"Хайде,звънче,давай" мислеше си Джоуи по време на досадния час по история подпирайки с ръка главата си.Нямаше търпение да излязат в междучасие за да натрие носа на още някой негов съученик който го предизвика.Ставаше дума за играта Дуел с чудовища която за по-малко от седмица стана най-продаваната игра за последните няколко години.През междучасията цялата класна стая беше едно бойно поле,в което двама се дуелират и останалите с интерес гледат.Всеки имаше собствено тесте карти с което се сражаваше срещу вражеското.Деляха се на чудовища,магически карти и карти капани.Победител е този който свали жизнените точки на опонента си до 0.Докато Джоуи със замечтана усмивка си намисляше стратегия,учителят разказваше урока им,а абсолютно никой(освен две зубърки) не го слушаше.Тътена на училищният звънец ги извади от мислите им и те по инерция извадиха тестетата си и започнаха да крещят "кой иска да го бия един дуел?".Джоуи бързо си намери опонент - Мат Джонсън,един малък глезльо,син на богаташи което и понятие си нямаше от тази игра.След като започнаха той веднага извади едно силно чудовище.Джоуи с престорено притеснение каза:
-О,не,нямам достатъчно силна карта да го победя.Олеле,какво ще правя?
Аудиторията която беше на негова страна(целия клас с изключение на двама дебелаци които бяха биячите му)се засмя от сърце докато Мат се радваше,неразбрал иронията на Джоуи.
-Сега ще сложа карта с лицето надолу.-каза момчето и след малко взе една карта чудовище от ръката си - О,не,това малко животинче няма да устои на атаката на твоя звяр.Тогава ще го сложа в защита. - и постави чудовището си с лицето надолу на бойното поле.
Мат веднага нападна но Джоуи обърна картата която сложи с лицето надолу.
-Честито тъпчо,току що чудовището ти падна в моя капан - Просветление.Този капан взема едно тъмно чудовище каквото е твоето и го слага на моя страна правейки го светло.Научи се да обмисляш ходовете си.Сега слагам Ослепителна светлина,карта която дава бонус точки на светлите чудовища и прави чудовището което взех от теб по силно.Сега обръщам моето чудовище - Магьосницата на мира която също получава бонус и ми позволява да тегля една карта от тестето си.-Джоуи изтегли карта от колодата си и се усмихна - свършено е с теб.Блестящи магически фокуснико,атакуваща позиция.И след атаките ми твоите жизнени точки стават някакви си мижави 3000 точки а моите 8000 са си непокътнати.
Мат се намръщи"как може някакъв си бедняк да ме води.Ще си плати той" и сложи поредното чудовище с огромна атака на полето.То отново беше тъмно с огромна атака.
-Хахахахаха.Тъпак,моята карта Ослепителна светлина дава бонус на светлите чудовища,а взема от точките на тъмните.Твоето чудовище вече е с прекалено малко атака за да ми направи дори драскотинка.
Мат изръмжа:
-Как смееш!Бил!Гил!Дръжте го!-нареди богаташчето на биячите си.
Джоуи светкавично се измъкна от чина,отиде до друг,като дебелаците го последваха.Той обърна чина и той се стовари върху тях.Момчето се ухили,вдигна чина и мина до неговия като използваше Бил и Гил за килим.Седна си и тогава класният влезе за да продължи часа.Изпъшка,взе химикала си и мудно-мудно започна да преписва написаното от учителя.

Очаквайте продължение утре или дори днес.Чакам мнения.И моля тези които не обичат Ю Ги О да не почнат да го убиждат като селяни ами просто да не посткат.

pi6e se postvat ne postkat

Първо: Нямаше абсолютно никаква интрига.
Второ: Нямаше нито един обрат(обратите бяха голяма част от филмчето)
Трето: Дуела свърши адски бързо. Можеше да изкарат поне по десетина карти от тестето си.
Четвърто: Ти за какво пишеш - за игра на карти Ю Ги О или за идиота Джоуи и проблемите му в училище
Пето: Иронията, която използва Джоуи е присъща за Пегасъс .
Шесто: Като сюжет разказа не струва
Седмо: Някой друг да измисли седмото......

Е чакай малко де Хед хънтър,това е само първата част.Ти веднага искаш интрига да има и няк'ви такива неща.Аз първо трябва да напиша все пак главните неща от това,да разкажа за героите и така нататък.Следващите няколко части почакай да ги видиш и тогава вече изказвай по-обективно мнение

Ами само имайки предвид тематиката на разказа, той придобива крайно отблъскващ за мен образ. В действителност, изпълнението ти не е чак под всякаква критика, но не е отлично. Предполагам, че можеш много повече, но пиши на друга тема... безспорно трябва да се пуснеш в дрга област.

Със съжаления трябва да се съглася с товарищ Тончев , Темата е просто дебилна . Заитригува ме че се справяш що годе добре като писане и не е безбожно скучно ( като се има предвид темата ) !

Абе смени темата и пробваи пак ( ама не почваи пак разказите за дракони там не се справяше добре ) !

Аз мисля (противно на молбата на автора ще пиша ПРОТИВ филмчето)... вижте сега, нямам нищо против ПОПРИНЦИП, играта е интересна и си признавам, че съм се зарибил да вдигна броя на откритите си карти над 81,7% ... но КАК може да има интрига в нещо, което зависи от късмета (за играта говоря)? А да не говорим, че във филмчето нашият просто НИКОГА не губи... бият го бият го и "О НЕ!" изкарва Dark Magician и насира всичко живо... блах!
Не ме разбирайте погрешно, но има много по-хубави анимета за които да се захванеш и да напишеш нещо...
Просто някакви си карти не могат да хванат вниманието на читателя нито толкова здраво, нито пък толкова дълго, колкото би ти се искало...

Да ве, и вчера аз не стига, че трябваше да се съглася с теб, ами и на всичкото отгоре, не казах нито една дума против теб, а и да не говорим, че доста ти се зарадвах дори... какво ли се случва с нас...

След края на часовете Джоуи реши че е прекалено късно за да остава с пирятели.Беше някъде началото на есента.Навън валеше пороен дъжд,а момчето бе само по тениска и едно тънко яке,подведен от топлия обед.Сигурен беше че ще се прибере подгизнал и щеше да настине,но му беше все едно.Тръгна по по-краткия път до блока им.Едва беше станало 7 часа вечерта а времето беше сякаш е полунощ.Силният дъжд валеше право срещу него и той нямаше как да се запази дори малко от водата.Силният вятър го шибаше право в лицето и той вървеше с лице обърнато настрани,сякаш някой току-що му е зашливил доста силен шамар.Дъждът се превръщаше в буря,бурята в ураган.Той реши да се скире някъде докато урагана намалее.Сви в една малка уличка и се скри под перваза на една малка барачка.Погледна през прозорчето.Топлата камина веднага привлече очите му.Той изтръска главата си за да я изкара от мислите си и огледа останалата част на къщичката.Близо до камината в една кошница се беше сгушило едно малко котенце,което мъркаше сладко и си играеше с малка топчица.А на люлящия се стол до вратата си подремваше един старец.На Джоуи му се прииска да се намира в такава уютна къщичка,но това го изтощаваше.Не искаше да бъде победен от желанието да си отиде вкъщи,защото беше лесна плячка за бясната буря.Сгупи се до вратата и затвори очи.Забрави за бурята,забрави къде се намира.Забрави всичко.И се понесе в света на сънищата където му беше хубаво и уютно.Вятърът стана много силен и задрънча по прозорчетата.Старчето се пробуди и се прозя широко.
-Хм,навън има ураган,а четириноги приятелю? – усмихна се той към котето – Я да взема да си прибера кутията с инструменти.Забравил съм я навън – промърмори той като погледна към ъгъла където обикновенно оставяше нещата си.
Отвори вратата и взе кутията която беше до вратата.Точно да затвори вратата и чу пъшкане – Джоуи.
-Я виж ти,какво си имаме тук – прошепна стария човек и подбутна спящото момче.
-Аа?Какво-о-о? – прозя се той и потърка очи – Къде съм?
-Влез вътре хлапе. – подкани го възрастния човек.
-Кой сте вие?
-Аз съм едно старче,заварило изгубено момче пред вратата си.
Джоуи веднага се изчерви.
-Но аз просто исках да се скрия – заоправдава се той.
Старият човек се засмя.
-Не се притеснявай,ти ще си мой гост.Съпругата ми отдавна почина и никой не идва тук. – лицето му веднага се стъжни и той погали снимката на жена си поставена в красива рамка. – А ти кой си?
-Аз съм Джоуи Уайт.
-Отиди да се стоплиш на камината.
Момчето не чакаше втора покана.Светкавично се настани до камината и осъзна колко му е студено.Но усещаше че е забравил нещо.Главата толкова го болеше че не можеше да си подреди мислите.След около десет минути усилено мислене той изведнъж подскочи като ужилен и напрегнато попита:
-Господине,бързо трябва ми телефон.
-Първо,ме наричай Марк.И второ – телефона е на рафта – и посочи с ръка мястото.
Джоуи набра телефона вкъщи и обясни набързо на майка си какво става с него.После Марк изяви желание да говори с нея и пожела той да остане да нощува при него.Увери ги че ще му е много приятно защото винаги е бил сам и той ще му бъде една много приятна компания.Трудно я убеди но най-сетне тя се предаде.След като затвори телефона Джоуи прихна от смях.
-Какво смешно има,момче?
-Хихи,ти си първият който е побеждавал в спор с майка ми – търкаляше се на пода Джоуи.
След малко старецът също се засмя.
-Гладен ли си?
-Ммм,като вълк.
-Идвай в кухнята да помагаш.
Джоуи наряза салатата а Марк направи прекрасни кюфтета.Наядоха се до пръсване и потънаха в приказки.Скоро им се доспа и легнаха да спят.Джоуи заспа на мига.Имаше прекрасни сънища – той беше дуелист номер едно в цял свят и се намираше на дуел срещу самия създател на играта.Побеждаваше го без проблем.Марк го чуваше как мънка насън:
-Синеок бял дракон,атака!Твоите жизнени точки паднаха до нула!Аз печеля!
Марк се замисли.Джоуи не беше обикновенно момче.Така да се появи на прага на къщата муИмаше нещо скрито в него.Замисли се.В една книга той беше чел разни пророчества че той ще се появи с бурята и ще си тръгне със слунчево време,ще дойде с неприятности и ще си тръгне с техни решения.Изведнъж се сети.Спомни си това което търсеше преди много години.Търсеше това момче,а то дори не бе родено.Търсеше една илюзия.Стана безшумно от главата и отиде до леглото на момчето.Но това което видя не беше това което му се искаше.Да,Пазителят на Деветте карти не беше нито глупав,нито сляп,видя нещо подобно на исканото,но не точното.Това не беше деветия символ.Това беше някаква черна магия,която замъгляваше истинския девети символ,изписан в сърцето,душата и ума на това дете.Той беше прокълнат да бъде велик.Беше прокълнат да даде живота си за тези които обича.И само едно нещо можеше да го спаси от тази зла орис – неговата смелост.Той сложи ръка на челото на Джоуи и така осъществи контакт с този прокълнал детето.
“Ах ти,Дерек,стара змия такава” помисли си той и изпрати това към магьосника.
“Не се ли научи че злото винаги е по-силно?” изсмя се Дерек.
“Това са едни лъжи.Какво си направил на хлапето?”
“Нещо което ти никога не ще направиш,без силите на злото”
В този момент нещо разсея връзката между тях.Марк разтърси детето седна на леглото си и лицето му придоби сериозен вид.Джоуи разбра че е време за дълга история...


Това за днес.Мнения чакам

Хмм...
1. Нормално
2. Скучничко
3. Глупаво-скучничко
4. ЗАРИБЯВАЩО
5. Привкуси на глупаво
Така разделям тази част
Иначе може да пооправиш НЯКОИ неща Съвет искаш ли?

Ей тая реплика ме разби направо. Не знам защо ама много се смях.
Иначе се е подобрил малко разказа. Започва като приказката за трите мечета.
Има някои нелогични работи - като например, как така ще се скрие от ураган в дървена колибка. Ураганът би я помел на секундата. Повярвай от това няма да стане хубав приключенски разказ. Просто тия карти ще развалят всичко.

Бе добро е ,въпреки че найстина имаше някой маоменти (тъпи) за които мислех, че само аз бих могъл да напиша. Малко се двоума дали разказа ще е интересен, но обещавам да прочета още 2-ве, 3-ри продъжения.

''Марк направи прекрасни кюфтета''
Това ме разби!!!

Kvo e tva typo "proizvedenie"??

Джоуи не е Уайт, а Уилър. Иначе разказа ми харесва, ама не мисля, че точно Джоуи е великият.

4e kvo men pak ma izdivja

Абе,няма ли да има продължение?

Ъъъъм...а то не беше ли "Дуел на съдбата"(поправи ме ако греша)?А къде е дуела?Не съм сляпа, ама дуел на виждам....

Ю-Ги-О = простащина.

ю ГИ О=ДУЕЛ НА ЛАЙНАТА,