Заглавие: Публикувано на: 21 Фев 2005 20:38
В началото нямало нищо, абсолютно нищо. Дори време нямало, защото това бил вечният миг преди самото начало на времето, преди раждането на първия атом, преди първата искра светлина, първото потрепване на пространството.
Продължила тази епоха, по дълго от всяка безкрайност, но приключила само за миг - едва тогава започнал да тече водопадът, наречена Безкрай . Негова майка била Извечната Пустота. Неговият баща бил Първичният Хаос.
Безкраят, Раурн, създал пространството и времето, отделил силите на привличане и отблъскване, яростна топлина и вечен мраз. Поставил ги една срещу друга и в същото време ги накарал да бъдат в динамична хармония. Отделил от плътта на баща си първичните облаци от сляпа материя, задал им Изначалния тласък и доволен се оттеглил да наблюдава създаденото.
Много еони се наслаждавал на танца на сътворението си Раурн, на неговите плавни и ритмични пулсирания, на безупречните движения на всяка частица материя. Но неговото щастието му свършило в мига, в който неговите родители - Пустотата и Хаоса - създали следващата си рожба.... Животът.
По - малкият брат на Безкрая, Сейл, дошъл със смях, който отекнал във всяко кътче на Раурн. Първичните Облаци от сляпа материя се разтърсили от сладострастното обещание за неподозирани начини на съществуване, потрепнали от всепроникващия поглед на новата сила.
Титаничен звук пронизал всяка частица, всяка искра от време. Звук, който достигнал до всички посоки на безкрайността. Чуло се пулсирането му- бавно, ритмично, като песен. Песента на живота, песента на съществуванието на живата материя. Звук бавен и красив, плавен и същевременно все по-динамичен, все по- бърз, устремен към самия себе си...
Взривили се в неистов порив горещи слънца, появили се светове, пълни с живот, пълни с неизброими форми на дишаща, радваща се, страдаща и ликуваща плът. Въздигнали се на безброй места създания, излъчващи около себе си своите емоции , своя глад, любопитстсво, удоволствия, енергичност, борбеност, нежност, а понякога дори и аурата на разума. Безгранична била радостта на всяка частица материя, получила привилегията да стане частица от живо създание, да се слее с катедралите от тичаща, смееща се , радваща се или тъгуваща плът. И със всяка такава частица в Съзнанието на Безкрая се засилвал копнежа да създава така, както създавал по- малкият му брат.
Създал Раурн свои създания, но ги изваял тъй, както изградил първичната материя, вдъхнал им живот тъй, както разсякал и впрегнал изначалните сили. Ето защо неговите създания били груби и недодялани , силни и в същото време лишени от жизненост. Без финес ги изваял по- големият брат на Живота - според собствения си облик. Без необходимия усет за равновесието между раждане и старост, глад и смърт, радост и съчувствие , агресивност и болка.
Видял го Сейл и му казал:
- Братко, лишил си ги от старостта, съчувствието, радостта и болката. Ще унищожат равновесието, в който и свят да ги положиш. Накрая, когато унищожат и сетната тревичка в своя дом, ще загинат и самите те.
Замислил се Безкраят и решил да ги лиши от раждането, глада и агресивността. Живота му казал:
- Спри, О, братко - съвсем от всичко ще ги лишиш. Това не бива да правиш. Творецът няма право да унищожава собствените си творения. Сега трябва да ги оставиш на собствената им съдба.
Пак се замислил Раурн и осъзнал, че творенията му наистина ще загинат, в който и свят да ги сложи. Разбрал, че има само един изход - хвърлил ги там, където имало безкрайно много място. Разпръснал ги като блещукащи прашинки в нищото, намиращо се в най- дълбокото, дори под тъмата на първичната материя, дори под неговите най-първи творения. Запратил ги Там Долу - в самата основа на Времето и Пространството, дълбоко под всеки атом и всяка частича материя. Захвърлил ги като безброй прашинки в самата основа на всичко - в тялото на своя баща... Хаоса.
Тогава Животът за трети път извикал:
- Тези нещастни създания вечно ще се стремят към светлината на Слънцата, вечно ще гладуват за светове, в които могат да имат истинска плът, вечно ще копнеят да задоволят своя глад за живота, който липсва в техните черни вени. Ще се стремят, защото нямат избор - сътворени са за живот, но се родиха в нищото, скрито дълбоко под самата светлина и сянка.
Ще проливат живот и пак ще остават жадни за него, ще рушат нишките на реалността , за да се издигнат до слънчева светлина - но когато го сторят тя ще им се струва чужда, различна , отблъскваща ги обратно в нищото, от което са изпълзяли...
Замислил се Раурн и разбрал, че завистта към братовата сръчност, към неговия смях, към тътена- идещ от песента на живота... се предал и на творенията му. Разбрал, че е посегнал към нещо, което съдбата е отредила да не пипа. Казал:
- Сгреших, Братко. Кажи сега, Сейл, какво можем да сторим.
- Нека помисля малко*... та ти туко що създаде всемирното зло.
[...Хрониките на Сиирдуум...]
by cherno_slance
___________________________________ Еволюцията е конспирация!
|