Шейн все още се хранеше, когато до него застана грамаден мъж, висок около метър и осемдесет и значително широк. И макар да беше по-скоро пълен, отколкото мускулест, все пак вдъхваше доста респект. Младежът се обърна към него, когато грамадата скри светлината за него с масивното си тяло.
- Ей, магьосниче, струва ми се, че не си гладен и искаш да ми дадеш порцията си - каза му той със заплашителен тон. - Така ли е?
След тези думи мъжът се захили гръмогласно. С това той привлече вниманието на доста от околните, включително и на Рептал, който все още не беше решил къде да седне и съответно нямаше все още порция с храна.

Шейн се обърна и се отзова очи в очи с едрия мъжага.
- Господине, не е добра идея да се заяждате с магьосник, нали знаете? И все пак сте прав, не съм чак толкова гладен, но пък и не виждам причина да ви давам останалата част от моята дажба. - магиосника размърда няколко пръста зад гърба си, готов да направи магия при необходимост.

Закара забеляза случващото се с магьосника, но сметна, че е по-добре да не се намесва каквото и да стане. Все пак не мислеше да жертва живота си безразборно за един непознат. Почуди се и дали да не махне на Рептал да седне до нея, все пак едно приятелство с човек като него никога не би било излишно... но размисли и това. Затова се наведе над чинията си и продължи да бърка разсеяно кашата вътре, опитвайки от време на време по някоя хапка.
Каква ли щеше да бъде следващата битка? Силни ли бяха Северните Варвари? Слуховете за Арената бяха един от друг по-ужасяващи, за гладиаторите, биещи се там. Беше съществуване на живот и смърт, всеки един ден, освен ако не се измъкнеше по някакъв начин...

- Магьосник значи, а? - захили се мъжагата пред Шейн. - И какво магьоснико, нима ще ме изпепелиш с огън? Ако все още не си разбрал, тези гривни на ръцете ти те превръщат в най-обикновен воин. - лицето на мъжа се разтегли в злорада усмивка. - А ми се струва, че ти не си от най-добрите такива.
С тези думи натрапникът се приближи още повече до крехката фигура на магьосника. В сравнение с огромното тяло на воина, Шейн изглеждаше като младо дърво, издигнало се до своя много по-възрастен събрат.
- Момче, по-добре ми дай храната си преди да е станало и по-лошо! - заплашително изрече мъжът.
По-близките гладиатори наоколо вече бяха забелязали назряващата битка и се обърнаха да гледат. Не беше чак толкова често явление те да са в ролята на наблюдатели на битка, а не участниците в нея.
Рийв

Шейн се усмихна злорадо, след което затворената му в юмрук ръка. Колкото и нетипично за хилавия магьосник, тя беше здраво стисната сякаш готова да нанесе удар.
- Казах не. - дързоста на магьосника изглеждаше неподходяща за ситуацията му.
Рекс

- Момче, ти май наистина си търсиш белята, а? - извика мъжагата и замахна към магьосника с дясната си ръка. Силата на удара не бе за подценяване, но определено и липсваше бързината на наистина добрия и опитен воин.
Няколко от околните гладиатори бързичко успяха да наобиколят Шейн и останалите от хората, които дойдоха с него. Явно бяха приятели на нападателя. В точно обратното положение се намираше младият магьосник - изглежда никой нямаше да застане на негова страна. Останалите гладиатори пък вече започваха да се надвикват за започващата битка. Съвсем скоро щяха да започнат и залаганията.
Мъжът не бе от най-добрите воини, но пък и не беше за подценяване, още повече имайки предвид голямата си маса и сила, особено в сравнение с тези на хилавия маг срещу него.

Магьосника се опита да избегне удара, но в последния момент огромната лапа на нападателя го удари в рамото. Шейн залитна и започна да пада на една страна. Само че през това време успя да отвори стиснатата си на юмрук ръка и да изхвърли съдържанието и към война. Малкото огнено кълбо заблестя във въздуха и се заби в нападателя. Първоначалния план на магьосника беше да оцели врага си в слабините, но и сегашния резултат му хареса. Малкото огнено кълбо се докосна в единия крачол на гиганта и избухна. Мъжагата изгуби равновесие и започна да пада. Дрехите му бяха опърлени и горяха по краищата. Дрехите на магьосника бяха в подобно състояние, само дето не пламтяха. Той тупна на пода, а след секунда последва силния трясък от тялото на другия.