Иди на:  
търсене   регистрация   чат   помощ   правила   влизане в сайта
Автор Съобщение

Заглавие: Поезия
Публикувано на: 15 Ное 2007 22:59


Докато всички чакате да пусна новия си експериментален полуразказ-полуновела, ето ви за загрявка малко поезия, която оставя противоречиви впечатления. Неизвестният автор ги посвещава на дамите; аз уточнявам: те са поздрав от мен за всички онези поетчета и поетесчици, които ще припознаят в следващите редове своето изнасилено "творчество". Това е специален поздрав и за онези, които след всичките безброй изляти клишета на псевдосимволизма, ще намерят в изписаните тук стихове глътка свеж въздух и малко забавление. Приятно четене. :)


АКО СИ ПО-МАЛКО ОБИЧАНА

Само прошепни коя си
после виж
как залезът обвива твоя стан
с последните лъчи на кадифето
и бездни
кехлибарени луни
те милват със сияещи бръшляни
на шията ти ляга колие
от мълнии
стаени
дъждове
а езерният полъх е накичил
снагата ти с мъгливи пеперуди
тревите ще те молят за роса
В косите ти принцесо
сънувах орхидея
Короната на бисерна зора


***************


ДА ПРАВИШ ЛЮБОВ

Морга съм
студено е във всичките ми кратери
Но ти ме загърни
в пелерината на топлите треви
където голите тела се търсеха
със мравки сомнамбули и ками
После ще се любим


***************


ДИВАЦИ

Ако ние двамата просто си вярвахме,
нямаше да ни е нужен
този призрачен и празен свят.
Колибата с покрив пробит
в която мечтая за теб
е кораб изпълнен с небе
потънал потънал
Удави се с мен
Да си направим свят
ти ще бъдеш слънчев вятър
аз ще нося малко дъжд


***************


ИЗНАСИЛВАЧ

Когато похитих
твоите ягодови полети
празнотата в мене
беше с нежния ти силует
Някога те чувах
и трепвах
после го обичах
намразих гласа ти
накрая съм мъртъв
като черния ангел в комина
Покълвам


***************


КЛАДА

Вещице
във изгрева горяла
влюбваш ли се
в морската змия от пяна
която е вълна
по острието на нощта
кометата на прилива е тя
Астрономите в тревите
запомниха нозете ти
Тъй идваше оголена зората
и птици коленичили мълчаха


***************


КОГАТО ГОВОРЯ
И МЪРТЪВЦИТЕ МИ СЕ ПОКЛАНЯТ
ЛЕГНАЛИ

Виж аз няма повече
да те обичам
Моите ръце очи и устни
Колене
се свършиха
В твоите
Нищо вече нямам
Дори температура
Когато говоря
и мъртъвците ми се покланят
Легнали
По корем
от който яростен излизам
И заповядвам да прережат
всичките ни вени
после да ги разкарат


***************


КОГАТО СЕ РАЗХОЖДАХ
УВИСНАЛ ПОД ГЛАВАТА СИ
КЪРВЯЩА ГРЪМОТЕВИЧНА И СЛЯПА

Унасям се в студени ветрове
Сърцето ми озъбва коравите си въглени
В слънцето понякога
ще слизам да те видя
как заспиваш
пурпурна прекрасна
и далечна
Розата изпусна своя цвят
и трескаво озърна се
по тебе
ами ако се върнеш


***************


КРАЯТ Е ЛЮБОВ

Аз имах да ти кажа
Сърцето ми отсечено от вятър
и черновиолетовите перли
като бездна
разпиляна по звездите
забравям те завинаги обичам
на белите си късове крещеше
един обезумял се е пребил
и ехото изригва снегове



***************


МАДАМ

Моят храм
е в кехлибареното зарче
на утрата
които съм прекарал сам
С върби
обвити в кал
свещеникът се зъби
през врата си

Дъхът ми като сал
от слънчеви фонтани
се изправя сред копривите

Мадам
Обирайте си сливите!



***************


НОСФЕРАТУ

Луната
трескаво сияеща карета
с гърмящи сводове
и кипнали воали
ухае на отсечени гърла
дъхът кристално вкочанен
подобно на преплетена снага
потъва в мраморния диск на ветровете
Гърдите ми са гарвани
изскубнати и сини
обятия разкъсани по ледните дъна
а сребърният въглен се люлее
във мантия от яростна мъгла


***************


ОПУС ДЕЛИРИУМ

Как се люлеят светлините
в присвитите очи
сблъсъкът изваден
се изплезва на всички страни
по милиметър и навътре
се взривява
мое мъничко сърце
а рибарят клекнал в пръстта
я разравя с пръчка
през шията
цветя разсичат глезени
позагледа се гнездо
от праскови и тарантули
твоите тополи осквернени
се надпяват
с камъка до релсата
когато ти премина
отрових се великолепно


***************


ПРЕСНИ ЧЕРВЕНИКАВИ МОЧУРИЩА

(вместо да попият в слепоочията)
Моето момиче
е добро като револвер
гръмнал в упор зад коляното
тя закусва счупени прозорци
обикновено ме мрази
и пали пожари с бедрата си
нейните коси са естествено отровни
под водорасловите клепки на хубавицата бълнуват
скорпиони изтърбушени от гняв тия сгърчени устни
сякаш скачат вещици с две
шуртящи сини рози в глезена
ще ти извадя очите
още сега
и ако ги зашия в кутийка
направена от гръкляна ти
няма да ги видиш повече
нежно ми казва понякога
моето момиче
пак отиде да се люби на гробищата


***************


ПЪЛНО ПОРАЖЕНИЕ

Последният гренадир
да излезе и да си затвори
устата
в която гърмя
счупено оръдие
пещите от лимони
не ме познават
също и розовите градини
ръмжаха с драконови глави
така ти ме питаш
колко си красива
като болест в стъблото на слонче
шоколад и хляб солен
за моята любов
под пирамиди речни
или сладолед



***************


РАЗХОДКА В ПОЛУНОЩ
ходя и непрекъснато и нежно
с душа в челото
като мехурче
някой клавира буквите и ги разпиля
в затворените ми очи призовавам
котешки плаценти как да си
събера за онази дума за утринта
изцъклена само с една звезда
другите угаснали като никакви
без да си прещипя пръстите или
е по-добре да ги зашия в челото си
вместо
любов


***************


РИЖАТА
Когато се влюбих отново
хубава
светло какао
и галещи дънки
правеше кафе
не пия
но бих изпил отрова
ако
правеше отрова
косата й
по рамото разсипала луни
като рани от искри
и беше
в бяла риза
мъртъв или бял
искам да съм ризата й
някак


***************


СЛУХОВЕ
Трябва да си чувала за оня вятър
който миеше със пролетни обятия
беглеца в рухващата къща
той прилича на ужасна хризантема
главата му зарязана
като къшей в парлива трева
Коридорът се качва да те чуе
Аз съм обяснение в любов


***************


СЪОБЩЕНИЕ ЗА ГЛУПАЧКАТА

Тая нощ

същата нощница
под еднокрилите брези
беше много бяла

Между свещта
кълвача и къртицата
ти оставям обич

За да ми е светло
Щом се върна

Спиридон


***************


ТЯ ИДВА
Тя идва казва моята любима
тя питаше за теб
и облака с лице на дракон
и кървавите дири на луната
и конника със черно наметало
тя толкова те търсеше
убих я
твоята любима


***************


ЗАД КРАВАРНИКА

Аз можех да те спра
когато се отскубна
сред високите треви
Размахали зелените си въглени
те блъскаха в лицето ми
къде си хукнал
Аз можех да те викам
Но ето дебна
със разпорени гърди
И на дланта ми
се съсирва злобен къс
та с него да те удрям
Само да разсъмне
над това проклето блато[/code]


Профил
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  

Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
 
Иди на:  
cron
© 2009 PC Mania | Реклама | Контакти web by: ilyan.com