Хора, като отдавна не съм писал нищо тука, поне реших да paste-на един мой разказ от Rivalry-то.
--------------------------
Мигът бе дошъл.
След дълго обмисляне на планове и стратегии времето за разплата беше настанало. Сега той, Леголас, стоеше очи в очи със своя противник, Господаря на Мрака, Черната Сянка, самият Саурон.
Нито едно мускулче на лицето на елфа не трепна, докато се взираше в очите на врага. Сега най-после щеше да се разбере кой е по-добрият.

Леголас изкриви лицето си в подла усмивка, изгледа Саурон злобно и каза простичко:
- Асо спатия.
Саурон нададе вой и хварли картите си на масата.
- По дяволите, Леголасе, играеш нечестно! - ревеше той, докато Леголас прибираше залозите.
- Аа, пич, без тия. Ти лично раздаде картите.
- Мама ти зеленогорска... - кълнеше Саурон и се изправи в цял ръст. - Помни ми думите, някой ден аз ще победя!...
- Мда, а дотогава можеш да приготвиш обяда.

Саурон се оттегли в кухнята мърморейки, а Леголас качи краката си на масата, излегна се във фотьойла и се отдаде на спомени...
Помнеше всичките си приключения със Задругата, когато трябваше да унищожат самия Саурон. Разбира се, те победиха. Фродо си купи малка спретната вила във Флорида, а останалите хобити си народиха хобитчета и заживяха щастливо до края на дните си. Арагорн пък не се оказа обратен, за какъвто го мислеше, и реши да се чифтосва с лейди Арвен през свободното си време. Затова сега той, Леголас, най-важният член на задругата бе останал... безработен.

Саурон се показа на вратата на кухнята и смръщен заяви:
- Свършили сме питките лембас...
Ала точно в този миг през отворения прозорец влетя стрела с увит пергамент около нея, и цапна Господаря на Мрака точно между очите.

... Саурон се гътна на пода с тихо гъргорене. Не му се случваше за първи път да го цапват така силно - преди години едно копеле бе решило да му клъцне пръстите и оттогава Черния Лорд беше по-внимателен с хората с мечове.

Леголас погледна приятеля си, който се гърчеше в агония, и повдигна замислено едната си вежда. Стана, отиде до Саурон и извади стрелата от шлема му. Тя беше доста тежка, явно бронебойна, и както казахме около нея бе увит пергамент. Леголас го разгъна и засрича:
- "Помощ Леголасе точка аз съм затворена в замъка на злия лорд Зафейрус против волята си точка моля те запетайка помогни точка от лейди Арвен точка"... И таз добра. - въздъхна той. - Какво мислиш за това, Сауроне?

Саурон изпусна измъчен стон. Леголас не можеше да разчита на помощта му през следващия час. Затова реши сам да си сформира задруга, да спаси Арвен и да я отмъкне под носа на лигавия подлизурко Арагорн. Стара вражда, какво да се прави...

--------------------

Минути по-късно Леголас вече си беше стегнал багажа и взе експресен полет до Мордор. За да победи Зафейрус щяха да му трябват един-двама Назгули, а пък той нямаше нито секунда за губене.
Когато пристигна при кулата на Барад-дур там вече беше следобед, слънцето грееше а птичките пееха жизнерадостно.
Влезе в крепостта, полута се насам-натам, но така и не откри Назгули. Тъкмо започваше да се отчайва, когато сред коридорите на крепостта се натъкна на огромен открит басейн, където деветима черни духове по шорти се плацикаха кротко във водата.
- Ей, цигани! - ревна Леголас. Назгулите го зяпнаха недоумяващо.
- `Ко искаш бе, бате, не видиш ли тука че са кефимъ? - попита спокойно един, който беше по-черен от останалите и явно се пишеше като главатар на бандата.
- Кой е шефа тука?
- Аз бе, бате. - отговори същият Назгул. - Седефчо ми викат. А ти за что си дошел?

Леголас отсега предчувстваше, че работата не върви добре.

Lud razkaz ....

????, ???????°?? ???????±?»?µ????. ???????°?‚?° ?‡?°???‚ ?????????‚?????°...

Ti se usra be!

Леголас гледаше Седефчо с леко недоверие.
- Скивай ся пич, трябва ми транспорт. Те за туй съм дошел. - каза той.
- Аа, немаш проблем батка, туй ш`ти го уредиме.
Леголас се зарадва. От доста отдавна си мечтаеше да поязди една от ония назгулски птици, всяващи страх с крясъците си.
Седефчо махна с ръце и каза на другите:
- Братя мангасари, на тоз блондин му требе нещо да стигне некъде. Ш`му помогнем ли?
- Дааа! - ревнаха останалите и, къкто си бяха по шорти, наскачаха от водата и се отправиха нанякъде. Леголас и Седефчо ги последваха.
- Ей сега ша видиш батка едно чудо на природата.
Точно в този момент влязоха в обширна зала, покрита цялата със сребро, злато, изумруди и изключително остра миризма на лайна. А в средата на залата стоеше най-странното и тъпо изглеждащо същество, което беше виждал. Нещо подобно на змей... но явно имаше хемороиди.
- Аа... това ли ще яздя? - неуверено попита Леголас. - Ама очаквах да пищи и да всява страх...
- А, бате, за писъци немаш проблем. - при тези думи Седефчо заби коляното си в ташаците на змея, който нададе зверски рев.

С мисълта, че е обречен, Леголас възсезна змея, среса удивително красивата си руса коса (той си я обичаше, нищо че му викаха блондин) и отпраши надалеч, към замъка на Зафейрус.
Тогава Назгулите останаха сами в крепостта и един каза:
- Абе, требеше ли на тоъ да му дааме змейо?
- Нема значение. - каза Седефчо. - Той сам ше се оправи.
След това деветимата се отправиха обратно към басейна, за да продължат следобедната си баня.

Следва...

Това комплимент ли беше?

Спор няма.

Както казах - готино е, обичам пародии!

Е тва е много готино. Скоро ще има ли продължение?

Супер направо К'фо да кажа .Всъщност има няколко хора които трябва да си саперат всички разкази които са писали и да издадат книга.И ти си вътре

Много е яко.Искам продължение колкото се може по бързо!

хеххехе...мнооо яко чакаме продължение....

Ки ме лазбиеш наплааво супер як е .В началото си мислех че сте се бият в люта битка Саурон и Леголас оба4ес тея карти хаха Брауз

Мерси, това наистина е голямо признание.
Това е идеята.

Оки, иде...

Tva koeto pro4etox , mi xaresa , ne e los razkaza .....

???????µ ?±?µ ?»???????µ!???????µ ?µ ???????????»?¶?µ?????µ?‚???!

?????µ ?µ ???????»?µ???????‚??, ?????µ?‚?? ?±???… ???°???????°?»? (???°????????, ?????°?? ?????µ???????? "???°???????°?»" ) ??, ???°. ?›?µ?????»?°?? ???·???µ???µ ?·???µ??...

------------
?”????! ?”????! - ?????‰?µ???µ ?›?µ?????»?°??, ???????°?‚?? ?·???µ???‚, ?????????°???°?? ???° ?‚???µ?‚?° ???…?»?????????°, ?µ?????° ?????µ?‚?°???µ ???· ???µ?±?µ?‚??. - ?”????, ???°?? ?‚?? ???‚?°???°, ??????!

?? ?·???µ???‚, ???????????°?????? ???µ, ?·?°?»???‚?°???µ ???°?????µ??-???°?·?°?? ?? ?±?µ???µ ???° ?????????? ???° ???µ ???‚?????°???? ???° ?·?µ?????‚?°. ?????‚?????°???µ?‚?? ?±?µ???µ ?????»???? ?? ?????‡???‚?µ?»????, ???? ???°?? - ???°?????°??, ???»?µ?? ?†?µ?»???? ?°?? ???‚ ???????‚?????????‚?µ ???°?·?????µ ???° ?·???µ??, ?›?µ?????»?°?? ???µ ?????±???° ???? ?·?°???????° ???° ?—?°?„?µ????????.
???????° ?±?µ???µ ?????·?????¶????-???°??-?????°???????????‚ ?·?°??????, ???????‚?? ?›?µ?????»?°?? ?±?µ ?????¶???°?». ?????????????? ?‡?µ?????? ?????»??, ???????‡?µ???? ?? ?‚?°?±?µ?»??:

"?›?????? ?—?°?„?? - ???°?»???? ?·?° ???°?·?????°???????°???µ". ?›?µ?????»?°?? ?????????‚?????? ???°?????µ??, ?±???‚???° ?‚?µ?¶?????‚?µ ???????‚?? ???° ?·?°???????° ?? ???µ ?·?°???·???°?‡???° ???? ?????»???° ???°???µ?????° ???‚???»?±?°. ???°?????°?? ???‚???????° ???? ???????…?° ???° ?????»?°?‚?°. ?‘???‚???° ?????°?‚?°?‚?° ???° ?µ?????° ???‚?°??, ??, ???°?·???????°?????? ?±?????????‚?µ ???? ????????, ???»?µ?‚?? ?? ?????????????° ?·?°?»?°. ???°?? ???µ???µ???µ ?»?µ?????? ???????µ??, ?° ?—?°?„?µ???????? ???µ ?±?µ???µ ???°?????µ?????» ???°?? ???µ??.
- ???°?????? ???????°??? - ?????????‚?° ?—?°?„??, ?‰???? ???? ????????.
- ???µ??????????. - ???‚???????????? ?›?µ?????»?°??. - ??????, ???????°?? ???° ???°?¶?°, ?????????? ?»?µ?????? ???????µ??!
- ???°???° ?»??? ?? ?·?°?‰??? - ???…???»?? ???µ ?—?°?„??.
- ?—?°?‰???‚??.. ?·?°?‰???‚??... ?°?±?µ ?? ???°???°?? ???°?†?µ?‚??!
?????? ?‚?µ?·?? ???????? ?›?µ?????»?°?? ?????°?±???° ???????µ?? ?? ?????‚?°???? ?—?°?„?? ???°?? ?? ???‚???µ?‰?µ??.



?????»???????°?†?????‚?° ???»?µ?????°...

?”???±???? ?µ ?????µ ???????? ?????»???????°?†?????‚?°...