Доста отдавна работех върху един, но сега членовете на форума са съвсем различни и не е останал почти никой от разказа. За новите ще кажа какво ще рече "разказ с герои от форума". Вие се записвате. Нужна ми е възрастта, ника ви, както и към коя страна ще се включите - на лошите или добрите. Почти всички герои ще преминават за определено време в другата, но тази, която вие изберете, ще бъде главната играеща страна. Ще бъде в приключенски стил, заглавието е работно. Ще бъде разделен на части. На правктика вие ще бъдете героите, с вашите никове. Ще избера подходяща роля за ника ви, така че не се сърдете, ако не ви хареса.
Този разказ е започнат преди много, много време... Затова сега ви предлагам следното: да се запишат 10 нови потребители, а аз ще променя имената в написаните дотук части... И така, давайте!

Аз ще съм от добрите!!!
Възраст: 14
...естествено ако решиш да ме включиш де...

Добре. Айде за малко разнообразие този път ще съм от лошите!
Име: Найк (или Николай)
Възраст: 17 години, 11 месеца и 15 дни

еми аз искам да сам от ло6ите на 12г

az su6to iskam da u4astvam ama iskam ti da me vklu4i6 kakto sis si izgradila mnenie za men ot ne6tata koito pi6a a ne da ti obesnqvam dali sum dobur ili lo6
Stava li taka??

na 13 sum

Аз съм от лошите
на 14 години,5 месеца и 28 дена
Вместо "Делфинът" може да съм "Белят Тигър" или Никола (истиското име )

Aйде, пиши ме и мен...
Винаги съм си бил от добрите... Ако искаш можеш и да ме пишеш Атос - мускетар, ако знаеш защо де...
Иначе съм на 16.
И сега какво? Чакаме?

Ще чакаме. Чакаме Фреш, ще чакаме и Долиловър. Въобще, тук стана същинска чакалня!

Встествено ще съм от добрите и моята възраст ще е 22.

14 ама не знам от кои да съм...Аре от добрите, ама ше съм по-гаден

Абе танаси малко ми е трудно да си изградя мнение по постовете ти, но добре тогава, щом не искаш да уточняваш
Останалите - засега сме осем. Остават още двама и приключваме с набора. Моля ви след това да не искате да ви включа. Изключение ще правя само за момичета Не се сърдете, това не е полова дискриминация, но просто защото момичетата са ми малко Утре ще имате първи епизод.

Ами чакаме...

Може ли и аз плсс Можеш да ме пишеш Разиел а ако трябва с истински име тогава Александър.По възможност от лошите.На 16 без 3 месеца съм.

ОК Няма проблем. Още само едно момче се приема, а след това - само момичета Наистина ми трябват момичета!

Нека бъда аз доли.Помня стария проект от преди окло година и нещо и ще се надява, да ме включиш и мен в новия разказ.Години 15!Герой какъвто е останал!

ОК. Значи сме готови.
Ъъъъ... Между другото този разказ отначало ще е преработка на един стар мой проект... Част от него съм постнала тук преди мнооогоо време, и предполагам, че повечето не са го виждали... Сори, ако ще се повторя.

Ето я и първа част... Чакам отзиви, не задължително положителни!

Беше валяло три седмици, и най - после изгря слънце. Но такъв дъжд, нито слънце не бяха виждани откакто преди 700 години един герой спаси света от мрака...
Междувременно, когато големият порой започна, се роди едно дете. Майка му отиде да го кръсти и да узнае каква е съдбата му. Великият жрец на селото със сигурност предвиждаше целия живот на едно новородено. Танаси беше приготвил шатрата си за кръщение. Копринени стени. Две малки възглавнички на пода, а по средата - едно детско легълце, люлката на съдбата. Беше тъмно. Само една свещ проблясваше и озаряваше лицето на великият гадател, седнал по турски от едната страна на креватчето. Мирис на тамян и восък се разнасяше. Танаси имаше видение.
На около пет километра от тук вървеше жена. Бедна, изнемощяла, тя стискаше бебе в майчините си ръце. На гърба и имаше груб сламен кош, пълен с дарове за магьосника - всичко, което имаше. Не много далеч зад нея се задаваше буря, виелица, страшна и опустошителна за плодородната земя на тези странни същества, истелите.
Същата жена влезе в шатрата на Танаси и падна на колене. Подаде му сина си. Беше я страх да не го застигне лоша съдба, а с кръщението животът на едно дете се преобръщаше.
Великият магьосник постави детето в люлката и приседна край него. По леденото му лице никога не тръпваше и една жилка, каквато и да беше съдбата на бебето, но този път отвори широко очи, зениците му се смалиха... "Трябва да го кръстим веднага" прошепна той с треперещ глас, при което майката едва не припадна - какво ли щеше да се случи със сина и?
От земята Танаси изрови една кутия, която не бе изваждал от 700 години... в нея имаше постели и странни отвари. Той замеси всичко в един котел, после тръгна да полива бебето с тях. Личеше си, че се страхуваше силно от нещо.
Отварата замръзна. Разнесе се черен дим, а тамянът сякаш никога не беше бил в шатрата. Детето бе обгърнато от сянка, през която се подадоха две червени, жадни за смърт очи... Само жрецът видя това и за пръв път от 700 години се разтресе, сякаш от старост. Майката бе готова да изпищи всеки момент. "Вашият син ... е демон." каза тихо и притеснено Танаси. "Долен лъжец! Измамник!" крещеше бедната жена. "Какви глупости говорят за вас! Демон бил Найк! Не можете дори да го кръстите!" тя изтича отвън, където вече бушуваше виелица. Вихрушката я отнесе и заглуши писъците и сълзите и, а малкият остана непокътнат. Земята се разтвори под него, той падна в ръцете на истинският си баща...

Абе, защо Давидс винаги играе с очила? Алергичен ли е това момче?

Не бе - не вижда човека! А май и ти си така, щом пишеш в тази тема за това...
Иначе мен ме кефи! Продължавай в същия дух! Очаквам кога ще се появя и аз.

mene li4no mnogo me kefi
a i rolqta koqto si mi dala e super taka 4e produljavai da go pravi6 mnogo e qko