Автор |
Съобщение |
Loose_Cannon
|
|
Регистриран на:
04 Сеп 2006 02:49
Мнения: 52
|
|
Заглавие: Публикувано на: 28 Юли 2007 22:57
†Nhaz'Ul† написа: А нас с емото къде ни забрави?
Сорка много, едитнах поста, не се обиждай, не е умишлено
|
|
|
|
|
Tiny
|
но с големо съ̀рце |
|
Регистриран на:
14 Май 2005 18:21
Мнения: 4847 Местоположение: The city of Neverwinter
В момента играе: A dance with rogues
|
|
Заглавие: Публикувано на: 28 Юли 2007 23:55
Aurora Borealis Morphia са на ход,нали?
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 29 Юли 2007 00:05
Loose_Cannon написа: †Nhaz'Ul† написа: А нас с емото къде ни забрави? Сорка много, едитнах поста, не се обиждай, не е умишлено
Диприсирах се! Чувствам се не убичан
___________________________________ [25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
|
|
|
|
|
Loose_Cannon
|
|
Регистриран на:
04 Сеп 2006 02:49
Мнения: 52
|
|
Заглавие: Публикувано на: 29 Юли 2007 00:06
ми той догихъстлър са си го мъдри неговото, малко има трудности с измислянето, ако може да го поизчакате още малко, аз го питах в скайп......
ЕДИТ: Малко му остава още
|
|
|
|
|
doggyhustler
|
|
Регистриран на:
27 Юли 2007 10:22
Мнения: 49 Местоположение: в Матрицата
|
|
Заглавие: ... Публикувано на: 29 Юли 2007 00:50
Пружината и Thug стояха на няколко крачки от другите, но никой не се опита да разчупи неловкото мълчание, което цареше вече няколко минути. В този момента, на това място бяха сабрани толкова много субкултури, толкова много различни деца, приличащи си по едно нещо – всички те се стремяха да са различни от останалите. Thug се огледа – училищния двор беше пълен със фешъни, чалгари и зубъри.. погледна и хората до него – изглеждаха му свестни, а маи и брат му ги харесваше. „Мълчание. Това шибано мълчание” мислеше си той и само някакъв бийт от плейъра на Пружината разчупваше тишината. Двамата братя бяха седнали на стълбите пред входната врата и другите ги изучаваха с поглед.. Внезапно Thug се изправи, смъкна раницата от гърба и започна да рови в нея.
- Тук някаде имам хек – каза той, изваждайки сиво-червена плетена топка, пълна с ориз. – Е какво ще кажете, искате ли да...
От входната врата се появи директора, носейки две кофи боя, и няколко четки:
- Е момчета, виждате ли тази ограда – посочи с пръст директора – това ще е вашата задача.
- Но шефе – обади се Пружината – тази стена няма нужда от боядисване, а от един разцепващ мрака графит.
Другите се засмяха..
-Я да не ми се правите на интересни – изкрещя директора – прочетох ви досиетата от другите училища. Май не ви е за първи път да бойдисвате стени.
Братята не казаха нищо. Отдалечиха се от другите и се запътиха към стената, която трябваше да бойдисат.
- 100 часа братле. Цели 100 шибани часа.
Двамата се спогледаха, стената беше гладка и дълга.
- Идеално местенце за art – Thug се усмихна – Братле виж какво нося!
Отвори раницата и показа съдаржанието на брат си – четирите флакона Монтана лежаха на дъното на раницата - червено, черно, светло сиво и жълто.
- Прибери ги Тhug, копеле! – развика се Пружината, оглеждайки се наоколо. – Не тук и не сега. През ноща ще дойдем. Тъкмо бялата боя ще е засъхнала.
- Както кажеш братле. – примири се Тhug и затвори ципа на раницата.
На няколко метра от тях, техните съученици ги наблюдаваха. Обсъждаха новите рапъри..
- Хей, да им помогнем. – предложи Джони. – В смисъл, вижте стената, доста е дълга и няма да се справят сами, а и така ще ги опознаем.
- Еее, добре, аз пак мислех да се самоубивам – Пепи почти се усмихна – е хайде ще го отложа за после.
Всички се засмяха и тръгнаха към братята...
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 29 Юли 2007 14:14
Имаше цели пет минути докато алармата започне с досадното си звънене. Мая лежеше, забола поглед в тавана и размишляваше. За смисъла на живота, за озоновия слой, за кризата в Косово и за Наско. Като за последното вече не знаеше какво да мисли... Или още не знаеше... Все едно, помисли си тя, и се изправи с кисела физиономия. Изключи си телефона, като че това я имунизираше от досадни нещастници. Завлачи се бавно към банята. Не беше ходила на училище от една седмица. И сега не изгаряше от желание... Остави хладката вода просто да я облива. Стоеше под душа изправена и неподвижна в продължение на почти петнадесет минути. После изключи водата, изми си зъбите и се отправи към кухнята. Някой милостиво беше оставил кана с още топло кафе. Изпи една чаша, сдъвка някакъв сандвич, все още по хавлия. Облече ужасно, черно поло, вероятно подарък от една от многото й баби. Мислено им благодари, че я спасяваха с абсурдните си подаръци, когато искаше просто да се скрие... Нахлузи кубинките, набута в мешката два-три случайни учебника и един тефтер с драсканици и излезе от вкъщи. Имаше достатъчно време да стигне до училище и все пак се качи в автобуса. Зяпаше мълчаливо изменящите се картини на Форумово и стискаше тефтера като монах - молитвеник. Скоро пристигна в училище и с голямо нежелание прекрачи прага му. Влезе в кабинета по... по какво беше кабинета? Все едно, нали беше видяла един съученик да влиза вътре... Изпитваше неутолимо желание да си разбие главата в стената заради това, че беше седнала до Наско. Геройски го поздрави и си остави нещата на чина до него. Поздрави и останалите, включително някакво ново момче, рапър, който й бе представен като Пружината. Наско отново не показваше никакъв интерес и тя седна на чина на Чоки. Заговори го. Приятен беше, наистина. И й се усмихваше така мило... Звънецът би, Мая въздъхна и се върна на мястото си. Денят мина в приказки със съучениците, апатично блеене в една точка и драскане в специалния тефтер за душевни отпадъци. Меланхолията атакуваше. Дойде още един нов - братът на Пружината, Thug. Свестни й се виждаха. Всъщност нямаше много идиоти в класа. Имаше хубав клас, да. Поне това беше хубаво. Клетите рапъри бяха наказани - трябваше да боядисват оградата. Джони предложи да им помогнат.
-С най-голямо удоволствие! - каза Мая.
Останалите се изненадаха на ентусиазма й.
-Идеално приложение за това - ухили се тя и подръпна пуловера си. И за да докаже колко сериозна е всъщност, намаза полото с боя и си взе четка.
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 14:00
Да ви таковам таковата, пишетеееее! :Р
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Asriel
|
|
Регистриран на:
01 Мар 2005 10:06
Мнения: 1031 Местоположение: In forests unknown..
В момента играе: GTA IV
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 14:07
Почвам нов герой.
ССтамен - ССкин
---------------------------------
ССтамен се събуди под звуците на Landser, разнесли се из сутрешната шир на невзрачния му апартамент. Обу кубинките веднага, сложи бежавите тиранти върху ризата и тръгна за училище. Срещна по пътя някакво емо, което нарита за отскок, качи се в тролея, забелязващ някъв пънк, пусна Screwdriver на плейъра си и зачака своята спирка. Оказа се, че пънка слиза заедно с него. Също и, че и 2мата учат в едно и също училище. ССтамен влезе в сградата, гледайки пренебрежително сганта, носеща се по коридорите. Избута 2ма смъкнати чифута и влезе в класната си стая. Взе тебешира от бюрото на госпожата и написа с големи букви на дъската "ARYAN TERRORISM!", и любимото му "1488", седна на единствения празен чин, погнуси се отново от всички чифути около него и се замисли за предстоящата му в събота вечер акция, срещу останалите чифути от Форумувата чалготека.
___________________________________ все аркадаши сме
Krieg
|
|
|
|
|
Nhaz'Ul
|
|
Регистриран на:
23 Мар 2006 19:13
Мнения: 678
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 19:13
Ахил кротко си седеше в час и слушаше анализа на Втора песен на Илиада. Докато учителката обясняваше поведението на неговия древногръцки адаш, в стаята и по-специално около мястото на нашия герой се надигна кикотене. Момичето зад него - една доста хубава брюнетка - го тупна по рамото:
- Ставай бе човек, за тебе говорят!
- Михаела, защо се обаждаш? - скастри я преподавателката. - После ще ви изпитвам на цялата Илиада!
- Извинявам се - отвърна момичето и престорено се изчерви. - Тая е печена, ама малко се връзва - каза след това на Ахил.
- Ще се разбера с нея, щом е така. - отговори той. - Пепи - помоли емото до себе си - става ли после да си препиша от тебе, че сега ми се драска?
Извади от чантата си тефтер ("Тетрадката ми свърши, госпожо!") и започна да рисува някакъв рогат и опашат демон, който изтребваше елфи в промишлени количества.
Прекара така целия час, после в междучасието излезе да си купи нещо от барчето. Когато се върна, завари Михаела да разглежда рисунката му.
- Много хубаво рисуваш - усмихна се тя.
- А, мерси - пусна Ахил престорено скромна усмивчица - не е нищо особено.
- Ще ми нарисуваш ли нещо и на мен?
- Ще се радвам, ако ти хареса - рече древногръцкият герой. - Много си красива между другото.
- О, благодаря!
После влезе учителят по биология и Ахил се зачуди какви ли оценки беше изкарал на Блу и Джони. Самият той естествено имаше 6 (от което се нафука като Арнолд Шварценегер), а метълът и пънкарят имаха 5.75. След часа те почти го завлякоха в близката бирария да обърнат по една загорка.
След часовете тримата, заедно с Мая, Чоки, Пепи и адаша останаха да клечат и да си бъбрят пред даскало. Ахил едва се удържаше да не кашля от дима на цигарите им и се майтапеше с Мая, че трябва да ходи с противогаз около нея. Тя му метна един кисел поглед (май не беше в много добро настроение) и посочи двама рапъри от техния клас, които бяха закъснели сутринта. Момчетата дойдоха при тях и се запознаха. Thug и Асен Пружината, братя били. Точно се порзаговориха, и мина директорът.
- Е, момчета, виждате ли тази ограда – посочи с пръст той – това ще е вашата задача.
- Но, шефе – обади се Пружината – тази стена няма нужда от боядисване, а от един разцепващ мрака графит.
Другите се засмяха...
- Я да не ми се правите на интересни – изкрещя директорът – прочетох ви досиетата от другите училища. Май не ви е за първи път да боядисвате стени.
Братята не казаха нищо. Отдалечиха се от другите и се запътиха към стената, която трябваше да боядисат.
- Абе, я да им помогнем – предложи Джони. – В смисъл, вижте стената, доста е дълга и няма да се справят сами, а и така ще ги опознаем.
- Еее, добре, аз пак мислех да се самоубивам – Пепи почти се усмихна – е хайде, ще го отложа за после.
Всички се засмяха и тръгнаха към братята. Мая, очевидно за да покаже солидарност, си намаца полото с боя. Ахил взе една по-дълга четка и започна да маже по оградата накъдето му падне. Не беше много сръчен, никак даже. При един по-рязък замах опръска още повече полото на Мая, която само направи гримаса ("Така или иначе това ще се пере, а и мразя да го нося") и продължи да боядисва. Джони, Блу и другият Насо бързо покриваха площта наравно с рапърите, Пепи и Чоки също не стояха настрана. Така и така даскалите нещо ги мързеше и не им бяха дали домашни, та нямаха какво да правят. А и да бяха, все тая. Ахил щеше да ги напише и да им ги даде. Такава беше негласната уговорка.
След (добре) свършената работа единайсетимата отново се отправиха към питейното заведение зад ъгъла на по халба бира. По пътя срещнаха един скин, който ги изгледа равнодушно, а после се разминаха с няколко фешънки от класа, които помолиха Ахил пак да изпее Fergalicious. Той, естествено, го направи, а когато стигна до "t-t-t-t-tasty, tasteeey", момичетата (включитено Мая) се разсипаха от смях, а Блу завъртя пръст около слепоочието си.
- Аххахаааааахахахааа - изквича Пружината - Бате, ти си нек'ъв изрод!
Остатъкът от деня и началото на вечерта минаха неусетно, Ахил не си даваше сметка с кого какво си е говорил и колко бира е изпил, върна се вкъщи уморен, просна се на леглото, отвори учебника по биология уж да чете ("Бахти скапаната еколкгия, такава скука е"), после седна на бюрото си, извади молив и бял лист и започна да рисува. Това винаги го успокояваше...
___________________________________ В малки дози алкохолът е полезен във всякакви количества.
Руска мъдрост
|
|
|
|
|
Hangwire
|
|
Регистриран на:
21 Фев 2007 11:59
Мнения: 1639
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 20:22
Съжалявам хора,просто не ми се пише...нямам никакво вдъхновение...
Но вие продължавайте да пишете,веднага щом видя възможност ще пиша!
п.п.Кво стана с мойта мацка?Забравихте я май
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 21:11
Един ден от първо лице :
Будилникът взъни! Да го иба в стрелките. Жалко, че няма да вени. Баси майката Ще си препежа шибаните вени. Той нещастник чичо ми Пешо к’во па к псува. Да го…
Ми станах, гримирах се, облякох се…не първо се облякох, а посел се гримирах. Чакам автобуса. Една шефънка ме гледа лошо, яд я е, че моя грим е по-хубав от нейният. Вчера тъпите шефъни ме гониха да ги еба в паразитите….искам да умра. Автобуса дойде…искам да умра. След няколко минутно пътуване с дъртият Чавдар стоя пред шибаното даскало ама не искам да умра. След като полафих с другите емове, се влача по коридора….
Час по литература. Една малоумна фешънка се ебава с Наско Ахила. Все пак беше весело. След часовете висяс с Ахил, Мая, Чоки и другия Наско. Тогава се пръкнаха новите рапъри…да ги иба…ще вземат вниманието от мен…да ги иба. В тоя шибан момент дойде господин директора, чиято замесничка ми разби сърцето, каза на Пружината и брат му да боядисат стената. Джони предложи да им помогнем…да го ибъ. После отидохме за бира. Като обърнахме по 1-2 халби си тръгнахме по домовете. Да иба и шибания Чавдар да иба …
|
|
|
|
|
Tiny
|
но с големо съ̀рце |
|
Регистриран на:
14 Май 2005 18:21
Мнения: 4847 Местоположение: The city of Neverwinter
В момента играе: A dance with rogues
|
|
Заглавие: Публикувано на: 30 Юли 2007 22:30
Утре си пускам частта.
|
|
|
|
|
Tiny
|
но с големо съ̀рце |
|
Регистриран на:
14 Май 2005 18:21
Мнения: 4847 Местоположение: The city of Neverwinter
В момента играе: A dance with rogues
|
|
Заглавие: Публикувано на: 31 Юли 2007 23:00
Чоки тъжен седеше сам на чина и драскаше някакъв графит отпред на бялата си тетрадка и слушаше рага на плейъра.Беше си изкълчил крака и докторът му бе забранил да стъпва на скейт до края на седмицата.
Забеляза,че на задният чин седна ново момче.По дрехите позна,че е рапър,значи щяха да си допаднат.
-Хей,ти не си ли скейтър-попита новият поглеждайки към скейтът закачен на раницата на Чоки.
-Да.Аз съм Чоки.
-Викат ми Пружината,брато.
Двете момчета се заговориха и скейтъра запозна Пружината с останали хора от класа.Чоки се върна на мястото си,за да довърши графита.
-Хубав графит!-Чоки дочу познатият глас на Мая.
-Еми...ъ-неописуемото усещане,което го побъркваше отново го изпълни-да...тоест мерси.
Мая се усмихна и седна до момчето.Той сви нещата си настрана,обърна се към момичето и започна разговор.Въпреки че имаше чувството,че се разтапя отвътре,той се държеше естествено и не се изложи.
Часът започна,Мая се върна на мястото си,а Чоки подпря глава на чина,не обръщайки внимание на учителката.Дигна глава и извади блоков лист от раницата си.Започна старателно да рисува...
Учителката по литература смъмряше нещо момичетата седящи покрай Ахил,но скейтърът не го интересуваше.Любуваше се на вече готовата черно-бяла рисунка.Доволен завъртя глава,да види на кой вика даскалката и тогава забеляза рисунка пред Ахил."Точно той ми трябваше" помисли си Чоки.
*****
Компанията се бяха разбрали след даскало да се съберат пред входа на училището.Звънецът за края на псоледният час удари,всички тръгнаха навън.Чоки отиде до Ахил,който се вървеше редом до 2 момичета и му каза:
-Ахил,имаш ли време...трябва д а говоря с теб за нещо.
-За теб винаги
-Е,ние ще тръгваме-сбоговуха се съученичките и продължиха напред.
-Чао,чао!
-До утре!-древногръццкият герой се обърна към скейтъра и продължи-за какво искаше да говорим?
-Видях рисунката ти днес.Много добре рисуваш...
-Мерси.
Чоки извади рисунката си и я показа на Ахил.
-И ти рисуваш хубаво!
-.Дойде ми една идея...
-Каква?-нетърпеливо попита Ахил
-Еми тази идея за...за този фентъзи комикс...все още не съм гообмислил хубаво...
Ахил отново погледна рисунката,на която бе изобразен женски елф,облечен в предизвикателна,оскъдна броня.Тя държеше блестящ меч и наоколо се търкаляха трупове и доволно количество кръв.
-Ами комикса е сериозно начинание..незнам...всичко трябва да се измисли много добре,пък и пари ще трябват...
-Парите не са проблем.Обаче си помисли хубаво и ми кажи какмьво мислиш утре.Става ли?
-Окей-отвърна той
-Ще се видим после на стълбите,само да ида да взема нещо за пиене-каза Чоки,прибирайки рисунката.Запъти се към училищното кафене.
-Чакай само нещо...Елфката...много ми прилича на...
-...няма значение-каза скейтрът и продължи към кафенето.
*****
-Дай ми шест малки фанти!-каза Чо на продавачката.
-Стъклено или палстмосови?-отвърна му небрежно дебелата лелка.
-Пластмасови
-Пликче искаш ли?
-Разбира се,че искам,кака ианче ще ги нося?!-изнервено каза той.
Той плати и лелката му даде плика с шишетата.Чоки тръгна да излиза,но се спря и върна.
-Всъщност дай ми още две!-той се сети за новите-Thug и Пружината.
Останалите вече се бяха събрали на стълбите.Той дойде,взе едно шише и го подхвърли силно на Пепи,който за да хване шишето себлъсна и обърна близката кофа за боклук.Тийновете се разсмяха,взеха по едно шише и дигнаха наздравицата с безалкохолно в чест на новите.Продължиха с разговори,боядисване на ограда и завършиха деня с истинска наздравица с бира в ръка в близката кръчма!
(HAPPY END )
<><><><><><><>
п.п. дайте да измислим някакво по-сносно заглавие за разказчето?
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 31 Юли 2007 23:11
"Дневникът на различните"?
Утре ще постан моята част за новия ден.
|
|
|
|
|
Loose_Cannon
|
|
Регистриран на:
04 Сеп 2006 02:49
Мнения: 52
|
|
Заглавие: Публикувано на: 01 Авг 2007 01:09
Били ше извиняваш че те предреждам ама просто ако сега не го напиша тфа няма да има връзка...
02:00АМ, Беше тъмно, уличните лампи слабо огряваха със светлината си оградата на училището. *ДРЪН* иззвъня ритника които Пружината и Тhug подариха на стълба на осветителното тяло. Лампата загасна, имаха 15 минути.
-СЕГА!-Каза Пружината.
Двамата братя се приближиха до стената, Тhug си отвори раницата и Пружината направи същото, извадиха от тях по 2 флакона МТN 600 ml Chrome - по един за всяка ръка, разклатиха ги. След секунди се чу пръскане, братята вандалстваха по стената, без да им пука. Вандализъм ли....ТОВА Е ИЗКУСТВО. Пружината си повтаряше от време на време думите "If art is a crime, may god forgive me.....".
Не след дълго се чу и познато тракане, време беше за очертанията. Братлетата работеха като добре смазана престъпна машина, правеха всичко в синхрон, по този начин и смениха дюзите на флаконите.
14 минути и на стената стояха 2 бомби, всяка широка половината на оградата и висока колкото нея. Те бяха опиянени, гледаха делото си и вдишваха мириза на боята. Мина последната минута и точно когато лампата светна, те се дръпнаха в сянката на близките храсти. Проблясна светкавица на фотоапарат и момчетата се насочиха пеша към вкъщи.
Имаха да прекосят цял квартал и да стигнат до тяхния собствен.
-Братле мина като по-вода- Каза Тhug.
-Че как няма да мине, нали това сме ние все пак!-Асен обаче след тия думи спря и насочи поглед към кръстовището.
-Скии, брат- Пружината посочи натам брат му видя 2 самотни поклащащи се фигури на 5 улични лампи разстояние от тях, които никога нямапе да сбърка.
Пияни скинове, явно стояли до късно в някоя кръчма,
-Копелетата сега ще си го отнесат-Каза Пружината и бръкна в раницата си, извади единият празен флакон от хрома и си го напъха в ръкава.
-Братле........ - докато Тhug довърши, Пружината тичаше вече, Тhug нямаше какво друго да направи освен да го последва.
По средата на разстоянието Асен спря, и се скри в сянката на храстите правейки знак на брат си да направи същото.
Двамата слушаха разговора и се загледаха в единият от нацистите, изглеждаше им познат.
Следващите действия се развиха мълниеносно, братята се промъкнаха зад врага и с абсолютен синхрон нанесоха по 4 удара с ръбовете на дъната на кен-овете от боята във главите на скиновете, които се свлекоха на земята.
Единият обаче изкрещя и от парка отстрани се появиха още 5-ма, 2-ма от тях се заеха с падналите си другари а другите 3-ма изсвириха и привикаха още 4-ма за да подгонят Пружината и Тhug, които вече бягаха като полудели.
След 10 минути непрестанно тичане, братята бяха в квартала си и отиваха към мястото където се събира компанията им за да потърсят укритие, там стояха известно време и се прибраха у дома където поради трагични обстоятелстфа живееха само те.
Тhug седна пред телевизора с 1 биричка, а Пружината извади от джоба с ипакетче марихуана и листчета, откъсна си картонче от кутията за цигарите и си сви тупалка, Следващите моменти за братята минаха бързо и весело, накрая пияни и напушени двамата излезнаха да се поразходят из квартала, беше се видяло че няма да спят а направо на сутринта щяха да отидат на училище.
--------------------------------------------------------
|
|
|
|
|
Nhaz'Ul
|
|
Регистриран на:
23 Мар 2006 19:13
Мнения: 678
|
|
Заглавие: Публикувано на: 04 Авг 2007 12:43
ОК, кой е наред сега? Блу е в Германия доколкото знам, така че очевидно няма да е той.
___________________________________ В малки дози алкохолът е полезен във всякакви количества.
Руска мъдрост
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 04 Авг 2007 13:20
Наз, много интересен подпис...
Иииначе... Рико пак го мързи май-май, Блу е в Германия, Thug и Пружината вече пуснаха... Да предположим, че е Били, но тоя път с малко по-дълъг от два ред пост.
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 04 Авг 2007 16:26
Loose_Cannon написа: Били ше извиняваш че те предреждам ама просто ако сега не го напиша тфа няма да има връзка...
02:00АМ, Беше тъмно, уличните лампи слабо огряваха със светлината си оградата на училището. *ДРЪН* иззвъня ритника които Пружината и Тhug подариха на стълба на осветителното тяло. Лампата загасна, имаха 15 минути. -СЕГА!-Каза Пружината. Двамата братя се приближиха до стената, Тhug си отвори раницата и Пружината направи същото, извадиха от тях по 2 флакона МТN 600 ml Chrome - по един за всяка ръка, разклатиха ги. След секунди се чу пръскане, братята вандалстваха по стената, без да им пука. Вандализъм ли....ТОВА Е ИЗКУСТВО. Пружината си повтаряше от време на време думите "If art is a crime, may god forgive me.....". Не след дълго се чу и познато тракане, време беше за очертанията. Братлетата работеха като добре смазана престъпна машина, правеха всичко в синхрон, по този начин и смениха дюзите на флаконите. 14 минути и на стената стояха 2 бомби, всяка широка половината на оградата и висока колкото нея. Те бяха опиянени, гледаха делото си и вдишваха мириза на боята. Мина последната минута и точно когато лампата светна, те се дръпнаха в сянката на близките храсти. Проблясна светкавица на фотоапарат и момчетата се насочиха пеша към вкъщи. Имаха да прекосят цял квартал и да стигнат до тяхния собствен. -Братле мина като по-вода- Каза Тhug. -Че как няма да мине, нали това сме ние все пак!-Асен обаче след тия думи спря и насочи поглед към кръстовището. -Скии, брат- Пружината посочи натам брат му видя 2 самотни поклащащи се фигури на 5 улични лампи разстояние от тях, които никога нямапе да сбърка. Пияни скинове, явно стояли до късно в някоя кръчма, -Копелетата сега ще си го отнесат-Каза Пружината и бръкна в раницата си, извади единият празен флакон от хрома и си го напъха в ръкава. -Братле........ - докато Тhug довърши, Пружината тичаше вече, Тhug нямаше какво друго да направи освен да го последва. По средата на разстоянието Асен спря, и се скри в сянката на храстите правейки знак на брат си да направи същото. Двамата слушаха разговора и се загледаха в единият от нацистите, изглеждаше им познат. Следващите действия се развиха мълниеносно, братята се промъкнаха зад врага и с абсолютен синхрон нанесоха по 4 удара с ръбовете на дъната на кен-овете от боята във главите на скиновете, които се свлекоха на земята. Единият обаче изкрещя и от парка отстрани се появиха още 5-ма, 2-ма от тях се заеха с падналите си другари а другите 3-ма изсвириха и привикаха още 4-ма за да подгонят Пружината и Тhug, които вече бягаха като полудели. След 10 минути непрестанно тичане, братята бяха в квартала си и отиваха към мястото където се събира компанията им за да потърсят укритие, там стояха известно време и се прибраха у дома където поради трагични обстоятелстфа живееха само те. Тhug седна пред телевизора с 1 биричка, а Пружината извади от джоба с ипакетче марихуана и листчета, откъсна си картонче от кутията за цигарите и си сви тупалка, Следващите моменти за братята минаха бързо и весело, накрая пияни и напушени двамата излезнаха да се поразходят из квартала, беше се видяло че няма да спят а направо на сутринта щяха да отидат на училище. --------------------------------------------------------
Сори ама на мен т'ва не ми се струва реaлно.
___________________________________ [25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
|
|
|
|
|
Били
|
|
Регистриран на:
24 Юли 2005 12:39
Мнения: 647 Местоположение: на тавана
|
|
Заглавие: Публикувано на: 04 Авг 2007 17:37
Нов ден.Дали беше нов? Всичко беше като вчера. Пепи бе събуден от будилника както всеки ден. Напсува чичо Пешо както всеки ден, гримира се както всеки ден и тръгна към училище. На автобусната спирkа чакаха все същите хора и от ново ония шибан скин го гледа лошо докато пътуваха в раздрънканият Икарус. Пепи беше все още сънен и с изненада видя огромна тълпа ученици събрала се пред стената, която вчера боядисваха, а сега бе украсена от гигантски графит представляваш две бомби. На емото му мина през акъла, че може да са рапърите от неговият клас, но реши да си продължи по пътя. Като влезе в сградата видя бесният директор, който псуваше като каруцар.
-Ти-изкрещя той и се насочи към Пепи- Ти си изключен. Ти и другите педали, които носите грим. Идвай с мен в дирекцията
-Аз…що?
-Ти подбиваш морала на училището и знам, че си замесен
Емото последва разбеснелият учител в кабинета му. Директора го изгледа пренебрежително
-Кой си ти?
-Пепи Петров
-Кажи номера на майка си
-0884565450
Измина минута мълчание, в което директора се опитваше да набере номера
-Добър ден, аз съм директорът на Гимназия „Свети Ледник”
-Да?
-Настоявам веднага да се явите при мен
-Какво пак е направило оновa безмозъчно същество
Пепи блъсна директора и побягна. На коридора се блъсна в Джони и Блу след, което побягна към тоалетните. „Писна ми мислеше си той” от джоб а си изкара остро макетно ножче и…си преряза вените. Кръвта започна бързо започна да се стича по лявата му ръка а от там на пода. Минута по късно момчето започна да загуби съзнание и падна на земята, изпадна в гърч. Но в тези последни минути мозъка му не спираше да мисли за това, че всички го подценяваха, че му викаха комплексар и преди това шибан пънк. Външно той и искаше да е различен, но тайно жадуваше да бъде харесван от тълпата. При падането на земята Пепи си удари главата умивалника на чешмата, което спомогна за губенето на съзнание. Кръвта продължаваше да се стича, но той мислеше. Не усещаше болка, поне не от физическите рани. Дори и майка му… От последният гърч срита радиатора, последният му опит за борба.
***
-Пепи, Пепи-плачеше Мая над тялото на момчето-Помощ
-К’во става. К’ва е тази кръв? Викнете бърза помощ
Минути по-късно пара-медиците „натовариха” Пепи в линейката и заминаха за болница. Съучениците му гледаха „разтревожено” случващото се. Пепи се чудеше за к’во под Мая искаше да го спаси. Той я намрази повече от всички дори повече от директора…
***
Хъм...интерсно се получи. Вчера любимият ми клас ме нахейти , че у общият чат написах "Режава си вените, а посли си ги шия" и бяха накрачка да ме обвинят, че копирам друг пич от класа, ама я сом до тук. Поне за сега и поне с Пепи
___________________________________ [25.9.2007 г. 20:45:20] Bator каза: милчо е ибаси калашника уа
http://goroz.forumotion.com/
^Нов адрес
Пънко
|
|
|
|
|
Zero Endorphine
|
|
Регистриран на:
18 Апр 2007 18:29
Мнения: 1520 Местоположение: City of Delusion (:
|
|
Заглавие: Публикувано на: 04 Авг 2007 18:52
БИЛИ! Ще те обеся, пък който иска да ти намира трупа!
1. Ти създаде това РПГ.
2. Героя ти беше пич.
3. Прецакваш всичко натам, защото ще трябва да страдаме.
4. Ако не си редактираш поста, Мая ще се обеси.
5. Пепи е единственото емо.
6. Важен е за развитието по-нататък, тъй като искам да го използвам.
7. РЕДАКТИРАЙ СИ ПРОКЛЕТИЯ ПОСТ... !!! ... моля. (:
Добре, от мен да мине - Мая намира Пепи, скъсва се да пищи, после го влачи до болницата, спасяват го, Мая рони горчиви сълзи до леглото му, зашиват го и той се оправя. Иии двамата стават приятели. Ако тоооолкова не ти се пише, аз ще управлявам от време на време Пепи, че да не го забравяме. Deal?
___________________________________ стон, тон, ехо във салон, ако бях микрофон, щях да бъда он.
|
|
|
|
|
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|