За тези от вас,който искат да прочетат и дрги мои произведения(не си правя реклама!)да влязат
тук*
Сега,тъй като имаше искания за четвърта глава аз ще ги удволетворя с нея!
------------------------------------------------------------
-Та,каква ти е причината за пътешестието?-попита лимбото.
-Трябва да убия…или може и без убиване…Червен Дългорун.
-Можеш и с по-разбираеми думи за мен!Какво е това?
-Това е дракон,драги ми приятелю!
-Ъъъ…сега се сетих,че не ти знам името!Аз съм Юпфер.Ти?
-Аз съм Кристофър Бук.
В прости разговори отмина деня.Вечерта двамата приятели запалиха огън.
Юпфер дремеше,когато Кристофър се сети нещо.
-Юпфер!Утре ме събуди в четири часа.Тогава дракона излиза от бърлогата си!
Лимбото кимна в съня си и се обърна на другата страна.
Кристофър отвори очи.Слънцето беше високо над него.Обърна се към Юпфер,но него го нямаше!Избягал беше през нощта.И не го е събудил.Кристофър бързо се изправи и скоро разбра,че е 11 часа.”Или някой го е убил,или е избягал.Всеки ми приятел се раязделя много бързо с мен!Това е моето проклятие”мислеше си Кристофър-”Обещавам,че повече няма да се сприятелявам с никой!”
Погледна картата.Оставаха му 1-2 километра и стигаше пустинята Удие.Беше отбелязано на картата в края на пустинята мястото на съкровището.
-Как ще преодолееш тази пустиня,Кристофър!-тихо си каза мъжа.
Продължи напред.Скоро всички зелени храсти и треви се превърнаха в пясък,камъни и кости на умрели животни.Слънцето беше точно над Кристофър.Станало бе 12 часа.
Както си вървеше,Кристофър се строполи на земята.Жегата го убиваше.Лазейки той забеляза малко езерце,но когато се доближи до него видя,че то е било само мираж.
Разкопча си ризата.Не я свали,защото си помисли за изгаряне на кожата.Забеляза кактус.Той пускаше малка сянка.Нашият приятел бързо се доближи до нея.С ужас обаче видя че на сянката има скорпион.Извади ледения си меч,за когото имаше опасност да се стопи извън калъфа си,и го заби в скорпиона.Седна на сянката да си почине.
Пред него отново се появи езерце,но този път не се хвана на въдицата на въображението си.Почина си,но сянката вече избяга от предишното си място.
Кристофър се изправи и продължи пътя си.Започнаха да се появяват палми и други жегоиздръжливи дървета.Стигаше края на пустинята.
Една огромна скала вече беше пред него.Тя беше кошмара,който го преследваше по целия път.Бърлогата на дракона.
Като погледна нагоре видя,дракона да размахва крилете си.Те бяха обсипани с пурпурен цвят.Дракона излетя и отиде на север.
-Сега е шанса ми да взема парите без да ме види!
Кристофър почна катеренето си по скалата.Стигайки до върха й,той видя,че тя има нещо като корито.
Тръпки го побиха като видя две драконови яйца. Имаше и трето,но то вече се излюпваше!Да го убие ли,за да не го издаде изглежда на майка си?Не можеше!Трябваше той да го нахрани.Но с какво!?Паника и ужас обвиха бедния Кристофър!
Докато гледаше малкото драконче много пясък се насочи към него.Майката идваше!!!Извади меча си и се подготви.
Драконът долетя до него.Гледайки го отгоре,майката започна да изхвърля огън от устата си.Леденият меч обаче беше щит за огъня.Кристофър го вдигна към огъня и вълната се разхвърча настрани.
Майката кацна.Замахна с ноктите си.Кристофър се дръпна,но ноктите все пак направиха огромна цепка в лявата му ръка.Той падна на земята.Драконът се доближи до него.Проверяваше дали мъжът е мъртъв.”Махай се оттук,влечуго гадно!Обещавам ти,ще те убия!”-мислеше си Кристофър.
Бързо набара меча си и се изправи.Драконът отвори уста и се опита да го глътне.Той обаче заби меча си в езика на влечугото.То изпищя много силно,след което последва и масивен огън.Дрехите на Кристофър придобиха много дупки и изгаряния,а кожата му почерня.
-Чашата преля!-изкрещя Кристофър.
Замахна към дракона и зелена кръв потече от пъката на дракона.Мъжа сега замахна с острието напреде и то се заби в корема на дракона.
Червеният Дългорун се строполи до мъжа.
Ето какво се бе случило.
Както знаете Кристофър също се строполи.
Два-три часа мъжа лежа така.Накрая се изправи,събуден от вика на дракончетата.Сети се за съкровището.Помисли,че сигурно е под дракончетата. Разтършува гнездото им.Имаше дупка.Влезе в нея и видя вътрешността на скалата.Имаше толкова много жълтици,че можеше цял живот да бъде по-богат от краля!Но как щеше да ги пренесе?Имаше пет торби-чували.Напълни ги със всички съкровища,които те можеха да поберат.Излезе от вътрешността.Вътре останаха 5 000 жълтици!А дракончетата?Взе и тях със себе си.Слезе от скалата и погледна картата.По-напреде имаше продавач на товарни кобили.
Отиде там.Продавача беше завит,само очите му се виждаха.
-Салем алекюм!-поздрави на незнаен за Кристофър език.
-Ъъъ…може ли на…йоувилски?
-Ооо,вие се от Йоувил!Добре тогава,какво ще желаете,господине?
-Шест кобили.
-Имате ги за 50 жълтици!
Кристофър бръкна в едната торба и даде жълтиците на продавача.
-Господине,тук има 200 жълтици!
-Задръж ги!Искам само кобилите.
Скоро мъжа натоварил всички кобили със злато,яхнал най-предната от тях,в ръцете си с два дракона тръгна към Йоувил.
Стъмни се в пустинята и Кристофър реши да спре да поспи.
*-сайтът временно не работи!
)))
