"Името ми е Алис.Работех за корпорация "Ъмбрела" - най-голямата и могъща корпорация в света.Отговарях за сигурността на таен експериментален комплекс,
наречен Кошера - огромна подземна лаборатория,която разработваше ново вирусно оръжие.Но вирусът излезе от контрол и всички загинаха.Проблемът беше,че не останаха мъртви.
Т-вирусът съживи телата им....Мислехме, че ужасът е свършил.Но грешахме...."

Месеци вече изминаха след аварията в Ракуун Сити,която беше така добре изценирана от масовите медии и корпорацията Ъмбрела,но един човек все още беше нервен.Всъщност не беше един.
Бяха много.Оцелелите от аварията.Бяха неспокойни.Знаеха истината за трагедията,но не им минаваше през ум,че това наистина беше началото.Истината ги ужасяваше.Мина доста време от както Алис се раздели с тях.Къде отиде тя?С каква цел?...
Времето през септември беше ужасно горещо.Слънцето едва успяваше да изпрати лъчите си между високите Ню Йоркски сгради и кули до малкото заведение успоредно на Сентрал Парк.В него намираха убежище доста хора,които пиеха обедното си кафе или се събираха приятелски.Поради жегите днес там беше доста пълно.Обикновенно се гледаше някой бейзболен или баскетболен мач,играеше се билярд или просто се чуваше неописуем смях.Но не днес.Хората седяха мирни и мълчаха.Бяха в траур...
"Вие гледате репортаж на Ана Лин.Точно на тази дата преди 2 години стана ... най-сериозният инцидент след аварията в Чернобил.На този ден загинаха над 7 милиона души в Раккун Сити поради грешка в атомната централа...Нека да почетем паметта на загиналите."...
Някой изключи малкото 15 инчово телевизорче,в което всички се взираха.Хората се опитаха да кажат нещо,но нямаха думи.Различни чувства изпълваха хората.Какво наистина се случи там?...
В същото време на хиляди километри от града на неизвестно място под земята учените и лидерите на корпорацията бяха неспокойни.Не всичките,но по-голямата част беше от добри хора,които просто са попаднали на лошото място.Нямаха представа какво са направили.Повечето от тях неподозиращи какво предстои.
-"Сър,днес е тази дата...Знам,че не трябва да споменаваме."
Отсреща се чу леко мърморене,но бе заглушено от един неспокоен и уплашен глас...
-"Ссс..ър,не гледате ли телевизия.Нещата се повтарят,а вие сте все така спокойни.Какво ще стане ако.."-тихият тон беше прерязан от един висок и силен:
-"Ние се постарахме да заличим всичко и сега хората нямат и представа какво всъщност се случи.Т-вирусът сега е овладян.Отварянето на Кошера беше лоша идея,която се превърна в истинска трагедия.Не можехме да позволим на Т-вируса да се развие и разпространи!"
-"Но,сър,ако..."
-"Няма "ако"!Всичко се свърши толкова бързо.Няма начин заразата да е извън нашия обсег и да не сме я заличили."
Друг глас на един от учените прозвуча твърдо и студено:
-"24 часа са достатъчни на нещо да излезне и да отиде на достатъчно голямо разстояние от обсега ни.Да се развие...Сър,не гледате ли телевизия наистина?Не виждате ли,че наистина всичко се повтаря?".Тези думи накараха всички в залата да замлъкнат и замислят.Чу се само едно гъкване..
-"Сс..ър,той е прав.."
-"Не!",каза разтревожено и този път замислен един от лидерите.-"Убеден съм,че това просто е поредната шега.Някой сигурно копира и си мисли,че е забавно.Или става като работата с извънземните.Уверени сме,че заразата е увладяна и всичко свърши."
Измежду тях главният учен се усмихна хитро и излезе от стаята.Той сякаш знаеше какво става.Въпросът бе,че светът и хората не бяха подготвени.Дори и не си представяха какво щеше да се случи до броени седмици.

Новата учебна година в България започна преди седмици.Ученици се приготвяха за лагер с приятелите си.Радостни и щастливи,че ще могат да отпочинат малко и да бъдат сами с приятелите си.Слънцето вече не грееше така.Беше облачно и мрачно,въпреки ранния час.
Духаше силен вятър.Животните по горите,бездомните кучета и котки по улицата бяха неспокойни,както и природата.Те всякаш знаеха какво предстои...
Ученици,малки,големи се натовариха в три автобуса и потеглиха към лагер в неизвестно за тях селце в Родопите.Красива е тази планина.Склоновете и горите и тъкмо бяха почнали да пожълтяват.Беше красива есен.Гледка,на която се радваха всички.
По-голямите ученици пътуваха в първия автобус.Тийнейджърите жадни за веселба и препълнени с хормони и емоции се радваха много.Измежду тях имаше много приятели.Беше се образувал един приятелски кръг,който никой не можеше да развали.
В него най-често се дискутираха филми,момичета и момчета,футбол и музика.Водеха се интелигентни и понякога не толкова разумни спорове.Този кръг беше от около 10-11 момчета и няколко момичета,които не бяха повече от 5.Всички бяха разумни.
Понякога споровете минаваха в караници.Най-често те бяха за футбол.Всеки бързаше да изкаже компетентното си според него мнение,като че ли някой го гонеше.По пътя това отново беше главната тема:
-"Денисе,снощи гледа ли Арсеналци?Много добри бяха!"
-"Да,разбира се.За мен те са най-великия отбор.Видя ли гола на Фабрегас?Той направо е майстор с топката!"
Денис беше момчето,което мислеше,че всичко му е ясно и лесно и че от всичко разбира.Мислеше,че може да се справи с всичко,но това не беше така.Понякога не му достигаше малко решителност,за да постига целите си.Той беше от хората,които смятаха,че всичко е възможно.
Беше доста изобретателен и вярваше в севъзможни глупости.Представяше си неща.Обичаше да мечтае.Това много му помагаше в дадена ситуация..Отвън изглеждаше много корав,но отвътре не чак толкова.Беше интересен човек и много влюбчив.Харесваше музиката и
не беше човек,ако не я слуша поне по 3-4 часа на ден.Тя му помагаше.Понякога беше срамежлив и се сдухваше,когато стане напечено,но в даден момент се вразумяваше и постъпваше правилно.В този момент...

-"Сър,заразата е в критично ниво.Вижте Земята,вижте я...изпуснахме я..".Очите на учения се отвориха като видяха всичкото това червено върху земята.Беше само холограма,но всички в залата млъкнаха.
-"Започна се",каза със студен глас един от служителите.-"Обречени сме!".
-"Всички да запазят спокойствие.Ние сме на безопастност тук,докато намерим начин да предотвратим всичко това.Няма да е скоро.Сега те първа се започва...".В залата се вътвори тишина,като всички се съгладаха един друг.


След изморителния пет часов път учениците най-накрая пристигнаха.Беше към 7 вечерта и вече се свечеряваше.Тъй като лагерът беше в гората,вятърът и дърветата създаваха една атмосфера.Беше страшничко.
Иначе лагерният комплекс беше огромен.Имаше над двайсет бунгала с по две стаи и две голями постройки.Те бяха описани в кръг.Имаше ограда около целия комплекс,която също беше описана в кръг,но с още една заградена част,в която беше травопоста на комплекса.
Освен бунгалата и посторйките имаше и една едноетажна къща,която беше лекарският кабинет.По средата на комплекса имаше басейн,който беше празен и напълнен с паднали листа.Имаше и футболно игрище.От всяка страна на комплекса имаше по една колибка,в която имаше кучета.
Външните лампи бяха окачени на предните и задните части на бунгалата,но в тъмното оградата не се виждаше.Гората беше много страшна и подтискаща.Всички бяха толкова щастливи и се надяваха времето да се оправи.Беше тихо.Само кучешките лаеве разваляха тишината понякога.
Ревът на старите автобуси Чавдар изглежда беше събудил спящият пазач и той отиде да поздрави новите си гости.Каза на учителките да ходят при домакините и учениците да вземат ключовете от стаите си.Интересното беше,че в цялата сграда светеше лампата само в една стая...

Ей сега ще го прочета но имай една на предвит снощи за подобно нещо и аз си мислех само дето моето щеше да има и спешъл герой.

ЕДИТ:Добро е има я идеята и лично се радвам че това което мъдрех снощи няма нищо общо с твоето.Нека видим втората част и ще си проличи дали ще има тройка
Смятам тая вечер или утре да направя тема за моя вид разказ но сега като се замисля моя разказ е свързън само с зомбита няма я Ъмбрела нито Алис нито другите Само това че твоето действие се развива в България е доста общо с моето.

Горе долу е добре

Тихо бе корнишон

Pennywise, получи ли ми съобщението ве та еба ?!

Гледам,че няма достатъчно интерес...
Въобще да се занимавам ли да правя втора част?

Трай бе пенис.....опа сори пениуис

Пени, наистина дразниш вече...

И ти мен ме дразниш ама си мълча

добре е продължавай....

Давай втората

Винаги си струва човек да поупражнява езиковите си способности в писане на нещо (разказ, стих, песен...), така че може и да се пробваш. Лично аз обаче бих прочел работата си поне веднъж преди да я пусна пред публика. И то прочел, но като читател. Защото ако го беше направил, щеше да забележиш, че повествованието е адски дървено... Особено частите с описанието на компанията ученици. Описанието на лагерния комплекс пък беше прекалено дълго, сухо и реално нищо не си представих като го прочетох. А диалозите между работниците на Ъмбрела са направо детинско написани.

Не искам да съм много критичен, но това тук си е слабо.

Поздрави и успехи в подхванатите начинания!