Към дъното потъвам,
с наведена глава и ронещ сълзи.
И бавно си отивам от света,
забравил дните бързи!

Навън вали,
и в мене мълнии препускат.
А черните мъгли,
в душата ми се още спускат!

По стръмни стълби аз се спускам,
душата моя от умора пада.
Проблясва огън,черен дим,
и ето ме пред портите на Ада!

И ето ме,в Ада се пека,
за Рая нямам виза.
Налегна ме и мене таз,
ФИНАНСОВАТА КРИЗА!

Интересно е и добре че го изчетох цялото, защото първият куплет ме отвя с мощен емо бриз

Бтв, правилната форма е "пека", не "печа".

Поправено!
Абе нали ме знаете,че съм неграмотен!

Не е лошо, има неочакван край, който поне малко ме накара да се усмихна след иначе наглед тежката реч.
Римите ми харесват.