Заглавие: Експресия ! Публикувано на: 27 Апр 2007 12:30
Събуждане в мрака.
Отваряш очи и всичко е съвсем същото, сякаш не си ги отварял. Оглеждаш се, пощипваш се – нищо. Засмиваш се, но не се чува смях. Проплакваш в отчаяние и не се чува плач...
Затваряш очи ( - Това е сън! Само сън.)
Отваряш ги. Нищо.
Затваряш очи (*Надежда).
Отваряш ги (*Разочарование).
*
Затваряш очи (...спомяш си всичко хубаво и лошо. Хората, които си познавал, обичал и мразел. Става ти хубаво, като си спомняш, живота...).
Отваряш очи. Виждаш само нищо. Чуваш единствено нищо. И това нищо, абсолютно, безмилостно и категорично Нищо, те хваща за гърлото, стиска те, смразява кръвта и за миг спира порива за въздух...
(*Страх)
(- Сам... – без звук.)
*
Затваряш очи.
Ужасът те връща назад. Единственото „място”, е в ума ти и той мигновено го открива и те поглъща в него, Споменът.
Шумът на морето, е тъй успокояващ, а зеленината и мирисът на гора, замайват.
Отново си дете. Потъваш в безгрижието на безгрижните дни. Отново въпросите имат лесни отговори и ти се смееш... Радваш се на всеки цвят, вкус и възприятие. Носталгията не те мъчи. Не съжаляваш за нищо. Къпеш се в лъчите на най-приятните спомени. Преизпълнен с живот – ти си живот. Вяра, наивна, нереална, все още неизлъгана вяра в доброто, храни надежди, малки големи, реални, ефимерни...
Надежда, че като отвориш очи няма да...
*
Отваряш очи.
Мракът се сгъстява.
Катранът бълбука, ври, изгаря те.
Не можеш да избягаш. Няма къде да избягаш...
Катранът те поглъща, впива се в кожата ти.
Реакцията ти (дърпаш се, отчаяно, мяташ крайници) е безполезна. Горещината яде кожата ти. Милиони малки, като игли зъби, сякаш се забиват, болката, прорязва мозъка, сърцето ти бие по-бързо (Прескача веднъж), спира за секунда (Рязко, започва да бие бързо), главата ти пулсира в перверзния танц на кръвта, която те отхвърля, по силата на Закона на болката.
Първо се пръсва дясната сънна артерия. Взривява се точно под ухото ти и горещата ти кръв те облива.
Става ти студено. Целият лепнеш от собствената си кръв.
Сърцето ти бавно отшумява.
Животът ти бавно отшумява...
Нещо дърпа гърдите ти, неестествено се мята (вътре) и повлича тялото ти като парцалена кукла. Душата ти се откъсва, поглежда те пренебрежително и отлита, лека, свободна, щастлива.
ЗАТВАРЯШ ОЧИ!!
___________________________________ Еволюцията е конспирация!
|