Пиши следваща част!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Слънцето изгря над малкото островче.Силно греещите лъчи светиха право в очите на Джексън.Той стана разтърквайки сънено очите си.Явно вчера вечерта беше си легнал доста късно щом още му се спеше.По принцип той беше доста ранобуден.Огледа с подпухнали очи осрова.Беше пусто.Може би фактът че никой не искаше да го притеснява след загубата на семейството си,говореше за пустотата в частта на острова в който той беше се усамотил.Разбира се,капитана нямаше нищо против да е сам,даже се радваше че няма други наоколо които да са щастливи и да го правят още по-тъжен ако можеше да стане такъв.Все пак реши да отиде в другата част и да бъде с другите - не можеше вечно да бъде сам и да избягва другите.С появата му,децата млъкнаха и се сгушиха до родителите си.Джаксън беше познат с това,че щом се разяри,дори дракон,бил той и диамантен,ще го усмири с пот на челото.Този човек беше по - див и от Дявола,само се искаше Дявола да го ядоса.Джаксън не обърна внимание.След като мълчаливо изяде богатата закуска от тропически плодове,се насочи към палатката на най - верните му войници.Разказа им за плана си.Имаше и много противоречия,но все пак капитанът успя да събере войска от десетина добре въоръжени войни.Тихо отидоха до брега,избраха най - добре изглеждащата лодка и потеглиха без никой да ги забележи.Никой,освен по-голямата дъщеря на Карл - Лариса...

********************************************

След малко Датмон се свести.Виеше му се свят и едвам можа да различи каква е стаята в която се намира - голяма и бяла.Някакво момче се надвеси пред Датмон и му се усмихна,след което го погали нежно по главата.Изведнъж тялото на Датмон изтръпна и той затрепери от студ,Момчето побърза да махне ръката си от орела и взе някакво бурканче с розов на цвят мехлем в него.То си сложи ръкавици,изработени от нежна еленова кожа,специално обработена може би от най - добрият шивач в цялата страна.Чак след като погледът на Датмон се проясни,той разбра на какво място се намира - беше в нещо като огромен бял дворец.След като малчуганът си сложи ръкавиците,взе малко от мехлема и намаза цялото тяло на орела.Датмон веднага почувства огромно облекчение.Някаква топлина се стече от главата му по цялото му тяло.Той веднага намери сили за да се изправи на крака и да полети малко около дворецът.После кацна на рамото на момчето - това беше знак за благодарност от орлите към хората.След като нежно клъвна малчуганът по нослето,отлетя през огромният прозорец и се насочи право към лагера на орлите където го чакаха неговите събратя.

Толкоз ви стига.След няколко дни пак.

Яко е .Чакаме следва6та част.

Много е добър. Давай така...

Момичето реши да си замълчи и вдигайки полите си тя побегна нанякъде където другите момичета я чакаха.На въпроса им "Къде беше?" тя се усмихна загадъчно.
-Някъде-отговори тя с още по - загадъчен глас.
Другите свиха рамене и продължиха да се занимават.В това време,баща й - Карл - играеше на камъчета с някакъв бедняк с опърпани дрехи.По изпотеното лице на Карл се виждаше че със сетни сили успява да продължи играта.
-Триста дяволи! - изруга той когато загуби - Много си добър.А аз си мислех че съм велик играч! - изплю се на земята и се намръщи.
Арън Джил беше висок човек,със заякнали мускули от многото работа из нивите.Дрехите му издаваха че е земеделец.След като стана от масичката,той закрачи енергично напред.Спря пред някаква жена,малко по - ниска от него и й разказа за победата.Тя го потупа по рамото.Зарадван от играта той се насочи към малката пещера и се хвърли върху земята.Потъна в дълбок сън.

****************************************

Датмон беше близо до лагера им.Но изведнъж го жегна уцасна мисъл.Това момче което бе видял не беше неговият спасител - беше неговият нападател.Пред очите му причерня.Представи си как това дете насочва прашката си към крилото му.Камъкът се забива надълбоко и...Халюцинацията му беше прекъсната от някакъв мек женски глас.
-Чакахме те.
Датмон не отговори нищо.Кацна на едно дърво и затвори очи.

Много кратко ама яко ме е легнал мързела.

Много кратко!?Но на съдържание е добре.