тип трагикомедия е ( за правописните грешки си знам )

Нереза Кочо

Листата отдавна окапаха и снега затрупа полята.Нереза Кочо се наслаждаваше на обилното количество храна,което погълваше всеки ден,без да знае,че скоро той самия ще се превърне в храна.Стопанинът му Киро Сатъра вече заостряше ножовете си и се подготвяше за деня на страшното клане.Той не обичаше животните особено и ги отглеждаше само,ако имаше полза от тях.В родното си село " Зурлево " , Киро бе получил своя прякор Сатъра,тъй като,когато бил малък обичал да си играе с разни остри предмети,сред които ножове,сатъри,брадви,чекий и прочие.Един път,обаче момчето си вървяло и си дялкало нещо с едно малко ножче,когато някаква кола прегазила кракът му.Това се случило един ден преди Коледа,пътят бил заледен и колата не могла да се спре.От тогава Киро леко понакуцва с единия крак.Синът му носеше името Христо,защото беше роден на бъдни вечер.Той бе на 10 години.Семейството им живееше в мизерия и,ако го нямаше това прасе,нямаше да имат какво да ядат на Коледа.
Дойде и денят преди празника.Христо беше в празнично настроение и реши да си поиграе с Кочо,като го разведе на каишка.Тръгна той по улиците на селото и се радваше на навалялият през нощта сняг.Остави Кочо да се разходи също като му махна кайшката.
- Тичай Кочо,тичай - викаше малкият палавник.Самият Христо се затича по улицата,но се подхлъзна и падна в снега.От края на улицата се зададе огромен снегорин.Детето,обаче нито виждаше,нито чуваше снегоринът.Ала Кочо нагази в снега и застани пред снегорина.След малко се чу сблъсък...снегоринът се спря.В този момент,Киро притича и попита сина
си :
- Сине,какво стана ? Чух някакъв шум ... Детето се огледа и вика кървава следа в снега.
- Кочо,кочо къде си - развика се Христо,който много обичаше животните и се беше привързал към дебелият си приятел.Но Кочо го нямаше,той беше жертвал прасешкия си живот,за да спаси живота на приятеля си....
Дойде и Коледа,а бащата Киро Сатъра,се чудеше какво да сложи на трапезата за празника.В този ден,обаче стана чудо.Една свиня от тези на Киро роди,но само едно прасенце.Това,обаче не беше обикновено прасе,странно,но то се роди без един крак...бащата реши да зарадва малко сина си,като го извика и му показа новороденото прасенце.
- Виж,сине това може да ти бъде новият приятел...как ще го кръстиш ?
- Кочо...
- Е,в такъв случай,едва ли някога ще мога да го заколя - каза бащата с лека усмивка на устата
- Но,тате какво ще ядем тази вечер ? - попита леко тъжно Христо
- Амии...но преди да успее да довърши,пощальонът се появи на хоризонта и му връчи едно писмо,в което пишеше :
" Скъпи,господин Киро,моля приемете тези продукти като извинение за това,което можеше да се случи вчера " писмото беше изпратено от шофьорът на снегорина.
Заедно с писмото имаше и една торба,в която имаше всякакви видове храни.
- Е,сине Кочо явно ни пази и на небето - каза Киро и прегърна сина си.
- Той е в прасешкия рай,тате...

nice try

+1

готинко е бравос !

Яко!