Добре, води си сам разказа! Както искаш!
За второто може, но по-късно, че сега нямам време.

ЪЪЪЪЪЪЪъъ,Максимус нямам нищо против ти да си го пишеш,ама тъй и не разбрах аз ВЪТРЕ ли съм

Разбира се!

.:offtopic:.

Рекс, пич, сега за да не правя нова тема (да не флуудя) искам да те питам от 'де да си сваля "MetalGearSolid", че нещо мноо ми се доигра. Става въпрос за 2 (май )... Та кажи ако знаеш.

.:End offtopic:.


.:EDIT:.


Ами размислих. Може да пишат и други хора, но просто не ми се иска да стане идентично с разказа на Ийвъл. Ех... Ами значи трябва некви правила да измислим... Добре, добре...

Значи можете да имате по два главни героя. Можете да имате царство, крепост, всичко, но можете и да нямате нищо, а в последствие да завладявате крепости и прочие (но не на други играчи(е, ще може, но само при тяхно съгласие)). Ще има три "свята". Подземния, надземния и още един. Последния ще е отделен от другите два, няма да е свързан с тях. В него времето ще се развива със години разлика от другите. Но ще има и един начин да се свързва с др. два - посредством портал, но въпросният още не е открит (това ще стане в една от моите части). Значи форумняците ще могат да водят битки помежду си, с армиите си, но само по взаимно съгласие. Може никой да не загуби герой, може да загуби, може и двамата да загубят, това се решава от съответните форумци. Ами че то стана като т'ва на Ийвъл... Нищо, сега давайте идеи за нови правила и т.н. , значи частите ще може да се постват в срок от два дена. Хайде сега се записвайте и казвайте всичко за вашия/те герои, дали да има крепост, дали да имат царство, дали са двама или един, особенности, къде ще е царството им, различни белези, раса, описание на расата и всичко др., което се сетите...

За сега няма да си разкривам 2-я герой,а първия е гореспоменатия Харумакс.
Това с 3-те свята да не е от комп.игра"Never Winter Nights"?
Какви АРМИИ нали става въпрос за герои ???

Ами не е от въпросната игра (аз не съм я играл ). А за армиите - ами нали може да имаш царство или поне крепост (е, ако искаш може да имаш само герои). Ти решаваш!

MaximuS какво да ти кажа ? Отначало разказат ти ми хареса неимоверно много . Сега вече въобще не ме радва и не за друго ами защото видях много такива проекти да си заминават още в зародиш ! Но ако успееш това само ще ме опровергае и зарадва . Терзаи !

Добре ще из4акаме ли още някой да се присъедини или ще почваме

П.П.Малко тъп въпрос от моя страна

Ийвъл, 10х за добрите думи!
Ами мисля да изчакаме още 1 човек, аз лично чакам рекс да постне ако иска и да почваме! (или ако някой др. иска, да постка)

Ей ей!! Аз искам! Само ми дайте мааалко време да си оформя героя!!!!!!

Такаааа, моя герой!! Значи:
Име: Lethys
Клас: Вълшебник
Раса: Чистокръвен елф
Значи висок, строен със сребристо-златиста, ярка кожа. Носи черната си коса на плитчици (като Елронд от Властелина на Пръстените), очите му са зелени, пулсиращи в тъмното със зеленикъв (съответно) блясък. Красавец (като всеки елф ), все още млад, лицето му небелязано още от никакви белези. Носи тъмно червена роба с бели кантове, на тъмно зеленикави магически символи, под робата носи изключително леки и невероятно здрави черни доспехи с вградени в тях зелени кристали (който е играл Morrowind се сеща за какво говоря ). Обут в яки ботуши, високи до коляното, направени от кожата на зелен дракон. Роден в семейство на най обикновени магьосници, пратен като всеки друг от неговия род, да се обучава за магьосник. Поне докато в Академията не разбират че той е може да стане нещо повече от маг - може да стане вълшебник (разликата - прочетете темата на Ашаман). Заслепен от жаждата за знание, от възможността да се развие в обществото (към вълшебниците таят респект дори и маговете), той заминава за Висшото Училище, откъдето започват всичките му проблеми. Факта че е чистокръвен елф му донася много неприятности - тогава вече чистокръвни елфи са били само от "простолюдието". Всички останали, с по-висок статут в обществото, са правили смесени бракове, било за да засилят съюза между два рода, било за да получат наследниците им допълнителни качества. Най-често срещани били браковете между елфи и дракони (кажи речи дракон, само че в човешки размери и на два крака). Случвало се е да има бракове и между елфи и вампири - точно поради този копнеж на елфите да експериментират, се появили черните магьосници. Та моя човек бил сам по себе си уникален в това Училище, но това му носело само беди. Или не - докато другите си пропилявали времето във пиене и ходене по женски, моя човек, "отритнат" от всяка компания, отделял цялото си внимание в усвояване и усъвършенстване на наученото. Скоро се превърнал в най-добрия вълшебник в Училището, по мощ надминавал повечето от учителите и бил издигнат в пълноправен вълшебник много преди останалите му връстници. Това от една страна било добре - никой не посмявал да се заяжда с пълноправен вълшебник, но от друга му спечелило много врагове в лицето на висшите родове и в частност в бившите му "съученици", които го намразили дори още повече. Макар "кариерата" му да процъфтявала, все още имало хора които помнели от какъв род произхожда и които искали смъртта му. Оттам моя човек станал подозрителен и предпазлив, започнал да премисля внимателно всеки свой ход и да действа скрит в сенките. Та тъй като е все още млад, току що завършил обучението си (току що, току що... 50 години има ), още не е на постоянна работа никъде. Повечето родове се стремят да спечелят вниманието му (ми ) но той предпочита да не се обвързва с нито един засега. Има малко имение (малко, като за дръжността му, иначе има едно 300 декара хахаха ). Армията му е малкобройна - едва 10 000 души, но пък най-елитните бойци след личната гвардия на Императора. Оооххх аааахххх... нещо ми се доспа... Ако не е достатъчно пълно само ми кажете. Ама утре (така де... днес )

Ами значи може да започваме.
Ако някой др. иска да се запише, да го направи сега, докато има свободни места.
Желателно е частите ви да са по дългички.


Екс, добро описание достааатъчно дълго;).
Значи реда е следния:

1. Аз
2. The Chameleon
3. Existance
4. ... Ако некой се присъедини!


Аз почти съм готов с частта си, ще я пусна до 20:00 най-късно...
Кънтиню в туби (или не в туби)

Екс, само забрави да кажеш на кой "свят" се развива действието..

А, и се казва "малобройна" (абе т'ва са подробности;))

...

Всъщност, вече е готова!
Ето я и нея:



- Кажи името си. Трябва да платиш и такса, момко, два гроша. - каза лениво пазачът.
- Какво ще кажеш за пет и да забравим за името, а? - с тези думи Тор подхвърли няколко монети в месестата ръка на пазача.
- Добре дошли господин… Д'рек. - каза, след като прибра бързо монетите в джоба.
"Господин Д'рек" продължи по пътя бързо изчезна от погледа на пазача на портата в мътната мъгла. Всъщност Тор беше дошъл тук с една, единственна цел и тя изключваше това да бъде разпознат по-късно от стражите на краля. Вече мислеше да пристъпи към плана си. Да, сега беше момента, сега беше решил да научи всичко, всичко, което искаше да знае и нямаше да е по мирен път, определено. Той си беше уговорил среща в това ханче, среща с стар познайник. Той също беше "особняк", по това си приличаха.
Дъждовни капки започнаха да барабанят по покривите на къщите. Заръмя ситен дъжд. Капките се спускаха от небето и глухо потъваха в мрачната почва, като я размекваха и постепенно тя премина в блудкава кал. След минута пред ханчето "Печено крилце" фигурата на Тор се очерта сред гъстата мъгла. Той бавно пристъпи към олющената вратата. На нея беше изписано, макар и сега да не личеше много, името на хана. Вратата се отвори. Никой не забеляза пристигащия човек, всеки беше зает, или с ядене на гозбите на заведението, или беше улисан в напрегнат разговор. Ийл влезе в ханчето без да оглежда който и да било, направо се запъти към една маса в края на помещението, потънала в сянка. Той беше сух, макар и дъжда навън да се беше засилил, сякаш по плаща му не се задържаха дъждовните капки. Той стигна до тъмната масичка и придърпа един стол. Сега се виждаше, че там имаше още един човек, или може би не човек? Въпросният вдигна ръката си плавно и изрисува във въздуха нещо, някакъв символ. Естествено, никой не забеляза случващото се. Тогава свещта, която се мъдреше по средата на масата внезапно се запали и грейна ярко. На светлината чертите на лицето на странника, до който се настани Тор ясно се очертаха. Това беше елф, да елф. Но имаше нещо различно в него, да… Веждите и очите му бяха черни, за разлика от дългата му коса, златиста на цвят. В погледа му се забелязваше тъга, голяма тъга и същевременно надменност, величественна, доколкото може да се каже надменност. По лицето му си личаха множество белези, сякаш до преди малко бе водил ожесточена битка. Тялото му бе загърнато от пурпурночервена мантия. Елфът беше сравнително по висок от Тор. Лицето му все още бе обгърнато от качулката, оставаше скрито в сенките на тъмнината. След няколко секунди мълчание пръв проговори Ийл:
- Как вървят плановете, Алазиел? Гром ше дойде ли?
- Ами каза, че може да позакъснее малко. Ти как си?
- Ами добре съм, но напоследък нямам търпение да започнем, едва се сдържам. Та, къде казваш, че е Гром.
- Ами… Да събере малко… "помощници" - каза с намигане Алазиел Стормрайдър.
- Какво ще желае, ваша милост… сър?
- Д'рек. Ами може да ми налееш чаша с вода.
Сервитьорът се учуди от странната поръчка, защото обикновенно всички си поръчваха бира.
- Вода? Добре… А нещо друго ще желаете ли?
- Не, само това.
Сервитьорът си тръгна леко смръщен, но това не притесни ни най-малко Тор.
- Та казваш Гром ще доведе и… "помощници"? А за какво ще са ни тези, "помощници"?
- Ами като за начало - да задържат стражите, да им отвлечат вниманието.
- И само за това?!
- Ами… Всъщност да…
- Колко им платихте?
- Ами, точно за това се забави Гром. Това не са наемници, а негови… стари познайници.
- Ааахаааа… - каза с лека усмивка Тор. Той въздъхна…


...

Олиии баси къв съм ПРОСТ!! Ами тогаз ми се спеше баси, не ссъм виновен Май исках да напиша малка, пък после ми хрумна малобройна... аве вижте кога е постнато - към 1 4аса

Ееееееееееееееееееееееееее... Ма става ли сега тази част да я махнеш, защото ти трябва да си пишеш СОБСТВЕН разказ, а не продължение на моя. Мноо съжалявам, ма сори. Доста труд си похабил, ма просто не мисля така да го продължавам. Ако може да дел-неш тоя пост.

Добре но 2 ми разказ ще е готов чак утре

П.П. ЗНАЕХ СИ ЧЕ ПЪРВО ТРЯБВА ПИТАМ

П.П.П.След около минутка ще го изтрия (НЕ Е зле Екзистънса или Рекса да продължи)

Споко, имаш два дена. А сега да уточня - значи пишеш своя, самостоятелна история, в която не участват мои герои или, на който и да е друг. Може да нападаш крепости или царства на др. формняци, само ако и те са съгласни и ако има начин това да стане (може да сте от различни светове). Може и да искаш помощ от даден герой, стига да си го питал предварително на prv msg дали може да напишеш в частта си. Ако нещо не ти е ясно, а и на др. участници да питат, за да не стават такива гафове.

Ок айде сега да триеме

Хммм, не че искам да се меся в плановете на максимус, ама... това е готина идея... мен ме кефи как се включваме един друг в разказите си Освен това аз НЕ държа моя герой да е безгрешен, във всяка битка в която влезе, да се оказва победител... който е чел Меча на Истината ще ми схване идеята - на главните ни герои ТРЯБВА да се случват нещастия... иначе няма смисъл

Ами точно така ще си е. Само че аз не искам да се мешаме в разказите си, защото всеки пише различен стил, а и написаното може да не е според плановете на друг и т.н. Абе както и да е...

А за това, че героите са непобедими - съвсем няма да е така (поне в моя разказ:)).

Та сега Хамелеона требе да пише, чакаме го.