Бих искал мнението ви за тези 2 глави, част от недовършена книга. Писал съм ги отдавна






Елзар стана от скромното легло и се прозяна.Човекът беше висок и слаб, с източено лице и набола брада.Косата му беше малко по-дълга от обичайното, черна, тук-таме с бели петънца. Дълга роба се спускаше по съвсем леко мършавото му тяло и стигаше чак до земята. Изведнъж фигурата се сети за нещо, грабвайки малката кесия от масата и изтърча на улицата, като затръшна силно вратата след себе си. Около целият град се издигаше величествена стена от пясък, докато дребни, бледо-сини сфери се въртяха лудешки около нея. Небето биваше пронизвано от остри кули,а наоколо забързани в ежедневието се щъкаха стотици странно изглеждащи хора. Повечето от тях носеха светло-кафяви роби с отхвърлени назад качулки или пък прости наметала, спускащи се от гърбовете им чак до земята, навсякъде осеяна с пясък. Някои бяха с раздърпани и стари дрехи, а други толкова елегантни, че човек можеше да се льобува на великолепните дрехи с часове преди да открие всеки детайл по тях.
Поглеждайки на дясно,мъжът не можеше да пропусне безспорно най-величествената постройка наоколо. Колкото и пъти в дългия си живот да я бе съзрявал, тя винаги си оставаше гигантски монумент,символ на пясъчната школа. Сен Шалар, както от древни времена се назоваваше тази тази кула, беше толкова висока, че човек едва можеше да види върха и, от който се стичаха огромни количества чисто златен пясък. Ситните частици се въртяха безспирно в спирала и образуваха нещо като щит около сградата. В основата и се вижаше огромен портал,пазен от дузина магъосници. Мъжът се огледа отново и побягна бързо към огромната постройка. Човекът почти не отнесе в бързането си цяла сергия наредена със странно оформени плодове. Площадът, който в момента прекосяваше, също бе гледка, която чужденец не би забравил. Огромната площ, бе оградена от множество дървета, които сякаш оформяха естествен щит над разхождащите се там. Площадът, самото му покритие бе направено от пясък. Разбира се не какъв да е, а пясък съдържащ магия в сяка частица. Той не се замърсяваше, не търпеше деформация, просто си седеше под краката на хората и им напомняше за величието на магьосническото изкуство.
Елзар забърза още повече крачка и излезе на главната улица, в която навалицата, по всяко време на денонощието беше огромна. Хилядите хора, прииждащи на потоци във всички въможни посоки приличаха на гъмжило от пчели в кошер. Но точно както и при пчелите, всичко сякаш си имаше ред и някак неусетно не се създаваше случаен хаус, всеки си знаеше мястото и работата.
Докато тичаше към величествената сграда, човекът подмина множество магазини, работилници, наблюдателници и какво ли още не. Работата във всяка една от тях кипеше с пълна сила.
- Каква работа имаш тук?-попита един от стражите,когато се приближи Елзар.
Новодошлият махна качулката си и погледна онзи,който посмя да го забави точно сега.
- Съжелявам..-промълви смутено магъосникът и се отдръпна мигновено.
Преминавайки през портала,Елзар почуства леко потръпване преминаващо по цялото му тяло.Всичко наоколо стана някак призрачно прозрачно,а около него грациозно се завихри въртележка от песъчинки.Сякаш се появи буря от нищото,но тя свърши толкова бързо,колкото и бе започнала.С течение на годините,човекът отдавна бе спрял да обръща внимание на този процес,толкова причудлив за други.
Няколко мига по-късно,огромна зала се материализира пред очите му.Не стига че изглеждаше така,че е невъзможно това помещение да се намира в кулата,ами и наоколо имаше прекалено много хора.Възрастни мъже и жени със златни роби бяха насядали по каменни маси,раположени най-вече около огромни пясъчни пилони.По масите се разтилаха карти,свитъци и странни предмети,като някои от тях сякаш проблясваха от време на време.Младежи се движеха на групички,носеха дебели книги и разгорещено обсъждаха всякакви теми.Едно момиче се блъсна в Елзар и почервенявайки от срам побърза да продължи по пътя си.
Най-интересната гледка обаче безспорно бяха двуметровите пясъчни човекоподобни фигури,които стояха гордо на всеки няколко крачки.Телосложението им беше човешко,но имаха странен златен блясък и всяка секунда песъчинки падащи от телата им се приземяваха на пода,а след това бавно,отново тръгваха към мястото,от което се изплъзваха първоначално. Някои от тях държаха огромни брадви в ръцете си,други имаха нещо като боздугани на гърба си,а трети не носеха оръжия..Съществата сякаш не показваха каквато и да е емоция,а просто следяха стриктно да не се наруши реда наоколо.Повечето хора явно се страхуваха от тях,тъй като почти никой не се приближаваше на повече от пет-шест крачки разстояние.
Старият магъосник веднаха се насочи към врата,изолирана в левият ъгъл на залата,около която имаше трима пазачи,въпреки че никой от тълпата не изглеждаше да е заинтересован от нея.С приближаването си към тях,Елзар дори не погледна стражите,а направо дръпна ключалката и се отзова в още по колосално помещение.Нямаше никакви пилони,или други ненужни украси,само няколко прозореца,от които извираше светлина в залата.Беше пълно с още от пясъчните хора,които всъщност се наричаха Салри.Никой от тях обаче не се осмели да заговори пристигналия.В дъното на огромния коридор имаше трон,на който се бе разположил крал Вертас,мъж на средна възраст,мако по-висок в сравнение с тези около него.Беше облечен с дълга роба,в едната ръка държеше дървен жезъл,а блестящата корона на главата му перфектно допълваше образа.Край него имаше поне двайсетина човека,също облечени в дрехи,които бяха само за избран кръг от хора.
Странникът забърза крачка и отново нахлузи качулката си.Приближи се до трона и развърза кесията,която досега стоеше в лявата му ръка.
- Ах,стари приятелю...как си?-попита кралската особа,очевидно познаваща отсрещния.
- Няма време за разговори.-отвърна Елзар и разпръсна ситния прашец от кесията.
Малки частици в различни багри се разлетяха наоколо и сформираха сравнително голям кръг,който стоеше на няколко крачки във въздуха.Магическото творение сияеше и с лекота привлече погледа на всички към него.
Отначало на „импровизираната сцена” се виждаше камениста и пуста местност покрита с мъгла.След няколко секунди картината се завъртя на ляво,където в далечината се забелязаха очертанията на огомен портал.Чиста енергия се сформираше и рападаше в непрекъснат кръговрат ограничена единствено от каменните му очертания.В следващия момент на погледът се извърна на изток.На няколкостотин метра имаше сравнително висок хълм,където ясно се виждаха палатки и стотици хора,ходещи напред-назар измежду тях.Изведнъж образът от магическия кръг започна да изчезва,появи се за няколко секунди фигура на младеж в червени одежди,който извика нещо и всичко се замъгли,а накрая остана само сиво-черен цвят.После частиците от окръжността във въздуха се разбушуваха и изчезнаха.
- Интересно.-отбеляза възрастен мъж от обкръжението на краля.
Самият той пък изглеждаше замислен.
- По дяволите,Вертас,хората от Сен Талор вероятно са се готвели за атака,а сега след след като са разбрали,за нашите пратеници там, нещата могат само да се влошат.-яростно каза Елзар.-Трябва да направим това,за което говоря от отдавна.
- Не...няма да затворим портала.-отвърна Вертас. - Джим,извикай лейтенантът.Тримата трябва да поговорим.-допълни той и махна с ръка към Елзар.







-Осъзнаваш ли какво ще стане, ако го направиш!-извика Елзар.
-Нямам друг избор - отвърна краля спокойно.
-Напротив, порталът трябва да бъде затворен...
Двамата спореха, а лейтенантът умислено гледаше и размишляваше върху карта на Келон.
-Още ли не можеш ли да установиш връзка с Тарс и Фейра?-попита той в следващия момент,гледайки към магьосника.
-Опитвам за пети ден вече, но не получавам никакъв отговор.
-Тогава трябва да приемем най-лошото: разбра ли са,че знаем за военните им лагери около портала, заловили, или по-лошо – убили са нашите хора, дори вече може да се подготвят за битка.
-Какво предлагаш да правим?-с лека налудничева въодушевеност в гласа попита Вертас.
-Мисля,че трябва да подготвим войската за истинска битка. – лейтенантът все още разглеждаше детайлната карта.
Елзар се намръщи още повече.
-Сър,имаме посетители в града - В стаята се появи младо момче, което носеше мръсна броня и къс меч на колана си - хора от Сен Талор-добави то с боязлив глас.
-За бога, това не го очаквах дори от тях! - изненада се Вертас-ще предолъжим по-късно разговора-каза той и излезе от стаята.


Слънцето печеше жарко по улиците на Шалар. Въздухът бе плътен и наситен с жега, времето бе задушаващо. По това време обикновено нямаше почти никой навън, повечето хора бяха по домовете си или в школата, търсейки спасение от горещината.Тази картинка обаче бързо се промени,когато по главната улица се видя идващият откъм огромните златни порти ескорт.Възрастен мъж, облечен в огнено-червена роба се придвижваше бавно и гордо, а около него бдяха поне десет човека, повечето от които добре екипирани за битка. Малко по-назад ходеше жена, държаща ален флаг с пламък изобразен върху копринената му материя.
Новодошлите явно се бяха запътили към площада в центара на града и не обръщаха внимание на нарастващата тълпа по тротоарите. По-точно я игнорираха и дори не изъртаха поглед към нея.
От всяка къща излизаха млади и стари, дори няколко Салри се забелязваха тук тама, все едно появили се от нищото, да видят какво се случва. Препичащото слънце вече не бе пречка за хората, любпитни да разберат какво търсят тези „чужденци” тук. Един хлапак по детски се престраши и провикна по техен адрес, но детето набързо беше смъмрено от майка си.
Минаха петнадесет напрегнати минути и бавно придвижване на чуждестранния ескорт. Чакането на резултата от внезапното натрапничество бе тегаво и напрегнато.
След още няколко мъчителни минути обагрени в същото настроение най-накрая площадът бе окупиран от хората в червено. В същия момент, когато от конете си започнаха да слизат гостите, се чу вик на мъжки глас, последван от няколко гръмогласни вика и ръкопляскане.
-Посрещнете крал Вертас!
От северния край на площада изникна фигурата на мъжа, облечен в златни цветове и дълго наметало,което леко се влачеше по земята.До него се движеха само няколко Салри, за разлика от чуждия ескорт, който се състоеше от многократно повече пазачи.
След няколко отмерени крачки, крал Вертас се намираше до представителя на чужденците. Всички бяга затаили дъх в очакване на това, което ще се случи.
-Посетители от Талор?По какъв случай дължим честта?-тържествено попита Вертас, който гледаше останалите с типичния си надменен поглед.
-Граждани на Шалар, моето име е Таут, пратеник на крал Есгaл, управляващ Талор и патрон на школата Сен Талор.Днес, аз нося съобщение от самият него. - провикна се човекът в алена роба - Преди два дена наши войници са хванали хора на пясъка да наблюдават редиците ни.Това е недопустимо и ние не желаем чужди хора да се бъркат в делата ни.За това съм дошъл да предупредя вашият крал-говорящият се обърна към Вертас-и кажа следните следното послание, предадено ми от моят господар.”Още едно доближаване на хора от Шалар дори на метар от нашата страна на портала и последствията ще бъдат тежки.Талор няма да толерира външна намеса в делата си и очаква пълно съдействие.За да покаже сериозността на създалата се ситуация, мъжът и жената, които сте пратили последния път ще бъдат хвърлени в затвор.Надявам се разбирате положението и вече ще обмисляте постъпките си по добре.”-завърши цитата мъжът в червена роба.
Мълчание обзе хората наоколо.Всички стояха шокирано и местеха погледа си от Вертас към Таут.Напрежението ескалираше.Кралят на Сен Шалар гледаше вбесен към вестоносецът.
Елзар отметна качулката си назад.Мъжът наблюдаваше от не много високия връх на малка кула намираща се в близост до площада, от където можеше да проследи и чуе всичко случващо се в момента.Магьосникът усещаше, че няма да излезе нищо добро и очакваше да се случи неочакваното всеки момент.
-Убийте го!-чу се мощният вик на Вертас.
Петима Салри се материализираха на секундата, излизайки от купчинки пясък разпиляни по грапвата земя.Всичките запратиха залпове от златна енергия по мишената.Неколцина от ескорта застана пред говорителя, но бяха пометени назад с невероятна мощ.Младо момче с нещо като стар плат увит около главата си вдигна ръце, сочейки към небето и върху две от пясъчните същества се стовари огромна колона от огън.Смазани под тежестта те не можеха да реагират и се превърнаха в малки купчинки пясък. В следващия момент младежът насочи пръст към останалите и кълбо от огън и пепел се засили към тях.Секунда преди да ги довърши, то се разби сякаш в невидим щит появил се точно навреме. Елзар стоеше на разстояние, но се намеси подобаващо без никой да успее да забележи.След това той се скри върха на сградата където стоеше.Не искаше да става свидетел нито секунда повече на битка.
На стражите от Шалар не им трябваше команда за да действат и те се носочиха към врага.След няколко секунди продължила борба, по прашния площад лежаха труповете на всички от ескорта, освен този на момчето с кърпа на челото си.Около него се бе създало огнено-червено сияние, което избухна в ефектна феерия от пламъци и завъртулки.
След като се разсея дим, нямаше и помен от човекът стоял там допреди малко.
-Какво стана току що, дявол да го вземе!-лейтенант Шифтър се ядосваше, докато разпращаше хората по домовете и координираше действията си с войниците наоколо.
-Лейтенант, трябваш ми веднага, в кулата, сега!-заповяда Вертас.
Тълпата все още се разотиваше, но няколко Салри останаха на пост около площада за всеки случай.В средата му, два магьосника мърмореха странни думи под носа си и караха мъртвите тела от разигралата се сцена преди малко, да се превърнат в купища ситен пясък.



С тежки стъпки, в стаята влезоха двамата мъже, където ги посрещна иконом, който обаче побърза да си тръгне.
-Къде е Елзар?-огледа се кралят.
-Тръгна няколко минути след като излезохте и вие,сър - поясни излизащият и се поклони леко.
-Няма значение, и без това само щеше да бръщолеви безмислици. Шифтър, искам армията да е в готовност.След стореното днес, единственото, което виждам на хоризонта е задаваща се война.
-Сър, те имат огромно преимущество.От видяното съобщение се подразбира, че те са подготвени за конфликт.Войските им вече са разположени удобно, близо до портала.
- Тогава измисли как да ги победим.
След тези си думи, Вертас потупа Шифтър по рамото и хлопна дървената врата зад себе си.Високата фигура се насочи по широк, дълъг коридор, завършващ с малка вратичка в дъното, пазена от неколцина странно изглеждащи пазачи.
Преминавайки през нея мъжът стъпи в тронната си зала, отзовавайки се на няколко метра зад трона.Слугите му веднага го посрещнаха, но единственото, което Вертас каза бе:
-Искам всички жители да се съберат пред Сен Шалар утре, рано сутринта, имам важно съобщение за тях...Скоро ще бъдем в положение на война.




Свечеряваше се.Елзар тъкмо прекосяваше малката пустинна местност, деляща го от погледа на Шалар и на хоризонта се появиха схлупените гори около хълмовете Лонглийф.
Ситуацията в Шалар се бе изяснила на магьосникът още в момента, когато разбра че има посетители от Сен Талор.Знаеше, че всеки момент Вертас ще поведе армията, преследвайки идеите на баща си, че Есгaл ще отвърне, че предстоят кървави битки, много жертви и най-лошата възможност-да се повтори експлозията като от преди двадесето години.
За това имаше само едно решение-да тръгне сам и издири отдавна изгубените Хелтири, за които легендите разказваха, че притежават незаменими познания в магията..Комбинирайки силите си, с огромната магическа мощ на Елзар, заедно може би имаха шанс да затворят портала и да прекратят безмислените конфликти костващи много животи.Тръгвайки преди войната официялно да започне, магът имаше малко преимущество. Сега той бе сам, както през по-голямата част от живота си и знаеше, че най-вероятно след него ще бъде изпратен отряд да го търси.
Състареният мъж избра едно огромно дърво за място където да прекара остатъкът от нощта. Наоколо изглеждаше спокойно и само лекият ветрец, поклащащ листата внасяше малко разнообразие. Елзар се облегна на огромният дънер и с отсечено движение на ръката запали малък огън пред него. Трябваше бързо да измисли, от къде да започне търсенето.След дълъг поглед към небето, човекът си припомни нещо.
През първата война, преди двадесет години, Елзар имаше задача да разучи околността при още несъществуващата тогава безкрайна дупка, където се разполагаше хълместа местност.Магьосникът добре си спомняше денят, когато направи това.Тръгнал сам да изпълни нужното проучване, той се беше натъкнал на малка група тролове.Неочаквано за него, най-вече заради подценяването на способностите им, високите създания го бяха хванали и се готвеха да го убият безмилостно още същата нощ.Също толкова неочаквано се и оказа поведението на един от похитителите, останал край Елзар докато другите отидоха да търсят дърва.Казваше се Трок, мършав трол с коса на опашка, а на колана си държеше няколко вида кесий.Със сигурност беше по-умен от повечето хора, които магьосника някога бе срещал, а те никак не бяха малко.Елзар си спомни какви бяха точните думи на трола, когато го освободи.
”Виждал съм и знам много повече от почти всеки в тези земи.Ти не си обикновен. Чувствам огромната сила,която витае около теб.Краят ти далеч не е тук... тръгвай!Чувствам че пътищата ни ще се пресекат отново един ден.Търси ме дълбоко в гората Каскот”
После мършавото създание хвърли малко прашец по освобоения и той стана като прозрачен, сля се с околността, като хамелеон давайки му свободата да се измъкне незабелязано.
Елзар се усминха съвсем леко при този спомен, но после се намръщи като се сети, че пътят до Каскот е поне ден и половина.Засега тролът беше единственият източник на знания, за който магът помисли, че може да му помогне в търсенето на Хелтирите.Нямаше време за почивка, човекът трябваше да потегли веднага.Ако преминеше напряко през Лонглийф, щеше да успее да стигне до Каскот за малко повече от двадесет и четири часа.Мъжът още имаше малка преднина пред Шалар, но надпреварата с времето тепърва започваше.




Слънцето разстилаше златните си лъчи по улици и площади.Навсякаде в града изглеждаше обезлюдено, освен пред огромната кула, символ на пясъчната магия.Хиляди граждани се бяха насабрали там още рано сутринта, очаквайки новина от крал Вертас, особено след разигралата се сцена през вчерашния ден.Хората оживено обсъждаха, каква ще е реакцията на водача им, жужаха като кошер от нестихващи пчели.
Мина около половин час преди на огромна магическа платформа, явяваща се нещо като продължение на един балкон се появи самият Вертас, носещ както винаги жезъла си и с корона на глава.Мигновенно всички застинаха, тишина се разпиля по тълпата и сега единствено се чуваше лекият ветрец.
Някаква жена, стояща до Вертас махна към него и няколко светлинки излязоха от ръката и. Високият мъж се изкашля и гърленият звук се разнесе над цялата тълпа.
-Магията е готова. - Каза жената, като видя че гласът на краля се чуваше много по силно, за да може да изнесе съобщението си на огромната публика. Той кимна от своя страна и се приготви за речта си.
-Жители на Шалар – започна той. – Сигурен съм, че вчера сте видяли в какво ни обвиняват Сен Талорци, как ни заплашват, как държат наши хора за пленници. Това е недопустимо и обидно за нас, недостойно!
Публиката долу се развилня. Започнаха да се чуват бурни викове в знак на съгласие.
-Никой не може да се държи така с нашия народ! И аз няма да допусна това да се случи. Според докладването на наши хора, Талорци са готови за атака срещу нас.
Хората започнаха да освиркват и да правят закани срещи все по-омразните им противници от школата на огъня.
-Ние няма да стоим със скръстени ръце и да чакаме. Ще отвърнем на удара! – извика Вертас. – Утре армията ни потегля към портала с пълна сила, подготвена и тренирана за битка. Всеки желаещ да се включи ще може да направи това днес следобед. Трябва да стигнем портала възможно най-бързо. Довереният ми Лейтенант Шифтър мисли че това може да стане за около седем дена, ако постоянно се придвижваме с коне и правим малко почивки. Отедлно, ще изпратим отряд в земите на джуджетата. Те могат да се окажат добри съюзници
Тълпата гъмжеше от позитивни възгласи и викове. Голяма част от хората нямаха представа какво представлява истинската война и подкрепяха безусловно своя предводител.
- Утре започва нова ера за Шалар! Утре делото на моят баща ще бъде продължено! – въодушевено нададе мощен вик кралят и замахна победоносно с десния си юмрук.
Хората изригнаха в бойни възгласи на одобрение.