Човечност

Измръзвам,гладен съм,самотен съм,имам нужда от грижа и любов,но няма.Все пак на кого му пука за едно мършаво,старо куче.Преди години,когато бяхо младо,жизнено куче бях пазач и бях щастлив.Остарях,обаче и хората ме изхвърлиха,казаха :
- Това е само куче,то няма чувства...
Дълго скитам из улиците сам и съм щастлив,ако намеря някой дребен кокъл из човешкия боклук.Омръзна ми,вече нямам сили и воля да се боря с уличния живот.Просто ще легна на пътя и ще чакам,някоя кола да ме блъсне,на никого няма да липсвам.Малката ми мечта е някой ден да бъда човек,да мога да се грижа сам за себе си,да имам задължения,думата ми да има значение.Някой ден може би...но този ден е по скоро мираж в самотната пустиня.
Легнах на пътя и зачаках нещо да ме блъсне и да ме избави от мъките ми.Един камион мина,но уви той се спря пред мен.От него излезе един побелял старец,който приклекна,погали ме и каза :
- Не е ли малко студено,друже ? Хайде ела вкъщи е по - топло.Той ме взе със себе си и ме прибра.За първи път в живота си разбрах,че най - важното не е да си човек,по - важно е да си човечен !

С изключение на някои досадни пунктуационни грешки е доста добро.

Трогателно

Откъде се вдъхновяваш?

Кратко е,но на мен ми хареса!


От бездомните кучета,бродещи гладни и самотни в центъра на София!

По принцип обичам да пиша кратки разкази,иначе нз точно от къде се вдъхнових,като че ли от кучето дето е пазач на строежа дето се строи зад блока ми

Имам предвид за всичките ти разкази. Патриотът, Магията на черното бомбе, сега кучето... Аз явно съм престанал да се замислям над такива неща.

Не е лошо, но е като някакъв афоризъм по-скоро, отколкото като разказ.

Браво. Много ми хареса. Навремето и аз измислях такива разкази дето те карат да се замислиш, някой път ще пусна из форумо

и на мен ми хареса