Значи хора имам една идея
Проекта ми е следния . Искам да направя нещо като "Един ден в Ада 2" разликата ще е в това че този път всеки които има желание да се включи може да поеме гереои и да пише за неговите премеждия . Героите ще са от тъмната страна ( ще опиша класовете по-доло) и ще се размотават както в Долната земя ( Ада ) и по спецялно във "Тъмната Крепост" така и в "Земята огряна от слънце" ( в последната ще се водят голяма част от битките с изключение на разчистване на сметките .)

И сега да го кажа по разбрано . Проекта ще се казва " Един ден в Ада РПГ " . Всеки желаещ си избира герои и го описва , героят му ще притежава замък в долната земя ( автора избира името на героя и замъка ) и ще бъде владетел на определена раса . Героя може да повежда воиската си в битка с племената от "Земята огряна от слънце" веднъж на всеки две продължения който напише . Веднъж на всеки две продължения героя трябва да се зявърне в "Долната земя" и по спецялно трябва да мине през "Тъмната крепост" където ще се провеждат преговорите междо играчите ( договори за обединение срещу дадено племе и тн. ). Желателно е продълженията да са по дългички и авторите да се въздържат от вкарването на хиляди вторестепени героичета . Сигурен съм че има доста пропоски в описанието на правилата но вслучаи че има желаещи ще проведем една дискусия и ще оправим нещата .

А ето и расите . Първо пиша какви герои може и веднага след героя от какви същества автора може да състави армията си .

Вампир - може да оправлява вампири и върколаци ( в това число влизат и полувампирите и полувърколаците ). Едни от най-богатите същества на долната земя .
Лич - личове , реанимирани трупове , скелети и духове ( трябва да спомена че духовете са ефирна енергия и могат да се убият само от магове ). Следствие на изключително големите си магически заложби тези същества са едни от най-уважаваните членове на Долната земя .
Вещица - вещици ( разбира се ) , могат да контролират психически слабите си врагове ( но не и магове )( вещицата има изключителни психически възможности ) . Вещиците са едни от най-мразените обитатели на долната земя заради тяхната способност да манипулират ( Царици на машинациите ).
Маг на хауса ( смеска междо човек и демон )- контролира елементите на хауса ( огън , мрак , отрова ) и всички същества съставени от тези елементи . В иерархията тези Магове седят доста високо заради роднинските си връзки с вишите демони .
Дневен демон ( кръстоска междо елф и демон ) - единствената раса която няма подчинени освен самите себеси демек Дневните демони . Тези демони са отритнати от всички общества . Но въпреки всичко те са невероятно силни и много интелигентни .
Демон - импове ( малки крилати демончета ако сте играли Хирус 3 ще се сетите ) , демони , ниши Нечестивци ( особено силни тялом но слаби умствено ) , тролове и гоблини . Най-вишите обитатели на долната земя разполоагат с неограничена власт ( притежават и " Тъмната крепост " ).
Виши Нечестивци ( гигански размери високи са от 4 до 7 метра много силни и сравнително интелигентни ) - Виши и ниши Нечестивци . Нечестивците са най-търсените воини в Долната земя , тяхните бойни умения са високо ценени от всички раси . Вишите и нишите Нечестивци се различават основно в умствените си способности и в нищо друго .
Фантом ( много прилича на Назгул ) - командва всички ефирни същества ( ефирни демони , призраци и тн. ) За самата раса в Долната земя не се говори а само се шушука .
Ездач ( спецялно развити умствени вълни позволяват на тези мрачни и мистериозни същества да упитомяват Черни дракони ) - Черни дракони и в някои рядки случаи реанимирани дракони ( стига разлагането да не е напрегнало много ). Ездачите са затворено общество което рядко общува с другите раси . Но умението им да владеят драконите им осигурява

Сега ще опиша плементата от "Земята огряна от слънце" ( с тях не може да се играе те са само противници )
Орки ( изключтелно силни ) - орките оправляват голяма част от "Земята огряна от слъне" ( за по лесно Горната земя ) най-вече дивите равнини . Много добри ловци и войни .
Елфи ( Дневни и Нощни ) - властелини на гората , подкрепят ги кентаврите , етните ( гигански дървета ) и джуджетата .
Ангели - изключително добре развита иерархия . Вещи войни с магически заложби . Владенията им са разположени във Великите планини близо до Дивите равнини .
Хора - силата им е в технологиите . Най-голямото им оръжие е барута . Териториите им са близо до великия окян .
Звероукротителите ( нещо като ездачите ) - оправляват фениксите , планинските гиганти ( гиганти от камък ) и могъщите мамути .
Маговете на редът ( обратното на маговете на хаоса ) - владеят елементите на небето , земята , живота и всички същества съставени от тези елементи .
Това бе за расите .

О,страхотна идея!!!Искам да участвам!
Начи:
1.Раса->Вампир
2.Име->Аарок
3.Име на замъка->Кървавата Цитадела
Кога започваме?

Многодобраидея,но сега нямам време да мисля коя раса да избера,затова ще се включа след малко...

Аре ще съм Маг на Хаоса.Име-Ерту.Живея в голяма магическа кула,построена по средата на град,пълен с огнение,отровни и мрачни същества.Име на града:Предверието на Ада.Тъпо име,ама не мога да се сетя за друго...

И аз искам да се включа.
Ако може искам и аз да съм вампир, на име Себастиан, живея в Имение на средата на блато от вечносъсирваща се кръв . Ако не може тогава ще съм Дневен Демон, име Hemah(Хема) или Rahab(Рахаб), крепост Градът на обречените.

EDIT:
Хема:Ангел на гнева, има власт над смъртта на домашните животни, изкован е от вериги от черен и червен огън(незнам как става ама звучи яко). Той е паднал ангел тъй като се е опитал да погуби Моисей.
превеждах го от английски и то не много точно като пропуснах разни неща. Ето оригинала:
The Dictionary describes Hemah as an "angel of wrath, with dominion over the death of domestic animals," and who was "forged out of chains of black and red fire." In the Zohar, Hemah tries to consume Moses. God intervened, and subsequently Moses slew Hemah - although the Dictionary's summary does not describe how he managed to do this. According to Oren Kornman, "hema" is Hebrew for "rage."

Ето и за Рахаб, но не ми се превежда:
Rahab

"Rahab" is literally translated as "Violence," although the Dictionary is unclear as to the source language. Rahab's Hebrew name is "Sar Shel Yam," or "Prince of the Primordial Sea."

As mentioned above, Rahab is described in Biblical legend as a demon or angel of the depths, who was destroyed twice by God - first for "refusing to separate the upper and lower waters at the time of Creation," and again for trying to prevent the escape of the Hebrews from the Egyptians when they crossed the Red Sea.

The Dictionary (through the Babylonian Talmud) associates Rahab with Leviatian/Behemoth, and the Angel of Death.

И аз искам!
Аз ще съм:
- Ездач(раса)
- Крадезар(име)
- Памена(черния камък в превод от ездачески)(замък)

Значи ето още малко правила . Притежателя на даден герои не може да закача героя на друг автор . Демек името на моя Герои е Пешо а еди кои си иска да го убие и написва в продължението си " И Гошо закла Пешо "
Друго което е че зада сключите договор с дадена друга раса не е зле да пратите лично съобщени на притежателя на тази раса .
От една раса може да има максимум два клана ( демек само два вамприа или само два лича итн. )
Вие сами си пишете продълженията и се описвате в тях като единственото което не можете да променяте е "Мрачната крепост " ( аз ще я описвам ) .
Продълженията ми се иска да са детаелни . Дължината е минимум една станица и половина на Microsoft Word-a
Ако някои има въпроси нека ми изпрати лично съобщение .

Сега да кажа за момента кой какъв е .

[LoK]TheGuardian
1.Раса->Вампир
2.Име->Аарок
3.Име на замъка->Кървавата Цитадела

Drizt
Маг на Хаоса.
Име-Ерту.
( ти сам си описваш във собственото продължение как изглеждаш и замъка си )

Reaver
име Себастиан
Раса вампир

The_prophet
- Ездач(раса)
- Крадезар(име)
- Памена(черния камък в превод от ездачески)(замък)





И сега първата част

Мрачната крепост закриваше хоризонта . Черните и кули сякаш пробиваха тъмните облаци и се извисяваха над самия Ад , нащърбените и боиници опасани от хиляди хладни остриета проблясваха злокобно . Evil погледна отново към масивната крепост и въздъхна . Никак не му се занимаваше със същества в този дом на хаоса но се налагаше . Неговата раса му бе гласувала доверие и го бе издигнала като водача . Сега той трябваше да сключи договор с Вишите Нечестивци за нападение върху Горната земя . Evil леко подръпна юздите на огромния черен дракон, съществото мигновено се подчини и се спусна към черната порта на крепост . Няколко мига по късно Evil бе здраво стъпил на земята и нежно галеше дракона а съществото го гледаше със златните си очи изпълнени с любов и разбиране . Когато бе още млад Ездач някой бе казал на Evil че междо дракона и гоподаря му се остановява телепатична връзка за цял живот . Сега той можеше да го разбере . Той отново погледна крепоста и се запъти към портата . На въпроса на пазача пред портата Evil отговори с хладно изръмжаване . Сега той се стоеше във външния двор на Мрачната крепост . Тук се намираше единствена таверна където всички раси бяха с еднакъв стату и бе като един истински парад . Личове се разхождаха и обсъждаха революциони начини за реанимиране на тела , демони седнали на маса отрупана от човешка плът се подсмиваха злокобно , вампири с изискани жестове прегръщаха поредната си жертва избрана от менюто на заведението , скелети прислужваха с кървави табли в ръце . На Езндача това място никак нему харесваше но нямаше начин той трябваше да свърши работата си . В края на двора се чу силен писък ако може така да се нарече стържестия звук от изгнилото гърло на скелета който прелетя покраи Evil и се заби в крепостната стена с тъп звук . Тази случка можеше да значи само едно скелета бе разгневил някое много могъщо същество и това същество можеше да бъде само Нечестивец . Evil погледна в страни и се загледа в огледалната повърхност . Там стоеше едър мъж загърнат в черно наметало , леко разтвореното наметало показваше плетената ризница пристегната с черен кожен колан с катарама от демонични сцени а на колана висят два доста тежки мечове с красиво инкрустирани боини сцени , качулката свалена показваше сребърен шлем обгърнат от шипове . Evil се вгледа сякаш изучаваше нечие чуждо тяло и с рязко движение откъсна някакъв конец които висеше от наметалото . Отново се чу зловещо стържене и още един скелет завърши новия си живот в крепостната стена . Нещо зловещо силно стисна рамото му . Evil с усилие се обърна извадил наполивина един от мечовете си . Пред него стоеше гигански Нечестиве поне двапъти по висок от ездача, огромните му мускули покрити с червена кожа ритмично се свиваха и отпускаха а гиганските му челюсти с огромни извити зъби хищно се отваряха и затваряха .
- Закъсняваш Ездачо - прговори с гръмовен тон Нечестивеца .
- И какво от това ? – попита спокоино Evil и продължи да изучава телосложението на опонента си .
- Господаря мрази да чака! – отговори Нечестивеца а челюстите му се разтвориха във хищна усмивка – А от това да чака господаря единствено мрази повече отворковците .
Evil реши че няма смисъл да спори с един ниш Нечестивец и отговори спокоино .
- Така да бъде води ме при господаря си !
Ездача и Нечестивеца се спряха пред една маса в края на таверната . На масата бяха седнали четирима нечестивци но един от тях се открояваше значително , за разлика от другите тои бе елегантно облечен ( колкото може да бъде елегантно едно чудовище високо 6,5м) в коприна и обсипан със златни накити . Съществото се вгледа в Evil за някоко мига и процеди през зъби .
- Разбрах че имаш предложение към моя род . Но знаи кланът Д’Блек не е ефтин помощник !
- Помоща на рода ви ще бъде богато възнаграде. От около половин година Звероокротителите извършват набези над наши постове на Горната земя . Такова нещо неможе да се толерира повече . Наши съгледвачи са забелязали че една от крепостите на тези глупци е с занижено присъствие на воиски . Ако информацията ни е вярна в съкровишницата на този замък и достатачно злото и слъпоцености че кланави да се къпе в тях . Искаме хиляда от вашите боици за атаката но имаме едно условие !
- И какво е то Ездачо ?- отговори с лукава усмивка Нечестивеца .
- Нищо от библиотеката на крепоста им да не бъде докосвано от ваши подчинени !
Звярат разтвори широко зелените си очи и продължително изгледа Evil след това ряско стана . Evil подскочи нервно и издърпа мечовете си . Ответната реакция не закъсня четиримата ниши Нечестивци се изправиха като пружини и в ръцете им се появиха зловеци буздогани опсипани със животински зъби . Положението остана напрегнато за околко минута от съседните маси долитаха тихи коментари а някои подхвърляха кисии със злато и се обзалагаха какво ще стане . След малко водача на клана Д’Блек плавно подаде ръката си към Evil . Ездача се огледа подозрително и пое огромната лапа . Всичко в таверната се успокои и продължи в стария си дух а Evil се отегли със лек покло.
………………………………………

Супер!Не съм чел твои произведения,но пишеш страхотно Направо не ми се искаше да свършва...

Имам добро предчуствие за този разказ ( )
Раса: Лич
Име: Разгадор (в момента не мога да измисля по-добро)
Име на замъка: Мордор ( )
Кратко инфо: Разгадор е древен лич. Вещ в занаята (ако мога така да се изразя). Много интелигентен. Стои в тъмнината. Не обича да се меси, но ако се наложи е достоен противник. Замъка му е мрачно място, на което малко същества се усмеляват да стъпят. Там никога няма ден, постоянно има черни облаци и по-улиците вилнеят духове и други същества.

Име: Схорхул
Раса: Дневен демон
Замък: Схорхулир
Инфо: Своеволен, независим, отритнат от всички. Сам. Добър боец с дълъг вълнист кинжал. Няма доверие на никого. Много умен, хитър и непредвидим. Носи се в черна роба с качулка и лицето му рядко се вижда, но е много бял и блед, с черна коса малко до под раменете. Очите му - само зениците, не целите, ако ме разбирате - са зелено-жълтеникави. Рядко изобщо говори с някого. Има тих, шепнещ глас, донякъде плашещ. Инфо за замъка: тъмна крепост в готически стил, самотна на висок хълм. Схорхул живее сам там (редакция - е, явно ще управлява града, където ще живеят и други Дневни, няма как сам да е май;)). Името на замъка произлиза от името на господаря, а -ир е просто частица за притежание.

Оки това са последните правила които вкарвам ( и те може да откажат повечето от вас да участват ). Нямате право да използвате името на чужд герои без съгласието на автора измислил този герои . Не можете да управлявате нечии главен герои без тои да ви е позволил . Редът на писане ще бъде по мое усмотрение ( еи къв съм фашист ). Все пак за някои имам изградено мнение а другите все още не ги познавам и не знам дали са сериозни .
Ако някои се откаже ( това е сигурно ) човекът след него заема неговото място в писането . Не се оливаите с героите си ( няма да е интересно ако всички сме богове ) , прибавете им някоя слаба страна ( това не е задължително ) , поставяите ги във трудни ситуации ( това пак не е задължително ). Имате един ден да напишете продължението си ( след това човека след вас пъска неговото си продължение ).

Сега редът .
1 Evil
2 [LoK]TheGuardian
3 ТТ2
4 The_prophet
5 Reaver
6 The Dark One
7 Drizt


Еми нека играта да започне и не забравяите имате един ден преди автора след вас да постне неговото си продължение . [LoK]TheGuardian до неделя вечерта трябва да има твое продължение .

Ето ме и мен! Избирам да сътворя една вещица, че като гледам само те останаха. Името й ще е Диандра. Замъка ще се нарича Берилинес. За сега толкова.

Аз вече написах първата част от разказа си, но ще трябва да си изчакам реда докато я пусна.

Reaver ако е готова часта ти можеш да я пуснеш ( на моя отговорност ( но ако я пуснеш днес че ме сърби да почета ))

ММ здрасти време беше . Не само вещиците са свободни а и Вишите Нечестивци и Демоните , Фантомите и тн.

А ето и новата наредба .

1 Reaver
2 [LoK]TheGuardian
3 ТТ2
4 The_prophet
5 Еvil
6 The Dark One
7 Drizt
8 MM13_666 ( sori za mqstoto ama taka se poluchi ).

Въведение на героя ми
Маркус. Най-силният от вампирите в имението. За него се разказват легенди. Никой не знае дали те са истина. Защо ли? Защото повечето, които могат да ги потвърдят или отрекат са мъртви. Последният, който твърдеше, че го е виждал, беше намерен 2 дена след нелепото му изказване, побит на кол и без ръце. Имението наистина беше голямо и то криеше свои собствени тайни, тайни които бяха опасни, тайни които, не бяха за всички уши.
На стотици километри от Имението имаше езеро. То беше известно като езерото на душите. Там бяха хвърляни заговорниците и предателите. Никой не знеше как точно се беше появил този обичай, но някои казваха, че на дъното му живее най-злото същество на света. Други казваха, че то е дупка между ада и рая, в който всяко покварено същетво умира. Днес, след толкова много хвърлени души в него, се случи нещо необичайно- от него за първи път излезе някой, излезе вампир.
Той тръгна на някъде, без да знае на къде. Тази земя му беше непозната. Той вървеше и чуваше в главата си само едни думи, които не разбираше:хаш ка’дум рахси, хаш кан’рун терси. Тези думи не му даваха мира. Въпреки, че не ги разбираше те звучаха тревожно. След няколко минути вървене из долината обграждаша езерото той видя гора и на път към нея, срещна някого. Беше висок около 1,80 имаше, беше наметнат с червена роба, под която се виждаше черна риза. Беше обут с ботуши от черна кожа, вероятно от вълк или нещо талова. Имаше кама прикрепенa към единия крачол на кафеникавите му панталони. На другият крак висеше къс меч. Човекът, ако въобще беше човек изглежда беше войн или убиец.
- Поздрав вам!- каза мъжът с висок глас.
- Здравейте- отвърна той.
- Позволете ми да се представя, казвам се Верил Де Каджахало.- изпъчи се непознатият.
- Стига си се надувал като пуяк!!!- каза спокойно новодошлият.
- ДА НЕ ИСКАШ ДА ОПИТАШ ВКУСА НА СТОМАНАТА?
- Успокой се, не искам да се бия.
- Представи се страннико!- извика отново Верил
- Аз се казвам...
Тук той се спря, не знаеше името си! Как бе възможно това?
- Е?
- Не си спомням.
- Не ми се подигравай страннико!!!
- Казах ти вече- не го знам.
- Взимаш ме за глупак ли? Ако не си знаеш името тук в долната земя ти си мъртъв още с идването си!
Ето още информация, той се намираше в място няречено “долната земя”.
- Какъв си ти?
- Аз съм ловец,- каза Верил Де Каджахало- но това не ти влиза в работата.
- Ловец на КАКВО?
- Задаваш много въпроси, а не даваш отговори.- ловецът се беше изнервил.
- Ловец на какво?- повтори странникът със спокоен и много уверен глас.
- Много си любопитен.
- Ловец на какво?
- На върнали се от гроба.
- Немъртви, а?
- Да и сега се приготви да умреш.
Ловецът бързо извади меча и се опита да прониже странника... Беше прекалено бавен. Той не го осъзнаваше, но вече умираше от прорезната рана на врата си, Непознатият беше използвал собственият му кинжал за да отнеме живота му.
Той имаше нова информация за себе си- можеше да убива и изглежда беше много добър в това.
‘А сега на къде?’ помисли си той.
От сенките на гората излезе фигура.
- Кой си ти?
- О боже още един идиот, който ще ме пита за името ми.
- Значи наистина не го знаеш така ли?
- Да...
- Няма значение, повече ме интересуват твоите способности.
Фигурата беше елегантна и се движеше съвсем плавно около новодошлият и всеки по-опитен ловец би разпознал, че беше на вампир. Беше облечен с лека, копринена риза, черна на цвят и син панталон. Дрехите сякаш правеха движенията на вампира още по-плавни и изискани.
- Кой си ти?
- Наричат ме закрилникът, но ти можеш да ми казваш Маркус.
Маркус, това име. То звучеше толкова познато... и болезнено.
Изведнъж всички спомени изплуваха. Цялата болка и страдание излязоха на повърхността. И нима след това което му бе причинил, Маркус не помнеше нищо?
- Маркус, гадина такава...- извика гневно Непознатият.
- Какво?! Как смееш ти нищожество!!!- Маркус изглеждаше така сякаш някой току що бе ударил с мръсен парцал по лицето.
- Ти урод нещастен, не можа ли да ме познаеш?
- Не знам за кого се мислиш нещастнико, но трябва да знаеш че стоиш пред полубог.
- Ако ти си полубог то аз съм ангелът на отмъщението, който идва да заплати за страданията си!!!- каза непознатият на висок глас. Думите му прозвучаха заплашително, толкова заплашително, че дори и демон би се поколебал с отговора си.
Маркус отговори моментално:
- Ангел, а? Само се виж- дрипав, хърбав, наранен сериозно, за кого се мислиш страннико?
- За този когото ти предаде и унищожи, за този който спаси своя брат от ангела Дима, за този който в замяна на това получи като награда неописуема болка и вечни страдания!!!
- Този за когото говориш е отдавна мъртъв.- отговори Маркус леко и лаконично, в думите му сякаш се четеше носталгия, чуство неприсъщо на вампирите.
- Знаеш ли на какво ме подложи ти гадино проклета? Знаеш ли каква е болката на божията светлина? Знаеш ли какво е да изпиташ удара на копието на серафим спещу теб? Знаеш ли колко е трудно да оцелееш и да запазиш своята душа при мъченията на Ангелите, такива мъчения има само в ада!- непознатият викаше истерично, сякаш още усещаше върху себе си копията на ангелите за които говореше.
- Тук е адът!!!
- Не тук е приятно местенце за живеене, там е адът! Мислиш, че демоните могат да измъчват- не знаеш какво е мъчението на ангелите.
- Ти не си този за когото се представяш, дори не знаеш името му.
Този отговор сякаш преля чашата на чуствата и новодошлият.Очите му засияха в ярка синя светлина. В далечината присветна светкавица и след миг се разнесе гръм. Видя се как в далечината едно дърво избусна в пламъци.
- Аз съм Себастиян!
- Не, не си. Той е мъртъв.
- Знаеш ли какво, там долу никой не е мъртъв!!!
- Даже и така да е, как си се измъкнал?- Маркус наистина мислеше това което говори, мислеше, че Себастиян наистина е умрял в дълбините на езерото на душите.
- Пих кръв от ангел и придобих част от силите му.
- Ангелите нямат кръв.
- Оооо, имат и тя не е като на другите същества...
- Ти си лъжец!
- Придобих умението да летя!
- Е, и, и аз го имам, всеки древен вампир може да разтвори крила и да лети.
- Но не на всеки вампир крилата са от черни пера!!!
При тази реплика окъсаните дрехи на Себастиян се разхвърчаха на всички страни от внезапното отваряне на крилете му. Те наистина бяха от пера, наподобяваха гарванови крила и бяха големи колкото на ангел- направо огромни, сякаш бяха направени за същество без крака. Изражението на Маркус се смени веднага. Той изглеждаше едновременно уплашен и удивен от това което вижда. Тий искаше да повярва, че цялата тази мощ, криеща се в тези крила може да бъде негова.
Още един гръм удари и разпра небето. То започна да плаче за срещата между двама братя, отдавна загубени един за друг, отдавна превърнали се във врагове.
- Сега, Маркус, е време за разплата!
...

Много от специалните възможности на моят герой ще са възможни само при голяма ярост, от която започват да светят очите му в синьо, но при прекалено използване на тези си умения ще изпада в състояние на временна лудост при която ще бъде обладан от дух на ангел, който ще се опита да го унищожи. Героят ми ще може да лети и извън състояние на голяма ярост, но това ще иска той да е напълно здрав и да не е изморен и крилата му няма да са толкова големи. В битка в състояние на ярост, той ще може да използва и крилата си.

И още нещо- нарочно не съм го довършил, защото искам да обмисля хубаво какво ще стане по-нататък и да прочета и другите преди това.
Кажете си мнението!!!

В следствие на редакциите ми са се получили няколко грешки в членуването и разни други неща. Чесно казано не са нещо много и сега като пуснах вече частта си не ми се редактира и не мисля че ще има проблем за някой да схване смисъла.

Определено е добро но не суперлативите те интересуват подозирам ! Значи според мен какви са минусите !
1 Много бързо се развива всичко !
2 Описанията в самия разказ са доста ограничени ( в смисал малко ) .

Но вярвам че това са дребни подробности които лесно биха били отстранени.

Накрая знам че е малко бързо, ама бързах с действието защото трябва да се стигне до същинската част. Ако не ме домързи сега може да го преработя и утре или след половин-един час да го пусна преработено.

П.П. Смятам че описанието на ловеца със странното име е добро.

Edit 1.50
Преработих си разказа, в резултат на това поправих малко грешки, вкарах няколко описания и вмъкнах малко допълнителна информация, която може да се отрази на разказа при следващата част.


Казвайте какво мислите, че това ми е първата проява като писател и не знам дали е добре. Интересуват ме главно забележките и това което най-много харесвате.

В разказа има елементи от историята взаимствани от различни места, но повечето е оригинално измислено от мен(тоест сам съм си го измислял).

Значи, в началото всеки пише кратък разказ за живота на своя герой и разказите не се влияят един от друг, нали?

Може ММ да мине пред мен,ЕвиЛ.Все пак той е доказано добър,а аз фентъзи не съм писал никога досега...

Този разказ ми хареса!Ако може и аз.Ето ги данните ми:
1.Маг на Хаоса
2.Теодосус или Фетранор(EviL,ти избери.)
3.Цитаделата на Мрака