-Капитане,дворецът гори!-каза войникът задъхано.
-О,пак ли този дракон!?Ще го убия веднъж завинаги.-изръмжа Джексън
-Не,господарю,този път с него има и викингска армия.
-Проклети да са!Нападайте с цялата армия!-крещеше капитанът
Скоро паническите викове,се превърнаха в радостни възгласи.Бяха се подготвяли много дълго време за това,и селяните се радваха че ще успеят да отвърнат на удара.Малко по-късно хвърчаха камъни,летяха стрели и дрънчаха мечове.Падаха все-повече викингски войни,и само драконът можеше да се нарече сериозна съпротива.
-Диваците паднаха!Хвърляйте каквото намерите по дракона!-викаше капитана.
Мечове,копия,дори шлемове-всичко което може да нарани дракона.Но люспите на създанието все още бяха много здрави.Този дракон дразнеше жителите на този град от толкова много хилядолетия.Неговите атаки са често споменавани в книгите.
След малко не остана и помен от многобройната армия водена от капитан Джексън.Малцина бяха останали живи и малкия остатък от населението се качи на корабите.Заплуваха нанякъде без посока.Децата плакаха,кожата на много хора беше обгорена от драконовият огън.Изведнъж капитан Джексън извика "Неееееее,Ритааа!"Всички погледи се насочиха към него.Той не реагира.Той беше изрекъл името на съпругата си.
-Няма я-прошепна повече на себе си,отколкото на другите-Няма го и малкия ми Питър.Тръгнаха си.Не може да бъде!
Беше облян в пот.На лицето му проблесна сълза.Последва я втора...и трета...Той плачеше!Нещо което не бе правил откакто навърши 7 години.Дървената му ръка яростно се заби в дървото на лодката.Наоколо всички си зашушукаха.
-Съжалявам,братко.-каза най-добрият му приятел Карл.
-Не мога да повярвам!Оставих се да ги загубя,и всичко това само заради някакъв дракон!
-Успокой се,Джек!Хайде,стани.Питър може да е още тук.Аз лично чух плача му.Много добре познавам как плаче Пит.
За Джексън вече нямаше никаква надежда.Той беше сломен.Към него отиде цяла тълпа.Всичките го успокояваха,уверяваха го че ще ги открият,но капитанът не ги слушаше.През очите му минаваха спомените му,миговете които беше преживял заедно с малкия си син и съпругата си.
-Осъзнай се най-после!Ставай!-нареждаше Карл
Джексън се изправи мълчаливо и се огледа наоколо.Той отиде до възможно най-пустата част на кораба и легна на пода.Веднага щом затвори очи,потъна в сън.
"Намираше се на зелена поляна.Около него имаше цветя,дървета,тичащи дечица и усмихнати майки.Няколко момиченца събираха букети,други пък се катереха по дърветата.Всеки се забавляваше.След малко той видя и красивата си съпруга.В прегръдките й беше Пит.Малкият му син весело хрупаше ябълка и си играеше с едно въженце.След малко дойде съпругата му,и подаде Питър на капитана.Той го целуна по бузата.Но след малко стана много горещо.Наоколо се разнасяше мирисът на изгоряло.Това беше драконът.Всички запищяха.Само капитанът извади меча си,и се хвърли яростно срещу драконът.Но нямаше никакъв ефект.Пред очите на Джексън се появи ужасна гледка.Всички горяха.Скоро той също гореше.Отиваше си!
-Неееееееееее!"
-Кой крещи?-попита Карл-А,ти си бил.Да не си сънувал?
Джексън не отговори.В този миг,той си постави задача-да убие дракона.
-Добре съм.Продължавайте!Пълен напред!-викаше капитана
-Какво ти става?Преди малко беше толкова тъжен,а сега си съвсем друг.
-Няма значение,Карл.Искам да убия този дракон!
-Хаха!Чуваш ли се!?Тази гадинка не може да бъъде унищожена.
-Напротив!Може.И аз ще съм този който ще убие глупавия дракон!-възразяваше Джексън
-Не говориш сериозно!Задачата ти е непосилна за милиони войници,камоли пък само за един!
-Остави ме намира.Мога да се грижа за себе си.-каза с ръмжене капитанът
-Държиш се като дете!Само някой глупак ще се спусне в такава мисия.
-В такъв случай...
Но гласът му бе прекъснат от нечий вик:
-Земя!Намерихме земя!

Това го има и в темата "може ли някой да ми напише един текст",но реших че с име и с нова тема ще го забележат повече хора и ще го прочетат.Днес вечерта очаквайте нова част.Пишете мненийца.

Еми, какво да кажа: Супер

Mного ми харесва

stra6o e!tva be6e jestoko.Ей ся ще седна да прочет текста иначе за домашното ся пак последно ми е за вторник и трябва да напиша около 30реда...как ще го събера... а и може ли да де помоля нещо?
не че ще го пиша целия но за описание писах че на края тамън капитана да убие дракона в неговата пещера и когато вече го е посекъл с меча той му показва пещерата където са всички хора дето той е отвличал и уж "мъртви".ако ти хареса завършекът ок ако не здраве да е!

Радвам се че разказът ви харесва.Всезнайко,до тогава ще е свършил.И един съвет-принтирай го цялото.Ако можеш влез в чата,в канал #pcm.Аз се пише PAVCHEK.А,и днеска може да се хвана да напиша нова част(радвай се народе!)

еми то колкото и да е дълъг ще го съкратя 50% от описанията и ще го драсна на фр

Как да ти кажа, много хубаво е написано. Единствено несъответсвието на времената понякога ми се набива на очи, а и началото е отвлечено. Иначе искам лично да те поздравя за стила! Само онова "Кой крещи" ме учуди ама карай. Един съвет само - преди да го пуснеш, винаги го оглеждай, я за стилистични грешки, я за пуктуационни. Не бихме искали да изгубим този така хубав разказ заради подобни глупави подробности, нали

Всички погледи се насочиха към малкото островче отсреща.Войните загребаха още по-бързо.Скоро стигнаха до новият им дом.Дърветата бяха препълнени с сочни плодове,слънцето печеше силно,птички прелитаха наоколо и пяха сладкогласно.Накратко-същински рай.Скоро се чуваха възгласи от типа на "Това място е прекрасно!" или "Винаги съм мечтал за подобно кътче!"
-Е,мисля че намерихме добро място за временен живот.Скоро ще се завърнем в родината и ще я възстановим.-каза Карл на приятеля си.
-Но първо трябва да съберем армия и да открием убежището на този дракон!
-Пак ли почваш!?Не можем да го убием!Набий си го в главата!
Джексън се направи че не чува и му обърна гръб.Намери покой под сянката на една висока палма,и се отпусна.Около него се носеше нежният мирис на пролетни цветя.Няколко момиченца събираха букети и ги подаряваха на майките си.Карл обикаляше островчето в компанията на две годишната си дъщеричка.Забеляза че вече имаше опънати палатки,а и пещерите около планината обещаваха топла нощувка.Приятелят на Джексън отиде до едно дърво,откъсна два банана и ги подели с дъщеря си.Мелиса весело изяде банана.
-Мама!-викна малкото момиченце
-Здравей Сара!-поздрави Карл-Къде смяташ да се скрием през нощта-да опънем палатка или да се скрием в някоя пещера?
-Където и да е.Но защо се карате с Джексън?
-Нещо му става.Държи се странно.Ще се сдобрим,не се притеснявай.

************************************************

-Господарю,клопката е готова.-каза тайнствен глас.
-Идеално-процеди през зъби фигура появила се от тъмнината.Беше загърната с черен плащ,и трудно се забелязваше на фона на мрака в стаята.-Съберете цялата армия и обградете дракона.Ще се включа малко по-късно в битката.
-Слушам,господарю.-отговори с поклон младият войн и се обърна към изхода.
-И не забравяйте-искам го жив!-каза господарят на замъка в който се намираха.
Владетелят на този замък,беше прочут убиец.Толкова легенди и приказки се разказваха за него,носеха се слухове че е чедо на самият Дявол.Но верни ли са,не се знае.Той се наричаше Кевос.Владетел беше на Цитаделата на Мрака - покварено място,обитавано от създания на мрака.Кевос излезе пред огромният прозорец на кулата си.Отвън го чакаше милионна армия от орки,гоблини,скелети,мумии и още много други същества.
-Войни мои,дойде очакваният миг.Ще сложим край на живота на този дракон.Този който ни тормози от както света е създаден.С мен ли сте?
-Да,Господярю на Мрака!-се развикаха войните.
-Ще го убием,ще използваме древната магия и ще го съживим на наша страна.С мен ли сте?
-Да,Господарю на Мрака!-отново закрещяха съществата.
-Нека възцарим Хаоса!-каза Кевос-Тръгвайте!
Всички замаршируваха към убежището на дракона.Земята трепереше под напора на армиите.

В тази част наблегнах на описанията.Надявам се да ви е харесало и по дължина и по съдържание.

Яко е!

Браво Дебилчо, готино е.

Яко

Мене лично МНОО ма кефи продължавай в същия дух

Беше около полунощ.Старият предводител на орлите,Датмон,летеше над малкото градче Хеджър.Не видя нищо интересно(винаги беше скучно)но беше задължен да бди над селището и жителите му.Кацна на един камък и се огледа наоколо - отнякъде идваше мирис на печено пиле.Поредния пир с откраднато месо от близката месарница.Докато изведнъж чу тежки въздишки и пъшкания.Погледна настрани и видя малко момиченце с един старец.Прелетя към тях.Старчето беше тежко болен а малката му внучка се опитваше да му помогне.Очевидно нямаше никаква представа как да помогне на бедния си дядо.На Датмон му дожаля като видя тази гледка и реши да действа.Издигна се високо в небето и кацна на едно доста голямо дърво.Това беше домът на стария му баща,който беше прогонен от ятото когато Датмон беше още малък.Макар и да властваше над всички орли,трябваше да спазва културата на ятото.Един от техните закони гласеше следното:"Този що е прогонен,не се връща"Ако не спазваше законите щеше да бъде убит,без значение че е техен владетел.Строги бяха законите им.Но той нямаше власт над тях и трябваше да се подчини на тях.
-Здравей,синко.Какво те води тук?-попита баща му.Беше се променил доста откакто го прогониха.
-Погледни ги.Смяташ ли че ще можеш да им помогнеш?
-Ще опитам.Но от къде това милосърдие?Преди беше безмилостен и не обръщаше внимание на хората и техните проблеми.
-Не мога ли да се променя?Време е да взема нещата в ръце.хайде стига сме се бавили.Отивай да помагаш.
-Добре,добре.-каза баща му и отлетя като взе със себе си амулет.
Отиде до малкото момиченце,сложи амулета в човката си и говореше в мислите си:
"Стой мирно.Ще помогнем на дядо ти"
Момичето не отговори.Едновременно се страхуваше да не стане нещо на дядо му,но и искаше да види дали лечението на орела ще има резултат.След малко амулета засия в синьо.Сякаш невидима ръка помогна на стареца да се изправи.Той беше на крака.
-Бог да ви благослови!-помоли се той.Момиченцето погали нежно бащата на Датмон.Орелът искаше да се възпротиви,но усети че му е приятно.Отколко време не го беше галила човешка ръка...
-Да тръгваме,татко!-каза Датмон и полетя.
Ардес(името на бащата на Датмон)го последва.Момиченцето весело им махаше с ръка.

*******************************************************************************

-Значи все пак посмя да изпратиш армия да търси дракона!?
-Да.И ще го намерят.Моите воини не са глупави.
-Щом казваш.Но аз ще изпратя отряд от горгони да изследва малкото ни островче.То ще бъде първата ни цел след като пленим дракона.
-Разбира се че ще го пленим!Броени дни ни делят от властта над него.
-Да,Кевос,така е!Ертранор,ела тук!-извика Ортендар.
Ортрендар беше бащата на Кевос.Тяхните отношения не бяха много добри.Те бяха на едно мнение само в битките.Иначе се караха постоянно.
-Да,Господарю-каза задъхано Ертранор
-Приготви вечерята.Ще пируваме!-отговори Ортрендар и се засмя гръмогласно

Днес е малко по кратко,но нямах време.Казвайте мнения.Продължение ще има чак след ваканцията.

Ще те помоля само да слагаш интервали след знаците (запетайки, точки и т. нат.)! Иначе разказа ми харесва!

Хубаво е.Бива!

ето го и моя разказ на фр,написах го за по-малко от час ако чаткате малко фр прочетете го!
има ужасно много грешки ама аз до като го писах на ръка после ги управих и ся няма смисъл да ги поправям и на лорда

I y avait un château dans une ville qui était une forêt.Chaque jour un dragon tuait 1 personne de cette ville.un matin une grande armée a atackqué le château.Personne a pensé que quelqu`un va attacker ce château.capitaine Jackson s`est levé et quand il a vu que-est ce que se passe,il a dit h mon Dieu.Sa armée avait presque 2000personnes,mais l`armée qui attackait le château avait plus de 3000personnes.Il savais qu`il ne peut pas gagner.Après 10minutes il a amassé les
Troupes et ils étaient prets pour la grande bataille.Encore 10minutes plus tard tout le monde a entendu un cor.La bataille avait commencé.Le château était atacké par catapultes et zombies.capitain Jackson était un capitaine très vieux et avec beaucoup d`expérience et il connaissait beaucoup de stratégies.
Après 3heures de bataille le capitain avait gagné.Quand il a compté le rest de sa armée il a compri qu`il y a pas plus de 150personnes.Tout le monde savait que c`était l`armée du dragon.Le prochain jour Jackson a décidé d`attaquer la grotte du dragon.Il est parti avec ses troupes pour chercher cette grotte.
Beaucoup de mois il essayait de trouver la grotte mais il ne puvait pas.Tout le monde était désespéré et il voulaient de se retourner dans la forêt le prochain jour.Mais avec beaucoup de bonheur il trouvait la grotte avant se coucher.Le dragon dormait.Il allait plus loin.Il s`est arrêté quand il était près du dragon.
Il a pris sa arme et il a tué le dragon.Il a dit:c`était très facile,mais personne n`avait pas de courage de venir ici.Il s`est retourné dans le château et il y avait 3 jour fériés.Ce jour-là,il e dévenu le roi de la forête.

След като се сбогуваха с орлите,двамата бездомници се запътиха от къща на къща да търсят подслон.Повечето грубо им затваряха вратата.Но най сетне те намериха подслон при една самотна стопанка.
-С удоволствие ще ви приема-усмихна се тя-Тук рядко идват гости,и съм много самотна-след това изречение,тя малко се понатъжи,но все пак се радваше да ги приеме.
Те влязоха без да чакат втора покана.Къщата беше обширна.Още на входа ги посещна уханието на печена гъска.На масата имаше три пълни бокала-един с прясна вода и един с отлежало червено вино.Нахраниха се мълчаливо.Само капките,тропащи по покрива нарушаваха мъртвешката тишина.
-Впрочем,как се казвате?-попита все така усмихната жената.
-Аз съм Ана,а дядо ми се казва Лестор.
-Имаш хубаво име.-отбеляза стопанката.
Постепенно тишината се превърна в оживен разговор.Жената съобщаваше скорошните новини,а гостите изказваха мнението си.Беше много късно,но очевидно никой от тях нямаше намерение да си ляга.Младата жена харесваше малката Ана.Като че ли тя смътно й напомняше на един човек,но тя не можеше да си спомни.Малкото момиче забеляза нейният угрижен поглед.
-Госпожо...
-Наричай ме Елза-прекъсна я стопанката.
-Добре...Елза-продължи смутено Ана-За какво мислихте?
В този момент усмивката на жената внезапно се стопи.Спомни си за своята малка дъщеря,която бе загубила при пожар.Съпругът й също бе загинал сред пламъците.Беше забравила своите мъки,не искаше да тъжи повече.Но дълбоко в сърцето й споменът гореше,като опожарената къща.Тя отговори че се е унесла,и го потвърди с широка прозявка.Тя стана,показа стаите на гостите.След това се запъти към своята спалня,облече нощницата си,и потъна в дълбок и обезпокояван от кошмари сън.

******************************************************
В това време Датмон реши да отиде в царския дворец,който се намираше в съседния град Аридол.На елфски език,Аридол означаваше "Крепост".Броя на населението надхвърляше 5 милиярда жители.Независимо дали беше посред бял ден,или над града бе мрачно,улиците гъмжаха от блъскащи се хора.А замъкът - истински палат,сякащ изваден от приказките разказвани от богaтите търговци!В него имаше над 150 съкровищници,двойно повече богато украсени спални,и още хиляди зали в които можеш да намериш какво ли не - от интересни книги,през оръжейници и конюшни,до чудни неща като наметало за невидимост,шапка призоваваща силите на елементите на Вселената,книга,разказваща спомени и много други,които както забавни,могат да са и много опасни.А самото име говори достатъчно красноречиво за защитата на замъка.Датмон надникна през прозореца на една мрачна библиотека.В нея самотна стоеше една от дъщерите на кралското семейство - Елена.Тя беше завладяна от поредния роман за животът на злощастната Мария.
"Тя плахо запристъпва назад.Лъва беше доста огладнял.Щеше му се жадно да впие зъби в плътта на момичето,да я разкъса.Хищното животно се хвърли върху безпомощната Мария,която се разпищя..."Скърцането на вратата прекъсна четенето на романа.Елена така се стресна,че без да иска избута няколко от книгите разхвърляни по масата.Беше един от съветниците на краля - Давор.
-Здравейте,Ваше величество-поздрави със студен глас новодошлият.
Елена не му отговори,с надеждата Давор да разбере че не е добре дошъл.Отдавна мразеше съветника.Въпреки това Давор живееше с отчаяната надежда принцесата да се влюби в него.
-Моля те,отиди си.Имам друга работа.
Той отказа да се подчини,и с бавни стъпки тръгна към нея.
-Толкова красива,и също толкова студена.Каква ирония.-каза Давор.
-Разкарай се на часа!-отряза го Елена и с ръка потърси дръжката на скритият в роклята й нож.
По лицето на съветника се изписа гняв,но въпреки това той запази спокойствие.
-Защо сте толкова груба?Да не би да се страхувате от мен?Какво би могъл да направи одрипан помощник като мен на такава красива жена?
-Думите ти са остри като меч.Научи се на...
Пронизителен писък разпори нощта-Датмон.
"Проклети деца!"изруга наум орела.Някакво хлапе бе уцелило с прашка крилото на Датмон.Орела не можа да се задържи на прозореца,и падна с огромна скорост.Просна се на земята.Остра болка прониза цялото му тяло,и той изгуби съзнание.


Доста време бях извън града.Съжалявам че ви накарах да чакате дълго,но бях на село и не можех да пиша(в компютърните зали много се поохарчих,ама има гаден интернет)Кажете си мнението.

Утре или днес.Имам малко да уча,а и ме мързи.Мързела е велика сила!

Дебилчо мнаго е як.Аз съм Миро от Добрич.Пиши ми на мейла.Ти го знаеш какъв е.
Пиши следваща част.

Хубаво е станало, Деб, бравос, най-вече ме радва дължината!