоций, яд и мъка. Но в ушите ми още отекваха изтрелите, още чувах писъците на ММ. Беше ми трудно да се изправя, но знаех, че трябва да се боря, трябваше да се боря за да стигна пак там където бях вчера и да бъда този който винаги съм искал. Нямах увереност и желание, но си натрапвах тази амбиция, и тя ми помогна доколкото можеше. Намерих някакъв черен път, който криволичеше из боровата гора в която ме бяха захвърлили. Крачките ми бяха неуверени, всяква следваща бе по - трудна, умората се беше впила в мен като паяк който души изнемогваща муха, силите ми се изпаряваха неусетно... . Само волята ми остана, но и тя се опитваше да избяга от тялото ми, всеки следващ дъх я тласкаше навън от менер а всяко вдишване копнееше да е последното. Жегата беше като мъгла, силното слънце като тъмнина, само тъмнина оставаше за очите ми...
Не помня как точно съм паднал, но знам че следващото ми събуждане беше истински сбъдната мечта. Лежах в болнично легло, за първи път усетих колко удобно и топло може да му бъде на човек. Вече можех да контролирам всеки мускул от тялото си. Отметнах чершафа и наденах чехличките си. Погледнах през прозореца - бях на 3-тия етаж... Може би няма да избягам от там, но не мислех да стоя и да слушам лекарски предписания. Но нямах нито дрехи, нито пари. Е, бръкнах в джобовете си и наместих между усмивката и чорлавата коса лукав крадлив поглед и се опътих към тоалетните. Един дебелак оглеждаше една от вратите, бутна я и се вмъкна там. Огледах се, след което блъснах вратата и нахлух вътре. Два бързи удара в слепоочието го пратиха в безсъзнание, след което се наложи да го лиша от пуловера и анцунга му. За щастие в джоба имаше 50 лв, с които щях някак да се оправя. Напуснах болницата и излязох на улицата. Повървях малко, в търсене на телефонна кабина, заврях житон и набрах номера на Ивъл. Даваше свободно, след 10-ина секунди безрезултатно чакане затворих и звъннах на ММ... същото. Това ми даде ясния отговор, че положението е много объркано. Третата среща с бутоните на апарата доведе до успех. Хънтър ми вдигна.
- К'во става, имаш ли ня'кво инфо за Ивъл и ММ?
Хънтър замълча малко, после заговори с плътен и спокоен глас, в който се долавяше тежестта на бъдещи лоши вести.
- Радвам се да чуя поне теб, ММ е мъртва, Ивъл е много зле. Бори се за живота си, но е тежко ранен и докторите не обещават нищо.
- Закарайте го в някоя добра болница! Тия педали в София не могат да си изрежат ноктите, ще го изтърват. Да намерим по-добри лекари.
- Недей да се палиш, много добре знаеш, че сме го завели при най-добрите. Ако те не му помогнат никой няма да го спаси. Хората са професионалисти и направиха много, ако не бяха те сега щяхме оплакваме двама. Аз се прибирам, ела в къщи, искам да видя как си и да обсъдим бъдещите ни действия.
- Хванахте ли тъпите чалми?
- Тъпите чалми ни стиснаха за топките и избягаха с оръжието, не вярвам да можем да направим нещо, а искам първо да видя Ивъл на крака преди да върша глупости, знам че сега си ядосан, по добре ела вкъщи?
- Мамка му, ок идвам, след 20 минути съм във вас.
Хванах трамвая...
Хънтър тъкмо се прибираше. Изглеждаше както винаги, стилно облечен - маркови дънки, скъпи обувки и любимата му хавайска риза. Но най-зрелищна беше косата му, сравнително дълга, платинено руса. Определено изглеждаше малко ексцентрично.
Лицето му беше изгубило обичайната си усмивка. Минахме през коридора и огромния хол и стигнахме до просторния офис на Хънт. Слад миг дойде малката му сестра и ни донесе 2-ва ароматни коктейла. "Как си Хел?" - каза момичето, на което всички викаха IceQueenл Мекия и глас и топлия поглед успяха да намерят път до обичайното ми настроение и аз неусетно и отвърнах с добршка усмивка. Почувствах се гадно задето просто стоях в някакъв апртамент и се хилосвах, ако Ивъл беше на моето място сигурно сега щеше да мие ръцете си от кръвта на МГР и да прибира сърцето му в найлоново пликче, за да ми го донесе в болницата вместо сладко меченце.
Седнах на мекия и дълбок диван.
- Е?
- Не се съмняваш в мен нали? - усмихна се той лукаво - Всъщност имам план. Имах де, всичко е наред вече. Свърши - Хънт се смееше с истинска радост, а аз недоумявах - Ти си наш бе копеле, наш си, ха-ха.
В този момент Ивъл отвори вратата усмихвайки се. Зарадвах се да го видя, но още не знаех къде съм, какво става и дали не съм в мекото болнично легло още...
Хел, - Ивъл щеще да каже нещо симислено, радвах се да го слушам. - Съжаляваме за недовреността, знаеш че сме приятели, но знаеш че всъщнсот никой от нас няма приятели има само партньори и интереси. Ти си приятел, вече го знам, но преди дни не бях толкова сигурен. Разбира се, че МГР, няма да пожелае проблем с нас. Това беше театър. Извиняваме се, може да ти е било гадно, не ми пука, важното за теб е че вече имаш доврието ми. Е, този "тест" не беше просто изпитание което бащата полага пред сина си или нещо такова. Инфо, братле. Имах шибано инфо, че си съучастник на кучката ММ. И да, нямаше да повярвам, но аз не повярвах и за нея, после фактите ме убедиха, видео запис който ми беше достатъчен. Теб също подозряхме, просто беше твърде голям приятел с нея, не знам дали щяха тебе да те заснемат как правиш разговори с МГР или щях направо да проследя "живото предаване". И все пак не бях сигурен и затова те пощадих, за разлика от ММ. Е, сега мога да ти подам ръка и да ти се извиня.
Поклатих усмихната глава.
- Както каза сега най-после имам доверието ти, и преди си мислех че го имам, но сега вече знам, че сме приятели. И все пак ми е шибано, май е доста трудно човек да е гъст с тебе.
Стиснах ръката му.

---
такаммм... и сега имам един въпрос към вас. Не знам дали ви харесва разговорите да са в този уличен стил или не искате хамалски пувсни посред четивото.

Бравоо Втората част е много ... изненадваща Доколкото разговорите - може ли така някак си да ги сачитаеш? Абе сега както си ги направил са перфектни )))) Ще има ли трета част???

Мой си копеле, мой си, ха-ха. Стила е добър. Точно той внася нещо различно в разказа. Гледай да внасяш повече нови елементи и да избгваш клишетата, а не диалозите да са "шефе съжалявам, че се провалих, не ме убивай", "оооо толкова те обичам" и "ще им отмъстя с цената на живота си, аааа". Не се бой да експериментираш във всички насоки, смятам че читателите ще го оценят, дори да не е перфектно, вместо да се получи някоя сапунка. Тая част също е обра, продължавай в този дух.

хехе Хел загря ни ! Сега моляте не повтаряи позата пингивн ( някой път ще разясня ) и не ни караи отново да пускаме бради преи да прочетем следващата част

Иначе - машал справил си се много добре . Само това "приател" прекалено много го споменаваш и нерви .

А обрата в сюжета беше истинска благост Аз лично не очаквах нищо подобно .

Хел, лично за мен втората част не беше на висотата на първата, но все пак липсваше екшъна и предполагам е заради това. Не че е лоша, просто е едно ниво по-слабо. А и предполагам играе "свързваща" роля между по-напрегнатите моменти в историята. И все пак описанията в началото бяха наистина много добри, просто не може да не се отбележи!
Лично на мен обаче едно нещо малко не ми хареса. А именно обратът на историята... Разбира се, падна ми като гръм от ясно небе но... Докато "до момента" знаехме какво ще става - а именно яка патаклама, в която половината народ ще измре и т.н. (в т'ва число май и аз де, нал' го раздавам по-лошия измежду лошите ). Сега пак "всички сме приятели" и единствения "лош" е ММ, която обаче пък е мъртва... В смисъл някак си историята заби в "глуха" насока... Нищо не ти пречи сега да лепнеш едно "и с парите от реалната сделка на оръжия с МГР, нашите герои се осигуриха до края на дните си и заживяха щастливо на Бахамските острови" и разказът да свърши. Е, разбира се, ти си измисляш историята и т.н., но просто лично според мен изостави една много добра сюжетна линия. Това е, което имам предвид. А сега какво ще ни предложиш си е твое решение и се надявам, че ще ни хареса. Лично според мен ще е яко например да "разкажеш" как стъпка по стъпка изтласкваш Ивъл от лидерското място и т.н. Нищо лично против юзърите де, просто би било интересен сюжет също - да покажеш, че ДЕФАКТО няма приятели в този бизнес. Както и да е...

Колкото до езика на героите - ти си го измисляш и според мен може с еднакъв успех да е, както книжовно правилен, така и уличен диалект. Ти си избираш, ние четем!

п.п. (Тоз път се сещам! ) Никът ми се чете "Метъл Гиър Рекс". Просто уточнение...

Стилът ти ми харесва.Трябва да призная,първата част на разказа ми хареса повече,но и втора е добра.Като цяло е много добро.

3-та част 3-та част 3-та част

Ммм ако не греша няма да има такова нещо като 3та част(мии нали сичко свърши?) аа ми яко е дообро е.Кво да кажа рядко се появявам в творческия но имало за какво

Може и да има трета част стига да си седна на стола(домашния) и паролата ми да е вярна(ше си платим нета след ден два, че са бех на море и се обезпаричих)